Поредният улов в Интернет – писмо от моя стар приятел – бързо е отговорил! Чудесно. :) Сигурно седи на работа, няма какво да прави и си чете пощата. Аз направо съм се затъжила малко за него… Неговото мнение трябва да бъде интересно – на мен винаги ми е харесвало да говоря с него, той е доста развит, прочел е почти всичко на тема духовно развитие, специалист е по медицина и психология, обича да мисли нестандартно, така че аз именно на него, един от първите, му написах “тестово писмо” за своите усилия, за идеите на практиката на прекия път. Това не са ти мама с тати – той е мислещ човек.
“Здравей, Мая! Ама и ти си се захванала с едни щуротии… какво те привлече в тази боза? Уж беше нормално момиче, умно…
Що за идиотизъм е това – потискане на негативните емоции? Кой ги е нарекъл негативни, защо? Бог ни е създал такива, каквито сме и трябва да приемеш себе си такава, каквато си – ето го пътят към истинската хармония, а вместо това ти предлагаш някакъв терор, насочен към самия себе си! У един нормален човек никога няма да предизвика симпатия този, който няма никакви емоции. Как някакъв безчувствен пън може да я предизвика?
Изначалната грешка на този “метод” е в това, че тук се въвежда завоалирано понятието за грях, за нещо лошо, за това, което трябва да се отстрани, от което трябва да се избавим. И ето, щом тези “мъдреци”са определили така наречените НЕ като нещо отрицателно и лошо, то вече не им остава нищо друго, освен да отричат отрицателното. Още Буда преди хиляди години е казал, че насилието никога не може да бъде унищожено с насилие, а само с любов! И сега ти, вместо да станеш изградена, завършена личност, да се сливаш с хармонията (и западната дума “религия”, и източната дума “йога” именно това означават), започваш да търсиш в себе си вътрешни врагове, да си правиш разбор, да потъваш в регресивен анализ, да ставаш лека-полека шизофреничен рефлексант. Има два изхода от този път: или ще станеш безсърдечен пън със свръхразвита, най-вероятно, сексуалност, или вманиачен шизофреник, рефлексиращ и вечно борещ се с това, което в този процес само се усилва.
Аз утвърждавам, че е невъзможно да се контролират негативните емоции. И въобще да започваш духовния си път с борба с тях – това върхът на глупостта, тъй като те са само външната форма, второстепенните признаци на вътрешен проблем. Това е все едно да се бориш с ангина чрез понижаване на температурата когато самата тази температура е борбата на организма с болестта чрез изгаряне на вътрешната мръсотия. Така е и с емоциите – навреме изкараната отрицателна емоция е залог за душевно спокойствие.
Да започнеш духовния си живот с потискането на емоции е не само безполезно, но и вредно, тъй като човек ще потиска вътре в себе си, ще изпраща в подсъзнанието си цялото това душевно напрежение, което в края на краищата може да избие като шизофрения и неврози.
Що се отнася до така наречените “сексуални реализации”… Това, което си написала е пълна простотия. Значи, излиза, че за да бъдеш просветен трябва преди всичко да станеш онанист, педераст, ексхибиционист, да практикуваш групов и анален секс! А пък двойкаджиите сигурно ще ги чукат в хор, за да повишат успеваемостта? Запасявайте се с вазелин, приятели мои, но мен не ме викайте, аз не съм извращенец. А ако човекът е нормален, то той все пак, според твоята система ще трябва да стане извращенец? Ако човек, за да постигне просветление по тази система трябва да подлага задника си – на мен това ми е смешно и за ще се подигравам с тези хомосексуалисти. А със спасяването им да се заемат други. Или пък жената – непременно трябва да бъде изчукана от много мъже?… Честно да ти кажа, не разбирам – нима това е по-хубаво? Знай, че гордостта на мъжете е в бройката на изчуканите от тях жени, а гордостта на жените – в броя на отхвърлените на този път мъже.
Това, за което пишеш е глупав, примитивен и поради това неработещ плагиат от класическата тантра, но там има школа, хилядолетен опит на проби, грешки и находки, точна научна методология и когато откровено порно се предлага завоалирано като необходимо условие за духовен растеж – то това вече явно е прекалено.
Ако наистина искаш да разбереш нещо ИСТИСКО за секса, то аз ще ти разкажа, нали винаги съм ти разказвал каквото си искала, защо този път не ме попита веднага? Защо се пъхаш където не ти е работа? Сексът е божествен акт и изначално това е екстаз от съединяването на Шива-Шакти, ин и ян, Рада и Кришна, Небето и Земята, Лингама и Йони, Пуруши и Пракрити, женското и мъжкото. Даже извратената христианска теология не е могла да мине без необходимостта от Богородица – женският божествен принцип. Божествеността сама се е разделила на тези две противоположности – женска и мъжка, за да може чрез съединението на тези две противоположности да има еволюция, да се роди животът. Единство и борба на противоположностите. Такива ми ти работи.
При това трябва да се знае, че всяко отверстие в човека представлява канал за обмяна на енергия с Космоса. Аналът, напримен е най-мръсният канал, и мъжете, които използват друг мъж енергетично замърсяват своя детероден канал (пенисът) и вече няма да имат генетично нормално, психологично здраво потомство. Даже отнетите след раждането си деца, родени от хомосексуалист, също стават педерасти.
Същото може да се каже и за груповия секс: ако на Бог това му се харесваше, то той би създал Адам, Иван и Ева. И освен това, мъжът оставя невидим енергетичен отпечатък върху жената по време на секс. Жената, разбира се, също, но по-малък, тъй като тя е страната, приемаща спермата и енергията, т.е. посивната страна. А сега си представи женска, която един мъж чука в дупето, друг в катеричката, а трети отпред – в устата и всичко това едновременно. Това е като кръстоска на булдог с носорог. Жената, която има много мъже, вече сама по себе си много скоро престава да бъде жена във високия смисъл на тази дума – тя е безобразна, даже и да има фигурата на супермодел. Тя носи отпечатъка на всичките си мъже, всичката тяхна мръсотия. А жената, която има едновременно няколко мъже е с толкова пъти по-безобразна. Като някакъв такъв енергетичен Франкенщайн.
Радостта и силните усещания при извращенията са от новото, от силата и екстремалността на впечатленията, но за никакъв духовен прогрес тогава не можеш да мечтаеш, тъй като духовността е преодоляването на човека в теб, а ти с тези извращения се спускаш на нивото на животните, макар че дори животните нямат извращения в естествена среда.
Тържеството и екстазът на плътта те правят даже не кучка, а по-лошо, още по-низко, така че написаното от теб е бълнуване на ненормален болен мозък, а не езотерика.
А всъщност кого си намерила там? Кой ги ръси тези простотии? Много хора, завиждащи дълбоко в себе си на будите или достигнали само капчици от някакви около мистични преживявания се самообявяват за гуру и за просветени и правят това най-вече заради своето изтънчено околодуховно ЕГО. Тези хора са опасни за невинните непрозорливи хора, тъй като ги прелъстяват със сладките си речи и странични, второкачествени и второстепенни играчки за окултни преживявания, които се представят за абсолютни.
Вас като слепи котета, очаровани от мяукането на някакъв буда-котарак ви тегли към неговото мляко (към просветлението чрез него като гуру), но ще намерите само неговия мъжки член вместо зърното, от което да бозаете и ще изсмучите неговата сперма (извращение, душевни болести, илюзии, разочарование) вместо мляко (духовност).
Ето какво, Майче, зарязвай тези глупости, докато не ти се е случило нещо лошо, ела си и идвай на моите семинари, при мен идват много интересни и наистина духовни хора, ще се научих на ум и разум.”
Да кажа, че това писмо ме шокира, значи нищо да не кажа. Нищо не разбирам… не, това не го писал той… ама как, разбира се, че е той. Пред мен живо изникна неговото лице – забавно момче, майтапчия, умен, обича да разсъждава. И тук изведнъж ТАКОВА НЕЩО!!! Ненавист, тъпота, дива агресия към женската сексуална свобода и въобще дива ненавист към секса. А какво пише за негативните емоции?? Като че нищо не е прочел от това, което писах за разликата между това да “потискаш” и да “отстраняваш”. Та това е просто едно диво животно… Но нали целият ужас е в това, че в реалността това е напълно нормално момче! Какво значи “в реалността”??? Ето я, реалността! Това е тя, а не онези образи, които съм окачвала на всичките си познати. Какво ми е пречело по-рано да поговоря с него откровено? Да му задам въпроси, да чуя какво е неговото РЕАЛНО отношение към живота. Ужасното е това, че сега аз не знам: ами ВСИЧКИТЕ ми предишни приятели са само фантоми, които сама съм си измислила? Как сега да живея сред хората, когато вече навсякъде виждам ужасяващото затъване в ненавистта, срама и други най-разнообразни форми на НЕ?
Възникна желание да му задам още няколко прости въпроса, за да видя още по-ясно целия ужас – КАКЪВ ЧОВЕК съм си доизмислила като нормален… или и аз самата съм била близо до това? Написах. Изпратих. Седя. Чакам. Осмислям. Все не мога да повярвам, че не спя. Обновявам прозореца – имам отговор. И даже два! Дошло е и писмо от Ленка от петия етаж – също, значи, е на работа, седи на компа и няма какво да прави. Направо ме е страх да отворя писмото й… Първо ще видя неговия отговор…
“Питаш ме какво правя с НЕ? Да ме беше попитала направо, а не да се пъхаш в някаква си секта. Когато НЕ вече са възникнали – нищо не правя, позволявам им да се израходват, наблюдавам процеса и го използвам като допълнителен източник на енергия. Емоциите не са плашило, а сила! Къде ще приложиш тази сила зависи от теб. Може в любов към бог; може в ненавист към врага, а може в ненавист към себе си и към естествените процеси в теб – например, твоето прословуто “яростно” усилие – ненавист към своята емоционална сфера. Зависи от вкуса, ума и възпитанието.
Моите емоции са си МОИ емоции и те не могат да пречат.
Същото е и ако те боли главата, тя не може да ти пречи, тя е болна и иска лечение. Отложи тогава всичко и се заеми с главата си. Няма нищо по-важно от теб. Всичко, или почти всичко, на което може да пречи болката в главата ти – това не си ти, това е второстепенно, външно. Когато тях (емоциите) ги има – хубаво, това е като отклик на живота, на външните дразнители. Нека да ги има, нека да живеят в теб, щом вече са се появили. Единственото, което е необходимо – това е вниманието към тях. Както едно капризно дете иска много внимание, така и емоциите. Ако непрекъснато натякваш на детето “това не така, онова не е така, трябва да млъкнеш, да не те чувам повече, не трябва да се проявяваш, животът ти е нездраво явление” и т.н. – то то ще израсте като наплашено вълче или ще слуша всеки кретен.
Децата поради това и капризничат, защото чувстват, че са ги забравили и се стараят да вдигат повече шум, те имат нужда от внимание. Така и нашите емоции и въобще нашето съзнание: умът, усещанията ни се нуждаят от внимание тук и сега (а енергията се хаби за мечти и спомени – уж за бъдещето и миналото, за сънища в будно състояние) – иначе отмъщава.
Не е нужно нищо да се прави изкуствено, да се бърка в тези рани, дай им слънчевата светлина на вниманието, то ще изцели болката, за затвори раните, ще оздрави нагнояването и най-важното: това ще стане ЕСТЕСТВЕНО.”
Чудесно. Нямам повече въпроси – аз не спя, всичко е точно така. Да видим какво е отговорил на втория въпрос – разбрал ли е, че се подигравам или ще отговори сериозно?
“Питаш дали може да се прави минет. Значи си разбрала това, което ти писах за извращенията, щом ме питаш. Трябва да се премислят нещата, а не да си навличаш тежки грехове. Хайде да осмислим.
Преди всичко – имала ли си просто секс със своето момче? Ако си имала, то тогава ще бъде по-лесно. Например, вие сте в леглото и той веднага ти казва: “ Искам да го лапнеш”, ти си д шок – теб те е страх да лапаш това голямо и често миришещо нещо в устата си, опасяваш се от позив за повръщане (и често тези опасения са верни), не теб ти е срамно и унизително, страхуваш се, че след това той вече няма да те уважава и прочее, и прочее…
Преди всичко му кажи всичко това, той трябва да знае, че ти не просто искаш да му доставиш удоволствие, че причината не е в него, не е в твоето отношение към него, а в теб.
После го помоли първо той да ти направи същото на теб. В края на краищата на кого му се иска повече орален секс? Уверявам те – на жените това доставя не по малко удоволствие, отколкото на мъжете. Само че, преди това изучете литература по въпроса, как се прави това или, ако не се срамувате – поразпитайте своите приятели и близки. Всяко нещо трябва да се прави грамотно, с майсторлък, за да не се развали първото впечатление.
И така, да предположим, че той е отказал – ти имаш пълното морално право да му откажеш в отговор и да му обясниш, че минетът за мъжа е също толкова незадължителен, когато отказват същото на жената. В края на краищата ти с нищо не си по лоша и не си по-долу от него. Обясни му го така, че той да разбере, че тук вие сте равни. Тогава той или ще се съгласи, или ще се замисли… и ще се съгласи по-късно.
И така, ако той е съгласен да ти го направи пръв – ти ще получиш истинска наслада, ново, удивително усещане и тогава на теб от благодарност ще ти бъде по-лесно да му направиш същото сама. Страховете и комплексите ще си отидат. Това ще бъде естествено, без принуда. Но първо потренирай, па макар и на краставица. Или нека той да лапне твоя пръст и сам да ти покаже по какъв начин му се иска да му го правиш.
А бихте могли и да използвате позата 69 – едновременно да легнете с главите в различни посоки – той по гръб, а ти на колене и подпряна на лакти над него, но въпреки това, нека той пръв да започне, а ти да го догониш.
По принцип оралният секс не е мръсен (само че преди него е необходимо старателно измиване, може даже да се ароматизира, може да се нанесе сметана, сладко кондензирано мляко на члена и т.н.).
Устата е толкова изход, колкото и вход. И размерите й са съотносими с тези на влагалището.
Но помни, че и този секс все пак не е гаранция и не е път към просветлението. И всичко това при условие, че ти по принцип не си против оралния секс, че той не ти е отвратителен. А ако ти си още девственица – не те съветвам да започваш с орален секс. Жената е много чувствителен психически обект, много раним и податлив. Първият сексуален опит е много важен, важно е той да бъде такъв, какъвто го е замислила природата – гениталии в гениталии. В края на краищата оралният секс, даже и да е хигиеничен, също е извращение пред природата, макар и най-невинно. Така, лека лиготийка. На да го потискаш, ако ти се иска, няма смисъл. Отхвърли моралът и общественото мнение. То не е нищо. А въобще – прави това, което ти се иска, не се насилвай. В края на краищата по-добре да останеш без това момче, отколкото да пречупваш вкуса си. Ще имаш още момчета, а пречупената психика е трудно поправима.
Не си длъжна да питаш когото и да било какво може, а какво – не бива. Ти трябва да бъдеш към себе си и да следваш природата си. Ако искаш – прави го, но тогава не си прави илюзията, че си нормална. Ако ти се иска секс с жена – ще ти се наложи да се приемеш като лесбийка, да разбереш, че нещо в теб не е нормално, защото Бог е създал Адам и Ева, а не Ева и Маруся.”
Докато четях съвсем ясно усетих няколко напъна за повръщане. И как живее той с ВСИЧКО ТОВА? А той си има жена, любовница, деца… Ами добре…
С известно опасение отварям писмото на Ленка. Какви ли ги е насъчинявала?
“Здравей, Майче! Чудесно е, че се обаждаш, скучно ми е без теб! Кога ще си дойдеш? Аз завърших своя факултет по психология, сега уча за психоаналитик, може да замина на стаж във Франция. Представяш ли си? А това, което си ми написала – не го разбирам. Да не си се натряскала? :) Не се впрягай, шегувам се. Прочетох глупостите ти… Извини ме, просто не очаквах такива неща от теб… и виж какво ще ти кажа, по същество, скъпа. Ние всички сме ралзични. Изведнъж този твой пряк път действително подхожда на тези, при които енергията на страданието е толкова силно концентрирана и толкова старателно запушена, че елементарното й освобождаване и първия сериозен опит да се управлява (убийството на НЕ) веднага ще дадат екстатично освобождаване, които там наричат просветление. Това е като да тичаш десет километра с раница, а после да седнеш да отдъхнеш (това също е превъзходна практика) – да, да, прекрасно си спомням – пълно просветление е! Сериозно! Или виза за Абрам, който купувал коза. Тоест на който много му стискат обувките при вас ще го научат как правилно да си развързва връзките. :) А на мен нищо не ми стиска, на мен и така ми супер да си живея. Да, понякога ми е тъпо, но затова пък понякога е прекрасно! А ти какво предлагаш – гилотина като средство срещу пърхот?
Не може никой и никога да отстрани негативните емоции, а само дори ако се опита, то природата тъпкано ще му го върне. Такъв е Законът. И с определянето на целта нещо не сте успели много-много.
Никакво опасност, разбира се, за никого няма във всичко това. На когото му е съдено да полудее, той и без вашия крив път ще се справи с тази задача, а упражненията със собственото съзнание какво значение има по каква система ща се правят – човек или работи със себе си или – не. И ако работи, то е ясно, че той сам отговаря за себе си.
Резюме:
- Слабо формулирана цел на цялото представяне. Търсенето на истината не вълнува почти никого, според мен, макар и да звучи толкова загадъчно.
- Как може да се борим с пречещите ни да живеем концепции, ако самото понятие за концепция вече сто пъти е концептуално изключено?
- Всъщност, при вас негативните емоции не се изтриват, а се убиват, т.е. се използват като колело – вечен двигател своего рода. Отдясно потискам с всички сили – всичките са убити, всичко това се смъква някъде надолу, превърта се там долу и избива в главата ти с всички сили – получава се прекрасно преживяване и причинно-следствената връзка е ясно установена: убиваш емоцията – преживяваш го. Опит!
- Т.е. всъщност емоциите внимателно се консервират и лелеят. А да си признаеш това – всъщност означава да се лишиш от усвоения енергиен източник.
Та така, скъпа. Всички тези псевдонаучни щурави теории нищо не струват, повярвай ми, аз съм изучавала всичко това. Ти какво си мислиш – философите, психолозите, цялата тази армия на съвременната наука значи нищо не разбира от емоции, а ти там си намерила някакъв, който разбира всичко? Погледни ако щеш йога! Там няма нито дума за това, че негативните емоции трябва да бъдат убивани! Така, че нищо не струва този твой йог, ела си тук, докато съвсем не си се побъркала там.”
Е това е! След всичко това нямам нито думи, нито дори негативни емоции! Просто убих писмото, затворих пощата и отидох да пия чай. Ето че се докоснах до реалността. На ти сега!
Из Мейн Базар може да се обикаля до полуда, пъхайки се в различни магазинчета, разглеждайки безчислените гривнички, потничета, покривала, дунжурийки, сувенири, благовония… и що за идиот е измислил думата “благовония”? Тук има толкова много неща, че дори да нямаш никаква определена цел да купиш нещо, след като пообиколяш магазините в продължение на един час, непременно ще откриеш в ръцете си, торба с покупки. Развличайки се по този начин, аз исках да изтрия, да убия спомените за тези, които смятах за свои приятели, макар че… защо? Нека спомените си останат, нали това е опит. Всеки път, когато съм изпитвала някакъв шок или криза, аз съм се опитвала да отстраня това от съзнанието си, да забравя, за изтрия, за не си го припомням, но сега аз мисля, че това е грешно действие, това поражда някакви дънни тревожности, които като че висят като лека мъгла, като че светят като тревожно фенерче в задния двор на съзнанието. Дънни тревожности… ммм… това ми прикова вниманието, аз разбрах нещо… ето го отново това удивително усещане – сега разбрах нещо и как сега да изразя това с език, как да го преобразувам в думи? Това не е същата ситуация като в Бодхгая, защото аз тогава със сигурност знаех какво именно съм разбрала, а сега това разбиране като че е зародило на още по-дълбоко ниво! Сега знам само това, че в мен се е родило разбиране, но даже не знам какво е това разбиране! Какво да правя? “Каквото ти се иска”. Това мисъл ли беше? Това беше моята мисъл. Или това беше глас в главата ми? Определено… определено има разлика между различните високи мисли. Никога преди не съм се опитвала да определя, да изразя, да фиксирам тази разлика и въпреки това, тя съществува. Различните високи мисли имат различно… качество, що ли, различен вкус. Но сега това не е важно, това ще го оставя за после, а важно е това, че тази мисъл-глас ми предложи много добра идея – какво друго да правя ако не това, което ми се иска? Нима има по-надежден указател? А сега ми се иска да замра… и как да замра тук – насред магазина? Не ми пука. Сядам направо на бордюра, не ми пука ще ме запят ли, или не. Сама себе ли убеждавам или отстранявам безпокойството? И едното, и другото… сега е важен резултатът. Сега ми се иска отново и отново да повтарям словосъчетанието “дънни тревожности”. На глас! Добре че тук винаги е шумно… “Дънни тревожности”… произнесох го, замрях, мисълта отзвуча и се отдалечи, вдигайки лек прахоляк в мозъка ми. “Дънни тревожности”… Още веднъж да се настроя, да се вслушам… Сарт… какво общо има с това Сарт?… изплува името на Сарт, ами добре… дънни тревожности… Сарт… О!… Вече не се безпокоя за това кой какво ще си помисли за мен. Аз разбрах, че съм разбрала! Дънни тревожности – негативен фон. Щом се образува тази двойка словосъчетания всичко дойде на местата си. Отнякъде възниква железобетонна убеденост, ме това, което аз нарекох дънни тревожности е именно това, което в практиката на прекия път наричат негативен фон. Съвършено очевидно е, че негативният фон – това са същите тези негативни емоции, просто те са размити, вкарани навътре и представляват дънен слой негативни емоции. Те нямат ярко изразени изблици, а когато възникне такъв изблик, то аз виждам в него обикновена негативна емоция и често даже не се досещам, че тя е възникнала не от нищото, че тя си има подхранващ слой във вид на негативен фон. Негативен фон… да… тази зараза, доколкото виждам е много разтегната във времето, той може да продължи с часове, дни, месеци, цял живот… цял живот… Ами че аз почти никога не съм излизала от непрекъснатия негативен фон! И тъкмо такова бягство от болезнените спомени, колкото и да е странно, го подхранва и го усилва. Не, така или иначе, назависимо от верността или погрешността на тези разсъждения, аз абсолютно точно не искам да избягам от своя опит, искам да виждам света, такъв какъвто е той за мен, а ако нещо предизвиква болезнени чувства… а какво е това “болезнени чувства” ако не именно тези същите негативни емоции? Разбира се, когато ги наричам толкова поетично “болезнени чувства”, то те веднага придобиват някакъв друг статус, това вече не е мръсотия, полепнала по пътя, това вече са “чувства”. Напомня ми разказите за това, че преди мигрената се е смятала за болест на аристократите и се е възприемала не толкова като болест, колкото като признак за висок произход.
След направеното откритие и промяната на позицията ми по отношение на неприятните спомени незабавно се промени и текущото възприемане на живота – даже небето стана по-светло. Възникна желание отново да се върна в Интернет кафенето и да продължа да чета пощата си – в нея имаше една камара писма.
Наташка. Ох… направо ме е страх да отворя писмото й – един дявол знае какво има в него!? :) Но все пак Наташа е човек от не толкова далечното ми минало, аз я възприемам най-вероятно по-адекватно. Ама че работа… аз наричам далечно минало това, времето само преди два месеца… нима това е възможно – ТАКА да се променя за два месеца… старата Мая вече я няма, изобщо я няма, сега на нейното място е съвършено друго същество. Между другото, аз така и не и отговорих на писмото за Дармасала.
“Здравей, Майче! Тук някак неочаквано заваля сняг, стана студено, всички се увиват в топли дрехи и на мен ми остава само с усмивка да си спомням как бягах от индийската жега.
Върнах се вкъщи в Москва. Отначало всичко беше ужасно, животът бързо и незабелязано ме потопи в блатото си. Всичко започна са не “нарежда”, защото аз уж се оправих с някои от своите помрачения, появи се спокойствие, върна се интересът към някои работи. Струваше ми се, че аз правя всичко правилно, че се боря с НЕ, променям светогледа си,, постъпвам в съответствие със своите желания, но скоро започнах да усещам, че съм се спряла. Престанах да пиша и да анализирам, замених това с четене. Изчезнаха ситуациите, предизвикващи страдания. Всичко уж е наред, не чувствам болезнената тежест от безизходицата. И след цял месец, това е всичко, което можах да си кажа за живота си! Ужас! Когато видях всичко това, видях как стремително потъвам в блатото, умирам, в мен като че ли нещо се освободи, някаква пружина и аз започнах да се боря.
Последно време сънувам много ярки сънища, осъзнавам насън всичко, което става и правя за себе си определени изводи. Ситуациите и разговорите, които се развиват насън в някаква степен са близки до моите сегашни безпокойства. Правя насън някои открития и веднага се събуждам, за да възстановя съня в съзнанието си. После отново заспивам, много искам да потъна в стария си сън, но при мен идват други събития, не по-малко ярки и цветни.
На сън чувствам, че ме обхващат необикновени чувства. Сутрин вече не мога да възстановя така ясно това, което съм сънувала, но определени образи остават. Помня в общи линии какво съм сънувала, възстановяват се цветовете, някои преживявания. Как мислиш, какво са сънищата? Какво изпитват хората когато спят, какво става с тях? Винаги ли сънуваме, а сутрин просто не ги помним?
Следващата година искам отново да дойда в Дарамсала, искам да отида в Непал, в планината. Може би ще отидем заедно, а? :) Много бих искала…
Много силно ми влияят родителите, самата атмосфера вкъщи постоянно предизвиква раздразнение и безпокойство, а понякога аз даже избухвам и после съжалявам. Реших да се изнеса, но това няма ли да бъде бягство? Може би е по-добре да остана и да направо в тази каша да опитвам да отстранявам негативните емоции? Върнах се към твоята идея отново, защото разбрах, че няма да мога да живея иначе, иначе тези твари ще ме погълнат. Върнах се към нея вече по нов начин, без напиращия ентусиазъм, без да разглеждам това занятие като начин за получаване на впечатления. Сега всичко е различно, сега в това е моята надежда.
Въобще има едно нещо, което искам да ти кажа, но се срамувам. Сега си мисля – “ето сега ще го кажа” и веднага: срам, вцепенение, съмнения… Но ако аз мисля, че така и не ти го кажа, то въобще не разбирам тогава защо да живея? Защо да живея, ако най-прекрасното попада в капана на срама? А какво тогава мога изобщо да очаквам от живота? Нима това не е предателство – ей така да си стъпиш на гърлото? Ти, вероятно, не разбираш какво имам предвид… Все пак ще се реша, Майче и ще го напиша сега веднага. Мая, аз те обичам. Такива ми ти работи. Влюбена съм в теб, искам те, в сънищата си често правя любов с теб, в тези сънища ти както и преди си момиче, но в същото време си и момче, разбираш ли? :) За да съм честна, аз нямам никакъв опит в любовта с момичета, никога дори не съм си мислила, че ще мога просто така да се влюбя в момиче… и много се срамувам от това, което чувствам към теб. Помниш ли когато се прегръщахме приятелски, невинно, в тези моменти на мен всичко ми пламваше в долната част на корема… исках още тогава да ти го кажа, но така и не се реших – беше ме срам. Ти нали ще ми помогнеш да преодолея това, Майче? Толкова го искам. Напиши ми какво мислиш по този повод. Само, моля те, бъди честна.
Твоя Наташка”
Моята ласкава сладурана… :) Отпуснах се на облегалката на стола и почувствах такава нежност… ако се върна в Москва, то ще се добера до теб, страстно мое коте. Веднага възникна желание да отгворя и без да отлагам, вложих всичко от себе си в отговора на писмото.
“Моята малка Наташка… аз, разбира се, не мога да реша вместо теб проблемите ти, свързани с търсенето на смисъл, с освобождаването от негативните емоции, не знам кое е по-добре – да се изнесеш от родителския дом или да останеш, навярно трябва да следваш желанията си. Моят разсъдък ми казва, че в ситуация, когато негативните емоции са твърде много, може просто да стане така, че да не можеш да се справиш с тях. А ако отначало се научих да се бориш с тях в относително комфортни ситуации, то след това може да пренесеш своите тренировки и в по-тежки условия. Но това са само разсъждения, а как да постъпиш в конкретната ситуация само ти можеш да решиш. Никой, освен теб, не може да носи отговорност за твоите решения. Но при всички случаи, аз мога да се опитвам да отговарям на въпросите ти, когато имаш такива и мисля, че когато се върна в Москва, то ще мога силно и нежно да те притисна към себе си, просто да те гледам в очите или да разговарям с теб, да целувам сладострастните ти устни и това, че в теб се води борба със самата теб с различен успех – това с нищо не променя моите чувства към теб.
Моето срамежливо момиче… :) Ти дори се срамуваш да ми напишеш, че ме искаш? Това в теб също ми харесва. И това също. Харесва ми и да разговарям с теб, и да си представям как сме двете ми харесва… хайде да си представим заедно как ще бъде, искаш ли? Аз искам да бъда с теб и момиче и момче едновременно и знаеш ли как ще постъпим? Ще си купя хубав, леко извит, еластичен, съвсем като истински, закопчаващ се член и отначало ще те милвам като момиче, а после ще те обладая като момче и когато след няколко часа ласки на границата на оргазма ти все пак решиш да преминеш тази граница, ще кажеш: “Стига, не мога повече да се сдържам, не искам повече да се спирам, не спирай повече…” и аз ще кажа: “Не, миличка, кажи ми, че ти ИСКАШ ДА СВЪРШИШ”, ще целуна твоите устни, ще захапвам лекичко твоето нежно и пухкаво езиче и ти нищо няма да можеш да ми откажеш и преодолявайки срамежливостта си ще кажеш: “Да, искам да свърша сега, много искам да свърша точно сега и с теб, Майче”… ти здраво ще ме прегърнеш, ще затвориш очи, а аз ще целувам бузите ти, устните ти, очите, брадичката, ушичките, врата, гърдите… и ще се движа в теб, без да бързам ще те водя към границата… а после ще започна да те чукам все по-силно, по-мощно, ще влизам по-дълбоко в теб – толкова дълбоко, колкото е възможно и вълна след вълна ще те залива насладата от секса, от нежността, огънят в долната част на корема ти ще се слива с насладата от това, че аз ще целувам и облизвам твоята шия и когато цялата започнеш да се свиваш и да се отваряш насреща на идващия оргазъм, аз здраво ще те хвана за гърдите, ще ги стисна, ще стисна зърната ти, със сила ще влизам в теб всеки пък, ще разпалвам обхваналия те цялата пламък… и с устни ще улавям стоновете ти, виковете ти, диханието ти… ще облизвам сълзите ти… мое малко момиче, Наташка…
Ако искаш да прогониш своята срамежливост, аз, разбира се, ще ти помагам в това, но това не значи, че аз имам някакъв план да те променям :) Искам хората да се стремят към това, което ИМ харесва и ако на теб ти се иска да станеш малко развратна, но в същото време да останеш в някаква степен срамежлива, то това е чудесно… та нали възбужда, привлича и предизвиква нежност не някаква определена форма, в която да изразяваш страстта и нежността си, а самата тази страст, сама нежност, само това, което ти преживяваш и какво значение има дали ще бъдеш развратна с мен или срамежлива? Във всички случаи това ще предизвиква у мен преживявания в отговор. И аз много лесно си представям, че може да бъдеш сексуално много развита и разкрепостена и да практикуваш “най-развратните” форми на секса и при това да оставаш девствено срамежлива, стеснителна… лесно ми е да си те представя именно такава и на мен ми харесва този твой образ.
Ако искаш да започнеш да развиваш своята сексуалност, то аз мога да ти предложа преди всичко да се научиш да си даваш ясна сметка в това какво именно ти се иска в секса. Представите за това кое е допустимо, а кое е недопустимо блокират даже самото въображение, а ако въображението е потиснато, то и в реалността е трудно да се държиш свободно. Аз ти предлагам да направиш списък на своите сексуални фантазии. Най-добре да правиш това по време на мастурбация, когато се приближаваш към оргазма и се намираш известно време на самата граница – освободи фантазията си, позволи й да бъде разкрепостена и сладострастна. Измисли някаква сценка, някакъв сюжет, идея, която особено ще те възбуди. И обезателно я запиши и не махай после това, което си написала само защото сексуалното настроение е отминало и моралните забрани са встъпили в сила. Съставяй си списък на тези фантазии и ще видиш как ще започне да се променя твоето отношение към света – не само в сексуалната сфера. Погрижи се за това никой да не може да прочете твоите бележки – ако ги пишеш на хартия, то после ги пренеси във файл, хартията унищожи, а на файла сложи парола. Ако се опасяваш, че някой може да ги прочете, то ти няма да можеш да бъдеш искрена със себе си. Нека в този списък попаднат цели сюжети за някакво сексуално приключение и отделни етюди и фрагменти.
Хайде, муцуно, недей да заспиваш там, не се поддавай на този приспиващ гробищен химн, изпълняван от обкръжаващите те хора.”
Посрещам поредната нощ в ресторант “Аджая”. Пържено пиле ще бъде… да, тук го правят добре. Интересно занятие си намерих… денят на мармота в индийски вариант – срещам хора, намирам такива, които уж са по-умни – учени, писатели, разговарям, повдигам темата за негативните емоции и за тяхното отстраняване. Обяснявам всичко, отговарям на въпросите им, на възраженията им – също, а после се разделяме, а утре ще има други хора и аз отново ще обяснявам всичко отначало. Реакциите, общо взето, са еднакви: безпомощно заинтересувани, вижда се, че хората търсят впечатления и възприемат темата за негативните емоции и преживявания така, както аз – разказа на ей този човек за жабите. За него жабата е неговият живот, неговата работа и нашият разговор е бартер. Аз ще се престоря, че са ми интересни твоите жаби, а ти ще се престориш, че на теб са ти интересни моите негативни емоции. Ей така и общуват.
– … и именно в планините в западна Индия намерихме това, което ни се струваше, че е невъзможно да намерим – род лилави жаби, който мислехме за изчезнал. Това е невероятно, та те са скачали под краката на динозаврите – красиви светлолилави жаби с малка глава. Преди се смяташе, че този жабешки вид или вече отдавна е измрял, или никога не е съществувал.
Интересно, за какво ли си говори с жена си? А с приятелите си? Всичките тези разговори ми помагат да разбера, че останалите хора възприемат идеята за отстраняването на негативните емоции горе-долу като търсенето на лилавите жаби – като нещо, което може да даде впечатления, да разнообрази малко живота или даже да впише нова страница в учебника по психология. Не възприемат тази идея като нещо такова, което може от корен да промени живота им…
– … Това не е просто нов вид. Ние открихме ново разклонение на революцията! Откриването на този вид ще ни помогне да разберем как се еволюирали жабите и без това откритие тяхната еволюция щеше да остане завинаги загадка, тъй като няма никакви археологически данни, никакви вкаменелости от онова време. Гатските планини са съкровище и докато то съществува в първосъздаден вид, те трябва да бъдат изследвани, трябва да бъдат съхранени.
– Кажи, Франки, а как ще се промени твоят живот след всичко това?
И защо го попитах? Та той не разбира, че става въпрос не за премията му, на за катедрата му… той не разбира. Хубаво, Франки, желая ти търсенето на пеперуди… тези де… жаби тоест, да…
На съседната маса седи симпатично момиче – японка… Хубаво телце, една такава мъничка, малко смешна. Коленцата й са плътно притиснати едно към друго, храни се внимателно, съсредоточено. Оглеждайки я, неочаквано изпитах силен изблик на еротично влечение. Даже не толкова ми се иска да правя секс с нея, колкото просто да я гледам, може би да я погаля, да я целуна, но как да направя това… разменихме си няколко дежурни фрази – много е вежлива, усмихната, лесно контактува, но зад всичко това нещо не е както трябва. Но все пак ще опитам, пък то ще си покаже.
– Искаш ли да те науча малко на руски език?
Иска. Да отидем у нас? Аз съм тук наблизо. Тя рисува йерогливи, изграждат красиво, отпусната в леглото ми, ми показва как трябва да се рисува с фломастера, за да изглежда йероглифът особено изящен… нарисува думата “Мая” на японски. Да, много е красиво, благодаря, миличка, хайде да се снимаме? Тя няма нищо против. А може ли да направя “особена” снимка, може ли? Тя не разбира какво значи “особена”. Ами, може… пъхвам в ръцете й фотоапарата, облягам я на стената – щом кажа, ще снимаш, разбра ли ме? Взимам крачето й обуто със смешно момичешко чорапче на цветя, притискам го към устните си, целувам го – снимай! Момичето е в шок, но снима. Свалям чорапчето… какво вкусно краче… мушкам език между пръстите й, “чукам” крачето й, облизвам малкото нежно стъпалце, лапвам пръстчетата и ги засмуквам, покривам с целувки петичката й… Харесва ли ти? :) Не??!!
Пускам крачето й, припълзявам. Не ти ли харесва??
– Не… – тихо така го казва и вежливо се усмихва.
– Не може да бъде… какво, чак неприятно ли ти е?
– Приятно ми е, но не искам.
– Добре тогава…
Прибира си крака, обува си чорапчето, неловко й е, гледа ме и не знае какво да каже.
– Може ли да те пипна по ръката?
– Разбира се, ръката може – с облекчение ми протяга дланта си.
Взимам я, галя я, целувам пръстите й, отново провирам език между тях, отново облизвам дланта й, покривам с целувки китката й, по-нагоре, по-нагоре, долепвам устни към нежното място на свивката на лакътя, каква нежна кожа… лекичко я похапвам… харесва ли ти? :) Не??!!
Не може да бъде, да не би да не усещам? Вероятно цялата й катеричка е мокра! Защо не ти харесва, миличка?
– Ето, виж – сваля медальона от гърдите си, отваря го и ми показва. Там има снимка на японско момче.
– Това мъжът ти ли е?
– Годеникът ми…
– И ти какво – не искаш да правиш любов с мен, защото той ще ревнува?
– Да, не мога така, той ми е годеник.
– Но на теб ти хареса, нали?
– Да, хареса ми…
– Много ли?
– Много….
Не искам да съблазнявам по-нататък това японско котенце. Тя много ми харесва, много е нежна, очите й са ласкави, толкова е вкусна… но по-нататък не искам. Разбирам, че ако продължа да я галя, то лесно ще я съблазня и ще направя всичко, което поискам, ще я докарам до оргазъм десет пъти, но какво ще стане после? После тя ще страда заради своята “изневяра”, няма да може да гледа така искрено в очите своето момче, а аз не искам това.
– Той няма да разбере, нали?
– Не, няма да разбере, много ще се обиди, ако разбере, а аз не искам да лъжа, няма да мога да лъжа годеника си. Не мога, не искам…
Прегръщам я и я успокоявам: не се притеснявай, момиче, разбира се, нищо няма да правя без твое желание, не искам да се опитвам да те уговарям, разбирам решението ти, както си решила, така ще бъде, толкова ми харесваш… Хайде още веднъж да се прегърнем и да се снимаме просто заедно с теб за спомен, прегърнати като приятелки, става ли? Лицето й се озарява от усмивка: “Разбира се, разбира се!”. Слагаме апарата на стола, взимам дистанционното в ръце, прегръщам я, притискам я към себе си. Виж ти – когато се прегръщаме като “приятелки” тя е направо като страстна тигрица… Може ли да те целуна? Само веднъж – като приятелка приятелката си? Може?! Ура! :) Нежно докосвам с устни бузата й, нослето, устните… ох, какви устни… още, още… какво е това – тя си е извадила езика! Ат, ти малка развратнице! :) Близнах езичето й и то веднага се скри… но тя иска… усещам как иска, колко дълбоко откликва нещо в нея на моите целувки… ама че работа – така да потиска своята еротичност… отново в нея нараства безпокойството – нашата “приятелска” целувка вече отдавна е престанала да бъде такава, пускам я, галя я по рамото, отново я успокоявам, говоря й нещо отвлечено… аз вече забравих, че на света има най-обикновени момичета – изтъкани от комплекси. Сарт, Тайга, Кам – това въобще случило ли се е? Каква гигантска пропаст… Какво правя тук?… Изпращам я до вратата. Чао, миличка, ще ти изпратя по имейл, нашите снимки, става ли? Чудесно, пиши ми когато поискаш, мое японско котенце…