Аз опитвах да изпитам благодарност (за каквото и да е) и да не изпитвам, сравних тези две състояния и замен изборът е еднозначен – да не я изпитвам, а по-нататък (ако ви е интересно) може да поразсъждаваме – как може да се обясни това.
Когато човек благодари на някого, при това той изхожда от това, че “някой нещо е направил за него”, именно за него, а не за себе си. Когато аз пиша на някого писмо, мачкам крачетата на някое момиче, пиша своята книга или обяснявам на някого нещо, което той не разбира, аз го правя, защото изпитвам радост от тези занимания и затова да ми се благодари значи да се бърка, предполагайки, че аз правя това въпреки своите радостни желания. Именно така става при хората – отстъпил си мястото си – получаваш благодарност, закова защото ти самият си искал да седиш, но е сработила концепцията, че на стариците “трябва” да се отстъпи мястото и ти си станал, т.е. направил си нещо в ущърб на своите желания да получаваш удоволствие, при това си изпитал неудобство, тежест, умора, а заедно с това задоволство от това, че съответстваш на правилата, че стеб се гордеят, т.е. изпитал си ПЕ, на огледално съответстващите НЕ.
Ако аз си повикам проститутка и я изчукам – това ще заслужава ли благодарност? Не, тъй като аз съм правил това, което съм искал, което ми е доставило удоволствие. Затова аз утвърждавам, че когато ти благодариш на някого, то, първо, мислиш, че у човека желанията, обусловени от концепция или жаждата за твоето позитивно отношение към него са победили радостните ти желания, не обусловени от концепция. Второ, ти непременно изпитваш чувство на вина за това, че той така се е постарал за теб, задоволство то това, че ти си такава значима персона, че заради теб някой нещо прави.
Аз считам, че ако някой прави нещо за мен, то той се старае не за мен, той се старае за себе си, тъй като получава удоволствие от това, че го прави. А ако той не получава удоволствие, аз ще го посъветвам да не го прави, ако човекът ми е симпатичен и няма нищо да го съветвам, ако ми е безразличен.
Също когато благодарят и разчитат да предизвикат положително отношение към себе си или разчитат на ответни стъпки, т.е. това е чисто пазарен подход.
Така че излиза, че когато ти благодариш някого за нещо, с това ти:
1) Утвърждаваш, че той се ръководи от помрачени желания, които са победили радостните желания.
2) Утвърждаваш, че той ти е безразличен (иначе ти би го посъветвал да не прави това, а да прави разбор на концепциите).
3) Изпитваш чувство на вина.
4) Изпитваш ПЕ от това, че ти си такъв “добър”, т.е. още по-дълбоко натъпкваш в себе си съответните концепции.
5) Разчиташ на това, че той ще ти е длъжен.