Обеднага жега накара всички да се приберат по къщите си. Към два часа може да поспя в хотела под вентилатора, а после отново да се включа в маратона. Оказа се, че с русото момиче сме в една посока и аз вървях малко след нея като се любувах на нейното дупе, обуто с шорти и на гънките под коленете й. Неочаквано тя забави крачка, изчака да се изравня с нея и почти с безизразен глас попита:
– Искаш ли?
– Какво?
– Какво, какво… искаш ли ме?
Неочакван обрат на събитията! Аз се смятах за разкрепостена, може даже да се каже развратна, но така, насред улицата… Смътно отчуждение, любопитство, изблик на възбуда… и даже осъждане! …съвършено изглупях от тези емоции.
– Не знам какво да кажа… – вяло промърморих в отговор.
И това съм аз? Не, това не съм аз, това е някакъв манекен, който е окупирал моята територия. В такава прострация не съм била от времето на пионерските лагери, когато трябваше да изляза на сцената, а аз си забравях ролята.
– Ясно… да вървим – тя ме хвана за ръка и така продължихме нататък. (Къде ме води?) – Няма никаква сложност в това да кажеш какво именно искаш, какво – не в дадения момент. Ако на пряк въпрос отговаряш по такъв начин – тя изобрази на лицето си нещо, което според мен едва ли би могло да има нещо общо с мен – това значи, че в главата ти има хлебарки. Трябват ли ти хлебарки в главата?
– Не, аз изобщо не обичам хлебарките… (Ужас, какви ги плещя?…)
– Още веднъж – искаш ли ме? Просто кажи какво чувстваш, какво искаш, остави настрани своите приличия, та ти си имаш работа с мен, а аз съм МНОГО неприлична, даже не можеш да си представиш колко съм неприлична. – Тя ме погледна в очите и хитро ми намигна. – Това плаши ли те или те привлича?
– По-скоро ме привлича… със сигурност не ме плаши. Ми, какво чувствам… винаги са ми харесвали стройните, слабички момичета, а въобще, честно казано, аз…
Тя рязко спря, дръпна ме за ръката.
– Като казваш “честно казано” с това ти признаваш, че през цялото останало време лъжеш. Мисли какво говориш. Ако от твоята уста продължи да се излива безсмислена помия, ти никога няма да се научиш да мислиш и на някои хора тогава ще им се наложи да се поизмъчат с теб… – тя се засмя на нещо, прегърна ме през раменете както момчетата прегръщат момичетата. Минаващите покрай нас индуси започнаха да ни хвърлят любопитни погледи. … Може би тя е луда?
– Чувала съм, че тук, в Индия, се счита за неприлично двама души да се държат дори за ръка…
– Мен не ме интересува кой какво смята тук. Самите те могат да си забраняват един на друг каквото си искат, но нека да опитат да ми забранят нещо на мен – бялата жена. Ти си БЯЛА ЖЕНА, не го забравяй и се възползвай от това предимство, които те сами са създали за теб, така че ще правя всичко, което поискам.
С тези думи тя ме спря, здраво хвана с две ръце главата ми и направо насред улицата ме целуна по устните! Като ме целуна няколко пъти – абсолютно безсрамно, със силно примляскавне, тя се обърна към аудиторията, която моментално образува кръг около нас и високо извика: “какво, момчета, харесва ли ви?”. Отивайте и целувайте своите индийски момичета, какво се правите тук на непорочни!”
Даже не можах да видя какво става около нас – от нейната постъпка всичко ми се размаза пред очите – то ли от страх, то ли от възбуда, то ли от възмущение.
– Те ми съчувстват, погледни лицата им, със сигурност ми съчувстват, мислят – как може да бъде толкова безсрамна, това ще развали кармата й… И така – тя отново ме прегърна през раменете и ние си продължихме пътя – кажи какво ти се иска, за какво си мислиш, давай!
– Сега, почакай… Трябва да се съсредоточа.
– Да се съсредоточиш? Нещо да не би да не ти е наред? – тя звучно се разсмя, така че да я чуе цялата улица и ме подбутна с рамо.
Със сигурност е луда, какво да правя?
– Гримасата ти е такава, все едно, че току що си видяла майка си. :) … Сигурно си мислиш, че не съм наред, нали? – тя ме погледна заговорнически и отново леко ме подбутна по рамото.
Засрамих се заради своите подозрения. Та аз я помислих за луда само защото тя направи нещо, което предизвика у мен страх. Във всичко останало, тя правеше впечатление на повече от здравомислещ човек.
– Извини ме, струва ми се, че не съм на себе си… Искам да продължим разговора. Честно казано… ох! (да, две думи на кръст не мога да вържа?) – общо взето имам съвсем малък опит в секса с момичета, затова ми е трудно…
– Мая, ако ще извърташ, то върви по дяволите. Последен път ти казвам – или ще…
– Не извъртам! – тук най-накрая се отприщих – просто ти така ме шокира със своето поведение, че аз изпаднах в пълна тъпота и прострация. Сама не разбирам как от мен излизат всички тези фрази! Мислиш ли, че ми харесва да бъда такава? Не ми харесва, сама на себе си съм отвратителна – и за това, че не мога да отговоря на въпросите ти, и за това, че се страхувам от осъждането на тези индуси, и за това, че те помислих за луда… Уф, най-после! … Харесва ми твоето дупе под шортите и аз си представих докато вървях след теб, че го пипам.
– Много добре! – нейната прегръдка стана по-силна. – Продължавай.
– Как се казваш? Аз така и не разбрах…
– Това пречи ли ти?
– Не.
– Казвам се Тайга.
– Как???
– Може би ти би предпочела Ан Джон Паркинс? :)
– Не, разбира се. :) На руски език тази дума означава гъста гора… И освен това, това име ми напомни за един човек… А може би и ти го познаваш. Познаваш ли Тай? – сърцето ми затупка по-бързо.
– Не, не съм чувала това име – по интонацията й аз веднага разбрах, че тя не се кани да продължи темата. Колко е различна тя от всички мои приятелки, на които само им дай за нещо да се хванат и те няма да те оставят на мира, докато не изцедят всяка информация!
– Ясно…. На мен ми хареса да гледам гънките под коленете ти… Бих ги облизала :) – отначало исках да добавя “още сега”, но бързо се спрях – все пак шокът от нейното поведение още не беше преминал, знам ли какво й се върти в главата на тази палавница.
– По-нататък…
– Да, искам те. За мен сексът винаги е бил свързан с нещо интимно, не ме е привличал спортния секс когато просто скачаш и се чукаш…
– О!… Хлебарките плъзнаха :), – Тайга се засмя и в мен веднага пламна обида. – Скъпа моя девственица, Мая, започни, че няма значение в каква форма се проявява страстта ти, интимността ти. Понякога ти се иска да се потъркаляш и да се поближете една друга на светлината на свещи и с чаша мартини, а понякога ти се иска да скочиш на някой член и да се захванеш със спортен секс, както ти се изразяваш. Кой ще оцени – кое е сексуално и интимно, а кое – не е? Кой?
– Разбирам, че няма кой да оцени, което в крайна сметка…
– В каква сметка??? Слушал, спри да изливаш помия от своята чудесна устичка… аз ще стигна до нея… – тя хищно присви очи – Никакви “крайни сметки”, говори направо. Всички тия завъртени изрази нямат никакъв смисъл и са предназначени само да придадат на речта дълбокомисленост или още по лошо – да се измъкнеш от отговорността за думите си. Внимавай какво говориш!
Ама че кучка!
Ролята на наставница, която тя си беше избрала в общуването с мен едновременно ме отблъскваше и възхищаваше. Тази роля й отиваше и на нея и се удаваше при това да не изпада в назидателност. Нейните съвети или по-точно, заповеди, ми приличаха на прозрачен кристал – ясни, без никакви примеси. Но все пак на мен постоянно ми ставаше обидно за моята пълно несъстоятелност в сравнение с нея. Аз често се чувствах като глупаво кученце, на което навират муцунката в лочквичките и купчинките, които е направило. От някакъв момент в детството си аз постоянно се чувствах именно така – винаги ми се струваше, че аз самата съм загубена, неспособна и неинтересна. И когато най-накрая разбрах, че мога да привличам вниманието на хората и то даже много внимание мога да привличам, то станах толкова подличка, че самата мен понякога ме беше срам от постъпките ми. А тук някакво си момиче, което виждам за пръв път в живота си, се държи с мен така, сякаш аз съм въобще никой в сравнение с нея! Вече се примирих с това, че моето самодоволство постоянно е осаждано от “солидни” мъже като Сарт, но от момиченце…! Нещо в мен всячески се съпротивляваше на това, но заедно с това имаше и ярка симпатия към Тайга, ясно чувстване, което като зелено стръкче беше пробило всички препятствия… симпатия, защото тя не злорадства, не ми се подиграва и не се самоутвърждава за моя сметка, а просто така изразява своята ясна и непримирима позиция към помраченията.
– Разбирам, че привлекателността на секса се определя само от самата тази привлекателност – казвам това и разбирам, че казвам “правилни” неща, но въпреки това не настъпва никаква ясност.
– И все пак се изразяваш така, сякаш смяташ, че има някакви външни критерии.
– Не разбирам как се получава това! Виж, аз имам това разбиране и ако щеш сто пъти ме попитай, то никъде няма да се дене. И в същото време самата аз прекрасно виждам, че въпреки всичко продължавам да смятам, че сексът без прояви на нежност е нещо извратено.
– Отговорът е просто – твоята работа с концепциите е равна на нула, но няма да говорим сега за това. По-късно. Какво още искаш да ми кажеш? – нейната муцуна отново стана хитра и леко безумна и аз веднага разбрах, че тя отново се е върнала на темата на секса. Колко бързо се променя! Току що беше толкова сериозна, ясна, строга и съсредоточена, че никога не бих помислила, че тя може да стане толкова безсрамна в своя разврат… Отново изпитвам леко безпокойство и съм нащрек – какво ли още е намислила?
– Възбужда ме това, че ти ме прегръщаш властно, целуваш ме, водиш ме някъде… Къде отиваме?
– ? Ама че си дете! (аз!!!), бога ми… къде отиваме… отиваме да се ЧУКАМЕ, разбра ли? Ще те чукам и въобще ще правя всичко каквото си поискам.
Леко ми се зави свят и аз отново престанах да осмислям нещата, мислите ми хаотично заблестяха, мръсният асфалт под краката ми се размаза, остана само туптенето на сърцето ми в цялото тяло… Тя сега ще повика всички тези индуси… тя ще реши да излезе гола на улицата и мен ще принуди… Тя ще ме даде на някоя тантрическа секта… Да не отивам? Няма да отивам! Не бива за отивам… но не мога да се спра. Тя ме е хипнотизирала.
Стъклена врата, измазана от мръсни пръсти… лепкава прохлада… каменна стълба, воняща на местния сапун… глух звук от отключване… Край, капанът се затвори.
– Ще правя това, което поискам и на теб ти препоръчвам същото – тази фраза неясно защо ме върна към живота. Аз отново видях пред себе си момичето, което ми харесваше.
– А какво ще стане, ако на някоя от нас нещо не й хареса, не й се прииска? – колко плах, оказва се, може да бъде гласът ми!
– Типичен въпрос на девственица… Слънчице, ако нещо не ти хареса – просто ми кажи, аз не съм пън, ще се постарая да почувствам – не поради чувство за дълг, а защото ще ми се ПРИИСКА. Да правиш това, което ти се иска – това не означава да “насилваш”, все пак в главата ти е страшен хаос, кошмарна бъркотия. Кога ще чистиш този боклук?
Всичко си дойде по местата.
– Искам. Искам да започна…
– А… значи никога.
– Тоест???
– Когато човек казва “искам да започна”, той никога не започва, прекрасно знам това от собствен опит – тя посочи с пръст гърдите си и изобрази шеговито назидание – повярвай ми, Мая, ТОВА момиче знае какво е бягството от практиката… така че от мен не можеш нищо да скриеш…
Тя се приближи съвсем близко до мен… по дяволите, как ме възбужда това… сложи ръце на раменете ми, натисна ме… аз паднах на колене.
– Свали ми шортите, мръсничке.
Колко странно ми е да се чувствам като девственица, попаднала в лапите на опитен развратник! И отново всичко заклокочи – възмущение, възбуда, унижение, наслада…
Копченцето, колана… – леки препятствия… смъквам шортите от стегнатите й бедра… полупрозрачни гащички… Тайга със сила притисна лицето ми към тях, едва доловимо ухаят… Силно ми се вие свят, този път от възбуда… Ако имах член, то той сега би ми скъсал дънките.
Да я ближа, да стискам силните й потръпващи бедра, а после нежно да докосвам вдлъбнатините под коленете… Моето момиче… Лекичко я захапвам, нежно обхващайки стегнатото нагло дупе. Целувам я през бикините, притискам лицето си, минавам с език… един път, втори, трети… от езика ми бикините й леко се овлажниха и аз вече почти чувствам вкуса на кожата й… по-надолу… още по-надолу… каква набъбнала пъпка има там… и това ме възбужда – за я целувам през влажната тъкан… а ако и тук съвсем лекичко я захапя? …
…Дланите на Тайга по-силно ме стиснаха за тила, коремчето й задиша по-дълбоко… Отново ме изправи крака, разкопча ризата си и напълно оголи гърдите си… потресаващи гърди… въобще не съм виждала такива… но Тайга не се бавеше.
– Смучи! – буквално навира в устата ми зърното си – смучи, хайде, мръсничке.
Като хващам с две ръце гърдата й започвам да я смуча, играя с езика си с нейното зърно, лекичко го захапвам така, че цялото тяло на Тайга потръпва, със сила всмуквам, като че се опитвам да изкарам мляко…
Неочаквано усещам ръцете й на гърлото си, отдавам се на натиска, откъсна ме от себе си, притисна ме към стената (по дяволите… колко е силна, не можеш да предположиш веднага), с другата си ръка бръкна под тениската ми и започна едвам докосвайки с ръка да гали корема, гърдите и страните ми… нежно-нежно… това беше толкова контрастно с мъртвата хватка за гърлото! Изведнъж тя просто се вкопчи с ръка между краката ми.
– Разтвори си краката!
Не мога да не ги разтворя.
Нагли ме пипа през дънките… кучка… Какво прави с мен… Сега ще свърша… Спри, спри… Спри де…
– Мокра ли си?
– Да…
– Хубаво. – Тайга се отдръпна, обу си шортите и седна в креслото, сякаш нищо не е било. Аз останах да стоя до стената без да знам какво да правя.
– Не знаеш какво да правиш ли?
– Именно.
– Ама че проблем… Прави каквото искаш, Мая. Защо просто не се запиташ: “Какво искам сега”?
– Спирачките, по дяволите! Сега с теб нищо не е така както съм си представяла в секса с момиче, нищо не е така.
– Не ти ли харесва?
– Много ми харесва. Но ти така ме шокираш, че аз постоянно имам някакви спирачки. Общо взето не съм особено срамежлива….
– “Не особено?” Какво значи това? Тези ги разправяй на баба си. Вече ти казах, че подобни фрази отнемат отговорността за казаното и в резултат ти не живееш, а мъждукаш като угасваща свещ. Ако махнеш думите “не особено” то какво ще остане? Ще остане “не съм срамежлива”, което е лъжа и именно този лъжлив смисъл искаш аз да възприема, като си го увила в такава обвивка, че после да можеш да кажеш: “ми аз не съм казала, че не съм срамежлива – казах, че не съм особено срамежлива”, но това все пък си остава лъжа.
– Съгласна съм. Но всъщност аз наистина съм по-разкрепостена от много други!
– Ела тук. – Тя ми посочи мястото пред краката си, където аз смирено (е какво още ми оставаше да правя с това чудовище, което четеше в мен като в отворена книга) седнах на една възглавница. – Харесват ли ти краката ми?
– Да, много. – Разкопчах сандалите й, взех в ръце лапите й и започнах да си играя с тях без да бързам, а нейните крачета си играеха с мен, те все се опитваха ту да се пъхнат под тениската ми, ту да попупат по бузата, аз ги хващах, целувах, галих…
– Това е глупаво, Мая – да се сравняваш с другите. Сравнявай със себе си и плюй на другите. Въпросът не е повече или по-малко си разкрепостена, въпросът е другаде – позволява ли степента на твоята разкрепостеност на твоята сексуалност да се пробуди, да оживее, да започне да се развива? Позволява ли?
– Не зная. Как да разбера? Аз забелязвам, че ставам по-разкрепостена и по-чувствена – ето например, преди не би ми дошло наум, че мога да изпитвам такава наслада, целувайки пръстите на краката на едно едвам познато момиче или когато грубо ме хващат за гърлото… Когато Тай ми разказа, че съвсем не е задължително да свършваш, а може да правиш секс без да свършваш, просто ми се вляха нови сили! През цялото време научавам нещо ново, непрекъснато се променям, но какви са критериите за това, че моята сексуалност се променя? Има ли някаква граница за това пробуждане?
– Харесват ми въпросите ти. :) Ти си жива, жива и това е чудесно! :) Практиката за спиране на границата на оргазма… нали точно това имаш предвид? … Тази практика безусловно може и слон да повали и въпреки това, ако не полагаш преки усилия за отстраняването на комплексите си, ако не си даваш сметка за това какво именно искаш сега, ако не следваш желанията си, то твоята каручка ще върви едвааа-едва. На момчета им е по-сложно да реализират желанията си, но момичетата могат всичко, разбираш ли? Почти всичко и е просто престъпно да не се възползваш от тази възможност в името на свободата си. Ела, ще ти покажа.
Без да се церемони тя дръпна крачетата си от мен, облече се и ме измъкна навън от стаята.
– Тайга… – започнах аз внимателно.
– Тя ме погледна в очите – строго и ясно.
– Имай ми доверие.
След този поглед повече никога не питах къде и защо отиваме.
Тръгнахме към близките кафенета, които се редяха край пътя едно след друго. Тайга погледна в едно, второ, трето – все не й харесваше нещо. Накрая, в четвъртото, тя видимо намери това, което търсеше. Ние отидохме до най-отдалечената маса в ъгъла и седнахме там. Със знак Тайга показа на сервитьора, че сега няма нищо да поръчваме. Освен нас имаше още няколко туристи и Тайга седна до мен така, че и двете да можем да виждаме хората в кафенето.
– Харесват ли ти онези момчета? – тя кимна към две момчета на около двадесет и пет години.
– Ами… момчета като момчета, нищо особено, неутрални са.
– Нищо особено??? Ама аз и не те питам дали в тях има нещо особено, или ти си такава глезана, че искаш само особени? Може би ти наистина смяташ така, но твоята сексуалност плюе на това. И така, още веднъж, отвори си прекрасните уши и чуй какво те питам: “харесват ли ти тези момчета?”.
– Не знам, Тайга… те са ми някак неутрални, но ако бих ги срещнала без теб, нямаше да се запозная с тях.
– Ама че глупаво момиче! – Тайга неочаквано се обърна, промуши си ръката и отново силно ме хвана между краката! – с ТОВА мисли, с това! Остави мозъка си на мира. Добре, ще ти помогна. – Тя важно сложи ръце на масата, като първокласничка и доби скромен и невинен вид. – Представи си, че те и двамата са голи. Ти би ли искала да ги видиш голи?
– Ами… може би да… са, бих ги погледнала.
– Слава богу! Че вече реших, че общувам със сухар. Добре, ако членовете им бяха възбудени – ти би ли искала да ги пипнеш?
– Ами… Трудно ми е да кажа, зависи от формата, не всички членове ми харесват.
– Точно така, трябва да се види… но самата мисъл, че техните членове могат да се окажат страхотни, самата мисъл възбужда ли те? Би ли искала да пипнеш члена на онова момче, ако той би ти харесал? Между другото, на теб какви ти харесват?
– Не много големи, не много малки – около шестнадесет-двадесет сантиметра дълги, не много дебели… ами да кажем около четири сантиметра дебели, пет…, шест…, леко извити нагоре, с добре обозначена главичка…
– Да имаше да посмучеш такъв, а?… – Тайга се облиза. – Обичаш ли да смучеш?
– Обичам :). Обичам да смуча, обичам лекичко да захапвам, да ближа топките, да го галя…
– Добре, това е достатъчно засега. – Тайга стана и отиде на масата на момчетата, поседя при тях минутка, до мен достигнаха най-обикновени въпроси: “Откъде си”, “Още колко време ще останеш?”, “С какво се занимаваш?” и т.н. Тук тя стана, хвана и двамата за ръцете и с някаква шега ги повлече към нашата маса. Момчетата си взеха колата, дойдоха и седнаха при нас. Тайга ги настани един срещу друг и ние седнахме по двойки. Видът им беше стандартен за тези места – леко ленив, благодушен, дружелюбен, в общи черти – това, което наричам “позитивни момчета”.
– Альоша, – Тайга се наклони към своя съсед, хвана го за ръката и тихо, така че само ние четиримата да чуваме, каза – На Мая й харесват членове, дълги около шестнадесет-двадесет сантиметра, дебели около четири-пет сантиметра и извити нагоре. Тя много обича да смуче, да гали и да пипа именно такива. Кажи ми, Альоша, твоят такъв ли е?
Лицето на момчето заприлича на гоблена “Пастирката” – избледнял и смачкан. Мисля, че и моето не беше по-хубаво… аз изпитвах и детски животински възторг и, за свой ужас и съжаление, срам… Хванах салфетката и започнах нервно да я сгъвам и да правя от нея самолетче, като се правех, че аз нямам нищо общо. Не можех да си вдигна очите от срам.
– Альоша, не ме мори – твоят какъв е? А твоят? – Тайга се обърна към моя съсед?
Той успя по-бързо да дойде на себе си и да измърмори нещо, което трябваше да означава “почти”.
– Така ли? Прекрасно! Мая, ти каза, че ако той се окаже именно такъв, на теб ще ти се прииска да го пипнеш. Пипай го!
Да го пипам??? Тук??? А не, Тайга, не, това е прекалено… Не мога даже да погледна това момче, а ти ми казваш да го пипам… Погледнах я с разтревожен и умоляващ поглед – Тайга, моля те, недей, всичко друго, само не това.
– Деца, съвсем деца… – тя седна на нашата пейка от страната на момчето, хвана ми ръката и побеждавайки моята съпротива я пъхна между краката му. – Пипай! – Пресягайки се през момчето тя ми хвана главата, придърпа я към себе си и ми прошепна на ухото: “Ако няма да го пипаш – аз си тръгвам и повече никога дори не се приближавай до мен, загубенячка такава!”
“Загубенячката” разбра, че така и така ръката й вече е между краката на момчето и освен това забелязах, че там нещо стремително нараства… аз започнах да го пипам през панлона, а Тайга отново се върна обратно и, съдейки по отново промененото лице на Альоша, правеше същото.
– Разкопчей панталона и мушни ръката си в гащите!
С трепереща ръка разкопчах копчето… По дяволите, ципът не може така лесно да бъде разкопчан с една ръка, трябва ми и другата ръка… Не, няма да го направя, сервитьорите ще видят – спазматично се огледах на всички страни. Тайга улови този поглед. Ама че кучка! Всичко вижда! Ръцете ми са мокри от вълнение, движенията ми са нескопосани, никаква възбуда…
– Мая, ако сервитьорите видят нещо, то нищо няма да се случи, разбираш ли? Нищо! Единственото, което ще се промени в този свят ще бъде това, че те днес ще онанират повече от обикновеното в тоалетната, това е всичко. Пипаш ли члена му?
– Вече да, – облекчение.
Впрочем, членът му е супер! Тъкмо по мой вкус!
– Как е? Харесва ли ти? – лукаво ми намигна Тайга.
– Да!!! – оказва се, че това можело да се прави направо в кафенето!
Момчетата, изглежда, се страхуваха повече и от мен, че някой ще види какво става тук, затова прилежно държаха ръцете си на масата и се правеха, че те просто едновременно са се замислили дълбоко.
– За теб сега има ли значение, че твоето момче не някакво особено? Това ти пречи да получаваш именно това удоволствие, което получаваш? Нито повече, нито по-малко, а именно това, което получаваш?
– Не, не ми пречи.
– Ето, това е. Извади ли вече члена му от панталона?
– Не, аз…
– Извади го!
По дяволите… извадих го!
– Гали го!
Галя го… интересно – какво прави тя там… а защо да не я попитам? Чудесна идая! :)
– Ами… какво правя… галя с пръсти главичката, лекичко я стискам, той е толкова натопорчен… влажен е, има голяма главичка… имаш прекрасен член, Альоша! Само недей да свършваш, хлапе, поръпи, ОК? – тя се държеше с него като с дете, то това не изглеждаше обидно, а сексуално. – А твоят какъв е?
Тайга се надвеси през масата и погледна.
– Ами какво, супер е, наистина е по твоя вкус!
– Чудесен е…
– Ами посмучи го!
– Какво??? Не, Тайга, не мога…
Отново твърд поглед, как моментално се променя погледът й… спомних си, че “този” говореше, че това което има отношение към мен в дадения момент съответства на това, какви именно възприятия са проявени в мен сега. Явно, че Тайга много чувствително реагира на онези моменти, когато комплексите в мен взимат връх, когато започвам да им се давам. Няма никакво съмнение, че тя е напълно способна да стане и да си тръгне, ако види, че съм безнадеждна… Уплашен поглед на страни, уж всички са далеч, масата ни е в тъмен ъгъл, аз бърдо се наведох и го лапнах. Колко е вкусно!… Под масата видях как тайга масажира члена на Альоша, да, неговият е просто богатир… в този момент Тайга също се наклони и лапна члена на Альоша, нашите очи се срещнаха и ние и двете смучехме като се гледахме и този момент така силно ми се прииска да я имам… аз се откъснах от члена и прошепнах: “Тайга, ще те изнасиля!” Тя ми намигна, усмихна се, шляпна Альоша по бедрото и стана, като ми даде знак да я последвам. Аз също се изправих, на устните си още усещах вкуса на члена.
– Да вървим, Мая.
Ние бързо станахме и без да се сбогуваме с момчетата, излязохме от кафенето.
– Спи ли ти се? – Тайга помириса въздуха. – На мен ми се иска, но ако сега отидем у нас, то просто ще се изнасилим една друга, така че да си отиваме по къщите. Ще се срещнем след няколко часа на полянката. Кажи, изпитваш ли неловкост, че възбудихме момчетата и ги зарязахме без да им дадем да свършат?
– Какво ли не изпитвам сега!… По повод на момчетата… Искам да правя това, което искам и на мен ми харесва, когато другите хора се държат по същия начин… и не просто ми харесва, а ме възбужда! Нищо не им пречеше да се проявят по някакъв начин, да бъдат по-живи, по-освободени в нашите ръце… и устни :), а може би у мен щяха да се родят и някакви фантазии, свързани с това момче… но те нищо не направиха, по този начин те направиха своя избор, а аз направих своя.
– Аз направих твоя избор :) – Тайга се засмя. – Сега следва важна процедура… – тя извади от джоба си бурканче с някаква течност. – Напълни си устата и я изплакни, изплакни си и гърлото. Ти го лапаше доста навътре, кучке, той сигурно чак в гърлото ти се опираше, а? (Искам те, колко те искам, Тайга…). Задръж я в устата си, докато не стигнеш до въкщи. Това е колоидно сребро – най-добрият начин да се предпазиш при орален секс без презерватив… Някога вкарвали ли са ти го направо в гърлото, до края? Не? Ще ти покажа как се прави това… незабравимо усещане! И свикни с това, че на живата сексуалност й е все тая какви са твоите схеми, тя може да се появява в най-разнообразни форми, на най-неочаквани места, при всеки по свой начин. И ако не й пречим, ако реализираме желанията си именно по такъв начин и в такъв обем, тогава ще започне твоето пътешествие в света на секса и тогава твоята практика на спиране на границата на оргазма ще получи протегната за поддръжка ръка. Хайде, кучке, отивай да спиш. Има време да ми паднеш в ръцете!