Честа грешка, чието отстраняване ще позволи да се избегнат напразните опити е липсата на резервен план: план-минимум, който трябва да бъде изпълнен при всички случаи. Аз препоръчвам така – преди да се започне социалният експеримент (СЕ), ти отваряш тефтера си и виждаш – аха, последния път ми се е удало да направя еди какво си. Сега аз ще опитам да направя повече, но ЗАДЪЛЖИТЕЛНО в този експеримент трябва да направя поне една крачка напред – поне една, може да е много мъничка, но трябва да я направя на всяка цена. За целта ти си правиш план-минимум. Например, да вземем ситуацията със СЕ с разплащането в магазина с дребни монети, да допуснем, че до момента на теб така и не ти се е удало да поискаш книгата за оплаквания, тогава ти влизаш в магазина, обхваща те страх, теб са те напсували и ти вече нищо не можеш, освен да се махнеш от там. В този случай ти механично изсипваш парите на тезгяха, отваряш си устата и се насилваш да произнесеш фразата “Вие сте длъжни да вземете тези пари във всички случаи”, повтаряйки по този начин вече постигнато достижение, а после, когато те напсуват още един път, ти се насилваш да отвориш уста и мепанично да произнесеш фразата “Дайте ми книгата за оплаквания”, след което даже без да дочакаш реакцията на продавача веднага можеш да си тръгнеш, защото си изпълнила своя план-минимум и ще получиш резултат от него, защото виждаж, че си направил нещо такова, каквото преди не си могъл – и аз отново съм жив, нищо не се е променило, това не е толкова страшно.
Ако във всички случаи правиш това, което си планирал – даже най-нищожното действие, което е на крачка пред предишното – ти ще изпитваш чувство за победа, а това ще бъде един от играчите, които играят от твоя отбор. В противен случай ти подхранваш скептика, който твърди “при мен нищо няма да се получи”.
Още един прекрасен междинен начин – да присъстваш при провеждането на този СЕ от друг практикуващ. Въобще, удобно е да се провеждат СЕ по двойки – единият го прави, другият гледа, а после споделя своите наблюдения. Удобно е, когато отиваш на СЕ да имаш включен диктофон в джоба – в момента на СЕ страхът те парализира, после не помниш нищо, а диктофонът ще позволи, първо, да отбележиш всички детайли, а второ, да проведеш домашна работа – отново да препреживееш цялата тази ситуация няколко пъти, отстранявайки НЕ до такава степен, че поредното препреживяване да предизвиква смях. Такава домашна работа, според мен, е важен елемент в провеждането на СЕ.
Що се касае до чувството за малоценност, което се проявява у много от практикуващите – видите ли, аз не се занимавам с такива глупости, не мога да поискам книгата за оплаквания, а моят съсед без проблем ходи в магазина и се джафка с когото си поиска, а друг мой съсед вече от половин година разправя, че му се е отворило третото око… това чувство за малоценност се базира, естествено, на навика да го изпитваш, но също така и на концепцията, която произволно разделя практиката на “важно” и “неважно” не в съответствие с критериите, които ти сам считаш за адекватни, а в съответствие със значимостта на тези действия в очите на другите хора – преди всичко в очите на най-обикновените хора, напълно утрепани от НЕ. Аз утвърждавам, че СЕ са много важна част от практиката и мисля, че с мен ще се съгласи всеки, който е минал този етап на практиката, почувствал е всичко това на собствен гръб, сблъскал се е със своите социални страхове и съпътстващите мощни НЕ и ги е преодолял и от гледна точка на практиката няма абсолютно никакво значение какво именно правиш – вдигаш въстание в Тибет против китайските окупанти или се опитваш да поискаш книгата за оплаквания – тези действия са ЕДНАКВО значими, ако при тяхното изпълнение се изпитват НЕ с еднаква интензивност. Ако ти считаш, че твоят е по значим само затова, защото в очите на мъртвите хора това действие е по-мащабно, по-голямо, то ти въобще не разбираш същността на СЕ и правиш не СЕ, а нещо друго – например, удовлетворяваш своята жажда за впечатления, поддържаш собствената си важност в очите на съседите и т.н. – т.е. занимаваш се не с ППП, а точно с обратното – култивираш помрачения.
Голяма значение има не само препреживяването на СЕ отново, но и честно направения домашен анализ, в който ти ще направиш разбор на всичко – ето тук аз съм проявил това, тук онова и ако препреживееш проведения СЕ няколко пъти докато възникне смях или безразличие, тогава разсъдъкът ще престане да бъде блокиран от страх, тогава ти сам ще можеш лесно да видиш много от това, което преди не си виждал.