Въпрос: “Пътят към ясно съзнание” е описание на практика. Сигурно зад тази практика лежи някаква теория. Вашето лично възприятие за света и смисълът на Вашия живот. Съществува ли той за Вас и в какво?
Отговор: Не, в основата на моята практика няма никаква теория – няма въобще. Сигурно това е много привично, да се опираш в практиката си на теория, но мен такъв подход не ме устройва, тъй като при това аз моментално губя почва под краката си, тъй като съм длъжен да се опирам не са своите желания и възприятия, а на концепции.
Например, казват ми: “Целта на живота е просветлението, а за просветлението трябва да си очистиш чакрите, а за това трябва да седиш в позата на лотоса и да дишаш 20 години с корема.”
Аз моментално се оказвам в странна ситуация: не знам какво е това “просветление”, та нали трябва да си вече просветлен, за да го знаеш. Какво са “чакрите” също е знам, знам само какво е да “седнеш и да дишаш”. И в резултат на мен ми остава само да повярвам на думите на говорещия и да започна да седя и да дишам. И ето аз сядам и започвам да дишам, при това моите действия са обусловени от концепции, т.е. от твърдения, които аз не мога нито да потвърдя, нито да отхвърля. Това е именно безсмислена концепция, ако нямам такова възприятие, като просветление и чакра.
Тук аз взимам от полицата друга книга, а там е написано, че трябва да се развива бодхичитата, а за това трябва да се правят добри дела. Сега аз не мога да пропусна това покрай ушите си, те нали съм последвал вече съвета на един симпатичен човек, защо тогава сега да отхвърля съвета на друг, също симпатичен човек? Какво е това “бодхичита” не знам, какво е това “добро дело” – също. Взимам трета книга. Там трети симпатиченчовек пише, че добро дело е когато помагаш на майка си. И аз започвам да помагам на майка си.
И така до тогава, докато не се окажа с пръст в устата – десет души, все симпатични, дават сто различни съвета. Аз не мога да ги изпълня всичките, възниква безпокойство, освен това и резултатите, меко казано са някак неопределени.
И какво да правя по-нататък? Освен това на мен ми се иска съвсем не да седя в позата на лотоса, а да не изпитвам НЕ, да правя секс с момиче, да се разхождам в гората, ами не мога да се седя по цял ден на лотос и да дишем по определен начин, пък и не искам, искам да живея, имам куп желания!
Затова имам съвършено друг подход. Просто искам да бъда искрен и да не се преструвам, че разбирам това, което не разбирам. Спрях да използвам думи, които са ми неясни: “карма”, “добро дело”, “бармаглот”, “епрст”. В резултат аз просто не мога повече да възползвам от съвети, касаещи “чакри” и “карми”. И какво ми остава да правя? Това, което искам. Аз просто правя това, което искам и аз имам яснота, че какъвто и път да избера, аз не искам да изпитвам НЕ, затова отначало ще ги отстраня, а после отново ще си потърся занятие, което може би ще ме промени и ще направи живота ми по-приятен. И ето: започвам да отстранявам НЕ и виждам, че животът започва да се променя! И колкото повече продължавам своята “предварителна” практика по очистването от НЕ и концепциите и реализацията на своите желания, толкова повече с изумление забелязвам, че започват да се случват онези промени, които ми харесват. Възникват нови преживявания, които ми харесват и повече нямам нужда да вярвам на нечии думи, аз и сам винаги знам какво искам и какво ми е интересно.
А теорията? Правя това, което ми харесва, получавам интересни резултати, след което мога да поразсъждавам над тези резултати, да опитам да намеря закономерности. И в резултат от тези разсъждения моите желания понякога се променят, коригират, а понякога – не, но във всички случаи аз правя именно това, което искам. Например, мога да проанализирам резултатите от своите усилия по отстраняване на ревността и да предположа, че ако отстраняването на ревността ми дава такова фантастично чувство на свобода, то може би като отстраня и скуката ще получа нова степен на свобода и ново качество на възприятията? Това предположение възниква на основата на моя реален опит и моите желания се проявяват в унисон – преди аз исках само да отстраня ревността, а сега възниква радостно желание да отстраня и скуката.
Така че моята практика не е базирана на нищо – това е просто процес на преживяване на радостни желания и желания да се реализират тези желания. В това число и желанието да поразсъждавам върху свояопит, да се опитам да направя някакви предположения и обобщения, защото от размишленията също получавам удоволствие.