Въпрос:
“При разглеждането на понятието “връзка” се видя неговата пълна умозрителност, т.е. това понятие съществува само по силата на поддържащите се едно друго концептуални твърдения. И ето ние казваме, че няма връзка, но ние знаем, че ако натиснем клавиша на клавиатурата, на монитора ще се появи буква… аз някак си не разбирам къде точно е проблема, ако се каже, че тези две възприятия образуват “връзка”… а по-точно не разбирам какво ще се промени, ако спрем да използваме тази дума, все пак ще разбираме, че аконатиснем клавиша…”
Отговор:
“Ето ние казваме, че няма връзка”
Аз нищо такова не казвам. Не мога да кажа “бармаглота” го няма, ако не знам какво е това бармаглот.
“Ако натисна клавиша на клавиатурата, на монитора ще се появи буква…”
Да, най-често става именно така. Но не винаги.
“Аз, някак си не разбирам къде точно е проблема, ако се каже, че тези две възприятия “образуват връзка”.
Може да се каже всичко, например, аз мога да кажа, че те образуват божествен съюз. Всъщност е все едно какво ще се каже, как именно ще се обозначи този подбор от възприятия – натискането на клавиша и появяването на буквата.
“Не разбирам какво ще се промени, ако спрем да използваме тази дума, все пак ще разбираме, че ако натиснем клавиша…”
Много неща ще се променят. Ако ще наричаш този подбор възприятия “божествен съюз”, то при това ти съвсем няма да разбираш, че тази фраза означава именно гореизброените възприятия, защото думите “божествен” и “съюз” на свой ред обозначават неясно какво и в резултат вместо яснота ще настъпи тъпота и ти сам ще почувстваш това. Наричайки това “връзка”, ти не разбираш тъкмо това, че тази дума не обозначава някакво конкретно възприятие, а се явява само название, с което ние обозначаваме някаква съвкупност от възприятия. Ти започваш именно да вярваш, че има някаква “връзка” сама по себе си като съществуваща независимо от всичко останало.
Именно това и се случва с тези, които вярват във “връзката” между “миналия живот” и сегашния. Ето, седи си човекът и казва – има връзка между това, което правиш в този живот и с това, което ще ти се случва в следващия живот. Тази връзка се нарича “карма”. Милиони хора са убедени в това, че те разбират за какво става въпрос. А впрочем, ако помислят трезво, те щяха да видят следното: “Аз произнасям думата “връзка” и аз знам, че тази дума обозначава някакъв подбор от възприятия, така че за да има това название определено значение, то всички думи, с които обозначаваме възприятията влизащи в тази съвкупност трябва да имат определено значение. За какви възприятия става въпрос? Първото е това, което правя сега. Възприемам ли това, което правя сега? Да, разбира се. Отлично. И за какви още възприятия ставаше въпрос? За бъдещия живот? Аз възприемам ли това – “бъдещ живот”?….??? Не, не го възприемам, аз възприемам мислите, които имам сега, емоциите, усещанията, а “бъдещия живот” не го възприемам.”
И ето, като поразмисли по този начин, човек стига до извода, че фразата “Кармата е връзка между текущите ти постъпки и твоя бъдещ живот” става безсмислена, тъй като думата “връзка” тук не може да бъде употребена, ако не се използва строго в съответствие в нейното определение като обозначение на някакъв определен подбор от възприятия. Оттук и думата “карма” се превръща просто в звуци, които не обозначават абсолютно нищо.
С този пример искам да покажа, че има огромна разлика дали ще използваш думата “връзка” или няма да я използваш. Разбира се, можеш да я използваш във всички случаи, но именно тогава, когато всеки пък ти абсолютно ясно си даваш сметка какво именно наричаш с тази дума, а тъкмо това не се случва и оттук и се появяват всякакви “карми” и прочие.
Начинът да се реши този проблем е прост – не използвай думи, които в нашия език са се сраснали с нещо мъгляво, неопределено, размито. Използвай други думи и тогава ти по абсолютно естествен начин всеки път ще се замисляш при употребата на тази дума – какво именно обозначава тя.