Най-напред искам да уточня, че като говоря за грешките на будизма, аз нито за секунда не забравям, че будизмът, а в частност тибетският будизъм, а в частност учението за Махамудър, Дзогчен – това, според мен, е едно от най-съвършените учения, в чието формиране и аз имам пръст.И ППП, предложена от мен в това време по никакъв начин не противоречи на будизма, но до краен предел изправя пътя към ясно съзнание в новите исторически условия. Ето за тези зиг-заги, които са се утвърдили и съществуват в будизма и искам накратко да разкажа.
Аз разглеждам именно тибетския будизъм, тъй като го смятам за венец на развитието на будистката практика. Тибетският будизъм не е някакъв специфичен клон на будизма, откъснат от основния индийски будизъм. Както е известно, именно индийските светци са донесли будизма в Тибет и са положили началото на тази удивителна традиция. Няма никакъв “ламаизъм”, който да съществува като нещо откъснато или несъвместимо с традиционния будизъм. Ламаизмът е просто довеждане до съвършенство на определени аспекти на будистката практика.
Моята представа за тибетския будизъм се базира на няколко източника: а) изучаването на специална литература, написана от тибетски майстори – както съвременни, така и живели преди столетия, б) непосредствен опит в общуването както с духовни лидери от Тибет, така и с обикновени монаси, в) непосредствен опит в обучението на тибетски Лами в ППП.
- Грешка – догмата за дългия път.
Всички будисти са абсолютно убедени в това, че пътят към просветлението е много дълъг. Защо мислят така? Защото така е прието да се мисли – това е най-обикновена концепция. Известният им път води до озарено състояние наистина по доста дълъг пък, но на тях им е трудно да си представят, че има пътища, които са им неизвестни. Всеки пък, когато се опитвам да поднеса практиката си на поредния будист – независимо дали е начинаещ монах или уважаем Тулку, Ринпоче или Учител, се получава примерно следният диалог: след като ме изслушат, те казват: “Да, всичко това е забележително, но пътят към просветлението е много дълъг.” На това аз отново отговарям, че той е дълъг защото така и така; те кимат, съгласяват се и казват: да, всичко е вярно, но пътят към просветлението е мнооооого дълъг… Невероятно, но факт – сляпата вяра, че пътят към просветлението е много дълъг им пречи да видят по-краткия път, който срязващ много от ъглите.
- Грешка – липса на необходимия устрем.
Трудно е да правиш усилия минута след минута, час след час, ден след ден, година след година, ако разчиташ да има резултат не след година и не след 10 години и даже не в този живот, и даже не в следващия. Резултатите идват при будистите много бавно и затова в тях силен устрем. Много от тях правят впечатление на доста лениви хора, бавни и успокоени. Отсъствието на бърз резултат води до това, че ентусиазмът често се изчерпва, устремът се размива, обхващат те съмнения.
- Грешка – вярата в неизбежното просветление.
Всички будисти са уверени в това, че ако те продължават своята практика с една или другастепен на упорство, то просветлението ще настъпи обезателно. Те вярват, че може би това ще се случи съвсем не скоро – след стотици превъплъщения, но то някога обезателно ще настъпи – достатъчно е да продължат да изпълняват своята практика. А щом просветлението обезателно някога ще настъпи, а бързо все едно няма начин да се постигне, защото пътят е дълъг – тогава защо особено да се инатиш??? Нека процесът си върви полека-лека… Така умира устремеността. А когато човек не е устремен, то той се възвръща към помрачените състояния. Не е възможно да седиш на два стола – или в теб в дадения момент са проявени озарени възприятия или преживявания, или помрачени възприятия – няма трето положение.
- Грешка – изкривяване в областта на церемониите.
Много будисти са предани на своята практика, но тази преданост намира своя израз не толкова в усилията, насочени към конкретното преодоляване на конкретно помрачение, а в изпълнението на определени ритуали, които по косвен начин ще ти влияят. Например, някой може да поеме задачата да се простре 100.000 пъти по очи и да повтори молитвата “Ом мани падме хум”. Независимо от това, че тези действия на много хора ще се сторят безсмислени и даже смешни, тази практика всъщност е доста ефективна по една проста причина: в момента, в който ти произнасяш “Ом мани падме хум”, ти не можеш да произнасяш нищо друго, а в момента, когато твоите мисли са заети с повтарянето на мантри, ти не можеш да мислиш за зеленчуците във двора си. По този начин огромно количество паразитни мисли остават зад борда. Ако ние мислихме само тогава, когато наистина трябва или ни е интересно да помислим за нещо, то от тази практика нямаше да имаше смисъл, но мисленето на човека е отровено от непрестанен и безсмислен механичен ВД, чието механично отстраняване безусловно има оздравяващ ефект. И въпреки това, макар тази практика и да има някакъв резултат, ефективността й е нищожна. Може на време да се заглуши ВД, който се върти около някоя концепция, но той се връща обратно, защото концепцията не е разсеяна. И НЕ ще се върнат, защото не е изработен навик за тяхното пряко отстраняване.
- Грешка – опит за използване на мисленето като Голямо Червено Копче.
Когато у будист възниква НЕ, той си спомня за своето учение и започва да разсъждава, че НЕ е лошо нещо, че тя разваля кармата, че тя противоречи на неговата практика и т.н. Той си спомня всички красиви фрази за това, че всички хора са братя, че трябва да бъдем състрадателни към ближния и т.н. В резултат от всички тези разсъждения НЕ малко по малко наистина може да започне да гасне, но всичкото това време, докато той се е самоувещавал, тя е била проявена, тя е тровила човека, поддържала е и е пораждала други НЕ. Дори повече – в резултат от тези разсъждения НЕ може да отслабне, но тя никога няма да изчезне – тя просто ще се превърне в слаб НФ и в резултат никакво освобождаване няма да има. Разбира се, ако много, много дълго се опитваш да влияеш по този начин на НЕ, то много, много постепенно се създава съответния навик и постепенно НЕ стават по-приглушени, но този процес наистина е страшно дълъг и десетки животи могат да не стигнат. Освен това, тъй като не се създава автоматизъм на пряко отстраняване на всяка НЕ, то всяка нова ситуация изисква търсене на нови концепции, нови увещавания, ефективни именно за дадената ситуация и за дадената емоция.
- Грешка на праволинейното тълкуване натермина “карма”.
Понятието “карма” се явява още една спирачка за будистите. Те тълкуват този термин твърде праволинейно. Всички ние разбираме, че от определени причини следват определени следствия. Например, аз виждам, че концепцията за това, че “аз съм отговорен за страданията на моите роднини, чиито надежди аз не оправдавам” поражда НЕ, а те на свой ред поддържат тази концепция. И като виждам закономерности от този род, будистите откъсват тези закономерности от самия субект-носител на тези закономерности. За тях човекът е нещо едно, а последователността на възприятията е нещо друго, което стои над човека. Такъв погрешен модел веднага ги води до същия фатализъм и липса на устременост – за какво да се инатиш, когато пътят е дълъг, а законът на кармата – суров? Ако аз съм съгрешил, то по закона на кармата сега ще има определени последствия… и при това се забравя, че тези същите последствия затова е така неизбежно настъпват, защото от самия човек е създаден този автоматизъм. Просветленият човек не отрича това, че ако е създаден определен навик, то той ще работи. Ако аз съм свикнал да реагирам с раздразнение нагрешно набраната буква на компютъра, то моята “карма” ще се състои в това, че щом съм решил да напиша голяма книга, то неизбежно ще направя множество грешки и много пъти ще изпитам раздразнение. Но просветления човек НЕ ОТДЕЛЯ себе си от навиците, тъй като навикът е едно от онези възприятия, които ние наричаме “аз”; той разбира, че ако е бил създаден един навик, то може да бъде създаден и друг. На будиста му е много трудно да повярва в това, че пълното освобождаване от НЕ може да бъде достигнато за една година упорита практика, защото той вярва в кармата и в нейното праволинейно тълкуване – в откъсването от самия себе си и той “разбира”, че ако той толкова пъти е изпитвал толкова ужасни НЕ, то сега на него ще му се наложи много дълго да “изкупва” тази карма. За да им разясня тази грешка, ми се налага да полагам не малко усилия. Искрената, отчаяна практика на отстраняване на НЕ води до поразителен резултат – НЕ се отстраняват все пак и идват преживяванията. Но тази практика води и до нещо още по-поразително – тя открива пряк пък към изключително тайнствената способност да се прави усилие и да се променят навиците, което умът на профана тълкува като “преодоляване на кармата”. Разбира се, няма никакво преодоляване на “кармата”, тъй като няма разделение между човек и неговите навици – човекът представлява определена съвкупност на възприятия на това място. Но освен всичко това, човекът е още и тази същата поразителна способност да прави усилие. Човек, постигнал пълното отстраняване на НЕ получава изключително ценен Дар – той вече умее да прави усилие да “скача”/ да се гмурва в желаното състояние и сега той може да тренира тази способност и да я насочва натам, накъдето ще го влекат озарените му желания.
- Грешка – натрупване на моменти на просветлено състояние за сметка на продължаването на практиката.
Когато будистът в резултат от своята упорита практика изпитва, например, изблик на блаженство, то неговата по-нататъшна политика е такава: трябва да продължавам своята практика и тогава рано или късно ще настъпи следващият изблик, следващия, следващия… постепенно това ще се случва по-често, продължителността на изблиците ще нараства и т.н. Такъв подход като цяло и правомерен и ако няма нищо друго – то действително може да се постъпва така. Но за човек, който разбира и прилага Практиката на Прекия Път, има друг, много по-кратък път – това е прилагането на същото това усилие, изкуството на прилагането на което е било отработено от него по време наотстраняването на НЕ. А на такъв човек му е достатъчно 10 или 20 пъти спонтанно да преживее някакво преживяване, за да добави към своята практика нещо съвършено различно – пряко усилие за непосредствено “скачане” в него. И това усилие ще сработи точно така, както е сработило при отстраняването на НЕ. И ще бъде създаден нов навик – навикът да се изпитва преживяване. По този начин, за такъв човек, пътят от първите проблясъци на преживяванията до състоянието на често и след това постоянно изпитване на това преживяване, става доста кратък. Например, ако някой безупречно отстранява всички НЕ и започва да изпитва първите мигове на блаженство, то може да потрябват 1-2 години, за да стане това блаженство постоянно преживяване, а то на свой ред да доведе до изблици на нови преживявания т.н. С всяка нова победа, с всяка новосформиран навик да се “скача” в желаното състояние и да се остава там, тази ваша тайнствена способност расте и пред човека се откриват невъобразими хоризонти.