Съдържание:
06-01-01) Ефективна практика – това е практиката на малките необратими промени
06-01-02) Позиция на “ловеца и натуралиста”
06-01-03) Изследване
06-04-04) Схема на дракона, линии, венчелистчета и съцветия
06-01-05) Ограничители и стражи
06-01-06) позиции и състояния
06-01-07) Смяна на личността. Привързаността към хората
06-01-08) Социални експерименти
06-01-09) Описания и фиксации. Формални практики
06-01-10) Сталкинг и аскетизъм
06-01-11) Освобождаване от доизмислени и умишлено незабелязвани неща
06-01-12) Траектории
06-01-01) Ефективната практика – това е практиката на малките необратими промени. Сериозното напредване започва именно тогава, когато се прекрати спазматичното желание за епохални дела и ти започнеш да правиш макар и малки, но конкретни стъпки, променяйки навик след навик, възприятие след възприятие. Всяка твоя стъпка има следните характеристики:
1) Има пълна, стопроцентова яснота какво точно искаш да направиш.
2) Той е незначителен, затова няма (или почти няма) съмнение, че можеш да го наравиш
3) Има радостно желание да направиш тази стъпка. То не е мотивирано то ЧСЗ, тъй като ЧСЗ няма да се удовлетвори от такава “незначителна храна” като малката крачка
4) След достигането на определен резултат тържествуваш, усилва се предусещането и очакването, упорството и решимостта.
5) Често възниква нова яснота, могат да се проявяват и нови ОзВ.
Щом само придобиеш опит в практиката на малките крачки, честолюбивите, но безплодни мечти за велики дела отслабват, докато в същото време очакването, предусещането, възторгът и упоритостта се усилват.
Хората, дълбоко потънали в помрачения и искащи само да изглеждат просветлени, пренебрегват дребните резултати, гледат на тях с високомерие и сарказъм. На въпроса за резултатите от тяхната практика такива хора отговарят (като изпитват при това раздразнение), че, видите ли, бързата кучка слепи ги ражда и практиката води о резултат съвсем не скоро. Ако кажеш, че си се научила безупречно да отстраняваш раздразнението от погрешно натиснатия клавиш на клавиатурата, то в отговор чуваш, че това не е резултат, а глупава дреболия, че той има съвсем различни планове, че него не го интересуват такива дреболии, че той се стреми към пълно просветление. Колкото човек е по-неискрен, лъжлив и се държи здраво за помраченията, толкова по-малко значение придава на конкретните малки стъпки.
Резониращ образ: конче, което издърпват за крайчето от широка ивица плат. Дърпаш от едно място, а цялата тъкан се разрежда, навсякъде възниква област на по-високо освобождаване. Когато направиш малка необратима крачка, то откриваш, че това се отразява и на други страни от живота ти. Когато правиш малка необратима промяна, все едно че леко разреждаш другите помрачения, а интензивността и пронизителността на ОзВ нарастват.
Постоянно си мисли какви конкретни задачи, чието решение ти предусещаш, стоят пред теб сега, днес, тази седмица.
06-01-02) В процеса на практиката по уплътняване аз искам максимално да се съсредоточа, да не пропусна нито дена секунда, тъй като именно в тази секунда може да се провре НЕ. Така се изработва позицията на “ловеца и младия натуралист”: ловецът на най-дребните НЕ и младият натуралист, проследяващ ОзВ, които възникват на малки изблици докато ловецът яростно и непримиримо открива и отстранява НЕ като фиксира всеки акт на отстраняване.
По време на практиката на уплътняването могат да възникнат:
*) Скука (та нали съм лишен от обичайните впечатления) – отива в пастта на ловеца
*) Желание за впечатления – раздвоява се на НЕ (отиват в пастта на ловеца) и ПЕ от успешната работа ловеца, от изблиците ОзВ (отиват за поддръжка, макар и механична, на натуралиста)
*) НЕ, постоянно възникващи от хаотични отвличания (ХО). Преди аз не ги забелязвах, а сега виждам, че множество ХО са източници на НЕ, различими само с помощта на микроскопа на уплътненията (отиват в пастта на ловеца)
*) НЕ от това, че не възникват ОзВ ( в пастта на ловеца)
*) Предусещане от очакването на ОзВ, от тяхната поява, от процеса на уплътняване (в забранената зона на натуралиста)
06-01-03) Изследването е съвкупност от действия, имащи за цел постигането на обектно ориентирана яснота. Изследването, търсенето на открития и правенето на открития винаги се съпровожда с предусещане. Особено ярко предусещане възниква по време на ОзВ, затова не е чудно, че ОзВ резонира с радостното желание да го изследваш, което на свой ред води до появата на яснота и ускоряване на пътешествието в света на ОзВ.
Съставни части на изследването:
1) Ясно и колкото може по-конкретно да се определи обекта, темата на изследването.
2) Да се съставят и постоянно да се актуализират списъците на всичко, което има отношение към изследвания обект и може да се окаже съществено за резултативността на изследването.
3) Многократно да се препреживява изследваното състояние или процес.
4) Да се правят усилия за различаването на възприятията, процесите.
5) При откриване на нови възприятия – независимо дали е разсъдъчна яснота или ново ОзВ – подробно да се фиксира, да се съставят описания.
По време на целия процес на изследване да се поддържа активно състоянието на “ловеца” и “натуралиста”.
06-01-04) Един от начините да се обхване с поглед практиката на прекия път изцяло е като се създаде схема, която включва най-съществените елементи. Например – схемата на дракона:
1) Основата на схемата на дракона са “ловецът” и “натуралистът”
2) Ловецът и натуралистът са безупречни (т.е. тяхната дейност е максимално ефективна), ако им са присъщи четирите качества:
*) внимателност /към това, което искат да хванат/
*) решимост /в осъществяването на своята дейност/
*) упорство (т.е. способност да се действа в продължение на дълго време)
*) предусещане /на резултата от лова/
(Тези четири качества обозначават всяко ОзВ от съответната линия).
3) Ловецът и натуралистът усилват блясъка на четирите качества, ако са проявени четири благоприятни фактора:
*) усилия за пораждане на ОзВ.
Най-пряка поддръжка пораждането на ОзВ оказва на качеството “предусещане”
*) изследване, фиксация и корекция на списъците, описанията. Става въпрос за списъци на всичко, което има отношение към текущата практика – радостни желания, съставът на озарената база (т.е. проявяващи се поне от време на време ОзВ), озарени фактори, фиксация на формалните практики, възникващи хипотези, резонансни описания на ОзВ и т.н.
Най-пряка поддръжка “фиксацията на списъците” оказва на качеството “внимателност”.
*) “подканване”. Постепенно може да се натрупва резултат от влиянието на неблагоприятни фактори – да се понижи интензивността на ОзВ, да се помътни яснотата, да се усилят задоволството и всекидневността, а аз мога и да не забележа това – това е като да живееш с дете и да се забелязваш как то расте. “Подканването” – това е вкарване на ентусиазъм и ярост в усилията, проверка на качеството искреност.
Най-пряка поддръжка “подканването” оказва на качеството “упорство”.
*) “самодостатъчност” – това е позицията на самотният воин, освободен от сърдечни връзки (привързаности) с хора, в това числи и с практикуващи, позицията на човек, който ще продължи своето пътешествие, независимо от всичко, при всякакви обстоятелства.
Най-пряка поддръжка “самодостатъчността” оказва на качеството “решимост”.
4) Ловецът и натуралистът не намаляват блясъка на четирите качества, ако не са проявени четири неблагоприятни фактора:
*) Механично желание за впечатления. Влияе негативно преди всичко на “упорството”
*) Светлосиво състояние, надигащ се НФ. Влияе негативно преди всичко на “предусещането”.
*) Задоволство. Влияе негативно преди всичко на “решимостта”
5) Фундамент:
Състои се от пет позиции, всяка от които представлява оптимална практика за всяка скандхи (тип възприятие).
) “Сталкинг” (скандха на емоциите – очистване от НЕ, НФ, НО, НЕС, пораждане на ОзВ). Вж. главата за сталкинга.
) “Аскетизъм” (скандха на желанията – очистване от механични желания, пораждане на радостни желания). Вж. главата за аскетизма.
) Безмълвие (скандха на мислите – очистване от хаотичния вътрешен диалог, пораждане на разсъдъчна яснота). Вж. главата за отстраняване на ВД.
) “Сиддхи” (скандха на усещанията – очистване от негативните усещания, пораждане на физически преживявания). Вж. главата за ФП.
) “Озарено различаване” (скандха на различаващото съзнание – очистване от механичното различаване с помощта на практики от рода на “не-река, не-планини” и др., пораждане на озарено различаващо съзнание). Вж. главата за оРС.
6) Озарена база.
Съвкупност от всички проявяващи се от време на време ОзВ.
7) Пет базови Преживявания (т.е. екстатични ОзВ) – пет върха, издигащи се над морето от ОзВ.
8) Самадхи – синтез от петте Преживявания – врата в неизразими състояния.
Съвкупност от всички осем елемента и се явява “схемата на дракона”.
В схемата на дракона централно място заемат именно ловецът и натуралистът, а изследването само влиза в състава на единия от четирите благоприятни фактора. Именно накова акцентиране води до най-стремително предвижване в пътешествието из ОзВ. Позицията на “учения”, в която в центъра стои изследването, а всичко останало на втори план или съвсем се изпуска е крайно неефективна, съвсем или почти не се отделя внимание на тези фактори, без които резултативното изследване става невъзможно.
Линейното описание може да бъде заменено от по-лаконична диаграма: например, в центъра – две букви: “л” и “н”, които да обозначават ловеца и натуралиста. И двете букви се намират в центъра на окръжност, на която на равно разстояние една от друга са вписани четири абревиатури, обозначаващи 4 качества. Вляво и вдясно от окръжността – по един вертикален ред, състоящ се от четири реда. Отляво: благоприятни фактори, отдясно: неблагоприятни. Хоризонтална черта отдолу – фундамент. Друга черта, покриваща диаграмата отгоре, обозначава озарената база с Преживяванията и Самадхи. В процеса на запомняне на диаграмата, аз я сменям с още по-лаконична пиктограма – прототип на йероглиф: в центъра “л н”. Наоколо – кръг с четири еднакво отдалечени тлъсти точки. Отляво – вертикален ред с четири плюса, отдясно – вертикален ред с четири минуса. Отдолу – хоризонтална черта. Отгоре – дъга.
Ако имаш желание да включиш в образа емоционален подтекст, може да сформираш символ. Символът се отличава още и с това, че позволява да му се нанасят толкова детайли, колкото искаш. Например, изображение на дракон с две глави (ловеца и натуралиста) – лявата глава има устремено изражение (предусещане на ОзВ), дясната – хищно-отбранително (лов на помрачения). Драконът има четири крила (четирите качества) и четири лапи – две предни и две задни. Лявата предна лапа има четири нокътя, с които драконът все едно стиска плячката (контрол на четирите благоприятни фактора). Дясната предна лапа също има четири нокътя, с които той като че ли маха от себе си нещо (контрол на четирите неблагоприятни фактора). Двете долни лапи са стиснали опора във вид на петоъгълник (фундамент от петте практики, оптимални за всяка скандхи). Над главите на дракона, в средата има корона, със следната конструкция: многоъгълна основа (озарената база) към горния край преминава в пет “пирамидки” (петте базови Преживявания), в центъра на короната между пирамидите има сияещо кълбо Самадхи.
Схемата на дракона е фиксация на акцентите в практиката, определяне на приоритетите. Ако има кормило, колело, двигател и фарове, то използвайки хаотично ту едното, ту другото, ти едва ли ще стигнеш далеч. Схемата на дракона съединява частите на практиката в едно цяло, за да изкристализира полученият опит и това не е просто похват на речта, това именно така се преживява, като проявление на ново качество на практиката – възниква необикновена устойчивост, независимост от хаотичните влияния, расте предусещането, устойчиво и ярко се проявяват ОзВ, има състояние на “единна цел”.
Ще прибегна към аналогия, близка до тази, която е изказал Гурджиев (вж. П. Д. Успенский “В поисках чудесного” /”В търсене на чудесното”/): обикновеният човек представлява колоидна смес – течност, в която в равновесно състояние се намират огромно количество разнородни частици и всяко влияние отвън разбърква частиците и тези, които са били отдолу се оказват от горе и започват да управляват цялата смес, докато следващото разтърсване отново не промени всичко. Занятията с практиката водят до кристализация – най-привлекателните състояния постепенно се събират заедно под влияние на силата на резонанса, която е своеобразна “гравитация”. В процеса на борбата на образуващото се сдружение на възприятията срещу механичните влияния, те образуват все по-тесни и по-тесни връзки, докато накрая степента на тяхната близост и концентрация не нарасне дотолкова, че да започне нов, непознат на практикуващия процес на кристализация, който придава на сдружението на ОзВ не просто особена устойчивост, а съвършено ново качество, така както кристалът, добит в разтвор, има качества, принципиално различни от качествата на разтвора. Схемата на дракона е отражение на такава кристализация.
Съвкупността от четирите качества на ловеца и натуралиста ще обозначим с термина “намерение” (този термин съм го взел о книгите на Кастанеда именно затова, защото според мен той обозначава именно това, което аз искам да обознача). Пораждането на намерения – това е всъщност пораждането на четирите качества.
Да разгледаме върху какви качества и фактори преди всичко влияят описаните от мен практики (разбира се, това е много приблизително разпределение, а някои практики имат значителен принос едновременно в няколко направления). Разглеждането на получената таблица ще доведе до разбирането на това, в каква област има недостатък на практики и тогава може да възникне желание за измисляне на практики за развитието на тази част на дракона.
Упорство
Изследване на концепциите (тази практика изисква прилагането на много продължителни усилия за търсенето на аргументи и контрааргументи),
Уплътняване (много е сложно да поддържаш прилагането на продължителни усилия зо отстраняването на това, което си свикнал да допускаш без да забелязваш),
15, 10-секундна фиксация в продължение на дълго време.
Решимост
Социални експерименти
Следване на 10 правила за реализация на радостните желания
Внимателност
Изчистване на езика (никак не е лесно – да внимаваш за това какви думи използваш, какви жестове, каква мимика),
Отстраняване на битовия маразъм (никак не е лесно да внимаваш за най-дребните обичайни действия)
Непрекъсната фиксация на наличието или отсъствието на ОзВ,
Отстраняване на силния вътрешен диалог,
Интелектуални игри
Предусещане
Създаване на списъци с радостни желания,
Реализация на радостните желания,
Създаване на списъци с озарени фактори,
Изследвания
ССС
Прекратяване или разреждане на оргазмите
Припомняне или препреживяване на личната история (изважда на бял свят множество дълбоки НФ, прави ги достъпни за отстраняване),
Задоволство
Спомен за смъртта
Пряко отстраняване на задоволството
Сталкинг
Желание за впечатления
Възвръщане на вниманието (вниманието се възвръща от ХО),
Аскетизъм (освобождава от привързаността към механичните и спазматичните желания),
Пряко отстраняване на механичните желания и пораждане на радостни желания
Сънливост / умора
Реализация на радостните желания,
Физически упражнения,
Пораждане на физически преживявания,
Съставяне на списъци
Практики, насочени към развитието на способностите да се търсят отличителните признаци, да ре разделят на класове и да се обединяват в групи, да се откриват и описват закономерности, да се открива, да се изнамира:
Съставяне на описания на обекти, отличаващи се повишена хаотичност и сложност на структурата: храст, път за някъде, лице, поведение на човек,
Определения на всякакви термини,
Отговори на въпроси, диспути, коментари /съобщения от други практикуващи/ (докато отговаряш на десетки глупави въпроси по дадена тема, започваш сам да придобиваш кристална яснота),
Писане на статии /за проведено изследване/,
Трениране на смяна на интерпретациите (отстранява здравата механичност на формирането на интерпретации, т.е. тъпотата),
Пораждане на ОзВ
Циклично възприятие (формира навик за отстраняване на НЕ и за изпитване на ОзВ)
Емоционална полировка (отстранява НФ),
Сталкинг (универсален начин на тотално отстраняване на НЕ),
Отстраняване на механични желания,
Практики на забавяне на механичното различаващо съзнание (не-река не-планини, контрол на момента на заместване при заспиване и т.н.),
Непрестанно да си даваш сметка, че сега няма ОзВ/няма ОзВ,
Подканване
Почасова фиксация на резултатите от практиката
5-10-15- секундна фиксация, поминутна фиксация
Самодостатъчност
Осъзнаване на отсъствието (осъзнаване на отсъствието на “аз” разрушава и илюзията за самота),
Отстраняване на измислици /хора, особено “близки” и интересни за теб/ (привързаността възниква именно към доизмислени образи),
Циклична смяна на личностите (отстранява привързаността съм собствената личност),
Може да се внесе допълнение в изображението на дракона – на всяко крило, обозначаващо качества на ловеца и натуралиста да се нарисуват люспи, на всяко от които да има две- или трибуквена абревиатура, обозначаваща практиката, която е насочена към преимущественото развитие или към съответното качество пряко или към асоциирания с него благоприятен или неблагоприятен фактор.
На фундамента аз предлагам да се изпише девиз (или символ, под който муцуната да разбира девиз), актуален за мецената в дадения момент, например:
Независимо от практиките на другите муцуни,
Независимо от страховете и очакванията,
Независимо от обстоятелствата, победите и пораженията,
Аз ще се занимавам със своята практика,
Яз ще продължавам пътешествието си.
Да разгледаме подробно съставянето на списъците. На мен ми харесва да разделям списъците на а) постоянни и б) за ежедневна актуализация. Примерно съдържание на постоянните списъци:
*) Сексуални фантазии, които могат да се реализират по принцип
*) Всички хора, от които ти поне някога нещо си искал + които поне нещо са искали от теб.
*) Известните ти ОзВ, разпределени по линии
*) Озарените фактори за различните ОзВ
*) Перспективни изследвания за в бъдеще
*) Радостни желания, предполагащи реализация в бъдеще
*) Бъдещи грижи
*) Списък на силните страхове, които някога си изпитвал в живота си, които в трая на краищата са се реализирали и описания на това как аз в последствие съм оценил толкова нежелания по-рано изход.
*) Списък на откритията по дни на седмицата за целия период, през който се води отчетността
Примерно съдържание на ежедневните списъци:
*) Радостни желания от днес
*) Изследвания на формалните практики, проведени днес
*) Механични желания, проявили се днес
*) ОзВ, прояли се днес
*) Физически преживявания, проявили се днес
*) Какви открития съм направил днес
*) Отчет за преживени 2 часа
Моделът на линиите на ОзВ е удачен чак тогава, когато ОзВ са сравнително малко, но когато тяхното количество нараства, става очевидно, че този модел вече не е задоволителен, тъй като възприятията от една линия могат да се проявяват едновременно, а могат и да не се проявяват, което не се връзва с битовата асоциация за “линия”, като за нещо последователно. Именно тези два факта, че ОзВ от една линия могат да се проявяват, а могат и да не се проявяват едновременно, а също така съществуването на разнопланови линии в рамките на групата на едно преживяване, водят до желание да се намери по-точен модел, какъвто става моделът на съцветието. Най-точна аналогия представлява възпламеняването на газов котлон, когато едни езиче пламва след друго и могат да горят, т.е. да бъдат проявени както всички езичета едновременно, така и само някои от тях. При това понятието линии вса пак не изчезва напълно, тъй като определя последователността на разпределяне на езичетата по въображаемата окръжност на съцветието, т.е. тази последователност, в която едно езиче възпламенява съседното.
Понякога е достатъчно да се прояви едно ново ОзВ, за да оформи структурата на съцветието. Подробен списък на ОзВ вж. в съответната глава.
Образно казано, острието на всяко езиче на всички съцветия представляват езикът на пламъка, т.е. всяко ОзВ при увеличаване на интензивността придобива екстатично качество – екстатична симпатия, екстатично упорство и т.н. Интензивността на ОзВ, при която започва да се проявява качеството екстатичност ще определим като 8 по 10-балната скала. Всяко ОзВ може да достигне екстатична форма, но колкото по-високо е разположено то по линията, толкова по-лесно се достига тази екстатична форма.
Достигането на екстатично качество означава докосване до областта на “сливане” – до процеса на начало на синтеза на Преживяванията, водещ към Самадхи.
Аз те съветвам да напишеш на голям плакат списък на Озв, разпределени на групи, разделени на съцветия и линии. Окачи го на стената, за да се вижда добре, имай списък и в тефтер или джобен компютър, за да ти бъде винаги под ръка. Отначало ще има инерция на нежелание да се определи мястото на ОзВ в тази схема, но тъй като това способства за затвърждаването на ОзВ, увеличава честотата му на проявяване и усилва неговите качества, то съответстващото радостно желание няма да закъснее да се прояви.
ОзВ често се проявяват на устойчиви двойки, усилвайки и очиствайки се едно друго от примеси, често това води и до проявата на нови оттенъци, които не могат да се сведат към просто събиране на качествата на елементите на двойката. Двояките биват линейни (от едно езиче) и нелинейни (от съседни езичета) и интегрални (от различни групи). След двойките започват да се проявяват по-сложни комплекси ОзВ – “акорди”.
06-01-05) С отстраняването на механичните желания и култивирането на радостни желания, се изяснява още едно нещо с огромно значение – оказва се, че в състава на моите възприятия съществува цяла съвкупност от желания, която изпълнява само една функция – да бъде ограничител на радостните желания. Почвата, на която растат тези плевели е страхът. Различните страхове, чието формиране е започнало най-вероятно още от раждането, подхранват томи ограничител. В състава на страховете влизат:
а) страхът от разочарование, ако желаният резултат не бъде получен;
б) страхът да се променяш – в най-висока степен консервативен страх, който усилва механичното желание да оставиш всичко такова, каквото е, да не променяш нищо.
в) страх от всичко ново
г) ред други дребни страхове
Съвкупното действие на ограничителя (разбиран като съвкупност от механичните страхове да се променяш) се проявява като неспособност силно и радостно да искаш. Когато изпитвам радостно желание, понякога възниква чувство, че все едно нещо ме държи за гърлото и ме дърпа назад, като препятства увеличаването на силата на желанието. Все едно, че за едната ръка ме дърпат напред, а за другата – назад. Това в действителност е така.
В резултат от практиката действието на ограничителя ще отслабва, така както и прякото отстраняване на НЕ и пораждането на ОзВ правят своята работа бавно, но сигурно. Но може би е възможно да се подберат специални, тясно насочени практики, които да противодействат конкретно на ограначителя?
Огромно значение има самият факт, че наличието на ограничителя е осъзнато, че тази съвкупност от механични желания е отделена от общия състав на сивия фон, който от време на време се надига върху практикуващия, тъй като сега в състава на възприятията се е появило ново радостно желание – желание за противодействие на ограничителя, за неговото отстраняване (тези, които не се занимават с практиката могат да не се безпокоят – става дума не за премахването на ограниченията за реализация на желания, свързани с насилие, разрушение, власт и т.н., а за премахването на ограниченията да изпитваш ОзВ – преживяване на нежност, симпатия, блаженство, пространство и т.н.) Преди ограничителят да бъде отделен като отделна съвкупност от възприятия, това желание не е могло да се прояви. А както вече е известно – самият факт на наличие на радостно желание се явява движеща сила, именно то и води към откриването на методи за борба с ограничителя и към проявяване на решимост и упорство в следването на тези методи.
Постановката на задачата изглежда така: сега е проявена някакво ОзВ с интензивност 5. Как пречи точно сега то да стане с интензивност 10? Доста странен въпрос, във всеки случай когато си го зададох – изпитах изумление. Наистина, какво пречи? Като че ли нищо не пречи – съсредоточавам се върху очакването, върху желанието да усиля даденото ОзВ… и ето тук се оказва, че не мога да изпитам толкова силно желание да усиля даденото ОзВ колкото ми се иска. Много странно усещане – вне едно се опитвам да се отскубна напред, а силен ластик ме дърпа назад, при това колкото по-активно се мъча да вървя напред, толкова по-силно ме дърпа назад. Няма по-лесен начин да усетиш това съпротивление, отколкото като се опитваш да желанието за усилване на ОзВ. Съвършено явно усещане за стегнат ластик. Този ластик и се явява една от основните части на ограничителя – страхът от поражение. Страх от това, че няма да мога да изпитам това, което искам. Страхът от поражение аз наричам първи страж на пътя към развитието на намерението. Този страж е омотал с вериги решимостта, като така е омаломощил целия дракон.
Десетки години ти си изпитвала разочарование и неуспехи и всичките тези години се е усилвал страхът от поражение, който кастрира радостните желания, та нали това е най-лесният начин да избегнеш разочарованията – колкото по-слабо искаш нещо, толкова са по-слаби страховете да се го получиш и толкова по-слабо е разочарованието в случай на неуспех. Когато искаш нещо много силно, то цялата се изнервяш, не си намираш място, а ако нещо не стане или стане по друг начин – това може да бъде катастрофа, да изкара те извън релси за месеци или даже за години. И сега, когато се опитваш рязко да усилиш желанието за ярко ОзВ се сблъскваш с този буфер, опазващ те от страдания. И него не го интересува, че ти вече не си страдаща жертва, а воин който ще удря в една точка докато не постигне своето. Него не го интересува, че при теб готов чака ловецът, когото ти тренираш безупречно да отстранява даже сянката на НЕ. Страхът се проявява автоматично, той убива решимостта като я реже почти от корен, оставяйки само мъничък израстък и за да се отстраниш този механизъм, аз предлагам първо, да си го изясниш и второ, да започнеш да го отстраняваш с пряко усилие.
Първото, което е необходимо да си изясниш е самото понятие “поражение” и да го разграничиш от понятието “неудача”. Обикновеният човек НИКОГА не изпитва поражения, тъй като поражението по определение е резултат от усилия, насочени към желателни състояния, а обикновеният човек никога не полага усилия, той е играчка в ръцете на слепи сили, на случайни натрупвания на обстоятелства. Обикновеният човек не може нищо да избира, тъй като не разполага със себе си, не си е стопанин. Ако той защитава нещо, то е защото по силата на формиралия се механизъм той не може да него защитава. Ако дава нещо, то е пак само защото по силата на този механизъм той не може да не го даде. Обикновеният човек не е този, който ПРАВИ нещо, който полага усилия, защото всяко усилие в моята терминология е акт на озарено съзнание, акт на преодоляване на механизмите. Източник е всяко възприятие от линията на очакването, което не може да бъде устойчиво проявено у човек, затънал в НЕ, концепции, механични желания и който даже не се стреми да се избави от тях и даже не знае, че е възможно да се избави. Когато обикновеният човек казва, че прави усилия, то това погрешно смесване на термините. Ако концепциите и НЕ те заставят да се напрягаш, то това е именно напрежение, а не усилие резултатът от повече или по-малко хаотичните действия ще бъде или успех, или неудача – обстоятелствата ще се подредят то някакъв определен начин, а ти ще интерпретираш това като успех или неудача, като нямаш никакви основания за това, след едното следва друго, и това, което те устройва сега, след един час ще донесе плод, който ще те накара да страдаш. Обикновеният човек не се стреми към ОзВ, той не знае какво иска, тъй като да искаш нещо означава да се освободиш от помраченията и да почувстваш своите радостни желания, а за обикновения човек това е невъзможно, тъй като той непрекъснато се намира в кръга на помраченията. Затова когато обикновеният човек получава нещо, то винаги е не това, което е искал, то винаги е или не съвсем такова, съвсем не такова, защото той просто не знае за какво “такова” става дума. Обикновеният човек се стреми към неясен комфорт, спокойствие, удоволствия, но съвършено не си представя какво именно точно му се иска, тъй като не може да се освободи от НЕ, концепциите, страховете, тъпотата, не изпитва ОзВ и радостни желания. И ако той достига поставената цел, то тя първо, не донася желаното облекчение, не прави живота интересен, а ако го прави, то за много кратко, след което отново започва дълбоко падане ямата на сивотата и НЕ. Затова даже когато получи резултат, който човек може да сметне за желан, той все пак не се освобождава от страха от неизбежно предстоящата му загуба. Ако момичето иска съпруг, то след като го получи и бидейки влюбена в него, тя вечно ща страда от ревност, недостиг на внимание и прочее, тъй като сивотата, тъпотата и НЕ не могат да бъдат спрени от съпруга, а после във влюбеността неизбежно възниква криза, която дови до потапяне в пълния мрак на скуката и ежедневието, та НЕ изяждат всичко. Това е наистина ужасно състояние, затворен кръг на непрекъснати страдания, от който няма начин да се измъкнеш, освен ако не започнеш да правиш усилия за отстраняване на помраченията и достигане на ОзВ. Смешни са тези хора, които се страхуват от ада – те не разбират, че адът вече отдавна е настанал за тях, че те са вече там, тъй като е вечен и неизбежен, докато не бъдат положени усилия за неговото прекратяване, т.е. усилия за излизане от кръга на помраченията.
Да направим равносметка: обикновеният човек никога не прави усилия – той просто мята от една на друга страна и е постоянно напрегнат поради това, че е подложен на удари от всички страни. Обикновеният човек никога не изпитва поражения, а само неуспехи, тъй като поражението е по определение резултат от някакви усилия, а успехът или неуспехът са неоснователна интерпретация на механично стечение на обстоятелствата.
В случая с усилията всичко е по друг начин. Ако ти си направил усилие и си изпитал ОзВ, то само това преживяване се явява и смисъл, и цел, и съдържание на този момент, които при никакви обстоятелства не могат да загубят или да намалят своята ценност, т.е. това достижение е невъзможно да бъде загубено. Дори повече от това! Ако ти си направил усилие и си претърпял поражение, то и това по чудесен начин се оказва стъпка напред. Ще подчертая – аз не интерпретирам поражението като стъпка напред, а то именно се явява стъпка напред, тъй като така се преживява. Ако човек не се предава след първите поражения, ако в него са достатъчно силни стимулите на отчаянието от невъзможността да се живее в помрачения и на радостния стремеж към ОзВ, то с всеки път, когато е положил усилия и след всяко претърпяно поражение, макар и понякога да се редува с редки победи над помраченията, той неизбежно рано или късно забелязва, че пораженията го укрепват, че ако днес приложа 100 усилия, за да отстраня НЕ и съм успял да ги отстраня само 5 пъти, то утре аз ще се чувствам вече много по-уверено, а след седмица – още по-уверено. Опитът на усилията не се губи! Или казано иначе, усилията никога не водят до поражение, те винаги водят до успех, само понякога този успех се нарича поражение, когато резултатът не е достигнат, а понякога се нарича победа, когато резултатът е достигнат. В резултат на това разбиране, практикуващият вижда, че победата, разбира се, окрилява, но поражението окрилява също, тъй като ако щом има поражение, значи е имало усилие, значи във всички случаи е направена крачка напред, значи все пак е било преживяно нещо прекрасно само по себе си – усилието, бил е укрепен навикът да не се предаваш на волята на НЕ, а да правиш усилия.
Да се върнем към първия страж. Той се проявява с пълна сила, когато става дума за успех или неуспех, но когато иде реч за прилагане на усилия, той става уязвим и безсилен. Той просто се е облегнал и стои тук, тъй като никой не го отблъсква. Практикуващият, който е наясно за какво става въпрос, вече знае, че това няма да е твърде сложна задача – не по-сложна от обикновеното отстраняване на НЕ, тъй като ако има яснота в различаването на поражението и неуспеха, то това ще обезоръжи стражата, това ще покаже, че той е с “фалшиви документи” – той има “лиценз” да ни защитава от механични желания за постигане на успех, не от радостни желания за постигане на резултат в практиката. Стражът е призван да ни защитава от разочарования и печал, той е бил създаден от механизмите на примитивната саморегулация, но на нас повече не са ни необходими неговите услуги – ловецът се справя с тази задача по неизмеримо по-ефективен начин, отколкото начинът кастриране на радостните желания.
Разбирайки всичко това, сега аз въоръжен с всички необходимо преминавам към отстраняването на първия страж.
Първото оръжие, както вече казах по-горе – това е самото радостно желание за неговото отстраняване, което сега може да се прояви, тъй като аз съм успял да го различа като отделен обект, като отделно възприятие.
Второто оръжие са преките усилия по отстраняването на “ластика”, който ме дърпа за опашката. През времето, когато аз пораждам усилия за усилване на радостните желания и другите ОзВ, аз едновременно осъществявам практиката “отсичане на опашката” – като извършвам специфично усилие по отстраняване на страха от неуспех. Технологията на прилагане на тези усилия прилича на технологията на емоционалната полировка, нищо принципиално ново или сложно няма тук, затова резултатът няма да се забави да се прояви във вид на рязък изблик на всички качества на ОзВ, проявяването на цели гроздове нови нюанси и съчетания, усилване на здравината на ловеца и натуралиста, стъпка напред към създаването на мощно намерение.
Третото оръжие – формиране на навици за изпитване на радост и предусещане при поражения. Всеки път, когато не ти се удава да отстраниш безупречно НЕ, имаш избор: да изпитваш нова НЕ или имайки гореописаната яснота и голям опит в прилагането на усилия да изпиташ възторг, предусещане от това, че е направена крачка напред, приложено е усилие, изпитано е поражение, изпитано е освобождаване от НЕ от поражението, пред теб всичко е отворено.
Аз съветвам също така да се прибегне до практиката на механичната замяна, тъй като концепцията за тъждеството на пораженията и неудачите може да бъде силна. Например, може да повтаряш фразата “пораженията са резултат от усилията, това е крачка напред” или каква да е друга фраза, резонираща с очакването.
Колкото са повече усилията толкова по-сладостно е поражението.
Колкото е по-ефективна неутрализацията на първия страж, толкова е по-стремителен избликът на ОзВ, толкова по-скоро по ще се сблъскаш с втория страж – нежеланието за промяна. Той “връзва ръцете и краката” на упорството, като така отрязва единия крак на дракона и рязко намалява силата му. Това препятствие може да се нарече още “инерция на мрака”. То се проявява като лепкава инертна тъмна маса, внезапно спускаща се върху практикуващия и погълнала всички звуци и цветове. В разгара на проявяване на ОзВ, когато изглежда, че нищо вече не може да те спре д стремителното ти движение напред, изведнъж те настига апатия, белезникава мъгла. Това не е сивота, не е светлосиво състояние, то е лишено от признаци и се проявява като лепкаво нежелание за нищо. Попадайки в капана на тази маса, ти отново се връщаш към предишното състояние – обемът на ОзВ се възвръща почти към предишното ниво, во все пак по-голям, разбира се, отколкото е бил до преди началото на отстраняването на първия страж. Както първият страж беше преодолян с различаване, яснота, радостни желания и решимост, така и вторият страж съответно се преодолява с различаване, яснота, радостни желания и упорство. Упорството се поддържа с формални практики, така че е целесъобразно съществено да се увеличи техният дял в общите практики докато противостоиш на тъмната лепкава инерция. Борбата с тъмната инерция прилича на движението на “автопилот” в дълбокото безразличие след две безсънни нощи. Но това препятствие, разбира се, е преодолимо.
В процеса на пораждане и изследване на ОзВ (с преодоляването на двата първи стража) понякога възникват много резки изблици, когато ОзВ – вече известни и неизвестни по-рано – буквално ти се изсипват на главата, покриват те като лавина и тогава ти се сблъскваш с третия страж. Когато ярките – чак до степен да ти спре дъхът, преливащи едно в друго ОзВ продължават непрекъснато (прекъсват се само за няколко секунди) в продължение на един час, втори, трети, достигайки до екстатично качество, когато ти се струва, че започваш да се пръскаш на парчета от възторг, то след известно време встъпва в действие забавяща сила от нов тип – най-много това прилича на специфичната умора от пренасищане с кислород. Така и ще я нарека – “умора от пренасищане сОзВ”. Тъй като тя не се съпровожда от неприятни усещания, то моят съвет е – да бъде отстранена и да се носиш напред. Потискай умората до последно, хващай всяка секунда ярки ОзВ – ти за пръв път си показала носа си от задушната стая и вдишваш чист горски въздух, надишай се максимално, за да запомниш този опит, за да успееш да познаеш колкото се може повече нови ОзВ, да си направиш аванс за в бъдеще, та нали всяко нова ОзВ е кука, забита в стената, за която ще се хващат в бъдеще твоите радостни желания. Колко време ще ти се удаде да прекараш на върха – зависи от много фактори – час или ден, но във всички случаи след изблика на ще последва необратим спад, тъй като умората от пренасищането ще се натрупва. Възможно е, направо в процеса на взрива на ОзВ ще започне физическа трансформация и бурно проявление на физически преживявания, възможно е това да се случи по-късно, но във всички случаи тялото ти ще започне да се преустройва и резултат от това преустройство ефектът на “кислородното пренасищане” всеки път ще се проявява все по-слабо. Пак от много фактори зависи колко бързо ще ти се удаде да преодолееш третия страж – възможно е това да отнеме два-три месеца, в продължение на които мощните изблици на ОзВ, продължаващи два-три дена да се редуват със спадове, които (особено в началото) могат да продължават също няколко дена до седмица. Колкото по-безупречно е отстраняването на НЕ, колкото по-активно ти се занимаваш с уплътняване и формални практики, колкото е по-яростна устремеността към ОзВ, толкова по-кратки са сроковете на остатъка.
За четвъртия страж особено няма какво да се говори – това е доволството, което обвива със сива сладникава мъгла. ОзВ се проявяват и уж всичко е забележително… и не забелязваш как заспиваш в задоволство и се събуждаш от това, че ОзВ някъде са се дянали. Всеки път механизмът на включване на задоволството безотказно заработва, щом ти минаваш покрай третия страж и недооценяването на способността на задоволството да те изкара извън релси може да доведе до най-дълбок провал, до изпадане от ярките ОзВ за дълги дни, до усилване на първите трима стражи.
Още първото преодоляване на всичките четирима стражи извежда практикуващия на ново ниво на практиката, когато, както изглежда, ОзВ могат да бъдат пораждани и усилвани безгранично и безспирно. В реалността това не става, тъй като преодоляването на стражите не е еднократен процес, а постепенен и ако ти си ги преодоляла сега и си изпитала взрив от ОзВ, то колкото той е по-мощен и продължителен, толкова по-активно ще се проявят и третият и четвъртият стражи. Ще ти се наложи да ги преодолееш, но спадът ще бъде неизбежен, след което ти отново ще напрегнеш сили, ще се устремиш напред, отново ще отстраниш стражите. Проблемът е обикновен – отсъствие на навик да
изпитваш такива ярки и продължителни ОзВ и с напредването на твоята практика този навик ще укрепне, ти ще свикваш с все по-ярки и продължителни ОзВ, пък и физическата трансформация ще съдейства на усилията ти.
След всяко поредно преодоляване на стражите ти попадаш в условия, когато на проявяването на ОзВ вече нищо не пречи! Това е удивително състояние и в него устремеността става тържествуваща, придобива качеството непоколебимост и това качество се шлайфа всеки пък все повече и повече. В тези условия възниква желание да се занимаваш с практиката “напомпване на устремеността”.
За напомпването на устремеността резониращи се явяват мислите за хора, достигнали невероятна степен на освобождаване – четене на книгите на Кастанеда с описание на древните практикуващи, съхраняващи своя живот в продължение на хилядолетия, пътешестващи в неизмеримите пространства на осъзнаването; четенето на будистки книги с описание на практикуващи, разтварящи се в “светлината на дъгата”; резонират фразите “невъобразима реализация”, “безкрайни светове на осъзнаването” и т.н. – всичко това резонира с усещането, че пред теб е отворена безкрайността и нищо не може да те спре, ако ти бъдеш безупречен в практиката. Това е непредаваемо чувство – когато ти не фантазираш за безкрайното пътешествие, не изпитваш задоволство, потискащо скуката, а непосредствено вдишваш аромата на свободата, със своите крака здраво стоиш на новата земя.
06-01-06) Да въведем термините “позиция” и “състояние”. Позиция – устойчива съвкупност от възприятия, сформирана на това място съгласно (фиксирано) желание. Състояние – устойчива съвкупност от възприятия, която се образува без участието на (фиксирани) желания. Например, ако занимавайки се с емоционална полировка, аз изведнъж за пръв път изпитвам възприятие от сферата на пустотата, то тъй като на това място не е имало желание да изпитам сферата на пустотата, а е имало желание да изпитам безметежност, то възникналата съвкупност от възприятия по определение ще се нарича състояние, а влизащата в това състояние съвкупност възприятия, състояща се от желанието да изпитвам безметежност, желанието да отстранявам НФ, желанието да правя емоционална полировка и самата безметежност, ще се нарича позиция.
“Позиция на бодхисаттва”: щом само има възприятие на кое да е помрачение на кой да е човек веднага:
- безупречно се отстраняван НО към помрачението,
- се поражда радостно желание да се проявят ОзВ във всяко чувстващо същество,
- поражда се симпатия и преданост (или към съществата, които се стремят към ОзВ, или безобектна).
Необходимо е да се пресича изместването на яснотата за наличието на помрачения и на доизмислени неща у друг човек.
Едно от новите състояния е “подкопаване на бента”. Резониращ образ: голям бент от пръст препречва реката, водата се събира и бентът започва да се размива, през пръстта се просмукват струйки и след известно време бентът ще рухне.
Характерни признаци на подкопания “бент”:
1) Яснота, че ти си в затвор. Не е задължително да има разсъдъчна яснота в това – за какви именно помрачения става въпрос, контурите на затвора основно само се очертават през мъглата: тук имаме абстрактна концепция, тук е НФ, там – механичния навик и т.н., но засега не е ясно кое именно помрачение се подкопава.
2) Предусещане на рухването на бента, предстоящото внезапен рязък скок към свободата и ОзВ.
3) Специфичното усещане за “опъната тетива” – цялото тяло (особено в областта на гърдите и корема) изпитва мъчително състояние – напрегнато, но сладко, все едно тетивата се опъва и скоро ще се скъса. Едновременно може да възникне механично желание да започнеш нищо да правиш, да облекчиш или да заобиколиш това напрежение, но след като това желание е отстранено, физическото усещане продължава и се оказва приятно.
4) Възниква настойчиво желание да различиш кое именно препятствие ще бъде разрушено, къде именно се е съсредоточила мощта на потока. Това желание е обусловено от друго желание – от желанието да се ускори пробива, а той ще се ускори, ако настъпи яснота. Възниква желание за различаване на възприятията; резониращ образ за него – искам да напипам тази област, около която се е съсредоточил потенциалът. В ранните стадии на подкопаване на бента, търсената яснота все не настъпва, могат да започнат да възникват НЕ, които е необходимо да бъдат безупречно отстранявани.
5) Недостигането на яснота извиква за живот желание, което аз искам да нарека “желание да се спреш”. ТО се проявява в това, че отслабва въвличането в дейност, нараства внимателността към ОзВ. Състоянието резонира с образа: “аз се превръщам в слух, в ослушване, замирам, спирам”. Възприятията (тези които не се явяват ОзВ) все едно потъват в мъгла, стават прозрачни. Когато желанието да се спреш се усилва, могат да възникват физически преживявания – твърдост, сфера на пустота. Също така на това съпътства ефекта на “ускорението” – аз започвам да различавам много повече възприятия от обикновено, в това число мога да различавам и отстраняванм малки изблици на НЕ, да фиксирам и усилвам малките изблици на ОзВ.
6) В някакъв момент настъпва пробив на яснота – някаква съвкупност от помрачения изведнъж става очевидна, възниква радостно желание да ги разрушиш. Като правило, довършителните работи вървят бързо, без сериозни усилия, все едно се пързаляш по пързалка.
7) Състоянието на подкопавания бент особено често възниква в ситуации, когато излизаш от полоса на спад в практиката (например, след оргазъм или залепване в НЕ), в резултат от която се оказват забравени достигнати по-рано ясноти, ОзВ минават в сянка. Но също така то е характерно и за ситуация, когато правиш открития, само че в този случай “спускането с шейна” не е така явно и ли изобщо отсъства и е необходимо да се правят усилия през целия път.
Състоянието на “подкопаван бент” води до раждането на радостното желание “да си проправя път”. Отначало неговият обект не е определен и може да се опише като настойчиво желание да спреш да изпитваш това “кофти състояние”. След това, когато желанието да си проправиш пък се усили и достигне екстатична интензивност, то настъпва яснота в това, че този бент подлежи на събаряне.
Позицията “меко упорство” се формира като резултат от силната решимост да преодолееш стражите. Прякото противостоене не може винаги да бъде достатъчно ефективно – наляга се да се полагат все повече и повече усилия, за да не изпаднеш от интензивните ОзВ, а тяхната ефективност става все по-малка и по-малка и в крайна сметка се усилва сънливостта и слез известно време независимо от всичките ти усилия настъпва спад. Вместо прякото противостоене е целесъобразно да се използва позицията на “мекото упорство”: аз позволявам да се снижи интензивността на ОзВ, все едно забавям скоростта при спускането надолу, т.е. не се опитвам на всяка цена да се вкопча в достигната интензивност (или дълбочина) на ОзВ, а съпровождам нейното снижаване с полагане на периодични усилия по отстраняването на стражите и пораждането на ОзВ. В резултат ми се удава да зафиксирам състояние на доста по-високо ниво, отколкото това, при което ОзВ си отиват в резувтат на прякото противостоене.
Позицията на мекото упорство води до това,че упорството започва да укрепва, да придобива нови черти. Става по-лесно да го отделяш от съвкупностите на другите възприятия, с които то преди е било смесвано като се е проявявало едновременно. Появява се възможност да изпитваш пряко желание да го изпитваш, което води да неговото усилване. Когато упорството достига интензивност 4-5, с него резонират образите на твърда скала, на фундамент, на непоколебима твърдост. Още резонира образът на дълбочинна сила – все едно тежък живак лежи на дъното на езеро. Възникват и физическо преживяване за твърдост.
С натрупването на промените, на границата на достигането на непрекъснати ОзВ, една дума става и девиз, и главна тема на вътрешния диалог, и израз на стремежа, предаността и решимостта – “да правя!”. Възниква яснота, че цялата практика, предшестваща достигането на непрекъснати ОзВ – това са всъщност само първите стъпки, първите телодвижения на същество, изпитващо яростно желание да се освободи от мъртвия сън, да изпълзи из под надгробната плоча. Този, който не е направил и това, той се самозалъгва, че иска ОзВ. Окончателно изчезва желанието да се грижиш за новите хора, тъй като тази грижа – това е жал към тях, доизмислянето им като “искащи, но не можещи”. Става пределно ясно, че “искам, но не мога” – това е самоизмама или измама. Няма нищо сложно или неясно в практиката на отстраняване на помраченията, особено след като всичко е подробно разгледано в книгата и в статиите на практикуващите и ако човек е “неспособен” да постигне непрекъснат озарен фон, то това означава само едно – желанието за помрачения на това място е по-силно от желанието за ОзВ. Съдействието на практикуващите става точково и много радостно – например, желанието да се разясни един и същ въпрос на един и същ практикуващ може да се прояви десет или двадесет пъти, но не повече от това – след такова количество разяснения той вече сам е в състояние да възстанови хода на мисълта, съдържанието на препоръките и ако той не реши този проблем, то никакви съвети нищо вече няма да променят, по-нататък всичко зависи от неговите усилия.
Позицията “точно сега аз не съм искрен”. Аз само мисля, че съм искрен, но така вече е било много пъти, когато съм считал себе си за искрен, а после се е оказвало, че това е била чудовищна самоизмама, която, струва ми се, е невъзможно да не бъде забелязана. Затова отсега нататък аз винаги ще считам себе си за недостатъчно искрен, за неискрен, за да биде проявено винаги радостното желание да търся и отстранявам неискреността, като така постигам нови пробиви към ОзВ.
Граница на достатъчния спомен – такова ниво на усвояване на ОзВ, при което е достатъчно само да си спомниш за ОзВ, за да се проявят те веднага. Съпровождането на спомена за ОзВ се избира според желанието – например, на мен ми харесваше да съпровождам спомена със задаването на въпроса “Какво изпитвам сега?”.
Съществено интензифицира практиката заимстването на ОзВ.
Да вземем за пример свръхусилието. То можеш да изпиташ към мен силна симпатия (не по-малка от 7-8), преданост, да изпиташ силно желание (не по-малко от 7-8) да заимстваш възприятието свръхусилие, да се съсредоточиш върху това желание за достатъчно дълго време, докато не възникне специфично напрегнато-блаженото възприятие, ще го нарека “магнетизъм” – все едно, че си “залепнала”, възниква усещане за изпълване, при това за известно време значително отслабва самоидентификацията и в резултат ти по тайнствен начин така се променяш, все едно имаш много по-интензивен опит в изпитването на свръхусилие, отколкото имаш реално, т.е. при последващите опити да породиш свръхусилие то го изпитваш вече много по-лесно и по интензивно, отколкото това ти е било възможно по-рано.
Използването на снимки, гласове или отчетлив спомен, или още по-добре личното присъствие на човек, от когото ти искаш да заимстваш ОзВ, опростява осъществяването на заимстването. Ще нарека това “насочено заимстване на ОзВ”.
В случай, че даденото възприятие не се проявява в мен много по-ярко и устойчиво, отколкото в теб, такова възприятие като “магнетично залепване с размиване на самоидентификацията” както и резултат във вид на рязко нараснала способност да правиш свръхусилия, няма да има даже пир съблюдаване на условията за наличие на симпатия и радостно желание. Също така резултат няма да има и в случай, че ти само се самозалъгваш, че изпитваш към мен симпатия от степен 7-8 (а не семейственост, например), и че изпитваш радостно желание да заимстваш това възприятие (а не действаш от чувство за малоценност, например).
Съществува и ненасочено заимстване на ОзВ когато ти заимстваш съвършено ново за теб ОзВ.
06-01-07) Възможна е комплексна замяна на възприятията – “смяна на личността”. Колкото по-широк е спектърът на обхванатите възприятия, толкова по-лесно се преминава от една личност към друга. Асо си свикнала да бъдеш скована и неуверена, то много трудно ще измъкнеш от този състав на възприятията нерешителността и ще я замениш с решителност, докато ако едновременно се сменят множество възприятия (име, дрехи, маниери, навици, обкръжението ти от хора, речниковия запас и т.н.), то замяната може да се окаже учудващо лесна.
За новата личност е целесъобразно да се избират възприятия, резониращи с ОзВ.
Интересна е практиката на циклична смяна на личностите. При това не възникват “раздвоение на личността” и други подобни нежелани ефекти.
За да зафиксираш новата личност, състави списък на елементите й и ги възпроизведи едновременно:
*) Дрехи. Намери си различни комплекти дрехи за различните личности и никога не ползвай дрехи от “един на друг”.
*) Избор на фрази, думи. Нека за различните личности да имаш специфични за всяка една от тях изрази.
*) Музика, която те слушат.
*) Вкусовите им предпочитания.
*) Местата им за разходка.
*) Интереси – любими книги, теми на разговор, начини на отдих и т.н.
*) Компании. За да можеш безупречно да шлифоваш новата личност, намери си нови познати, които ще те познават само във вида на новата личност. Тъй като те още нямат стереотип във възприемането ти, те ще те приемат такава,каквато ти сама им се поднесеш и по този начин ще облекчат свикването с новата личност.
Построяването на новата личност е много интересен, творчески процес, сам по себе си свързан с проявяването на ОзВ.
Може да направиш едновременно няколко личности – постоянни или епизодични. Ако формираш личност, която се състои от възприятия, резониращи с ОзВ, то разбира се, че на теб ще ти се прииска да направиш тази личност постоянна, за да може с времето или веднага да преминеш към нея напълно. Но може да пораждаш епизодични личности за конкретни задачи. Например, за да се научиш да отстраняваш страха да изглеждаш тъпа в очите на другите хора, ефективна е ролята на глупачката. Влез в нова компания и накарай всички да повярват в това, че ти си пълна глупачка. Предварително научи подходящи думи и жестове, изработи си идиотски смях, отговаряй безсмислено и т.н. И ще видиш колко силно си зависима от мнението на хората, колко илюзорно е било твоето освобождаване от тревогите за тяхното мнение.
Сменяйки личностите, ти ще откриеш неочаквани за сече си радостни желания. Например, ролята на глупачката рязко ще усили еротичните и сексуалните възприятия, по-ярко ще се проявят някои ОзВ – значи твоята стара личност препятства проявяването на сексуалността, а ти дори не забелязваш това, тъй като плътно си се сраснала с НФ, със загрижеността за чуждото мнение, с навика да потискаш сексуалността си, а когато ти си глупачка – няма за какво да се безпокоиш, ти и без това вече си глупачка, всички го “знаят” със сигурност и може да щурееш на воля. Състоянието на освобождаване от загрижеността за чуждата мнение, както и другите привлекателни състояния, може да бъде запомнено и да се гмурваш в тях пряко, включвайки ги в състава на новата личност.
Освобождаването от твърдата фиксация на една, механично формирана личност води до силно отслабване на “привързаността към хората” (ПКХ) – съвкупности от НЕ, ПЕ, концепции, механични желания, механични различавания, препятстващи позицията на самодостатъчността и резониращите с нея ОзВ. В състава на ПКХ влизат загрижеността за чуждото мнение, механичната грижа, скуката, задоволствота,ревността, страхът от самота, концепциите “мое” и много друго.
“Съвместна практика”, “съвместен живот” и въобще всичко, което наричаме “съвместно” – това често не е нещо друго, а способ да се проявява и укрепва ПКХ. Типично нейно проявление е това, че човек започва да говори не от свое име, от името на “колектива”: “ние смятаме”, ” той разбира”.
Тъй като с муцуните на практикуващия му е най интересно, то към тях възниква привързаност и ако не се отстранява, то ефективността на общуването катастрафочно ще намалее.
От време на време прекарвай съвсем сама няколко часа или няколко дена – отивай в гората или заминавай за друг град. Още можеш да станеш в 3-4 часа през нощта и да си вършиш работата, докато всички спят. Можеш да пораждаш образи, резониращи с радостната самота. За мен, например, това е въображаема история за това, че в резултат от моите експерименти аз случайно съм се оказал в друго “пространство”, “време”, в “паралелния свят на сънищата” и пътят назад е изгубен. Следобедно меко слънце, малък, покрит с мъх град, настъпва есен, прашна пътечка в малък парк, от време на време минават хора, които са ми безкрайно далечни, аз никога няма да намеря тук близко същество, всички те спят дълбок сън, потънали са в безнадеждно далечен от мен живот. Аз съм съвършено сам, изхвърлен завинаги от обичайния свят и всичко, което ми остава е да почувствам възторга на самотна летящата птица, буйния екстаз на непредсказуемостта на това, което е пред мен, да почувствам екстатична преданост към тези, които повече никога няма да видя и да продължа своето пътешествие, независимо от всичко.
Зафиксирай съществените различия в състоянието си, когато си сама и когато си с муцуните. Постигни ОзВ, когато се намираш в самота. Намирайки се сред муцуните, периодично пораждай ОзВ, все едно, че си сама, изпитвай радостна самодостатъчност, сериозност за пълната отговорност за твоята практика – тогава общуването ти с муцуните ще бъде ефективно и вместо задоволство и сивота ще възникват преданост и симпатия.
Независимо от практиката на другите муцуни,
независимо от страховете и очакванията,
независимо то обстоятелствата, победите и пораженията,
аз ще се занимавам с моята практика,
аз ще продължавам пътешествието си!
06-01-08) Социалните страхове се грандиозен пласт в ПКХ, именно затова огромно значение имат социалните експерименти (СЕ), чието предназначение е да а) откриват и отстраняват помраченията, б) изпитваш ОзВ не просто като си седиш на дивана (така наречената “диванна практика”), а докато се набираш във водовъртежа на междуличностните отношения, т.е. в условия, когато помраченията се проявяват особено интензивно, а не лежат в дълбокия и недостъпен за различаване НФ. Всеки контакт с хората води до непрекъснат поток от помрачения, но даже когато ти си сама, социалните ти страхове и помраченията ти, свързани с други хора, все пак са проявени и насищат НФ и механичния ВД.
Когато провеждаш СЕ, ти правиш действия, на които хората избират да реагират негативно и откриваш, че тяхното негативно отношение (НО) и даже ненавистта им към теб, тяхното презрение, отвращение и агресивни действия – не са страшни. За да предизвикаш НО или ненавист към себе си е достатъчно само да направиш една крачка встрани от обичайните стереотипи – да говориш на “ти”, да заплатиш за покупката си с жълти стотинки, да не кажеш “благодаря” и т.н., така че възможностите за провеждане на социални експерименти са неизчислими. Ти си си наложила безчислени ограничения, потискайки радостните си желания, само за да може НО от страна на хората (често въображаеми) да се проявява малко по-рядко, но в това няма никаква целесъобразност. Отстраняването на религиозния страх от негативното отношение от страна на хората и на другите, възникващи при социалните експерименти НЕ, води до това, че социалните страхове рязко намаляват, отваряйки път на ОзВ.
Ако в резултат на СЕ се случи нещо, което непосредствено влияе на моя живот (например, ако ме ударят или глобят), то това все пак води до изчезване на страховете, тъй като за в бъдеще религиозният страх от НО се сменя с хладен пресмятане на нежеланите последствия.
Даже най-простия СЕ предизвиква у практикуващия истинска буря, в резултат от безупречното отстраняване на възникващите помрачения, практикуващият постига висока степен на освобождаване от НФ и НЕ, усилва се способността му да изпитва ОзВ.
Ще повторя още веднъж: СЕ се провеждат не за това, за да се постигне “справедливост” или да се накажат глупаците и съвсем не за да се отмъсти или да се злорадства, да се усили чувството за собствена значимост и чувството за превъзходство, тъй като тези възприятия са категорично несъвместими с ОзВ.
Ще повторя още веднъж: СЕ се провеждат не за това, за да се постигна “справедливост” или да се накажат глупаците и съвсем не за да се отмъсти или злорадства, да се усили чувството за собствена значимост и чувството за превъзходство, тъй като тези възприятия са категорично несъвместими с ОзВ. СЕ се провеждат, за да преодолееш механичните страхове, да се научиш да изпитваш ОзВ независимо от това, кой как се отнася към теб, да се научиш да пораждаш ОзВ във всякакви ситуации, да извадиш социалните страхове от дълбокия НФ на повърхността, да ги разгледаш и да ги отстраниш; да откриеш и отстраниш множество дребни и едри концепции.
Обикновените хора, кота правило, упорито не искат да разберат предназначението на СЕ, обвинявайки практикуващите в жестокост и в снизходителност към ЧСЗ. Те не могат да си представят себе си на мястото на практикуващия, та при тях няма желание за отстраняване на помраченията и няма стремеж към ОзВ, а когато те си представят себе си на мястото на “жертвата”, то незабавно изпитват същите интензивни НЕ, които възникват у реалните обекти на СЕ. Разбира се, в СЕ няма жестокост, тъй като у обекта на СЕ към хилядите изблици на НЕ, които той избира да изпитва ежедневно, се добавят още десетина, които той, между другото, би могъл и да не изпитва, ако не се пръскаше от негативни емоции по повод на всяка дреболия, та НЕ не са физическа болка, която ще изпитва всеки, независимо от своя избор. Болката може да бъде “причинена”, а НЕ е невъзможно да бъдат “причинени” – всеки сам избира дали да ги изпитва или не.
Типичното отношение на обикновения “езотерик” към СЕ е като към някаква глупост, като към дребно и недостойно занятие. Когато той си се представя на мястото на практикуващия, у него възниква ужас, но той не си го признава, за да не засегне чувството си за значимост, той компенсира своя ужас с унищожително отношение към СЕ.
06-01-09) “Описание на ОзВ” – това е пораждане на всякакви възприятия, които притежават свойството да встъпват в резонанс с това ОзВ. Т.е. ако в дадения момент е проявено ОзВ, то проявяването на съвкупността от възприятия, която ние наричаме “описание на това ОзВ” в повечето случаи води до това, че едно или друго качество на това ОзВ се усилва. По този начин “описание” може да бъде и дума, и безсмислен звук, картина, музика, движение на тялото, растение, животно, начинът на подреждане на предметите на масата – всичко, за което се сетиш, но най-често се използва описание във вид на думи (мисли):
1) Мисли (или образи), чието съдържание ние наричаме “асоциации”, “сравнения”: “небето по залез”, “земя под топящ се сняг” и т.н.
2) Мисли, описващи характера на измененията на които и да са други възприятия, проявяващи се паралелно с описваното ОзВ, предшестващи го или следващи го.
3) Мислите, които описват характера на измененията на качествата на описваното ОзВ, в това число в зависимост от проявяването на другите възприятия.
За да резонира максимално описанието с ОзВ е необходимо:
а) максимално ясно да се подчертаят специфичните особености на това ОзВ, отличаващи го от другите ОзВ.
б) да не се използват поетични и философски префърцунени думи, които не обозначават конкретни възприятия (такива като намиращ се извън пределите на реалната действителност, космически, свръхсъзнание, омаен, божествен, непостижим, истинна същност и др.), а да се използват само думи, които имат пределно ясно значение (такива като куче, бор, студен въздух, искам да дишам, и др. – т.е. това, което си изпитвала многократно).
С увеличаването на опита в изпитването на ОзВ, описанията се шлифоват, очистват се от баласта, придобиват резониращи детайли. Например, Скво, за да опише “отчуждението” се опитваше да използва думи, почерпени от “езотеричните” книги, но безуспешно – не възникваше резонанс, докато накрая не възникна опорна резонираща дума – “дреха”. Последен вариант на описанието: “когато възниква отчуждение, личностните възприятия започват да се възприемат като дрехи – като нещо, което може да се облече или свали”.
“Фиксация” – това е действие по фиксиране на факта, че е имало (или има) дадено възприятие. Фиксиране може да бъде или описанието на възприятието, или всеки друг начин за отбелязване – да напишеш отметка или абревиатура, която да обозначи даденото възприятие, или да укажеш цифрата на неговата интензивност, или да преместиш зърно в броеница и т.н.
Честа грешка, която се допуска при фиксацията на открития: ти го записваш веднага след неговото появяване, след което възниква задоволство, хаотични отвличания (разсейване). В резултат на това, на хартията остават думи, чието предъвкване не води до припомняне на достигнатата яснота. За да се предотврати такъв изход е необходимо няколко пъти да препреживееш откритието, да се върнеш към него няколко пъти, да коригираш резониращото описание.
“Формална практика” (ФРП) – действия, които:
- се изпълняват многократно и плътно,
- са мотивирани и са съпровождат от радостно желание,
- се съпровождат от спомен за ОзВ,
- имат за цел (пряка или косвена) пораждането или усилването на ОзВ,
- резонират с ОзВ (желателно)
- съпровождат се с фиксация.
При изпълнението на ФПР е необходимо да се възпрепятства механизма на планирането, колкото и да ти се иска да си кажеш “днес ще направя еди колко си акта” и да изпиташ задоволство. Такива фрази са допустими само ако представляват озарен фактор. Планирането не препятства проявяването на радостните желания само в случай, че желания резултат се достига с изпълнението на многоетапен процес, в който планирането изпълнява ролята на регулатор, на свързваща сила. ФПР не са такъв процес, затова планирането на ФПР винаги е противопоставяне на радостните желания и води до рязко понижаване на ефективността.
ФПР като цяло и фиксациите в частност правят практиката за пораждане на ОзВ максимално ефективна, тъй като:
1) обезпечават плавно, неизбежно преодоляване на НФ и ефекта “нищо не се случва”,
2) формират устойчив мост към ОзВ, укрепвайки чрез многократни повторения навика да ги изпитваш,
3) укрепват навика да изпитваш радостни желания, а също така упорито и решително да ги реализираш
4) търсенето на най-резониращо описание подразбира многократно препреживяване на ОзВ.
“Описание на технологиите” – изключително ефективно е за резултативната практика по пораждане на ОзВ. От първичното “сурово” записване на преживяното, чрез многократно повторение на опита, откриване на съществени и несъществени елементи до окончателното формиране на списъка на необходимите и желателни етапи – така се формират елементите на технологията за достигане на желаните състояния.
Когато описваме проявяващото се в даден момент ОзВ, ние отделяме “качествата на ОзВ”, т.е. характерните особености, различавани от различаващото съзнание: “екстатичност”, “наситеност”, “дълбочина”, “интензивност”, “пронизителност”, “магнетичност”. Описанията на качествата виж в края на главата “Списък на ОзВ с описания”.
Какво мога да направя в давения момент?
а) Да изпитвам НЕ, ПЕ, да се отдам на ХО.
б) Да изпитвам ОзВ.
В) Да полагам усилия за да достигна ОзВ, като изпълнявам ФПР (тъй като именно ФПР се явява средство за създаване и укрепване на навика за изпитване на ОзВ благодарение на многото актове на смяна на възприятията).
Повече няма от какво да избираш.
Когато започнеш да се занимаваш с ФПР, понякога възниква сънливост, чиято сила може да стане непреодолима. Опитите да се наспиш не водят до нищо, тъй като причината не е в недоспиването, а в това, че ти се оказваш в непознато по-рано състояние – прекратява се непрекъснатия поток от хаотични отвличания, има озарен фон. До сега на теб са ти били известни само две състояния – сънуване и будно състояние с неизменно присъщите му НФ и хаотични отвличания. Отстраняването на неизменните атрибути на будното състояние механично води до изпадане в друго известно ти състояние – сън. Ако не се поддаваш на сънливостта и продължаваш да се занимаваш с ФПР, като правиш паузи до тогава, докато сънливостта не отстъпи, то проблемът изчезва. Най-ефективно отстраняват сънливостта всякакви интелектуални, психологически и физически игри, състезания, ПЕ.
Практиките на ежедневна, на всеки два часа, почасова, ежеминутна, 15-, 10- и 5- секундна фиксация могат да се съвместяват и да се редуват, като се правят постоянно или в течение на избран период от време. Те водят до това, че интензивността и пълнотата живота нарастват многократно.
Аз те съветвам винаги да правиш ежедневна фиксация – в края на веня да правиш изводи от направените записки, да правиш равносметка на преживения ден така, както правят равносметка на годината – изваждаш и написваш откритията, фиксираш резултатите от проведените опити и ФПР, опресняваш списъците с радостните желания, сумираш секундите, преживени в еОзВ и т.н. Хората са свикнали да се отнасят към преживяването на един ден като към нещо дребно, но цял ден извън практиката означава цял ден залепване в задоволство, сивота, НФ и НЕ – това е голяма крачка към смъртта, след която още дълго ще се носи шлейфът на сивотата и НЕ. Целесъобразно е да се пресмята живота в дни, а не по години и да се води отчет по дни, а не по години – това способства за отстраняването на механичното безразлично отношение към преживяването на един ден.
Ако денят е приравнен към година, то всеки два часа може да се обозначат със съответния месец. Фиксацията на всеки 2 часа (2чф) или почасовата фиксация (пчф) аз също така те съветвам да провеждаш винаги при всякакви обстоятелства, в това число и през нощта, тъй като това способства за по-качественото наспиване за сметка на това, че сънят се прекъсва за пораждане на ОзВ и няма продължаващо с часове залепване в НФ, а това също така способства за получаването на извънтелесен опит и опит на осъзнати сънища. Даже ако равносметката на даден час е “нищо не е направено” или е зафиксиран само списък с изпитани НЕ, то и това ще бъде пробуждащо и подбудително действие.
Типични грешки при пчф: “стартова суета” (спазматични опити да започнеш нещо да правиш, лека паника); “стартова инерция” (мисли от рода на: “имам цял час пред себе си, сега ще си свърша работата и ще се заема с практиката” – това е самоизмама, която води до поражение); “перманентна инерция” (стартова инерция, която продължава почти през целия час и води до финална суета); “финална суета” (спазматични опити поне в последните минути нещо да се направи – означава поражение, самоизмама, отсъствие на интерес към практиката).
При поминутната (пмф), 15-секундната, (15сф) и 10-секундната фиксации (10сф) се фиксира, например, общата оценка на състоянията за указания период от време. Аз предлагам да се използва скала от 1 до 9, където “5” съответства на “нищо не се случва”, “6” – слаб озарен фон, “7” – устойчив ОФ с изблици на ОзВ, “8” – постоянни ОзВ, “9” – силни ОзВ с изблици на екстатичност. И аналогично надолу: “4” – слаб Нф и т.н. При пмф има възможност да се дават едновременно няколко оценки, например, да се фиксира максимална интензивност на НЕ и ОзВ, интензивността на приложените усилия и т.н. – по избор.
При 5-секундната фиксация (5сф) може да се използват същите или опростени означения. Отначало може да ти се стори, че даже пмф (да не говорим за по-честите фиксации) – това е нещо невъзможно. На практика се оказва, че пмф е напълно съвместима с почти всяка дейност (фиксацията може да се прави и мислено) и това не само не отнема време, но обратното – прави го пределно наситено, принуждавайки постоянно да се осъществява спомняне на практиката, на ОзВ, като прави невъзможно безконтролното залепване в НФ и НЕ, в дълги хаотични отвличания, води до достигане на устойчив ОФ и неочаквано голямо количество интересни наблюдения и открития. Опитните практикуващи са способни да провеждат пмф в продължение на няколко часа непрекъснато, а 15-10-5сф в продължение на десетки минути. Може да се направи и аналогия: ако дискетата не е форматирана, на нея нищо няма да запишеш – животът на обикновения човек е именно такъв, преминава като сън. Ако форматираш дискетата, тогава можеш плътно да я запълниш – животът по време на ФПР е наситен до краен предел и преживеният ден се усеща така, все едно, че е минала седмица.
Много са ефективни практиките на изразяване на желанието на глас (ИЖГ). Ако ситуацията не позволява да изразиш желанието на глас, то може да го направиш наум, като по възможност го съпровождаш поне с лека артикулация с устни. Аз съветвам:
1) да провеждаш ИЖГ на серии, не по-малко от по 10 акта на серия, оптимално по 50-100.
2) след всяка дълга серия да правиш пауза и да се ослушваш за възникващи ОзВ, отстранявайки хаотичните отвличания (разсейване).
3) ако хаотичните отвличания по време на паузата станат твърде натрапчиви, целесъобразно е да се започне нова серия.
4) да избираш конкретни желания: “искам да изпитвам преданост”, “искам да осъзнавам себе си по дреме на сън”, “искам всички да могат да изпитват озарени възприятия”.
5) да скъсяваш изговаряната фраза, ако в резултат на многократните повторения скъсеният вариант твърдо се асоциира с пълното звучене, например, вместо “искам всички да могат да изпитват озарени възприятия” – “искам ОзВ за всички”.
6) да си даваш сметка, че практиката ще доведе до забележими промени тогава, когато ще правиш около 1 000 акта на ИЖГ на ден.
След като няколко дена подред интензивно се занимаваш с ФПР, аз те съветвам да направиш пауза от 1-2 дена, даже ако това доведе до изпадане в слаб ОФ. Ако ОФ в голямата си част се сменя от състоянието “нищо не се случва”, то паузите се скъсяват, тъй като възниква радостно желание да се продължи ФПР, постигайки устойчив ОФ. По време на прекъсванията аз те съветвам по-често (без фиксации) да се връщаш към въпроса “какво изпитвам сега?”. По време на прекъсването могат да станат значими открития – нови ясноти, нови ОзВ.
Аз съветвам в процеса на ИЖГ да се проследява:
1) повторението на фразата да не стане механично, всяка фраза да се съпровожда макар със слабо, но с проявяване на съответното желание. Продължителността на всеки акт на ИЖГ горе-долу се равнява на 5-10 секунди.
2) има ОФ или изблици на ОзВ по време на ИЖГ
3) има ли точно в този момент радостно желание да продължиш ИЖГ, предусещане.
Когато е получен значителен опит при ИЖГ и желанието ясно се различава като отделно възприятие, ИЖГ може да се модифицира в “непрекъснато пораждане на желание” (НПЖ): при това изговарянето на желанието се прекратява (в това число и във ВД) и контрол се осъществява само върху това, желанието да бъде ясно проявено. Продължителността на акта се съкращава до 1-3 секунди, което ускорява проявяването на интензивен ОФ, но при това е необходимо да си даваш сметка, че когато няма изговаряне се увеличава вероятността от “заспиване”, размиване на практиката, изпадане в хаотични отвличания (разсейване) – особено когато ОФ още е неустойчив и слаб.
Към ФПР се отнасят също следните практики:
*) на механичната замяна /очевидно лъжлива концепция/.
*) на препреживяването /на значими събития от личната история, с отстраняване на НЕ и пораждане на ОзВ/.
*) на фиксация на яснотата. При това се повтаря фраза, резонираща с яснотата. Например, като повтарям фразата “аз съм друг” се съсредоточавам върху яснотата в това, че аз имам свой път независимо от това кой какво мисли за това, че аз ще реализирам радостните си желания независимо от това кой какво прави, че аз не искам механично да подражавам на другите. Това отстранява фоновата привързаност към хората, води до проявяване на очакването на безкрайното пътешествие и т.н.
*) на възвръщане на вниманието /от хаотичните отвличания към желаното състояние/. Например, задаването на въпроса “как съм сега?” усилва внимателността към текущото състояние, спомена за ОзВ и радостните желания, открива слабопротичащия НФ и слабите НЕ.
*) на емоционалната полировка.
ФПР са “спасителен пояс” по време на спад, тъй като те са най-простото, което може да се прави – да се изпълни една от ФПР, в резултат на което състоянието ще започне, макар и бавно, но неизбежно да се променя.
Често възниква радостно желание да се провежда ФПР даже по времето когато са проявени ярки ОзВ и екстатичен фон – възниква ефект на “напомпване”, когато се усилват качествата на ОзВ. Желанието да се занимаваш с ФПР изчезва само в стадия на достигане на екстатични ОзВ, когато екстатичността достига стадия “непоносима”.
Създаване на “озарени навици”: реализация на радостното желание да постигнеш това, че някое определено действие (желателно, извършвано по няколко пъти на ден) винаги да се съпровожда, като минимум, от усилие по пораждане на определено ОзВ, и като максимум – от проявяване на това ОзВ. Например, може да постигнеш това: всеки път, когато наливаш вода в чайника да изпитваш възторг или чувство за красота. Но именно ВСЕКИ път. Възможно е в началото да губиш пет пъти повече време докато сложиш чайника да заври, но след седмица-две изпитването на ОзВ при това действие ще ти стане навик и ти ще можеш да започнеш борба на следващия етап. Прави стъпка след стъпка – остави гигантоманията на тези, които никога няма да се променят и прави една след друга конкретни стъпки в съответствие с радостните си желания.
06-01-10) ЧСЗ – чувство за /собствен/ значимост. ЧМ – чувство за/собствена/ малоценност. /Само/съжаление. Обидиха /ме/. Агресия /към този, който е против мен/. Притискащите и взривяващите НЕ – това са реакции на потъпкваното “аз”, а ПЕ са реакция на оказаната поддръжка на “аз”, така че собствената значимост, произтичаща от илюзията “аз” е основата на НЕ и ПЕ. Даже чувството за малоценност е следствие на ЧСЗ, тъй като възниква тогава, когато, “аз съм значим” е потъпкан и не се получава да защитиш този значимост. Когато има ОзВ, мислите за “аз” стават слаби, прекъснати, минават на заден план, а когато има екстатични ОзВ, “аз” става съвсем призрачно.
Ако ти си искрена, то бързо ще забележиш, че разсъжденията за илюзорността на “аз” нищо не променят и е необходимо да се направи нещо пределно конкретно, за да отслаби най.умъртвяващата зона на тази илюзия – ЧСЗ. Като изключително ефективна практика аз предлагам практиката “сталкинг”. Практиката на социалните експерименти е прекрасно предварително упражнение. Много и разнообразна информация за сталкинга може да се намери в забележителните книги на Кастанеда. Сталкингът се състои в нарочното създаване на ситуации, от които обикновените хора бягат като от огън: в които максимално се уязвява твоето ЧСЗ и ти безупречно отстраняваш възникващите НЕ и ПЕ. Оптималният начин да се създаде такава ситуация е да се окажеш подвластен или в сферата на влияние на тиранин: на тъп, агресивен и надменен човек (или група хора), който се стреми да обижда, унижава и потиска другите хора, умее да го прави и има за това достатъчно възможности. “Най-ужасните” ситуации, които може да си представи обикновения човек са най-привлекателни за практикуващия сталкинг.
Сталкингът приключва с поражение, ако ти престанеш да се стремиш да постигнеш безупречно отстраняване на НЕ, а също ако възникне желание да отмъстиш, убиеш или навредиш на тиранина, та това означава, че ти си заел позицията на жертвата, т.е. загубил си войната с ЧСЗ и самият си започнал да се превръщаш в тиранин.
Сталкингът приключва с пълна победа ако а) независимо от всичко твоите самообладание и решимост останат непоколебими, ти безупречно отстраняваш НЕ и изпитваш ОзВ и б) ти удържаш тези позиции, които си избрал да удържаш (например, да съхраниш физическата си цялост, или непокътната банковата си сметка и т.н.).
За да постигнеш максимално ярък резултат е необходимо точно да се пресметне всичко. Истинските тирани са рядкост и ако ти изпуснеш един, то няма гаранция, че ще намериш друг. Когато срещнеш тиранин е необходимо да попаднеш под неговото влияние, да изучиш механизмите му, да търсиш начини за манипулиране, да усъвършенстваш изкуството на смяната на своите личности и да му се показваш така, че той да може да прояви най-силно качествата си на тиранин. Никога не почивай на стари лаври – винаги можеш да направиш още повече, за да стане играта по-достоверна, за да се усили натискът върху твоето ЧСЗ от страна на тиранина.
Списък с резултатите от изучаването на тиранина може да се състои от следните позиции:
*) какви начини на потъпкване на твоето ЧСЗ той владее. Например, способен ли той да крещи гневно или гадно да ти се подиграва, или да те прави за посмешище т.н.
*) с какви инструменти разполагаш ти, за да можеш да го манипулираш, като го караш да те тероризира.
*) какви са начините да излезеш от влиянието му когато завършиш експеримента; неговите основни слабости. Например, това могат да бъдат:
а) страх от по-висши тирани (началство, роднина, приятел и др. – всички тези, които той признава за свои “законни” тирани)
б) страх от загуба на имущество, статус, длъжност, пари и т.н.
в) страх да не стане посмешище, да не бъде унизен – един от най-силните страхове на тиранина, тъй като да бъдеш тиранин означава да имаш много “ранимо” ЧСЗ.
г) страх от непонятно поведение. Непонятното поведение предизвиква страх, тъй като е трудно да го управляваш и винаги съществува опасност от загуба на контрол.
Щом тиранинът не взима брадвата и не те убива без обяснения, то това значи, че той си има редица слабости, т.е. ограничители на неговото поведение. Откриването и изследването на тези ограничители са целта на изследването на тиранина.
Практиката на сталкинга открива, значителна (ако не и преобладаващата) част от загрижеността за бъдещето се състои не толкова в страха от някакви обстоятелства, колкото в страха да не бъде уязвено чувството за собствена значимост. Рязкото отслабване на страха за бъдещето води до лавинообразно нарастване на очакването и на други ОзВ.
Критерият за успешен сталкинг е насладата, която ти изпитваш в разгара на взаимодействието с тиранина. Кастанеда пише, че войните целенасочено са използвали взаимодействието с тираните, за да изпитват особено интензивна наслада – това става в резултат от безупречното отстраняване на НЕ в най-тежки условия, когато максимално са задействани най-мощните механизми на тяхното възникване, тогава започва масирано проявяване на ОзВ.
Аскетизъм – това е практика, насочена към преодоляването (т.е. безупречното отстраняване) на втората част на загрижеността за бъдещето – страха от обстоятелствата. Аз създавам ситуации, в които по навик се изпитват силни НЕ (преди всичко самосъжаление), при това внимавам да не нанеса непоправима физическа вреда на физическото си тяло. Примери:
*) в жега да се прие гореща, не вкусна вода,
*) да се спи на шумно, вонящо и неудобно място,
*) да се яде безсолна храна,
*) да се увие тялото с дезинфекцирана бодлива тел, така че всяко движение да предизвиква силна физическа болка (без да се допуска гноясване)
и така нататък – възможностите са неизчерпаеми.
Има значение не това колко важни ще се сторят твоите действия на някой страничен наблюдател, а само това – какво изпитваш ти. Ако ти, извършвайки “подвизи от лъжлив аскетизъм”, спиш върху пирони и при това изпитваш ЧСЗ, самосъжаление и други НЕ, то такъв “аскетизъм” ще те отведе там, където водят всички помрачения – до старческо оглупяване и разлагане.
06-01-11) Желанието за доизмисляне и умишлено не забелязване на нещата (ЖДУН) винаги е механично, тъй като радостните желания винаги резонират с разсъдъчната яснота. Лесно е да се провери, че ЖДУН отговаря на признаците на механичните желания.
Невъзмжно е да се култивира искреност в едно нещо и неискеност в друго. Нежеланието да се различават и изследват проявите на другите хора съпроводено с желание въпреки това се поддържа желания им образ, неизбежно и рязко намялява способността да се различават възприятията в самия себе си, което води до тъпота, НЕ и други помрачения.
Работата с доизмислянето е крайъгълен камък за огромна част от практикуващите, затова искам да съставя сборник с примери на разбор на доизмислени неща от типа “въпроси – отговори”: двойки “цитат от отчета” – “коментар”.
Най-войнстващите измислици се проявяват по отношение на хора, които смяташ за “близки” и “добре познати”. Това е свързано с факта, че най-близкото обкръжение на практикуващия често е крайно агресивно настроено към неговите занимания с практиката, та нали той се стреми да различава възприятията, да развива ясно мислене, да отстранява концептуалността и той ще спре да приема на вяра тези образи, които хората създават и поддържат – той ще поиска искрено да си изясни възприятията на хората от обкръжението си и да си състави собствено отношение.
Много разпространена е лъжливата опиране на измислици при пораждането на ОзВ. Ако си представиш, че момичето, което галиш изпитва нежност, нежността ще е усили. Ако си представиш, че тя изпитва злорадство (например, поради това, че те е отнела от реални или въображаеми конкурентки), нежността изчезва. Оттук и мисълта: “аз искам да изпитвам нежност. Аз доизмислям в нея нежност и самата аз я изпитвам. Нежността за мен е привлекателно възприятие, защо да се отказвам от нея?”.
Т.е. измислицата се приема за начин да изпитваш ОзВ. Обаче, независимо от очевидността на пръв поглед на такова развитие на мисълта, тя е лъжлива и измислицата е помрачение, т.е. не само не способства за проявяването на ОзВ, но точно обратното – препятства го. И ако искаш да изпитваш по-силни, по-разнообразни и по-чести ОзВ, то е необходимо да си изясниш този въпрос. За да постигнеш яснота е необходимо да обърнеш внимание на следното:
а) измислицата (доизмислянето) е култивиране на неискреност, потискане на искреността. Искреността винаги резонира с ОзВ и с яснотата, независимо от това какво точно си открила в резултат от проявената искреност. Неискреността винаги води до обща тъпота, усилване на НЕ, неспособност да се различават възприятията и –следователно – да се избират желаните, а значи до неспособност да се изпитват радостни желания и да се култивират ОзВ.
б) доизмислянето често се съпровожда от тревожност за неговото (само)разобличаване, от НО към това, което може да ускори разобличаването или да усили контраста между “бодлите” и измислиците и другите НЕ. Колкото по-далечен е доизмисленият образ от “бодлите”, толкова по-силна е твоята фонова тревожност.
От това наблюдение може да се направи предположение, че сред различните възприятия на човека често има следи от разсъдъчна яснота по въпроса за неискреността и измислиците – например във вид на част от сляп вътрешен диалог, която активно се потиска. Това означава, че всеки човек може да открие и отстрани измислиците, ако у него възникне такова желание. Ако продължаваш да доизмисляш, то това означава, че липсва желание за искреност.
в) измислиците са препятствие за нежността, симпатията и другите ОзВ. Защото, за да не се разруши измислицата е необходимо да прекратиш да възприемаш проявленията на човек, постоянно да потискаш яснотата по неговите проявления и в крайна сметка вместо жив човек ти държиш пред себе си само гипсова фигура, към която е невъзможно да изпиташ нежност и симпатия. Избирателната неискреност, на която се уповават тези, които искат с помощта на измислиците да изпитат ОзВ, е невъзможна.
г) опитът “нищо да не си представяш” води до сложна форма на самозалъгване, когато ти само си мислиш, че нищо не си представяш, но се държиш така, както се държат хората, които доизмислят. От стани това се вижда много добре и лесно се открива при искрено изследване на самия себе си.
д) когато всячески култивираната измислица все пак се разрушава (а това винаги рано или късно става), количеството и интензивността на НЕ се усилва да катастрофално високо ниво и може даже да се появи желание никога да не изпитваш нежност и симпатия. Поради тъпотата ти не си способна да си изясниш, че причината за тези НЕ не е в ОзВ, а в това, че ти си култивирала тъпота. Когато измислицата се разрушава в резултат от желанието да постигнеш яснота и искреност, ти винаги изпитваш много ярко приливи на ОзВ и радостни желания.
е) желанието да доизмисляш винаги е механично. Представи си, че си загубила възможността да общуваш със своето момче/момиче – веднага възникват много силни НЕ: чувство на загуба, самосъжаление и др. Това, за разлика от общоприетото мнение не е признак на любов, а напротив – верен признак на механично желание, т.е. на желание, мотивирано от помрачения, а не от ОзВ (например, самосъжалението, ЧСЗ, жаждата за притежание, ревността, страхът от самота, скуката или сивотата и др.) Любовта, разбирана като съвкупност от ОзВ, такива като нежност, симпатия, преданост и др. никога не се съпровожда от НЕ при мисълта за раздяла и невъзможност за общуване. Ако възникват НЕ, значи твоята симпатия е смесена с прилично количество механични желания, които УБИВАТ нежността и симпатията. Привързаността, разбирана като съвкупност от механични желания и НЕ, винаги възниква в такава степен, в каквато ти си доизмисляш човека. Привързаността възниква само към доизмислената част. Ако ти започнеш да изследваш човека и спреш да си го доизмисляш, то независимо от резултатите на това изследване – дали ще откриеш, че е безчувствен пън или ярка устремена личност – при всички случаи твоята привързаност ще изчезне, а ОзВ ще се усилят.
Желанието да доизмисляш се усилва след оргазъм, затъване в сивота, скука, самосъжаление и други НЕ. Когато има ОзВ има и стремеж към искреност на всяка цена. Когато има НФ, възниква болезнена привързаност към “цената”, т.е. нежелание да се разделиш с измислицата, като средство за достигане на задоволство, бягство от сивотата.
ж) колкото са по-силни измислиците, толкова повече НЕ възникват у теб в отговор на предложението да изследваш този човек, а особено, ако някой опита да го изследва сам, а и теб заедно с него. Когато ти си искрена, подобни предложения и инициативи предизвикват само изблик на симпатия, преданост, предусещане на търсенето на помрачения и освобождаването от тях.
з) тъй като измислиците се проявяват най-силно във връзка с “най-близките” хора, с които общуваш най-често, то даже ако по друго дреме ти постигаш искреност, отстраняваш НЕ и пораждаш ОзВ, то тук ефективността на усилията ти се доближава до нулата, тъй като през основната част от времето ти култивираш тъпота и привързаност (т.е. НЕ и страх от НЕ). Невъзможно е да не забележиш, че отстраняването на измислиците рязко увеличава ефективността на практиката във всичко останало, а възникването на нова вълна измислици рязко я снижава.
и) какво да правим с главния аргумент – че измислиците ни “помагат” да изпитваме ОзВ? Ако доизмисляйки човек ти изпитваш към него нежност, това означава единствено, че нежността се проявява ВЪПРЕКИ, а не благодарение на измислиците. Ти би могла да изпитваш нежност и други ОзВ точно сега и то много по-силни и продължителни, ако беше се заела с отстраняването на измислиците. Към този човек или към друг, или в безобектна форма.
к) усилвайки привързаността към гипсовата кукла, ти се лишаваш от ясното различаване и в крайна сметка изключително интересен за теб човек може да мине покрай теб точно под носа ти и ти, изпълнена с тъпота и НЕ няма да го видиш, загубвайки по този начин възможността да се приближиш към ОзВ с огромни крачки, тъй като нищо не ускорява така проявите на ОзВ както техния резонанс с тези проявления у други хора, които дават основания да се предположи, че те изпитват ОзВ – да не говорим за загубата на рядката възможност за обмяна на опит в практиката за достигане на ОзВ.
л) Доизмислянето на човек е несъвместимо със симпатията към него! Това може да ти се стори абсурдно, но независимо от това, то е очевидно. Когато аз доизмислям, то създавам фиксиран лъжлив образ и изпитвам от това задоволство. А зад стъклото на този образ остава същество, което изпитва помрачения и може би се стреми да се освободи от тях. И аз бих могъл да способствам това същество да спре да изпитва помрачения, да съдействам на усилията му в достигането на яснота и ОзВ (ако има действителни, а не измислени усилия), но аз избирам не да виждам неговите помрачения, а точно обратното – мотивирам го да поддържа самоизмамата. Да си доизмисляш човека значи да забиваш гвоздеи в капака на ковчега му. Това значи да култивираш задоволство и пълно безразличие към него. Това категорично е несъвместимо с радостното желание той да се освободи от помраченията и да изпитва ОзВ от позицията на бодхисаттва.
Изследването на възприятията на други хора включва:
1) създаване на списък с въпроси, които ти би си задал сам на себе си, ако би решил да постигнеш искреност, да си изясниш какъв си всъщност;
2) получаването на отговори на тези въпроси от изследвания човек;
3) в случай на общи, неясни отговори – задаване на допълнителни, уточняващи въпроси;
4) съпоставка на поведението на човека с неговите отговори, откриване на противоречия, неясноти и ново задаване на въпроси;
5) създаване на ситуации, в които изследвания човек да прояви такова поведение, че да е възможно да се появят основания за предположения относно неговите възприятия;
6) ако човекът казва, че “иска нещо”, то да се разбере (и наблюдава) – какво е направил той за реализацията на желанията и какви са резултатите;
7) ако човекът казва, че е “разбрал нещо”, то да се уточни – какво именно е разбрал и да се наблюдава изменило ли се е поведението му в съответствие с негово предполагаемо разбиране на нещата, да се разбере какво е направил, за да промени поведението си в съответствие с предполагаемото разбиране и какви са резултатите от неговите действия;
8) при интерпретациите на отговорите или постъпките на човека да не се ограничаваш с една интерпретация – всеки път намирай 2-3 или повече, след което изследвай тяхната обоснованост и непротиворечивост на останалите постъпки и думи на човека.
Типични грешки, допускани при изследване:
1) Въпросите, които задаваш не са болезнени, те предварително са адаптирани към дадения човек, за да не предизвикват НО и да не му създадат трудности в отговорите.
*) решение: включи в списъка си въпроси от списъците, съставени от муцуните (вж. в сборника статии), предложи на някоя муцуна да внесе един или друг въпрос в твоя списък.
2) Отговорите се приемат на вяра, а не като материал за последващ анализ – не се търсят противоречия, не се създават ситуации, в които изследваният човек би се държал така, че да се появят основания да се търси потвърждение, опровержение или уточнение на неговите отговори.
3) Изследваният е неискрен и иска само да се самозалъже, като получи на всяка цена потвърждение на своите представи. Това е сложна ситуация, тъй като ако човек е решил да се самозалъгва, никой не е в състояние да му попречи.
*) решение 1: помоли някоя муцуна да прочете твоите записките от изследването;
*) решение 2: прочети своето изследване така, все едно, че четеш записки не чужд, непознат за теб човек.
4) Няма основания да се предполага, че изследваният човек знае какви именно възприятия той обозначава с една или друга дума и че неговите обозначения са тъждествени на твоите. Всъщност хората почни никога не се замислят за това, а само бе всякаква мисъл повтарят това, което е прието да се казва в определени ситуации. Затова ако човек казва, примерно, че “изпитва нежност”, то всъщност той може да изпитва не това, което ти наричаш нежност, а съжаление, загриженост, дружествено отношение, желание да потисне скуката и сивотата и даже страх от НО, чувство за дълг, чувство за вина и даже отмъстителност и злорадство! (Например, ако момиче гали момче, като пир това си мисли, че го отмъква от някоя конкурентка).
*) решение: приемай съобщенията за възприятията на човека само като предмет на анализ, съпоставяй ги с други думи и проявления, прави изводи, опирай се на здравия смисъл и своя опит в наблюденията върху себе си и други хора.
5) Грешно е да се предполага, че е невъзможно да се изяснят възприятията на друг човек. Първите опити за достигане на яснота ще ти се удават трудно, при това основната сложност се състои не в това, че яснотата е неуловима, а проявленията объркани и т.н, а в това – да се преодолее инерцията на тъпотата, механичните ЖДУН, страхът от постигането на яснота. А самата яснота се достига, като превило много много лесно.
*) решение 1: отстранявай страха от яснотата и другите НЕ;
*) решение 2: тренирай!
*) решение 3: ако няма яснота, ти се дръж така, както когато я няма. Един от видовете самоизмама се състои в това, че ти мислиш “ами, не знам аз какво изпитва той”, но пи това се държиш с него така, все едно, че знаеш какво изпитва, т.е. култивираш измислица.
6) Доизмисля се някакво “аз” освен тези възприятия, които ги има на това място. Например: “да, сега той се държи като животно, но все пак той е добър човек – някъде там, дълбоко в сърцето си, въобще като цяло, така че аз все пак го обичам”. По този начин ти създаваш измислица и я поставяш върху своите възприятия, като се стараеш да се съсредоточиш не върху наличните възприятия, а върху своята измислица.
*) решение: давай си сметка за това, че ти нямаш даже възприятие “аз”, да не говорим за възприятие “той” – има възприятия, има различаване на тези възприятия, има отношение към различните възприятия, така че във всеки един момент си давай сметка за неговите проявления, за интерпретациите на тези проявления и за своето отношение към това, за своите радостни желания.
7) Доизмислянето на човек става “отдалеч”, без да влизаш с него в близък контакт. Например, много често си доизмислят неща за артистите, писателите, политиците, проповедниците и други такива хора, които виждаш само в много редки моменти при много специфични условия когато съответният човек знае, че е обект на внимание и полага усилия да поддържа желания от него образ.
Типичен пример: грешно предположение за това, че ако някоя картина или песен и т.н. за теб се явява озарен фактор, то това означава, че човекът, който я е създал е изпитвал (като минимум в този момент) ОзВ. Напомням, че озарен фактор може да стане даже фаса в тоалетната. Дадената измислица е любопитна с това, че желанието да я поддържаш е много устойчиво, независимо от това, че минималното изследване открива множество “бодли”.
*) решение: влизай в колкото се може по-близък контакт с хората, изследвай ги ако искаш да си съставиш представа за техните възприятия. Никога не знаеш предварително какъв детайл в тяхното поведение може моментално да взриви многоетажната сграда на измислиците.
8) “Лъжливо прекратяване на доизмислянето”. Ти си мислиш: “навярно, все пак той изобщо не е умен и не е чувствен човек” и прекратяваш да общуваш с него, кота си мислиш, че измислицата е отстранена. Но всъщност това не е така, просто една концепция “той е умен и чувствен” ти си сменила с друга, най-вероятно като си била мотивирана от НЕ. Парадоксално е, но в такъв случай ти можеш само в мислите си да го считаш за тъп и безчувствен, но да продължаваш да се държиш така, все едно, че той е мъдър и чувствен, в това число да изпитваш жал от загубата на общуването с него, да ти е мъчно за него и т.н.
*) решение: изследвай човека, а не прави “прескочи-кобила” от негативни и позитивни измислици.
9) Форма на самоизмама: да започнеш да “изследваш” човека така, че да знаеш предварително, че той ще изпита към теб НО и ще прекрати да общува с теб – за известно време или въобще, след което ти си мислиш: “аз опитах да го изследвам, но не стана – той се отказа, обиди се и си отиде”. При това, разбира се, измислиците ти си остават непокътнати.
10) Измислица за изстискване на външните атрибути на съответните възприятия. Например, животът на хората е толкова безрадостен, че те много искат малка ПЕ, ходят на кино, правят си “празник”, но в резултат често с досада откриват, че ПЕ или изобщо не възникват или бързо се прекратяват като на тяхно място идват скуката или НЕ. Тогава от отчаяние те започват да изстискват външните атрибути на ПЕ започват да се смеят на висок глас, да викат, да не “веселят” и околните хора без всякакъв анализ доизмислят за това изстискване, че човек действително всъщност изпитва ПЕ. За намръщеното чело доизмислят, че това е творческа замисленост, за усмивката – симпатия и безметежност и т.н.
*) решение: същото като в точка 7).
11) Грешка: “Не може човек да лъже така!”. Може. Независимо от всичко – от социалното си положение, професията, отношението му към самия себе си и т.н, човек е способен на чудовищни лъжи, които той може да поддържа и развива в продължение на неопределен срок от време. Често хората сами започват да вярват на собствените си лъжи.
*) решение 1: слушай какво разказват за себе си хората, които си наблюдавал в продължение на дълъг период от време и си ги изследвал. И съпоставяй разказите им със своите спомени за тях. Например, родителите ти могат да ти кажат, че “никога не са контролирали мислите ти, не са те карали да мислиш по същия начин, по който и те”. Съпостави това със спомените си. Точно сега изкажи мисъл, която противоречи на тяхната концепция и виж реакцията им.
*) решение 2: изследвай собствената си лъжливост, неискреност, която се проявява сега и в миналото.
*) решение 3: чети отчетите на други практикуващи за изследванията им на самите себе си и на други хора.
*) решение 4: твърдо се придържай към позицията, съгласно която за да направиш едно или друго съждение са необходими аргументи. “Честните очи” на говорещия не се явяват аргумент.
*) решение 5: детайлно и писмено фиксирай резултатите от своите изследвания, препятствай механизмите на тяхното умишлено незабелязване.
12) Когато човек се е объркал от противоречия и не е способен и занапред да поддържа лъжата или да защитава дадена концепция, ако претендира, че има поне малко здрав разум, то понякога той признава своята лъжа или лъжовността на концепцията, или признава наличието у себе си на НЕ и т.н. Грешно е да се приема това за настъпване на яснота – това може да бъде само начин да си възвърне твоето дружеско отношение, ПО, да смени темата и да забрави за всичко, след което, разбира се, да се държи както и преди.
*) решение: ако човек е постигнал яснота, то от това следва, че човек трябва да има определено поведение – провери, има ли го:
а) полага усилия да смени поведението си в съответствие с яснотата, може детайлно да разказва за тези усилия: какво е правил, какво се е получило, какво не се е получило, какви открития е направил, наблюдения, въпроси и т.н. ако няма детайли, значи не е имало усилия, не е имало желание да се затвърди яснотата, а е имало само тактически ход.
б) внася корективи в другите свои представи, противоречащи на тази яснота.
в) не изпитва раздразнение, когато ти отново повдигаш тази тема.
г) сам е инициатор на разговори по тази тема, за да укрепи яснотата си и т.н.
13) Понякога съгласието е само тактически ход, който се използва, че да се покаже широтата на възгледите, да се снеме силното напрежение от противостоенето, да се смени ролята на учителя (което не е оправдала надеждите) с ролята на приятел с надеждата, че поне тя ще спомогне за успешния натиск върху теб.
*) решение: същото, като в точка 12.
Някои типични реакции на хората и най-честите обяснения:
1) “Не знам, не съм мислил за това” – най-често означава “не искам да мисля за това” или “имам мнение, което искам да скрия от теб”. Проверка: предложи да помисли за това, виж реакцията му.
2) На въпроса “как се отнасяш към определено поведение на определени хора” следва отговор “всеки има право на свой начин на живот…”, “нормално се отнасям”, “никак не се отнасям”, “приемам хората такива, каквито са” – най-често означава “ненавиждам ги”, “бих ги унищожил”. Проверка: кажи, че ти самата или негов близък човек се държи по този начин и виж реакцията му.
3) “с думи не може да се изрази”, “не може да се направи разбор на чувствата”, “може просто всичко да се възприема такова каквото е”, “може просто да бъдем в хармония със света”, “ако всичко така се изяснява, се губи целостта” =>> «не искам да си давам сметка зъ възприятията си», «искам да изпитвам НЕ и тъпота», «омръзна ми със своите въпроси, на мен това не ми е интересно».
Изследването на самия себе си, усилията по различаването на /своите/ възприятия съществено облекчават откриването на измислиците, дават основания за обосновани придложения.
Процесът на създаване на измислици, опитът в тяхното разобличаване, тренировката по формирането на обосновани предположения, пробуждането на озареното различаващо съзнание и други е много ефективно да се осъществяват в процеса на запознаване и сближаване с нов човек. За многократното укрепване на навиците предотвратяването на плъзгането към механичното желание “да доизмисляш и да забравиш” е необходимо да се създадат няколко типови пътеки последователно сближаване.
Желателно е съдействието на друг практикуващ, който да наблюдава твоето поведение, да анализира твоите писма, отчети и изводи – при поглед от страни доизмислените и умишлено незабелязваните неща се виждат 10 пъти по-отчетливо, отколкото можеш да ги видиш ти самата, когато си въвлечена в процеса.
Ще приведа един вариант на такава пътека: запознанство на момиче по Интернет.
Със създаването на всеки нов “портрет” на събеседника го сравнявай с предишните. В процеса на създаване на портрета по възможност обосновавай всяко свое предположение за него.
Предварително състави списък на параметрите и проявленията, по които ти ще оценяваш (по скалата от 1 до 10) всеки човек.
*) Дай обява в сайт за запознанства. Максимално количество отговори от момчета ще получиш, ако напишеш, че търсиш партньор за секс. Напиши, че няма да разглеждаш писма без снимки. Като получиш една камара писма, избери тези, с които ще работиш по-нататък – най-добре тези, които най-много са те заинтересували. Напиши им някакъв окуражаващ отговор, за да получиш още писма. Помоли ги да ти изпратят снимки, на които ясно се вижда тялото и такива, на които ясно се вижда лицето.
*) Внимателно прочети първите два-три реда от писмото. Детайлно опиши портрета на автора – такъв, какъвто го виждаш във въображението си.
*) Прочети цялото писмо до края. Състави нов портрет.
*) Избери най-малката и неясна снимка, състави нов портрет. После направи същото по снимката с тялото, после по снимката с лицето в едър план.
*) Напиши писмо със сексуален текст и като получиш отговор го прочети и състави нов портрет. Напиши писмо, което да се състои от празни псевдоинтелектуални фрази. Прочети отговора и състави нов портрет. И така нататък. Според желанието и възможностите си продължавай писането, като всеки път предлагаш различна стръв. За да не загуби интерес събеседника, подгрявай го с полуеротични снимки (свои или чужди – според желанието ти), уверявай го, че искаш по-скоро да се срещнете, само да избереш подходящо време.
*) Обаждай му се и си говори подробно с него на различни, в това число и на “неудобни” теми: сексуални фантазии и опит, хомосексуализъм, насилие, роднини, ревност и изневяра, работа, чели и интереси. След всеки разговор съставяй нов портрет.
*) Срещни се с него на неутрална територия, поговорете, поразходете се, погледни го на живо.
*) Правете секс.
*) Съобщи му, че вече имаш нов приятел (мъж, деца, работа, родителите ти не ти разрешават и т.н.) и че няма да се срещате повече. Виж реакцията му при прекратяването на отношенията.
*) Съпостави портретите. Направи им анализ, направи изводи, напиши откритията си. Тази схема е ориентировъчна и в реална ситуация ти сама ще избереш на какво да акцентираш, ще разшириш или ще прекъснеш процеса на всеки един етап.
Обикновеният човек преживява само няколко такива истории в течение на целия си живот и разбира се нищо не изследва, не анализира, не прави изводи, т.е. не получава опит. Ти, обаче, ще можеш само за един месец да получиш много по-голям опит в достигането на яснота по отношение на хората, отколкото останалите хора получават за цял един живот.
06-01-12) “Траектория на развитието” – това е устойчива последователност от етапи на развитие.
(Напомням (вж.главата “Списък на термините”): “развитието” е съвкупност от промени, в резултат от които се увеличава спектърът или интензивността на кое да е от качествата на ОзВ. “Изменение” (промяна)създаване на нов навик в резултат на усилия. “Усилие” – съсредоточено и интензивно радостно желание. “Резултат” – проявяване на желаните възприятия след усилията по достигането на тези възприятия. “Радостно желание” – желание, което резонира с предусещането и с другите ОзВ).
Най-общо казано траекторията на развитието изглежда така:
1) На първия етап аз правя усилия по всички фронтове: извършвам най-различни практики, към които възниква радостно желание. Ще обознача този етап като “фронтален натиск”. Интензивността на РЖ се колебае от 1 до 6, устойчивостта му е малка и средна.
2) В определен момент в резултат от нарастващия фронтален натиск възниква “пробив на искреността”, ярък изблик на яснота в това, че аз през цялото това време в някаква област съм бил неискрен, умишлено не съм забелязвал някакво силно помрачение, с което така съм свикнал, че не съм искал да го различа (помрачение- доминанта).
3) След порива на искреността следва възникване на “циклон”, насочен към откриване и отстраняване на тази неискреност.
(Напомням определението за циклон: това е радостно желание:
*) с интензивност по-висока от 5-6, чак до 10;
*) изключително устойчиво на въздействия от страна на другите възприятия, с много голяма продължителност на проявяване даже в сравнение с другите РЖ;
*) съпровождано не само от ОзВ, предусещане до 10, но и (поне от време на време) от “физически преживявания” – например, “излизане на волята”, твърдост, наслаждение и др.
*) силно резониращо с “яростност” и “стремеж”.)
Времето, което минава от момента на началото на фронталния натиск до момента на пробива на искреността (tp),
а) обратно пропорционално на квадрата на “коефициента на дракона” (“коефициент на дракона” – “Od” – интензивност и честота на проявяване на упорство (в откриването и отстраняването на НЕ и пораждането на ОзВ), решимост (в безупречното отстраняване на помраченията, в отдаването изцяло на изпитването на ОзВ), искреност, предусещане);
б) обратно пропорционално на “коефициента на ОзВ” – “Oo” (интензивност и честота на проявяване на други ОзВ, физически преживявания ФП, радостни желания, усилия по различаване и др.);
в) право пропорционално на квадрата на”коефициента на агресия” – “Na” (интензивност и честота на проявяване на агресивни НЕ);
г) право пропорционално на “коефициента на помраченията” – “Nn” (интензивност и честота на провяване на всички останало НЕ, НФ, механични желания, инерция на тъпотата и пр.)
tp=(Na2 * Nn) / (Od2 * Oo)
4) Циклонът води до рязко увеличаване на обема на усилията по различавне на възприятията, до усилване на безупречността в отстраняване на помраченията (“практита на уплътняването”). Циклонът поражда отделни, тясно насочени вихри от радостни желания.
5) Резултат от практиката на уплътняването се явява т.нар. “каскада на откритията” или “пробив”:
а) една след друга възникват ясноти;
б) с невероятна интензивност се проявяват вече известни и нови качества на ОзВ, нараства тяхната устойчивост на проявяване;
в) заздравява се “позицията на дракона” като цяло;
г) мощните и устойчиви радостни желания водят до бурно развитие;
д) става отчетливо радостното желание да се изучава литература, свързана с Практиката: да се четат книги и статии. Точността и краткостта на изложението, което преди си наричал “сухота”, започва ярко да резонира с радостта и устремеността;
е) усилва се радостното желание за формални практики и за укрепване на откритията;
ж) усилва се радостното желание за фиксация на резултатите, за създаване на описания и технологии;
з) усилва радостното желание още и още да прилагаш усилия по различаване на възприятията.
“Фазата на верижните реакции” – първата и най-активна фаза на каскадата на откритията. “Верижната реакция” е явление, при което всеки път яснотата и частичното (понякога значително) освобождаване от помраченията настъпва почти моментално, почти без усилия при съсредоточаване върху определена тема.
Сред съвкупностите от открития отчетливо се различават а) “дребни открития” и б) “големи открития”. Характерно свойство на големите открития е съпътстващите изблици на екстатични ОзВ.
“Фаза на събиране на плодовете” – втората фаза на каскадата на откритията. Характеризира се с радостно желание с интензивност 5 -10 за укрепване на откритията – чрез многократно изпитване на достигната яснота и други ОзВ и фиксация на резултатите.
6) Поради действието на механизмите е, които аз нарекох “четиримата стражи”, възниква спад. Продължителността и възбочината на първите пет етапа са толкова по-големи, а спадът толкова по-малък, колкото по-близо са възникващите ОзВ до екстатичните. Като знае, че шестият етап ще настъпи неизбежно, практикуващият е готов да прибегне да практиката на “мекото отстъпление” щом като забележи, че въпреки неговите усилия този етап настъпва, което позволява да се направи спадът по-малко продължителен и по-слаб.
Като се започне от определен момент спадът вече не води до възникване на помрачения, а се явява отстъпление към позицията на “меката практика”, а именно:
а) проявен непрекъснат ОФ с малка и средна интензивност;
б) ОзВ са проявени почти непрекъснато – основно с малка и средна интензивност;
в) усилието по различаване на възприятията е проявено почти непрекъснато;
г) спомен за ОзВ;
д) ловецът на НЕ действа безупречно, в случай че те се появят
е) не възникват значими открития;
ж) Изучават се отделни ситуации по избор (плюс преразглеждане на минали ситуации), за да се внесат в поведението направените в тях (в ситуациите) открития;
з) формалните практики са епизодични;
и) поддържа се яснота в това, че “меката практика” във всеки един момент може да доведе до истински спад, ако “заспиш” в задоволство и се поддадеш на навика да изпитваш спад;
к) поддържа се постоянно ниво на внимателност към появяването на нови радостни желания и нови усилия.
Яснотата в съществуването на траекторията на развитието, желанието за нейното изследване, опитът в различаването, изследването на нейните етапи – всичко това води до появата на “импулс” – радостно желание да се намесиш в тези етапи, да внесеш в тях нови елементи, да измениш траекторията с цел да се увеличи ефективността на усилията.
“Кръстосан импулс” – в резултат от яснотата от неизбежността на настъпване на спад в края на цикъла, на етапа на каскадата от открития възниква радостно желание от време на време да се прави фронтален натиск вече от нови граници. В този случай спадът става особено кратък и слаб.