Въпроси и отговори 0001-0100

0001.

“Виждам, че постоянно разговарям с мрънкаща интонация и виждам, че тази интонация като магнит привлича нежелани състояния. Поставям в своя фронт на работа задачата да я променя, но постоянно откривам, че съм излязла от проследяването на интонацията и отново говоря с мрънкащ тон.”

За да бъдеш уверена в това, че вече не говориш с мрънкащ тон е необходимо постоянно да говориш с друга интонация и да си даваш сметка за това: “сега интонацията ми не е както обикновено” и всеки път когато твоята интонация не предизвиква удивление е признак, че тя е станала обикновена, т.е. мрънкаща. Понижи гласа си (не го прави по-тих, а именно по-нисък, поне с един или половин тон), това ще реши въпроса.

0002.

“На обяда с колегите присъстваше майката на един от тях. Като разбра, че нямам деца започна да ми говори, че обезателно трябва да имам деца, че вече ми е време. Отговор като “Не искам” за нея е непонятен. Да обясни защо “трябва” да имам дете, тя може само с фразата: “Ами, то ще бъде твое”. Аз отговорих, че не искам да изпитвам собственически чувства към друг човек, още по-малко пък да ги развивам в себе си. Тази жена не иска да разбере нещо, което се различава от обичайните за нея представи”.

Всеки път когато някой човек не просто те псува, а изказва аргументи в защита на своите концепции, ти имаш възможност да потренираш ясно мислене. Например, на тази жена би могъл да отговориш: “Добре, да си представим, че отивам в книжарницата и там има книги. Длъжен ли съм да купя, независимо от това дали са ми интересни или не? Та нали ако ги купя, те също ще бъдат мои”. Тя би започнала да ти отговаря нещо и на теб би ти се отворила възможност отново без НЕ да проанализираш нейните аргументи и да намериш най-силния начин да й покажеш тяхната абсурдност. Но ти в тази ситуация сам си прекратил разговора, като си се измъкнал със сентенцията за това, че тя нищо не иска да разбере като по този начин не си получил този ценен опит. Може би в онзи момент не си имал желание да се занимаваш с това, а може би си изпитал НО. Обикновено хората изключително рядко и без желание започват да обясняват защо те считат така и така, докато ако те започват някак да аргументират позицията си, то с това сами ти помагат да изследваш тази концепция, дават ти възможност да потренираш да се аргументираш, тъй като най-сложно е да отговаряш именно на най-глупавите мисли.

Ако искаш да постигнеш яснота трябва да се стараеш колкото се може по-често да започваш дискусии на интересуващи те теми с различни хора, тренирай аргументирано да отговаряш както на умни, така и на глупави въпроси. Търси начини да вкараш опонента си в задънена улица – не чрез засукани изказвания, а чрез откриване на неясноти и противоречия в аргументацията му и чрез наблягане на тяхната демонстрация. Старай се да разясниш своето мнение така, че да възникне мисъл “това е толкова ясно сдъвкано, че просто е невъзможно да не разбере, ако иска да проумее нещо”. И бъди изключително внимателен към НЕ – отстранявай ги безупречно.

0003.

“Написах му: “Можеш да опиташ със студентките от твоя университет – там ти си доктор, уважаван човек и това ще подгрява задоволството на момичетата, че могат да преспят с доктор. Но ти си по наясно – може това да не е най-добрия вариант за работни отношения. Решавай сам.”

Фразата “решавай сам” е изкуствена. Така се изразяват родителите когато говорят на децата си, когато именно не искат децата им да решават сами. Ти в този случай си постъпила именно така: отначало си му написала подробно за своята гледна точка и за това как ти смяташ, че е би могъл да постъпи, след което си добавила “решавай сам”. Може да е сработил механизма за назидателност. По-често си давай сметка, че ти 20 години си живяла с родителите си и неоснователно си ги смятала за близки хора, а това значи, че ти вероятно си попила от тях различни механизми, затова изследването на твоите роднини е интересно още и с това, че ти изследваш механизмите, които могат да бъдат проявени в теб самата и колкото по-искрено даваш оценки на техните прояви, толкова повече искреност ще можеш да проявиш в анализа на своите механизми.

“Предлагам ти да проведеш малко по-друг сексуален експеримент – да опитваш да накараш французойките да правят секс с теб.”

Изхождайки от какво му предлагаш именно такъв СЕ? Посочените от теб мотиви са следните:

1) има страх от отправянето на предложение на французойките за чукане, 2) има страх от общуването с французите поради лошото владеене на езика, 3) такова предложение може да предизвика тяхното НО, 4) момичетата от университета ще му пуснат по-лесно от някои други, защото ще се чувстват поласкани от чукането с доктора.

Позиция 3) е неясна – почти всеки СЕ предизвиква НО почти при всички хора, които са въвлечени в него, иначе що за СЕ е това, ако не предполага възникването на НО у хората? СЕ се провежда именно, за да може човек да преодолее страха от НО, което според него възниква у хората.

Позиция 4) е абсурдна – СЕ се провежда не за да се прави секс, а за да се преодоляват страховете. Затова в този случай бих предпочел ситуация, при която вероятността от положително развитие клони към нула – при това моите страхове биха били проявени особено силно. Да се търси ситуация, при която момичетата биха пуснали по-лесно – това са действия, насочени към съвсем друга задача – задачата да се реализират сексуалните фантазии.

Позиции 1) и 2) уж са осмислени, но възниква друг въпрос: защо му предлагаш да започне да преодолява именно тези страхове и именно в такъв експеримент? Практиката е ефективна тогава, когато носи удоволствие и се съпровожда от предусещане и разпалване. В случая със СЕ практиката е ефективна тогава, когато практикуващият изпитва едновременно и силен страх от НО към себе си от страна на хората и предусещане и разпаленост да се окаже в тази ситуация и да се побори със страховете си. И така, да се предлага на човека конкретен вариант на СЕ е абсурдно, тъй като не знаеш дали именно тази ситуация ще предизвика у него страх + предусещане или не. Значението на думата “предлагам”  е “давам ти съвет да постъпиш по определен начин”, “опитай да направиш еди какво си”, “направи еди какво си”, “ако не направиш еди какво си – не се прибирай вкъщи” и т.н. в зависимост от стереотипите. И когато човек чува такъв съвет в него може да сработят автоматизмите, които да доведат до това, че той ще прави не онова, което иска. Например, той може да си помисли: “Щом такъв човек ме съветва, значи трябва да го направя” или примерно той може да изпита облекчение, че не трябва сам да избира идеята за СЕ и по този начин “отговорността” за изхода от този СЕ вече няма да лежи изцяло върху него, или може да изпита неловкост от пренебрегването на съвета ти, или страх от НО от твоя страна и т.н. Затова вместо “предлагам”, аз бих казал: “Има такъв и такъв вариант”, тъй като на хората често дори не им идва наум какви СЕ могат да бъдат проведени – до такава степен те са изпълнени със страхове, затова на мен ми харесва да се предложи на търсещия човек някои варианти (именно на търсещия, т.е. ако той ги търси, а дали ги търси онзи, на когото ти даваш съвет? Нима му липсват идеи или може би всъщност му липсват решимост и желание?) и той сам ще избере какво да прави.

Това разбира се е негова работа – на кои механизми в себе си ще позволи да сработят, а на кои – няма. Как именно той ще възприема моята фраза – това не зависи от мен и това не е проява на загриженост, когато аз предлагам да се замени думата “предлагам”. Работата по проясняване на смисъла на думата “предлагам” разкрива собствените механизми на предлагащия и помага най-точно да се реализират неговото желание, та нали в дадения случай твоето желание е не да го поставиш в условия, при които може да постъпи изхождайки от концепции, а да може веднага, без допълнителни лутания да получи опитът, който иска да получи – да проведе СЕ.

0005.

“Сега си мисля, че бих могъл да я гоня и да и задавам въпроси за секса, възможно в тази ситуация у нея би възникнал изблик на агресия тя би поискала да спре и да го остави да изригне”.

Щом има възможност да се провеждат СЕ без да се нарушават законите, то може да се избягват онези СЕ, които нарушават закона или могат да бъдат изтълкувани от властите като нарушение на закона. Същото се отнася и до СЕ с кражба. В случай на негативно развитие ти би могъл да загубиш възможността да живееш във Франция, да те осъдят и да получиш друго клеймо в биографията си с възможни последващи ограничения на възможностите. Това не означава, че няма да получиш интересен опит, тъй като ако се занимаваш с практиката, то всяка ситуация може да ти донесе интересен опит и въпреки това, това не е развитието, което ти сега искаш. Та нали когато изброявам възможните последствия от това, че са те хванали да крадеш, то у теб най-вероятно не възниква мисълта “това е интересно”, съпроводена от предусещане, затова и не е целесъобразно да се осъществяват действия, които могат да доведат до нежелателно за теб развитие.

0006.

“След като баща ми разбра, че правя секс, той ме нарече спинозна.”

Анализът на използваните от човек думи може да ни каже много. На мен ми се стори, че ти използваш тази дума по примера на родителите си и предполагаш, че нейното значение е “човек, болен от СПИН”. В такъв случай ти грешиш. Опитай тази дума “на вкус”: повърти я и малко, потърси фонетични асоциации и ще видиш, че човекът, който използва тази дума, изпитва ненавист към тези, които са болни от СПИН, така че тази дума означава “това нищожество, тази негодница, дето е болна от СПИН”. И на всичкото отгоре от това следват още някои неща. СПИНът всъщност е само болест, която води до смърт, като рака, например. Но човекът, използващ думата “спинозна” няма да каже “ракокучка” или “негодрака” – даже не ми се удава да намеря нищо подходящо, тъй като руснаците не са измислили такава дума, която да изразява ненавист към болните от рак – към такъв болен се отнасят с жалост, защото ракът от какво възниква? Никой няма точен отговор, макар че много хора имат концепцията, че ракът възниква от силни негативни емоции, във всеки случай, аз нееднократно съм срещал медицински изследвания, в които се казва, че онези болни, които се отнасят към живота с оптимизъм започват да се борят с болестта, стараят се да получат всичко от живота във времето, което им остава, живеят много по-дълго (а понякога и напълно оздравяват), отколкото онези, които затъват в самосъжаление (що се отнася до мен, то аз имам основания да предполагам, че именно силното, продължително и стигаща до неистовство самосъжаление предизвиква онова разрушаване на тялото, което се нарича рак, а не нещо друго, не прословутите “канцерогени”, които само ускоряват този процес). А как се отнасят хората към самосъжалението? Със съчувствие, с разбиране. А откъде се взима СПИНът? В общественото съзнание СПИНът идва от секса (независимо от това, че всички знаят и за други пътища на заразяване, например, при лечение на зъбите и т.н.), затова ако човек се отнася с ненавист към секса, то и към болните от СПИН се отнася по същия начин. На мен никога не би ми дошло наум да използвам думата “спинозна”, а на него му е дошло. Оттук следва просто извод: Той ненавижда секса и се радва, когато хората в резултат от секса се разболяват от смъртоносни болести. Често съм виждал особенно злорадство, когато такива хора говорят за болни от СПИН. Ето така само по една дяма може да се открие ненавист към секса.

0007.

“Защо татко никога не ни е бил?”

А защо той всъщност не ви е бил? Съдейки по всичко, ти смяташ, че той не ви е бил, защото не е бил толкова агресивен, колкото майка ви. Но неговото последно писмо просто прелива от ненавист. Много практикуващи са имали подобни заблуди относно техните родители (вж. сборника “Анализи на отчетите”). За мен е ясно, че той не е по-малко агресивен от майка ти, затова най-вероятно не ви е бил по следните причини:

1) Той има много разпространената концепция, че мъж не бива да бие жена. Той, удряйки те, се страхува да падне в очите ти и в очите на онзи, който разбере за това. Страхува се да изгуби уважението на хората.

2) Той въобще не иска никакви остри конфликти – иска спокойно да си гледа телевизора, а не да вдига скандали на дъщерите си. А майка ти най-вероятно няма никакви интереси – баща ти поне може да гледа футбол, вместо да прави скандали, а майка ти какъв избор има? Да ходи да готви, да измие пода или да направи скандал – скандалът й дава повече впечатления, силната ненавист й е по-приятна от сивата скука.

3) Той се страхува от вас, та нали отношенията в семейството винаги са обвързани със страхове. Например, ти знаеш за сестра си толкова неща, че ако разкажеш всичко това на родителите си или на мъжа й… затова тя се страхува от теб. С баща ти е същото – той се страхува да получи врагове в лицето на дъщерите си, тъй като нищо чудно те да знаят вече нещичко за него, но да мълчат от жал към майка си, че току виж решили да отмъстят и да започнат по-внимателно да го наблюдават и да не вземат да открият нещо – може в нощното му шкафче да има порно с изнасилване и убийства (една от муцуните имаше такъв случай – много интелигентният й баща се самозадоволява и свършва гледайки порно с невероятно жестоки и рафинирани мъчения и убийства на жени), може да обърнат внимание на някоя дреболия, която да издаде фактът, че се чука настрани и т.н.

4) … ти си по наясно какви още варианти има.

Но така или иначе, да правиш извод, че не ви е бил, защото е изпитвал малко агресия, означава неоснователно, само за да поддържаш светлия образ на баща си да избереш една хипотеза като достоверна, без да я изследваш и да я противопоставиш на останалото му поведение, да не изследваш и дори да не изброиш другите варианти.

0008.

“Ако смяташ, че да правиш секс само с мъжа си – това те погребва, то това е твое право.”

Аз не само смятам така, аз мога и да го докажа. Хората в своята предметна дейност следват подхода, че е невъзможно да се “развиват” ако не общуват с много хора, нали ако си стиснат от концепции и си в рамките на това, с което си свикнал, то просто няма да мръднеш от мястото си. Хората развиват интелекта си – ходят на стажове и обучения, взаимодействат със стотици хора в университета. Това развива интелекта им, тъй като в беседите със стотици умни хора те могат да чуят много неочаквани мисли, да разберат много неща, за които сами не биха се досетили. Такова общуване дава силен тласък на развитието, затова хората общуват. За да развие своята способност да играе футбол, футболистът играе в различни отбори и колкото повече взаимодейства с талантливи играчи, толкова повече самият той ще се научи. Хората навсякъде, освен секса, следват този подход. Но и в секса е същото – да правиш секс само с един човек, възпирайки желанието да правиш секс и с други от морални съображения – това е все едно цял живот да говориш само с един човек или да играеш футбол с един партньор. Сексуалността умира от това, като не получава развитие, тъй като радостните желания да правиш секс се потискат и сексуалността, притисната в рамките на комплексите, няма откъде да получи развитие. Има момичета, които казват: “Аз не искам никого, освен мъжа си”, но аз не им вярвам – или лъжат, или тяхната сексуалност вече е умряла и когато се чукат с мъжете си, в същото време си мислят какво да сготвят за вечеря. Да се доказва, че на всички мъже им се иска да се чукат и с други жени, освен със собствената, не е необходимо – в нашето общество е прието да се признава този факт.

0009.

“Може да се каже, че днес не съм се занимавала с практиката”

Спадовете в практиката са неизбежни и необходимо да бъдем готови за това, че те неизбежно ще възникнат, примерно към двеста пъти. Затова ти предлагам да си създадеш план за спасителни мероприятия, т.е. в състояние, когато имаш озарен фон и бодро настроение като цяло, да си създадеш авариен план на работи за състояние на упадък и откат. Нека това да бъдат такива действие, които да може да се правят почти механично. По време на упадък се опитвай да следваш този план и ако не ти се удаде – по време на следващия подем изследвай този опит, направи корекции в плана като намалиш амбициозността му и увеличиш практичността му.

Ако твоят спад е много дълбок, тогава на всяка цена трябва да се накараш да направиш поне най-простото нещо – просто фиксирай онова, което изпитваш и което става с теб. Представи си, че си кучето на Павлов, което изучава само себе си. Изследвай своя спад или поне фиксирай случващото се, за да го изследваш по-късно. Едно е да умираш от НЕ и съвсем друго да фиксираш своето умиране от НЕ, да отбелязваш всичките детайли на ставащото – в този случай спадът не е чак толкова дълбок и не е чак толкова дълъг.

0010.

“Представям си муцуната като човек, който с пълно отдаване се занимава с практиката, който посвещава всяка минута от времето си на тази война, който живее само за това и не си позволява да се отпуска, видите ли, нямам повече сили, или уморена съм, или болна съм.”

Не знам как ти си представяш муцуната – може и с ореол над главата и с крилца, но за мен муцуната е същество, което си дава сметка колко чудовищно е помрачено и още и за това, че дори приблизително не осъзнава доколко тя е помрачено същество. Муцуната ден след ден, час след час, според радостните си желания и според плана, изработен на основата на радостните желания, прави усилия и малко по малко се променя. Муцуна е този, който не вярва в заявления от типа “Искам абсолютна свобода!” – тя си поставя цел, която изглежда нищожно малка – например, “да престана да използвам паразитните думи от този списък: “ами”, “тоест”, “нали”… и т.н, тъй като тези думи не означават нищо конкретно и в резултат така помътненото разсъдъчно съзнание става още по-мътно, а когато се отказвам от думата “лошо”, а вместо нея съм принуден да търся думи, които обозначават конкретни възприятия – например “не искам”, тогава яснотата се усилва, неочаквано се откриват разни концепции.”

След това тя си прави план как конкретно да реши тази задача, например:

а) Да отбелязва със знак в тефтера всеки път, когато допусне паразитна дума, тъй като без фиксиране експериментът ще се превърне във формалност и всичко ще се размие.

б) Всеки път след допускането на паразитна дума кажи наум или на глас фразата “Искам да отстраня паразитните думи, тъй като ме лишават от яснота”.

в) Прави в продължение на деня няколко 5-минутки на практиката на изразяване на желанията на глас, тоест повтаряй тази фраза непрекъснато.

г) Помоли партньора й да й посочва тези думи, ако ги казва без да забележи.

Муцуната може паралелно да си поставя няколко фронта на работа, но всички те ще бъдат пределно ясно формулирани, в края на деня муцуната ще прави равносметка на успехите в тези направления, тя ще записва нови наблюдения, открития, възникнали в процеса на тази практика и в края на краищата муцуната ще направи удивителен акт – ще замени нежелания навик с желан, като по този начин направи онази стъпка, която повтаряйки я много пъти, тя ще може да тръгне на най-удивителното от всички възможни пътешествие – пътешествието на съзнанието. Ето какво е муцуна – помрачено същество, което целенасочено и упорито рови в своите лайна, отстранявайки срама и отвращението, което навира муцуната си в тази лайна и започва капка по капка да ги изчиства, докато през цялото й същество не започне да пробива по малко светлина с неизразима сила и очарование и тя ще пробива във вид на различни нюанси на различни ОзВ – отначало познати на муцуната – нежност, симпатия, радост, очакване, а след това непознати, които тя ще изследва сама и и с други муцуни, което ще направи практиката й още по-завладяваща, ще я накара с удесеторена енергия да пъхне муцуната си в лайната си, за да се оправи с всичко и да го изкара на бял свят.

А този, който ходи, обгърнат с бели дрехи, пее мантри, чете свещени текстове, медитира, застинал в пълна неподвижност, дава посвещения на неофитите, седи на трон в обкръжението на почитатели и им разказва мъдри притчи с красив глас, съпровождайки ги с изискани жестове на красивите си ръце, но при това непрекъснато изпитва НЕ, тъпота, липса на радостни желания – такъв човек се явява “просветен учител”. Аз не искам да бъда такъв, искам да си остана завинаги муцуна.

А съдейки по твоята представа за това какво представлява муцуната, ти си фантазьорка. Това е характерно за този, който още не е започнал да се занимава сериозно с практиката. Ти мислиш с категории от вселенски мащаб. Съдейки по твоите отчети, ти през целия ден (т.е. когато не спиш, да кажем около 16 часа) се намираш в състояние горе-долу на ясно съзнание само няколко минути чисто време – това са онези моменти, когато полагаш яростни усилия за отстраняване на помраченията – вероятно също чисто време около 2 – 3 минути, ако се отчете, че активната фаза на прилагане на усилия за отстраняване на НЕ отнема няколко секунди. Като се сумира се получават 5 минути. Пет минути живот от 16 часа + още 0 минути през осемте часа сън (впрочем, НЕ по време на съм тровят много лошо, тъй като, като правило, въобще не се прекъсват даже от изблици на усилия и ОзВ, така че за да започнеш да прилагаш усилия по време на сън, е необходимо или да създадеш силен навик да правиш това, когато не спиш, или да започнеш да осъзнаваш себе си по време на сън). 5 минути от 1440 минуки. Ако тези минути станат 10, то това ще се усеща като много голям пробив – ще се чувстваш като преродена, а това ще бъдат само 10 минути от 1440. За да добавиш после още 5 минути, е необходимо да направиш още една революция в себе и така нататък. Затова когато казваш “всяка минута от живота ми”, ти просто разбираш какво е това – да добавиш поне една минутка към озарения живот или към ярките усилия. Можеш да си набавиш хронометър и да засичаш с него времето, прекарано в ясни, неразмити ОзВ (с интензивност 5 и по-висока) + времето в ярки усилия по отстраняването на НЕ.

Има още един начин да опиташ това, което казвам – да се заемеш с ПмФ – практика на поминутно фиксиране (опитните муцуни практикуват практиката на 15 секундно фиксиране в продължение на няколко часа). ПмФ може да се съвместява практически с всяка една дейност, така че може и по цял ден да я правиш – вече съществува такъв опит при муцуните. Ще видиш какво е това – да изплуваш поне за 2 секунди през всяка една минута и да изплуваш не в смисъл, че изпитваш ОзВ или полагаш усилия, а просто, за да поставиш отметка.

0011.

“Той постоянно говори уж аргументирано, пита ми за моите аргументи и т.н и нарича това “спор”. При това неговите аргументи най-често се състоят от някакви “умни” думи, в които и той самият се обърква и става пълно мазало, а не размишления.”

Аргументите не са просто непоследователна реакция на твоите въпроси. Аргументите са резултат от наблюдения и от анализа на тези наблюдения. Те трябва да бъдат изразени във фрази, които да бъдат построени ясно, непротиворечиво, с използване на термини, които да са ви ясни и на двамата. Аргументите трябва да имат връзка с обсъжданата тема и да изразяват определена позиция: съгласие, несъгласие, частично съгласие и т. н. А при теб излиза, че ти смяташ за аргумент всяка хаотична реакция на твой въпрос. Ти му задаваш въпрос, а той ти отговаря “Погледни себе си!” или “Все тая.”

0012.

“При мен се получава не анализ на желанията, а анализ на помраченията. Започвам да пиша някаква фраза и разбирам, че мотивите, които се крият зад нея са страх и лъжливост.”

Ами, отлично. Щеше ли да го забележиш, ако не беше започнала да пишеш? Едва ли. Писменият разговор сама със себе си е прекрасен начин да започнеш да виждаш повече истини за себе си, да тренираш поглед отстрани, да се анализираш, да се учиш да казваш истината за себе си.

0013.

“Не знам доколко е искрен този извод. Подозирам, че нищо не се променя, че аз също толкова лъжлива и плашлива колкото и преди и просто се опитвам да прикривам страховете си с помощта на доводи. От друга страна, аз наистина сега мога да постъпя по друг начин, т.е. не ми е ясно страх ли е все пак това или не.”

Ти си извършила определени действия, за да достигнеш искреност и яснота – изследвала си както си могла желанията, страховете си, НЕ, свързани с това решение и като резултат към дадения момент си достигнала онази степен на яснота, която си могла. Разбира се, тъй като ти не си освободена от помрачения, всяка яснота, която достигнеш при анализа на своите възприятия, ще бъде непълна, частична. И какво сега? Действай според тази яснота и давай сметка, че си направила това, което си могла и сега постъпваш според своята искреност и разбираш, че е възможно в твоите действия да се крие някаква неискреност – тогава занапред ще бъдеш внимателна към своите проявления, ще можеш когато получиш допълнително наблюдения още веднъж да се върнеш и да преосмислиш нещата, да достигнеш по-висока степен на ясно и да започнеш да постъпваш според нея. Така стъпка след стъпка става привдижването към искреността, яснотата и другите ОзВ. Безнадеждна е позицията на онези хора, които до шия са затънали в помрачения и при това са уверени в своята съвършена искреност.

0014.

“Когато изпитвам нежност и влечение към някое момче, как мога да бъда искрена – как мога да не си го доизмислям? Та нали тогава трябва да имам пълна яснота за това какво изпитва той, или аз нещо не разбирам?”

Това е много просто. Изпитвайки нежност, просто я изпитвай. При това ти можеш да отстраняваш доизмислените неща. Как едното пречи на другото? Нежността резонира с искреността. Например, виждаш член – хващаш го с лапите си, гледаш го, пипаш го, усещаш го, миришеш го, лапаш го, чувстваш вкуса ми – това е реалност, това са нещата без всякакви доизмислени работи. Възможни са ситуации, в които ти да не знаеш нищо друго за момчето. При това ти можеш да следиш и да спираш възникването на измислените неща – от това ще се усилва насладата от искреността, от тренировката на различните възприятия, това само ще усилва нежността и другите ОзВ.

Но как се случва всичко в реалната практика? Ти гледаш члена, лапаш го и си даваш сметка, че примерно, не изглежда много красив, вкусът му не е точно какъвто трябва да е. Ако имаш дружески отношения с това момче, веднага започваш да се стараеш да не обръщаш внимание на това. Но ако пък напротив – лицето му не ти харесва, то можеш да започнеш да преувеличаваш степента на неприемането на вида и вкуса на неговия член. Оптималната позиция се състои в това ти да започнеш да фиксираш своите възприятия и да ги анализираш – дали нямаш концепция, че някаква определена форма на члена не е красива? Можеш да опиташ да проведеш практиката на механичната замяна – да повториш сто пъти фразата “няма никакви правила – за какво предварително се знае, че е красиво, а за кое – че не е.” И след тази практика още ваднъш да провериш дали не се е променило възприятието на члена.

При такъв подход може да се получи значително повече удоволствие и отравянето ще бъде по-слабо, ако ти все пак нещо си доизмислиш или нещо изтикаш от съзнанието си.

0015.

“Реших да се обърна към теб с проблема за мързела. На мен ми е симпатична ППП и искам да се заема с нея. Даже имах плахи опити – опитвах да отстранявам НЕ. Та имам желание да се заема с ППП и също така имам желание да не полагам никакви усилия и да си остана в комфортната, сива обстановка, с която съм свикнал – ето това аз наричам мързел.”

Борбата на желанията е нещо обикновено. По едно и също време може да бъдат проявени и желанието да отстраняваш НЕ и желанието да плюеш на всичко и да оставиш всичко както си е. Желанието да се занимаваш с практиката се усилва в резултат от успешната практика, ако си успял да постигнеш успех в отстраняването на НЕ или пораждането на ОзВ. Желанието да плюеш на всичко се усилва след силни пристъпи на НЕ, след чести оргазми. Убийствено влияе върху хората и потискането на желанията, когато човек вместо да прави онова, което иска, следва внушените му догми за това какво “трябва да прави”, “е длъжен да прави”, “е правилно да прави”, “е добро” и т.н.Желанията също така често се потискат поради загриженост за мнението да други хора, които очакват нещо от теб, поради страх от негативно отношение от тяхна страна. Така че ако се бориш на всеки участък от фронта – отстраняваш концепциите, отстраняваш НЕ, търсиш и реализираш радостните си желания, които се съпровождат от предусещане – тогава и желанието да се занимаваш с практиката ще нараства, та нали практиката е съвкупност от действия, които ти позволяват да изпитваш приятни, интересни състояния. Недей да търсиш някакво Голямо червено копче, което като го натиснеш веднага да усили желанието ти да се занимаваш с практиката. Просто се стреми да получаваш удоволствие и тогава ще ти се прииска да получаваш още повече удоволствие, ще ти се прииска и да използваш методите за отстраняване на онова, което отравя живота ти. Победата се постига не в едно грандиозно сражение, а в много хиляди малки победи, чиито резултати може и да не бъдат забелязани веднага. Задачата се състои в пречупването на навика да се изпитват помрачения, (а навикът няма как да бъде пречупен с един удар) и в създаването на нов навик – да се изпитват ОзВ. Тези навици е необходимо да бъдат укрепени с множество повторения.

0016.

“Всяка втора проститутка е болна от много и различни болести. И това отдавна е известно на всички.”

Това не е вярно. Тази гледна точка обикновено е характерна за онези, които изпитват ненавист към проституцията и искат колкото се може повече да усилят тази ненавист. Проститутките, като правило, са много по-добри от обикновените момичета, защото знаят как да се предпазват. Те обикновено използват средства за предпазване, редовно се проверяват за венерически болести и предприемат адекватни мерки за лечение (това се отнася най-вече не за уличните проститутки, а за тези от “кантората”). Обикновеното момиче се срамува да предложи на момчето си да използва презерватив, тя дори и не знае в кой случай вероятността да хване някоя болест е висока и в кой случай тази вероятност е по-ниска. Тя дори се страхува да мисли за всичко това, тя се изприщва само при мисълта, че би могла да си направи изследвания за венерически болести. Обикновените “добри” момичета нямат НИ НАЙ-МАЛКА представа какви болести съществуват изобщо, какви са симптомите им, кои са оптималните начини за предпазване. Така че, най-опасното в секса е, колкото и да е странно, да спиш с обикновено “добро” момиче. Представи си обикновеното момиче: тя си има момче и те, разбира се, се чукат без презерватив, защото тя му има доверие и разбира се без мирамистин и колоидно сребро – нея я е срам да си впръсва нещо там или се измива след секс, тя се страхува, че това ще предизвика НО от страна на момчето, та нали това означава, че тя му няма доверие. Това може да предизвика НО от стана на момчето още и поради това, че тя ще продемонстрира своите познания в предпазването, а това е твърде съмнителна ситуация от гледна точка на обикновеното момче – от къде на къде моето момиче е толкова добре осведомено за всички тези гадости? Да не е курва? Осведомеността по въпросите на венерическите болести при обикновените хора се асоциира с нещо мръсно. “Чистото” момиче не трябва да знае нищо за това. Но реалността е, че всяко момче незабавно ще се изчука с друго момиче, ако тя му пусне и никога няма да признае това пред своето момиче, така че цялото “доверие” не струва и пукнат грош. Най-честото използваното, а често и единственото “предпазно средство”, което използват хората са въпроси от типа на “Здрав ли си?” и отговори “Ама, разбира се, че съм здрав, по дяволите!”.

Що се отнася до болестите, смятам, че венерическите заболявания са точно такива болести както и всички останали. Не разбирам защо хората съжаляват болните от рак или туберкулоза, а болният от сифилис го смятат за пълно нищожество и проявяват към него НО, избягват да общуват с него. Туберкулозата се предава по въздушно-капков път и от нея се умира точно така, както и от СПИН, но към болен от туберкулоза човек, хората проявяват грижа и съчувствие, а хората, които боледуват от СПИН са смятани за отрепки на обществото само поради това, че СПИНът се предава основно чрез секса. Получава се удивителна картина: ако си болен от рак, към теб изпитват съчувствие, независимо от това, че ракът най-често възниква от много силни НЕ. А ако си болен от сифилис, към теб изпитват презрение, защото сифилисът се предава по полов път. Т.е. ако човек изпитва постоянен негативен фон 10 – самосъжаление или ревност – до такава степен, че да се разболее от рак, то това предизвиква съчувствие. Ако обаче се е изчукал и се е заразил – това предизвиква презрение.

Ако човек боледува от рак, то той лекува рака, от туберкулоза – лекува туберкулозата, от сифилис – лекува сифилиса. Та практически всеки човек си има своите болести. Проститутките са също такива хора както и останалите. Представи си, че момиче, което работи като учителка и получава малка заплата, вечер изкарва допълнително от проституция, като прави секс за пари с тези, с които й е повече или по-малко приятно да го прави. То дори не е и задължително да се чука – има огромно количество момчета, които са готови да плащат само за да й оближат краката – идва симпатично момче, облизва ти краката, свършва, плаща $20 – 50 и си отива. Не виждам в това нищо особено – работа като работа. Хората си продават катеричките, краката, гърдичките. Всички хора продават телата си, ума си – въртят волана на автобуса за пари, пекът хляб за пари, стоят зад щанда за пари – всички те да не би да получават удоволствие от работата си? Някои продават ума си – правят разчети на проекти, които биха им били безразлични, ако не получаваха пари за това. Разликата е само в това, че болшинството проститутки често получават удоволствие от своята работа, имат повече свободно време и повече пари – това предизвиква завист у другите хора. Момичето може да си намери десетина, че и двадесетина постоянни момчета, които да са й симпатични, да им дава да й ближат краката си – да си седи на креслото, да си чете книжка или да си гледа телевизия и да си играе с крачета с члена на момчето, или пък да лапне набъбващия и вкусен член, или когато й се прииска да разтвори крака и да му позволи да я поближе и да получи да това 40 – 100 на ден, $ 1200 – $1300 на месец. Нима това е по-малко привлекателно, отколкото да ставаш всяка сутрин, да пътуваш до работата си, да стърчиш там 8 часа, да общуваш с разни типове, да правиш нещо не много приятно, да пътуваш обратно до вкъщи, вече да не искаш нищо, освен да се пльоснеш и да заспиш и за това да получаваш $600 – 1000??? Никога няма да го повярвам. За момичетата, според мен, проституцията е един от най-приятните и удобни във всички отношения начини за печелене на пари. И колкото и да е парадоксално – това е по-безопасно що се отнася до венерическите заболявания, тъй като знаейки за възможната опасност, момичето се запознава с цялата необходима информация и си набавя всички необходими средства за предпазване.

0017.

“16.30 – раздразнение 5 към сътрудника, отстраних го за 3 мин. Симпатия към него – 3.”

Всеки път, когато фиксираш симпатията към някой човек, определяш ли какви негови конкретни проявления са отрезонирали при теб със симпатия? Нямаш ли желание да опиташ да проведеш следния експеримент: Като почувстваш симпатия, да направиш следното:

1) Явно да изброиш всички онези негови проявления, от възприятието на които възниква симпатията. Например, неговата усмивка.

2) Да си дадеш сметка, че зад тези проявления ти можеш да си доизмисляш за него онези възприятия, които са ти симпатични на теб. Например, ако човекът се е усмихнал, ти да си си помислила, че той е изпитал симпатия към теб, а всъщност, той може да се е усмихнал, защото се е почувствал неловко.

3) Да опиташ да намериш основания за достоверни предположения за това, какво всъщност е изпитвал той. Опитай да потърсиш методики за откриване на онова, което изпитва човек. Например, можеш да му зададеш преки въпроси. (Но това не значи, че отговорът трябва да се приема като искрен – това ще бъде лош материал за анализ.) Или може да създадеш такава ситуация, в която той да се прояви по още някакъв начин, което да хвърли светлина върху твоя въпрос и т.н.

4) Да сметнеш в какъв процент от случаите ти си си доизмислила, че той притежава онова, към което ти си изпитала симпатия, в какъв процент от случаите не си могла да определиш дали си си доизмислила или действително в него е имало привлекателно за теб възприятие и в какъв процент от случаите си стигнала до извода, че най-вероятно е имало такова.

0018.

“Каква е тази “топлина” и “чувства”, без които болшинството момичета не искат да правят секс? И защо без тях момичетата не искат да получат едно от най-силните удоволствия, достъпни на болшинството хора? На мен ми се струва, че когато момичетата казват, че без чувства, без усещането за близост и топлина не искат да правят секс, то те имат предвид освобождаването от НЕ, което ще им позволи да усетят проблясъци на ОзВ: любов, нежност, симпатия, усещане и емоция за единство с този човек”.

Аз получих различен резултат при изследванията си, но аз проведох именно изследвания, а ти? Опитай и ти да изследваш някого, а не просто да си го доизмисляш – задай му въпроси, които за теб самият имат значение. Анализирай получените отговори, но не се задоволявай с размити фрази, а задавай допълнителни въпроси, анализирай не само думите, но и постъпките му, обръщай внимание на противоречията и така докато не започне да възниква яснота.

Според моите изследвания, момичетата под “желание за топлина” имат предвид това, че те искат заедно със своето момче да изпитват цяла камара НЕ и ПЕ и ако момчето не изпитва тези НЕ и ПЕ, а изпитва нежност, радост, симпатия и прочие ОзВ, то момичето прави извод, че момчето на я обича, че я манипулира или даже презира. Отказът на момчето да изпитва желаните от момичето НЕ се възприема от нея като оскърбление и предателство. Какви са тези НЕ и ПЕ? Скука от самота, когато момичето не е до него, тъга или даже отчаяние при раздяла, ревност и страх от ревност от нейна страна, задоволство, когато са заедно. Момчето трябва да жали момичето, да я утешава, като по този начин усилва нейното самосъжаление, трябва да изпитва НО към онези, които тя не харесва и ПО към онези, които харесва. Понякога те трябва да се карат и да се сдобряват – всичко това хората наричат “топлина”.

0019.

“Има постоянен НФ, аз го виждам, виждам и НЕ – макар и не веднага. Но на мен ми се струва, че за да се пречупи механизмът на тяхното проявление не е достатъчно само да бъдат отстранявани, на ме ми се иска да правя нещо повече, да задълбая по-дълбоко. Както например, със социалните експерименти – след тях вече у мен изобщо не възниква страх в подобни ситуации, а ако се бях занимавала само с отстраняването на НЕ в такива ситуации, то не знам колко години щяха да са ми нужни за отстраняването на страха в дадените ситуации. Т.е. иска ми се паралелно с отстраняването на НЕ да правя нещо взривяващо, нещо такова, което да може да ме изхвърли напред.”

Уверен съм, че ако всеки пък безупречно  – най-много за секунда – отстраняваш всички възникващи НЕ, то може да стане така, че повече никакви практики да не са ти нужни, за да започнеш да изпитваш ОзВ. Та нали всеки път, когато ти именно отстраняваш НЕ, то ти незабавно започваш да изпитваш ОзВ. Ако в дадения момент у теб не са проявени ярки ОзВ, то това означава, че в точно в този момент има НЕ и/или НФ и ако отстраниш този НФ, то ти незабавно ще започнеш да изпитваш ОзВ. Разбира се, колкото по-безупречно отстраняваш НЕ, толкова по-силно ще ти се иска да ДОПЪЛНИШ това и с други практики – например, с провеждането на социални експерименти. Но не вместо отстраняването, а заедно с него. Съгласен съм, че СЕ могат значително да ускорят унищожаването на навика да се изпитват НЕ, ако тези СЕ се съпровождат с отстраняване на НЕ.

Когато започнах да пиша книгата си, исках веднага да започна да пиша за ОзВ и за онова пътешествие, в което можеш да се впуснеш, като ги следваш. Отначало исках да напиша малък предговор, в който да опиша методите за отстраняване на помраченията. Но не предполагах, че този “предговор” ще стане толкова обемен – почти петстотин страници! Краткият предговор затова и се разрасна до такъв обем, защото хората, които започваха да се занимават с моята практика изпитваха огромни с отстраняването на помраченията, те не можеха (а всъщност твърде слабо искаха) да вземат и да направят съвсем прости, според мен, неща – да направят усилие и да отстранят НЕ и да изпитат ОзВ, да направят усилие да анализират концепцията, да направят усилие и да се съсредоточат върху търсенето и реализацията на радостните си желания. Изглежда, че няма нищо по-просто от това. Но се оказа, че не е така, затова се съсредоточих върху по-детайлното описание на методиките. Но ако се намери някой, който би могъл веднага да положи безупречни усилия за отстраняването на НЕ, то всичко, което би му било необходимо да разбере по темата, би се заключавало в следното: “Въпреки утвърдилото се мнение, е възможно да не бъдат изпитвани НЕ. Те могат да бъдат отстранени като се гмурваш в ОзВ всеки път, когато възникват НЕ.”

Често ми се иска да намеря допълнителни практики именно затова, защото на практикуващия не му стигат нито внимателност да забелязва всички НЕ, нито желание да полага усилия за тяхното безупречно отстраняване. Иска ти се да намериш и други практики – отлично, търси ги! В своите книги аз съм се постарал да опиша достатъчно широк избор от практики. Възможно е да ти попадне нещо, което да поискаш да използваш. Ако не – потърси нещо сама, нещо, което да ти стори ефективно и интересно. В този случай ти ще можеш още и да напишеш статия за находката си и в бъдеще някой от практикуващите ще може да се възползва от нея.

0020.

“Ти пишеш: “ Върни се към описанието на това ОзВ, поправяй го, добавяй нови детайли.” По какъв начин мога да се връщам към описанието на това ОзВ? Тогава съм го описала колкото съм могла подробно, а сега не ми се удава да се окажа отново в него”.

Ако не ти се удава отново да го изпиташ, то естествено, че няма да ти се удаде сега нищо да добавиш, но ако то възниква отново – тогава веднага след, че и по време на неговото проявяване, се старай да го фиксираш. За да знаеш точно какво е това фиксиране и как се прави то – прочети главата за описанията и фиксирането, тренирай с други ОзВ, които изпитваш често.

Състави пълен списък на онези ОзВ, които са ти известни – това е най-ценното, най-желаното, което имаш. Нека да има по едно възприятие на всяка отделна страница от тефтера ти. Нека отдолу следват твоите опити да даваш все по-точни и по-резониращи названия на това ОзВ – избягвай думи от типа на “блаженство”, “радост” и т.д. – в краен случай, ако думата блаженство силно резонира, все пак се старай да дадеш поне едно уточнение-определение, т.е. нека твоето название се състои от 2-3 думи, тогава ти ще можеш да започнеш да го отличаваш от другите близки ОзВ. Нека описанията, резониращи с ОзВ да бъдат написани с ясен почерк – използвай механизми, задържащи вниманието.

Ако често изпитваш нежност – значи можеш често да се упражняваш в търсене на резониращо описание за нея, че и за други ОзВ. Ако ти сега не можеш отново да преживееш онова ОзВ, за което говориш, то това означава, че засега твоите навици във фиксирането са слаби, та нали ако умееш да съставяш резониращи описания, то даже еднократното преживяване на ОзВ би било достатъчно, за да го хванеш здраво и след това да го изпитваш отново и отново.

0021.

“По време на изпълнението на циклично възприятие възниква силна сънливост.”

Сънливостта е критерий за добра практика. Колкото по-скоро усетиш сънливост след началото на формалните практики (в това число  поминутно фиксиране, 15-секундно фиксиране, циклично възприятие, възвръщане на вниманието, отстраняване на високия вътрешен диалог), толкова по-ефектива е твоята практика. Това има връзка с факта, че формалните практики ти позволяват особено качествено да се очистваш от помраченията и такава степен на освобождаване е непривична. На теб са ти известни само две принципиално различни състояния: бодърстване с неговите непрекъснато помрачения и сън с присъщите на него помрачения. И когато излизаш извън рамките на първото, то автоматично започваш да изпадаш във второто. Смятам за целесъобразно да не се поддаваш на съня в такива случаи – сънят само ще те умори, ще те лиши от яснота и устременост, освен това ще се затвърждава навикът да ти се приспива по време на формални практики. Ако сънливостта става просто непреодолима – прекрати практиката и се отвличай с всякакви впечатления – ако щеш включи телевизора или поиграй на някоя компютърна игра и след изчезването на сънливостта отново продължи практиката си.

0022.

“Аз изследвам баща си и, както ми се струва, достигам яснота по много въпроси, но когато си представям, че ме вдигат нощно време и ме питат: “Иска ли той да се изследва?”, то макар и да отговарям “Не.”, но това ще бъде просто заучено “знание” и когато ме попитат “Защо си решила така?”, аз с огромно усилие ще започна да си припомням защо съм решила така. Това показва, че не съм уверена в своето мнение. Къде е причината? Какво може да се промени?”

След като прочетох отговорите ти, останах с впечатлението, че ти не достигаш до кристална яснота по нито един или почти по нито един въпрос. Само минаваш въпросите и навсякъде остават недоговорени и недоопределени неща. Съветвам те да достигнеш пълна, окончателна, необратима яснота поне по един въпрос и когато у теб възникне усещането именно за пределна яснота, а не заучен отговор, премини по-нататък. Отначало такава яснота ще се постига за дълго време, но с натрупването на опит в изследванията, процесът ще започне да се ускорява и в резултат ще започне да протича с космическа скорост.

0023.

“Има безпричинна тревожност, по-точно аз не виждам причината за нея и тя ми се струва безпричинна. Струва ми се, че ако разбера каква е причината, ще мога плътно да се вмъкна там, да разгледам навиците, очакванията, концепциите си и НЕ, свързани с тази област и в крайна сметка ще разклатя този непоклатим НФ. Но как да видя, как да разбера какво лежи в основата на този НФ?”

Има два ефективни подхода:

1) Фиксиране на хаотичните разсейвания – описано е в книгата. Когато този НФ е проявен, фиксираш всяка част от мисъл, която успяваш да забележиш. Когато се съберат няколко стотин  бележки, вземи да ги проанализираш и виж каква тема се появява най-често.

2) Започни да провокираш НФ с различни мисли и виж, при кои от тях той ще се усилва и при кои – ще отслабва.

И най-важното – не забравяй, че отстраняването на НФ може да бъде напълно ефективно и без яснота какъв точно е този негативен фон. Ако изпитваш това “шибано състояние”, то ти можеш да го отстраняваш като се гмуркаш в ОзВ. Макар, че съм съгласен, че яснотата по въпроса какъв точно е НФ може съществено да облекчи неговото последващо отстраняване, поне поради факта, че ти ще можеш да започнеш да анализираш концепциите от тази област, да правиш експерименти и т.н.

0024.

“Смятам, че твоят метод не е подходящ за всички хора, за всеки е подходящо нещо свое.”

Доколкото виждам, много хора даже не си позволяват да страдат – те въобще са почти мъртви, тихи и потиснати, и са се блокирали в определено състояние, те дори не допускат никакви мисли, действия и емоции. Ако такива мъртви хора изведнъж поискат да живеят по-интересен живот, то освен ОзВ, те ще поискат още да имат и концептуално мислене, да изпитват най-различни емоции, в това число и НЕ. И с потъването в този живот, едни емоции ще продължат да се задълбочават и да носят нещо интересно, а други ще започнат да се усещат като баласт, да водят до умора и отравяне. С времето разколът ще става все по-дълбок и все повече и повече емоции ще започнат да се усещат като баласт, като нещо тежко и уморително и тогава човек може да достигне до решението, че иска да прекрати да изпитва тези емоции и да им даде название, синонимично да думата “негативни”.

А кой какво прави – да усилва НЕ или да започне да ги отстранява – това всеки го решава сам. Например, по отношение на раздразнението или злобата могат да се проявят ясно желания да прекратиш да ги изпитваш, тъй като те могат да се окажат “очевидно тежки и ненужни”, а тъгата може да ти се стори доста приятна и дълбока – като че отваряща нещо в теб и тогава същият този човек, отстраняващ раздразнението в същото време ще култивира тъга, докато и по отношение на нея не се формира желание да я раздели на приятна и неприятна части, та нали в крайна сметка всяка НЕ рано или късно става мъчителна и обременителна. И тогава и по отношение на тъгата ще възникне желание да бъде отстранена.

Смятам, че моят метод е подходящ за абсолютно всички хора, които искат да направят селекция на своите възприятия – да изпитват нещо по-рядко и по-слабо, а друго нещо по-често и по-силно.

0025.

“Аз така и не разбирам как може мъртвата природа – например камъните – да бъдат озарен фактор? Та нали ОзВ е нещо безкрайно живо, а камъкът му е противоположност, пой е просто химия.”

При всички случаи, всичко което възприемаш е съвкупност от химически, физически  и дявол знае още какви процеси. Ако се усмихваш, то това също са химични и физически реакции – съкращават се хиляди мускулни влакна на десетки лицеви мускули, а съкращаването на влакната е извънредно сложен химичен процес. Но то и няма никакви химични процеси, та нали химията е всъщност е същата тази физика, просто това е разклонение на физиката. Въпросът е в друго – зад всичко това, зад цялата тази химия, има ли нещо, което да резонира с ОЗВ или няма такова? Ако има, то ние механично наричаме това живо, а ако няма – неживо. Дървото може да бъде разложено на молекули и атоми, но и човекът може да бъде разложен и камъкът – също. Разбира се, никой всъщност не определя за себе си какво той смята за живо, затова на въпросът дали дървото е живо, всеки ще отговори така, както той е свикнал да отговаря – някой ще каже, че дървото е живо, а други ще кажат нещо по-размито от рода на “В определен смисъл дървото също е живо”, като при това няма да имат понятие какво е това “в определен смисъл”. Просто с такива думи те повтарят общоприетия стереотип.

Въпреки това, в нашата култура, едва ли на някого ще му дойде на акъла да си доизмисля, че дървото има душа, на всички е “ясно”, че между дървото и човека има гигантска дистанция, като при това човек е неизмеримо “по-високо”, но каква е тя – тази дистанция, в какви единици се измерва, как да се сравни по някаква “височина” – това никой не знае, тъй като никой не знае какви възприятия има дървото, да не говорим за това, че не знаем как да сравним възприятията на човек с възприятията на дърво. Къде е тази скала, по която да направим отчет? Всичко това са механично формирани реакции – кое да смятаме за живо, а кое – не. Дървото го смятат за живо, но и го убиват без да се замислят – това е все механика на тъпи хора. Думите “живо” и “неживо” просто са думи-паразити, тъй като не обозначават нищо конкретно. Ако се опитаме да тръгнем от сложността на процеса, то и за “мъртвата” природа мога да приведа множество примери на много сложни процеси, извънредно сложни. Например, поведението на плазмата – само свръхмощни компютри могат да пресметнат взрива на атомна бомба и засега дори и най-мощните компютри не са в състояние да пресметнат какво ще бъде времето. Значи ли това, че атомната бомба е жива? А атмосферата? А компютърът, който печели шахматни партии срещу Каспаров? Той жив ли е? Думата “жив” е етикет, който бива слаган произволно на едно или друго явление, в зависимост от наличните навици.

Може само да се каже, че има различни отношения към различни възприятия. Но кой знае какви биха били те, ако спрем действието на помраченото си различаващо съзнание, ако отстраним всички концепции за живото и мъртвото. Ако всички престанем тъпо да вярваме в това, че камъкът не е жив, то кой знае как би се променило отношението към него. Кой знае какъв опит би могъл да бъде извлечен от изпитването към камък на онези ОзВ, с които той резонира при теб? Например, нежност, проникновение, симпатия. Онези, които се занимават с практиките на ППП (например “не-реки, ре-планини”) имат възможност да отговорят на този въпрос.

Именно тогава, когато онова, което преди е било в списъка на “мъртвата природа” или “не напълно жива” стане озарен фактор, тогава отношението към него коренно се променя. Например, когато виждам бетонен стълб, не изпитвам симпатия към него, не искам да го виждам, да го пипам и да го мириша. Когато виждам гранитни скали, то към някои от тях у мен има симпатия и може да възникне желание да ги гледам, пипам, прегръщам, да усещам повърхността им, да ги мириша и да ги ближа. А ОзВ “проникновение”, възникнало към този камък може да доведе до съвършено удивителни възприятия.

0026.

“… (докато се намирах далеч, аз) “възприех” мириса на твоя апартамент, “усетих” с лапите се пода…”

Слагаш кавички, а това значи, че не разбираш, че усещанията са именно реални възприятия. Ти, съдейки по всички, принципиално разделяш телесните усещания и емоциите и смяташ, че усещанията са нещо “по-реално”, а емоциите – по-малко. Та нали когато изпитваш възприятието “влюбеност до уши”, ти не пишеш  за това в кавички, а за усещането си го правиш. Между другото, възприятията могат да бъдат променяни, както вече знаеш – нежеланите да бъдат отстранявани, а желаните да бъдат пораждани, така че когато на фона на ОзВ у теб е възникнало усещането за пода под лапите ти и мириса – това са именно възприятия, това са именно усещания без кавички.

Празното фантазиране на фона на помраченията е едно, а реалното възникване на възприятия на фона на ОзВ – съвсем друго. Но по същия начин хората разсъждават и за друго – например, те смятат, че “няма основания” да изпитват радост. Обаче, колко е реално онова предусещане, което ти изпитваш, докато в същото време другите не виждат “основания” за това, колко са реални тези твои усещания! Така че спри работата на скептичните мисли, които са се проявили в тези кавички и тогава ще имаш повече свобода да сменяш възприятията си. Муцуните имат опит в пораждането на усещания – например, някои практикуващи понякога се усещат така, сякаш при тях става замяна на тялото – те започват реално да се усещат като че в тялото на друг човек, към когото изпитват ярка симпатия. В това число, у момичетата могат да възникват съвършено отчетливи възприятия за член и топки на момче, като че са им пораснали между краката.

Така че можеш да пораждаш желание да усещаш някой симпатичен за теб човек – да го усещаш именно с тялото си. Можеш да направиш изследване – как се развива устойчивостта, определеността на тези усещанията. Отначало те, разбира се, ще бъдат слаби и кратковременни, по същия начин отначало и ОзВ са слаби и кратковременни, но ако се занимаваш с практиката на пораждане на желани възприятия и отстраняване на помраченията – то всичко ще се променя.

0027.

В отговор на въпроса за преодоляване на тъпотата:

Тъп (не глупав, а именно тъп) – това е човек, който не иска да различава възприятията, да ги отделя едно от друго, който постоянно изтиква нещо, а нещо си доизмисля. При това на такъв човек може всичко да му е наред с аналитичния апарат (учените, например, включително академиците и професорите са съвършено тъпи хора, което лесно се установява в процеса на тяхното изследване и при общуване с тях).

Ако още сега започнеш да отстраняваш НЕ и поискаш да станеш искрена, да различаваш възприятията, то твоята налична способност да разсъждаваш лесно би ти стигнала за успешния анализ на концепциите, за да достигнеш яснота в разсъжденията. Тъпият човек като че постоянно държи пред себе си непрозрачен екран от концепции и страхове, които закриват реалността 0 този екран е много тежък, неудобен и отровен и постоянното му поддържане изтощава до крайна степен.

Средствата за преодоляване на тъпотата – именно за тях съм писал в книгата си – са отстраняването на НЕ, изследването на възприятията на роднините и приятелите (тъй като именно по отношение на тях има най-голямо количество неискреност и проявяване на тъпота), анализ на концепциите. Но освен това може да се предприемат и други стъпки, които да действат в същото направление:

а) Анализ на концепциите писмено със смяна на ролите. Както ако играеш шах сама със себе си – правиш ход и обръщаш дъската и си представяш, че си другия човек, така и тук – написваш няколко аргумента, “обръщаш дъската” и си представяш, че си друг човек и критично анализираш приведените аргументи с пределна безпощадност. След това отново се връщаш към предишната личност и отговаряш на коментарите на “другия човек” и т.н.

б) Можеш да отстраниш от речта си паразитните думи и да дадеш макар и кратко определение на онези думи, които използваш. Настоятелно те съветвам да престанеш да използваш “птичи” език – това е много разпространена болест – използването на жаргонни и други изкривени думички, които нямат определено значение. Можеш да опиташ да промениш речта си и да се изразяваш само с думи, чието значение ти е съвършено ясно. Тази, на пръв поглед обикновена мярка, е много ефективна за постигане на ясно и последователно мислене, което носи интелектуална наслада. Отстраняването на такива думи-паразити има още един резултат – доста често, когато ги използваш, изпитваш НЕ. Когато започнеш да ги отстраняваш от речта си, ще видиш това.

0028.

В отговор на въпроса за преодоляване на агресията:

Съветвам те:

а) Да обърнеш сериозно внимание на най-дребните изблици на НО и раздразнение – те създават отровна почва за израстване на цялата останала съвкупност от агресивни НЕ. Проследявай и отстранявай най-дребното недоволство.

б) Често агресията има много неприятен оттенък на скрита мнителност, жестокост. Този оттенък е неприятен, защото отравя особено силно. Съветвам те, преди всичко, просто да извадиш своята агресия на повърхността, за да стане абсолютно видима. Не се отнасяй към нея като към грях, а като към нещо, което се е смесило с твоите възприятия и което искаш внимателно да разгледаш ш да решиш искаш ли да го имаш или не. Можеш да я извадиш на повърхността с помощта на фантазиране. Записвай си в най-дребни детайли всички свои фантазии, в които има желание за агресия – като правило, това се проявява в сексуалните фантазии и във фантазиите, свързани с отмъщение.

Съветвам те да си припомняш и да записваш онези истории от живота си, в които си изпитвала силна агресия, а също така истории, когато силно са те унижавали, обиждали и ти си изпитвала силно желание за мъст – преживей отново тази истории и постигни безупречно отстраняване на агресията.

0029.

“… какво е подразбирала тя под “Виждам в нея еди какви си възприятия?”

Възможно е да си имала предвид: “Аз виждам еди какви си проявления на този човек и интерпретирам тези проявления като доказателство за негови определени възприятия”. Тази фраза е твърде дълга, затова обикновено тя се съкращава до “виждам еди какви си възприятия в него”, но аз смятам, че използването на тази фраза е нежелателно – може да започнеш да мислиш, че ти наистина “виждаш възприятия” в някого. Целесъобразно е да се казва “предполагам в него еди какви си възприятия”. Когато фразата “виждам в нея нежност” е казана от обикновен човек, най-често тя означава, че той иска да си доизмисля в този човек нежност и в отговор на предложението да проанализира проявленията на този човек, ще отказва агресивно и ще защитава това доизмисляне.

“Интерпретацията” е предположение за това какво е изпитвал човек, когато се е проявявал по определен начин. Интересно е да се наблюдава и да се сравнява по какъв начин ти, и по какъв начин други хора формират процеса на интерпретация. Вероятно ще стане ясно, че в този процес има много механични съставящи.

0030.

В отговор на съвета това как да се отнасяме към детето: “Отделяйте време за общуване когато имате желание да правите нещо с детето. Ако обичате да пеете песни – пейте на детето, то е благодарен слушател, ако обичате да рисувате – рисувайте заедно с него, ако обичате да обикаляте из градинките – взимайте детето със себе си. Не се принуждавайте да правите нещо, които не искате, детето ще почувства тази изкуственост и ще мисли, че не го обичате. Дайте на детето възможност да усети вашата любов, а не се нагърбвайте с ролята на учител. Детето само ще си избере учители.”

Съветвам те с голяма доза внимание да четеш такива гладки текстове. Като правило, те целят само да понапръскат атмосферата с розова водичка, миличко да се усмихнеш и… разбира се да продължи насилието над детето. Дай сериозно да разгледаме твоя текст:

„Отделйте време за общуване, когато имате желание да правите нещо заедно с детето.”

Реалността е, че желанието да правиш нещо с детето на 99% е обусловено именно от концепциите, че детето трябва да се развива, че трябва да му се отделя внимание и т.н. Още, често общуват с децата от скука. Практически никога не възниква радостно желание да правиш нещо с детето, а ако възниква, то веднага угасва, тъй като интересите ви – твоите и на детето – се разминават катастрофално: на него му се иска да си играе на войници, а не теб какво? – да не би наистина да се увлечеш от играта на войници? Той иска цял час да се занимава с робота-трансформер или да играе на компютъра и ти като правиш същото ще изпитваш ли истински радостен интерес? Това е невъзможно и когато майките се занимават с децата си, „искрено” споделяйки неговите интереси, то това винаги е неискреност и самопринуда, които водят до отравяне и до агресия. Често става така: върнал съм се от работа, а детето досажда, на мен ми се иска да се наям и да се пльосна пред телевизор, а то ме занимава със своите роботи…

Така, че ако се следва твоето правило, с детето въобще никой няма да се занимава, освен по 10 минути за цял ден, но именно от това се страхуват всички, тъй като са натъпкани с концепции за това, че детето трябва се развива, да се обучава, да общува и т.н. и ако го оставиш само на себе си, то то ще стане пияница и ще умре.

„Ако обичате да пеете – пейте на детето, то е благодарен слушател, ако обичате да рисувайте – рисувайте заедно с него, ако обичате да обикаляте из градинките – взимайте детето със себе си.”

Смешен, сантиментален пасторал. Проблемът на тази идилия е в това, че децата съвсем не искат, както вече казах по-горе, да пеят с теб песни или да бродят с теб из гората. Те искат съвършено други неща, така че „радостните” разходки с мама из гората – това е винаги насилие над детето, което меко или грубо е принудено да приеме факта, че не него трябва да му харесва да се разхожда с майка си.

„Не се принуждавайте да правите нещо, което не искате.”

Този съвет е невъзможно да бъде следван. Това е все едно да кажеш „обикни всички хора”. Обикновените хора не могат да не карат да правят нека, които не искат да вършат, та дори и само за това, че никой не знае какво искат и още и затова, че хората са свикнали да наричат своите желания капризи и да ги потискат. За са си изясниш това, открий радостните си желания и се научи да ги следваш. Ще ти се наложи да извършиш всичката онази работа, която е описана в моята книга. А почти никой не иска да я прави, а даже някой и да иска, то това ще му отнеме няколко години упорит труд, а детето няма да чака – щом се е родило, то ти вече го имаш и то не може да се законсервира за няколко години. Съветът е неизпълним.

„Да се даде възможност на детето да усети вашата любов.”

Да усети любов? Ти наистина ли смяташ, че майките изпитват любов към децата си? Майките не са способни да изпитват любов, ако под любов се разбира съвкупност от ОзВ. Не е възможно да изпитваш ОзВ докато в същото време, когато изпитваш огромно количество силни НЕ, свързани със същото това дете и неговото възпитание.

И излиза, че в онзи текст има няколко сладникави фрази, в които почти няма смисъл, но тези сладки думи очароват и ти губиш здравия смисъл, започваш да фантазираш за „майчината любов” и т.н. Старай се да запазиш трезвостта, иначи блатото на сантименталността и тъпотата ще те засмуче преди да успееш да мигнеш. Винаги търси практическото приложение на всичко, сверявай съветите с опита, всичко проверявай, не вярвай на красивите думи и самата ти не говори красиво. И особено не съветвай никого за неща, за които ти самата нямаш опит – по този начин само ще разпространяваш глупост, ще подведеш онзи, на когото си искала да помогнеш.

0031.

„Занимавам се с йога – изпълнявам пранаяма и физически упражнения (асани), спя разделно, не ям месо, риба и яйца…”

Допускам, че правиш асани, защото усещанията са приятни за тялото (макар, че много хора, които се занимават с йога ти правят, само защото така трябва, защото в йогата така се казва). Но за храната… – не ядеш яйца и риба, защото следваш концепциите за вредата на тези продукти? Как това се съвместява с ППП, в която става дума тъкмо за преодоляване на концепциите? Не можеш да се занимаваш с йога и с ППП едновременно, тъй като е невъзможно едновременно да искаш да следваш концепциите и да се опитваш да ги отстраниш. Що се отнася до мен, то аз ям всичко, което ми се прииска. Ако изям нещо такова, от което да се почувствам физическо неразположение, то първо,  ще се почувствам зле, а второ, ще направя извод, че след като ям някаква определена храна ми става лошо. В резултат от този извод и такова неразположение моите желания ще започнат да се променят и следващия път желанието да ям тази храна ще е намаляло, но аз именно следвам своите желания, е не концепции. Т.е. аз не мога да кажа, че не ям риба, защото да ядеш риба е лошо, аз ще кажа, че напоследък не ми се яде роби и желанието ми да ям риба се е променило по някакъв определен начин. Та да се хвана за думата – аз ям и риба, и месо, и яйца. Вероятно, това ще даде основание на много хора да кажат, че аз съм „непросветлен”. Дори съм се сблъсквал с факта да бъда считан за „непросветлен”, защото „прослетлените” не правят сайтове…

Ако започнеш да се освобождаваш от концепциите, свързани с храненето, то твоите желания, отнасяще се до сферата на храненето ще бъдат предоставени сами на себе си, ще могат свободно да еволюират и вместо да правиш разчети, базирани на догми и да подменяш с тях своите желания, ти ще можеш просто да се храниш с онова, с което ти се иска и при това ще се чувстваш изключително добре – много по-добре, отколкото ако се насилваш да ядеш нещо в съответствие с тези схеми.

Хората като луди се притесняват за своите деца, като им слагат ограничения в живота за всяка дреболия и смятат, че иначе децата им няма да се развиват „правилно”. По същия начин те се отнасят и към тялото си – като към тъпо сгъстено образувание от инертна материя. И едното, и другото са невероятни глупости, които водят до умъртвяване на желанията на детето, до умъртвяване на собственото тяло.

0032.

„Липсва ми озарено желание да си мия ръцете, но знам, че това уж е опасно – може да се заразя с нещо. Как в такива случаи да усетя границата между механичното и разионалното действие?”

Под думата „усешам” ти очевидно имаш предвид да си изработиш някакъв образец на поведение, който след това да се принуждаваш да следваш. Предостави на желанията си да решат този въпрос без да ги притискаш с концепции. Нека тези желания да се проявяват свободно паралелно с яснотата по въпроса за възможността да се разболееш – т.е. като се има предвид информацията, че чрез парапети, пари и т.н. могат да се предават болести, а също така и като се вземе под внимание колко често и при какви обстоятелства самият ти и твоите познати са се разболявали от различни болести. Като съпоставиш наличната информация без нищо да изтикваш и да си доизмисляш, ще ти остане само да се вслушаш в желанията си и да ги последваш. И ако не възникне желание да си измиеш ръцете, или ако възникне – не успееш да преодолееш мързела си – значи няма да ги миеш. А може и обратното да стане – да се убедиш, че страхът да се заразиш ни е натрапен от рекламата на антибактитериалните сапуни и ще престнеш да се страхуваш.

0033.

„Будистите смятат, че е достатъчно да се закълнеш в Буда Амитабха и ще бъдеш спасен. Христианите казват, че ако ти независимо от това как живееш, вярваш в Христос, ще бъдеш спасен.”

Да, някой казва закълни се на Буда Амитабха и от този момент ти си спасен – той ще се грижи за теб и докато си жив, и след смъртта ти. Човек прави това – кълне се, извършва красиви обреди и о, чудо! – действително усеща значително освобождаване и появило се особено възприятие за опора. Тук той, разбира се, “разбира”, че Буда Амитабха е приел неговата клетва и се “убеждава” в това, че всичко в действителност е точно така, както казват “учителите” му. На това се основава всяка искрена религиозност – на някакви действия, извършвани според съветите на учителя и на своите възприятия, получени след това. Всъщност всичко стои по съвсем различен начин – в действителност, ние нищо не можем да кажем: има ли го Амитабха, дали е приел нашата жертва и т.н. – ние просто нямаме такива възприятия. Ако аз без каквато и да било вяра в богове и буди просто отстраня безпокойството за бъдещето, то ще изпитам също такова предусещане, освобождаване и преживяване за опора, само че много по-ярко и устойчиво. Друго нещо е, че е доста трудно да се отстрани това безпокойство, това изисква практика и усилия, но затова пък достижението е трайно, не зависи от въображаеми сили и отваря път нататък. Позицията на човек, изпитващ временно облекчение от вярата в Амитабха или Христос е крайно неустойчива – първо, той за основание използва интерпретации, чиято лъжливост или истинност не му е известна (т.е. той формира концепция, като по този начин полага фундамент за цялата останала концептуалност, почва за НЕ, за сивота и  тъпота), второ, той зависи от произволно манипулиране с тази концепция, той се опасява да мисли, тъй като това може да доведе до изводи, несъвместими с неговата концепция, той се опасява от всяка свободна мисъл и в крайна сметка от всякаква свобода въобще. Този, който се занимава с практиката, просто си дава сметка за своите възприятия, без да си доизмисля нито наличието, нито липсата на богове и с това създава непоколебима опора.

0034.

“Почти не изпитвам НЕ, значи вече съм близо до просветлението?”

Има хора, които са опитвали да отстраняват едни или други НЕ. Нещо са отстранили, друго са потиснали, но като цяло има някакъв реален напредък или поне изглежда, че има. Обаче когато те започват практиката на отстраняване на НЕ, те започват с най-простите НЕ. Разбира се, те могат да си мислят, че тези НЕ за тях са най-трудните, но това никога не е така – ако избираш определен фронт НЕ за отстраняване, то това винаги е най-лесния за теб фронт на работа, колкото и мощни и страшни да ти се струват тези НЕ. И когато човек е отстранил тези груби НЕ, то следващ етап става работата със слаби Не като безпокойството, лекото недоволство и т.н. И именно тук започва практиката, защото именно тук човек се сблъсква с най-мощните чудовища, които много хора не успяват да преодолеят. Именно тук става сблъсъкът с най-силно вкоренилите се концепции. Без отстраняването на “слабите” НЕ и НФ, а също така и поддържащите ги концепции, няма да има устойчиво проявление на ОзВ и онези, които не са се справили с тази работа се връщат в редовете на обикновените хора или са принудени да вървят в кръг.

Аз не наричам истинска практика онова, което се случва преди отстраняването на слабите НЕ и НФ да станат първостепенна задача, защото в борбата с тях вече не сработват стимули като любопитството, желанието да принадлежиш към кръга на практикуващите, желанието за впечатления и т.н. Тук сработват само стимули като отчаяната решимост все пак да си проправиш път през тези помрачения, радостния стремеж към ОзВ.

Пишеш: “Почти не изпитвам НЕ.” Това в резултата от твоята практика ли е станало? Смятам това за невъзможно, защото ако човек започва да се занимава с практиката, да отстранява помраченията, да изпитва ОзВ, то той ВИНАГИ и много силно се стреми да общува с други практикуващи, пише отчети за своите открития – той не може някъде тихомълком да отстрани НЕ, а после да съобщи – ето аз ги отстраних. Ако твоето “освобождаване от НЕ” се е проявило не в резултат от практиката, а ти си била изначално свободна, то аз и в това не вярвам – няма такива хора, а дори и да се появят, то те биха се проявявали съвсем не така като теб – такива хора биха били преизпълнени с ОзВ, биха изпитвали множество радостни желания, сред които отново непременно би присъствало желанието активно да общуват с практикуващите и да им съдействат. Оттук и извода: ти изпитваш и НЕ, и НФ, но изтикваш този факт. Изтикваш също и това, че не изпитваш ОзВ, като по този начин ти си тъп и неискрен човек, който иска да изглежда просветлен. Такива хора, като правило, още са и агресивни.

0035.

“Смятам, че желанието да пораждам симпатия и да отстранявам ревността е озарено желание.”

Това е погрешно предположение. Много практикуващи в началото на своята практика често са изпитвали именно механични желания да пораждат ОзВ и да отстраняват НЕ, т.е. желания, породени от концепции за това, че всичко това “трябва” да се прави. Същите желания могат да бъдат мотивирани и от НЕ, например, от страх, че ще те изхвърлят от числото практикуващи, че муцуните ще престанат да общуват с теб, ако си пасивен в практиката и т.н. И на тях им се налагаше да прилагат съществени усилия, за да се откъснат от тези страхове и концепции и да започнат все пак да правят именно онова, което радостно им се иска.

Едно желание може да се счита за озарено само тогава, когато то резонира с други ОзВ, например, когато то започва да се съпровожда от предусещане и очакване.

0036.

“Какво да правя с агресията? Как да я отстранявам? Тя започна да се проявява при мен като защитна реакция на проявяваната към мен агресия. Това не ми харесва. Какво да правя?”

Няма къде да се денеш от агресията дотогава, докато не я откриеш навсякъде в себе си, почти във всяка своя проява. Който не е открил в себе си мразещ човек и не е започнал безкомпромисна борба с тази омраза, то той и е мразещ човек, тъй като няма хора, които да не са били поразени от омраза и агресия. Често си мислят, че хората, които са склонни да се самосъжаляват, срамежливите и потиснатите хора не мразят и не са агресивни, но това е заблуда – просто такива хора не си позволяват да показват агресията си поради страх или по други причини. Те я потискат и я изпиват мълчаливо, без да споделят, като ненавиждат в мечтите си. Разбира се, по този начин, омразата в тях живее и ще живее и щом обстоятелствата го позволят, тя веднага ще се покаже в целия си блясък.

Какво да правиш? Все същото: продължавай да търсиш и да отстраняваш НЕ (ако ти се струва, че в твоя живот има малко НЕ, вж. параграфа за “уплътняването”), продължавай да отстраняваш измислиците по отношение на други хора, тъй като това позволява да започнеш искрено да гледаш на самата себе си. Продължавай да търсиш и да реализираш радостните си желания и да се стараеш да заемеш непримирима позиция към отстраняването на агресията.

0037.

“Аз си доизмислям след такива проявления (игра на изнасилване) неговата активност, силно сексуално желание (СЖ) и мен ме възбуждат неговото СЖ и неговата възбуда (даже ако той имаше силно СЖ, той не би правил нищо подобно, ако аз не го провокирах за това – разказвах му сексуалните си фантазии с изнасилване и му казах, че искам да ме върже, да ме чука и т.н.). Как да проследя такива доизмилици, като тези двете?”

Ако момчето играе на предложените от теб сексуални игри, то това, разбира се, не означава, че те в действителност го възбуждат. Естествено, членът му може и да се е вдигнал, но какво изпитва той при това, освен механична възбуда – това е въпрос, на който може да се отговори само след като се изследват неговите прояви по време на секс: думи, мимика, действия – най-обикновено изследване на човек. Възприятията, които може да изпива момчето по време на чукането са много разнообразни: от нежност, СЖ и еротично влечение до агресия, прикрита от вежливост. Желание просто да се изпразни, желание да се покаже пред теб като човек с широки сексуални възгледи и вкусове, желание да те привърже към себе си, чувство на дълг – всичко, за което се сетиш.

Така че ти препоръките са най-общи – питай, експериментирай, наблюдавай и прави изводи. Можеш да го попиташ какво точно изпива когато му се иска да се чука – къде конкретно, колко ярко. Какво изпива когато свършва или когато спира на границата. Попитай го колко често мастурбира и защо. Ако се изясни, че мастурбира веднъж седмично, то едва ли може да се предположи, че той има ярки СЖ – или няма такива, или е толкова потиснат от НЕ, свързани с мастурбацията, че всичките му СЖ постоянно се потискат и те не могат да се проявят ярко. Те неизбежно ще се съпровождат от силни НЕ. Толкова е лесно да се доизмисли в момчето с възбудения член, че то не изпитва НЕ…

Но дори и да мастурбира често, то това още не означава, че той има ярки СЖ. Попитай го защо го прави и какви са при това сексуалните му фантазии. Може би той просто “сваля напрежението”, т.е. в буквалния смисъл на думата отстранява дискомфорта, а не се стреми да получи приятни усещания. Механичното освобождаване от напрежението често съпътства мастурбацията без каквито и да било фантанзии.

Предложи му да се сдържа на границата на оргазма в секса с теб. Погледни реакцията му, погледни как ще се държи, дали ще се старае да се сдържа или ще свърши без каквито и да било положени усилия. Попитай го какво усеща когато се сдържа. Виж дали ще прояви инициатива да се сдържа и по-нататък, ще прави ли това и с други момичета или когато мастурбира. Разреши му да свършва бързо и виж дали ще се възползва от твоето предложение. Смятам, че ако момчето се стреми към бързо свършване, то то почти със сигурност не изпитва приятни усещания, а по-скоро изпитва дискомфорт и възбудата за него не е привлекателна и в най-добрия случай той изпитва приятни усещания само по време на оргазъм.

0038.

“Спазматичният порив да отстранявам НЕ трае около две минути (угасва окончателно за няколко часа). След това отново заспивам в НЕ и вяло чета написаните наскоро редове с описанието на току що изпитани ОзВ.”

Да, така е. Който е минал през това – той е станал муцуна; който не е – е запълнил редовете на тъпите и мразещи хора. В най-добрия случай – на бежанците. Изборът е твой и на теб ще ти се наложи да правиш този избор стотици пъти, докато окончателно не се формира навикът да продължаваш да се занимаваш с практиката независимо от всичко, като полагаш свърхусилия.

“Затова след “изхвърлянията” в практиката и усещането за пълна безнадеждност аз започнах да търся най-ефективния метод на отстраняване на НЕ, само чието последователно изпълнение да даде резултат.”

Ти търсиш нещо, което не съществува. Няма никакви по-ефективни методи. Разбира се, нещо може да се пооправи тук или там, но нищо съществено от това няма да се промени. И знаеш ли защо? Защото главната съставка на усилията са страстното желание да прекратиш да изпитваш НЕ и страстното желание да изпитваш ОзВ. Всичко останало са ароматизатори и вкусови добавки. Затова ако ти трябва съветът ми – зарежи търсенето на “ефективен метод”, не си губи с това времето и вниманието, съсредоточи се върху главния проблем – как да преодолееш още сега нежеланието да отстраняваш НЕ, как да усилиш още сега желанието да изпиваш ОзВ. Главното е постоянно да правиш свръхусилия и да постигаш резултат, да го фиксираш и да вървиш напред, като запаметяваш, че усилията никога не са напразни. Това го казвам, защото има огромна разлика в състоянието на двама души, единият от които не отстранява НЕ и 100 пъти ги е изпитал, а другият сто пъти е опитал да ги отстрани и не е успял и той също ги е изпитал 100 пъти. Първият умира, а вторият се движи напред. Не знам дали ще имаш сили да се справиш с този проблем, но ако успееш, пред теб ще се отвори пътят към пътешествието на съзнанието, в противен случай нищо не те чака.

0039.

“А какво въобще е това ОзВ? Как мога да го предизвикам в себе си това, което не познавам?”

Това, което наричам ОзВ – за това съм писал както съм могъл в книгата, практикуващите са писали за това различни статии. Зарежи ги тези ОзВ – какво значение има как се наричат? Задачата е много проста: замяна на нежелателните (за теб) възприятия с желателни, както и да ги наричаш. Затова аз направих така – написах списък на всичките си възприятия, които не искам да изпитвам и на онези, които искам (спомних си ситуации, когато съм преживявал нещо много привлекателно за мен, към което искам да се връщам отново и отново). След което започнах да отстранявам нежелателните и да пораждам желателните. Това е цялата същност на практиката.

0040.

“Не мога да съдя само по едно проявление на човек, че той никога не е имал радостно желание да се промени. Желанието да промениш себе си аз го определям като желание да промениш възприятията на това място, т.е. всяко радостно желание да отстраниш НЕ, да се избавиш от механичните желания, да изпиташ ОзВ – всичко това е проявление на желанието да се промениш. Може би муцуните разбират нещо друго под това желание. Тогава какво?”

Всички затънали в помрачения хора са автомати, машини и само по едно тяхно проявление може да се каже за тях. Освен това, ти не си даваш сметка, че всяко “едно проявление” включва с себе цял спектър проявления. Човек може да произнесе само една фраза, но при това тази фраза да има определен смисъл, определен подбор думи, той ще има определена мимика, интонация, жестове – много, доста много проявления. Разбира са, ние можем да свалим летвата на тълкуването на “радостното желание да се промениш” колкото си искаш ниско. Някой ще каже, че даже мисълта “не би било лошо да стана малко по-различен” вече е следствие на радостното желание да се промениш, но при мен летвата е на друго ниво и не поради случаен каприз, а тъй като аз не съм теоретик, а прагматик, аз съм инженер-строител – мен ме интересува резултатът. Считам за радостно само такова желание, което не просто се съпровожда от предусещане (за което е сложно да се съди отстрани), но освен това и да има такава интензивност, продължителност и превъзходство над другите желания, че да доведе този човек до реална промяна – до реално отстраняване на конкретно помрачение.

0041.

Един нов в практиката ми изпрати въпроси, които му били задавали родителите му и на които той самият не знае отговора. Реших да му напиша отговор във формата на отговор към родителите му и му предложих направо да им предаде всичко това.

“…каза, че много иска да прочете ППП, тъй като иска да разбере с какво се занимава синът й, защо не иска да общува с нея и с другите роднини, какво е станало с него, в какво се е забъркал синът й и как и от какво да го спасява…”

Оттук следва, че ти считаш самия себе си и другите си приятели-роднини безусловно интересни хора за ВСИЧКИ други хора, при това интересни постоянно и неизменно, тъй като фактът, че синът ти се спрял да общува с вас толкова активно, както преди, у теб предизвиква еднозначната интерпретация, че той “се е забъркал” и трябва да бъде “спасен”. Вероятно, не ти е дошла наум мисълта, че може да не сте му толкова интересни, че може и въобще да не сте интересни хора. Нима това не е мания за величие? Нима това не е желания на всяка цена да хванеш и да държиш сина си до себе си? Това е още означава и че смяташ сина си за идиот, защото смяташ, че неговите интереси са такива, че ти се иска да го спасяваш. Ако използваш думата “уважение”, то тази ти реакция показва пълно неуважение към сина ти, тъй като искаш да “спасяваш” пълнолетен гражданин от неговите интереси.

Родителите цял живот се опитват да “спасят” детето си от неговите интереси, ако те не влизат в техния родителски списък на “достойните” такива.

“Ако наблюдаваш бебе, ще забележиш, че то не отдръпва ръката си, ако докосне горещия чайник – то просто лежи и страда независимо, че физически може да махне ръката си…”

О. каза, че това е лъжа, защото е наблюдавала деца в родилен дом. Каза, че това е просто невъзможно.”

Тази ти реакция те разкрива като глупав и агресивен човек, който обича да спори с пяна на устата. Ще обоснова твърдението си.

Отначало казваш, че думите ми са лъжа. Това доказва, че ти много искаш да изпитваш към мен негативно отношение (НО), защото ако ти беше поне мъничко способен да разсъждаваш, щеше да разбереш, че съществуват минимум три интерпретации: 1) това е лъжа; 2) това е моя заблуда, приемане на желаното за действително; 3) твоята собствена гледна точка е погрешна.

Ти си избрал първата интерпретация, като обясняваш това с факта, че си бил в родилен дом и знаеш, че това е “невъзможно”. Дори и да е невъзможно, това не означава, че аз именно лъжа, а не греша. Смятам, че даже човек със зачатъци на интелект ясно разбира това – ти не го разбрал в онзи момент – значи си бил заслепен от агресия.

По същността на въпроса. Опирам се на собствения си опит в наблюденията върху децата на другите практикуващи. Бебета много бързо се учат, ако съдя по наблюденията си, затова такава забавена реакция може да се наблюдава само тогава, когато детето за пръв път се сблъсква с онова, което му причинява болка. При всички случаи това е само странично наблюдение, което мога лесно да изхвърля от книгата, за да не разсейва вниманието от главната тема.

Не знам какво си изучавал освен математика. Аз освен математика и физика съм учил още и експериментална психология и мога да назова десетки автори, чиито трудове съм изследвал и сред тях има и такива, които се занимават с изследвания на деца – Пиаже, Доналдсън, Виготски, Бехтерев и др. и затова си давам ясна сметка доколко катастрофално висят във въздуха всякакви предположения за мотивацията на децата, които не умеят да говорят. Даже всякакви изводи за онези, които могат да говорят имат само силно вероятностен характер – именно затова в края на краищата аз изгубих интерес към експерименталната психология и разбрах, че единственият начин да разбереш нещо за човека е да изследваш самия себе си. Съществуващите трудове по интроспективна психология категорично не ме удовлетвориха и аз реших да започна сам да анализирам всичко.

Изглежда, че ти се имаш да специалист по детска психология само поради факта, че си наблюдавал деца в родилен дом. В такъв случай в нашата страна има милиони специалисти.

“О. попита защо Бодхи постоянно се превъзнася? Защо пише колко е гениален? Какво общо имат неговата гениалност и отстраняването на НЕ?”

Казваш “постоянно”, значи че отново си заслепена от ненавист. Невъзможно е да се каже, че човекът постоянно се превъзнася като е написал за това два-три абзаца в книга, състояща се от 1000 страници (двата тома). Повод за претенции може да се намери винаги. Често ми пишат писма с претенции: защо ти, Бодхи, не пишеш нищо за себе си – сигурно те е страх да пишеш за себе си, сигурно си лъжец? Но щом напиша нещо за себе си, веднага възниква друга вълна претенции – “защо се превъзнасяш?”. Аз наистина съм човек с такива способности, които се смятат за забележителни, на мен наистина постоянно ми повтаряха отвсякъде, че съм гений и именно затова през цялото си детство и пубертета в мен се формира мания за величие с всички произтичащи оттук НЕ. И аз твърдя, че всъщност, са налице всички основания да бъда наричан гений. Ако за теб това има значение – имай го предвид, ако няма – не го взимай под внимание. Но всеки път, когато пиша за себе си, няма как да не предупредя читателя: “Това не е лъжа, не е преувеличение – просто аз съм човек със забележителни способности”. Напълно съм съгласен, че това няма никаква връзка с отстраняването на НЕ – всеки човек, дори и най-глупавият, може да отстранява НЕ, това е доказано на практика, но всеки пък когато правя книгата си още “по-суха”, т.е. махам от нея всичко, което няма пряко отношение към практиката, отново възникват доста недоволства: видите ли, преди книгата беше по-интересна, а сега това е просто справочник. Въпреки това, сега аз отново си редактирам книгата, като махам почти всичко излишно – на мен тя повече ми  харесва именно като сух справочник.

“Бо пише, че като бебе е бил в ясно съзнание, че е бил гениално дете, че е тренирал да отстранява неприятните усещания, тренирал е усилието да чете. Направих извод, че по-късно Бо е станал помрачено същество, защото как иначе той би могъл да изследва всички помрачения без да ги е преживял на собствен гръб, без да бил злобно, тъпо, механично същество?”

Това, че мен са ме смятали за гениално дете изобщо няма връзка с яснотата на съзнанието – може да бъдат демонстрирани чудеса на гениалността и в същото време да бъдат изпитвани НЕ с чудовищна сила, които в края на краищата да те разрушат. Останалото е така – в ранното ми детство имах много озарени възприятия, но по-късно всичко това беше покрито от мъгла и дори съвсем изчезна, тъй като на почвата на манията за величие, ревността, раздразнението, загрижеността за чуждото мнение и сексуалните комплекси израсна огромно количество НЕ, които почти ме убиха.

“О. каза: “Бодхи се опира на състраданието. Защо в изброените от него озарени емоции липсва състраданието? “ Аз й отговорих, че не знам защо. Може би в следващите преработени версии на ППП ще го включиш.”

Думата “състрадание” изобщо няма да я има в книгата ми, тъй като хората с тази дума назовават обикновеното съжаление. На мен не ми харесва съжалението, затова аз го вписвам в списъка на НЕ, а не в ОзВ. Това не означава, че на мен ми харесва жестокостта – това са двете страни на едно и също помрачение. На мен ми харесва симпатията и затова, ако например, пред очите ми умира куче, то аз изпитвам към него симпатия, но не изпитвам съжаление, тъй като 1) не ми харесва това състояние – да изпитвам съжаление; 2) това по никакъв начин няма да промени състоянието на кучето; 3) това по никакъв начин няма да предотврати смъртта на кучето; 4) това дори няма да предотврати агресията на човека, убил кучета. Ако видя агресивен човек, който убива куче, то у мен може да възникне желание това да не се е случило, може да възникне желание в този човек да се проявят озарени възприятия, може да възникне желание да извърша конструктивни действия, за да попреча на този човек и, впрочем, съжалението или агресията по никакъв начин не способстват търсенето на оптимално решение за ситуацията, затова аз смятам, че онези, които от една страна искат да “помагат”, а от друга страна изпитват съжаление към жертвите и ненавист към насилниците, се разкъсват на две страни и в крайна сметка не правят нищо: първо, те изпитват НЕ, които ги убиват и пораждат следващи НЕ, второ, те няма възможност хладнокръвно да пресметнат оптималния начин на действие, за да се предотврати онова, което биха искали да предотвратят.

В будизма липсва думата “състрадание”, с тази дума абсолютно погрешно превеждат терминът “тукчже” (тибетски еквивалент). За мен е удивително, че независимо от всичко, терминът “състрадание” продължава да се използва в преводите. А съществуват множество описания на това какво именно будистите разбират под “тукчже” – това не е никакво състрадание, това е ЖЕЛАНИЕ да няма помрачения на това място, това е СИМПАТИЯ. Вече има доста преведени на руски език книги и на Далай-Лама и на други хора, които имат авторитет сред будистите и въпреки това страстта към съжалението е толкова силна, че думата “състрадание”, независимо от всичко, се използва повсеместно. Хората разбират състраданието като изпитване на съвместни страдания, като изпитване на съжаление и аз мога да кажа защо е толкова силна привързаността към съжалението – защото преди всичко на хората им харесва да се самосъжаляват. Вече съм писал за това в книгата и смятам това за очевидно. Даже когато човек предполага, че съжалява другиго, то всъщност той си представя как на самия него би му било зле на мястото на другото същество, след което започва усилено да се самосъжалява. Тоест съжаляването на други хора – това винаги е самосъжаление и затова няма нищо чудно в това, че съжаляването на другите толкова често се оказва смехотворно излишна – например, мен баба ме съжаляваше със сълзи на очи и си докарваше сърдечни пристъпи когато плачех и се удрях като малко дете. Между другото, мен това винаги ме учудваше – защо плаче, когато мен само мъничко ме боли и точно след 5 секунди вече продължавах да се радвам на живота.

“О. попита защо Бодхи когато прави списък на разкъсващите НЕ, пише: “и т.н.”? О. каза, че ако човек е решил да предложи на хората някакво учение, то в него не трябва да има неясни моменти.”

Не смятам, че този момент е неясен. Аз съм изброил достатъчно примери за разкъсващи НЕ и смятам, че ако читателят действително се интересува от този въпрос, а не се опитва като теб да намери какъвто и да е начин, за да изкаже претенции към мен, то той лесно ще може сам да продължи този ред. Ти вероятно смяташ, че ако някъде има много гладен човек, а друг човек иска да го нахрани, то той не може просто да му хвърли къшей хляб, така ли е? Вероятно си мислиш, че съм длъжен да ти поднеса на тепсия това парче хляб, да му сложа и гарнитура и да те попитам: “Ще благоволите ли да опитате?” Ако е така, то това означава, че ти със сигурност не си гладен. Ако беше гладен дори нямаше да мислиш за глупости, щеше да хванеш това парче и щеше да го изядеш.

Пиша книгата си за онези, които са “гладни” за озарени възприятия, които повече не искат и не могат да изпитват НЕ, които разбирайки от книгата ми, че освобождаването от НЕ е възможно, че има начин да изпитват озарени възприятия, ще направят живота си невероятно интересен и ще искат само едно – отговор на въпроса “Как?”. И в моята книга го има този отговор, но както изглежда теб този отговор не те интересува. Разбира се, аз нямаше да отговарям точно на теб на тези въпроси, тъй като в момента нямам симпатия към теб, тъй като не знам нищо за твоите усилия по отстраняването на НЕ, а само чета доста простите ти претенции, каквито пишат хора, на които не им е интересна темата на книгата, така че пиша този отговор, защото отговорите на тези въпроси са неясни на сина ти, а той предизвиква у мен симпатия, тъй като се опитва да отстранява НЕ.

“О. казва, че ако озарените мисли са мисли, които се проявяват спонтанно или изобщо не се проявяват, то тя не иска такава практика, в резултат от която да загубиш възможността да мислиш.”

Аз наричам мислите “озарени”, ако те предизвикват резонанс с озарените възприятия, т.е. такива мисли, за които изобщо не е задължително да произтичат от някакви умозаключения. Това, разбира се, не означава, че практикуващият ППП престава да мисли – точно обратното, той именно започва да мисли, а не да жонглира с догми. И в книгата е отделено много внимание на обясненията как можем да се научим да мислим ясно и как можем да отстраняваме концепциите.

Преправях първия том на книгата си няколко пъти и сега го преправям още един път именно защото виждам, че все пак не ми се е удало да постигна премереност на изложението, то това и не е просто задача – да изложа практиката на отстраняване на помраченията… не за просветлени, а именно за помрачени хора! Но предполагам, че вече съм близо до варианта, който ми харесва и този вариант все пак както и да го погледнеш, остава изложение във вид на сух справочник. Ако някой може да го напише по-ясно – ще се радвам (именно за това имам сборници със статии на практикуващи, в които тези практикуващи споделят своя опит и излагат по-подробно онова, което не съм засегнал достатъчно детайлно), но за това е необходима една “дреболийка” – да станеш освободен от помрачения човек, да изпиташ желание да напишеш за другите хора ясна инструкция (а как да я напишеш, така че да е ясна за ВСИЧКИ – това и сега не го знам, затова в края на краищата решавам да я напиша за тези, които много искат да се освободят от НЕ и силно искат да изпитват ОзВ, а не за онези, които се чувстват като възложители на поръчка, а мен като изпълнител на поръчката) и да я напишеш.

0042.

“Защо вежливостта е атрибут на безупречността?”

Вежливостта, разбира се, не е атрибут на безупречността, по-точно би било да се каже, че възможността по свое желание да бъдеш вежлив, външно съвсем обикновен, “достоен”, “солиден”, “състоял се” човек се явява атрибут на безупречността. Когато чудовищната глупост на човешките постъпки и навици става очевидна, когато си променил живота си така, че в нея вече ги няма болшинството помрачения, тогава никак не е лесно да си придаваш вид на обикновен човек, в това число и да казваш “моля”, “благодаря” и т.н. – в този случай ЧСЗ се накърнява изключително силно и такова поведение става прекрасна практика за отстраняване на ЧСЗ и свързаните с него НЕ.

Разбира се, тук има голяма поле за самозалъгване – та ти можеш да бъдеш вежлив просто защото са вежливи всички останали хора – от страх от НО отношение към теб и т.н., а при това да се правиш, че се занимаваш със сталкинг. От самозалъгването, от неискреността никой никога няма да те спаси. Най-простият начин сам да провериш себе си дали се занимаваш със самозалъгване е да овладееш свободно и двете позиции: и на вежлив, и на невежлив човек и да чувстваш при това еднакво освободен от НЕ или еднакво безупречно да отстраняваш възникващите НЕ. Подчертавам – това е само начин да провериш себе си, тъй като ако започнеш да проверяваш още някого, то той може да имитира невежливост, да не напрегне и пресили страха, да се престори, че няма НЕ, но ти как ще разбереш какво всъщност изпитва той, ако ти самият не си освободен от НЕ и не можеш да бъдеш експерт по този въпрос?

0043.

“Може ли да спреш сърцето си, да умреш по желание – т.е. изпитал си неочаквано желание (а то при това се оказва и радостно) и край?”

Това е изключено. За да придобият твоите желания силата на способността да променят така кардинално състава на твоите възприятия, на теб ще ти е необходимо преди всичко да тренираш желанията си, да се научиш да ги преживяваш с пълна сила, а за това е необходимо да се научиш да отстраняваш НЕ. Докато има НЕ – желанията са почти безсилни. Изпитай желание да отстраниш НЕ – нима при теб се получи така, както си го описал? Разбира се, че не, ти ще тренираш не една година изкуството да отстраняваш НЕ и да пораждаш ОзВ. Никакви “неочаквани” желания нищо няма да променят – както виждаш, даже силните, често възникващи и култивируеми желания водят до резултат съвсем не скоро, тъй като засега имаш НЕ и твоите желания са почти мъртви.

А когато ще изпитваш ОзВ, тогава и желанията ти ще започнат да стават се по-способни и по-способни да предизвикват удивителни промени, но тогава всичко това ще бъде управляемо и в двете посоки – ако ти стигне желанието да постигнеш смърт по желание, то още повече ще ти стигне и за да постигнеш и връщане обратно. Така че всичко това са празни страхове, просто хаотичен вътрешен диалог, страх от промените.

0044.

“Представих си, че съм малко 5-годишно момиченце, с късичка поличка, такава, че ми се виждат гащичките, с боси леко криви крачета. Ужасно ми се искаше да бъда такова момиченце, да търча и да лудувам с децата, да играя, да се боря, да се шегувам; изпитвах радост-5, всичко наоколо предизвикваше радост и възхищение, гърдите ми се пръскаха от радост – звънка и чиста, имах усещането, че съм попаднала в отдаван забравен свят.

Резонираха мислите: “Охо!!! Чудесно!!!”. Нямам яснота какво беше това – тогава това беше желателно възприятие, искаше ми се да го преживявам все по-ярко и по-ярко, струваше ми се, че гърдите ми се изпълват с нещо живо. Но има съмнения, че това може да са били обикновени надути ПЕ.”

Не е важно дали са надути или не надути неПЕ – това не е важно. Остави класификациите. Ако много ти харесва да изпитваш това – изпитвай го. Ако няма да се отнасяш с доверие към “много ми харесва да изпитвам това”, то какво друго ще може да стане твой придружител към свободата? Без това ти си нищо, непрактикуващ, невойн, нетърсещ, Класификациите ще дойдат после – когато възникне радостно желание за това.

Моят път към освобождаването започна именно тогава, когато открих, че каквато и схема да се опитвам да налагам на своите възприятия, животът си отиваше безвъзвратно и когато разбрах, че няма никакъв начин да избегна изгасването в този ужас, в който живеят останалите хора, аз плюх на авторитетите и схемите, сметнах, че съм безнадежден и реших поне просто да получавам максимална наслада от живота и това “поне” стана първата крачка към освобождаването – аз най-накрая започнах да се питам “искам ли да изпитвам това?” и започнах да си отговарям “много искам”, дори и разсъдъкът ми да твърдеше, че това е пряк път към ада (а той го твърдеше по всеки повод), аз го правех, тъй като адът не ме плашеше – какво може да изплаши един осъден на смърт? И разбира се, когато правех онова, което ми се искаше, изпитвах онова, към което имах влечение, то в 90 случая от 100, получавах даже съвсем не желания резултат, но оставаха онези 10, които даваха поне малко наслада и радост и които впоследствие се разрастваха в нови 100, от които се отсяваха вече не 90, а 80 и т.н. И вече все по-ясно разбирах, че “много ми харесва да изпитвам това” – това е пътят към щастието, към освобождаването и даже грешките по този път са радостни, защото те ни позволяват да се учим по тънко да чувстваме какво ни се иска.

На мен ми харесва твоето описание, то резонира с възторга от живота, от тайната, която е и сега, и пред теб.

0045.

“А нима не може да бъде така, че концептуалното желание да се съпровожда от предусещане, ентусиазъм и радост? Или, в такъв случай, ако има някакви определени признаци, практикуващите ППП автоматично не смятат даденото желание за концептуално и не правят по-нататъшен анализ?”

Можеш, например, да вярваш, че ако станеш вежлив, то веднага ще настъпят мир и благодат в твоите отношения с роднините и на основата на това предположение да възникне радостно желание да станеш вежлив. Ти можеш да го проанализираш и ако в резултат на анализа няма да можеш да откриеш никакви концепции, то радостното желание ще остане такова и ти ще пристъпиш към неговата реализация. С реализирането му ти ще придобиеш опит от това, че твоето предположение е било погрешно, че твоите роднини все пак ще намират безчислени поводи за недоволство, раздразнение и претенции и в резултат от този опит у теб ще изчезне радостното желание да бъдеш вежлив. Но с друго желание ще бъде по друг начин, а с трето – по още по-друг начин и така нататък. В резултат, ти ще тренираш да реализираш своите радостни желание, но именно в процеса на тяхната реализация ще се развенчават едни или други концепции и колкото повече изпиваш и реализираш желания, съпровождащи се от предусещане, толкова по-рядко ще има събития, при които реализацията да не води до предполагаемия резултат, твоите желания ще започнат да стават “по-умни”, т.е. ти ще бъдеш способен по-ясно да различаваш концепциите, да разделяш желанията на съставните им части, едни от които са концептуални, а други – не са.

Муцуните не страхуват да грешат, те се ръководят от радостните желания, тъй като няма от какво друго да се ръководят, те, разбира се, подлагат на анализ и своите желания, и процеса и резултата от тяхната реализация, и независимо от това, че понякога техните очаквания не се сбъдват, в тях все повече се усилва желанието да следват радостните си желания, които на свой ред все повече и повече се съпровождат от ОзВ в процеса на тяхното изпитване и реализация.

0046.

“По десетобалната скала изпитвам НЕ максимум до 3, при това рядко. Обикновено НЕ емоции достигат степен 1-2, не повече”.

Това означава, че ти водиш полумъртъв начин на живот, че не искрен, че не се вслушваш в своите радостни желания и не ги реализираш, тъй като когато започваш да правиш това, то целият свят около теб се изправя на нокти, започва да се опитва да те пречупи и от това у всички практикуващи са възниквали ярки НЕ. Например, когато разбереш, че поздравяваш родителите си, живееш с тях, общуваш само защото така е “редно”, а не защото има такова радостно желание, то ти преставаш да го правиш и те ти обявяват война. Когато разбереш, че искаш да правиш секс не само с жена си, то тя ти обявява война. Когато престанеш да се лигавиш с капризното детенце, то изпада в истерия. От всичко това у теб възникват НЕ, които не е толкова лесно да бъдат отстранени. А ако твоите желания не противостоят на механичните навици, ако ти си в задоволство и мир със своите роднини-приятели-жени, значи ти си вече почти мъртъв, затова и вече “нямаш” НЕ. Но ако почти нямаш НЕ, то какво имаш тогава? Ако в действителност нямаше НЕ, то ти непрекъснато би преживявал НАЙ-ЯРКИ ОзВ и ако тези ОзВ ги няма в този момент, когато “нямаш” НЕ, значи, че през цялото това време у теб има глух, плътен НФ, с който ти така плътно си се сраснал, че не го откриваш и не го забелязваш.

0047.

“Трябваше да взема едно изделие от бижутерския магазин. По време на разходката има предусещане, свързано с това, което ще видя, как е изпълнена поръчката ми.”

Предусещане? От това, че ще видиш колко хубаво са направени твоите пръстенчета или обички??? Често съм се убеждавал, че когато хората казват “изпитвах блаженство” или “имах предусещане”, те имат предвид не ОзВ, а изблици на ПЕ: самодоволство, ЧСЗ,  задоволство от това, че могат да реализират желанието да правят впечатление и т.н. За да не си доизмисляш онзи, който казва, че изпитва блаженство, го помоли да опише своите ОзВ и виж как живее този човек какво и как прави, погледни отчетите му за занятията му с практиката, задай му сто въпроса, чиито отговори за теб са значими, ако искаш да си наясно с отношението си към него, т.е. изследвай го, отстранявай измислиците и изтикванията.

0048.

“Защо са нежелателни за практикуващите такива навици като чесане на главата или тялото, изстискване на пъпки, присвиване на очите, пипане на собственото тяло и т.н.?”

Когато има озарен фон и аз постоянно полагам усилия, за да го поддържам и да пораждам ОзВ, то могат да започнат да възникват хаотични разсейвания, сред които и тези механични действия. Аз започвам да правя това и веднага изпадам с разсеяно и тъпо състояние, вниманието ми вече не е насочено към ОзВ и аз мога чак след няколко минути да забележа, че вече не съм в озарения фон, а в НФ. По този начин, когато правя тези хаотични действия, аз потъвам в онова състояние, в което те обикновено се извършват – затъпяване, липса на внимателност към НЕ, липса на решимост те да бъдат отстранявани, липса на желание за пораждане на ОзВ.

Освен това, много от навиците са постоянни спътници на НЕ. Например, неловкостта може да се съпровожда от докосване на устните с ръце и всеки път, когато правиш този жест, автоматично възниква и неловкост.

Може да се изпита интензивно удоволствие от проследяването и отстраняването на тези навици, когато тренираш внимателността и упорството си. Даже от еднократно отстраняване на най-малкия механичен навик може да се изпитат ярки ОзВ, така че ловът им е още и начин да изпиташ ОзВ още сега.

0049.

“Какво да правя, за да се появят радостни желания?”

Старай се да улавяш всички желания, даже най-дребните, даже най-нищожните и “незначимите” – когато се появява разпаленост, предусещане, ентусиазъм. Даже ако това е “само” желание да пийнеш чай, да онанираш или да гледаш футбол. Старай се да ги реализираш и да наблюдаваш какво става в дадения момент, да си даваш сметка за това, че не изпитваш ОзВ, ако те липсват. Наблюдавай как се променят самите желания в процеса на тяхната реализация.

Като цяло, най-прекият път към радостните желания е да търсиш и да реализираш радостни желания, които неизбежно ще те доведе и до желанието да отстраниш онези помрачения, които им пречат да се проявят.

Още смятам, че е необходимо да се разбере следното: поради това, че отначало не е толкова лесно да разбереш какво желание изпитваш радостно (т.е. съпровождащо се от предусещане и други ОзВ), или механично или смесени желания, то аз смятам за ефективно да не се спира реализацията на желанията, дори и да липсва яснота по въпроса. Основният проблем, поради който у хората не са проявени радостните желания дори не е в това, че те не търсят именно радостните желания, а в това, че те ИЗОБЩО потискат ВСИЧКИ свои желание, в това число и механичните. Затова смятам за целесъобразно да се полагат усилия за реализирането на всички свои желание, без значение дали ги отнасяш към радостните или не. И даже когато 99% от реализираните от теб желания са обусловени от илюзии, концепции и даже от НЕ, все пак радостните желания ще започнат да се проявяват по-често и ярко, отколкото тогава, когато си ги потискала. Когато започнеш да реализираш всичките свои желания, които ти се иска да реализираш, те сами ще започнат да се разслояват – някои от тях ще отслабнат, други ще се усилят.

0050.

“Как ти се удава да се занимаваш с бизнес, с покупката на пералня в муцуноселището и при това да не губиш устременост?”

А на теб как ти се удава да ходиш до тоалетната и да не губиш устременост? А как ти се удава да си купуваш билет за самолет, за да отидеш при любимото момиче и да не изгубиш влюбеността си в момичето?

Въпрос на мотивация. За мен покупката на пералня не е задължение, не е дълг, не е начин на бягство от скуката или от НО на други хора – за мен това е крачка към реализацията на една от най-пленителните идеи: построяването на ядрото на нова култура – културата на хора, които се стремят към освобождаване от НЕ, концепции, механични желания, хора които се стремят към ОзВ и които полагат конкретни усилия за реализацията на тези радостни желания, затова всяка стъпка в тази посока не само не отслабва устремеността, точно обратното – усилва я, тъй като тази дейност е мощен катализатор на очакването, а очакването силно резонира с другите ОзВ, особено с устремеността.

0051.

“Не провеждам практиката на цикличното възприятие (ЦВ), тъй като имам твърде много НЕ, за да ги предизвиквам специално.”

С циклично възприятие се занимават не тези, които вече почти нямат НЕ (в този случай най-ефективни практики са емоционалната полировка и прякото пораждане на ОзВ), а тъкмо обратното – муцуните имат опит, от който се разбира, че само с помощта на ЦВ им се е удавало да се научат да полагат усилия и да изскачат от онези НЕ, които се явяват за тях самите непосилни, най-мощни: ревност, самосъжаление и прочее. Ти не само предизвикваш НЕ, ти още и я отстраняваш и именно това е предназначението на тази практика. Отначало успяваш да отстраниш избраната НЕ след продължителен промеждутък от време, после все по-бързо и по-бързо, докато след сто или двеста или две хиляди пъти повторени опити на едни и същи действия у теб не се изработи твърд навик мигновено да изскачаш от непосилни по-рано НЕ. НЕ е твой навик, изработен с годините и в процеса на ЦВ ти създаваш нов навик. Ако не се занимаваш със създаването на такъв навик целенасочено, то тогава ще имаш само еднократни изблици на онази НЕ, която искаш да се научиш да отстраняваш, при това НЕ може да възниква в ситуации, когато вниманието е разсеяно и ти не можеш да се съсредоточиш върху отстраняването, а ако ти си успял да я отстраниш – това е само еднократен опит, а не серия опити, в резултат на теб не ти се удава бързо да формираш нов навик – навикът да отстраняваш тази НЕ.

0052.

“… къде е проблемът?”

Въпросът  “къде е проблемът” е израз на претенция, даже и да не си си давала сметка, че си искала да изразиш такава. Езикът, който използват хората, изпитващи НЕ се отличава от онзи, който използват същите тези хора, когато не изпитват в даден момент НЕ. Някои думи и словосъчетания трайно се асоциират н някакъв конкретен определен емоционален нюанс, затова употребата на думите отразява най-дребните промени в емоционалното ти състояние, което всъщност и позволява ефективно да се използва езикът. Предлагам ти да поработиш над фразите, които използваш, да извадиш от употреба онези от тях, които ти самата асоциираш с НЕ и да ги замениш с други.

0053.

“Какво да правя с работата, която ми е втръснала и мислите, за която ми отравят живота още от сутринта? Да отстранявам НЕ като всички останали или има някакви допълнителни техники?”

Като минимум, мога да предложа следното:

1. Безупречно да отстраняваш всички възникващи НЕ. Да си даваш сметка, че сега, при тези условия, ти имаш идеалните условия за практиката, тъй като именно изобилието от възникващи НЕ е прекрасна възможност да отработиш тяхното безупречно отстраняване.
2. Да фиксираш своето желание: да промениш живота си така, че да се занимаваш с онова, което ти харесва. Често да си спомняш за това желание и да изпитваш при това не НЕ, а предусещане, че можеш да промениш живота си.
3. Активно да търсиш възможности за промяна на живота си, на начина си на живот, даже ако тези промени ти се струват “дребни”.
4. Често да си задаваш въпроса дали живееш така, както ти се иска? Направи си списък с желания – какво още би искал да промениш в живота си. Когато правиш нещо се питай: “Сега това го правя, защото изпитвам радостно желание и предусещане или защото се страхувам да не предизвикам нечие НО към себе си, а може би поради своите концепции за “дълг” и пр.

0054.

“Изпитвам НЕ, защото ти пишеш, че поради своята агресия не мога да достигна ОзВ.”

Не, ще го напиша по друг начин: ако ти не станеш ловец на своята агресия, ако не я проследяваш, не я надушваш и отстраняваш даже в най-малките примеси – такива като НО, недоволство и т.н., ако ти защитаваш агресията си и я смяташ за справедлива – тогава няма да ти се удаде да изпиташ ОзВ. Сред тези, които сега се занимават с практиката, има такива хора, които преди това са били агресивни, така че това, че ти сега си склонна към агресия – това само по себе си не е препятствие. Няма значение с какво ще започнеш, има значение ще започнеш ли изобщо, ще започнеш ли да се занимаваш с практиката и ще продължиш ли да се занимаваш с нея каквото и да става.

0055.

“Ние танцуваме заедно, после момчето иска да ме заведе у тях е да се чукаме. Обикновено тук аз бягах. Струваше ми се, че след това ще се чувствам мръсна.”

Или ти се е искало да правиш секс с това момче, или не ти се е искало. Ако не ти се е искало – тогава е ясно защо си бягала. Ако ти се е искало, но си бягала, защото ще бъдеш “мръсна” – значи твоите концепции и НО към секса в този момент са убивали твоята сексуалност. Има още един вариант: ти самата не си знаела дали ти се иска или не, т.е. твоите желания са се разделяли, но вместо да ги различиш и да следваш радостните, ти си избирала да следваш концепцията за “мръсотията”.

Не разбирам за каква “мръсотия” говориш. Сексът – дори в най-механичната му форма – е получаване на удоволствие от това, че членът на момчето се движи в твоята катеричка. Къде е “мръсотията”? Под мръсотия ти най-вероятно имаш предвид онези НЕ, които възникват у теб поради факта, че си направила нещо “лошо”, а също и поради това, че в самия процес на секса ти вероятно правиш не това, което ти се иска, а това, което “трябва” да правиш и което очаква от теб момчето (защото ти го съжаляваш или се страхуваш от неговото НО), затова и възниква такова отравяне от секса.

Когато се чукаш със своето момче, правиш ли ВИНАГИ само това, което искаш? Нямаш ли желание да опиташ именно по този начин да правиш секс? Мъртвите в секса хора предполагат, че ако когато правиш секс, правиш само това, което на теб ти харесва, то нищо няма да се получи. Но аз и муцуните имаме друг опит – никакво удоволствие не получаваш именно тогава, когато не се стараеш във всеки един момент да правиш само онова, което ти харесва. Опитай да правиш секс и да правиш само това, което ти искаш. Постоянно се питай “сега правя това поради жал към него, поради неловкост, заради чувството за дълг, заради концепцията, че не бива да се спираш по средата и т.н. или защото аз искам именно това сега и именно това сега ме възбужда особено?”

0056.

Съвет на Бодх: когато муцуните си пишат или разговарят един с друг, то се подразбира, че преди всяка фраза те поставят вметнати думи: “според мен”, “според моя опит” и т.н. Не е целесъобразно преди всяка фраза да се казват такива вметнати изрази, тъй като текстът става претоварен. Но за онези практикуващи, чиито изказвания са категорични, особено ако тази категоричност се оказва не особено обоснована при подробно разглеждане, аз съветвам по-често да се използват тези вметнати изрази, което ще позволи на тях самите да си оставят възможност за преразглеждане, уточнение или смяна на позицията.

0057.

“Това беше напълно правомерно желание…”

Какво значи “правомерен”? Това е дума-паразит в дадения контекст. Правомерен – съответстващ на правото, а правото е юридически термин, т.е. “правомерен” – съответстващ на онези правила, за чието нарушаване в законодателството е предвидено наказание. Или това “морално право”, за чието нарушаване някой ще изпитва към теб НО.

Ако говориш за желанията като за “правомерни”, ти забравяш за това, че желанията могат да бъдат само два типа – радостни (т.е. съпровождани от предусещане и други озарени възприятия) и безрадостни (т.е. механични, т.е. обусловени от НЕ, концепции и други помрачения). Поддържайки концепцията за това, че желанията могат да бъдат правомерни, ти усложняваш и пораждането, и реализацията на радостните желания, тъй като не можеш просто да ги изпитваш – още ще ти е необходимо да ги анализираш, да ги съотнасяш със своите концепции и навици, да им позволиш да бъдат “правомерни”.

0058.

“Та аз мога просто да кажа, че не искам да говоря. И точка. А лъжите – това вече е излишно.”

Думите-паразити са те обградили от всички страни, но анализирайки ги и отстранявайки ги една по една, ти ще увеличаваш степента на яснота.

Какво е това “излишно”? Излишно е нещо когато има задача, за чието изпълнение ти полагаш усилия и когато целта вече е достигната ти продължаваш да се напъваш не защото има радостно желание, а защото смяташ, че “трябва още” – по този начин “излишното” има смисъл, където има концепция “трябва” – едното влече след себе си другото.

Например, ти можеш да решиш поставената пред теб задача и да откриеш, че независимо от това има радостно желание да продължиш да правиш уж “излишни” действия. В този случай ти ще спреш, а аз ще продължа, тъй като изпитването и реализацията на радостните желания е ОзВ, това на мен много ми харесва и вероятно в процеса на извършване на “излишните” действия ще получа желаните възприятия – като минимум това ще бъде изпитване и реализация на това радостно желание, а може би още и други ОзВ ще възникнат в този момент. Така че думата “излишно” е паразит. Предлагам да преправиш тази фраза по следния начин: “А да лъжа в дадената ситуация не искам”. А заедно с това и да помислиш защо не искаш да лъжеш. Да не би защото разделяш концепцията, че да се лъже е лошо?

0059.

Съвет на Бодх за изнасилване: ако виждаш, че твоята физическа съпротива е неефективна или предполагаш, че тя по-скоро ще бъде неефективна, то най-глупавото, което можеш да направиш е да продължиш да се съпротивляваш и да изпитваш много силни НЕ, когато би могла да прекратиш съпротивата, да отстраниш НЕ и да се възползваш от някой от следните варианти:

1) Започни да се правиш, че плачеш и да кажи: “Момчета, всъщност аз много искам да правя секс, но не мога. Наистина не мога. Дори със своя любим. Даже не знам как го ви го кажа… не, сутиенът ми е с предно закопчаване, да, ето тук… работата е там, че имам СПИН, не знам как да живея по-нататък, какво ли не съм опитвала, толкова пари дадох и всичко беше напразно… Любимият ми се страхува дори да ме докосва, но това са глупости, това е суеверие, че не бива да се целуваме… и т.н. – не обръщай абсолютно никакво внимание на това, че се опитват да те съблекат или да те изчукат, продължавай да се оплакваш от живота, разказвай им, че не искат да вземат да учиш в института и т.н. Ако изиграеш добре тази роля, няма да те изнасилят – никой няма да поиска да рискува, дори и презерватив.

2) Парадоксално поведение – прегърни го през врата, започни да се правиш на лигла, от чийто призрак, всъщност най-вероятно и бяга насилникът – започни горещо да му шепнеш с най-тъпи интонации: “Мили мой, желани мой, нали ще се оженим с теб? Толкова ми се иска, така ми е омръзнало да търся истински активен, мъжествен мъж, нямам дори кожух, нали искаш да се венчаем, нека да се венчаем, имам свадбена рокля от баба си…” и т.н. – с най-сериозен вид. На момчето от такива “семейни страсти” просто няма да му стане.

Може просто делово да дадеш на насилника презерватив, което впрочем, може съвсем да обърка пристъпа на сексуално желание у него, та нали него го интересува насилието над жертвата, а ако ти страстно го прегърнеш, започнеш да викаш: “Изчукай ме тук, ще ми бъде хубаво, искам да свърша и да викам от оргазма така, че да ме чуе цялата улица… Хайде де, давай, какво се моташ – да не си импотент?” – то най-вероятно механизмът просто ще се застопори. Има много начини за избягване на нежелани ситуации, ако не си губиш акъла от парализиращи НЕ.

3) Най-простия вариант – въобще нищо да не правиш – да омекнеш като парцал, като кукла. Насилникът се възбужда от съпротивата на жертвата, той се готви за това. Него го възбужда предусещането не просто за секс, иначе той би изчукал жена си или би си взел проститутка, а секса с преодоляване на съпротива. В ситуацията, при която ти висиш в ръцете му като парцал, на него просто няма да му стане. А ако започнеш и да обръщаш очи и да пускаш мехури и слюнка от устата си, да хъркаш и да се задушаваш, той ще се изплаши и ще избяга.

4) Напомням стар, но ефективен начин – започни да викаш с всички сили, независимо къде се намираш – в гората или в града, но не безликото “помогнете”, а нещо по-конкретно – “Вася, Андрей, бързо елате тук бързо – убиват ме”. Насилникът едва ли ще поиска да проверява – наистина ли зад ъгъла или зад дървото се намира твоя Вася.

Още предлагам да си даваш сметка, че изнасилването може да стане много интересно сексуално приключение, затова преди да вземеш мерки срещу изнасилването – погледни насилника и се попитай – не искаш ли да те изчука такова момче? Не е изключено, че може да те възбуди такава ситуация, че ето такова момче те изнасилва – тогава му дай презерватив и се престори, че се съпротивляваш, моли го да те пусне, говори такива думи, които възбуждат самата теб – “Пусни ме. Недей. Не.” (Но гледай де не си прекалено усърдна, че той наистина може да те пусне J ) и тогава той ще те изчука страстно и бурно – така, както отдавна ти се е искало, както мъжът ти не те е чукал вече 50 години. Съществува стереотип, че изнасилването е ужасно, но ужасни са твоите НЕ, а изнасилването може да бъде дори много възбуждащо както в самия процес, така и след това, когато си го спомняш.

По време на изнасилване момичето не трябва да се прави на прилични, да се срамува от една или друга поза, после самата тя няма да се обвини в разпуснатост – нали самата тя не е виновна: нея са я изнасилили. Тогава тя може напълно да се отпусне и да се чука и да получава пълно удоволствие и именно затова за онези които са последвали съвета “ако те насилват – може да опиташ да се отпуснеш и да получиш удоволствие”, такива истории за много години стават много възбуждащ фактор и способстват пробуждането на сексуалността.

0060.

“Тези страхове не са ми нужни.”

“Нужен” е дума-паразит, предлагам да я изхвърлиш от лексикона си и да замениш тази фраза с “Не искам да изпитвам тези страхове”. Появява се съвсем ново възприятие за себе си и света около теб, възникват яснота и предусещане.

0061.

“Като виждам, че той страда,  на мен ми се иска да обсъдя с него проблема му…”

Страда? Дума-паразит. Изразявай се по-ясно – “той изпитва НЕ”. Като казваш “страда”, ти провокираш в себе си съжаление, а като кажеш това, което е всъщност – “изпитва НЕ”, ти укрепваш яснотата и създаваш условия за възникването на радостни желания.

И това не е негов проблем. Това е твой проблем. Ако това беше негов проблем, той сам би те помолил да го обсъдите, сам ден след ден, час след час би полагал усилия, за да го реши, би могъл подробно да отговори на въпроса “кое му се удава”, “кое не му се удава” и т.н., а на него не му се иска нищо да обсъжда, той не квалифицира своите НЕ като проблем, той иска и ще ги изпива, а твоето съжаление към него и доизмислянето в него на човек, който е “от другата страна” на неговите НЕ – това е именно твой проблем.

0062.

“Той отказа да обсъжда неговите НЕ, значи, той не е готов за разговор…”

Обтекаема, лъжлива фраза. Аз бих казал така: “На него му е все тая, той не иска да говори за това, не иска да го изследва, него го устройват неговите НЕ, той не иска да променя нищо”, а изразът “не е готов” означава, че той уж иска, но просто засега не е съвсем готов… Какво е това “готов”? Или иска, или – не. Или полага усилия за преодоляването на своите НЕ, или – не.

0063.

“Понякога съм лъгала, защото събеседникът ми ми е внушавал страх. Ако се направи анализ на всеки отделен случай, се оказва, че няма от какво да се страхувам.”

Може да има нежелателни последствия. Но може де си даваш сметка за наличната опасност (т.е. за ситуация с нежелателен изход), да вземеш мерки да се избегне тази ситуация и въпреки това да не изпитваш страх, да го отстраняваш, защото ти си даваш сметка, че на теб не ти се иска да го изпитваш и при това напълно е възможно да лъжеш, ако такава тактика ти се стори оптимална, за да избегнеш нежелателните последствия.

Като резултат от отстраняването на НЕ и в това число на прорастващия от тях страх, можеш да откриеш, че в цял ред ситуации наистина “няма от какво да се страхуваш”, т.е. няма никаква нежелателна ситуация (например, виж примера с изнасилването – съвсем не винаги изнасилването е нежелателна ситуация).

0064.

“Често дълго съм си блъскала главата какво да излъжа, как да излъжа, а след това на всичкото отгоре се опитвах постоянно да се връщам към ситуацията на лъгането в главата си, за да не забравя какво съм лъгала и после да продължа да лъжа съответно. Това ме “награждаваше” само с безсмислено главоболие, безсмислени размишления, НЕ и помрачения. Не искам повече да губя времето и силите си за лъжи, те още нищо хубаво не са ми донесли.”

Тук се появи изразът “не искам” – това ми харесва. Думата “хубаво” е безсмислена, замени я, например, с “желано” – това ще бъде пределно ясно.

Такава ситуация с лъжата е обикновена – една лъжа покрива друга и в резултат животът се превръща в кошмар, в постоянна тревожност. Но нищо такова не се случва, ако ти точно знаеш защо лъжеш. Ако твоите лъжи не са мотивирани от НЕ, а от избор на тактика. Такива лъжи, първо, не са толкова често необходими за реализацията на твоите желания и, освен това, по странен начин даже твърде опашатата лъже е лесна за поддържане, ако тя не е предизвикана от НЕ, а от избор на тактика за достигане на желаната цел.

Ще приведа пример – когато идвам на работата, аз понякога лъжа, тъй като обсъждайки потенциално изгодни договори, се държа така, сякаш моят потенциален партньор ми е дяволски симпатичен. Това е лъжа, то тя не води до НЕ, тъй като аз отнасям към това както към използването на пералня  – за да пере пералнята е необходимо да се натиснат определени копчета. За се подпише договора, е необходимо да се натиснат някои определени копчета.

Така че лъжата, колкото и да ти се стори странно, е напълно съвместима с ОзВ – но САМО в случай, че прибягваш към нея като към метод за оптимално поведение при реализирането на своите радостни желания, а не лъжеш от страх или други НЕ.

Виж неискреността (към самата себе си) е страшна зараза и, ако ти си неискрена, т.е. ако не си даваш сметка какво правиш и защо го правиш и какво изпитваш и какво искаш да изпитваш, то с това ти си създаваш безизходна ситуация, тогава ти няма да се измъкнеш от помраченията, а лъжата е просто един от инструментите, ако тя не е мотивирана от НЕ и искреността и лъжата могат прекрасно да съществуват заедно.

Как да отличим едното от другото? Как да отличим лъжата като тактика и лъжата като резултат от НЕ, неискреността със себе си? Като поискаш искрено да ги отличиш, като полагаш усилия да бъдеш искрена със себе си, като водиш отчети в писмена форма и след това пристрастно ги анализираш, все едно, че четеш отчет на друг човек.

Знам, че моето спокойно отношение към лъжата ще предизвика силно не приемане у хората. Интересно защо аз самият спокойно се отнасям към това, че някой може да ме излъже, докато за обикновените хора това е крайно неприемливо възприятие? Възможно е, това да е свързано с липсата на силно чувство за собствена значимост у мен. Ако някой иска да ме излъже – нека го прави, ако това му харесва. Аз на свой ред ще общувам или няма да общувам с човека не в зависимост от това дали той лъже или не, а в зависимост от това дали ми е интересно с него.

Що се отнася до собствените ми лъжи, то аз ги използвам твърде рядко – не поради морални съображения, а защото просто полето на използване на този метод на общуване е крайно тясно – лъжата е целесъобразно да се използва в случаите, когато се сблъсквам с агресия, а също така и когато има желание да се създаде определена ситуация за човек, който иска моето съдействие за решаването на някаква задача.

0065.

“Негативните ми емоции често ми се струват справедливи, а ситуацията – безизходна. И тогава аз не съм в състояние да променя емоциите си, да си спомня нещо друго, различно от това състояние.”

Това означава, че може да се констатира, че ти в самото начало на практиката, като че вчера си разбрала за нея.

Какво изпита като прочете тази моя фраза? Тревожност? А аз самият често си казвам тази фраза и всеки път си давам сметка, че направените от мен промени са нищожни, че пред мен има още толкова много – има толкова радостни желания, толкова интересни изследвания, толкова открития. Аз всъщност смятам, че съм направил най-първите стъпки и тази яснота, съпровождаща се от мисълта “аз съм още в самото начало”, се придружава от ярко предусещане. И колкото повече промени в себе си ти се удаде на направиш, толкова по-ясно и по-резониращо с предусещането ще бъде за теб това, че ти се намираш в самото начало на пътя. Чудесно е, когато “те сърбят ръцете” от предусещането!

0066.

“Как да отлича механичното сексуално желание (сж) от немеханичното?”

Механичното сж може да откликва на външни признаци от типа на дължина на косата, мускули на ръцете, красива кола и т.н.  – при всеки различно. Такова желание има и други специфични отличителни признаци:

• то изчезва, когато този признак изчезва;
• то много слабо резонира с нежността и другите ОзВ;
• при секс преди всичко ти се иска по-скоро да свършиш;
• парализира се работата на интелекта и искреността, т.е. ти напълно си доизмисляш човека и “не забелязваш” онези негови проявления, които, изглежда, няма начин да не бъдат забелязани.

Когато възниква радостно сж (рсж), при това:

• има резонанс с други ОзВ и няма никаква закономерност – сега го има, след пет минути може и да го няма;
• много голямо разнообразие от желания – понякога ти се иска бързо и силно да се чукаш, а понякога ти се иска да искаш да не се чукаш, а понякога нежно да галиш и т.н. Сексът става непредсказуем и няма желание да свършиш по-бързо;
• не възниква затъпяване, даваш си ясна сметка какви проявления виждаш в този човек, какви възприятия предполагаш, че има и в този случай, даже ако видиш куп помрачения, сж все пак може да се проявява или обратното – човек може да изпитва ОзВ, а сж към него може и да не се прояви – няма никакви механични правила, сексът става творчество, наслада.

Разделяйки мсж и рсж аз нямам предвид, че мсж е необходимо да се отстраняват, рсж – да се поощряват. Разделението на сж на мсж и рсж позволява да се постига по-голяма яснота в своите възприятия по време и след секс, а само по себе си желанието за реализация на сж може да бъде солно и по отношение и на предварително разпознато като механично сж, и по отношение на рсж. Обикновено хората толкова дълго и толкова често потискат своите сж , че най-напред просто е необходимо да се започне тяхното издирване и да се реализират всичките наред, за да започне сексуалността да се съживява, т.е. за да започнат да се появяват ярки сексуални желания, усещания, фантазии.

0067.

“Иска ми се да отбележа два типа симпатия – механична, базираща се само на доизмислици и последващата – базирана на изследвания на човека. От опита ми става ясно, че аз искам да зациклям на първия тип симпатия, т.е. мога да общувам с някой човек няколко години и да не го изследвам, а да изпитвам към него симпатия, като че ли всичко, което знам за този човек е неговата снимка.

Тъй като първият тип симпатия може да изчезне след изследването на човека, то аз не искам да изпитвам такъв тип симпатия. По-точно, искам, но постоянно възниква мисълта, че нищо не знам за този човек и моята симпатия нищо не значи. Тази мисъл унищожава симпатията. Получава се, че аз унищожавам ОзВ.”

Ако у теб е възникнала симпатия “към нея”, то можеш да опиташ да различиш – към какво точно е възникнала, та ти не възприемаш “нея”, има конкретни възприятия на лицето й, тялото й, думите, мислите, своите предположения за нея и т.н. Например, ти би могла да си представиш, че тя изпитва това и това само защото има къса коса и тогава това ще бъде симпатия към доизмислицата. Или ти би могла лесно да си представиш, че тя изпива някакви ОзВ и на теб ти е трудно да си я представиш изпитваща НЕ, затова у теб е могла да се роди симпатия към онези ОзВ, които както ти предполагаш, тя може да изпитва и доколко тази симпатия ще бъде симпатия към доизмислицата – зависи от това, доколко ти си опитна в изкуството да “четеш” лица, т.е. доколко точно е съответствието на това, което ти можеш да си представиш с онова, което ти ще откриеш в резултат от последващото общуване. За да отработиш недоизмислянето, а да постигаш яснота във възприятията на човек, са нужни опит в изследването в процес на тясно общуване. Това може да се тренира и по интернет – описал съм това в статиите – пишеш на някого писмо, получаваш отговор от него. По този отговор съставяш неговия портрет (т.е. мнение за неговите възприятия и проявления), след това получаваш второ писмо, съставяш нов портрет, сравняваш го с първия, виждаш къде са разликите, къде – сходството и т.н. След това получаваш негова снимка, съставяш нов портрет, след това говориш по телефона, после се срещате, разговаряте, спорите, действаш по някакъв начин и т.н. В резултат се получава цяла серия “портрети” и те много ще се различават един от друг. Ето така с опита откриваш, че разминаванията ще стават все по-малко и по-малко и след година такава практика ще видиш, че вече по няколко реда, по една снимка ще бъдеш способна да създадеш такова мнение за човек, което няма да се променя във времето или почти няма да се променя. Това и ще означава, че ти си свободна от доизмислици.

Симпатия към доизмислица – да, това също е симпатия. Изпитвай я, но нали на теб ти се иска да я изпитваш повече, по-често, по-силно? С доизмислицата това е невъзможно – симпатията към доизмислицата няма да живее много дълго и колкото повече поискаш да изпитваш симпатия, толкова по-близко ще поискаш да общуваш с човека и рано или късно ще забележиш, че този човек проявява такива качества, които са ти несимпатични, то ти си изтиквала това и тогава не стига, че симпатията ще отмине, ти на всичкото отгоре и ще изпиташ много НЕ от нереализираните си очаквания. Но не стига и това, ами към доизмисления човек винаги възниква привързаност. И дори да отстраниш тези НЕ, все пак симпатията ще изчезне и ще стане като че по-плашлива и на теб ще ти бъде по-трудно да я породиш. Затова отстраняването на доизмислиците е тъкмо пътят към силна и устойчива симпатия.

0068.

“Много тежко ми беше днес сутринта, когато тя се обади на работата си, гласът й беше почти пред разридаване, много силно съжаление – 8. Тя казва, че много ме обича.”

Това са записки на човек, привързан към НЕ. Ако ти беше искрен в различаването на възприятията, ти нямаше да напишеш “много тежко”, а щеше да напишеш “изпитах силно съжаление към нея” и още някакви Не, а за нея щеше да напишеш не “глас пред разридаване”, а “тя толкова иска да изпива самосъжаление, тя избира да тъгува и да се отчайва така, че е готова да ридае”.

Твоето момиче е човек, който е избрал да изпитва НЕ. Ти говори ли с нея за практиката? Разказа ли й, че може да не изпитва НЕ? Какво направи тя? Поне мръдна ли си пръста? Къде са нейните отчети за направените усилия по отстраняването на НЕ, анализите на концепциите? Къде са усилията й по откриването на радостните й желания и тяхното следване?  На теб в нея ти е симпатично това, което ти самият си доизмислил в нея и ти не искаш да се откажеш от своите доизмислици.

Тя изпитва ужасно самосъжаление защото, предишната й опора на задоволство в живота ще изчезне с теб, а друго животът й просто няма съдържание. И на теб това ти е симпатично? По какво си пада тя? От какво се интересува? От какво се възхищава? Какви са радостните й желания? Как иска да ги реализира и как ги реализира? Ето въпросите, отговорите на които ми е необходимо да знам, за да имам определено отношение към човек.

Пишеш “казва, че много ме обича” – а какво има предвид, не си ли я питал? Какво е това “обича” за нея? Скучае? Гадно й е когато е сама със себе си? Тя изпитва куп НЕ и това е “обича”? Ти й обясняваш нещо, но помислил ли си за това дали тя иска твоите обяснения? Тя самата мисли ли? Къде са изписаните от нея тетрадки с размишления, с търсения на отговори, с проведени опити? Ти “обясняваш” на човек, който не иска да разбира и мисли, нима това не е глупост?

0069.

“В последно време всички НЕ са някак размазани, приглушени. Не ми се удава да ги хвана и да ги отстраня пълноценно.”

“Не ми се удава да ги отстраня пълноценно.” – това е самозаблуда. Вместо да фиксираш, че НЕ не е била отстранена, ти фиксираш, че си я отстранил (непълноценно) – това са две различни твърдения и те водят в коренно различни посоки. Първото – към търсене на ефективно усилие за отстраняване на НЕ, към търсене на ОзВ – такива възприятия, каквито без всякакви съмнения са много желани от теб, които ти би искал да преживяваш отново и отново и колкото се може по-често, колкото се може по-интензивно, към които ти би искал да си проправяш път ден след ден. Второто води до недоволство, сивота, НФ и пълна загуба на желанието да се занимаваш с практиката, тъй като практика, която те води до сивота и НФ няма с какво да бъде интересна. Няма такива “недоотстранил” – или си отстранил, или си избрал да продължаваш да изпитваш НЕ. Такава позиция е ефективна.

0070.

“Усещането за свежест ОзВ ли е?”

А кой може да ти отговори на този въпрос? ОзВ е онова, което на теб ти харесва да изпитваш, което резонира с радостта, нежността, симпатията, искреността, т.е. с кои да е други ОзВ, което ти се иска да преживяваш отново и отново.

Ако приведеш описание на своето възприятие за свежест, аз ще мога да го съпоставя със своето и да направя извод – съвпадат ли те в нещо, допълват ли се или си противоречат, има ли резонанс, те.е възниква ли, усилва ли се у мен ОзВ, когато чета твоето описание. Съпоставката на такива описания е отделна интересна задача и нейното решение ще доведе до това, че онези ОзВ, които ще се опитваш да опишеш ще станат доста по-познати, по-достижими, ще започнат да се усилват, да се развиват – та нали за да подбереш резониращо описание, ти нееднокранто ще се опитваш да породиш това ОзВ, да го преживееш отново, да почувстваш нюансите – ти ще придобиеш многократен опит в неговото изпитване и в наблюденията върху него.

0071.

“Благодаря за коментара.”

Защо ми благодариш за това, че съм направила нещо, което съм искала. Има предположение (базирано на анализа на отговорите на онези, които са се опитвали да ми обяснят използването на думата “благодаря”), че ти си искала по този начин да изразиш радостта, която е възникнала у теб. Тогава защо не пишеш “възникна радост с еди каква си интензивност, след като си прочела моето “писмо”? Смятам, че когато казваш “благодаря”, то дори и да мислиш, че не проявяваш вежливост, произтичаща от страха от негативно отношение към теб от моя страна, ти все пак правиш това механично.Аз не проявявам вежливост в кореспонденцията си с практикуващите. Смятам вежливостта за лъжливост, предизвикана от страха да се държиш не като всички и аз отстранявам тази лъжливост, защото това е непривлекателно за мен възприятие.

Вежливостта е съвкупност от безкрайни ритуали, предназначени за умиротворяване на агресивни и хора с ЧСЗ. Ако си на работа, тогава вежливостта е условие за успешно оцеляване в средата на обкръжаващите те сътрудници. Ако искаш нещо от някого – вежливостта също може да свърши работа. Но защо специално да се обграждаш с такива хора, които са толкова тъпи и агресивни, че изискват вежливост? Нима не е интересно да потърсиш такива хора, за които не вежливостта не е нужна?

Има предположение, че ти си казала “благодаря”, за да привлечеш вниманието ми към това, че ти си “оценила” моята “работа”, за да ти пиша още. Така и аз често правех преди – когато някой правеше нещо за мен, аз се страхувах, че ако просто си тръгна и не кажа нищо, той повече няма да прави това. Значи вместо да кажеш, че имаш желание аз да продължа да чета твоите отчети и да ги коментирам, ти казваш нещо друго.

Когато пишеш думата “благодаря”, аз не разбирам какво имаш предвид – може да си изпитала НО към мен, да си го потиснала и тъй като имаш концепция за това, че ако някой ти е отделил внимание и ти “помага”, то ти “трябва” да кажеш “благодаря” и ти го правиш. Може ти си толкова вежлив човек, че до последно ще ми пишеш “благодаря”, изпитвайки при това ненавист – хората често го правят.

0072.

“Нали по определение ОзВ са несъвместими с НЕ  и значи е безсмислено чрез усилие да се опитваш да предизвикаш ОзВ когато има НЕ, нали?

Излиза, че ще получа ОзВ тогава, когато безупречно отстраня всички налични НЕ?”

Не разбирам какво означава “безсмислено”. Предполагам, че във въпросите ти има претенции и това не ми е симпатично. Ти не пишеш какво не успяваш да направиш, ти предявяваш претенции към това, че нямаш гаранции, че ще постигнеш просветление. Какво си направил, за да си отговориш самостоятелно на зададените въпроси? Какви експерименти си направил?

“Излиза, че…”  – от какво излиза? Според мен, ти нямаш желание да отстраняваш НЕ и да стремиш към Озв, а имаш желание за гаранции. А когато не ги получаваш – се появява желание да изказваш претенции. Ако това не е така, защо тогава не си обърнал внимание, че в книгата на Бодхи пише, че след всяко усилие за отстраняване, а не за потискане на НЕ, възниква изблик на ОзВ? Ако нямаше претенции, щеше да си спомниш за това. И фразата “ще получа ОзВ” у мен също не резонира с желанието за преживяване на ОзВ. Ти искаш да натрупаш нещо като богатство или имущество и на мен това не ми е симпатично. Ако ти бяха интересни тези въпроси, ти отдавана щеше да си опитал куп начини да им отговориш. А ти само си преиначил фрази от книгата и си написал свои изводи, които не се основават на твоята практика.

0073.

“Сега се старая да отстраня НЕ.”

“Старая се” на мен нищо не ми говори. Или отстраняваш НЕ, или – не. Колко може да се самозалъгваш, че се “стараеш” да правиш нещо, но не се получава? Лесно е да се отстранят НЕ. Това не е тягостна работа, а радостно, силно и лесно желание да се откажеш да изпитваш НЕ.

0074.

“Направих извод, че НЕ изобщо не са ми нужни.”

Думата “нужен” не ми е ясно. Какво обозначаваш с тази дума? Ако не искаш да изпитваш НЕ – така и напиши – фиксирах, че не искам да изпитвам НЕ. Когато казваш “не са ми нужни” излиза, че ти се ръководиш от съображения за някаква “нужност”, критериите за която никой не знае дори и поради това, че не е определено значението на тази дума. Така ти губиш яснота, че ти искаш да отстраниш точно НЕ, а не просто да разсъждаваш дали те са “нужни” или “ненужни”.

0075.

“Помря някои моменти в живота ми когато ми беше радостно и леко. Искам те да бъдат повече.”

Опиши ги. Отдели от тях отделни възприятия: например, виждаш, че ето това възприятие е радост. А онова – радостно желание за нещо и с него повече резонира думата “предусещане”. Когато постигаш яснота в различаването на възприятията, които са ти симпатични, желанията ти стават по-определени. Състави си списък на възприятията, които искаш да изпитваш. Яснотата в начина, по който да ги опитваш ще възниква постепенно, докато желанията ти се усилват и стават по-чести. Понякога описанието представлява само няколко фрази, но когато ги произнасяш, възниква ярък резонанс с онова възприятие.

0076.

“Не искам да живея с ценностите на обществото, там е все едно и също, всичко се повтаря, на мен това ми омръзна.”

Започни да предприемаш конкретни действия. Даже ако си разбрал, че няма никакво желание да продължаваш да поддържаш концепциите, които поддържа обществото, това не означава, че на теб ще ти се удаде просто да вземеш и да ги отхвърлиш. Ако искаш да прекратиш да поддържаш този ценности, потвърди думите си с действия, насочени към планомерно преодоляване на помраченията.

0077.

“Не знам как да отлича радостта от задоволството.”

Възприятията се сменят много бързо, затова е висока вероятността, че ти си изпитвал отначало радост, а после задоволство. Можеш да ги отличиш по това, че радостта се преживява така, че на теб ти се иска още нещо, за да преживееш тази радост отново или да направиш още нещо в практиката, за да се приближиш към желаните състояния. А задоволството се преживява така, че на теб вече като цяло нищо не ти се иска, по-скоро, да се отпуснеш, да си мислиш колко си интересен, способен, умел и ловък”, т.е. да изпиташ самодоволство и т.н. След задоволството възникват сивота или други ПЕ, ако има пускови механизми за тях.

0078.

“В такова състояние постоянно има мисли: “трябва да се заема с практиката, но с какво, с какво най-добре да се захвана?”

Няма да мога да ти отговоря на този въпрос, тъй като ППП не е схема, която човек да е длъжен да следва. ППП е инструкция за това как по най-бързия начин да стигнеш от нежеланите възприятия например, скука, самосъжаление, загриженост, към желани, т.е. към такива, каквито искаш да изпитваш, които ти е радостно да изпитваш. Ще можеш да постигнеш това само ако следваш СВОИТЕ радостни желания. Своите! А не това, което ти казват другите хора! И това, което ти смяташ, че “трябва” да правиш (тъй като това е едно и също: някой някога те е убедил, че трябва да учиш, например, и ти сега смяташ, че трябва да ходиш на училище и в университет, макар че може и да нямаш такова радостно желание).

Мога да те посъветвам да си направиш списък с радостни желания. Питай се колкото се може по-често, дори всеки 5 минути – какво искаш. Към какво възникват предусещане и стремеж? Ако не намериш никакви радостни желания – така и фиксирай: че няма такива. Спомняй си себе си в състояние, когато силно и радостно ти се е искало нещо, пораждай предусещане.

0079.

“Търчах из гората и изведнъж разбрах, че не съм по-непълноценна от Бодхи. Възникнаха ОзВ.”

Фразата “не съм по-непълноценна от Бодхи” е погрешна, тъй като в теб има възприятие за непълноценност, а в мен я няма, това означава, че ти си по-непълноценна от мен. Ако някоя комбинация от думи резонира с ОзВ, то ти можеш така и да я използваш – като комбинация от думи, резонираща с ОзВ, но това не означава, че тази комбинация едновременно се явява и фраза, имаща точно и непротиворечиво значение, затова можеш да използваш фразата “аз не съм по-непълноценна от Бодхи” в разсъжденията и умозаключенията си. Ако не различаваш тези два вида фрази, то в резултат или ще включваш в разсъжденията си погрешни мисли, или ще изхвърляш мисли, резониращи с ОзВ. И едното, и другото е нецелесъобразно.

0080.

“Полагах различни усилия, за да отстраня НЕ – стисках юмруци, стисках зъби…”

Защо смяташ, че ако се напрягаш физически, емоционалното ти състояние ще се промени? Когато стискаш юмруци, ти променяш състоянието на физическото тяло, нищо повече. Това няма никакво отношение към емоциите, така че ако искаш да отстраниш емоция е необходимо да направиш усилие, от което да се промени именно емоционалното ти състояние, а не физическото. Т.е. необходимо ти е да изпиташ друга емоция. По този начин усилието ще бъде максимално ефективно тогава, когато се научиш във всеки един момент да се гмурваш в онази емоция, която искаш да изпитваш – точно така, както някога си се научил да стискаш юмруци или да ходиш.

0081.

“Реших, че ОзВ ще се появят когато отстраня всички НЕ.”

Как можеш да отстраняваш НЕ, без да изпитваш при това ОзВ? С какво ще ги замениш? Всеки път, когато радостно искаш да отстраниш НЕ и я отстраняваш, ти изпитваш ОзВ, защото отстраняването на НЕ по определение се явява замяна на НЕ с ОзВ, например, с радост. Отначало ОзВ могат да бъдат неустойчиви и малък изблик , ти веднага да изпадаш обратно в НЕ, тъй като има устойчив навик да ги изпитваш, но колкото по-упорито отстраняваш НЕ, толкова по-бързо ще възникне нов навик – да изпитваш ОзВ: свежест, радост, предусещане, възприятие за детството, когато не е имало никакви загрижености и е било възможно да се играе по цял ден.

0082.

“Също така открих, че отношението към практиката като към необходимо занятие се криеше в самия израз “да се занимавам с практиката”. Вече минаха около две години откакто започнах да ровя в себе си и дори не съм забелязал как всички, което е свързано с това е станало за мен поредната “домашна работа”.

Да, често, когато нямаш нагледен пример за това как може да се живее по друг начин, без сам да забелязваш, създаваш за себе си нов затвор дори от практиката, насочен към следването само на радостните желания. Това често става, защото ти изтикваш това, което пише Бодхи за радостните желания и по навик започваш да възприемаш всичко, което пише той като нещо, което ТРЯБВА да се направи, за да достигнеш някакво просветление или резултат. Цената на тази грешка ще бъде, че ти ще смениш своя затвор. Вместо концепциите за това, че “трябва” да се помага на по-възрастните, ти ще бъдеш уверен, че “трябва” да се занимаваш с практиката и твоята практика ще става все по-безрадостна. С това можеш да се бориш само като изпиташ ярка решимост да не правиш повече нищо, което не ти се иска да правиш, да изхвърлиш на боклука думата “трябва” и да се спираш всеки път, когато в разговор или във вътрешния си диалог отново възникне тази дума. Или ще следваш радостните си желания и те ще стават все повече, или продължаваш да правиш онова, което диктуват концепциите и движиш към старостта, тъпотата и НЕ.

0083.

“Разбирам, че когато казах, че онова момиче има “приятен” характер, използвах дума-паразит, т.е. дума, нямаща ясно значение. Разбирам, че тази дума може да бъде лесно заменена с описания на реални възприятия, но на мен ми е удобно да изразявам с тази дума своето отношение, затова ми харесва да я използвам.”

На теб какво ти е удобно да изразяваш с тази дума? Ако думата нищо не обозначава, значи на теб ти е удобно с нея нищо да не изразяваш, за да не мислиш – то и няма какво да изразиш. Ти не искаш да мислиш. За теб светът и така пределно ясен, няма над какво да се замисляш. Казал си “приятен характер” и на всички е ясно какво е това приятен характер. Ако пишеш, че на теб ти е удобно да изразиш отношението си с дума, която нищо не означава, значи че ти нямаш отношение, а има само мътилка, която не искаш да замениш с яснота.

0084.

В отговор на изпратен “отчет” за практиката:

Все още това не са отчети, а купчина възторжени фрази, от които нищо не се разбира. Ако искаш твоите отчети да бъдат коментирани, избери онзи фронт на работа, за който искаш да пишеш – например, отстраняването на НЕ или реализацията на радостните желания и пиши подробни отчети за деня по тези направления.

Ако пишеш за отстраняването, то искам да фиксираш:

• с каква интензивност е била НЕ;
• от какви мисли, образи, усещания и желания е била съпроводена;
• колко време си полагал усилия;
• какво е станало в крайна сметка – отстранил ли си я, потиснал ли си я или си я потиснал до определена интензивност и тя се е превърнала в негативен фон;
• възникнала ли е НЕ отново, веднага щом си спрял да полагаш усилия, с каква интензивност, какво се предприел.

Ако пишеш за реализацията на радостните желания, искам:

• да изброяваш какви именно желания си реализирал през деня;
• да отбелязваш с каква интензивност са били тези желания;
• да фиксираш от какви възприятия се е съпровождало самото желание;
• от какви възприятия се е съпровождала неговата реализация;
• какво се е променило в живота ти след реализацията.

И т.н. максимално подробен отчет по онзи фронт на работа, който ти е интересен в момента.

85. 
    ”По време на общуването с Н. бях неискрен, проявяваше се страх да не я загубя, засега нямам желание да бъда искрен с всички, тъй като предполагам, че това ще повлече НО към мен и ще възпрепятства реализацията на желанията, например, никой няма да иска да прави секс с мен, ако бъда искрен.”

Пишеш, че нямаш желание да бъдеш искрен с всички така, сякаш избираш това като стратегия на поведение, но нима избираш нещо? Нима ти не действаш от страх или загриженост за мнение, които засега не си се опитвал нито да отстраниш, нито да пречупиш? Как можеш да избираш, ако на теб не са ти познати действия, не обусловени от НЕ? Ако беше направиш изследване – да беше проявявал искреност с едно, второ, трето момиче, да беше наблюдавал и анализирал техните реакции, тогава щеше да имаш основание за една или друга стратегия, но тъй като ти не си се занимавал с това, аз смятам, че твоите думи са самозалъгване и оправдание на импотенцията, сервилничене пред НЕ. Ти самият пишеш, че има страх. Така ти виждаш, че действаш като обикновен човек, който се страхува, че Маша ще го зареше и не казва на Маша, че е пил с приятели. Но в същото време ти се прикриваш с практиката – изкарваш действията си необходима стратегия на поведение за реализация на желания. При това, ти даже не се опитваш да си изясниш радостни ли са тези желания или са обусловени от НЕ. Нима на теб самия не ти е подозрително, че ти си решил да не проявяваш искреност не с проститутката, която си наел да се изчукаш, а с онова момиче, към което си привързан? В такъв случай може със 100% сигурност да се предположи, че твоята уж стратегия е проява на привързаност, самозалъгване. Знаеш, че ще изпиташ много НЕ, ако тя престане да се излиза с теб и се опитваш да избегнеш тази развръзка.

0086.

“… а не като навик “направи това! Какво? Не ти стиска май, а? Ама че си слабак!”

Какво е това “слабак”? Това, че ти използваш такова количество жаргонни думи, свидетелства за това, че ти постоянно изпитваш ПЕ и НЕ, че на теб ти харесват тъпотата, желанието да правиш впечатление, самолюбуването и впечатленията, които получаваш когато говориш така. ПЕ отправят почти толкова силно както и НЕ и човек, който с такава отдаденост, като теб, се потапя в тях, най-вероятно просто никога не мисли и не се опитва да мисли.

Ако имаш желание за яснота, то предлагам да отстраниш всички тези думи, тъй като това са обикновени думи-паразити, които нямат точно значение и в отчетите, изпълнени с такива думи няма възможност да се направи анализ нито от мен, нито от теб самия.

0087.

“Всичко това аз интерпретирах като възникване на взаимно сексуално привличане, а чувствените моменти: контактът с очите, взаимодействието на телата, сексуалното привличане – интерпретирах като взаимодействие на нашите сексуалности, тяхното усещане един за друг.”

Има пет типа обикновени възприятия: емоции, мисли, желания, физически усещания и различаващо съзнание + ОзВ. В теб биха могли да възникнат в тази ситуация емоции (ПЕ – поради това, че момичето ти е харесало), мисли (“нашите сексуалности се почувстваха една друга!”), желания (да се изчукаме), физически усещания (прилив на кръв към члена, сексуална възбуда), различаващо съзнание (различавал си къде е тя, къде си ти). Но към кой клас възприятия да отнесем “нашите сексуалности се почувстваха една друга”? Това са най-обикновени доизмислици, когато вместо “аз изпитах сексуална възбуда”, ти пишеш “нашите сексуалности се почувстваха една друга”. Това са поетизми, които те лишават от яснота какво точно изпитваш и съответно лишаващи те от възможността да избираш възприятия – да искаш да изпитваш едни (например, сексуално желание и нежност) и да не изпитваш други (например, загриженост за нейното мнение и др.)

0088.

“Не ми е съвсем ясно по каква скала да оценявам интензивността на НЕ. Слабо / силно?”

Можеш да се научиш да оценяваш своите НЕ. Ако изследваш своите възприятия, то ще забележиш, че има различна интензивност на НЕ, проявяващи се на това място. Можеш да ги сравняваш с най-силната НЕ, с най-слабата НЕ и постепенно ще се научиш да ги оценяваш. Няма никаква международно призната скала J , всичко зависи от това, доколко на теб ти е интересно различаването на своите възприятия и доколко си искрен. Болшинството хора след като се накрещят на “любимия / любимата”, че биха го/я убили, казват, че въобще не са изпитвали агресия, а са проявили своите симпатия и любов и по този начин смятат, че НЕ са били с интензивност 0-1.

И още: предлагам ти да сравняваш НЕ, за да ги оцениш не с коя да е НЕ, а със същата – например, ревността да сравняваш с най-силната ревност, която ти е позната, загрижеността – с най-силната загриженост , тогава оценката на интензивността ще бъде по-точна, защото на теб може да ти е свойствено самосъжалението в по-голяма степен, отколкото омразата. По този начин, ако ще сравняваш омраза със самосъжаление – 10, то ще излезе, че омразата е със степен 1 и ти механично ще започнеш да различаваш тази НЕ като дребно и незначителна, да я пропускаш, от което тя постепенно ще започне да се проявява по-често и по-силно.

0089.

“Концепцията е механично приета система възгледи. Не е ясно доколко устойчива система възгледи се смята за концепция?”

Как ги разделяш по устойчивост? Ако някоя позната ти е казала, че млякото е вредно за здравето, ти уж си се посмял на това, а самият ти, когато пиеш мляко, от онзи момент си мислиш, че може би ще е добре да  пийнеш по-малко, или изпитваш безпокойство поне 2 – ти вече си приел концепцията за млякото, независимо от това, че ако те попитат дали смяташ, че млякото е вредно, ти може да отговориш “Не.”. Не знам как и защо да се делят концепциите по устойчивост – ако ти вярваш в нещо поне на 1-2, без да имаш основания, без да си провел изследвания, това те прави глупав и несвободен. Но ако за теб такава малкозабележима вяра във вредността на млякото е дреболия и това те устройва, то ти и няма да обръщаш внимание на това. Всичко зависи от това доколко свободен искаш да бъдеш.

0090.

“Симпатията към нея се проявява, когато интерпретирам интонацията на гласа й и мимиката на лицето й като проява на интерес и любопитство към нещо.”

1. Към какво точно в нея е този интерес? Нищо не пишеш за това. А ако интонациите й се променят, когато говориш с нея за скъпи коли – и този неин интерес ли би ти бил симпатичен?
2. Мимика и интонация – това е твърде малко за предположение, че у човека има интерес. Тя може по този начин да оживява беседата – нима ти самият не си правил така? Мога да предположа, че тя има интерес към нещо, само след като видя, че тя предприема действия да постигне нещо сферата, към която уж има интерес. Например, ти й разказваш за отстраняването на НЕ. Ти си привлекателен за нея – и се чукаш добре, говориш красиви думи, още тя си доизмисля в теб онова, което й се иска и тя, разбира се, поддържа разговора, особено ако се срещате отскоро и в нея още не се е насъбрало раздразнение и недоволство. Ще смятам, че на нея й е интересна тази тема, само ако след такъв разговор, тя дойде при теб на следващия ден и каже, че отстранила това и това, че при нея нещо се е получило, а нещо конкретно не се е получило, какво още иска да се научи да прави и т.н. А ако тя само сменя мимиката и интонацията по време на разговора ви – това не е интерес, а лъжлива вежливост.

0091.

“В нея ми е симпатична липсата на някои разпространени помрачения.”

Това, че в нея липсват “някои разпространени помрачения” не означава, че тя е по-свободна от НЕ и други помрачения в сравнение с останалите хора и че у нея може да възникне желание да отстранява Не и да изпитва ОзВ. Хората имат различни помрачения – това е всичко, по което се отличават един от друг хората, които не полагат усилия. Как липсата на помрачения от определен тип може да бъде симпатична? Ами, не изпитва тя вместо смущение високомерие, НО, агресия или обратното – как това може да ти бъде симпатично? Кое ти е симпатично – високомерието ли е симпатично? Чувството за малоценност ли е симпатично? Как може да бъде симпатична “липсата”?

Освен това, нищо не казваш за това, откъде си разбрал, че тези помрачения липсват. Това отново е удивителна тъпота и нежелание да се мисли. Например, ти пишеш, че тя не прикрива тялото си и на теб това ти е симпатично. Но ти не си положил дори елементарни усилия да съставиш списък на възможните причини за това, ти просто си доизмислил в нея липсата на загриженост за чуждо мнение. Но това не значи, че тя просто не изпитва загриженост и точка – тя, например, може да бъде уверена, че изглежда отлично и изпитва самолюбуване, или пък тя може да иска да ти направи впечатление, или може да иска ти да я искаш, за да потиска ревност и т.н. Има твърде много варианти и за да предположиш един или друг вариант е необходимо да изследваш, да гледаш нейните реакции, да задаваш въпроси, да анализираш отговорите й, поведението й и т.н.

На теб в нея ти е симпатично не това, че в нея “липсват” някои помрачения, а това, което ти си доизмислил на мястото на тяхната липса. Почти всяко действие може да бъде извършено от помрачени мотивации и същото и от озарени. Ти се задоволяваш с това, че мислиш, че ако някое нейно действие се отличава от действията на другите момичета, значи тя е по-малко помрачена от тях. Не откриваш какво си доизмислил зад това действие. Не търсиш начини да провериш доизмислицата.

0092.

“И ми стана ясно, че онези усилия, които преди полагах за отстраняването на НЕ всещъност не са били практика.”

Ако искрено и интензивно се занимаваш с практиката, то често ще имаш такива открития – в един прекрасен момент изведнъж ще забележиш, че всичко онова, което е било по-рано – това всъщност не са усилия, това всъщност не е искреност и тогава ще направиш нов пробив и практиката като че ли ще започне от самото начало – отново се чувстваш начинаеща, пред която всичко е отворено.

Така че такава яснота е позитивен фактор, който свидетелства за това, че животът ти наистина мъничко се е променил.

0093.

“Към вечерта преживяването на безпричинна радост, яснота и устременост стана много интензивно и устойчиво!!! Независимо от силната физическа умора!”

Умората е 99% само негативно физическо усещане – тоест нещо, което може да бъде отстранено и да не бъде изпитвано. Това изглежда удивително, но ако в през работния ден не затъваш до гуша в НЕ, а след края му не се сливаш с масата хора, които се усещат скапани и започваш активно, още на работата, на улицата, в транспорта, вкъщи да отстраняваш умората, то няма да има умора. Ти ще се чувстваш винаги много енергично и на твоето телце ще му бъде приятно независимо от времето на денонощието и интензивността на натовареност в работата.

И дори това, което смяташ за 100% физическа умора, всъщност много често се явява именно психическа умора, т.е. нещо отстраняемо със същите тези усилия, с които отстраняваш НЕ.

0094.

“Прегази ме валяк. Очевидно вчера съм допускала НЕ. Мъгла. Не мога да се стегна.”

Да, ще има спадове. Заеми безкомпромисна позиция – имало ли е спад или не е имало – това те принуждава на момента да изпитваш НЕ – няма никаква “приемственост” и “постепенност” – във всеки един момент можеш да се отърсиш и яростно да започнеш да отстраняваш НЕ, искрено да се съсредоточаваш върху спомените за състояние, когато няма НЕ, а има чувство за красота или други ОзВ.

0095.

“Тихата радост днес е едва уловима и това след вчерашните бурни преживявания!”

Никога не разчитай на това, че ако днес имаш много ОзВ, то и утре без усилия животът ще стане по-светъл – нищо подобно, такава позиция само те отпуска и те прави уязвима. Навикът да се изпитват НЕ е МНОГО силен, бъди готова да се бориш с нея година или две непрекъснато, докато накрая НЕ не започнат да изчезват вече почти без усилия. Не бягай от НЕ, не се надяваш че “може би няма да ги има” – обратното, заеми позицията на ловец – сама тичай след НЕ! Намирай се в очакване, в предусещане на това, че НЕ във всеки един момент могат да възникнат и тогава ще можеш да встъпиш в борба с тях и да ги отстраняваш, та нали в резултат на всеки успешен акт на отстраняване изпитваш прилив на ОзВ. (Разбира се, това не е “предусещане на НЕ”, а предусещане на това, че ще изпиташ упорство и твърдост в тяхното отстраняване, ще изпиташ нови ОзВ).

0096.

“Пръв сексуален опит на 18 годишна възраст на един строеж с насилници (кръв, сълзи и маминия шамар).”

Предлагам ти да отстраниш НЕ, възникващи при тези спомени. Най-ефективният начин е следният:

1) Подробно опиши цялата история с изнасилването – описвай всеки детайл, колкото и болезнено или неприятно да е това.

2) Прочети записките си няколко пъти, добавяй нови и нови детайли.

3) Разбира се, докато го правиш се старай да отстраняваш НЕ.

4) Научи се да препреживяваш тази история отново – не така, като че са те изнасилили, а като че си ги използвала, за да получиш удоволствие от секса. Та това е огромна сложност за страстно момиче – да намери момче, което би могло просто да се чука без механични “отношения” и да отмине. Представи си, че ти специално си намерила такива момчета, които за разлика от твоите познати-импотенти, могат да те изнасилят и ти ката си нагласила нещата, че те си мислят, че те изнасилват, а ти всъщност просто ги използваш като самодвижещи се членове.

Занимавай се с това преразглеждане по време на мастурбация, когато си възбудена. Използвайки такава интерпретация, научи се да изпитваш сексуална възбуда при препреживяването на своята история – това ще означава, че ти си постигнала резултат и натиска на негативния фон, съхранил се от онзи период, е преодолян. А това може да окаже огромно влияние на живота ти, та този НФ може скрито да потиска сексуалните ти (и не само) желания и аз не изключвам, че когато направиш това, което те съветвам и започнеш да изпитваш възбуда от тези спомени, в живота ти ще стане революция, при това не само в областта на сексуалността.

Според статистиката, струва ми се, че всяка втора или всяка трета жена в Русия е била изнасилвана поне един път в живота си – това е специфика на страната където живееш и може да станеш жертва и да изпиташ шок от страха и унижението, с които после да живееш цял живот или може да станеш пътешественик, може да станеш сексуална котка, която просто използва насилниците като самодвижещи се и здраво надървени членове. Имат ли тези членове нежелателни проявления? Грубост, неприятна миризма и т.н.? Разбира се, даже обикновеният презерватив може да има неприятна миризма, той може да те протрива и твоето момче може да бъде безчувствено и т.н. – но това няма да формира в теб онези комплекси и НФ, като при изнасилването. Така че това е само въпрос на механична интерпретация и избор да изпитваш НЕ в дадената ситуация.

0097.

“На приятелката ми й е трудно да се концентрира на работа, необходимо й е време, за да започне да се занимава с практиката”.

Трудно й е да се концентрира и й трябва време? Това е грешка. Тя никога няма да има време. Човек никога няма време, тъй като цялото му време е заето от безпокойства и други механизми. Аз също не безделнича – аз също си имам работа и знам колко е трудно – на работата си да започнеш да се занимаваш с поминутно фиксиране, например, или на всеки час да правиш равносметка на преживения живот за този час – това е сложно, но ако започнеш да го правиш независимо от всичко – работата ще престане да бъде мъртво бреме и ще се окаже, че всъщност цялата тази работа може да се прави, без вреда за работата, малко по-бавничко – толкова мъничко, че това дори никой няма да го забележи, а за практиката ще се освободи достатъчно време. Никога не се уповавай на това, че ти трябва време – вземи го още сега, иначе блатото на грижите ще те засмуче. Нещата за вършене никога няма да свършат, затова на нас ни остава да вклиняваме своята практика направо в тези неща. И аз, и другите практикуващи имаме такъв опит – ние се научихме по време на уж най-интензивната работа и направо по време на работата да се занимаваме и с фиксиране и със спомняне на озарени възприятия и т.н. и да живеем пълноценен живот, да правим нови открития в такива условия, в които преди това изглеждаше невъзможно.

0098.

“Колкото повече общувам с различни хора, толкова повече виждам, че хората може и да нямат онези концепции, които имах преди. Защото на мен ми се струваше, че всички имат такива концепции. В дадения момент виждам, че много хора са доста по-освободени от мен и без каквито и да било практики.”

Различните хора могат да имат в някаква степен отличаващи се букети концепции, но това не значи, че един човек е по-свободен от друг. Ако човека няма една концепция, то това не значи, че на нейно място няма друга. Например, едно момче има концепцията “да изневеряваш на момичето си е лошо” и потиска сексуалните си желания и свързаните с тях ОзВ, е друг е уверен, че “мъжът по своята природа е победител и трябва да има много жени, но жената е длъжна да бъде вярна на мъжа си” и тогава той започва да се чука даже тогава, когато не иска и ревнува своята жена. Кой от тях е по-свободен? Никой.

0099.

Отговор на писмо, в което се изразява НО към агресията и тъпотата.

Съдейки по интонацията на твоите думи, ти засега още нищо не виждаш къде лежи свободата. Ти никога няма да бъдеш свободен докато се намираш в затвора, а затвора не е само поддържане на омраза, той е и нейното агресивно обличие. Сега предполагам, че ти си на позицията на човек, който току що се научава да казва сам на себе си истината, но такава истина, която само се смята за истина.

Освобождаването ще настъпи когато престанеш да изпитваш омраза към мразещите, когато разбереш, че твоята ненавист те убива, независимо от нейните причини и насоченост.

Сега преодоляваш страха да мислиш и открито да говориш за това, че баща ти те е бил, но при това е очевидно, че се отнасяш към действията му като към нещо лошо, заслужаващо порицание и т.н. Ти се самосъжаляваш. По този начин, вместо позицията на жертвата и съпътстващите я НЕ, ти заемаш позицията на съдия на жертвата, на агресивен обвинител и изпитваш вече съпътстващите тази позиция НЕ, но от гледна точка на практикуващия това е едно и също – това означава да бъдеш в затвора на НЕ.

От моя гледна точка има няколко начина да се класифицира поведението:

1) Ефективно от гледна точна на постигане на ОзВ или неефективно. Да изпитваш НЕ, да проявяваш агресия, да бъдеш тъп – това е неефективно.

2) Резониращо със симпатия и ОзВ или нерезониращо. Да изпитваш НЕ и да проявяваш агресия – това не резонира с ОзВ.

Всички концептуални оценки “лошо”, “неприлично”, “варварство” и т.н. нямат никакво значение – всички те те оставят в кръга на  измислените ценности и НЕ. Това не означава, че ти ставаш асоциален човек, ти даже можеш да работиш като съдия, полицай или надзирател, можеш да съдействаш на изпълнението на наказателния кодекс, но при това да си даваш сметка, че определените в наказателния кодекс действия по отношение към нарушителя са само действия, които хората са избрали да осъществят по отношение на онези, които правят определение други действия и това не те задължава да изпитваш НЕ.

0100.

“Защо тя казва,че фразата “измокрих се до кости” свидетелства за старчески възприятия в мен? Как може да се провери това?”

Когато човек се намира в някакво състояние, от избира определени думи и изрази. В езика такива съответствия на фрази и състояния са доста устойчиви, затова по най-малките промени в речта можем точно да определим състоянието на човек – това изкуство прекрасно го владеят онези, които имат независима позиция, които не изпитват чувство за собствена значимост, които не са самовлюбени и на които им е по-лесно да постигат целите си именно като бъдат такива хитри лисици. Така че, момичетата по-често притежават висока чувствителност. Ты си изключително самовлюбен човек, затова, вероятно, си лишен от такава чувствителност. Въпреки това, има начин да се формира обосновано предположение какво именно си изпитвал като си произнасял тази фраза. За това се използва много проста технология – метод на оценка на думите или изказванията по скала от 1 до 10.

Взимаме твоята фраза “измокрих се до кости”, взимаме други фрази, описващи същото  “подгизнах”, “много се измокрих”, “вир вода съм” и т.н. Същото е и с останалите ти пенсионерски фрази от типа на “якето е твърде тънко”.

След това взимаме няколко човека – най-обикновени и им предлагаме да оценят всички тези фрази, които се отнасят към една група – например за измокрянето по различни скали – например, възраст, задоволство, тъпота, радост и т.н. И ако видиш, че хората оценят фразата “измокрих се до кости” по скалата “вялост” със 7-8, по скалата “старческост” със 7, по скалата “безрадостност” със 7 и т.н., то това ще означава, че с висока вероятност ти наистина си бил пенсионер, когато си казвал и говорил така. Изпитвал си старческост, вялост, сивота.