Едно от съмненията, което е способно да прерасне в безпокойство, се състои в това, че практикуващият уж излиза от обикновения личностен живот, става безполезен за обществото човек, бреме, неспособно да поддържа дори собственото си съществуване. Такова безпокойство е основателно в този случай, когато става дума за практики, състоящи се в постоянно изпълнение на действия, несъвместими с обикновените битови дейности. Например, някой счита, че е длъжен да простира по хиляда пъти на ден и още два часа да пее мантри. Друг мисли, че е длъжен всеки ден да посещава църква и всеки ден да се моли. Трети, че всеки ден трябва по 2, 3, 4… часа да седи в определени пози и т.н. Във всички тези случаи става въпрос именно за дейности изпълнението, на които е несъвместимо с нищо друго. И колкото повече човек се посвещава на такава практика, толкова по-далече той е от обикновения живот, толкова по-малко е способен да участва в живота на други хора и толкова по-голяма е вероятността от това, тази практика да бъде в конфликт с радостните желания на практикуващия.
ППП – това е начинът за отстраняване на НЕ чрез механична, т.е. обременяваща и затъпяваща дейност, на лъжовните концепции. Дали всичко това прави човека по-трезво мислещ и способен да реализира радостните си желания? Помраченията отвличат вниманието, правейки ни тъпи, безразлични. А когато се проявяват ОзВ, то те не отнемат вниманието, а придават ясност, резонират с радостните желания, като външното внимание може да бъде насочено където искаме – към работата, ако искаш да работиш; към учението, децата, покупка на продукти, секса – където поискаш и при това ОзВ ще се развиват не по-малко стремително отколкото тогава, когато ти нищо не правиш, ако ти нищо не искаш да правиш. Ти може да се занимаваш с работа, която ти носи заплата, и едновременно да изпитваш нежност, предусещане, свежест на възприятията. А що се касае измененията, които се случват в нашия личен живот заради ППП, то те не отделят, а приближават тебе към симпатични за теб хора, тъй като отнемат глупостта, агресията и тъпотията пласт по пласт.
Ангажираността отслабва ОзВ, но тази ангажираност не радостна съсредоточеност, а проява на страхове, тревожност, механични желания и прочие помрачения. Ако ти “спиш”, т.е. зает си с механична дейност , в НЕ, то не изпитваш ОзВ, а ако ОзВ са проявени, то тогава не може да има ангажираност с дейност, и затова нещата трябва да се изпълняват пределно ефективно и целесъобразно.
Затъпява ни не всяка дейност, а само тази, която е обусловена от помраченията. Но ако дейността е обусловена от радостни желания, ако ти максимално си отстранил помрачените мотивации, то ти не“заспиваш” и може да правиш всичко, което поискаш, като при това изпитваш ОзВ. Особено силно това може да се почувства тогава, когато често изпитваш ОзВ. Тогава няма нужда от разяснения и няма страх от това, че ОзВ ще станат пречка за изпълнението на това, което ти харесва. Конфликтът между ОзВ и радостните желания не съществува и аз мога да изпитвам най-интензивни ОзВ в разгара на коя да е дейност – от секс до управление на търговска фирма.