Съдържание на главата:
04-01) Общ преглед на различаващото съзнание
04-02) Практика на забравянето. Практика на пораждането на озарени образи
04-03) Отстраняване на вътрешния диалог
04-01) Когато аз различавам книга от маса, синьо от жълто, това и значи, че се проявява способността ми за различаване – “различаващото съзнание” (РС). Мислите, желанията, емоциите, усещанията и РС представляват пълния списък на възприятията, които аз наричам с термина “личност”.
РС може да бъде механично или озарено. Механичното РС (мРС) възниква по навик, то идва механично, а също и при липса на ОзВ. Например, като гледаме дърво, ние казваме, че листата, клоните и ствола на негови части, т.е. различаваме някои съвкупности от възприятия като отделни групи, свързани помежду си в едно цяло “дърво”. Колата, която стои под дървото не я различаваме като част от него, тъй като когато гледаме кое да е дърво, то почти винаги виждаме листа и клони, но много рядко виждаме кола. Такова различаване не е мРС, тъй като се опира на наблюдения и опит. Но на никой не му хрумва да счита чувството за красота за част от дървото, макар и всеки път, когато гледам кое да е дърво аз изпитвам изблик на чувство за красота (разбира се, ако при това изпитвам ОзВ), при това всеки изблик на красота си има своя неповторим нюанс, така както е неповторимо всяко листо, всяко клонче. Причината, поради която ние не различаваме това огромно количество оттенъци на чувството за красота е в това, че ние го изпитваме много рядко и затова не се е формирал навик за различаване на оттенъците, тези оттенъци просто не са се проявили. Причина за това, че даже изпитващият множество оттенъци на чувството за красота човек все пак не счита възприятието на красотата за част от дървото е пример за мРС – ние твърде здраво сме свикнали да считаме чувството за красота за “част от себе си”.
В процеса на отстраняване на НЕ, концепциите, механичните желания, лошото самочувствие (т.е. негативните усещания), а също и в процеса на изпитване на ОзВ, мРС отстъпва място на оРС, което започва по този начин да се развива и при това:
а) необоснованите различавания се подлагат на преразглеждане и се отстраняват. Например, различаването на гърдите като «прилично изглеждащи» ако зърната им са прикрити и като «неприлично изглеждащи» ако те са открити се отстранява в резултат на възникването на яснота в необосноваността на подобно различаване и в резултат на възникването на радостно желание да се отстрани даденото различаване.
б) почиващите на опита различавания макар и да остават, но не доминират дотолкова, че напълно да изместят алтернативното различаване. Например, аз мога да “виждам дървото” като съвкупност от клони и листа, а мога да започна да го виждам по своему още и като съвкупност от сенки и промеждутъци между листата, където се вижда небето.
в) възниква различаване на все по-голямо и по-голямо количество оттенъци на ОзВ.
г) възниква различаване на нови и устойчиви взаимосвързани съвкупности от възприятия, които можем да наречем “нови светове”. Сред тях са светът на осъзнатите сънища, светът на извънтелесните възприятия и много други. Щом като възникне различаване на нов свят, възниква състояние, което мажем да наречем “аз станах еди какво си”. Възможно е едновременното различаване на различни светове, т.е. в един и същ момент може да бъдеш и личност (т.е. в този момент има различаване на 5 групи възприятия /скандх/, образуващи личността) и друго същество в друг свят (т.е. в този момент има различаване на други групи възприятия).
Ефективна практика за отслабване на мРС и развиване на оРС е практиката, наречена циклично възприятие на различаването (ЦВ на различаването). Например, в тъмна стая се завърташ няколко пъти около себе си и в резултат не знаеш накъде си обърната – то ли към прозореца, то ли към стената. Отначало ти пораждаш увереност в това, че пред теб е прозорецът, после сменяш увереност с увереност, че пред теб има стена. И така много пъти. Или твоят партньор се навежда към земята и се прави, че взима нещо и го стиска в юмрук – ти отначало формираш увереност, че в стиснатия юмрук има нещо, а после – обратно: че няма нищо. Задачата се състои в това да формираш колкото се може по-силно увереност. “Увереността” – тя е определена фиксация на РС, т.е. когато РС е устойчиво зафиксирано възниква състояние, което наричаме увереност.
Типичен пример за мРС е разделянето на “субект на възприятието”, “обект на възприятието” и “процес на възприятието”. Използването на такова различаване е ефективно за осъществяването на нашата битова дейност, но при това е целесъобразно (от гледна точка достигане на ОзВ, яснота и развитие на оРС) да си даваме сметка, че това е само един от начините за различаване, тъй като има само възприятие, което се нарича “виждам планина” и няма възприятие “планина”, “аз”, “виждам”, така че за да се развие о РС е ефективна практиката на смяната на увереността в съществуването на “аз”, “виждам”, “планина” с увереност в това, че има само едно единно възприятие, което наричаме “аз виждам планина”.
Има още една ефективна практика – практиката “не-река, не-планина”. Когато се разхождаш по улицата, вместо думата “дърво” казваш “не-дърво”, вместо “куче” – “не-куче” и нищо повече – просто заменяш думите на такива с представка “не”, т.е. ти не се напъваш, опитвайки се да почувстваш нещо необикновено, от такава практика не възниква умора, а нови нива на свобода на оРС, нови ОзВ.
Аналогична практика е практиката на паралелна фиксация на очевидни неща. Като гледаш планина, казваш: “планината е съвкупност от много камъни”. Несъмнено, това е така, в това можеш лесно да се убедиш. Като си припомняш лицето на човек, към когото изпитваш силно нежност, чувство на красота и преданост си казваш: “неговото лице е парче месо”, което също е абсолютно вярно. В случая с човека ти имаш увереност в това, че той не е само парче месо, а в случая с планината липсва такава увереност поради действието на мРС. Подобна практика отваря пътя към различаването на нови възприятия, от които преди сме се пазили с помощта на мРС и които сега се различават при наличието на други възприятия, които се отнасят към съвкупността “планина”.
Още една ефективна практика е практиката на последователното отстраняване на механичния вътрешен диалог (ВД). Да направиш това е толкова по-сложно, колкото по-често има НЕ и колкото по-рядко и по-слабо се проявяват ОзВ.
Страховете за това, че освобождаването от стереотипните фиксации на РС ще доведе до твоята пълна дезориентация са също така необосновани, както и страховете за това, че без НЕ ти ще станеш безчувствена –точно обратното е.
Развитието на оРС (т.е. освобождаването на РС от стереотипните фиксации) резонира с всички ОзВ, което ни дава допълнителни основания да наричаме такова РС озарено.
Радостното желание да различаваш възприятията и точно да ги фиксираш (без да си доизмисляш, да дорисуваш и да игнорираш), аз наричам искреност. НЕ, концепциите и механичните желания са несъвместими с искреността.
Сред свойствата, присъщи на оРС ще отбележа следните: възниква увереност в нещо в условията, когато за обикновеното различаване няма основания и следвайки тази увереност ти получаваш силно желани резултати. Например, може да поискаш да узнаеш какво изпитва сега един или друг човек и да изпиташ увереност (особено качество, силно отличаващо се от концептуалната, механична увереност) в това какво изпитва той. Може впоследствие да попиташ този човек за неговите възприятия в този момент и да сравниш отговора му със своето предположение (разбира се, човек, който не се занимава с практиката, няма да може искрено да ти опише възприятията си, той най-вероятно ще поиска да доукраси или игнорира възприятията на неговото място или даже няма да пожелае да ги фиксира – обикновените хора винаги се самозалъгват). Може да си зададеш въпроса – как именно е целесъобразно да постъпиш, за да получиш максимално желан резултат и да изпиташ увереност в целесъобразността на определен начин на действие и да го провериш. Може, само да чуеш от нечия уста споменаване на непознат за теб човек, да изпиташ увереност по отношение на неговите възприятия и т.н. Подобно свойство на оРС се поддава на тренировка, настройка, очистване от изкривявания, обусловени от помрачения. Само безупречното освобождаване от НЕ позволява да се развие това качество на оРС.
Всеки човек има възможност да изживее кратък опит на освобождаване от мРС. В момента между съня и събуждането има кратък миг, който аз наричам “сливане”. Когато заспиваш различаваш външни шумове – шуми океанът зад прозореца, в банята тече вода, зад стената някой говори. Ти различаваш едно, второ, трето, т.е. има граници на тези възприятия. Ако внимателно проследим процеса на заспиване, то в някакъв момент, когато вече си почти заспала можеш да фиксираш поразително явление: границите между възприятията са изчезнали и вече го няма шумът на океана, няма ги гласовете на хората и звукът на водата в банята – има едно единно възприятие, където няма граници – мрежата на мРС е отхвърлена, мРС е спряно и когато ти окончателно заспиваш, то възникват вече нови различавания, свойствени на света на сънищата.
Моментите на сливане са твърде кратки – максимум няколко секунди, освен това ти можеш само веднъж от сто пъти да заспиш така, че да се получи да заспиш не отведнъж, а постепенно и да почувстваш този миг. Затова е целесъобразно да се използва практиката на многократното заспиване – лягаш се да спиш, а твоят партньор те буди няколко секунди след като си заспала (моментът на заспиване може да се определи по характерната промяна на дишането). В резултат за една вечер ти можеш да изпиташ десетки секунди сливане, като по този начин запомниш “вкуса” на освобождаването от мРС.
04-02) Всеки човек във всеки един момент знае точно, че се казва еди как си, а родителите му еди как си, че се намира еди къде си, че трябва да реши еди какви си проблеми, хората очакват от него еди какво си и т.н. Огромното, хаотично кълбо информация поражда натрапчив, параноичен вътрешен диалог, подхранващ НФ и формиращ механична картина на света. При това само нищожна част от тази информация е интересна и желателна. Аз искам да помня радостните желания, текущите изследвания и т.н., но за какво ми е да помня сега в кой град и в коя страна се намирам, на колко съм години и как се казват съседите ми? Тази информация ще ми е полезна тогава, когато ми потрябва, но защо трябва да помниш това постоянно?
Спомни си, как понякога си искала нещо да си спомниш и не си могла и опитай да породиш това състояние. Задай си въпроса “как се казвам” и опитай да изпиташ състоянието, когато не можеш да си спомниш. Както и обикновено това ще ти се стори почти невъзможно, но като тренираш ще постигнеш устойчиви резултати. Направи от това формална практика – пораждай забравяне на името на всеки 15 секунди за избран от теб период и фиксирай степента на своето забравяне по скалата от 1 до 10.
Практиката на забравянето ще усили паметта ти, ще я превърне от автоматичен събирач на всякакъв боклук в гъвкав инструмент.
Получените навици могат да бъдат използвани в практиката на пораждане на озарени образи (ОзО). Резониращите с ОзВ образи може да се съберат в единна картина и да се използват като мощен озарен фактор. Например:
*) провинциално руско градче – едно от хилядите незабележителни с нищо малки градчета. Топла суха есен, тих парк, опадали листа, прашен път край който има пейки. Тук-там седят старци, понякога минават млади майки с колички и малки деца. На една от пейките седя аз и се преструвам на 70 годишен старец – дрехите, движенията, мимиката – всичко говори за това, че аз съм старец, почти съвсем оглупял, глух и полусляп. Наоколо от време на време пробягват деца, но аз за тях съм като изсъхнало дърво или мебел – те даже няма да могат да си спомнят, че съм седял тук. Аз постоянно изпитвам екстатични ОзВ, откривам нови такива, занимавам се с практиката си, която ме води в безкрайно пътешествие. Никой не ми обръща внимание, никой не очаква нищо от мен и даже не ме забелязват. Светът напълно ме е изплюл – грохнал полумъртъв старец, който никому не е интересен и никому не е нужен. Няма нужда да правя впечатление на някого, тъй като впечатлението е само едно и то вече е създадено – полумъртъв стар пън. Аз мога без да се разсейвам, да се отдам изцяло на своята практика и да пътешествам из невъобразими преживявания.
С такава картина аз асоциирам силната устременост, предусещането, тържеството, радостта от борбата. Но ако си “спомня”, че съм младо момче, пътешестващо из Хималаите, то, колкото и да е странно, ОзВ ще станат по-слаби.
Колкото по-конкретен е озареният образ (ОзО), толкова по-лесно е да го удържиш, да го свържеш асоциативно с ОзВ. Паметта на обикновения човек, неговата способност да си представя са чудовищно слаби и докато не започнеш да я развиваш тя няма да стане сериозен инструмент в практиката. Ще изброя някои упражнения, които развиват паметта и въображението:
- Играта на “балда” 5х5 на ум. (Играят двама – прави се квадрат, който е разделен на малки квадратчета 5х5. В центъра пишем дума от 5 букви. Играчите по ред дописват буква към вече написаните, така че да се получи максимално дълга дума, която може да се чете във всички направления, само не по диагонал. Побеждава този, който има най-голяма сума от букви – броят се буквите във всяка дума, измислена от съответния играч).
- Игра на триизмерна “балда” 3х3 на ум.
- Игра на шах
- Игра на шах на ум
- Подробно запомняне на обекти
Ако си представя полянка без предварителна подготовка, то нейният образ ще бъде твърде размит – въображаемият храст ще бъде неопределено зелено петно и нищо повече. Затова аз намерих реален храст и обстойно го изследвах, запомних детайлите, след което общата картина стана по-устойчива, нейният резонанс с ОзВ се усили.
За да запомниш такъв сложен обект като храста е необходимо да прибегнеш до анализ – да го разделиш на условни съставни части и да ги обозначиш.
Описанието на иглолистното храстче, което съм поместил в своя ОзО, започва така:
Първо клонче: върви вертикално нагоре; размерът й е малко по-голям от длан; има форма на око; по средата – “език”, обърнат наляво, стърчи напред; “перото” започва над “езика”, стърчи назад.
Второ клонче: започва от същото място, откъдето и първото; минава от първото нагоре под ъгъл от 30 градуса; има формата на тясно око; долу има две “уши”: ляво и дясно, лявото минава зад първото клонче и се слива с него така, че се създава впечатление, че то е част от първото клонче; на лявото ухо крайчето и още две крайчета до него по ъглите на триъгълника, който образуват са изсъхнали; отгоре – плосък език на четири нива с перо; в основата му има малки капчици смола; от ляво, веднага под езика има три листа подредени стъпаловидно; листенцето отдясно, което е срещу средното листо е огънато леко назад.
И така нататък. Храстът има 40 клончета. Освен това, аз деля храста на големи части и им правя общо описание – отначало грубо, а после, когато запомням горе-долу всичко, мога да се връщам и да детайлизирам по-нататък храста. Всеки термин си има определено значение – например “перо” – това е листо, което стърчи перпендикулярно на плоскостта, в която лежат останалите “листа” на бялата ела; “ухото” е листо, което е два пъти по-дълго от съседните листа; “език” – така наричам крайните листа на клончето и т.н. Когато си припомням храста, то “последователно” го разглеждам отгоре надолу, на глас си повтарям описанието му (моят помощник може да следи в текста дали съм си спомнил всичко), при това без да запомням текста на описанието, а “разглеждайки” храста във въображението си, все едно, че го осветявам с лъч от фенерче. Когато многократно си припомням храста, забелязвам, че полезрението се разширява – “лъчът на фенерчето” става по-широк, започвам да виждам цялото клонче от веднъж, а не на части. А после аз виждам веднага две клончета и т.н. В крайна сметка, когато в ОзО си представям този храст, то цялата картина забележимо оживява, особено ако аз изпитвам симпатия към този храст, а именно такива обекти аз препоръчвам да слагате в слоя ОзО – резониращи с ОзВ.
След това си избирам пейка, описвам я и я запомням по същия начин и т.н. Отначало работата върви много бавно, но изкуството да схващам и да пораждам образи се усъвършенства.
В осъзнат сън аз мога да породя възприятието на тази полянка и да се набирам на нея, което ми позволява лесно да влезна в ОзВ и да получа интересен опит.