“** октомври
Във всеки един от нас живее неизразим въпрос, който пронизва нашето възприятие, понякога избива с думи. И онези отговори, които идват като изблици на яснота, като проблясъци на необикновени чувства само го заострят, обръщат го за поглед от друг ъгъл.
Много ми е близка тази позиция на ”незнание”, която ми посочи Кам. Остава ми да се уча да избягвам привичното мислене. Примерно, какво е това “пространство” или “време”? Аз живея така, сякаш знам какво е, но това е лъжа, която трябва да успокоява, но всъщност тя умъртвява! Пространство… естествено е да задаваш въпроси за пространството, когато си в състояние на съзерцаване, на наблюдаване на света. Как тече реката, как духа вятърът, как пада листото, как се разтварят краката…; как става движението, какво именно е то и къде се случва, какво значи отвън, отвътре, близо, далече, бавно, бързо… Ти чувстваш, че всички разсъдъчни отговори са лъже, но други нямаш, така че всичко, което ти остава е просто честно да признаеш, че ти нищо не знаеш за това и можеш само да наблюдаваш това, което става. А започват да стават удивителни неща.
Ето я моята стая. Аз прекарвам тук няколко часа от живота си и съм свикнала да отсичам всичко “външно” – онова, което за зад стените, но защо? Какво ми пречи точно сега да възприемам това, което е “затворено” зад стената? То е затворени за очите, но нима аз възприемам само с очите? С какво чувствам нежността, желанията и другите, чувства, които не мога да изразя? Защо стената се явява за тях препятствие? Само защото аз съм свикнала да мисля така и затваряйки вратата след себе си, затварям се сама в себе си. Преди това даже ми помагаше, служеше ми за убежище от това, което пречи, предизвиква страдания, но каква е цената на такова бягство? Не съм готова да плащам тази цена и сега, когато срещата с негативните емоции, лъжливите концепции и другите пречещи фактори вече не е нещо нежелателно, нещо, от което да искам да се скрия, сега, когато съм готова да се срещна с тях лице в лице и да им направя разбор – може би, ще пусна на обратен ход механизма на изкуственото умъртвяване на света. Когато мисля по този начин, започвам да усещам удивително състояние на прозрачност – за части от секундата, но това е достатъчно, за да го почувствам. Изчезва усещането за затворено пространство и за присъствието на хората около мен, затова пък може явно да се усети присъствието на някого, за когото предварително се усеща, че е много далеч. Зрителната картина се разпада, всичко се смесва… очертанията на предметите се размиват, самите те ту стават полупрозрачни, ту променят очертанията си, ту местоположението си в пространството, а могат и съвсем да изчезнат от полезрението ми; със звуците става същото… възприятието става интегрално, всичко се възприема като съвкупност. В тези части от секундата, аз въобще не мога да кажа къде се намирам и какво правя. Локалното възприятие за себе си също изчезва, аз като че се разтварям в пространството… аз ли правя някакво движение или то се извършва в мен?
Когато се разхождам, то в тези мигове ми се включва панорамното зрение, нищо не гледам пряко… не може да се каже, че въобще гледам нещо… хора, коли… погледът ми като че се разсейва, не се задържа върху нищо. Светът струи през мен, особено дърветата – това е такова неописуемо усещане, аз като че пускам дървото през себе си, като че преживявам в унисон с него определен момент.
Въобще възприятието на тялото се променя; чувствам, че всички обикновени движения на тялото са като фасада, че всъщност аз се движа по друг начин… но по какъв друг начин – засега не мога да разбера.
Наблюдавам небето и изведнъж осъзнавам, че то е вече в мен, аз съм препълнена с небе и тека и се движа заедно с него. Или пък в парка гледам как пада някое листо, още едно, цялото пространство е изпълнено с това движение и започвам да падам с всяко листо и тук, и там едновременно… усещам загуба на локалността, разсейване в пространството. Имам естествена склонност към съзерцание и аз и преди можех да прекарвам часове просто седейки си на перваза на прозореца и гледайки как се променя небето по залез или как се вдига буря и нещо особено ставаше в мен, но до запознанството ми с практикуващите, до преди да се появи в живота ми РАЗИБИРАНЕТО, което те ми дават, нямах яснота нито с какво именно е толкова привлекателно за мен това занимание, нито усещане за посока – накъде да вървя по-нататък. Сега вече пътечката, която напипвах в тъмното, ляга под краката ми като път, по който вече мога да се движа с отворени очи и като вървя по него аз се срещам с удивителни хора и преживявания.”
Почукване на вратата ме накара да оставя дневника си настрани. Как мразя, когато служителите на хотела идват в стаята!
– Кой е?
– Отваряй, кучке!
Тайга! Открехнах врата и тя се шмугна при мен. А аз съм съвсем гола :)… И как ми се иска само да си поиграя с нея!
Посочих й леглото, подбутнах я, бързо я съблякох и ето ние вече двете голи се търкаляме и се резглеждаме една друга. Протягам ръка, за да погаля гърдите й, но Тайга неочаквано с рязко движение ме хвана за китката.
– Сега сработва обратният механизъм при теб, а? Ако две голи страстни момичета се търкалят заедно в леглото, значи… какво значи? Праааавилно – значи трябва да започваме да се пипаме и да започваме да правим секс. “Трябва”. “Значи”. – Тайга прехапа устните си, придърпа ме към себе си, без да пуска китката ми и почти забивайки носа си в моя, замислено каза “трябва” – това е дъното на ковчега на твоята сексуалност, а “значи” е капакът. В секса ти си пиленце, Мая, затова всеки път, разбираш ли – всеки път, когато искаш нещо да направиш, докато правиш секс се питай: “Искам ли да правя това сега?”. Уверена ли си, например, че сега ти искаше именно да погалиш гърдите ми, а не да целунеш крачетата ми? Или пък да седнеш върху мен? Или да ме прегърнеш и нежно да ме галиш по главата? Или ти смяташ, че няма никаква особена разлика – в какъв ред да се прави всичко, така ли? Ето, аз например, сега искам знаеш ли какво? Сега искам ето това… – Тайга ме пусна, застана на колене и започна с крайчеца на пръстите си много нежно да гали обратната страна на китката ми.
– Ето така… – пръстите и едва докосвайки ме, галеха вдлъбнатините между пръстите ми, играеха нагоре-надолу по ръката ми, докосваха възглавничките, отново се връщаха обратно. Аз не откъсвах поглед от нея и изведнъж възникна сладко, лепкаво усещане в долната част на корема, някъде дълбоко вътре. Аз разпознах това усещане, то беше същото като онова, което изпитах в Ришикеш. Но сега от това сладко кълбо като че се протегнаха нишки нагоре, оплетоха гърдите ми, проникнаха в гърлото, гореща струйка потече в ръцете ми и се съедини с китката ми, която галеше Тайга. Областта на катеричката ми и клитора оставаше незасегната, но горната част на тялото ми… с нея ставаше нещо необикновено.
– Сексът е един грандиозен свят, но се открива само на тези, които позволяват на своята сексуалност да живее, да диша и да се развива. Това няма да стане, ако не отстраниш негативните емоции – без това въобще нищо няма да стане. А това няма да стане, ако не унищожиш всички концепции, които непрекъснато ти казват “трябва”, “значи”, “не бива” и за това трябва да развиваш своята сексуалност, да й помагаш. – С тези думи Тайга неочаквано силно, властно, почти грубо пъхна пръста си направо между моите среден пръст и показалец. През цялото ми тяло премина тръпка – усещането беше почти толкова силно, сякаш в моята катеричка бе влезнал горещ член, но отново аз преживявах всичко това в гърдите, в ръцете и в гърлото си и имах усещането, че насладата протича от моите очи в нейните или обратното… но във всички случаи, това че ние се гледахме в очите сега ме възбуждаше повече, отколкото всичко друго. Даже не ми се искаше всичко това да протече надолу, към катеричката ми – сигурно затова, защото тогава това би станало по-обикновено, по-познато.
– Как да й помагам, Тайга?
Тя се наведе към мен, устните й почти докосваха моите.
– Кажи това още веднъж.
– Как да й… – Тайга още малко се приближи и когато моите устни мърдаха, задавайки въпроса, то започваха меко да докосват нейните устни.
– Как… да… й… помагам… Тайга…
Сега заговори тя и нашите устни продължиха тази игра.
– Можеш да помогнеш на сексуалността си да се събуди, можеш да го направиш. Обичаш ли да мастурбираш?
– Да…
– После ще ми покажеш… после… как се галиш?
– Да…
– Искаш ли да ми покажеш?
– Да…
– Искаш ли… безсрамно… да разтвориш… краката си… и аз да гледам…
– Да…
Сладко-гъделичкащото усещане в устните стана почти нетърпимо и в този момент тя със сила прекара езика си по моите устни, по бузата, по другата, по очите, по носа, още, още!!! Как не свърших… не знам, вълна на силна възбуда рязко ме удари от горе надолу, обхвана бедрата ми, подпали ги. Полегнала настрани, аз дишах така, сякаш два часа ме бяха чукали неистово трима силни мъжаги.
– Искам да бъда такава като теб, Тайга, искам да имам живо тяло.
– Да вървим. – Тайга стана, облече се, седна на фотьойла и докато аз идвах на себе си и се обличах, ми каза следното:
– Ти година след година, ден след ден, хиляди, десетки хиляди пъти си убивала своята сексуалност, като си и забранявала всичко наред, принуждавала си я да влиза в безнадеждно тесните рамки на позволеното. Сега на нея й трябва помощ. Когато ти галиш своята катеричка, стигай до границата на оргазма и оставай там по-дълго време – половин час, час – колкото ти се иска. И в това време си позволи да фантазираш, усилвай най-незначителните, най-мъгливите фантазии. Обезателно ги записвай и отново прави същото. Направи си списък с фантазиите си, които ти идват на акъла по време на мастурбация, а после ги анализирай. Почти веднага ще откриеш, че сред фантазиите ти има “неприемливи”, това са тези, които ти в невъзбудено състояние смяташ за неприлични. Тук ще бъде необходимо да се спреш и да разясниш на тъпия си мозък, че ако нещо те възбужда, то това нещо е прилично и следващия път се върни към тази фантазия, развий я, докато се намираш на границата на оргазма. По този начин може да се пробие стената от концептуални забрани и разбира се, най-прекия път към по-нататъшното е да се стараеш да реализираш това, което си фантазираш. А това какво е? – Тайга взе моя дневник и го отвори.
Първата ми реакция беше за хвана дневника, да го затворя, да го скрия.
– Имаш тайни???
– Въбоще… не, това беше просто автоматична реакция. Можеш да четеш.
Тайга отново седна на фотьойла и пет минути внимателно изучаваше моя дневник, като ту го разлистваше без особен интерес, ту внимателно се зачиташе.
– Интересно ли ти е?
– По-скоро да, отколкото не… но това е дневник на поет, философ, но по никакъв начин не може да бъда на практикуващ. Това е безполезен дневник, той просто ти помага да раздвояваш личността си, да си представяш някакъв читател, някой, който съпреживява, а това е пряк път към бягството, към поражението, към култивирането са потискащи негативни емоции, като самосъжалението, например.
– Какъв трябва да бъде дневникът, за да ми помага в практиката?
– По правилно би било да зададеш въпроса така: Какво би трябвало да бъде моята практика, за да се получи в резултат полезен дневник :). Ти мислиш, примерно като поет: “Аз започнах да изпитвам значително по-малко недоволство в ситуации, когато…” – това е поезия, това е безполезно. Даже повече от това – това е като да се самоокачваш на почетното табло, което е пагубно. Всеки практикуващ като види такива записки, най-напред ще попита какво означава “значително” по-малко? Колко по-малко?
– А как да го измеря?
– Колко си глупава… – Тайга прехапа устни и поклати глава. – Това е толкова просто…- тя взе химикал и започна да драска в моя дневник. – Взимаш някаква ситуация, в която у теб възникват конкретни негативни емоции… ами например, ти нали не обичаш глупаците? Излаз на улицата, седни и гледай минаващите покрай теб индуси в лицата – ще получиш безкраен поток от негативно отношение. Взимаш ограничен отрязък време – да кажем половин час и през този половин час не просто отстраняваш всички изблици на негативно отношение, а освен това и поставяш съответната отметка в тетрадката си. Важните параметри са: а) колко секунди ти е отнело това, б) удало ли ти се е след отстраняването на негативното отношение да породиш някакво озарено възприятие, например, нежност, симпатия или еротично влечение към когото си искаш, или пък радост, че си отстранила негативната емоция. След това записвай на белова равносметката. Това изглежда, примерно, така:
Чернови вариант:
3 –
5 +
2 –
и така нататък. Цифрата е количеството секунди живот на негативното отношение, минусът или плюсът – удали ли ти се е или не да породиш озарено възприятие.
Равносметка на белова:
За 30 минути НО възникна 90 пъти. От тях 20 са отстранени за 1 сек., 30 за 2 и т.н. Удаде ми се да породя озарено възприятие след 10 отстранявания.
– И това е всичко! Когато събереш десетина, двадесет, тридесет такива записки, тогава ти ще можеш с пълна яснота да кажеш: “Качеството на отстраняване на НО в дадената ситуация нарасна с толкова и толкова” и ще имаш пълна яснота дали наистина нещо се подобрява или не.
– Отстраняване на какво?
– НО – негативно отношение. Свиквай с абревиатурите, ние активна ги използваме в разговорите си, така е по-удобно – “негативно отношение” – НО; “негативна емоция” – НЕ, “негативен фон” – НФ, негативно енергетично състояние – НЕС. Често като казваме НЕ, ние разбираме под това всичките четири вида възприятия: ще разбереш от контекста. Такива мисли ще ти помогнат да избегнеш самозалъгването, когато с години се успокояваш с това, че животът става все по-хубав и по-хубав…, на всъщност нищо не се променя. Провери думите ми – има ОГРОМНА разлика дали ще водиш такива отчети или няма да водиш. Няма да го смилам повече, сама ще провериш, ако поне нещо струваш… – Тайга остави дневника и стана.
– А какво значи да “породиш” възприятие? Аз не умея… всъщност аз още не умея дори да отстранявам… трябва отначало да… – аз окончателно се почувствах като малко дете в сравнение с нея.
– Мая, за да се научиш да ги отстрнавяш, трябва да започнеш да ги отстраняваш до посиняване, а за да се научих да ги пораждаш – трябва да правиш същото. Няма друг път. Само така ще можеш да напипаш това усилие, само така.
– Нямам представа какво е това “негативен фон” и “негативно енергетично състояние”. Какво обозначаваш с тези термини?
– Нека за това да ти разкаже Сарт.
– Но защо именно Сарт? Мен и Кам ме изпрати при Сарт, сега и ти – аз си правя извода, че всеки от вас знае всичко, което ще ми каже Сарт, та къде е проблемът? Или просто те мързи?
Тайга ме погледна със съжаление, видимо размишлявайки дали да ми отговори или не.
– Глупачка си ти, Мая. И в това няма нищо странно – всички ние сме глупачки, докато не започнем да отстраняваме своята глупост. Странното е това, че от една страна ти уж се държиш напълно адекватно – аз виждам, че ти проявяваш жив интерес към това, което ти разказвам, харесва ми да си говоря с теб, харесва ми да си играя еротични игрички с теб, а от друга страна ти понякога си просто като пън, защото не само проявяваш тъпост, а освен това и не я подлагаш на съмнение и анализ. Странна птица си ти, Мая…
Всъщност аз зададох въпроси си съвсем механично и вече съжалявах за това, но не я прекъсвах и слушах – нека още веднъж да каже колко съм тъпа, може би тогава, най-накрая ще мога да мисля повече преди да питам…
– Добре, но защо именно Сарт трябва да ми разкаже всичко? Той повече ли знае? От друга страна… това сигурно са само основите, тук не може да има нищо повече.
– Има и “повече”, но то не е в допълнителната информация, то е в това – КАКВО преживява този човек, който разказва. Ти сигурно си мислиш, че няма значение кой именно ще ти разкаже нещо?
– Не, аз разбирам, че…
– Нищо не разбираш. Да отидем на полянката, по пътя ще поговорим.
Улицата ни обгърна със задушаваща жега – като че ни изсипаха горещ асфалт на главите. Аз сигурно никога няма да свикна с това… как могат хората да живеят тук…
– Ако ти говорят за времето, то всъщност тогава наистина няма никакво значение кой именно ще ти говори, защото на теб ти е нужна само информация и нищо повече. В нашия случай с негативните емоции и преживявания не е така. Помниш ли кога за пръв път си изпитала някаква негативна емоция?
– Разбира се, че не. :)
– Какво значи “разбира се”, мис всезнайка? Пак ли демонстрираш своята тъпота?
(По дяволите… уж е лесно – да мислиш преди да говориш…)
– Аз например, ясно помня, как изпитах раздразнение за пръв път. Бях съвсем мъничка – току що се бях научила да седя на специалното детско столче на масата заедно с всички. И седя си аз, отляво е баща ми, отдясно – майка ми, ядем супа и в този момент майка ми, увлечена да ме наблюдава, започва да мляска. Лицето на баща ми веднага се промени – започна да прави груби забележки на майка, раздразнено, а аз го гледам, такава радостна и учудена от новото зрелище, а после изведнъж започвам… за чувствам това ново усещане, което баща ми изпитва към майка ми. И колкото повече гледам лицето му и се вслушвам в гласа му, толкова по-ясно става това ново чувство – рязко, бодливо, отровно. Когато си спомних това, то съвършено ясно разбрах – ние ЗАИМСТВАМЕ възприятията. Как го правим – не зная, но ние го правим. Всеки човек има този удивителен талант и може би, не само хората го имат. Аз много време съм наблюдавала животните, много години съм живяла с кучета и котки, дресирала съм ги по мъничко като всички, изучавала съм ги и съм абсолютно уверена, че те също заимстват възприятията. Погледни кой да е човек, който разхожда кучето си – колко често те си приличат. Еднакви маниери, дори еднакво изражение на лицето! Така, може това да ти се стори идиотско, но аз вярвам в това, че може да има просветлено животно, защо пък не? А ако изведнъж някое животно започна да заимства преживявания от човек–носител на тези преживявания? Когато ние съвсем мънички попадаме в този свят, ние започваме да се учим на всичко, а да се учиш означава да заимстваш възприятия. Отначало ние заимстваме всичко наред, после започваме да опитваме да избираме.Та така… когато Сарт ще ти разказва за негативните емоции, за освобождаването от тях, за това какво са преживяванията – той няма да ти разказва така, все едно, че говори за времето, той ще ПРЕЖИВЯВА това, за което ще си говорите. Когато той ще ти разказва за това – какво е това “усилие” за отстраняване на негативните емоции, той в същия този момент ще преживява това усилие. Когато ще ти разказва за това – какво е това “преживяване”, какви биват преживяванията, как те идват в резултат от отстраняването на НЕ – той ще изпитва всичко това направо в същия момент. А ти, ако не бъдеш глупачка, ще го слушаш внимателно, ще го гледаш в лицето, ще се вслушваш в гласа му, ще изпитваш към него симпатия, ще изпитваш желание да се научиш на това, за което той говори и всичко това заедно и ще създаде благоприятни условия, за да можеш ти да заимстваш тези възприятия, а не просто да чуеш за тях от него. Разликата е огромна, затова фасктът, че Сарт изпитва желание сам да ти разкаже за това, това е голям късмет за теб, възползвай се от шанса си, глупаче…
При тези думи Тайга като че помръкна, угасна и по-нататък ние вече вървяхме мълчаливо. Сега стана ясно странното внимание, с което практикуващите слушаха Сарт, когато той им разказваше основни за тях истини – те присъстваха на това, което преживява Сарт в този момент, те настройваха своето усилие, своето преживяване по еталона, како по камертон, какъвто за тях се явяваше Сарт. И когато той ще ми разказва за НЕ, аз също ще мога да заимствам неговите възприятия! Само да не изпусна този шанс, да не разваля всичко с поредната си тъпотия! …Но те трябва да са ми благодарни за това, че аз съм толкова глупава! Нали ако ме нямаше на Сарт можеше и да не му се прииска да говори на тези теми и следователно не би я имало ситуацията, в която другите да могат да направят своите настройки. Тази мисъл ми придаде увереност, с която се понесох пред Тайга към мястото на срещата.