(ППП = Селекция)
Занимаващите се с ППП навсякъде и винаги ще бъдат изгнаници и особено в сред “търсещи духовността” и особено сред “духовно учителстващите”, защото ако изхождаме от ППП, то човек, изпитващ НЕ не се явява просветен в никаква степен, дори в най-малка. А съвременните учители са толкова безнадеждно затънали в НЕ, че на тях самите би им било смешно даже дума да обелят за това, че те са освободени от НЕ, та целият техен живот е непрекъснат поток от НЕ и това е невъзможно да бъде скрито даже от най-наивния човек. Оттук и кипящата ненавист и към мен и към ППП, оттук и позицията, защитаваща непоколебимото съществуване на НЕ, та нали трябва по някакъв начин да се обясни фактът, че тези “учители” изпитват толкова много НЕ…
Такива “учители” са толкова хлъзгави при обяснението на това, защо без НЕ не може, че абсолютно губят здравия смисъл, тъй като утвърждават нерушимостта и необходимостта от НЕ, прибягвайки към немислими теории от рода на ин-ян (попадна ми такава теория, че “ян” без “ин” – това е нищо, трябвало да има равновесие “ин-ян”, оттук и необходимостта от НЕ), като по този начин те самите казват, че хората, които те почитат като стожери на духовността са изпитвали всички тези НЕ, та нали ако те не бяха изпитвали НЕ, то при тях би настъпила пълна парализа на “ин-ян” и въобще пълен ужас . Оттук произтича удивителният извод, че и Рамакришна, и Исус, и Буда, и всички тези, които те така почитат са изпитвали ненавист, раздразнение, скука, ревност и не просто са изпитвали, а са считали това за необходимо условие за просветеното същество.
ППП е вечният изгнаник в света на окултизма, езотеризма и всякакви духовни практики и ВСЕКИ учител проповядващ нещо и претендиращ за поне някаква просветеност ще изпитва и проявява ярка ненавист към ППП и към практикуващите и ще се упражнява да доказва това, защо хич не може да се живее без НЕ.