Моето име е Бодхи.
Тази книга е практическо раководство. В нея се изложени методите, които при искрено и настойчиво следване ще доведат всеки човек по възможно най-краткия и ясен път до освобождаване от страдания (негативни емоции, грешни концепции, механични желания, неприятни усещания), до началото на съвършено друг живот, пълен с открития и озарени възприятия.
Книгата е адаптирана към съвременния живот и е достатъчно детайлизирана, тъй като аз не искам да предизвикам у читателя просто изблик на емоции, след което да настъпи спад и връщане към предишния сив живот, а искам точно да покажа прекия път към озарени възпрятия.
Задачата-минимум е да се достигне такова състояние, при което в момента на смъртта яснотата на съзнанието да бъде напълно съхранена, което ще позволи да се продължи практитката и в състоянията между преражданията и при следващите прераждания без прекъсване, без да изпадаме в помрачения да се намираме в непрекъснати проявления на ОзВ, в състояние на пълна освободеност от страдания. Трудно е да се изрази грндиозността на пропастта, която лежи между човек, постигнал това и обикновените хора.
Когато през 2000 година аз започвах да пиша тази книга, се надявах, че няма да е напразно, че все някога у някого тя ще предизвика резонанс, ще бъде разпознато това, с което силно да ни се прииска да живеем. Аз не знаех кога и как ще се случи това. Към 2005 година тази книга е прочетена изцяло или частично от хиляди хора, около двеста от тях се опитаха да приложат представените от мен методи и няколко десетки души се увлякоха дотолкова от тях, че промениха живота си така, че вече не си представят връщане към култивирането на страдания. Аз си давам сметка, че моята книга може да се окаже масово необходима чак след хиляда или две хиляди години, а до тогава само редки единични случаи ще бъдат поискалите да станат свободни и именно за тях е тази книга – за тези, които искат да станат пътешественици в света на озарените възприятия сега, след 20, или след 2000 години.
Самтото съществуване на моята книга предизвиква у огромно количество съвременни хора негативно отношение – от умерен скептицизъм до силна ненавист. Това са и тези, които искат да продължат да изпитват негативни емоции (а аз давам пряк метод за тяхното отстраняване), и тези, които са ограничени от безчислени догми (а аз давам пряк метод за разсейване на всички догми, на всичко, което не се опира на личен опит, метод за развиване на свободна и ясна мисъл), и тези които считат себе си за привърженици на коя да е религия (а аз давам метод, дойто да отведе всеки човек към озарени възприятия независимо от религиозните институции, богове и други посредници), и тези, които считат себе си за езотерици (а всички „езотерични” науки диктуват, че пътят към просветлението е невероятно дълъг и сложен, а аз давам елементарно проста и разбираема методика, която може не само изпадналия в помрачение човек да изведе до освобождаване от страдания и до началото на по-нататъшния му път вече като свободно същество само за няколко години упорит труд!), и така нататък.
„Езотериците” особено се дразнят от това, че аз самият съм самоук, нямам дипломи, не сам завършвал „тайни школи”, от никого не съм се учил, нямам за пример авторитети, не се опирам на свещени писания – и въпреки това предлагам пряк пък към Ясно съзнание, който съм открил сам – с упорит труд, искрен стремеж към яснота и освобождаване от страдания. Аз нямам акредитивни писма, подтвърждаващи пълномощията ми да предлагам този път и действам, изхождайки само от желанието и опита – своя и на другите практикуващи.
Има написани толкова „умни” книги… но след прочитането на коя да е от тях възникват минимум три въпроса:
- Какво конкретно да правя? Как да го правя? Как да преодолея дребните, но често ставащи непреодолими препятствия?
- Ако в книгата се дава някакъв съвет: какво и как да правим, възниква втори въпрос: защо? Защо точно това? Как мога да бъда уверена в това, че като загубя сума ти време за изпълнявам някакви действия, в крайна сметка ще получа нещо привлекателно за себе си?
- Как да разбера какво да правя по-нататък? Да завися от източника на инструкциите?
В моята книга има отговора на първия въпрос, а вторият отпада, тъй като: първо, при полагането на усилия ти се ръководиш не от не от внушение, не от вяра, а само от радостно желание, съпроводено от очакване и по този начин получаваш удоволствие от действията си на момента, независимо от техния резултат. Второ, резултатите от твоите усилия се виждат незабавно и ти им се наслаждаваш веднага – ако точно сега отстранниш някоя негативна емоция, то точно сега ще изпиташ и изблик на озарено възприятие.
По отношение на третото, то занимавайки се с моята практика, ти сама на себе си ставаш компас, получаваш пълна яснота по отношение на методите, изпитваш радостни желания и прочие озарени възприятия, които те отвеждат непосредственно към привлекателни за теб състояния. Моят път се състои в пряко отстраняване на страданията и в култивиране на стремеж към озарени възприяия. МОЖЕМ ДА ПРЕСТАНЕМ ДА ИЗПИТВАМЕ НЕГАТИВНИ ЕМОЦИИ – не да ги подтиснем, не да ги оправдаем, не да”приемаме нещата каквито са”, а именно да не ги изпитваме.
Вместо фантазирането за това, че в хималайските планини под ръководството на мъдър учител ти би могла да вървиш към ясно съзнание, направо тук и сега ти можеш да тръгнеш на безкрайно, радостно и интригуващо пътешествие на съзнанието.
Можеш да бъдеш много помрачено същество – да ненавиждаш, да ревнуваш, да завиждаш, да желаеш смъртта, да бъдеш нетърпима, алчна – всяква! И все пак изход има, ако имаш желание да изпитваш привлекателни за теб възприятия и да направиш практически стъпки. Щом си се оказала в такова положение, отнеси се към него конструктивно.Няма значение защо е станало така. Необходимо е да разбереш какво да правиш сега и да започнеш да го правиш.
Западният човек носи тежък кръст: заради кола, апартамент и целта „да бъде като всички пилични хора” е готов да заложи целия си живот, подтиска в себе си всичко живо заради тези изкуствени, натрапени му цели. Десетки години е възможно заради благоприличието да поддържа съществуването на брака си, а за един модерен апартамент и кола може десетки години да ходи до офиса, без да си отдъхне. Съвременният западен човек умее да преодолява. Той е аскет, но тази аскетизъм е уродлив, тъй като хората преодоляват не препятствията, които им пречат да изпитват привлекателни възприятия, а обратно – те преодоляват своите радостни желания. Съвременният човек е мъченик, само че целта на това мъченичество е абсурдна, натрапена отвън и го довежда до непрекъснати страдания.
Понякога възниква едно особено чувство на „разпознаване”, когато като че ли се докосваш до това, което отдавна си искала сама да си кажеш, в което си искала да повярваш, в което се чувства напрегната истина, фундаментална правда, и тогава е по-лесно да направиш усилие, намират се и сили и увереност. Натискът на околния свят понякога е твърде силен и може да престанеш да вярваш, че може да се живее по друг начин, да се чувства по друг начин, че животът изобщо може да бъде друг, истински. Аз пиша само заради това – някой да прочете и да разбере: има възможност за такъв живот,това е осъществимо, тъй като така живея аз – най-обикновен човек с две ръце, два крака и една глава, така живеят и други хора, следващи моята практика – излиза, че това е възможно за всеки, който искрено се стреми към същото. Тази книга е израз на радостното желание да покажа този истински, жив пример – как може да се живее. Аз не се притеснявам да се посоча с пръст и да кажа – погледни, аз живея друго яче – аз живея така и ти можеш по същия начин и пред теб всичко е отворено – плюй на всичко, което са ти внушавали, че си слаба, глупава, грешна и т.н., че си длъжна да правиш това и това. Осъзнай, че ти можеш да осъществиш практиката, която да те отведе на пътешествие в света на озарените възприятия.
Моята книга е предназначена за всички, които са съгласни с мен за следното: какъвто и път да си избрала за себе си, при всички случаи освобождаването от твърде тежките помрачения (негативни емоции, механични концепции, механични желания) ще способства за твоето придвижване по избрания от теб път.
Вече се появяват отнякъде хора, които са много „навътре” с моя живот, практиката, общуването с други практикуващи и които псуват мен и моята практика, примесвайки опитите за осмислена критика с откровенна лъжа.
Ще се появават и „знаещи”, и коментатори на практиката на прекия път, които ще жонглират с термините и ще уточняват моето учение, ще го „подобряват”, „поясняват”, критикуват от високо, ще предлагат своята помощ на други практикуващи, като заявяват, че те са или мои ученици, или просто пратикуващи, които толкова прекрасно разбират всичко написано, че не им е необходимо никакво подтвърждаване на тяхното разбиране, получено от мен. Даже се появиха и такива, които неясно намекват за някакво лично общуване с мен, обявават се за мои бивши ученици или даже за съавтори. Опровергаването на лъжи е безсмислено занимание. Първо, винаги ще се появяват повече лъжи, отколкото могат да бъдат опровергани, второ, не искам да си губя времето за това. Този, за когото съдържанието на моята книга е актуално, сам ще разбере за какво иде реч.
Аз полагам усилия носителите на технологията на практиката, носителите на озарените възприятия да стават все повече, да могат да се представят като експерти, еталони, консултанти за начинаещите. И такива хора се появяват – те наричат себе си „муцуни”, тъй като думата „муцуна” се асоциира с тази нежност и симпатия, които те изпитват към животните. Аз имам ясно разбиране за критериите, които делят „муцуните” от „немуцуните”. Ние използваме още термина „опашка” като наричаме така човек, който се занимава с практиката, но още не е придобил тази искреност, решимост, упорство, яснота, стремеж към ОзВ, които и правят муцуната муцуна, но има основания да се смята, че би могъл да го постигне.
Ако искаш да уточниш дали човекът, с когото се съветваш по въпросите на ППП е муцуна или опашка, или е просто човек, равен на теб по степента на помраченост, то можеш да ме попиташ чрез мейл.
На моя сайт в Интернет www.bodhi.name тази книга е поместена и от време на време се допълва в реално време. Там са поместени и статиите на други практикуващи, книгата „Мая” и други материали. Ако си започнала да практикуваш и имаш желание да общуваш и с други практикуващи – би могла да вземеш участие в конференцията на същия този сайт.
По-рано, когато започвах да пиша тази книга , аз предполагах, че ако използвам думите, които използват хората, независимо от това имат ли тези думи определен смисъл или не, то ще бъде по-лесно да стигна до читателя, да разбере той поне нещо, поне с минимална яснота, така че той да не отхвърли веднага идеята, която е твърде различна от всичко, с което се е сблъсквал по-рано, а после вече самата практика ще го промени дотолкова, че той ще започне да очиства мисълта си. Сега аз промених своя подход, тъй като първо, такъв мътен стил на изложението на мен самия не ми харесва, а второ, аз се убедих, че все пак се появавт хора, активно занимаващи се с практиката и за тях аз искам да направя книгата пределно ясна. Така, че сега аз основно преправям книгата и разбирам, че читателите й ще намалеят, тъй като ще намалее вероятността да се изпитат надути впечатления при прочит, но затова пък ще се повиши качеството на тези, които останат, а мен това ме устройва, за да не пилея вниманието си за тези, които всъщност не искат да прекратят страданията си.
Реших да напиша няколко книги, всяка от които е различна: книгата „Пътят към ясно съзнание” ще бъде суха инструкция, справочник. В „Мая” ние със Скво в по-художествена форма описваме живота на практикуващите, което дава повече впечатления от конкретната инструкция. „Ход с тигъра” има същата функция като „Мая”, но изложението е по-подходящо да тийнейджъри. Сборникът разкази за сексуалните емоции СЕ – е за тези, които много се интересуват от сексуалното си развитие и са склонни да използват своите сексуални желания като един от двигателите на собствената си промяна и в този сборник те ще намерят практически съвети в областта на развитието на сексуалността, проедоляването на помраченията, свързани със секса или добре прояваващи се на сексуална почва. „Сборникът статии на практикуващите” е предназначен за по-детайлно разглеждане на тесен кръг въпроси, с които муцуните се сблъскват в своята практика. И така нататък. Аз реших да пусна на бял свят цяла серия книги (и много от муцуните също обичат да пишат) и всяка книга, всеки творчески елемент ще носи в себе си ядро от практиката, обвито в различна обвивка. Фактически аз искам да построя нова култура – култура, която да произлиза от свободата от НЕ, концепция която се опира на озарените възприятия, радостните желания.
Като редактирах книгата си зададох въпроса – защо се обръщам към читател-мъж? Пиша „ако си поискал”, а не „ако си поискала”? Така е прието, но опитът показва, че активно и искрено пракуват ППП основно момичета. Но не знам как да обясня това. Може би, с това, че социалната роля, натрапена на мъжете и тези концепции и НЕ, които са свързани с нея са много по-убийствени отколкото на жените? Мъжът – това е човек с невероятно чувство за собствената си значимост, почти с мания за величие, агресия и произтичаща от това тъпота. („Глупост” – това е липса на навици за интелектуална работа, „тъпота” – това е неспособност последователно и ясно да се разсъждава поради влиянието на негативни емоции, затова даже силно развити интелектуалци като правило са изключително тъпи). Момичетата по-често изпитват чувство за непълноценност, самосъжаление, неувереност, което се оказва средно по-малко убийствен товар.
Така или иначе, аз реших да се обръщам не към читателя, а към читателката, тъй като не виждам основания да следвам установения стереотип. Не се съмнявам, че това ще предизвика особено силно презрение от страна на мъжете, тъй като, колкото и да е смешно това, те почти всички искрено се смятат за „напредничави” и „умни”, докато момичетата за тях са второ качество.