Общ преглед на желанията

Съдържание на главата:

03-01-01) Увод, анамнеза

03-01-02) Определение, абревиатури

03-01-03) Желание за впечатления (=желание за ПЕ)

03-01-04) 10 правила за реализация на радостните желания

03-01-05) По-нататъшни определения

03-01-06) Пример за разделяне на желанията на типове

03-01-07) Въпросът за властта. “Медитация”

03-01-01) От най-ранното си детство се те учили ден след ден, минута след минута да се отнасяш към своите желания като към нещо “неприлично”, “лошо”, “срамно”, “пречещо”, “неправилно”. Измислени са и са внедрени много думи, които заменят думата “желание” и имат ясно изразен негативен оттенък: “каприз”, “прищявка”, “произвол”, “странност”. “Да реализираш желанията си” се заменя с “плюеш на другите”, а “да искаш нещо” с “да имаш проблеми”, “да се объркаш”. Човек, който не иска да потиска своите желания и се стреми да ги реализира се заклеймява като “егоист” и “егоцентрик”. Ако ти си силно увлечена от нещо, ще те нарекат “инат”, “чудачка”, “ексцентричка”, че дори могат да ти поставят клеймото “маниак” и даже ако ти го казват на уж шега, то е необходимо да си даваш сметка, че под прикритието на шегата лесно се изразява истинското отношение и в дадения случай това е крайно негативно отношение, тъй като думата “маниак” по “странно съвпадение” се използва за обозначаване на изключително опасни престъпници, убийци и насилници. С цел да се утвърди пренебрежителното и даже агресивното отношение към своите желания се формират и се втълпяват концепции, в резултат на което човек, който има желания се интерпретира от околните и даже сам се възприема като човек, който има “проблеми”, на когото не всичко е “наред”. Смята се, че когато на човек всичко му е ”наред”, то той няма никакви ярки желания. Разпространилите се в европейска среда немислими изкривявания на идеите на будизма завършват картината, то нали според тях “нирваната” е състояние на висше щастие, характеризиращо се с пълно угасване на желанията. В резултат на всичко това хората погрешно предполагат, че най-щастливото състояние е състоянието на отсъствие на желания, тотално задоволство, сивота, вяло поглъщане на впечатления. Пренебрегването на радостните желания, прякото им потискане оказва невъобразимо убийствено влияние, предизвиква вълна от НЕ, НФ, тъпота и лишава човек от възможността да изпитва ОзВ.

В зависимост от модата в обществото някои форми на силни желания се признават за “полезни” и в такъв случай хората, чиито желания в дадения момент попадат в допустимите граници се ползват с “уважение”, поддръжка и одобрение, но щом се промени модата или щом човек прояви и други желания веднага се връща попада отново в категорията на Чудаците и маниаците. Това води до това, че тази, чиито радостни желания попадат в допустимите от обществото граници е принудена да потиска всички други желания, механично да подхранва “правилното” желание, което бързо го превръща в задължение, в механично и безрадостно действие.

Ако ти си научена да потискаш радостните си желания, да ги изпитваш тайно, като при това изпитваш и срам, чувство за вина и страх, то това често може да премине и в скрита или явна агресия и ненавист. Ти се лишаваш от наслаждението от самия процес на изпитване и реализация на желанията, докато в същото време изпитването и реализацията на механичните, на “правилните” желания не ти носи радост и ти като от наркотик изпитваш нужда да имаш само резултат. А когато при изпитването и реализацията на желанието няма радост, а само желание да имаш резултат, тогава те връхлитат все нови и нови НЕ: загриженост за резултата, страх да не би да не го постигнеш, страх да не се възползва някой друг от твоя резултат и т.н. Във връзка с това укрепва отношението към желанията като към нещо мъчително и колкото е по-силно желанието, толкова по-ужасни са НЕ, съпровождащи целия процес на изпитване и реализация.

03-01-02) Да се даде определение на желанието е невъзможно, тъй като да определиш – значи да сведеш към нещо, което вече е известно, но желанието не се свежда до нищо – нито до емоции, нито до мисли, нито до усещания. Има хора, които са толкова невнимателни към това, което изпитват, дотолкова са помрачени и затъпели от НЕ и концепции, че не могат да различат желанията от мислите, например. Внимателният човек лесно ще различи, кое е желание, а кое съпровождаща го мисъл и емоция – това са съществено различни слоеве на възприятията. Усещането за глад може да се съпровожда от желание да хапнеш, а усещането за сексуална възбуда – от желание да правиш секс; мисълта “той ме предаде” се съпровожда от емоцията ненавист, от желание да удариш, от усещане за кипене в главата или за ледени крайници и се изисква минимален навик в наблюдаването на своите възприятия, за да не се смесват всички тези възприятия. Колкото повече отстраняваш НЕ, механичните желания и концепциите и култивираш радостни желания, разсъдъчна яснота и други ОзВ, твоята способност да ги различаваш се увеличава.

Как аз разбирам, че ми се иска нещо? Сега ми се иска да ям кашкавал или да отида да се поразходя? Ако си задавам такъв въпрос, то това означава, че аз знам за наличието на две такива желания, но откъде знам това? Аз знам за това, тъй като в дадения момент имам усещане за вкуса на кашкавала и усещане за зрителния образ и аромата на гората, усещане за еластичната почва под краката ми и имам желание да усилия тези възприятия, да ги направя по-ясни. Това изглежда невъзможно – как така – какъв е тоя вкус на кашкавал, когато в устата ми няма никакъв кашкавал? Обаче никой не се учудва, че аз мога да не виждам в момента дърво, но да си го представя, а какво е това “представа”? Това е да имаш зрително възприятие за дърво – това възприятие ще бъде размито и неустойчиво, но това не е нещо друго, а именно зрително възприятие. Ако аз дълго разглеждам дървото, то зрителният образ ще стане ясен и устойчив, ще се появят и допълнителни възприятия и в резултат желанието ще се усили и томи образ може да стане по-силен. С кашкавала нещата стоят по същия начин – възниква слаб, размит вкус на кашкавал и възниква желание да го усиля – появява се вътрешен диалог на тази тема, аз мога да започна да разсъждавам за това как да получа желания вкус на кашкавал. По този начин аз разбирам за това, че нещо ми се иска, тъй като възприятието вече се е появило на това място, но е слабо и размито. Ако аз искам да купя поличка на цветя, за да изпитвам задоволство от погледите на момчетата – този момент на това място ВЕЧЕ ИМА и задоволство от притежанието на полата и еротична възбуда от погледите на момчетата и тактилно усещане за полата върху бедрата и зрително възприятие за нейния цвят и плат. По този начин може да се направи удивителен извод: когато искам, то искам не нещо такова, което сега го няма, а искам това, което вече го има, но в по-ясен, устойчив и силен вид! Този извод се съгласува с наблюденията за това, че желанията се винаги обектно-ориентирани. Излиза, че “желанието” винаги е “желание да се усилят вече наличните възприятия”. И още един удивителен резултат – при достъпната ни способност да различаваме възприятията ние в подобна ситуация не можем да отличим (различим) а) желанието от б) реализацията на желанието, та нали ако искам кашкавал, то вкусът вече го има, т.е. желанието и реализацията на желанието с едновременни. Означава ли това, че съществува начин така да се усили желанието за кашкавал, че да се усети вкусът му не по-малко силно, отколкото ако беше наистина в устата ми? И възможно ли е така да ти се прииска да се наситиш, че да възникне чувство за ситост и всички физиологични процеси да протичат така, като че ли си получил хранителните вещества? Тези въпроси ще останат без отговор, докато ти не изпитваш непрекъснато ОзВ, докато за теб е невъзможно да се съсредоточиш до такава степен върху желанията си, че те да започнат да откриват своите тайни. Засега ще отбележим само едно нещо: когато има желание за нещо, то вече отчасти е реализирано.

• Безрадостни или механични желания (мж) аз наричам такива, които:

а) обусловени от концепции, включващи различни подбудителни или морални думи-паразити: “трябва да отида еди къде си”, “трябва да направя така”, “добре би било да постъпя така”, “несправедливо е да не се направи това”, “от мен очакват това” и т.н. Ти нямаш радостно желание да направиш нещо, но тъй като мисълта “трябва” или “това е справедливо” е натрапчива, ти продължавайки да изпитваш недоволство и нежелание отиваш и го правиш, поддържайки мислите “добре, че го направих, това е правилно, така трябва”, опитвайки се чрез самодоволството да компенсираш отравянето с НЕ.

б) обусловени от НЕ: гняв, страх, скука и т.н.

в) обусловени от механичен навик – ти винаги, прибирайки се от работа включваш телевизора и даже ако новините абсолютно не те интересуват, все едно ти ги гледаш, изпитвайки пи това скука, умора и т.н.

г) обусловени от други мж, например от желание за хиперкомпенсация на това, от което по-рано си била лишена. Ако през тийнейджърските си години поради стеснителност, страх и морални забрани ти малко си правила секс, то към 20-25 годишна възраст желанието да се чукаш може да стане толкова трескаво, че с освобождаването от забраните ти ще се хвърляш върху всичко, що се движи, забравяйки да се спреш и да попиташ: а наистина ли сега имам такова радостно желание? Ако ти се спреш и опиташ да прочувстваш желанието, то възниква рязко недоволство и мисъл, че се “ограничаваш”.

Общо свойство на мж е това, че те са безрадостни, трескави, хаотични, т.е. изпитвайки и реализирайки ги ти не изпитваш усилване на озарените възприятия (ОзВ) – нежност, чувство за красота, устременост и т.н. Обратното – продължава да се усилва негативният фон (НФ), започват изблици на НЕ и се усилва хаотичният вътрешен диалог. Цитат от Гурджиев: “човек е арена на борба и конкуренция на най-различни желания, всички те наричат себе си “аз”, т.е. се смятат за господари и никой от тях не иска да признае другия. Всеки един от тях за краткия промеждутък от време, докато е на власт прави това, което му харесва, без да обръща внимание на нищо, а да плащат за това после се налага на други. И сред тях няма никакъв ред. Който изскочи най-отгоре, той и става господар. Той бие всичко наляво и надясно и от нищо не се страхува. Но в следващия момент друг се докопва до камшика и бие него самия. Това продължава през целия човешки живот. Представете си страна, където всеки може за пет минути да стане цар и да прави през тези пет минути каквото си поиска с царството. А точно такъв е животът ни”.

За да имаме пълна картина на проявяващите се на това място мж, за да си представиш ясно с какво искаш да работиш, аз те съветвам да им направиш пълен списък и да го попълваш постепенно с откриването на нови такива.

• Една от разновидностите на мж е желанието да потискаш желание (жпж). Разликата между потискането и отстраняването съм я разяснил в раздела за НЕ: когато се потискат, мж не спират, възниква НФ. Когато се отстраняват мж изчезват напълно, възникват безметежност или ОзВ. По този начин жпж винаги по определение са мж, тъй като е форма на желанието да изпитваш НЕ и на-често е обусловено он НЕ и концепции. Към жпж се отнасят разнообразните форми на т.нар. “аскетизъм”, когато човек потиска своите желания (както рж, така и мж), ръководейки се или от концепциите за “просветлението”, здравето и т.н., или от вярата в авторитети, или от желание да направи впечатление на другите хора. При това тя изпитва много НЕ, задоволство от своята “победа”, усилва мж за реализация на потисканото желание, полага основата на дълбока психическа криза, т.е. ярък, продължителен и разрушителен изблик на НЕ и предизвиканите от тях действия.

• Радостните желания (рж) отговарят на следните критерии:

а) самото им изпитване и процесът на тяхната реализация (независимо от крайния резултат) се съпровождат от радост, предусещане, очакване и други ОзВ.

б) ако не си успяла да реализираш рж (а също така и при мисълта, че няма да стане да го реализираш), то не възникват НЕ.

Необходимо е да си даваш сметка за това, че ако ти не се занимаваш с практиката за отстраняване на помрачения, то почти всички твои желания са механични и даже ако възникне рж, то веднага бива заместено от мж. Ако вече се занимаваш с практиката, то в застоялото блато започва движение, чисти ручейчета рж възникват и се смесват с мж, затова върви постоянен процес на редуване, заместване на рж и мж. Ти ще трябва да бъдеш упорита, решителна, внимателна и устремена, за да може колкото се може по-често и колкото се може по-внимателно да разделяш мж ш рж, да отстраняваш първите и да усилваш вторите.

Например, ти си започнала да миеш пода, тъй като това резонира с очистването от НЕ, има рж за физическа активност и ти го реализираш, но когато след пет минути то неочаквано изчезва и се появява друго рж, то възниква концептуалната мисъл: “щом съм започнала, трябва да довърша”. Възниква мж “да довърша”, рж изчезва, ОзВ се прекратяват.

Друг типичен пример: отлагането на реализацията на радостното желание (ррж) “за после”: имаш желание да отидеш да се поразходиш точно сега, на ти възниква мисълта “още не съм си научила – ще си науча и ще отида” и в резултат рж изчезва, връхлитат те сивота и НЕ и когато всички уроци са подготвени вече не ти се разхожда, но вместо да се спреш и да се вслушаш в рж, ти отиваш да се разхождаш, защото ти се върти мисълта “нали ми се искаше” и в крайна сметка имаме отново реализация на механично желание (рмж).

Цитат от Лис: “Рж се отлага за по-нататък, защото искаш много добре да се подготвиш за него. От детските ми години на мен все така ми са случва – удоволствие ми доставяше не самия процес, а фантазиите на тема “какво ще бъде, когато…” – аз обичах да говоря за това, да мечтая. Още от детството си “се храня” с нереализирани фантазии. Това макар и да ми носеше предусещане, но то беше неустойчиво, слабо и бързотечно. Постоянна беше нуждата да се подхранвам с нови фантазии, освен това аз често така и не пристъпвах към реализация на рж, поради което възникваше чувство на вина за неоправданите очаквания – и своите, и чуждите. А тъй като рж биваха потискани, то и не възникваха нови и предусещането не се усилваше”.

Ако действието е обусловено от рж, то равносметката, изразена с дума с представката “пре-“ показва, че рж незабелязано се е сменило с мж: “преядох”, “препих” и т.н. Ти ядеш и изпитваш удоволствие, но вниманието ти се е отвлякло и ето – ти вече си “преяла” – рж незабелязано се е сменило с мж. За да възпрепятстваш това е необходимо постоянно да си задаваш въпроса “какво ми се иска точно сега?”.

Да отделим възприятието “предусещане за появата на рж”. Като че ли ти предстои сладостно изхвърляне напред, като силно и уверено опъната тетива. Помраченият човек мъчително преживява и отсъствието на желания, и тяхното наличие, т.е. във всички случаи възникват НЕ – такова е свойството на мж. Тук всичко е обратно: когато няма рж и при това ти безупречно отстраняваш НЕ, то изпитваш удоволствие от предусещането, а когато рж се е появило – удоволствие от неговото изпитване и реализация.

• С термина “селекция на желанията” аз означавам процес, състоящ се от три стадия:

а) отличаване (различаване) на желания, проявени в текущото време

б) разпознаването им като рж или мж

в) отстраняване на мж и култивиране на рж

В резултат на достатъчно ясното различаване на желанията, разпознаването им като рж или мж става почти автоматично, но ако тази яснота е слаба и неустойчива, тогава може да имаш проблеми при прехода от а) към б). При внимателно различаване може да се разпознае “свързващото желание” – т.е. желание да извършиш разпознаване на различените желания като мж ш рж. Това различаване от своя страна позволява по-ефективно да се поражда желание да се извърши опознаване и то се оказва достатъчно, за да не се раздробява по-нататък процеса, да се постигне пораждане на навик да се преминава от а) към б). Същото важи и по отношение на прехода от б) към в).

• Целесъобразно е да се различава а) желанието от б) желанието да се реализира това желание (жрж), тъй като желанието може да бъде радостно, а желанието да го реализираш – механично или радостно и ако няма това различаване, то е невъзможно да се направи селекция. Такова различаване води до изчистване на процеса на изпитване на рж от съпровождащите го страхове и мисли за това възможно или не е да го реализираш, искаш ли или не да го реализираш, какво ще стане след реализацията и т.н., в резултат от което рж ще започнат да се проявяват по-свободно.

Такова различаване още води до това, че:

а) рж се преживяват по-определено, силно, не смачкано,

б) рж стават достъпни за наблюдения и изследване,

в) нараства способността да изпитваш наслаждение от изпитването на рж,

г) усилва се резонанса на рж с другите ОзВ,

д) тъй като автоматизмът за реализация на желанието е прекратен, става възможна еволюцията на рж, в която се въвличат и останалите възприятия.

Например, ако след възникването на сексуално желание автоматично последва неговата реализация, то сексуалното желание се преживява смачкано, неясно, не можеш да почувстваш оттенъците му, то не може да се задълбочи и да стане интензивно. Когато механизмът за незабавна реализация е спрян, желанието еволюира, а също и свързаните с него усещания и други възприятия – иначе казано, аз наричам това “развитие на сексуалността” – става достъпен все по-широк и по-широк спектър желания, нови усещания, ОзВ, тялото става по-чувствено, все нови и нови участъци стават “ерогенни зони”, растат дълбочината и разнообразието на усещанията, възникват неочаквани отгласи на вече известни и абсолютно нови ОзВ.

Автоматизмът на реализацията води до още едно последствие: изпитвайки желание, ти вече “знаеш”, какво ще се случи по-нататък, т.е. сама програмираш развитието на ситуацията, лишавайки се от предусещането, правейки го предварително известно и рж не се подхранва от резонанса с ОзВ и често или веднага изчезва, или се сменя със съответното мж. Различавайки желанието от желанието да реализираш това желание се открива пролука между тяхното възникване и ти получаваш възможност да “пъхнеш пръчка в колелото” на този механизъм и да го спреш.

• Да се научиш да различаваш желанието от желанието да реализираш желанието съвсем не е лесно, тъй като автоматизмът те да се смесват се е формирал в теб с десетилетия. Можеш да се упражняваш по следния начин – да се научиш да правиш паузи дълги поне няколко секунди между желанието и началото на неговата реализация – да наречем това практика на задържане на реализацията. Когато възниква желание, спри, прочувствай – какво точно ти се иска сега, към какво имаш особено ярко предусещане. Понякога самият процес на изпитване на желание е по-привлекателен от неговата реализация. Характерна особеност на механичното желание за реализация е това, че при забавяне на реализацията веднага възниква цял рояк НЕ, докато при забавяне на радостното желание да реализираш желание не само не води до възникване на НЕ, но и изобщо не отслабва наслаждението, което ти изпитваш от предусещането, а понякога даже го усилва.

• Целесъобразно за осъществяване на селекцията на желанията е да се научиш да различаваш желанието да изпиташ желание (жиж). То също може да бъде радостно или механично. Например, ако ти си изпитала много оргазми подред, ти само пир мисълта за секс ще възниква отблъскване, ще ти се разваля самочувствието и въпреки това ако покрай теб мине симпатично момче ти ще го изпратиш с поглед и механично ще поискаш да го поискаш, за да убиеш сивотата и НФ, които възникват след оргазъм, а също и поради формирания навик. Наличието на механично жиж (мжиж) в подобна ситуация се доказва от това, че ти изпитваш отблъскване, а понякога даже отвращение, други НЕ, докато ако мжиж го нямаше ти просто щеше да отбележиш: “не възниква желание”.

• Целесъобразно е да се научиш да различаваш желанието да усилиш желанието (жуж) от желанието да отслабиш желанието (жож). Култивирането на първото играе огромна роля при култивирането на рж, второто често се използва за провеждане на експерименти, когато няма яснота по отношение на някое желание и ти ту го усилваш, ту го отслабваш и наблюдаваш как отговарят другите възприятия на този процес. И едното и другото желание могат да бъдат механични или радостни. Например, ако вместо да фиксираш “имам желание да усиля еди кое си рж” ти следваш концепцията “трябва да пораждам, да усилвам рж”, то жиж и жуж ще бъдат механични, безрадостни и разбира се, това до нищо друго, освен да НЕ и умора няма да доведе.

• Начини за усилване на рж: 

1. Да култивираш желание да усилиш желанието, т.е. да връщаш вниманието си към това, което силно искаш, за да се усили рж.
2. Да култивираш силно и радостно предусещане, тъй като то резонира с рж. Спомни си ситуации, при които ти си изпитвала ярко предусещане, опиши ги детайлно. За да пораждаш предусещане, ти можеш да си спомняш тези ситуации, а с времето ще се научиш непосредствено да “скачаш” в предусещането.
3. Да си представяш желателната промяна, съпровождайки това с формалната практика изразяване на желанията на глас (“ИЖГ”)

• Препятствия за усилването на рж:

1) Мж са свързани с огромно количество НЕ – разочарование, раздразнение, отчаяние и т.н., и всеки знае, че колкото е по-силно желанието, толкова са по-силни и попътно проявяващите се НЕ. Без да знаят, че това е свойство само на мж, а не и на рж, хората потискат всички свои желания и искат само с половината си душа, само дори една десета или една стотна, като сами са правят неспособни да искат и стигат до апатия, сивота, депресии, загуба от радостта на живота. Появата на силни рж автоматично предизвиква страх от предстоящи НЕ и автоматизъм за потискане на рж, затова е необходимо:

а) да отстраняваш този страх;

б) да си даваш сметка, че изпитването на рж е само по себе си наслаждение, независимо от резултата;

г) да отстраняваш безупречно НЕ, възникващи при мисълта за възможната нереализиция на рж;

2) Скептичната мисъл: “никога никакви желания не водят до нищо – животът както си беше сив, катъв си и остава” е необходимо:

а) да пораждаш разсъдъчна яснота затова, че миналият опит на изпитване и реализация няма никакво отношение към опита на изпитване и реализация на рж.

б) да признаеш, че тези мисли са ментална отрова и да ги отстраняваш с пряко усилие за възвръщане на вниманието от тях.

• От цялата съвкупност мж е целесъобразно да отделим очевидно механичните желания (омж), т.е. такива, чиято механичност, помраченост, нежелателност и болезненост за теб са очевидни. Отстраняването на омж не се съпровожда от самосъжалеине, от чувство на загуба, от мисли, че се притесняваш; степента на отъждествяване на себе си с омж е минимална и те се поддават на отстраняване несравнимо по-леко, отколкото неочевидно механичните желания (нмж). Както и в ситуацията с отстраняването на НЕ, основната сложност се състои не в отстраняването на НЕ, а в това наистина отчетливо и силно да поискаш да го направиш.

Писмената фиксация на получения опит от изпитването и реализацията на рж дава възможност критично да разгледаш своите действия, да откриеш типичните начини на самозалъгване макар и при свършен факт. Например, ако детето плаче, ти можеш да изпиташ желание да се приближиш и да го утешиш и това желание ти класифицираш като радостно. Последващият анализ на този опит може да доведе до въпроса: не е ли странно това съвпадение – симпатията и уж радостното желание се появиха точно тогава, когато детето плачеше, а в процеса на утешаване ти забеляза НЕ – нетърпение, раздразнение или жал. Това дава основания да се предположи, че е имало самозалъгване, а това ще позволи в бъдеще по-внимателно да изследваш своите възприятия в подобни ситуации.

• Да въведем термина “безупречно поведение”: това са действия, които са резултат от следването на радостните желания, съпровождащи се от предусещане през цялото време. Всяка морална оценка на тези действия е невъзможна, тъй като по определение тези действия не са резултат нито от желание да се спазват правила, концепции и навици, а са резултат от проявяването на рж и по този начин в мотивацията на безупречното поведение няма нито “защото”, нито “за да”. Безупречното поведение е “правя това, защото следвам рж и при това възниква резонанс с другите ОзВ”. Да се оцени може само концептуалната интерпретация на безупречното поведение и затова имай предвид, че точно така ще постъпват околните: каквото и да им говориш за “озареността” на своята мотивация хората ще те съдят според техните концепции, писани и неписани закони и да не взимаш това предвид, да си не обръщаш внимание на предположенията за евентуалните действия на хората около теб е глупост, която може да доведе до нежелани от теб последствия.

• Ще нарека “практика на съпровождането” реализацията на желанието с цел изследване както на самия процес на изпитване и реализация, така и на последствията от реализацията. Практиката на съпровождането най-често ни се иска да използваме по отношение на нмж, тъй като ни се иска да сме наясно с тях, т.е. да ги разделим на съставните им части и да си изясним кои от тях ще се окажат рж, а кои – мж. Понякога възниква желание за съпровождане и на омж, за да се затвърди яснотата по отношение на неговата механичност. Именно практиката на съпровождането води то това, което можем да наречем получаване на опит:

а) разсъдъчна яснота по въпроса какви възприятия възникват в резултат от определено поведение;

б) яснота в това какви възприятия са желани, а какви – нежелани;

в) прилагане на усилия, насочени към отстраняване на нежеланите възприятия и култивиране на желаните.

В зависимост от степента на яснота и от ефективността на усилията ние говорим за значителен или незначителен опит.

Механичната реализация на мж и нмж не води до получаване на опит, за което може да се съди по кой да е стар човек, когото ти можеш да видиш на пейката пред входа – ози човек е живял много години, бил е в различни ситуации, изпитал е много емоции и желания, общувал е с много хора, но не само не се е освободил от помраченията, не е постигнал разсъдъчна яснота и способност да изпитва и следва рж, да избягва нежеланите и да следва желаните възприятия, но дори повече – с всяка година все повече потъва в НЕ и тъпотата, спектърът на неговите възприятия е страшно примитивен и еднообразен. Хората започват стремително да стареят не на 40, не на 50, а на 20-25. Към 30 си година болшинството хора представляват завършени пенсионери, които не само не изпитват рж, но даже са агресивно настроени срещу самата идея за култивиране на рж и освобождаване от НЕ и концепции. Те търсят само забрава – в задоволството, наркотиците, еднообразните впечатления или НЕ.

• “Изчерпване” – процес на многократно довеждане на реализацията но омж и нмж до стадий на силно пресищане с паралелна фиксация на възприятията, в това число и на радостните желания, в резултат на което:

а) възниква отслабване (средно) на силата на проявяване на даденото омж или нмж;

б) опростява се селекцията;

в) имаш възможност да наблюдаваш продължението на проявяването на механичната съставна, независимо от пресищането, което позволява да се научиш да я отделяш от състава на желанията при различни обстоятелства.

г) отслабва отъждествяването с желанието, т.е.

*) отслабва натрапчивостта на мислите от типа “това е мое желание”, “това е част от мен”, “жал ми е да се лиша от него”, те започват да се определя като очевидно лъжливи;

*) възниква осъзнаване на мж като чужд механизъм, т.е. възникват мисли от типа “това е просто механизъм, нежелан навик”, които се съпровождат от разсъдъчна яснота, ОзВ-яснота и други ОзВ.

*) възниква рж за отстраняване на даденото мж;

*) възниква рж да усилиш това рж + рж да отслабиш и съвсем да отстраниш това мж.

д) отслабва автоматизмът на проявяване на механичните съставни в “кълбото на желанията” (т.е. такава съвкупност от желания, в която аз не мога много ясно да различа влизащите в нея желания и да определя техния вид) още преди да се осъществи селекцията, т.е. още преди да настъпи яснота в състава и видовата принадлежност на желанията.

• Ще въведа термина “полуразпад на мж” – отслабване (средно) на интензивността на проявяване на мж:

а) в резултат от съвкупното влияние на селекцията на желанията и практиката на изчерпването, но най-вече на практиката на изчерпването, тъй като когато мж е силно, то радостното желание за неговото отстраняване е слабо, съответно не може да бъде силно усилието за отстраняването му.

б) до стадия, когато рж да отстраниш това мж става определено и устойчиво.

• Реализацията на рж за пряко отстраняване на мж е най-ефективният начин да прекратим да изпитваме мж. Мж никога няма да свършат по пътя на тяхното изчерпване, във всички случаи шлейфът на това угасване ще бъде безкрайно дълъг, тъй като е неизчерпаемо разнообразието на обектите за мж от всички видове: милиарди симпатични момичета, играчки, вещи…, а мж автоматично се проявяват към всичко ново. Твърде рядката смяна на мж води до НЕ, до сивота. Твърде честата смяна на мж уморява. Твърде рядката реализация усилва спазматичността на мж и отново усилва пристъпите на НЕ… това е бездънна яма, която е невъзможно да напълниш. Ако получаването на впечатления водеше до преживяване на пълнота и наситеност на живота…, но рмж дава кратковременен изблик на ПЕ и удоволствие, което почти веднага става безвкусно, гумено и отравянето се влачи като дълъг шлейф във вид на усилваща се сивота и пристъпи на НЕ. Предусещането при мисълта за това, че можеш просто да отстраняваш мж плюс опита от такова отстраняване стават сила, която побеждава господството на мж. Рж за пряко отстраняване укрепва, става по-радостно и определено. Възниква яснота, че мж са същата отрова като НЕ – те също ме тровеха и мъчиха, но мен ме беше страх да остана без тях, струваше ми се, че губя значителна част от себе си, която ме изпълва поне с някакъв живот. С отстраняването на НЕ този “някакъв живот” започна все по-малко да ме устройва, тъй като се появи опит в новия живот и стремеж към него – живот с ОзВ. Прякото отстраняване на мж, както и прякото оттраняване на НЕ незабавно води до озблик на ОзВ.

• Практиката на “ограниченото отстраняване на мж” е ефективна при практиката на изчерпване на нмж. В процеса на реализация на нмж аз периодично прекратявам реализацията и напълно отстранявам нмж за кратко време, след което отново се връщам към реализацията на нмж. Тази практика е разновидност на цикличното възприятие и тя води до голяма яснота в желанията и до по-ясно разделяне на съвкупността от желания на рж и мж.

• Практика на посекторно отстраняване на вътрешния диалог (ВД). Например, мислите за секс са толкова по-хаотични и натрапчиви, колкото е по-голям делът на мж в сексуалните желания. За да можеш по-ефективно да различиш мж от рж е целесъобразно за определено време (час, ден) да отстраняваш всички мисли за секс. В този случай мж отслабват (тъй като рязко ще намалее количеството на мислите-пускови механизми), а рж ще се прояви по-отчетливо. Последващото отстраняване на мж (по какъвто и да е начин) на свой ред води до рязко отслабване на дадения сектор хаотичен ВД.

03-01-03) Съществува устойчиво словосъчетание – “желание за впечатления”. Да проанализираме употребата на тази дума:

*) “Впечатления” можем да получаваме от всичко: от музика, книги, секс, разходка, вкусна храна, събития, новини и др.

*) В списъка на всичко това, от което хората искат да получат “впечатления” присъстват не само приятни и симпатични явления, но и неприятни и несимпатични – хората се стремят да получат впечатления от смъртта, страданията, катастрофите, тъпотата на другите хора, самосъжалението и други НЕ. Например, хората могат специално да гледат филм, за който предварително знаят, че ще им донесе силни НЕ: от ненавист до самосъжаление и за тях това също са “впечатления” и колкото по силни са НЕ, толкова по-силни са “впечатленията”.

*) Желанието за впечатление е наркотик. Да се убедиш в това е лесно – спри да получаваш впечатления и ще почувстваш какво изпитват наркоманите по време на абстиненция. Без впечатления моментално ти връхлитат сивота, скука, безизходност, паника, отчаяние, и ужас.

Когато говорят за впечатления, хората всъщност говорят за положителни емоции (ПЕ): радост от притежание, злорадство, самодоволство, задоволство и др. Защо от НЕ може да получиш “впечатления”? Именно поради това, че често силните НЕ водя до силни ПЕ. Обратното също е вярно. Купил си скъпа кола, започнал си да изпитваш много положителни емоции: представяш си как ще ти завижда съседът, представяш си как момичетата вече ще ти обръщат повече внимание, минувачите ще те уважават и т.н. Паралелно възникват и НЕ, разбира се: страх от загуба, недоволство от това, че животът не е станал по-весел, бяс от това, че са я одраскали и т.н. Защо хората така обичат да зяпат катастрофи и смърт? Това за тях е много необичайно, това поражда множество ПЕ: “слушай, днес видях ТАКОВА НЕЩО… мозъкът размазан по целия асфалт… ле-ле…” – ВСЕКИ човек, който зяпа трупове, при това сладострастно си представя как ще разказва за това на всички, как ще прикове вниманието на слушателите. Освен това болшинството хора умират от скука и сивота и всякакви силни емоции, даже НЕ, за тях са по-привлекателни, отколкото ужасът от скуката, когато си сам със себе си, когато нищо не се случва, тъй като силните НЕ винаги могат да бъдат експлоатирани така, че да донесат ПЕ – например ако си в депресия, можеш да си представяш как ще разказваш за това на “приятелките” си, как те ще ти съчувстват, ще ти дават съвети, ще ти обръщат внимание, т.е. ти ще подхранваш чувството си за значимост.

По този начин, ПЕ и НЕ са двете страни на един и същ медал, и едната и другата са “помрачение”, т.е. възприятие, което е несъвместимо с ОзВ и което те прави тъп и мъртъв. Не убиват бързо, ПЕ убиват по-бавно, но все пак убиват. Проблемът е там, че хората като правило погрешно приемат изблиците на ОзВ за ПЕ, така че към ПЕ са причислени и симпатията, и чувството за красота, и нежността… Представи си, че ти наричаш “храна” както брезовата манатарка, така и мухоморката. Резултатът е отравяне. Това става и в случая с ОзВ и ПЕ – резултатът е отравяне. За да не допуснеш това фатално смесване е необходимо внимателно да анализираш своите възприятия и да си изясниш какво те трови, а какво ти дава сили и те радва, кара те да изпитваш симпатия, наслада, устременост. Различавай и избирай!

По този начин, желанието за ПЕ аз отнасям към мж и това влиза в противоречия с това как е прието да се отнасяме към ПЕ в нашето общество: желанието да изпитваме ПЕ е “узаконен” начин не прекарване на времето, т.е. в обществото търсенето на “впечатления” не само не се осъжда, но и всячески се приветства, култивира се, поднася се като прогресивен, творчески, интересен начин на живот. Има множество (лъжливи) концепции, одобряващи и поддържащи търсенето на “впечатления”, но ако ти имаш натрупан опит в изпитването на интензивни ОзВ, ти ще забележиш лесно,че желанието за “ впечатления” също така определено препятства ОзВ както и всяко друго помрачение.

Който вижда във “впечатленията” смисъл на живота и се опитва да се “насити” с тях, то такъв човек става “алкохолик”, търси все нови и нови впечатления, затвърждавайки ходенето в кръг между ПЕ и НЕ, изобретявайки все нови и нови начини да ги усили и разнообрази, подгонен от ужаса (при мисълта, че впечатленията могат да свършат) и от пристъпите на скука и сивота, които го връхлитат когато впечатленията стават малко. Не е удивително, че логичен завършек става употребата на наркотици, които ускоряват и двете страни на процеса: получаването на ярки впечатления и разрушаването и умирането. Аз мисля, че наркоманията, така безнадеждно и стремително развиваща се в последните години има за хранителна среда именно причини, свързани с културата: страстта към впечатленията се смята за добродетел и отдушник от скуката. Хората не разбират, че скуката, сивотата и безизходното мъртвило свидетелстват за това, че са те са изчерпали не света около себе си, а само своя начин на интерпретиране на този свят, своите бедни концепции и емоции. Резултатът е или бърза смърт, вследствие от наркотици, или бавно умиране, крайната фаза, на което можеш да видиш на пейката пред входа си – старческо оглупяване, ненавист, тъпота, болести, уродство, с една дума – пълно разложение.

В процеса на търсене и потребление на впечатления човек изпитва съвършено не това, което изпитва този, който се стреми към ОзВ. Който търси ПЕ, изпитва ПЕ и НЕ. Който търси ОзВ изпитва ОзВ още в самия процес на търсене.

03-01-04) Първите 10 правила на технологията на реализацията на радостните желания (ррж):

Първия проблем, с който се сблъсква практикуващата, поискала да ррж е отсъствието на яснота по въпроса – какво всъщност радостно иска. Десетки години тя е потискала рж с разни концепции за “дълг”, “задължения”, “прилично” и други фантоми, ката че нищо удивително няма в това, че рж са престанали или почти са престанали да се проявяват. Първата стъпка към практиката на ррж е да се научиш да изпитваш рж, да им обръщаш внимание, да не ги потискаш, обезателно да ги фиксираш писмено – това ще ти позволи да се отнасяш с тях по-внимателно. Можеш да разделиш рж на различни желания от различни области: свързани със секс, с пътешествия, с общуване, с обучение и т.н. Състави общ списък на рж, изпитани от теб и го преглеждай честичко, като поставяш оценка на интензивността на едно или друго рж. Съставяй списък на рж, изпитани днес и т.н. И така:

Правило 1: Фиксирай писмено радостните желания, групирай ги в списъци, оценявай и интензивността по скалата от 1 до 10.

Една от най-грубите грешки на дадения етап е да се пренебрегват рж, поради това, че са “дребни”. Например, ако имаш желание да минеш през някоя локва, а не да я заобиколиш, както правят всички прилични дами, възниква неловкост, съпроводена от мисълта: “хайде, в края на краищата това е толкова дребно желание, нищо няма да се промени ако не го реализирам”. На теб ти се иска да се приближиш до някое дърво и да го докоснеш, но се поддаваш на мързела отново оправдавайки се с това, че желанието е дребно. При такъв подход бъди уверена – ти продължаваш да копаеш своя гроб. НИТО ЕДНО – ДАЖЕ НАЙ-ДРЕБНОТО РАДОСТНО ЖЕЛАНИЕНЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОТИСНАТО без последствия, които ще направят невъзможни ОзВ и ще предизвикат НЕ – ето го правилото, което ако го следваш ще те отведе до пътечката, която води към ОзВ. Ти се намираш в такова плачевно състояние, че всяко, даже най-слабото рж за теб е най-висша ценност, шанс за спасение от помраченията. Освен това, често оценката на рж като “дребно” е изцяло канцептуална – ти си свикнала да смяташ нещо за “важно”, а друго за “маловажно”. Ако си одраскала колата си – това е “важно”, а желанието да докоснеш дърво е “маловажно”. Но ако се отнасяме към ОзВ като към най-важното нещо, то всичко се променя и реализацията даже на най-дребното от гледна точка на концепциите радостно желание може да доведе до необикновено силен изблик на ОзВ.

Още една типична грешка – отлагане на рж за “после”. Например, както си миеш пода изведнъж ти се приисква да отидеш да се поразходиш, но ти си мислиш: “ще довърша пода и веднага ще изляза, не мога да зарежа всичко така…”. Ти веднага ще усетиш как рж се стопява без следа, или като минимум как силно отслабва. Никакво “после” няма – рж съществува само сега, а “после” ще остане само мисълта “искаше ми се” и НЕ, тъй че отлагането за после – това е самозалъгване и е потискане на рж.

Не бъркай тази ситуация с такава, когато има рж, съпроводено от мисълта “искам да направя това не сега, а еди кога си” – има и такива рж.

Правило 2: Отстранявай концепцията за “незначителността”, “маловажността” на рж. Значителността на рж се определя само от неговата интензивност и от резонанса с другите ОзВ. Не отлагай рж за “после”!

Когато започваш да изпитваш желание да изпитваш рж, а особено тогава, когато започваш да ги фиксираш и реализираш, те започват да се проявяват все по-често и те не се влияят от твоите концепции. Ти можеш да смяташ, че дамите трябва да ходят на високи токчета по тротоарите, а радостното ти желание може да те накара да вървиш боса по черната влажна земя. И какво да правиш? Да тръгнеш боса по земята, да излезеш от ролята на дама, да изпиташ ред НЕ, да се сблъскаш с необходимостта да ги отстраняваш? Да не тръгнеш боса по земята – да убиеш рж, в резултат да се усили НФ, пак ще има изблик на НЕ, но много по-дълбоки и тежки. Възниква страх – “ами ако ми се прииска нещо такова ужасно и какво ще правя тогава?”. Аз предлагам да следваш следната политика: реализирай поне тези желания, които не те е страх да реализираш, те няма да са малко, а що се отнася до тези рж, които те е страх да реализираш или даже те е страх само като си помислиш за реализацията им, то зафиксирай ги писмено и ги остави. Нека в списъка ти има записано, че някога си искала да направиш еди какво си. Ще се връщаш към своя списък, ще го преглеждаш и ще отбелязваш наличието или отсъствието на едно или друго рж, неговата интензивност. Започни да правиш поне това, което можеш в този момент и не спирай цялата практика само поради това, че не можеш да започнеш да правиш всичко наведнъж.

Правило 3: Фиксирай писмено абсолютно всички рж, а реализирай тези, които можеш да реализираш.

Обикновеното поведение на човек се обуславя на 100% от неговите концепции, навици, страхове и други НЕ, от механичните желания, обществените стереотипи: семейни, градски, национални, религиозни и т.н. Човек никога за нищо не мисли – той жонглира с концепциите, докато едно механично желание не стане по-силно от друго. Когато започнеш да следваш рж, то незабавно изпадаш от прикритието на всички правила. Възниква страх – а ако се случи нещо ужасно, нежелателно? На теб ти се иска едно, а страховете ти диктуват друго, концепциите – трето, а майка ти – четвърто и какво да правиш?

Ти имаш много различна информация от различни източници. Обобщи я в един списък. Провери достоверността на информацията, компетентността на източниците и т.н. – направи това в рамките на своите възможности и своята искреност. Оцени рисковете, направи предположения – какво може да стане в такъв случай, какво в друг. Избягвай да си доизмисляш факти – нека твоят ум бъде хладен, трезв, независим инструмент – изслушай неговата гледна точка.

Правило 4: Напиши и съпостави наличната информация, която се отнася до твоето желание, аргументите “за” и “против” едно или друго действие. Не си доизмисляй и не заменяй.

Какво остава да се направи? Сега – само едно – да скочиш в студената вода. Ти направи всичко, което си могла: зафиксирала си рж, съпоставила си наличната информация, пресметнала си възможните рискове. Да разсъждаваш до безкрай на тази тема, вечно да се съмняваш и да си все в нерешителност – това е все едно да убиеш рж, а с него и всички останали ОзВ. Никой никога няма да ти даде гаранции и не забравяй,че следването на обществените навици също не дава никакви гаранции. Нали независимо от това, че обикновените хора, бидейки 100% механизми следват това, което е прието, “прилично”, “подобава”, с тях постоянно нещо се случват лоши неща, те постоянно страдат. Затова изборът е прост – или рискуваш да получиш нежелан резултат + потискане на рж и другите ОзВ, или рискуваш да получиш нежелан резултат + реализация на рж и усилване на ОзВ. Аз избирам второто. Оттук правило 5:

Правило 5: Сега замри, породи каквото и да е ОзВ (ако ще да е симпатия към твоя заек) и си задай въпроса – сега, след всичко това, което научих и обмислих, какво наистина искам радостно?”.

Правило 6: Направи сега това, което искаш, въпреки че ти по навик ще се страхуваш и ще се съмняваш. Стегни се и реализирай своето радостно желание като се съсредоточиш на предусещането, очакването на това, че ти започваш да живееш по абсолютно нов начин, сега ще те водят не мъртви концепции, а радостни желания. Съсредоточи се върху това, че процесът на реализация на рж кардинално се отличава от другите действия – пространството около теб и в теб като че ли става еластично и наситено.

Ако твоето рж изисква да се извършат цяла последователност от междинни действия, ти можеш във всеки един момент да се спреш и още един път да си зададеш въпроса: “Сега, когато аз вече съм направила няколко стъпки към реализацията на своето желание и с това вече съм получила някакви резултати – какво искам сега? Харесва ли ми това, което се случва? Останало ли е рж каквото си беше или е отслабнало, или се е усилило? Или то е изменило посоката си? Или пък е изчезнало?” Това можеш да правиш и когато получиш нова съществена информация или в ситуация, когато изведнъж си почувствала яснота, че си приела някое мж за рж.

Правило 7: Недей да вървиш напред като танк. Винаги можеш да намериш възможност да се спреш и да попиташ – “Какво е сега моето радостно желание – след като съм направила няколко крачки напред?”. Радостните желания често се видоизменят в процеса на своята реализация.

В процеса на реализация на рж си задавай въпроса толкова често, колкото ти се иска – изпитваш ли това, което ти се иска да изпитваш? Подчертавам – не “получавам това, което исках?” и даже не “изпитвам ли това, което исках?”, а именно “изпитвам ли аз сега това, което искам да изпитвам именно сега?”. И ако отговорът на този въпрос е “не”, спри се и се върни към правило 7. Ако е “да” – върви по-нататък. Удивителното свойство на практиката на следването се състои не в това, че ти получаваш това, което си искала да получиш от самото начало – това става далеч не винаги. То се състои в това, че колкото по-активно, последователно и често ти реализираш своите рж, толкова по-често в резултат от това ти започваш да изпитваш много привлекателни за теб възприятия в самия даден момент. Резониращ образ: все едно, че рж е такава удивителна сила, която по непостижим начин те води по невероятно тясната линия на събитията, но те води така уверено, че е невъзможно да сгрешиш; и не в далечна перспектива, не някъде в бъдещето, а именно сега – във всеки един момент от движението ти по тази линия на събитията ти изпитваш особено интензивна пълнота на живота, наситени ОзВ, а понякога на твоя път правиш съвсем истински открития – нови ОзВ, нова яснота. По този начин аз предлагам напълно да промениш смисъла на понятието “резултат”, когато става дума за реализацията на радостните желания: резултат от ррж е качеството на твоите преживявания през цялото време докато следваш това рж. Колкото по-точно определиш и отделиш рж от цялата съвкупност на изпитваните сега желания, толкова по-точно ще прекараш граница между рж и мж и толкова по-ярък ще бъде резултатът. Изкуството идва с практиката. Тренирай!

Правило 8: Питай се толкова често колкото ти се иска – изпитваш ли ти точно сега това, което ти харесва?

Фиксирането на процеса ррж – това само по себе си е радостно и интересно занятие. Аз съветвам внимателно да прочувствате всичко, което става, което съпътства процеса на ррж, да фиксирате както най-обикновените,събития, така и необикновените (не толкова в събитийния смисъл, но и в смисъл на необикновени възприятия). За да не се спъва самият процес на ррж може да се мине и с кратки бележки, записани в тефтерче, по които после ще ти бъде по-лесно да възстановиш последователността на събитията и преживяванията. Аз съветвам поне понякога да съставяш пълно описание на проведения опит за реализация на рж, особено тогава, когато той е особено неудачен или особено удачен. В първия случай ти ще можеш да намериш грешките, а във втория отново преживееш привлекателните възприятия, да се научиш да чувстваш този особен “вкус” на живота, когато изпитваш и реализираш рж.

Правило 9: Прочувствай всичко, което става, за да можеш впоследствие да опишеш детайлно цялата история.

Когато процесът на ррж е завършен, то независимо то това как именно е завършил, се спри и си дай сметка, че точно сега никой не ти пречи да отстраняваш НЕ, да пораждаш ОзВ, т.е. в дадения момент ти имаш идеална възможност за занятията с практиката. Ако изпитваш множество НЕ – то ти можеш да се научиш безупречно да ги отстраняваш и да се стремиш към ОзВ, а ако сега изпитваш ОзВ, то можеш да се потопиш в тях цялата, а какво още ти трябва за успешна практика? Прави това винаги – и тогава, когато си се изплашила, завила си настрани и си се поддала на НЕ, концепциите или погрешно си помислила мж за рж и т.н. Това действие има изключително значение, тъй като позволява да си даваш сметка за това, че както и да завърши избраното от теб действие, ти ще се окажеш в ситуация идеално подходяща за твоята практика. Това позволява да отстраниш загрижеността за резултата, загрижеността, която произтича от концепцията за “бъдещето” и да се съсредоточиш върху “тук” и “сега”.

Правило 10: Независимо от изхода дай си сметка, че сега ти имаш идеални условия за практиката.

Ако ти започнеш да следваш практиката на ррж, то непременно ще забележиш как съществено нараства тяхната интензивност, радостност, резонанс с другите озарени възприятия. Нещастните философи-псевдобудисти ще направят криви физиономии и ще кажат нещо от рода на: “Ами, всичко това са глупости, това само усилва твоята привързаност към дхармите, кармите и хуярмите, ето аз се стремя към пълно освобождаване, защото природата на Буда… микрокосмическите орбити…същността на учението… а това всичко не е достойно, това само усилва обусловеността…“ А ти ги гледай в лицето когато ти говорят всичко това – няма да можеш да усетиш голяма разлика между себе си и тях: доволни или недоволни, многозначителни или тъпи, важни или агресивни. Има бизчислено количество хора, които получават впечатления от такива разговори и има много малко хора, които спират да жонглират с думите, чийто смисъл не е ясен на никого и започват да правят конкретни стъпки към тези състояния, които им харесват.

Когато започнеш да реализираш рж те ще стават все повече и повече, но това са именно РАДОСТНИ желания, освен това те резонират с други ОзВ, затова не само рж стават повече, но и най-различните ОзВ стават повече. Възниква ефектът на “конкуренция на рж”, ти буквално започваш да се разкъсваш на части, в денонщието се оказва че има твърде малко време, откриването на нови ОзВ следват едно след друго. Конкуренцията сред рж не се съпровожда от НЕ, които обикновено съпътстват ситуациите, когато има твърде много мж и няма възможност всички те да бъдат реализирани. Конкуренцията на рж е съпроводена от възторг, предусещане, изблици на блаженство и т.н.

Конкуренцията отначало води до проблема, наречен “прескочи-кобила на рж”: рж толкова често се сменят едно друго, че не им стига устойчивост, в резултат на което желаният резултат не се достига. Осъзнаването на това води до появата на ново рж, което се състои в това, рж да станат по-устойчиви. Това желание укрепва толкаво по-стремително, колкото по-бърза е прескочи-кобилата (смяната) на рж, колкото по-малки са резултатите. В крайна сметка характерът на проявяването на рж се променя: те стават достатъчно устойчиви, за да настъпи желаният резултат.

Някои хора казват: “какво е това, всичко да се свежда само до желания, само желания и пак желания”. Нищо не става без желание. Всяко действие е процес на реализация на желание и остава само да избереш ще бъде ли то механично или радостно; ще ти донесе ли изтощение и НЕ или ОзВ и нов завой в твоето пътешествие.

Действието, резониращо с ОзВ през цялото време ще наречем “безупречно”. Типовете помрачения, възникващи при действия:

а) загриженост за резултата;

б) загриженост за мнението на другите хора;

в) негативна интерпретация на възникващите препятствия;

г) НО към препятствията (преодолими и непреодолими);

д) нерешителност, съмнения в избраното решение;

е) прибързаност, спазматичност;

ж) тъпота, т.е. неспособност да обмислиш ефективен начин да действаш при наличие на концепции или НЕ.

Резултатът е желаната замяна на възприятията. Ако аз искам да отстраня НЕ, то успешният акт на отстраняване – това е резултатът. Ако по-рано след отстраняване на НЕ тя е възниквала отново незабавно, а сега чак след пет секунди – това също е резултат. Ако желанието да отстраниш НЕ се е оказало по-слабо от желанието да я изпитваш, но аз съм проанализирал неуспеха, направил съм си изводи – това също е резултат, тъй като преди не са били правени анализ, последващи изводи и действия. И този резултат води към желаните възприятия, тъй като те лежат в основата на практиката за отстраняване на НЕ.

Ако днес ти се е отдало да отстраниш НЕ, а утре – не, то бил ли е вчерашният резултат резултат? Разбира се, защото отстраняването е направено и това не може да бъде променено и твоето поведение неизбежно, макар и мъничко ще се промени. Друг е въпросът, че от резултат до резултат има разлика, затова ние търсим такива резултати, които биха довели до желаните състояния по най-пряк път.

Практиката от фантазията се отличава по стремежа към получаване на конкретни резултати и искрено практикуващия категорично няма да го устроят лъжливи и многозначителни фрази “бързата котка слепи ги ражда”, “като цяло стана по-добре” и т.н.

03-01-05) От целия спектър разнообразни рж ще отделим тези, които имат следните качества:

1) неговата интензивност е по-голяма от 5-6;

2) неговата устойчивост на въздействия от страна на другите възприятия, а също и продължителността на проявяване са изключително високи в сравнение с другите рж;

3) съпровожда се обезателно от предусещане и очакване, а също (поне от време на време) и от други ОзВ;

4) съпровожда се (поне от време на време) от физически преживявания (ФП) – например “пречупване” в областта на пъпчето, “кипене” на гърба, остра наслада в гърлото, натиск в средата на челото и т.н;

5) силно резонират с яснотата;

Ще нарека такова желание “циклон” (асоциация с образа на циклона – над определена съвкупност възприятия възниква някакъв потенциал, област на високо “напрежение на ОзВ”, която може да излее като порой от открития и светкавици на осъзнаване).

Из описанията на Ежатина: “изведнъж възникна “вихър”, т.е. много бързо възникна много ярко възприятие – обикновено ОзВ набират темп по-бавно. И веднага възникна възприятие на това желание като циклон. Аз мисля, че никога още не съм изпитвала подобно нещо. Думата “циклон” резонираше силно – бясно радостно желание, което може да се вриви във всеки един момент в нещо непостижимо. Няма никакъв Еж, на негово място има циклонов облак, нещо с огромна сила”.

• С термина “осъзнаване” аз обозначавам такава мисъл, която:

1) рязко усилва разсъдъчната яснота в дадената област на възприятията,

2) резонира с ОзВ-яснотата,

3) резонира с другите ОзВ.

Циклоните играят огромна роля в пътешествието на съзнанието. Те определят посоката на твоето пътешествие, формирайки по този начин твоите индивидуални отличия от другите практикуващи.

• Тъй като циклоните са силни, то освен от ОзВ те се съпровождат още и от

силни прояви на първия страж – страхът от поражение (вж. Раздела “Ефективни практики”). Циклоните, обременени с първия страж ще обознача като “1с-циклон”.

(Думата “пръв” се обозначава с цифра пред думата, например 1-страж, 1-ловец, като в същото време интензивността се обозначава с цифра след думата 1-страж-3, 1-ловец-6)

• Желанието да откриваш нови ОзВ (1-ловец) не обременено с 1-страж, ако

са изпълнени необходимите условия:

1. имаш достатъчно голям опит при откриването на нови ОзВ;
2. често стават дребни открития в практиката, та именно тези “дребни” открития неумолимо приближават новите големи открития, такива като откритието на нови технологии, нови ОзВ, нови оттенъци на вече известни ОзВ, навици за по-интензивно и дълго изпитване на ОзВ, достигане на яснота в едни или други участъци от общата картина на практиката.

Мощен удар по 1-страж нанася опитът в лавинообразното откриване на ОзВ, пълното и продължително потапяне в ОзВ с много висока интензивност.

• Често срещащата се разновидност на мж – желанието за притежаване на ОзВ.

Това желание е интересно с това, че то може погрешно да се приеме за желание да изпитваш ОзВ, а всъщност това е типичен представител на мж. Последствията от такова смесване са твърде разрушителни – ОзВ могат да престанат да се проявяват, което още повече ще усили желанието да ги притежаваш, което пък ще отдалечи възможността да изпитваш ОзВ и в края на краищата практикуващата остава с празни ръце – нито ОзВ, нито яснота по въпроса какво да прави сега. В резултат тя може да се предаде и да попълни редовете на философите, езотериците и другите празноглавци, жонглиращи с думи и ден след ден умиращи в НЕ, или тя може да започне да преразглежда цялата своя практика, подлагайки на съмнение и критично разглеждане своята мотивация.

“Желанието за притежание на ОзВ” аз ще нарека разнообразна съвкупност от такива желания, които са насочени не към самия процес на преживяване на ОзВ и всичко това, с което то резонира, а използването му за достигане на едни или други цели. Сред тези цели могат да бъдат както и най-прости, така и най-префърцунени. Към простите аз отнасям желанието да се похвалиш, да привлечеш вниманието на другите хора, да получиш статут на “муцуна” и т.н. пример за префърцунено желание – желанието да поддържаш самолюбуването и самодоволството от това, че ти си толкова яростно практикуваща, толкова безкористна, решителна и т.н. Колкото повече практикуващата страда от мания за самолюбуване, толкова по-сложно е да направи революция в искреността, да се саморазобличи, да отдели помрачената мотивация, да прекрати тази тънка игра, насочена към удовлетворяване на жаждата за получаване на ПЕ от правенето на впечатление на хората. Играта със самолюбуването може да достигне удивителна степен на обърканост, но има един прост критерий за ефективността на използваните противоотрови, степента на твоята искреност – честотата, дълбочината и интензивността на преживяните от теб ОзВ.

Типична проява на желанието за притежаване на ОзВ е пренос на акцента от преживяването на ОзВ върху красивата и обширната писмена фиксация на ОзВ или разказите за тях – например ти можеш да изпитваш самодоволство от дългите стълбове цифри, изобилието от записки, което накрая води до това, че ОзВ престават да се проявяват, а ти изпадаш във все по-голяма самозаблуда, приемайки ПЕ за ОзВ.

Сред противоотровите ще отбележа следните:

1) Изследване на ситуацията, в която ти изпитваш самодоволство, сомолюбуване от гледна точка на тяхната съвместимост с ОзВ.

2) Практиката на цикличното възприятие на самолюбуването.

3) Получаване на опит в прякото отстраняване на задоволството и самодоволството в тези случаи, когато има яснота (за това, че тези възприятия са помрачения, т.е. несъвместими с ОзВ) с такава интензивност и устойчивост, че можеш да отстраняваш всички “пръски” НЕ, съпътстващи процеса на отстраняване на ПЕ.

4) Постоянните усилия по достигане на искреност в този процес, т.е. на точно различаване на желанието да изпитваш ОзВ и желанието а ги притежаваш.

5) Постоянните усилия за достигане на искреност във всички други области на твоя живот.

Когато възниква конкуренция между рж, някои желания остават нереализирани в течение на известно време, а за някои така и никога не се намира време. Ако ти при това се чувстваш на предела на интензивността на ОзВ, ако си препълнена с открития, то няма тук нищо за разглеждане, тъй като по-силните рж взимат превес над по-слабите. Но толкова идеална ситуация не може да продължи дълго: първо, нямаш здрав навик да следваш само рж, второ, на арената излизат стражите (вж. главата “Ефективни практики”) и се случват провали, интензивността на ОзВ периодично рязко се снижава. В състоянието, когато пълнотата на твоя живот достига 10, възниква въпросът – наистина ли се реализират най-силните и най-радостните желания? Та нали сега ти не си на предела на интензивността и пълнотата с ОзВ, то това и означава, че са проявено “помрачения” (т.е. възприятия, несъвместими с ОзВ) и те могат да изкарват на преден план съвсем не най-радостните желания, реализацията на които ще направи практиката ти не толкова интензивна, ефективна и радостна. Най-ефективният начин за селекция на рж и за избор на най-радостните от тях е “паметта за смъртта”:

а) разсъдъчна яснота по въпроса, че във всеки един можеш да умреш. За укрепването на тази яснота аз съветвам по-често да четеш или да гледаш новини, където показват катастрофи и трупове на хора. Пътували хората с влак, а той да вземе да излезе от релсите и да се блъсне в блок – 200 трупа. Загинали са и нормални, и прилични, и бунтари, и хора с недостойно поведение, и законопослушни, и престъпници, и деца – всички, които са се оказали в този влак, смъртта не подбира. Хората загиват непрекъснато и не само по време на война, а и в “най-безопасни” места – погледни тематичните новини. Още днес и ти можеш да станеш труп и никаква сила на света не може да те защити.

(Разбира се, необходимо е безупречно да отстраняваш НЕ, които могат да възникнат в резултат на тази разсъдъчна яснота).

б) специфичното ОзВ – възприятието “самоотдаване”, отхвърляне на привързаност, необикновена трезвост. Много радостно, силно възприятие. Тук влизат и хладното беземоционално отчаяние, по-точно даже не отчаяние (тази дума се асоциира н НЕ-отчаянието), а хладният удар на яснотата, хладната гърмяща яснота. Тук е и възторгът от предстоящото пътешествие в смъртта и нещо такова, което най-силно резонира с думите “да повикам”, “да се отдам”, “да се предам” – не като проява на слабост, а обратното – “да се предам” в значение да отхвърлиш всичко, всяка привързаност, цели – всичко губи смисъл пред лицето на смъртта, която маже да настъпи още сега – състояние на пълна откритост, свежест и свобода.

Пред лицето на паметта за смъртта конкуренцията на рж протича по-особено. Колкото е по-мощна паметта за смъртта, толкова с по-голяма увереност остават само най-интензивните, най-резониращите с ОзВ рж, най пронизителните и насъщните – само това, което би могла да правиш, знаейки, че е възможно след 5 минути да умреш. Мж винаги са насочени към резултата и напълно губят значимостта си ако предварително е ясно, че резултат няма да има, затова при мисълта за това, че нищо на света не ти гарантира, че няма да умреш след 5 минути, мж отслабват. Докато обратното – всеки миг, в който изпитваш и реализираш рж е самостоятелна ценност, затова паметта за смъртта не прави рж по-слаби и това е още един филтър, който отсява мж в полза на рж.

• Два много прости начина да “контролираш невъвличането” в рж, т.е. да препятстваш възникването на механичните съставляващи, да направиш експресен анализ, за да изясниш характера на проявените желания.

1) Представи си, че рж не се е осъществило, резултатът от твоите действия се е оказал нулев и ако възникват НЕ, то това означава, че механичните съставляващи са се вплели в съвкупността от рж. Тогава може: а) да отстраниш НЕ; б) да отделиш и отстраниш мж; в) да постигнеш да не възниква НЕ при мисълта за това, че рж няма да може да бъде реализирано.

2) Съществено различно поведение имат рж и мж при техния анализ, т.е. задай си въпросите: “това ли искам аз?”, “има ли увереност, че аз искам именно това?”, “а може да го направя по друг начин?”, “а не е ли механично това желание?” и т.н. Анализът на мж неизбежно е съпроводен от спазматични съмнения, безпокойства, трескава неувереност в желанията, търсения в различни посоки. Докато анализът на рж никога не води до такава треска, то става даже по-ясно, определено, усилват се попътните ОзВ. Даже ако рж се промени след анализа, то смяната на желанията ще бъде уверена, спокойна, без мъчителни, безпокоящи съмнения, съпровождащите ОзВ както и преди ще се проявяват. Цитирам Скво: “анализът на рж прилича на шарка, той се съпровожда от възхищение, удивление. Той е като шепота на листата на дърветата на желанията – лек, прозрачен, слънчев”.

• След като практикуващият започне да отстранява помраченията и да изпитва ОзВ, желанието да изпитва ОзВ (жОзВ) става по-силно, проявява се по-често и от определен момент нататък започва да доминира над останалите желания. При това се осъществява “памет за жОзВ”, т.е.:

а) както влюбено до уши момче като постоянен фон изпитва желанието да види любимото момиче, с каквото и да е зает, така и жОзВ става постоянен озарен фон.

б) има разсъдъчна яснота в това, че жОзВ е най-значимото, най-страстното желание, без което всичко губи смисъл, без което няма никакъв живот; което силно резонира с предусещането, очакването, чувството за тайна.

ЖОзВ става център на света на желанията, начална точка в смисъл, че всички желания отслабват ако не резонират с него. Радостното желание, имащо това свойство, го наричам “единна цел”. Поведението на човек, който има единна цел е описано в тази история: един тибетски монах живял в пещера и всеки път, когато излизал по малка нужда, болезнено се одирал на острите бодли на храста, който растял точно пред входа на пещерата. И всеки път той мислел: “ще се върна, ще взема брадва и ще го отрежа”, но като се връщал, той мислел така: “не искам да губя време да режа този храст, та аз още утре мога да умра и така и да не постигна целта си! Не искам да губя скъпоценни секунди и ще се заема с практиката си вместо да режа храсти”. Това е пример за памет за единната цел.

Единната цел става по-устойчива и ярка ако я съпътстват:

а) други ОзВ

б) разсъдъчна яснота в това – какво именно състояние е обект на желанието ти

в) разсъдъчна яснота в това – какъв е в дадения момент фронтът на работа (т.е. какъв е към дадения момент съставът на другите рж).

г) позицията на дракона (вж. главата “ефективни практики”)

Проявяването на единната цел води до ефекта на разтварящия се юмрук, аз се чувствам така, все едно ръката сдържаща моите усилия постепенно отслабва хватката си и ме пуска на свобода. Тетивата се освобождава и стрелата лети към целта. Този юмрук – това са съмненията, неувереността, неяснотата на целта, разнопосочните механични влечения.

Когато у практикуващият не се проявява възприятието единна цел, той иска отначало да постигне яснота в това, че тази НЕ, която той изпитва наистина се явава нежелана за него. Но тъй като когато изпитваш НЕ яснота постига с огромен труд, а НЕ успява да се удържи и да породи други НЕ, то за безупречно отстраняване на НЕ не може да става и дума. Ако на твоето място е проявена единна цел, то има и твърдо и непоколебимо желание да отстраняваш НЕ независимо от това – има ли сега яснота или не (а тъй като е възникнала НЕ, то по определение в този момент не може да има висока степен на яснота), а също така няма желание да изпитваш НЕ през цялото време, докато няма яснота за нейната нежелателност и тогава ти постигаш безупречно отстраняване. Когато има възприятие за единна цел, то има яснота, че ти искаш само ОзВ – паметта за тях, гмурването в тях във всяка ситуация без да се замисляш – това е единственото, което ти се иска да правиш.

Когато има ОзВ, то е ясно, че още дълго изблиците на ОзВ ще се редуват с периоди на помрачения. При мисълта за това възниква рж да се бориш каквото и да става даже тогава, когато помраченията напълно завземат властта, например да изпълняваш формалните практики (писмен отчет за преживяванията ти на всеки половин час, ежеминутна фиксация, емоционална полировка, циклично възприятие и т.н.) Съвкупността от такива мероприятия ще наречем “авариен работен фронт” (аРФ). Но когато ОзВ си отиват, настъпва хаос от мж и НЕ и от една страна има нежелание да изпитваш помрачения, но от друга страна няма и рж да изпълняваш аРФ. Колкото по-често и по-силно са проявени ОзВ и решителността каквото и да става да се бориш за тях в помрачените периоди, толкова по-силно в условията на проявени помрачения става желанието да изпълняваш аРФ, чак до момента, докато отново не започнат да възникват рж. Това желание ще наречем “заместник управител”.

Огромна роля в практиката играе “желанието да приемеш от някого ОзВ”. Това е такова желание, което

а) резонира с думите “искам да бъда като нея” или “искам да преживея това, което тя описва”, или “искам да приема от нея ето това качество”;

б) съпровожда се от силни (не по-малко от 7-8 по десетобалната скала) ОзВ от групата Единство (симпатия, самоотричане, самоотдаване и др. – виж глава “Списък на ОзВ с описания”) и други.

Колкото и да е удивително, желанието да приемаш от някой ОзВ води до възникване както на вече известни тои ОзВ, така и на нова, чието описание съответства на описанията на този, към чийто образ е предизвикал това желание.

Желание да приемеш възприятия маже да възникне и към това, което ние наричаме “стихия, природно явление, животни, растения” и т.н. В този случай достатъчно условие за възникване на нови ОзВ е съблюдаването на условието “б” + изпълнението на практиките за отстраняване на механичното различаващо съзнание, такива като “не-реки, не-планини”, цикличното смяна на увереността и др. По-подробно технологията на приемане на ОзВ ще бъде изложена по-късно в отделен параграф.

Да отбележим още и “желанието да предаваш ОзВ”.

Когато рж се проявяват дълго и интензивно в определен момент възниква едно явление, което искам да нарека “падане в устремеността” – обектно-ориентираното желание като че отстъпва на заден план, става фоново, а на реден план излизат “стремежът” или “тържеството” или друго ярко безобектно ОзВ от групата на Устремеността, които влизат в силен резонанс с рж.

Да наречем планиране съвкупността от мисли за реализацията на изпитваното рж с думите “това аз искам да направя еди кога си” със съответните образи. Планирането обикновено се съпровожда с механично възникване на увереност в това, че бъдещето ще бъде такова, каквото ти го планираш или ако ти си свикнал да изпитваш безпокойство – именно такова, каквото ти не го планираш. Така или иначе, се формира механична увереност, която рязко отслабва рж, появява се сивота. Ти все едно заставаш на релси. При планирането може да си даваш сметка, че бъдещето може да бъде всякакво в зависимост от твоите рж и обстоятелствата. Това ще доведе до това ще можеш да изпитваш интензивни рж при планирането, а обстоятелствата ще започнат да стават по-сгъстени, изпълнени със значения с неизразима дълбочина.

“Желанието да учиш” е едно от най-мощните рж, много силно резонира с множество ОзВ. В понятието “желание да учиш влизат” и а) желанието да постигаш ново осъзнаване, рж, ОзВ, технологии за постигане на ОзВ и б) желание да придобиеш нови знания (изучаване на чужди езици, всякакви науки и дисциплини) и в) желание да придобиеш нови навици, такива като гмуркането с акваланг, алпинизъм, езда и всичко друго, за което се сетиш.

Желанието да учи при обикновения човек е свързано с много силни НЕ, скептични мисли, мързел, страх от поражение. Това е предизвикано от това, че от най-ранно детство децата по най-груб начин (чак до грубо физическо насилие, шантаж, закани, най-различни наказания и страхове от наказания, внушаване на концепции и пр.) ги принуждават да ходят на училище, в институти, да учат това, което е “редно”, а не това, което им се иска. В резултат “наученото” веднага се забравя, а самият процес на изучаване се асоциира с мъчение, а не с радост и предусещане.

Сега е необходимо да освободим желанието да учиш от тези помрачения, за да изпиташ цялата му озарена мощ. За това е необходимо да следваш САМО радостните си желания и да учиш въпреки страховете, стереотипите и концепциите и през целия процес на обучение да проследяваш наличието на предусещане (например, във формат на 5-минутна фиксация % време, прекарано в ясно различимо предусещане). Необходимо е да промениш ценностната си система: за основна дейност да считаш изпитването на предусещане, а за допълнителна – овладяването на информацията и навиците. Тогава обучението ще се превърне в много интензивна наслада, резонираща с цели снопове ОзВ.

Реализацията на рж да учиш е великолепен начин да преодолееш “стражите”. Радостното обучение заедно с формалните практики правят мощен таран, пробиващ стената на помраченията по пътя към ОзВ.

Целесъобразно е да се изследват концепциите за обучението и да се оборват. Типичните концепции, препятстващи рж да учиш са:

1) “Ако си започнал не бива да го зарязваш”. Започвай го и го зарязвай колкото си искаш. Щом само възникне рж да учиш нещо – започваш, а щом изчезне – спираш. При това е необходимо да отстраняваш възникващите обикновено НЕ – разочарование от това, че обучението не е завършено, срам от това, че не си го довършил до края, а си го си го зарязал, чувство за малоценност и т.н. Именно такъв подход към обучението води до достигане на твърди знания и навици, при това ярко се проявява желанието за творчество, яснота, усилва се желанието да учиш, желанието за ОзВ. Ако рж образуват “прескочи-кобила”, т.е. сменят се едно друго толкова често, че в крайна сметка не можеш да добиеш твърди навици, то това е временно явление, свързано с навика да потискаш рж и с времето рж става силно и дълговременно.

2) “Трябва да се стремиш към определена цел – глупаво е да учиш просто така, само за удоволствие. Глупаво е да учиш това, което няма да можеш да използваш”. Истинско удоволствие от обучението изпитваш само тогава, когато изучаваш нещо именно затова, защото изпитваш точно в този момент удоволствие от обучението. Необходимо е да отстраняваш механичните желания, такива като “да дочета до края параграфа” и т.н.

Ако обучението някаква област е необходимо условие за реализацията на друго рж (например, имаш рж да печелиш достатъчно пари, за да реализираш другите рж, а твоята професия изисква повишаване на квалификацията), то такава мотивация е озарена, немеханична и в резултат често възниква радостно желание да научиш това, което е необходимо. Също може да възникне рж да смениш начина си на самоиздръжка.

3) “ Трябва да учиш докато си млад, в моята възраст вече е късно”. Да изпитваш наслада от обучението, както и да пътешестваш из ОзВ никога не е “късно”. Старостта, вялостта, старческото оглупяване – това не са неща, които неизбежно настъпват с времето, а са следствия от НЕ, тъпотата, механичните желания и за хората старостта започва още в ранната младост. Човек, който се занимава с ППП заедно с помраченията отстранява и старостта.

03-01-06) Гущерът предлага следното разделение на желанията на типове:

Помрачени желания:

1-пмж: желание, обусловено от НЕ. Ако аз изпитвам тревожност винаги възникват пмж – да направя нещо, за да изчезне тревожността. Изпитването на тези желания винаги е съпроводено от НЕ и тяхната реализация води или до усилване на НЕ, или до временно отслабване и частична замяна на НЕ с плътно сиво състояние и задоволство, без проблясъци на ОзВ и радостни желания. Нереализацията или мисълта за нереализация на такива желания без отстраняване на това желание, т.е. без неговата замяна с радостно желание води до изблик на НЕ.

2-пмж: желание, обусловено от концепции. Ако аз смятам, че трябва да отговоря на твоя въпрос, то възниква желание да отговоря, но при това аз не изпитвам радост и предусещане. Аз изпитвам загриженост, която се явява отличителна черта на концептуално-обусловените желания. Ако аз реализирам това желание, то най-често загрижеността отшумява, възниква сиво състояние, задоволство, но това е временно явление, тъй като отървавайки се по този начин от загрижеността, аз само затвърждавам навика да я изпитвам, затова след задоволството неизбежно възниква ново 2-пмж, нова загриженост, най-често още по-силна и плътна от предишната (същият механизъм сработва и в случай на отърваване от НЕ с помощта на реализацията на 1-пмж). Мисълта за нереализацията на 2-пмж или неговата нереализация без отстраняване на НЕ водят до усилване на НЕ.

3-пмж: това са чисто механичните желания. Ако аз виждам шоколад, то възниква желание да го изям. От реализацията на такива желания се състоеше значителна част от моя живот. Аз най-често не си давах сметка кога вече реализирам не радостно желание, а механично, т.е. не можех да се спра навреме. Голяма част от 3-пмж са кратки, т.е. продължават само няколко секунди и тяхната реализация може да отнема няколко секунди или минути. 3-пмж, чиято реализация продължава няколко секунди, най-често изобщо не ги забелязвах – засърбеше ли ме – почесвах се, минеше ли край мен човек – поглеждах го, засмееше ли се някоя муцуна – и аз се усмихвах и т.н. Реализацията на такива желания води до сивота, доволство, поддържа усещането за скучно ежедневие.

4-пмж: желанието за впечатления. 3-пмж и 4-пмж са много близки по начина, по който ги изпитвам, но 4-пмж е по-силно, по-досадно, т.е. тяхната реализация отнема повече време. Те възникват от сивота, от скука. Аз мога да седя на дивана и изведнъж много да ми се прииска шоколад или да поговоря или да отида до магазина. Реализацията на тези желания винаги води до тъпо, сиво състояние, задоволство без проблясъци на ОзВ. Най-често моите фикс-идеи (т.е. такива желания, които ми се иска да реализирам на всяка цена, без да обръщам при това никакво внимание на аргументите “против” и често бе да обръщам внимание на тези фактори, които могат да доведат до оптимизация на реализацията но това желание) – това именно е 4-пмж. Те стават фикс-идеи, защото ни се струват безобидни, ясно е,че това не е нито 1-пмж, нито 2-пмж, а значи като че ли може да се реализира. При това аз не си давам сметка, че в тези моменти изпадам в амок, в който всичко се преустройва за реализацията на това желание –силният вътрешен диалог, емоциите, останалите желания. Нереализацията или мисълта за нереализация на 4-пмж са съпроводени от по-силни недоволство и сивота, отколкото в случаите с 3-пмж. Може даже да възникне чувство за безизходност.

Озарени желания:

1-озж: смесени желания, тяхното изпитване е съпроводено от ПЕ и слаби ОзВ. В дадения момент аз ги отнасям към ОзЖ, защото не винаги изпитвам отравяне от тяхната реализация и ако реализирам точно това, което съм искала, може да възникне изблик ОзВ. ПЕ и ОзВ толкова често са смесени в 1-озж, че аз най-често не мога да ги различа. Като че ли току что изпитвах предусещане, започнах да реализирам желанието и виждам, че вече изпитвам само задоволство или ПЕ на хазарта или самодоволство, започвам да се съмнявам в това, че е имало предусещане. Но следващия път възниква подобно желание (например, да видя някой филм) и аз отново фиксирам предусещането и считам, че съм искрена, а после пак започвам да се съмнявам. 1-озж в 50% от случаите са насочени към такива занятия като гледането на филм, четенето на книги, гледането на списания със снимки на животни, а в останалите 50% – към битови занятия – например, да купиш нещо за бърлогата, да изхвърлиш ненужните вещи, да прегледаш книгите си и т.н. Реализацията на такива желания води в 50% от случаите до разочарование, сивота и скука, а в останалите 50% – състоянието или не се променя т.е. остава смес от ПЕ и слаби ОзВ, или има изблици на по-ярки ОзВ, но значителни промени няма. Принудителната нереализация или мисълта за нереализацията на 1-озж може да се съпровожда от сивота, разочарование, недоволство, а може да педизвика предусещане, стремеж, радостно желание да изпиташ 2-озж.

2-озж: желанията, които се съпровождат от възприятия, които аз несъмнено разпознавам като озарени. Критерии: физически преживявания (горещина, ментол, приятна анестезия в разни части на тялото, усещане за приятна пълнота, приятно изпълване в цялото тяло), но ако тези физически преживявания ги нямаше, то все едно нямаше да има съмнения в това, че аз изпитвам ОзВ в тези моменти. Мисълта за реализацията на такива желания и самата реализация, ако към нея не се примесват помрачения, се съпровождат от усилване на физическите преживявания, особено удоволствието в гърлото и изпълването на тялото. Всяка стъпка в реализацията на такова желание се съпровожда от изблици на физически преживявания и ОзВ. Ако към реализацията на 2-озж не се примесват помрачения, то отравяне няма да има никога, точно обратното – възникват нови озарени желания, творчески идеи, иска ти се да тичаш на всички страни едновременно и да се научиш да реализираш няколко радостни желания едновременно, т.к. в такива моменти е сложно да избереш какво точно искаш да реализираш. В слаба форма аз съм изпитвала нещо подобно, когато като дете ме водеха на Лунапарк и в определен момент аз дочувах приближаващия се шум и в мен се усилваха радостта и предусещането. От всички страни към Лунапарка се стичаха хора, още от сутринта всички вървяха в една посока, все едно, че там имаше магнит, който ги привличаше и аз мислех, че всички те преживяват нещо подобно. Всичко в мен замираше в очакване. Струваше ми се, че когато най-накрая стигна там с мен ще се случи нещо невероятно, искаше ми се тичам натам. Съществува и усещането за голямо платно на това място, което е пределно издуто от силен вятър. Реализацията на такива желания, ако не се примесват с помрачения винаги води до открития, до нови ОзВ или до усилване на стремежа и физическите преживявания. Невъзможността да се реализират такива желания не предизвиква НЕ, а само все същото предусещане.

03-01-07) Това, че блаженството, чувството за красота, симпатията резонират едно с друго, обикновено не предизвиква изумление – това се възприема като нещо естествено, тъй като самите възприятия ни се струват близки, въпреки че ако ги погледнем внимателно, то възниква изумление – удивително е, че е именно така, че резонанс възниква именно между тях, а не например между блаженството и раздразнението.

Но още по-удивително е това, че резонансът възниква между толкова неприличащи си възприятия като, например, блаженството и искреността! Удивително е това, че толкова различни възприятия ярко резонират едно с друго. Удивителен е резонансът между сферата на празнотата и отчуждеността, между разсъдъчната яснота и безметежността. Удивителен е резонансът между такива възприятия, чиито описания от семантична гледна точка са съвършено равноправни, например между предаността и отчуждеността.

Удивително е и това, че физическото състояние става изключително приятно именно от резониращите едно с друго ОзВ! За да може по-ярко да се види тази удивителна хармония, представи си, че твоето състояние се подобрява от нежността и раздразнението и се влошава от предаността. Даже е невъзможно да си представиш какво би било в такъв случай.

“Държавното” устройство на всеки човек е такова: официалната власт в страната принадлежи на този, който носи униформата на диктатора с название “аз”, при това съществува кръг от лица (т.е. възприятия), които са допуснати до мундира за постоянно, а също има и такива, които само понякога имат достъп до него. Рядко се случва така, че под влияние на външни сили униформата на диктатора може да попадне у някого от новите хора.

Смяната на властта става хаотично и много бързо – мундирът преминава от едни ръце в други за броени минути ли даже секунди.

Ако постоянен достъп до мундира получават група хора, които поне отчасти са съгласувани, то формираната от всеки един от тях не е твърде противоречива и такъв човек е наричан “последователен” или “упорит”, или ”целеустремен” и т.н., то даже в такъв случай ситуацията най-често напомня за орела, рака и щуката.

Прескочи-кобилата на носителите на мундира “аз” е непрекъсната и всеки смята себе си за отговорен за решенията на всички предшественици.

Сега да се върнем към описанията на всички желания.

У обикновения човек почти всички желания са механични и в тази ситуация е почти невъзможно даже да се замислим на тема “аз” – незабавно възникват умора и НЕ. Радостното желание да се спреш и да се замислиш се появява и придобива сила с по-честото и по-силното проявяване на рж.

Във всеки един момент нещо правим и нещо изпитваме, при това по-привичното желание е по-силно от по-слабо привичното, а много честото възприятие (навикът) се проявява даже при много слабо проявено желание да го изпитваме. За да може новото желание да пробие през всичките ни навици му е необходимо или да бъде тясно асоциирано с едно от привичните желания, т.е. насочено към реализацията на едно от тях, или е необходимо да бъде изключително силно и настойчиво.

ОзВ (ОзВ, яснота, рж, ОЕС и физическите преживявания) и помраченията (НЕ, тъпотата и лъжливите концепции, мж, НЕС) са толкова безкрайно далечни едно от друго, толкова несъвместими, че с укрепването на ОзВ въпросът за властта излиза на преден план неизбежно. Човек се раздвоява, разкъсва се на части. Властта посменно преминава от портията на НЕ към партията на ОзВ, при това нито една от двете, оказвайки се на власт категорично не желае да признава решенията на другата. Затова от гледна точка на страничен наблюдател, който е далеч от практиката на развиването на ОзВ, такъв човек изглежда противоречив, ненадежден. Тъкмо тя се е разбрала с теб за нещо, а след 5 мин. вече се отказва от уговорката като обяснява, че няма рж. Но тази променливост продължава само докато практикуващата не се научи ясно да различава рж и мж. Рж в чист вид също могат внезапно да се сменят с други рж точно на средата на своята реализация, но все пак болшинството от тях са напълно устойчиви и определени, така че практикуващата няма никакви сложности с реализацията на даже много дългосрочните рж.

Разкъсването на цялата съвкупност от възприятия на два непримирими фронта не е шизофрения или нещо друго от областта на психиатрията. Разликата е в това, че считащите се за патология и доставящи страдание явления се състоят в една или друга комбинация на помрачени възприятия – една съвкупност от мж се противопоставя на друга, едни концепции – на други. Всеки, който се стреми да изпитва колкото се може повече ОзВ, който предприема за това практически стъпки и постига резултат и се сблъсква със ситуацията на “раздвояването” разказва за това, че това състояние е даже твърде привлекателно. Това не е борба за освобождаване. Често става и така, че за кратък промеждутък от време става чиста смяна на ОзВ с НЕ и тогава възниква особено ярка яснота в това, че по неизвестна причина ОзВ се преживяват така, че това резонира с думите “живо”, “истинско”, “онова”, а помраченията – не. По този начин колкото по-често и по-ярко се проявяват ОзВ, толкова повече наслаждение и други ОзВ възникват от самия процес на борба с помраченията – даже ако това става с огромни усилия.

И ако продължаваш да бъдеш напориста в практиката си, не изпитваш чести оргазми (не по-често от едни серия оргазми от един път на 2-3 месеца) то с времето озареният фон ОФ ще се доближи да непрестанен и двоевластието отново ще се смени с едновластие, но сега на власт ще бъде не празната концепция “аз”, в която всяко възприятие може “да си покаже главата”, а коалиция на ОзВ. Отначало човек е сам, после са двама, после пак е сам.

По пътя към новото обединение постоянно ще възниква необходимостта да се решава следният въпрос: точна сега може да вземе връх желанието да поиграеш на компютърна игра и да изпитваш задоволство и недоволство или желание да четеш книга за Рамакришна и да изпитваш ОзВ. Точно сега ще стане едното или другото. Ето какво променя нещата и нарушава пълното господство на механичните желания – яснотата в това, че при всички случаи ще стане едното или другото или третото – все някое желание ще пребори останалите. По удивителен начин тази яснота усилва рж да изпитваш ОзВ. Впрочем, това не е толкова удивително, ако си спомним това, с което започнах: свойството на ОзВ да резонират едно с друго. Оттук е ясно, че ВСЯКА яснота съдейства на рж да изпитваш ОзВ. Затова за всички направления на практиката такова огромно значение има практиката за отстраняване на концепции, думите с неопределено значение и т.н. – постигането на разсъдъчна яснота изключително силно резонира с ОзВ-яснотата и всичко това действа в полза на желанието да изпитваш ОзВ.

Терминът “медитация” се среща много често. Най-често го използват като красива примамка и сами не знаят и не искат да знаят какво точно се обозначава с тази дума. Тези, които наистина са занимават с някаква практика, най-често обозначават с тази дума възвръщане на вниманието от всякакви мисли, желания и емоции, като по време на този процес у тях възникват привлекателни за тях възприятия. Описанията на такива възприятия често резонират с ОзВ (това зависи от конкретния автор). Смята се, че отстраняването на желанията е съществено условие за успешното провеждане на медитация. В много от инструкциите по медитация директно се казва, че даже желанието да има резултат е препятствие за медитацията. Това очевидно противоречи на предлаганата от мен практика за култивиране на рж и аз искам да поясня това.

Яко нямаш яснота в бездънната пропаст, разделяща рж и мж, ако нямаш опит в отличаването им едно от друго и в култивирането на първите и отстраняването на вторите, ако не знаеш, че рж резонират с ОзВ, а мж са несъвместими с тях, ако не се занимаваш с практиката за отстраняване на НЕ, които неизбежна възникват по навик и и при реализацията на мж (втова число и желанието за резултат, ако в него механични съставляващи), то разбира се, само с пълно възвръщане на вниманието от всички възприятия можеш да постигнеш проявяване на ОзВ. При това, първо, възникващите ОзВ са кратковременни, неустойчиви, не достигат висока интензивност и пронизителност, не набират дълбочина (т.е. богат спектър от нюанси) и по този начин не могат да окажат съществено влияние на цялата съвкупност от възприятия на това място, не стават съществен противовес на помраченията, не могат да станат навик. Второ, подобна практика е несъвместима с обикновеното ежедневие, да се говорим за живота изпълнен с рж, тъй като изисква да се отдели специално време за медитация. Стига се дотам, че ОзВ от групата на Устремеността не могат да се проявят в практикуващия “медитация” поне що годе устойчиво, тъй като рж са първите искри на тези ОзВ и най-резониращите с тях фактори. Трето, медитиращият напомня на човек, който седи на брега на океана и чака да види какво ще изхвърли океанът на брега, но когато ОзВ се проявява той даже на може да го хване и да го направи постоянна част от своите възприятия, тъй като отстранява желанието за това! Той може само да наблюдава как ОзВ се появява и лишено от поддръжката на рж да го изпитваш бързо изчезва. По този начин, медитиращият се лишава от твърде мощен двигател, който ускорява десетки, стотици пъти изграждането на навика да изпитва привлекателни възприятия.

Практикуващият ППП безусловно се занимава и с “медитация” – той отстранява помраченията (а понякога не само помраченията, а всички възприятия подред), “вслушва” се м това, което се пробужда, но при възникването на ОзВ изпитва резониращо рж да изпитва това ОзВ по-силно и по-често. Той отделя това желание от механичните, помрачените желания и изпитвайки го и култивирайки го с помощта на формалните практики постига много висока скорост на закрепване на навика да изпитва това ОзВ. При първата поява на ново ОзВ той се вкопчва в него с помощта на описанията и фиксациите. Дори повече – с помощта на формалните практики той постига устойчиви и нтензивни ОзВ, започва да изпитва нови ОзВ, възникват нови рж, започва пътешествие в света на ОзВ, при това за неговото осъществяване не е необходимо да делиш живота си на “практика” и на “не-практика”, което катастрофално снижава ефективността на практиката. Практикуващият ППП може да се занимава с практиката си 24 часа в денонощието, при което всяка ситуация е идеална за него!