Съдържание:
07-01-00) Милион ОзВ
07-01-01) Ролята на предаността в придвижването към екстатични ОзВ
07-01-02) Озарени фактори за преданост
07-01-03) Блаженство и преданост
07-01-04) Преданост и чувство за собствена значимост
07-01-05) Пет циклона. Торнадо
07-01-06) Праг на локалната увереност, самадхи на първата среща. Намеренийце.
07-01-07) Промиване с преданост
07-01-08) Пронизваща мрежа
07-01-09) Друза. Патина
07-01-10) Интеграция на кристала. Карта. Стрази (изкуствени скъпоценни камъни). Нокти. Артефакты.
07-01-11) Практика на отсичането
07-01-12) Трениране на озареното различаващо съзнание (ОРС)
07-01-13) Нови озарени /физически/ усещания (ОФУ): “игриво пиленце”
07-01-14) Кристалът “искам да живея не по-малко от петстотин години”
07-01-15) Експедиция. Изследвания. Лайки. Буревестник
07-01-16) Принцип на достатъчност на усилията
07-01-17) Стремеж да пробиеш
07-01-18) “Доверие към ОзВ”. Интравертни ОзВ. Усилие за отстраняване
07-01-19) Кластери
07-01-20) Кристалност
07-01-21) Разтваряне на РЖ в яснота. Фундаментални РЖ. Уравновесена позиция.
07-01-22) Капанът на желанието за съдействие
07-01-23) Диханието на дракона
07-01-24) Четвъртият страж
07-01-25) Опора на трите центъра на наслада
07-01-26) Яснота в съществуването на непредсказуемостта
07-01-27) Фино различаване на желанията
07-01-28) Характеристики на щурма на яросността
07-01-29) Механично прихващане
07-01-30) Всекидневност, задоволство и сивота (ВЗС)
07-01-31) Управление на увереността
07-01-32) Пътят на гъсеницата
07-01-33) Наслояване
07-01-34) За изследването въобще
07-01-35) Изследване на задоволството. РЖ ще се промени. “Изначален стремеж към ОзВ”
07-01-00) Искам да започна този раздел с това, че практиката на събиране на милион актове на пораждане на ОзВ смятам за основна, а всички останали – за второстепенни, добавъчни. Напомням, че тази практика се състои в това, че практикуващият си поставя задача да събере милион актове на пораждане на ОзВ, като си дава сметка, че към момента, когато събере този милион и дори по-рано, той вече ще изпитва ОзВ непрекъснато и пред него ще се отворят нови перспективи. Брои се всеки изблик на ОзВ – даже и тези със слаба интензивност, даже и не съвсем ясен, даже и продължилият само секунда. Пресмятането на количеството породени ОзВ се прави без да се записва, разчита се на паметта – това позволява допълнително съсредоточаване на вниманието върху ОзВ, помага му да не заспива. В края на деня събраното днес количество ОзВ се сумира с онова, което е било събрано по-рано и това число вече е целесъобразно да бъде фиксирано писмено. Да се започва отброяването на изпитаните за деня ОзВ от нула и по-ефективно, отколкото веднага да се прибавят към цялото количество изпитани по-рано, тъй като числата в рамките на стотица или няколко стотици са по-съразмерни с онези величини, с които човек се сблъсква в своя бит и повече резонират с предусещането, упорството, устремеността.
Общото количество натрупани ОзВ също така се явяват озарен фактор. Така затворникът, който ден след ден дълбае с отвертка стената на затвора, отделяща го от свободата, изпитва усилване на упорството, предусещане, когато гледа купчината прахоляк, насъбрала се под пробиваната дупка.
Практиката на натрупване на ОзВ е централна в цялата ППП. Всичко останало е вторично. Еко думата “пораждане” не е резонираща, то може да се каже “потапяне в ОзВ”, “спомен за себе си в ОзВ” и т.н.
07-01-01) Първият придобит опит на изпитване на екстатични ОзВ оставя ярка следа, даже това да продължило само няколко секунди. От този момент и завинаги спомените за еОзВ твърдо заемат място на първи ред в ценностната система, а желанието да ги изпиташ отново става най-съкровено. Достигането на еОзВ може да се обозначи като третият голям “квант” в практиката (първият е откриването и отстраняването на помраченията, вторият – откриването и култивирането на ОзВ).
Колкото по-често и интензивно се проявяват проблясъците на ОзВ, толкова по-продължителни стават те – вече не 1-2 секунди, а 5-10, с толкова по-голяма определеност и настойчивост се проявява радостното желание да намериш най-краткия път към тях, да откриеш най-ефективните практики, водещи в този неописуем свят.
Разбира се, продължението на всестранното отстраняване на помраченията и култивирането на ОзВ – това са онези два фронта на работа, които, несъмнено, представляват фундамента на всяка практика, водеща еОзВ. На всяка цена е необходимо да не се намаляват упорството и решимостта при осъществяването на тази работа, да се постига изключително, сияеща безупречност. Обаче това не означава, че тук няма място за търсения как да се увеличи коефициента на полезно действие, да се увеличи ефективността на усилията.
Във всеки конкретен момент формалната практика може да бъде насочена към култивиране на едно определено ОзВ. Ако някоя двойка ОзВ образува устойчив акорд, аз при определена тренировка мога да пораждам едновременно тези две ОзВ. Точно така, като карам кола, аз едновременно контролирам десетки параметри и ги управлявам. Всъщност вниманието толкова бързо се мести от едно на друго, че всички действия изглеждат едновременни. И все пак, като се занимавам с едно нещо, не мога да се занимавам с нещо друго. Разбира се, всички ОзВ в една или друга степен резонират едно с друго и пораждайки, например, чувство за красота, с висока степен на вероятност изпитвам и блаженство, и преданост, и какво ли не още, а може би даже ще се появи неизвестно ОзВ. И все пак дилемата си остава – в конкретния момент кое ОзВ да избера да породя? Дали онова, което сега най-много ми се иска? Разбира се, но нали въпросът “Кое ОзВ да избера сега, че пораждайки го максимално бързо да се приближа към еОзВ?” също е породен от радостното желание колкото се може по-скоро да постигна еОзВ. Още повече, че разликата в интензивността на желанията да се изпитват различни ОзВ често е незначителна.
Оттук и произтича желанието да се изследват различни ОзВ за да се установи техния максимален резонанс с еОзВ. Не е изключено, че изследването ще покаже липса на съществена разлика между ОзВ в този аспект. Но ако в резултат открием, че някои ОзВ съществено повече резонират с еОзВ отколкото други, то това ще бъде откритие с извънредно голяма значимост, тъй като ще позволи да се увеличи темпът на придвижване към еОзВ десетки пъти (тъй като вместо пораждането на десетки различни известни ми ОзВ, ще се съсредоточа преди всичко върху това). Поставянето на този въпрос придава особен вкус на изследването и култивирането на ОзВ. Този, който знае отговора му, стои пред избор – или веднага да посочи това ОзВ на този практикуваш, на чиято практика съдейства, или да му даде достатъчно време да потърси отговора сам (та нали търсенето на този отговор само по себе си е много творчески процес, необходимо е да се преживяват различни ОзВ, да се различават, да се сравняват резонансните им свойства и т.н.), или съвсем да не дава отговор, а само да посочи, че съществува такова ОзВ, съществено отличаващо се от другите по силата на своя резонанс с еОзВ. Първият начин лишава практикуващия от радостта на самостоятелното изследване и извършването на това конкретно откритие, затова пък икономисва много време, а всевъзможните открития и изследвания все едно са безкрайно много. Третият начин дава възможност на човек с пълна сила да преживее цялата грандиозност на даденото откритие, но при това се губи много време с не много ефективни практики. Аз смятам за оптимален втория способ, но в условията, когато пиша книгата, нямам избор и съм принуден да следвам първия път, като си давам сметка, че начинаещият практикуващ може вместо постигане на яснота по този въпрос, вместо апробация на своя опит да се съблазни от “говорилнята” на подобие на “езотериците”, които не се занимават с никакви практики, а само се научават да жонглират със звучни думи и фрази. Кое най-много пречи на достигането на еОзВ – по този въпрос всичко е горе-долу ясно – това са преди всичко агресивните НЕ и оргазмите. Тук ще бъде на място разказа за един тибетски лама, който след много години нечовешки мъчения, на които е бил подлаган в затвора, наскоро едва жив успял да се измъкне от този ад, бил изведен от страната и давал интервю. Освен другите въпроси, го попитали дали е изпитвал страх. Той отговорил, че естествено е изпитвал. Страх от какво? Подразбирало се, че от смъртта или че от зверските мъчения в ще загуби разсъдъка си или ще го заставят да доносничи за други монаси. Той отговорил: “Страхувах се, че ще изпитам омраза към своите мъчители и ще престана да изпитвам състрадание към тях.” Този човек знае цената на агресивните НЕ и не е готов да я плати при никакви обстоятелства, даже бидейки зверски измъчван.
И така – има такова ОзВ, чиято роля в достигането на еОзВ е огромна – това е предаността. И от момента, в който това стане ясно, именно изследването и култивирането на предаността става главният фокус, в който е съсредоточено вниманието на практикуващия.
(Ако читателят не различава съвсем ясно това ОзВ, което аз наричам “преданост”, той може по-нататък в текста да замени тази дума с “изключително ярка и пронизителна симпатия”.)
07-01-02) Откритието, че предаността по-ярко от другите ОзВ резонира с еОзВ има огромно значение. Сега всички многобройни пътища и пътечки, състоящи се в култивирането и изследването на десетки разнообразни ОзВ се допълват с магистрален път – изследване и култивиране на предаността. Най-напред възниква желание да се изследва кои озарени фактори (ОзФ) най-много резонират с предаността?
Съществата, които изпитват ОзВ дали се явават ОзФ? Несъмнено, но има един нюанс, който води до изводи, които стигат далеч. Да си представим Рамакришна, който изпитва самадхи. Или Буда Гаутама в нирвана. Или Миларепа, достигнал дъгово тяло. Възниква ли преданост? Възниква. Сега да си представим Рамакришна по времето, когато той още преди да постигне устойчива способност да изпитва самадхи, минута след минута, ден след ден, месец след месец, почти без сън и почивка повтаря само едно: “Искам да видя Майка Кали и да изпитам блаженство”, блъска се в стената от отчаяние, издира си лицето до кръв в глинения под на стаята си, яростно се отдава на практиката за изразяване на своето желание. Същото се случва и когато си представяме Миларепа, преодоляващ със свръхусилия тъпотата, страха и инертността си, почти умиращ в пещерата от изтощение, но решен на всяка цена да постигне пробив на ОзВ. От това следва прост извод, който може да се потвърди с по-нататъшни опити: устремеността е изключително силен ОзФ за предаността. Но най-силният ОзФ за предаността е собствено предаността.
По същия начин чрез прости сравнения и измервания на интензивността на предаността може да се открие още един много силен ОзФ за предаността – искреността. Ако се опишат резониращите с предаността образи, то може да се подредят по интензивност на резонанса по следния начин:
*) Същества, изпитващи екстатични ОзВ, а също елементи от техните жизнеописания, снимки, текстове, изказвания, особено там, където в тях се говори за отчаяни, самоотвержени усилия, прояви на преданост.
*) Практикуващи, които се борят за ОзВ, но още не са достигнали еОзВ и изпитват множество помрачения.
(Този образ по-малко резонира с предаността, отколкото първият, тъй като онези, които все още често изпитват помрачения са по-малко устремени и по-малко искрени, в сравнение с онези, които са постигнали еОзВ.
*) Онези, които биха могли да започнат да се борят за ОзВ, ако биха узнали за тяхното съществуване, за възможността да престанат да изпитвам помрачения, за практиката. Тези хора предизвикват симпатия със своята склонност към търсене на свобода, с нежеланието си да живеят обикновен тъп живот, с готовността си да “разпознаят от пръв поглед” идеята за съществуването на ОзВ и възможността да живеят без НЕ.
(От тук може да се изведе, че третият по значимост ОзФ за предаността е симпатията, нежността.)
*) Муцуните на Земята: не-камъни, не-вятър, не-планина, не-мъгла, не-облаци и т.н.
(От тук може да се изведе четвъртият по значимост ОзФ за предаността – чувството за красота.)
Независимо, че ОзФ се подреждат именно в този ред по намаляваща интензивност на техния резонанс с предаността, във всеки един момент някой от тях може да се окаже най-интензивен в текущите обстоятелства.
И така: 1) преданост, 2) стремеж, 3) искреност, 4) симпатия, 5) чувство за красота
07-01-03) Изследването на резонансните свойства на предаността води до удивителен резултат: най-ярък резонанс на предаността възниква с… блаженството! Този резултат е удивителен, защото за обикновения, ежедневен разсъдък, т.е. такъв, който не напълно е интегрирал в своята система от представи всичко онова, което се отнася до света на ОзВ, предаността и блаженството се явяват антиподи, принципиално несъвместими възприятия. “Предаността” се асоциира с “всичко за някого”, разбира се като предел на самоотричането, а “блаженството” с “всичко за себе си”, предел на егоистичните стремежи. Култивирането на преданост води до проблясъци на блаженство с удивителни яркост, продължителност, дълбочина и пронизителност. Това води до “дрейф на вниманието” от практиката на пораждане на преданост към съсредоточаване върху блаженството. Оптималната линия на поведение е да си дадеш сметка за това и да следваш радостните си желания.
Даже най-малко ефективната на пръв поглед практика дава забележителни резултати, ако се използва за пораждането на преданост – такава е силата на това ОзВ. Даже простото повтаряне на думата “преданост”, т.е. “студеното помнене” дава забележителен резултат. Но, разбира се, за увеличаването на ефективността на практиките е необходимо постоянно да се полагат усилия за изследване на предаността – направо в процеса на нейното култивиране.
07-01-04) Лесно е да се види, че “предаността” е онова ОзВ, което е максимално далеч от фиксирането на желанието за притежание и от чувството за собствена значимост. Предаността категорично не е съвместима с ЧСЗ и от тук лесно може да се направи извод, че ЧСЗ е най-мощното препятствие към предаността (и, следователно, към ОзВ), а практиките за отстраняване на ЧСЗ се явяват много ефективно допълнение към практиката за пораждане на преданост. От тук особена значимост придобиват навиците за сталкинг, който се явява основна практика за преодоляване и отстраняване на ЧСЗ. Не е учудващо, че в практиките на Дон Хуан се придава огромно значение на сталкинга и унищожаването на ЧСЗ.
07-01-05) Желанието да изпитваш еОзВ води след себе си желанието да изпитваш преданост, тъй като именно тя по най-краткия път води до изблици на еОзВ. Желанието да изпитваш преданост води след себе си желание да се появят колкото е възможно повече озарени фактори за нея и, преди всичко – хора, изпитващи устременост, искреност, хора, към които бих могъл да изпитвам симпатия, които биха резонирали с чувството за красота, т.е. “муцуни” искрено, яростно, упорито и решително стремящи се към постигането на ОзВ и отстраняването на помраченията (желанието да се появят муцуни е необходимо да бъде основно очиствано от изтикванията и дорисовките на практикуващите). Желанието да се появят муцуни води след себе си желанието да съдейства на всичко това по всички възможни и най-ефективни начини, във всички светове. От тук се появява и желание да се постигнат устойчиви озарени осъзнати сънища и извънтелесен опит, което дава възможност да се търсят и намират муцуни и да се съдейства на практиката им във великото множество светове, които се откриват на онзи, който има опит в осъзнатите сънища и общуването в тях с различни същества, също толкова реални, колкото и онези, които срещаме когато сме будни. Какво му остава да иска на онзи, който има такива обширни радостни желания, почти циклони, в които е съсредоточено всичко най- най-привлекателно, което съществува за него? На него му остава да иска неговите силни съкровени желания да се реализират, за да се научи той така силно, яростно, радостно и самоотвержено да иска неговите желания да се реализират както по пътя на правенето на усилия, така и чрез благоприятно стечение на обстоятелства.
И така:
1) Желание за еОзВ
2) Желание да се изпитва преданост
3) Желание да се появят муцуни
4) Желание да се съдейства на муцуните по всички начини и във всички светове
5) Желание да се постигне “намерение”, т.е. изкуството да се изпитват РЖ с такава сила и с такова качество, че те да се реализират, възможно даже и въпреки, че това може обосновано да изглежда малко вероятно.
Проявяването на тези пет циклона има удивителни свойства:
1) Всеки последващ циклон се предвижда като неизбежно следствие на предишния, като много ефективно средство за достигане на този предишен циклон.
2) Съвместното им проявяване резонира с чувството за пълнота и се асоциира с образа на твърд, уравновесен фундамент, често възникват и съответните физически преживявания: “твърдост”, “ход на волята”, сфера на пустотата”.
3) Лесно се установява връзката “запалване – верига” , когато проявяването на един циклон резонира с другите и в резултат цялата верига се събужда – все едно, че припламва пламък и подпалва следващия елемент.
Съвкупността от циклони, която притежава такива свойства, ще нарека с термина “торнадо”.
“Водещ циклон” е онзи, който сега е проявен по-ярко от останалите и служи за запалване на цялата верига.
Култивирнето на циклона води до такава промяна на неговото качество, което се асоциира с раздалечаващи се брегове под натиска на все по-пълноводна река, чиито вълни прииждат с упоритост и решимост.
07-01-06) Праг на локалната увереност (ПЛУ) – това е такава интензивност на радостно желания или циклон (на тази интензивност отговаря 6 по скалата), при която възниква увереност (т.е. позиция на различаващото съзнание), съответстваща на обикновеното понятие “достатъчно обоснована увереност” в това, че това РЖ ще бъде реализирано. Достигането на ПЛУ на циклона се съпровожда с възникване на устойчив фор на блаженство, особено ярко и пронизително предусещане.
Когато циклоните образуват торнадо, в този момент минимум един от тях, водещият, достига ПЛУ.
Занапред за краткост вместо “при достигане на ПЛУ” ще пиша просто “на ПЛУ”, ако при това смисълът на фразата не се губи, например, “възникващи на ПЛУ ОзВ”. За да направя такива фрази по-благозвучни и резониращи с ОзВ, думата “ПЛУ” ще я замествам с тъждествената й “полянка” – “възникващи на полянката ОзВ”.
“Прагът на локалната увереност” на 5ти циклон (РЖ за достигане на намерението) ще нарека “праг на тоталната увереност” (ПТУ), тъй като първо, достигането от пети циклон на ПЛУ автоматично води до това, че и останалите четири го достигат. Второ, в момента на достигане от пети циклон на ПЛУ възниква удивителен ефект – започват едно след друга ярко да пламват ОзВ и ти изумено хващаш молива и започваш да записваш “пети циклон при достигане на ПЛУ ярко резонира с блаженство, тържество, свежест, преданост, чувство за тайна, безметежност, възторг…”, ОзВ пламват едно след друго толкова ярко и отчетливо, като лампички на гирлянда, те са все повече и повече и ти постепенно разбираш – случило се е нещо необикновено, оставяш молива и потресен замираш, а ОзВ едно след друго все пламват и пламват, образувайки неописуема симфония. Няма думи, които да изразят това. Ти изпитваш щастие – непоносимо, екстатично, невероятно, сияещо. А после идва яснотата: “Всички ОзВ се събират заедно, те всички са тук, това е сливане, това е мястото на тяхната среща, това е именно онова, за което писа Бодх – това е самадхи.” И наистина – това е самадхи – неговото първо стъпало, което ще нарека “самадхи първа среща”.
Изпитвайки самадхи първа среща, ти с необикновена яснота разбираш – ето го началото на истинското пътешествие.
Тази-ма: “Пламват толкова ОзВ, че не мога точно да кажа кое с какво резонира, от какво се запалват. Те са толкова много и всичките са ярки, интензивни, те приличат на игриви лъвчета, които се хапят едно друго по ушите, боричкат се, скачат едно през друго и лудуват. Всички озарени фактори, които преди са резонирали с отделни ОзВ сега се сливат в едно цяло. Преди това бяха парчета, а сега са се събрали в нещо единно, дълбоко и непоносимо. Всички ОзВ са се залепили и са се усилили многократно. Няма граници на тялото – всичко, което някога наричах “себе си” се е изтрило, голяма вълна го е отнесла – всичко без остатък. Долните ми лапи треперят, по цялото тяло минават тръпки, всичко непоносимо бръмчи и прелива.”
Тази-на: “При извеждането на някое РЖ на полянка се усилва онова ОзВ, с което резонира даденото РЖ.”
ПТУ е състояние, в което има вибрираща увереност, че най-силните, истинските радостни желания непременно ще бъдат реализирани в една или друга форма. В този момент се разрушава древният, вечно присъщ ни страх от бъдещето, страх от враждебни или неблагоприятни обстоятелства. Прекратява се враждебното противопоставяне между себе си и света, което винаги съществува, макар и да не се различава от човек, даже тогава, когато се той смята себе си за безгрижен, щастлив и доволен и изпитва интензивни ПЕ.
Изследването на ПТУ и свързаните с него състояния е път към овладяването на тайните на “намерението”. “ПТУшник” – това е практикуващ, изпитващ от време на време ПТУ и изследващ го.
Радостно желание + предусещане + увереност в стадия “праг на локалната увереност” – тези три възприятия, проявени едновременно, образуват “зародиша на намерението” или “намеренийце”.
В каква степен достигането на ПЛУ влияе на хода на обстоятелствата, уж не зависещи от мен и каква е технологията за достоверно изследване на този въпрос, подходяща ли е за това практиката на смяна на увереността – това предстои да се изясни в последващите изследвания на озареното различаващо съзнание – вж. по-нататък.
Различавам два вида увереност и тяхното различие особено ясно се проявява тогава, когато достигнат ПЛУ:
А) увереност, съпровождаща се от /обосновани/ предположения, че даденото РЖ може да се реализира;
Б) не съпровождаща се от такива предположения поради липса на основания за това.
Увереността от първия тип ще наречем “сдвоена”, а от втория – “изолирана”.
Ще разделим желанията на два класа:
А) желания, чиято реализация зависи почти изцяло от моите усилия (наример желанието да науча чужд език) – “желания-къртици” или просто “къртици”;
Б) желания, чиято реализация зависи не само и може би даже не толкова от моите усилия, колкото от обстоятелствата (например, желанието да се появат нови муцуни) – “желания-бързолети” или просто “бързолети”.
ПЛУ се достига по-лесно за радостни желания от първия тип и по-трудно за РЖ от втория.
Препятствия за достигането на ПЛУ при бързолетите:
1) Страх от поражение – ами ако аз бъда уверен, че ще се появят нови муцуни, а те така и не се появят – в резултат силата на скептиците ще се увеличи, за мен ще стане по-трудно да достигам ПЛУ, а не ми се иска да усложнявам достигането на ПЛУ, тъй като с него е свързано рязкото нарастване на ОзВ. Що се отнася до желанията, които не са ограничени от срокове (подобно на желанието за нови муцуни), то това препятствие се свежда до нула.
Този страх се преодолява с пряко усилие.
2) Страх от това, че ще извършвам действия “напразно”. Например, аз ще бъда уверен, че ще се появят муцуни и тази увереност ще ми служи като причина за възникването на ред други желания – например, ще възникне РЖ да правя и публикувам статии в сайта. И ако в резултат не се появят муцуни, ще излезе, че времето изгубено за публикуване на статии е било изгубено или поне използвано неефективно, като се има предвид, е преживяването и реализацията на РЖ сами по себе си се явяват силни ОзФ независимо от резултата. И все пак ако нямаше увереност в това, което в края на краищата така и не настъпи, аз бих могъл да се заема с друга дейност, която освен удоволствие от изпитването и реализацията на РЖ би довела още и до допълнителен резултат във вид на реализирано РЖ.
Начин на преодоляване на този страх:
А) С пряко усилие и съсредоточаване върху възникващите на полянката ОзВ.
Б) Яснота, че няма начин предварително да се знае кой бързолет ще бъде реализиран, кой – не, така че единственият изход би бил пълен отказ от действия, насочени към реализацията на бързолетите, което е абсолютно невъзможно, тъй като торнадото се състои на 4/5 от тях и освен това, в такъв случай, аз предварително бих се примирил, че бързолетите няма да бъдат реализирани и по този начин бих отрязал действията за достигане на онова, което за мен е първостепенно, много значимо – това е абсолютно абсурдно, като се има предвид, че много от бързолетите все пак ще бъдат реализирани.
В) Яснота, че поради високата резонансност и логическа връзка между бързолетите (поради наличието на валентни връзки между тях), увереността в реализацията на кой да е от тях, точно както и желанието те да бъдат реализирани и действията по тяхната реализация, допринасят за усилването на интензивността и реализацията на всички останали (много от действията, насочени към реализацията на кристала, в същото време допринасят за реализацията на другите).
По този начин, даже ако някой от кристалите в резултат не бъде реализиран или бъде реализиран частично, то все пак както изпитваната увереност, така и извършваните действия по реализацията на този кристал и изпитваните при това ОзВ ще допринесат много за общия процес на придвижване.
Г) Яснотата, че с култивирането на увереност, че с преживяването на РЖ се извършват много открития, възникват постоянни резонанси с ОзВ и изтръгването на бързолетите от този процес, значи съзнателно да се сведе почти до нула практиката.
*) Ако при пораждането на увереност в това, че ще можеш успешно да решиш някоя задача, възниква силно РЖ да се занимаваш с това, докато без пораждането на тази увереност това желание не би го имало, това означава, че у теб е формиран и постоянно се поддържа фон на “пораженчество” – механична увереност, че не би се справил с тази задача.
Оттук следва, че пораждането на увереност в успешното извършване на едно или друго нещо е ефективен начин да се открият потиснатите желания, също така да се съдейства на тяхното свободно проявяване.
07-01-07) “Промиване чрез преданост” – това е практика, при която става постоянно превключване на преживяването на преданост или на ярко желание за преданост. “Студено промиване” – такова, при което не ти се удава да изпиташ преданост или ярко желание за преданост и само се произнася думата “преданост” (на глас или при ВД) или се пораждат образи, резониращи с преданост. Съответно може да се промиват с преданост и действия, и желания, и разсъждения. Например, повтаряйки научени думи на чужд език, след всяко повтаряне мога да повтарям думата “преданост” – това е много просто и е достъпно при всякакви обстоятелства. Или изпитвайки и реализирайки желанието да играя шах, периодично връщам вниманието си към предаността.
Промиването чрез преданост води до по-отчетливо разслояване на възприятията на две категории: такива, които в дадения момент резонират с предаността и такива, които не разонират. Това позволява на радостното желание да се формира, да се отсяват нерезониращите възприятия и да се култивират резониращите, което води до забележима промяна в качеството на живота – става по-лесно да се поражда преданост, а заедно с нея се увеличава делът на ОзВ въобще, радостните желания стават по-отчетливи и силни. Като следствие, и торнадото се проявява по-често и по-ярко.
07-01-08) Преживяването на петте циклона, торнадо, промиване чрез преданост и особено опитът самадхи първа среща води до една съществена промяна: сега като че всичко е покрито с много тънка, но чувствителна мрежа и всяко действие, мисъл, емоция или желание я докосват, тя трепери и възниква фон на блаженство. “Покрито” не е точната дума. Като че тази мрежа преминава през самата сърцевина на всички възприятия. Ще въведа термина “пронизваща мрежа” – каскада от резонанси на разнообразни възприятия и ОзВ, съпровождани от множествени изблици на наслада в различни части на тялото (преди всичко центъра на гърдите, гърлото, сърцето).
Пронизващата мрежа играе ролята на камертон, който като че настройва възприятията за резонанс с ОзВ, като води до появата на радостни желания да се очисти това място от възприятия, които не резонират в дадения момент с ОзВ.
07-01-09) “Елементът друзи” или “кристал” – радостно желание, което притежава следните свойства:
1) То е логически свързано с циклона, влизащ в торнадо (пряко или чрез други елементи), т.е. това означава, че има основания да се предполага, че резултатът или процесът на реализация на едното от тях ще облекчи, ускори и интензифицира реализацията на другото чрез създаване на необходимите или оптималните условия.
2) Неговото проявяване води до “пронизващ резонанс” – резонанс с циклон (пряко или чрез други елементи), с други кристали, с възможен съпътстващ отклик по цялата верига циклони, по пронизващата мрежа. Ще назова връзките между кристалите: “логическа връзка” + “резонансна връзка” – “валентна връзка”.
Цялата разклонена верига на такива желания, водаща началото си от циклона ще бъде наричана “друза” (ударението е на първата сричка).
Разклонената мрежа друзи, водещи началото си от всеки един от петте циклона притежава свойството между елементите на съседните друзи също понякога да се образуват валентни връзки. В резултат се образува структура, която ще назова “патина” (ударението на първата сричка) – съвкупност циклони, съставящи торнадо, кристали и валентни връзки.
Ако в патината има голямо количество кристали, то това не води до размиване на вниманието именно поради силата на пронизващия резонанс. Точно обратното – това води до усилване на радостните желания, на техните взаимни резонанси, до по-лесно достигане на праговете на локалната увереност.
Реализацията на радостно желание, съпроводена от блаженство или наслада, възникващо като следствие от резонанса с патината, ще обознача като “озарена реализация”.
Кристалът, който се явява обект на кристала “искам да култивирам ПЛУ”, е необходимо да се обозначи с отделен термин, тъй като неговите проявявания силно се различават от другите кристали. Главната разлика е, че този кристал се съпровожда от екстатични ОзВ, той става мощен ОзВ за ОзВ. Ще го нарека “турмалин”.
07-01-10) “Интеграция на кристала” в друзата се заключава в това, че едно или друго радостно желание, което преди е било разбирано и преживявано като отделно намира своето място в друзата в резултат на построяването на валентни връзки. Целесъобразно е да има графичен план на патината “карта на патината”, където всяко радостно желание стои своето място и са указани съществуващите валентни връзки- Интеграцията на всеки нов кристал е извънредно радостно събитие тъй като:
1) резонансът преминава като игриво куче по цялата друза, а понякога и по цялата патина, по пронизващата мрежа и бяга там колкото му се иска;
2) новият кристал отваря нов фронт на изследвания, нови области на получаване на удоволствия, тъй като това радостно желание сега придобива особена интензивност, особена “пробивна способност”, особена радостност. Приобщаването на РЖ към друзата му дава способност много по-лесно да достига прага на локалната увереност, което на свой ред съществено облекчава реализацията на желанието даже в случаите, когато няма яснота как точно е станало това. Даже когато има основания да се предположи, че реализацията на това желание е крайно затруднена или даже невъзможна.
Ако има предположение, че някое РЖ може да стане кристал, целесъобразно е да се проведат ред “интергационни действия”:
1) Да се проследят неговите логически връзки с наличните кристали или циклони – има ли такива, доколко са определени.
2) Да се осъществи многократно прехвърляне на вниманието от изследваното РЖ към друзата и обратно – като че да ги “събереш по-близо” и да се провери дали не възниква резонанс.
3) При това да се осъществява промиване на РЖ с преданост, за да се очисти от възможните примеси на механични желания.
Понякога в резултат от такива действия, даже и да има логическа връзка, не възниква резонанс. Но ако възниква резонанс, то това става доста отчетливо, като че орел с дълги нокти хваща риба. Ефектът от такова хващане ще нарека “сцепление” . Търсенето на мястото на РЖ в патината напомня на процес на прилепване на два магнита: слагаш го на едно място – няма привличане, на друго – няма, опитваш на трето – има сцепление!
Ако в резултат от действието на механично желание, фактът на липса на сцепление се изтиква и някакво желание се пъха в картата на патината независимо от неискреността, т.е. изтикването на факта на липса на сцепление или доизмислянето на наличие на сцепление, то все едно няма да се задържи там – ще изпадне.
Построяването на картата на патината е невероятно увлекателен процес, в който откритията се сипят като искри (неизбежно е многократното и силно отравяне с “треската на откритията”, затова е крайно целесъобразно да не се забравя желанието за структуризация на откритията, привиквайки към новото ниво на наситеност с открития).
Не винаги веднага се определя мястото на РЖ в патината, не винаги даже е ясно – има ли място там за него или не (в този вид, в който то сега се изпитва), затова някъде в края на картата е целесъобразно да има списък на “кандидатите за кристали” или “стрази” (изкуствени скъпоценни камъни).
“Страз” – това е такова радостно желание, което се проявява не толкова често, не толкова интензивно като кристалите, няма сцепление, но при това има логическа връзка с елементите на патината и има основание да се предполага, че липсата на сцепление е предизвикана от едно или друго помрачение, например, от страх от поражение или примесване на механични съставки. По-нататъшното провеждане на интеграционни действие по отношение на страза ще покаже дали той ще стане кристал или няма.
Ако някакъв кристал образува валентна връзка едновременно с няколко елемента на патината, то той се вписва на онова място, където резонансът е най-отчетлив, а на останалите места може да се посочи, например, с тънък шрифт, курсив или с посочване в скоби на основното му място – това в случай, че картата е направена във вид на екселска таблица. Ако картата е направена в графичен вид, то валентните връзки със съседните друзи може да се посочат със стрелки. Целесъобразно да се направят и двата вида карти. На отделен списък е целесъобразно да се направи и списък на кристалите с разшифровка на тяхната логическа връзка с горните звена.
За разлика от кристалите, чието проявяване е необикновено устойчиво и чиято съвкупност образува нещо като циментов скелет, има постоянно проявяване и изчезване (в това число и по време на реализацията им) на радостни желания с кратък срок на действие – наричам такива желания “нокти” – по аналогия с котка, изваждаща ноктите си, за да се покатери по пердето. Например желанието да се учат чужди езици може да бъде кристал, а желанието да се купи речник е нокът – то се проявява ярко за периода от време, преди да влезна и да купя речника. При това ноктите също така притежават голяма резонансна сила – пронизващият резонанс преминава по цялата патина не по-малко отчетливо, макар и може би, не чак толкова ярко както при съсредоточаване и/ или реализация на кристал.
“Артефакт” – резултатът от реализацията на нокътя, изразен или в материална форма (купена книга), или в някаква друга, която да позволява да се определи настъпилата промяна, да се съпроводи от мисълта: “това нещото, направено в резултат от реализацията на РЖ.” (Например, такива проявявания в действията на някой практикуващ, които дават основание да се предположи, че той изпитва яснота, която е била достигната с твоето активно съдействие, мотивирано от нокътя). Когато вниманието е насочено към артефакт и при това си давам сметка, че това е артефакт, но възниква също такава вълна на пронизващ резонанс по патината, както ако този нокът още не е бил реализиран. “Инервация на патината” – това е ефектът от пронизващия резонанс по кристалите и циклоните. По този начин, колкото повече се реализира нокътя, толкова повече артефакти има около теб, толкова по-често се инервира (т.е. активизира) патината и толкова по-плътно и интензивно са проявени ОзВ на твоето място.
07-01-11) “Практика на отсичането” – състои се в това, че когато изпитвам очевидно механично желание или желание, в което видимо има забележим дял от механични съставки, започвам да се опитвам да “сложа” това желание в някое място в патината, т.е. правя бързо превключване на вниманието от патината към това желание. В резултат възниква ефектът на “отблъскване” на механичната част – тя с ярка очевидност се преживява като чужда, неинтересна, възниква желание да бъде отхвърлена, възниква слаба умора от опитите да се сложи това желание в патината и то в резултат много по-бързо губи силата си, отколкото при изчерпване. Това е третият вид на прекратяване на властта на механичните желания МЖ (първият е изчерпване, вторият – отстраняване), той е най-ефективен, според мен, пък и изисква минимум усилия.
Кристалите притежават такава интензивност, че при липса на навици може да се опияниш – толкова е привлекателно да се опияняваш час след час, ден след ден, от реализацията на силно радостно желание, изпитвайки толкова резонанси, изблици на ОзВ, че в някакъв момент кристалът се откъсва от патината. Просто ти дотолкова се увличаш от него, че забравяш да осъществяваш интеграционни действия, спираш да “освежаваш валентните връзки” и в резултат това РЖ като че се откъсва от орбитата си и бързо не сдобива с механични съставки. Но с натрупването на опит такива сривове ще бъдат предотвратявани без усилия чрез постоянно освежаване на валентните връзки.
07-01-12) Голямо значение за последващото развитие на желанието за намерение има тренировката на озареното различаващо съзнание. Обикновено, когато има няколко възможни сценария на развитие на събитията, човек изпитва болезнено предпочитание, т.е. разчита на определено развитие, предполагайки че в този случай животът му ще стане поне малко по-щастлив. А при мисълта за възможността от друго развитие изпитва НЕ и страх от бъдещи НЕ. Например, чакайки на летището отложен полет, този човек ще изпитва множество НЕ и НФО – скука, раздразнение, умора и неговите НЕ ще се усилват при мисълта за това, че полетът ще бъде отложен отново. Друг човек може да си дава сметка , че първо, нито едно развитие не му дава гаранция за пълнота на живота – скуката, сивотата и прочие НЕ могат да бъдат изпитвани при всякакви обстоятелства, което лесно се вижда като се наблюдават хора, оказали се в обстоятелства, към които дълго са се стремили и са ги смятали за залог за настъпването на щастие или поне на задоволство. Второ, пълнота на живота може да се изпитва при всякакви обстоятелства, в това число и висейки едно-две-три денонощия в чакалнята на някое летище – ако при това се занимаваш със завладяващи изследвания и реализираш радостни желания.
Фундаментът за тренировка на ОРС се състои от две платформи:
1) Да се направи анализ на ситуацията и да се създадат предположения за възможните развития и вероятността те да настъпят;
2) Да се изпълнят следните четири условия:
*) Да се изпитва пълнота на живота още сега – да се реализират радостните желания, да се правят завладяващи изследвания, да се занимаваш с интересна практика;
*) При анализа на възможните развития на ситуацията да си даваш сметка, че както помраченията, така и ОзВ могат да бъдат изпитвани във всяка една ситуация, при всяко едно развитие;
*) Да си представяш себе си изпитващ наслада от живота, занимаващ се със своите изследвания, правещ открития във всяка една алтернатива на развитие на ситуацията;
*) Да правиш емоционална полировка, отстранявайки възникващите НЕ, ако те автоматично възникват при мисълта за някакво определено развитие, което е прието да се смята за лошо.
При това си задавам въпроса: има ли увереност в начина, по който ще се развива ситуацията по отношение на който и да е аспект? Или въпросът може да бъде поставен конкретно: ще отложат ли полета или не? При това е необходимо внимателно да се различават предположенията от увереността, та нали мислите и увереността са съвсем различни типове възприятия и напълно е възможно да стане така, че да има основания да се предполага, че някое развитие ще се случи с почти 100% вероятност, а увереност да се появи за друго развитие.
По-нататък продължавам да извършвам, целесъобразни от гледна точка на наличните предположения и гледам какво ще се получи в крайна сметка – доколко възникналата увереност съответства на развитието. Увереността може да се променя, а може и да не се променя в зависимост от развитието на събитията, от постъпващата нова информация и формирането на нови предположения.
Използвайки практиката на цикличната смяна на увереността и постигайки в нея приемлив резултат, може да се открие нова насока на изследванията – като се фиксира определена увереност, след това да тя да се смени, след което да се види какво ще бъде резултиращото развитие. Такива опити позволяват да се приближиш до отговора на въпроса в каква степен увереността се определя от бъдещия ход на събитията, няма ли начин, по този начин, да се формира този ход на събитията в съответствие с радостните желания, т.е. да постигнеш изкуството на овладяване на намеренията. Тъй като опитът на проявяването на увереност при условията, описани по-горе, напълно липсва у хората (всичките им предпочитания са изключително болезнени, т.е. се съпровождат от маса НЕ и колкото е по-силно желанието за конкретно развитие, толкова по-силни са НЕ и НФ), то ще трябва значително количество опити, за да може увереността да започне да се проявява на поле, очистено от помрачения.
07-01-13) Описаните по-горе процеси се съпътстват от нови озарени (физически) усещания (ОФУ). Особено ярко това се проявява когато фонът на наслада започва да става почти постоянен спътник на проявите на патината и на работата по нейното развитие: разширяване на състава й, укрепване на влизащите в нея кристали, тяхната реализация. Например, ОФУ “игриво пиленце” представлява явление, при което по тялото, особено по горната част – ръце, гърди, гърло, като че едно след друго се търкалят, тичкат игриви, жълти, пухкави, искрящи от наслада кълбенца – там където се е търкулнало топчето, остава водовъртеж от искряща, понякога непоносима наслада.
За пръв път толкова ярко, отчетливо и дълго започва да се проявява наслада, която води до трансформация на тялото.
07-01-14) Съставът на кристалите, образуващи патина, разбира се, варира при различните хора, но въпреки това има друзи, които с висока степен на вероятност ще бъдат интегрирани в патината на много от практикуващите, веднага щом те самите ги открият в себе си или прочетат в тази книга и ги впишат отначало в списъка на стразите. Затова искам да опиша процесите, съпътстващи извеждането на някои кристали на полянката.
“Желанието да живея не по-малко от 500 години” (“ж-500”) непосредствено е свързано с единия от двата циклона – “изпитване на еОзВ” и “съдействане на практикуващите” и съответно образува валентна връзка с друго. Логическата връзка тук е напълно разбираема – дългият живот дава възможност а) да се направят огромно количество изследвания и открития, да се промениш по немислим към сегашния момент начин; б) да се съдейства на практиката на огромно количество муцуни. Числото 500 е избрано не само защото тази продължителност на живота силно резонира с предусещането, но още и защото предварително е ясно, че тя с много превишава най-оптимистичните предположения – колко продължителен може да бъде човешкият живот. Хора, които живеят по 120 – 130 години вече не са рядкост и някъде в преданията има съмнителни свидетелства, че някои са успявали да живеят 200 или даже 220 години, но 500 – предварително е ясно, че това е фантастичен срок, невъзможна възраст за човек според наличните свидетелства, концепции и предположения.
Пи време на тренировка за извеждане на ж-500 на полянката възниква много ярко предусещане – чак до екстатично, при това то е много устойчиво – проявява се през цялото време, докато ж-500 пасе на полянката.
Това, на свой ред, води до яснота, че аз все пак съм се приготвила да умра на 60-70-80 години. Може много да се разсъждава, че продължителността на живота силно зависи от възприятията на човека, може дори да бъдеш уверен, че ще живееш толкова, колкото поискаш – и всичко това не отменя факта, че в твоите възприятия има желязна увереност, че ще умреш както всички, на възраст, може би само малко превишаваща средностатистическата. И само прякото пораждане на увереност, че ще живея не по-малко от 500 години, отстранява тази механична увереност и веднага води до устойчиво екстатично предусещане и проява на резониращи с него други ОзВ.
Колкото по-силни помрачения изпитва човек, толкова по-силно е в него механичното желание животът да свърши по-скоро, за да свършат тези страдания. Помня, че още в ранното ми детство възникна такова желание, когато за пръв път се появи затворът във вид на детска градина, после училище, институт и необходимостта да се работи, “нещастни” любови, “щастливи” любови (когато постоянен фон беше отчаяние-10, поради това, че не мога да прекарвам с любимото момиче времето си, не мога да ни направя щастливи, няма къде и с какво да живеем и т.н.), страх да си лекувам зъбите, страх от болести и т.н. Мислех, че рано или късно ще умра и моите страдания ще свършат и изпитвах облекчение при тази мисъл. Така – стъпка по стъпка, даже без да си давам сметка, укрепявах желанието животът ми да не продължи твърде дълго, като по тази начин укрепвах и увереността, че именно така ще бъде, още повече, че това изглежда бетонна истина при разглеждане на живота на другите обикновени хора.
При извеждането на ж-500 на полянката се усилва отречеността – животът на хората с неговите безбройни помрачения, нищожни страсти, суета, сивота, скука и опитите всичко това да се потисне с впечатления – всичко това като че изпада от моя свят, минава покрай мен, без да ме докосва.
При извеждането на ж-500 на полянката става много по-лесно да се поражда откритост и даже преданост към муцуните на Земята – скалите, реките, дърветата и т.н.. Преди те бяха като че от друг свят – та нали те живеят почти вечно в сравнение с няколкото десетки години мой живот. Към тях често беше проявявана отстраненост и макар чувството за красота да даваше резонанс с откритостта, но интензивността й не може да се сравнява с тази, която започваш да изпитваш извеждайки ж-500 на полянката. И, разбира се, тази откритост и преданост започва по лесно да се изпитва и към стремящите се същества.
Ще отбелязвам желание, изведено на полянката с буквата “л”, например “ж-500-л”. Погрешно се оказва предположението, че ако си уверен, че ще живееш огромно количество години, то ще се усили мързела, ще започна да полагам по-малко усилия, да изпитвам по-малко ОзВ и животът ще стане по размазан и вял. Всички помним фразата на дон Хуан за начина, по който живеят обикновените хора – “като че ще живеят вечно и ще имат време за всичко”. Опитът с извеждането на ж-500 на полянката е неопровержимо и ярко доказва, че само онези ора, които имат механична увереност, че няма да живеят дълго, живеят така “като че ще живеят вечно” – размазано и вяло. Когато има ж-500-л, пламва екстатично предусещане, възторг, стремеж, преданост, ярко пламват кристалите и даже отделни кластери желания (т.е. съвкупност от радостни желания, всяко от които е свързано с валентна връзка поне е един друг елемент от тази съвкупност, но не прикрепени към патината) и даже отделни радостни желания.
Ж-500-л води до появата на такава позиция на РС, при която има различаване на текущите събития като такива, които ще заминат в далечното минало.Това, което сега изглежда съвременно и съвършено, ще стане безнадеждно остаряло и даже смешно. Ще нарека тази позиция на РС “изместване напред”.
Изместването напред резонира с отречеността.
Ж-500-л води до ярко проявяване на чувството за вечна пролет и стремеж. Един от критериите, че наистина изпитваш ж-500-л, се явява желанието да се планира и/или прогнозира животът на човечеството след 200, 300, 500 години, възникване на интерес към изследването на тенденциите на развитието на човечеството, тъй като при ж-500-л, онова, което ще бъде след 500 години, те засяга също толкова непосредствено, както и онова, което ще бъде след 20 години.
Тази-ма: “Когато ж-500 излезе на полянката, възниква следното:
*) Появи се състояние, което искам да нарека “лов на рж” – ОФ(1-4) и рж (5+) да търся нови и нови рж. То резонира с думите “не мога да се спра”, “упоено”. Няма хаотични разсейвания, възникват сериозност, предусещане и възторг само при мисълта “искам да търся рж”.
*) Възниква откритост, а също така възприятие, което резонира с образа: “стоях зад портите и понякога подскачах, за да погледна какво има зад тях, но винаги се връщах на мястото си – пред врата, винаги бях уверена, че ще ми се удаде само така да си подскачам – повече не мога да очаквам. Сега отворих тази порта и видях огромно поле, зад полето – гора, а зад гората още нещо и още и още и аз мога да вървя и да гледам, да пипам и правя всичко, което си поискам.”
*) Появи се яснота, че преди съм изпитвала постоянна фонова загриженост, че няма да успея да реализирам всичките си рж. Тогава за какво да ги търся? Така се оправдавах, че не търсех рж, а ако понякога ги намирах, то сработваше скептикът: “Че кога ще го реализираш това желание? Може и никога да не стане.”. Това усилваше чувството за малоценност и даже не полагах усилия, за да отстраня този скептик, тъй като даже не отстранявах първия скептик “това не е рж”, “това не е важно”. А сега само от самата увереност, че ще живея 500 години се появява възторг и яснота, че имам много рж!
Появяват се мисли, резониращи с отрешността: “Имам своята си практика, имам своя си живот, правя това, което искам.”
Усилва се нежността, когато гледам различни муцуни на Земята – тя придобива дълбочина, силно резонира с откритостта, изчезва безпокойството – мога колкото си искам да стоя до тази муцуна-дърво и да изпитвам към нея нежност, докато не възникне рж да правя нещо друго. Появи се яснота, че аз постоянно бързам за някъде, даже ако няма за къде да закъснея и няма да какво да тичам да правя нещо спешно. Никога не правя нищо продължително поради концепцията “трябва през цялото време нещо да правя”, “не бива дълго да седя, да гледам, да мисля, да лежа”.
Едно от действията, които силно резонират с ж-500 и облекчават формирането на увереност-500 е съставянето (и последващата корекция, допълване) на план за 500 години (или за дълъг период от време). Даже ако планът бъде крайно схематичен, все пак той ще оказва посоченото влияние. Например, може примерно да се направи график по столетия за изучаване на чужди езици или науки и т.н.
07-01-15) Рано или късно, сред ноктите се появява желание да се състави списък на изследванията, към които интересът е много голям, т.е. такива изследвания, желанието за чието провеждане е нокът или кристал. Съвкупността от такива изследвания ще обознача като “експедиция”. След като е съставен този списък, оказва се, че към интензивното предусещане, възникващо от патината, се добавя не по-малко интензивно очакване, възникващо от експедицията. Пронизващият резонанс обхваща сега не само патината, но и експедицията.
Влизащите в състава на експедицията изследвания ще обознача като “лайки”. Лайките могат да образуват или да не образуват една с друга валентни връзки, но обезателно образуват валентна връзка поне с едни кристал или нокът. Изпитването на резониращи едно с друго интензивно предусещане и интензивно очакване придава съвсем нов оттенък и на едното и на другото. Тази двойка ОзВ ще нарека “буревестник”.
07-01-16) “Принцип на достатъчността на усилията” Състои се в това, че ако се полагат усилия в практиката за освобождаване от помрачения и за достигане на ОзВ, то всичко необходимо за придвижването напред ще се открива постепенно с нарастването на актуалността му за това придвижване. Например, ако имам концепция за това, че телесната наслада е нещо несериозно, на което не следва да се обръща внимание, то насладата се потиска. Възниква изкривяване. Обаче в резултат на развитието на други ОзВ, поради резонанса н тях насладата ще възниква все по-често и по-често докато накрая не открия, че има такава концепция и я отстраня, след което изследването и култивирането на наслада ще тръгне с бързи темпове и изкривяването в практиката ще бъде отстранено, което ще се отрази и върху други направления в практиката. По този начин е достатъчно поне в някои сфери жизнената дейност да се изпитва висока степен на искреност, да се полагат упорити и решителни усилия, за да може изкривяването в останалите сфери да започне постепенно да се изправя. Достигането на яснота в съществуването на принципа на достатъчността на усилията отстранява загрижеността да не се пропусне нещо, да не остане нещо незабелязано, в резултат от което ни се привиждат разни непреодолими препятствия. В изследванията се налага по-спокойна, творческа, радостна атмосфера, без спазматично безпокойство, усилват се предусещането и очакването, а заедно с тях се усилват отчетливостта, устойчивостта и резонансните свойства на патината и експедицията.
07-01-17) Известно време, след като патината е започнала своето съществуване, става ясно, че освен петте циклона има и шести, който за разлика от първите пет се проявява само от време на време – това е “желанието да пробиеш”. Това желанието винаги се проявява именно като циклон, затова смятам, че по-резониращо название за него е “стремеж да пробиеш” – желание да направиш решителни стъпки към необратима промяна на възприятията в някаква област, да положиш за това цялата си упоритост. Желанието да пробиеш може отначало да бъде безобектно, а после обектът може да бъде намерен чрез търсене на рж, резониращо със стремежа да пробиеш. Типична грешка е да позволиш да се прояви мж непременно да намериш обект за стремежа да пробиеш, докато ако отстраниш това мж, то може да откриеш, че то може дълго да остава безобектно, при това усилвайки и задълбочавайки се. Понякога безобектния стремеж да пробиеш може да резонира с някои действия, които сами по себе си не се явяват негов обект, но резонират с него.
Стремежът да пробиеш от време на време се проявява и преди появата на патината, но само с нейната поява той започва да се проявява много по-често и много по-интензивно.
07-01-18) “Доверие към ОзВ” – позицията е удивителна с това, че в нея най-силното рж е… желанието да се откажеш от рж! Изглежда, че това е невъзможно и отказвайки се от рж ти неизбежно започваш да изпитваш мж. Това е вярно за всички онези ситуации, когато човек не изпитва интензивни ОзВ, но когато има ярки ОзВ, то това е възможно – да се откажеш от рж, без да започнеш при това да изпитваш мж, продължавайки да изпитваш ярки ОЗВ и дори повече – отказването от рж води до усилване на ОзВ и ФП.
Ще разгледам това явление по примера на изследването на насладата. Когато възниква наслада 8-10, такава че ти се налага да полагаш сериозни усилия за да не “свършиш” случайно от вълната наслада преминаваща покрай гръбнака, то отначало възниква желание да управляваш този процес, например, възниква желание да насочиш тази наслада към лапите, за да стана по-чувствителни проводници на ОзВ, за да може чрез докосване с лапа да можеш да предаваш ОзВ на муцуните. Това рж е нокът в друзата на циклона “да съдействаш на муцуните”. Но в процеса на наблюдение забелязвам, че първо, тези опити за управление водят до отслабване на насладата и второ, че възниква силно рж , което мога да означа с думите “искам да се доверя” – т.е. да не се намесвам със своите рж в процеса на развитие на насладата. Още има и силно очакване, че ще наблюдавам този процес без да се намесвам.
“Доверие към ОзВ” – това е обозначение на група възприятия, които включват:
а) откритост (има следната особеност: това не е откритост към онова, което се различава като “външно”, а към онова, което се различава като част от “моята” съвкупност от възприятия. Тази разновидност на откритостта ще обознача като “интровертна”. Има и други примери за интровертни ОзВ, например, “благодарност към самия себе си”. Тя възниква когато си спомняш за усилията си, насочени към съдействие на практикуващите, за извършените действия. На човек, изпитваш малко ОзВ му е трудно да си представи това, освен самодоволство, той не може да си представи нищо друго. На благодарността към самия себе си – това е именно ОзВ, макар и само заради това, че както и другите ОзВ, тя резонира с други ОзВ.)
б) очакване (Резониращо с мислите “страшно ми е интересно какво ще излезе от това, какви удивителни открития ще бъдат направени.)
в) Силно рж за изострена внимателност, за да се наблюдава ставащото и да се изпитва възхищение, предусещане и други ОзВ.
Доверието към ОзВ, което е било проявено известно време, започва да резонира с отречеността. Обикновената отреченост не препятства проявяването на рж и даже обратното – резонира с тях (въпреки мнението на онези, които не изпитват ОзВ, а само разсъждават абстрактно за тях). Но този вид отреченост, който резонира с доверието към ОзВ има особен оттенък, тъй като в тази позиция рж са от странени от радостното желание да няма вмешателство в процеса. Специално избрах термина “от странени”, защото това действие се отличава принципиално принципно се отличава от отстраняването и потискането. Потискат се и се отстраняват нежеланите възприятия, а тук това няма място – рж във всички случаи си остават желани възприятия, резониращи с ОзВ. В тази ситуация възниква ново действие, за което аз избирам термина “от страняване”. “От страняването” е резултат на реализацията на рж, за да не се проявяват рж в някоя област и да не влияят на някой процес на преживяване и развитие на ОзВ – даже и ако те се явяват нокти. Резониращ образ – игриви, активни кученца се от страняват от силна, но нежна лапа, за да не повредят случайно със своята активност току що родилото се и неукрепнало още кученце. Кученцата стоят и скимтят нетърпеливо и имайки пълна свобода в други насоки, препускат навсякъде, освен в областта, от която са от странени. Въпреки това, тяхното внимание, тяхното желание да се промъкнат и да поиграят с новото кученце се усеща от тях и се възприема с преданост, откритост, симпатия, ответна игривост, която то засега не може да прояви, защото е твърде нежно. Говорейки на езика на възприятията, възниква резонанс на насладата (тъй като в този пример става въпрос за наслада) с радостните желания да се намесиш.
Доверието към ОзВ се проявява тогава, когато:
1) има висока динамика на развитието на кое да е ОзВ;
2) ОзВ се проявяват на границата на екстатичността;
3) има “фойерверк на откритията” – състояние, когато една след друга възникват ОзВ-ясноти, откритията стават едно след друго и се проявяват ярки ОзВ.
07-01-19) Ако при теб засега не се случило всичко онова, което води до образуването на патината, това не означава, че не можеш да преживяваш и да изследваш всичко, което е описано тук и ще бъде описано по-нататък.
Силните рж образуват вериги, които искам да назова “кластери”. Кластерите имат почти същите свойства като тези на патината, само че с по-малка интензивност и устойчивост. “Кластер” – това е съвкупност от рж, всяко едно от които е свързано с валентна връзка поне с един друг елемент от тази съвкупност.
Тази-на: “При образуването на кластери резонансът на рж едно с друго рязко се усилва и достига пробиваща сила, т.е. интензивността на рж нараства до 6 и повече + възниква увереност-6, че реализацията е възможно. При това изчезват всички скептици, възниква ОФ, наслада, рязко нарастват пронизителността и дълбочината на ОзВ, пораждането на ОзВ става много лесно. При възникването на НФ резонансът между елементите на кластера отслабва и кластерът се разпада.”
Тази-ма: “Рж могат да образуват кластери, като резонират едно с друго. Начините за образуване на кластери могат да бъдат различни. Различавам кластери, състоящи се от:
- рж, които резонират с еднакви ОзВ;
- рж с интензивност 7-10;
- рж с интензивност 3-6 (по-слабо устойчиви);
- рж, които резонира с различни ОзВ с различна интензивност – в този случай най-интензивното рж образува “център на привличането на кластера” и привлича по-малко интензивните. Във връзката с по-малко интензивните рж най-силното рж усилва по-малко интензивното и се усилва само.
“Слепване” е термин, обозначаващ процес аналогичен на сцеплението , но този термин ще го използване именно за кластера, а не за патината. Може безкрайно да създаваш кластери, слепвайки рж, създавайки различни кластери и всеки път ще има някакъв резултат – или ОзВ ще се усили, или рж ще започнат да резонират едно с друго, или ще възникнат открития.
Слепването на рж в различни кластери води до това, че първо, тези рж започват да резонират с онези ОзВ, с които преди не са резонирали; второ, променя се тяхното положение в ранжирания списък на рж; и трето, рж могат да станат по-детайлизирани, да им израснат нокти.”
07-01-20) Когато ОзВ достига предекстатична или екстатична интензивност, то започва да се проявява чисто, без примеси и в същия момент неговото различава съществено променя качеството си – то става съвършено ясно, незамътнено, отчетливо. Резониращата дума за такова ярко, отчетливо ОРС е думата “кристалност”.
Има някакъв диапазон на интензивността при проявяването на ОзВ, в рамките на който се променя и яснотата на резониращото с него ОРС.
а) При интензивност ОзВ = 6-7, яснотата на ОРС макар и забележимо да се усилва в сравнение с това, което е било при по-слабо интензивно ОзВ, но все още не достига онази степен, която резонира с думата “кристалност”. Това ниво на отчетливост на ОРС ще означавам като ОРСф или “ниво на формиране на кристалност”. При ОРСф винаги възниква предусещане за кристалност.
б) При интензивност ОзВ = 7-8, т.е. на границата на екстатичността (с някакъв луфт в двете посоки), ОРС се проявява с отчетливост, която резонира с думата “кристалност”. Такова ОРС ще обозначавам като ОРСк или “кристалност”.
Кристалността силно резонира с:
- с думите “изгарящ”, “леден”;
- с образа на пронизващи лъчи;
- с образа на ледени планини, пронизани от лъчите на слънцето.
Проявяването на кристалността не винаги се съпътства от проявяване на ОзВ с интензивност 7-8. Има значение още и това доколко са проявени другите качества на ОзВ – дълбочина, всеобхватност, пронизителност и т.н. Колкото повече други качеста са проявени и с колкото по-голяма сила, толкова по-голяма е вероятността да се прояви и кристалност.
Проявяването на кристалност доста облекчава неконтролираното достигане на екстатични ОзВ. ОзВ, което предизвиква проявяването на резониращо с него ОРСф или ОРСк, ще обознача като “кристално”, но при това е необходимо да не се обърква и да не се забравя, че “кристално ОзВ” това не е ОзВ с някакво качество, обозначавано като кристалност, а това е обозначение за акорд от две ОзВ – изходното ОзВ и резониращото с нещо ОРС с изключителна отчетливост.
07-01-21) Някои рж изчезват когато възникне яснота, че тяхното съществуване е обусловено от липсата на яснота. Например, ако има доизмисляне на човек като искрен и устремен, могат да се провяват и интензивни рж, насочени към взаимодействие с него, към съдействие на неговите усилия. Когато илюзиите се разсеят, тези рж могат да отстлабнат или да съвсем да изчезнат. За такива рж ще казвам, че те са се „разтворили в яснотата”. При това, когато рж се разтварят в яснотата, не само не възниква НФ или разочарование, но дори напротив – интензивността на фона на ОзВ забележимо нараства. Ако например, преди съм се ръководила от предположението (и съм имал съответната увереност), че е абсолютно недостатъчно да се дадат кратки и ясни указания за съществуването на възможността да се отстраняват помраченията и да се изпитват непрекъснато ОзВ и поради това се проявяваха множество ярки рж за разшифроването и детайлизацията на етапите на пътя, писането на статии и опити да влияя на практикуващите, то с появяването на яснота, че само неискреността и нежеланието да се отстраняват помраченията са причини за липсата на промени в хората, тези рж се разтварят в яснотата, изчезват, отстъпват място на сияещата яснота, на тържеството, на зова, на устремеността.
Радостните желания, за които има и предположения, и увереност, че при никакви обстоятелства няма да се разтворят в яснотата, ще обознача като „фундаментални рж”. Към тях се отнася, например, желанието в хората да се проявяват колкото се може по-често и по-интензивно ОзВ, а също така желанието за всемерно съдействие на усилията на искрените и устремените практикуващи. Тези фрж ще назова „екстравертни” (ефрж). Също така към фрж спада желанието да се продължи пътешествието в ОзВ, да се правят открития, да се променят възприятията на това място. Тези фрж ще назова „интровертни” (ифрж).
Интензивността на такива ОзВ като, например, устременост, зов, предусещане, отреченост силно зависи от това доколко ярко са проявени ифрж.
Интензивността на такива ОзВ като, например, преданост, симпатия, самоотдаване, нежност силно зависи от това доколко ярко са проявени ефрж.
Позицията, в която в пълна степен са проявени както ехрж, така и ифрж, когато няма превес към една от страните, ще нарека „уравновесена позиция”.
Колкото повече доизмислици и изтиквания има, колкото по-малко са яснотата и искреността, толкова по-голяма е вероятността уравновесената позиция да спре да съществува, да възникне натежаване към посока ефрж или ифрж, да нарасне делът на рж, които биха могли да се разтворят в яснотата в случай, че тя се прояви. Като следствие от всичко това нараства делът на мж, съпътстващите ги проявявания на НЕ, НФ и други помрачения. Практиката започва да буксува и в случай, че не се вземат решителни мерки да се поправи ситуацията, то тя спира напълно и започва спад.
Целесъобразно е винаги, във всякакви условия да се постига и запазва уравновесена позиция. Помненето за ефективността на уравновесената позиция се явява действен инструмент за нейното поддържане.
07-01-22) Тъй като предаността се оказва системообразуващо ОзВ, център на притегляне и влияние, то не е чудно, че радостните желания, резониращи с предаността, се оказват най-интензивни и най-завладяващи – например, желанието да се търсят практикуващи, желанието да им се съдейства и т.н. Интензивността и всеобхватността на такива желания могат да бъдат толкова високи, че привличат в своя водовъртеж цял спектър други желания, в това число и механични. Настъпващата загриженост за резултатите от своите действия за съдействане на други практикуващи може да се превърне в истински капан. За да се измъкнеш от него е необходимо да получиш значителен опит в наблюдаването на практикуващи, от който възниква яснота – яко у човека наистина има желание да постига ОзВ, да отстранява помраченията, то най-краткия, най-дребния съвет му е достатъчен, за да започне да прави крачка след крачка. И обратното – ако човек само мисли, че му се иска да изпитва ОзВ, ако ще и целия си живот да му посветиш, и милион съвети да му дадеш – винаги нещо няма да му достига, винаги ще се оплаква от нещо, ще моли и ще иска все нови и нови съвети, разговори, разяснения, примери и т.н. Камо като изчерпиш и отстраниш трескавото желание да „спасяваш” можеш да се освободиш от този капан и изпитвайки ярки радостни желания за съдействие, да оказваш това съдействие с икономични, точни щрихи, продължавайки да проправяш своя път в неоткритото.
07-01-23) След като мине известен период в активна реализация на интензивни рж, става разтваряне в яснота на цял ред кристали. Това е абсолютно неизбежен процес, тъй като в резултат от такава масирана реализация се натрупва нов опит и съответно се усилва яснотата, откриват се и изчезват доизмислиците и други заблуди. И в резултат от разтварянето в яснота на няколко кристала, особено на онези, които са свързани със съдействието, цялата патина в някакъв момент се разпада. Интензивността на останалите рж рязко се понижава. Настъпва “издишване на дракона”.
“Пауза при издишване” е състояние, проявяващо се между “издишването” и началото на следващото “вдишване”, т.е. началото на възникване на нова патина.
“Дишането на дракона” е поредица от “вдишвания” и “издишвания”. Периодът на такова дишане може да бъде няколко месеца, половин година – това много зависи от многочислени обстоятелства.
По време на паузата при издишване настъпва рязко понижение на интензивността на всички рж, понякога чак до нула. За да се намали обемът на нежеланите състояния в този период е целесъобразно да се прави възвръщане на вниманието към фундаменталните рж, да се заеме позицията “последна граница”: “каквото и да е станало, колкото и дълбок да е спадът, ще правя поне минимума от това, което мога – да отстранявам НЕ, да помня за съществуването на ОзВ”.
Началото на “вдишването” се характеризира с:
а) увеличаване на обема на спонтанно възникващи ОзВ;
б) яснота в това, че паузата при издишване свършва;
в) усилване на някои рж;
г) понижаване на нежеланите нюанси на конкуренцията на рж (в сравнение с последното вдишване)
д) по-ярки и устойчиви проявления на безобектното рж устременост.
За да стане рж кристал на отново възникваща патина, сега става необходимо да възникне резонанс не само с другите кристали, но и фонова устременост. Възникващите рж стават ярки, устойчиви, поддържани от желанието за тяхната реализация само когато възниква техен резонанс с устремеността.
Отново възникващият кандидат за кристал за определено време се проявява на фона на устремеността, става “експозиция на рж” – превключване на вниманието от устремеността към рж, в резутат на което или възниква резонанс, или – не. Резониращ с това образ е езеро, препълнено с преизпълващо го безобектно рж. Езерото избира дали да натълни с вода един или друг ручей, или – не. Експозицията се съпровожда от съвкупност от процеси, в която влизат образите на последствията от възможната реализация (заедно с характера и обема на тази реализация) и нереализация, действия, които могат да станат катализатор както на желанието за реализация, така и за желанието за нереализация.
07-01-24) При увеличаване на обема на преживяване на ОзВ възниква задоволство (“четвъртият страж” споменат в главата “Ефективни практики”), желание за ПЕ, но постепенно се натрупва опит, че щом само задоволството и ПЕ възникнат, ОзВ веднага избледняват, като че се скриват в сянка. И щом се появят ярки ОзВ, веднага възниква желание да се препятства проявяването на задоволство и ПЕ в самата им начална фаза – това е и да си даваш сметка, че сега с висока вероятност ще възникне задоволство, и емоционално полиране, и решимост да се нахвърлиш върху задоволството и да го отстраниш при първите симптоми на неговата поява и т.н.
07-01-25) С напредването на реализацията на сексуалните желания, съпроводена от анали на съпътстващите възприятия, оргазмът става по-малко и по-малко желано събитие, делът на механичното сексуално желание ( т.е. обусловено от желанието за обладаване и желанието да се избегнат сивотата и скуката и т.н.) намалява, а делът на озареното сексуално желание (т.е. съпровождано от еротични възприятия, симпатия, нежност и други ОзВ) нараства. И в някакъв момент (най-вероятно това ще бъде моментът когато ти по време на секс се намираш дълго време на границата на оргазма, изпитваш интензивни еротични възприятия и други ОзВ) в гърдите, сърцето или гърлото (по отделно или заедно) пламва наслада. Това усещане може да бъде толкова привлекателно, толкова силно резониращо с други ОзВ, че сексуалната наслада дори остава настрани (независимо, че неговата интензивност е много висока). По-нататък насладата започва все по-често да се пробужда при изпитване на ОзВ и се възприема като спомен за този наслада, така че рано или късно възниква желание непрекъснато да се изпитва. При високи концентрации на наслада може да се изпитва блаженство, а насладата в сърцето може да води до появя на изключително пронизителна и сияеща наслада (“атман). Насладата, първоначално проявяваща се в трите главни центъра, постепенно започва да се разпространява и в останалите части на тялото и да оказва необикновено влияние върху тялото ти – то става изключително енергично, подвижо, здраво, чувствено, то се подмладява в буквалния смисъл на думата – особено ако това се съвместява с пораждането на увереност, че ще живееш не по-малко от 500 години. Тяло, в което става трансформация благодарение на постоянния фон на наслада, става опора на по-нататъшното пътешествие из ОзВ и катализатор на следващи открития.
Не само интензивните сексуални и еротични възприятия имат голямо значение за пробуждането на насладата, а и високата концентрация на кои да е ОзВ. Има пряка зависимост – колкото по-голяма е концентрацията на ОзВ (достигана, например, чрез формални практики на пораждане на ОзВ), толкова по-често по тялото преминават специфичните вълни на наслада.
Вълните на насладата по характера на своето проявяване много напомнят на морския прибой – преминават по горе-долу едни и същи участъци от тялото, но в някакъв момент изведнъж преминава силна вълна и завладява нов участък – от този момент тази част на тялото започва да откликва с наслада даже и на слаба вълна. По този начин все повече и повече участъци от тялото се оказват въвлечени във вълната на насладата, като на свой ред усилват нейния резонанс с ОзВ. И колкото по-голям е обемът на тялото, въвлечено във вълните на насладата, толкова по-голяма е вероятността в определен момент да настъпи пробив и да изпиташ прилив на особено ярки, непоносими ОзВ. Понякога такива пробиви стават и по време на сън и чак след време ставаш способен да ти преживяваш със същата интензивност и когато не спиш.
В процеса на “пробуждане” на участъците на тялото под влияние на насладата може да се разграничат три съществени етапа:
1) Сладко напрежение възникващо от време на време в този участък.
2) Вълни на наслада преминаващи по тялото по време на висока концентрация на озарен фон или ярки ОзВ (в т.ч. и яснота и рж), завладяват този участък на тялото и той избухва в пронизителна наслада за няколко секунди.
3) Фоново разгаряне – насладата в този участък възниква независимо от вълните. Резониращ образ: въглища в огъня, които сами се разгарят все по-ярко от вятъра.
07-01-26) Различаването на възприятията, съвкупност от възникващите разсъдъчни ясноти, такива като откриване на закономерност, поява на предположения и др – всичко това води до появата на ярки предусещания.
Например, в процеса на учестяване на проявяването на наслада се открива ред закономерност. Например, може лесно да се забележи, че областта завладявана от вълните на насладата се разширява нагоре и надолу от центъра на гърдите. След тях може да възникне предусещане да се побутват тези вълни нагоре, за да обхванат нови участъци от тялото горе. Може да възникне предусещане да се побутват надолу. Може да възникне предусещане да не се побутват и да се наблюдава – как ще се развива процесът в този случай. А може да възникне предусещане да се сдържат тези вълни, да не се позволи на предшестващата ги концентрирана наслада да се взриви в “оргазъм” и да се изследват последващите явления.
След предусещането се появят радостни желания. След радостните желания следват (като правило) действия по тяхната реализация. След действията следват промени в съвкупността от възприятия. Освен това някои промени настъпват само поради самия факт на проява радостни желания.
След измененията възниква радостно желание те да бъдат изследвани, да се различават нови възприятия, нови връзки по между им, оттук възникват нови ясноти и така нататък.
В тази верига не всички елементи са с подобни характеристики. Някои имат предсказуем характер, например, ако възникват усилия за различаване на възприятия, то несъмнено рано или късно те ще бъдат различени – това е предсказуемо. Ако възниква ред радостни желания, то с висока вероятност ще възникнат и радостни желания за тяхната реализация – тук също има висока степен на предсказуемост. Но накъде именно ще се „насочи” предусещането?
Може ли това да се прогнозира с вероятност от 80%? Или поне от 50%? От 30? Не. Предусещането може да се насочи към всяка една от десетките посоки, към вяска една съвкупност. Невъзможно е да се предскаже и какви ще бъдат откритията, какви нови закономерности и възприятия ще се проявят. Непрогрозируемостта на откритията се умножава от непредсказуемостта на последващите предусещания и ражда пълна непредсказуемост.
Яснотата в това, че обознача като „яснота за съществуването на абсолютна непредсказуемост” или накратко „яснота за непредсказуемостта” (янп). ЯНП възниква устойчиво, като правило, чак след продължителна серия открития, предусещания, радостни желания и изменения. ЯНП резонира с чувството за тайна, очакването, зова, устремеността, отречеността и вечната пролет. Тя отслабва силата на механичната увереност в определената картина на света, отслабва концепцията „аз” и чувството за собствена значимост като цяло.
07-01-27) Даже слабият, но продължителен озарен фон, а също така и често съпътстващия го фон на наслада с центрове в гърдите, гърлото и сърцето, способстват различаването на възприятията да стане по-леко и ясно. Сред множеството открития, свързани с усилването на способността за различаване, може да се отбележи откриването на нови класове радостни желания. Животът на неискрения човек протича в мъгла – след като той е направил нещо, той се усеща и се чуди за какво го е направил. Може да се усети след час или ден, а може и след година или пет години. Този, който се занимава с практиката изпитва желание да сортира желанията – той с удоволствие бракува онези, които са мотивирани от очевидно лъжливи (за него в дадения момент) концепции и НЕ или от механична инерция, тъп навик, като така разчиства път за радостните желания, т.е. за онези, които се съпровождат от предусещане. Въпреки това, и той, като правило, не различава събитията, случващи се в процеса на конкуренция на рж. Всичко, което той може да каже би бил някакъв набор от жебавия и най-силно му се е приискало да реализира ето това желание, но как става това взимане на връх на едно рж над друго? Само пронизителното различаване на искреността води до различаване.
Желанието за искреност води до възникването на специфичното желание да се наслаждаваш на процеса на избор на онова рж, което най-силно ще ти се прииска да реализираш, да отлагаш окончателното решение – при това възниква не само специфично удоволствие от изпитването на рж и тяхното отбиране, но и (физическо) усещане за наслада в гърдите, сърцето и гърлото – същото каквото изпитва човек, който се въздържа на границата на оргазма и при това изпитва ярка нежност. Ще обознача това желание за „отбиране на рж” като рж2.
Желанието да се изясни как точно рж2 в крайна сметка подкрепя едно или друго рж и съдейства за неговата реализация преди тази на другите желания, води до различаване на това, че често това става механично. Когато са проявени няколко рж, възниква рж да се реализира онова рж, което се съпровожда от най-интензивно предусещане. Вниманието се премества от едно рж към друго, но при това се сравняват онези състояния, които, вероятно, ще възникнат при реализацията на даденото рж. Желанието за сравнение на тези състояния ще обознача като рж3. Като правило, това става много бързо – на такова слято кълбо, че човек, който не изпитва наслада от различаването на възприятията, просто нищо няма да забележи. А при това именно в този промеждутък от време е възможно „механично изливане” – т.е. могат да влезнат в действие и концепциите, и страховете, и механичните желания и просто навиците. Например, сега искам а) да уча английски, б) да тренирам увереност-500. След кратко колебание избирам да уча английски – да изпитвам предусещане 4 – уж всичко е отлично. Но възниква рж2 – желание да се върна и да погледна как точно е станал този избор, още веднъж да отбера. В процеса на бавен отбор на тези рж се появява рж3, става отбор на онези състояния, които предполагаемо ще възникнат в процеса на реализация на изходните рж и аз различавам, че желанието да уча английски се усилва от следните възприятия:
- Предусещане, че ще мога да чета книги на английски;
- Предусещане, че ще мога да разговарям с носители на други култури, да получавам нови впечатления и нова информация;
- Предусещане за специфично удоволствие, което изпитвам когато запомням нещо ново;
- Задоволство, че ще знам по-добре английски (механична, умъртвяваща съставна, отслабваща предусещането!)
- Задоволство, че знам, че вероятно ще науча поне малко, гарантирано ще получа поне някакъв резултат (механична, умъртвяваща съставна, отслабваща предусещането!)
На страната на желанието да тренирам увереност-500, различавам следните възприятия:
- Предусещане за преживяването на тази удивителна увереност и съпътстващите я ОзВ;
- Предусещане за нови експерименти, нови усилия за преодоляването на мъртвите уверености;
- Предусещане за ново открития;
- Предусещане за изменения на картината на света във връзка с новите открития;
- Страх от загуба (а аз и не съм си давал сметка, че той е толкова явно изразен, докато не започнах да анализирам);
- Инерция – нежелание да променям това, което и така уж върви добре – т.е. задоволство – още един страж.
- Страх от промени – и този страж е тук.
В резултат от изследванията забелязвам, че именно тези помрачения са довели до това, че се е състоял избор в полза на това да уча английски.
По-нататък влиза в работа желанието да отстраня помраченията – и след като те са отстранени, отново започва отбиране на рж и се оказва, че рж да тренирам увереност-500 е много силно в дадения момент и се захващам именно с тази дейност и изпитвам предусещане-8.
Цялата тази картина изглежда малко натруфена – но само отначало, когато различаването става с усилие, когато като че се бориш със спускаща се мъгла, забрава и механични желания да зарежеш всичко и „просто да живееш”. Но яснотата, че „просто да живееш” в дадения случай означава „да се подчиниш на помраченията” те подбутва и не ти позволява да потънеш в поредния спад.
Постепенно инерцията отстъпва и достиганата кристална яснота във възприятията, а също така нарастването на интензивността на ОзВ и озарения фон водят освен до всичко друго и до учестено и по-силно проявяване на удивителното състояние „щурм на яростност”.
07-01-28) Явлението „механично прехващане” (или „конкурентно инхибиране”) – дори ако желанието се пробужда като радостно, то в процеса на проявяване и последващата реализация, то почти винаги се смесва с механични съставки, които в крайна сметка могат даже да започнат да доминират, т.е. става „механично прехващане”. Това става даже и при опитни практикуващи (какво остава за обикновените хора) – такава е силата на навика да се изпитват механични желания (мж), изработван с години и десетилетия – отчети пред учители, родители, изпити, проверки, оценки, наказания и поощрения… нищо не убива така рж да се изучава и запомня както всичко това. Например, желанието да понаучиш нещо по физика започва като радостно, а буквално след няколко минути в него вече доминира желанието да правиш впечатление с наученото на хората, да изпитваш самодоволство, мж да научиш колкото се може повече, мж обезателно да запомниш наученото, страх да забравиш, страх да изпиташ разочарование, че си забравил и т.н. – десетки паразити се залепват с мъртва хватка.
При преживяването на радостно желание главната цел е получаването на удоволствие, радост, чувство за тайна, предусещане и т.н. от САМИЯ ПРОЦЕС на изучаване, от опитите да се запомни прочетеното, докато в същото време желанието непременно да се запомни прочетеното може да бъде слабо, вторично или даже съвсем да липсва! (При това качеството на запомняне става забележимо по-добро, отколкото когато има само мж да запомняш.)
Контролът върху откриването и отстраняването на механичните желания води до:
- Яснота – колко дяволски трудно е това – да изпитваш и да реализираш именно рж! Постоянно се намесва товарът на мж.
- Възторг от освобождаването от мж, лавинообразен изблик на ОзВ.
- Съществено нарастване на интензивността, твърдостта и радостността на рж.
07-01-29) Характеристики на щурма на яростността:
1) Изострена искреност
2) Пронизително желание за искреност
3) Ярка решимост за преодоляване на тъпотата, инертността и всекидневността
4) Изострена разсъдъчна яснота
5) Ярка устременост към ОзВ, към освобождаване от помраченията
6) Интензивен фон на наслада в гърдите, гърлото и сърцето, който се разпространява и в най-близките части на тялото
7) Висока вероятност за възникване на „сладко разчупване” в нови участъци на тялото, особено в резултат от вълните на наслада
8) Ярка свежест на възприятията
9) Когато яростността достига върха на своята интензивност, другите ОзВ почти напълно изчезват, но при това има яснота, че те отново ще излязат като гъби след дъжд, когато интензивността на яросността спадне.
10) Рж също така като че се разтварят, изчезват, възниква специфична дезориентация в желанията – всичко е обхванато от щурма на яростността, всичко е вдигнато във въздуха и е размесвано от мощен смерч.
11) Спадът на щурма става на скокообразно, оставяйки след себе си усилваща се пълнота на живота.
12) Краткосрочни резултати от щурма на яростността са:
- Усилването на фона на насладата;
- Нарастване на нивата на искреност, яснота, решимост, упорство;
- Рж придобиват ярко изразеното качество „твърдост”, „кристалност”;
- По-лесно се формира увереност;
- Усилва се непримиримостта към всекидневността, задоволството, сивотата, просто физически усещания за гадене възникват даже при мисълта за тези състояния.
Кой от резултатите на този щурм ще стане дългосрочен зависи, разбира се, само от практикуващия.
Щурмът на яростността отслабва фоновото мъртвешко състояние на задоволство, неискреност и т.н, в резултат от което възниква ново качество на проявяване на възприятията, което може да се опише като „изостряне на възприятията”, „ново измерение на ОзВ”, „като че ли са махнали някаква обвивка, която като тъмни очила е покривала всички възприятия, в това число и ОзВ”. Това се съпътства от ярко усещане за свежест, т.е. обвивката е притъпявала не само ОзВ, но даже и усещанията.
07-01-30) Всекидневността , задоволството и сивотата („ВЗС”) никога не са толкова очевидно нежелани и даже отвратителни както след щурма на яростността. Кога щурма стихва и състоянието постепенно се връща към обикновеното, става особено лесно да се различи – колко голяма част в състава на наличните възприятия се пада на тази отрова. Грандиозната, убиваща всичко живо сила на ВЗС толкова по-ясна, колкото в по-голяма степен практикуващият се освобождава от резките, интензивни НЕ и от дълбочинния НФ. Всъщност, на състоянието ВЗС винаги е присъщ почти или съвсем неразличим мощен дълбочинен НФ на страх да не се загуби това задоволство.
ВЗС е като гигантско тресавище, което неумолимо се опитва да засмуче всички, които се оказват по една или друга причина извън интензивни НЕ. Подходящ пример е животът на обикновения европеец : тотална сивота, въртележка от дребни спазматични желания, водещи до укрепване на ВЗС, до еднообразни ПЕ. Фоновият интензивен страх от загуба на задоволството, понякога е толкова интензивен, че лицето придобива абсолютно отблъскващо хищно-жално изражение. Самосъжалението доминира над всички други възприятия, ако нещо не върви така, както му се иска. И агресията – разбира се, всичко това води до култивиране на раздразнителност и агресия, грижливо скрити зад маската на вежливи и криви до крайност усмивки. И тъпота. Размислите са като колело, което се върти на празни обороти (например, за поддържане на разговор, за да не умреш от страшна скука).
Ако отслабването на НЕ идва като резултат от практиката, то и в този случай практикуващият неизбежно попада на засмукващата блатиста почва на ВЗС, макар и това да не е изразено толкова ярко, както когато човек излиза от НЕ по волята на обстоятелствата. И, освен това, практикуващият има желание за искреност, стремеж към ОзВ, опит на преодоляване на спадове, така че той може не само да различава прииждащите ВЗС, но и ефективно да се бори с тях.
07-01-31) Автоматичната манипулация с увереността лежи в основата на онова влияние на религиозността, облегната на концептуалност и суеверия, което така привлича вярващите. Когато си сред хора, уверени, например, в съществуването на „бог” е лесно да реализираш желанието си да бъдеш уверен в неговото съществуване. Известен е експеримент, когато обектът на експеримента (без да знае, че с него правят експеримент) се оказвал сред непознати хора, които много живо и убедително твърдели, че стоящия пред тях камък е черен (всъщност той бил бял). Човекът се съпротивлявал десетина минути на възникващата в него на стадния принцип увереност, но в крайна сметка се пречупил и неуверено, но все пак признал, че камъкът наистина е черен. Какво да говорим за суеверията.
По примера на „плацебото” знаем какво огромно влияние оказва върху човек неговата увереност: болният, уверен че приема ново и ефективно лекарство, може да се излекува не само от главоболие, но и от сериозни заболявания, независимо че в таблетките няма активни вещества. Оттук и от множество други лесно възпроизводими примери е ясно, че даже механичната увереност оказва огромно, понякога определящо влияние върху човек. Например, ако представата на вярващия за „бог” е такава, че „бог” го защитава, то равносметката ще бъде повишено чувство на увереност, защитеност, човекът ще прави по-добро впечатление на околните, по-лесно ще преодолява срамежливостта си, неоснователните опасения и като цяло ще получи желаните последствия с по-голяма вероятност, отколкото без тази увереност. Но тъй като тази увереност е механична, то тя води след себе си и нежелателни последствия: например, същият човек може да има и следната представа за „бог” – че той постоянно го гледа (ходът на мислите е следният: „А как иначе ще ме защити, ако не ме гледа?”). Резултатът е чувство на срам, страх от негативно отношение на „бог”, страх от наказание, постоянно усещане, че е следен, парализа на желанията, господство на механичните желания да постъпва според „заветите на бог” и т.н.
Практикуващият, за разлика от човек, потънал в помрачения, притежава рядката и удивителна възможност не само произволно (т.е. според радостното желание) да спре да изпитва НЕ и да започне да изпитва ОзВ, но и да сменя тази увереност с друга просто, защото има такова желание и защото той с последователни упражнения изработва в себе си навици да управлява увереността.
07-01-32) Диапазонът на състоянията, в които човек се намира в продължение на толкова дълго време, че да свикне с тях и да смята, че тези състояния са нормални, ще обознача като „русло”.
Докато човек се намира в руслото, той периодично, на точкови изблици изпитва състояния извън него. Ще обознача с термина „десен бряг” съвкупността от състоянията, в които делът на ОзВ е забележимо по-голям, отколкото в нормално състояние, а с термина „ляв бряг” – съвкупността от състояния, в които по-голям дял имат НЕ. Когато възникват изблици на ОзВ в самия момент на тяхното изпитване, удоволствието от живота се различава като изключително интензивно и ярко и за в бъдеще се запазва спомен за ОзВ като за изключително привлекателни състояния. Тоест, аз мога да изпитам това ОзВ в слаба форма, да почувствам и да различа неговата привлекателност, а тъй като това се съпровожда от образите на миналата ситуация, които по такъв начин се явяват фермент, озарен фактор за ОзВ, то аз наричам това „да си спомня ОзВ”. По този начин, термините „да изпитам ОзВ” и „да си спомня ОзВ” обозначават едно и също – сега изпитвам ОзВ. Разликата е само в това, че във втория случай ясно се различават спомените за някаква ситуация, които се явяват озарен фактор.
Изблиците на ОЗВ, възникващи спонтанно + изблиците на ОзВ, породени от спомени за резониращи ситуации, ще нарека „фактор на устремеността” (ФУ).
Когато делът на ФУ е малък в общата съвкупност на възприятията, човек изпитва състояние на задоволство. Ако при това и се усилват изблиците на НЕ и/или се усилва НФ, то възниква състояние на недоволство.
Когато делът на ФУ се увеличава, пребиваването в руслото на задоволството се превръща във всекидневност и сивота, т.е. колкото повече са изблиците на ОзВ, толкова повече е и неприемането на състоянието на задоволство и аз започвам да го различавам като сивота, като мъртвешка всекидневност.
Например, цяла седмица си живееш както обикновено напоследък и като цяло всичко те устройва, изпитваш задоволство. През следващата седмица в сряда изведнъж изпитваш прилив на ОзВ, открития и радостно желания. В четвъртък си се събудила и всичко отново е както обикновено – събитията вървят точно така, както преди, всичко е точно както преди освен едно – задоволството ти е слабо, ти фиксираш а) сивота и б) желание да промениш това състояние, да постигнеш по-привлекателни състояния.
В състояние на всекидневност може да се различат две желания:
а) желание, всекидневността да се прекрати, т.е. „желание да избягам”;
б) желание да има повече ОзВ, т.е. „желание да се стремя към ОзВ”.
Желанието да избягаш често се съпровожда от механични желания и НЕ.
Желанието да се стремиш се съпровожда само от ОзВ и други радостни желания.
Колкото по вдясно се намира руслото, толкова по-малко в него възникват желания „ да избягаш от страданията” при увеличаване на дела ФУ и толкова повече възниква желание „да се стремиш към ОзВ”. При непрекъснат озарен фон както всекидневността, така и „желанието да избягаш от страданията” напълно липсват заедно със съпътстващите ги НЕ – има само тяга напред, към ОзВ, към нови открития, към пътешествието. По този начин практикуващият се движи като гъсеница – докато цялото му тяло се намира по средата, предните му лапи са протягат напред, а задните – се придърпват отзад, при това той постоянно се премества между трите полоси на състоянията: задоволството (условно „средна полоса”), всекидневност и устременост. Яснотата в това възниква с преместванията на практикуващия от едно състояние в друго и това му позволява по-трезво да оценява позицията си и да избира по-ефективни практики.
07-01-33) Понякога е достатъчно само да си спомниш за съществуването на ОзВ или за възможността да ги изпитваш направо сега и веднага възниква и радостно желание да изпитваш ОзВ и самите те. Толкова висока степен на отзивчивост на озарените фактори ще обозначим като „нула-реакция”. Колкото по-вдясно е руслото, толкова е по-голям делът на състоянията, при които е възможна нула-реакцията. Такива състояния се характеризират с постоянен, макар и не ярко изразен озарен фон.
Ще обозначим това състояние като „нула-състояние” (нула-с). Този термин съм го избрал, защото моментът, в който ОФ става постоянен е точката на сингуларността, т.е. това е такъв момент, когато много от законите на познатия ни свят, пронизан от НЕ, спират да действат, когато много от известните ни правила, закономерности, начини на разсъждаване и действия стават абсурдни. Точката на сингуларността, образно казано, е точка на преход между светове, толкова различни един от друг, че ни е необходим нов език за описанието на възникващите открития.
В нула-с е възможна практиката на „наслояването”. Практиката се състои в това, че се осъществява такова чисто възвръщане на вниманието (ВВ) към озарените фактори (ОзФа), че в резултат възниква отчетлив, постоянен озарен фон (ОФ). След като той стане устойчив, може все по-рядко и по-рядко да се инервират (т.е. да се активират, задействат) озарените фактори за този озарен фон. Фазата, при която мога да започна да понижавам честотата на ВВ към ОзФа без да се понижи отчетливостта на ОФ ще нарека „фаза на наслояване”. Във фазата на наслояване мога да започна да пораждам друг ОФ и възникващите про това изблици на ОзВ + резонанс с изходния ОФ ще доведат накрая до възникването на втори ОФ, който като че се наслоява върху първия, прониква в него, като при това си остава ясно различим.
Разбира се, най-лесният начин да се тренира наслояването е да се окажеш в ситуация, в която около теб има излишно количество ОзФ за най-различни ОзВ. Например, при пътешествие в Хималаите, у теб може лесно да възникне фон на възторг, предусещане, безкрайно пътешествие, върху него лесно ще се наслои фон на чувство за красота, върху него – на симпатия или преданост към муцуните на Земята и т.н. Разбира се, в градски условия макар и да са по-малко ОзФа, но все пак те могат да бъдат създадени в повече от достатъчно количество, да не говорим, че самият недостиг на ОзФа може да стане ОзФа за упорство, решимост, преданост и т.н, което на свой ред да доведе до това, че безразлични по-рано възприятия да започнат да се превръщат в ОзФа.
При практиката на наслояване е целесъобразно да се постига отчетливо постоянно различаване на един ОФ, преди да се поражда друг и отчетливо различаване на първите два, преди да се наслои трети – тогава ефектът от тази практика ще бъде особено ярък.
Човек изпитва голямо количество нюанси на тъгата. А чувството за красота – не е ли то едно и също независимо дали е възникнало от възприятието на едно дърво или на друго или от на животно и т.н.? Не ставаме ли по-бедни така като отстраняваме НЕ и започваме да изпитваме ОзВ? Такава мисъл може да дойде само на човек, чийто опит с ОзВ е нищожен. Когато чувството за красота става интензивно и продължително, то се появява и опит в това, че то има безчислено количество нюанси. Гледаш дърво – възниква чувство за красота. Преместваш поглед към друго дърво, клонче, мъх, трева, локва, съседна локва – от всичко възниква друг нюанс. С другите ОзВ – е абсолютно същото.
Ако на фона на едно ОзВ наслоявам фон на друго ОзВ, такова наслоение се нарича „двуфазно”. Ако на фона на чувството за красота на един нюанс (например такъв, какъвто възниква в дадения момент от съзерцаването на ствола на дърво) наслоя фон на чувство за красота с друг нюанс (например такъв, който възниква в дадения момент от съзерцаването на пухкавите клони), то такова наслояване се нарича „еднофазно”. Още един пример за еднофазно наслояване – фоново предусещане за четене на интересна книга + фоново предусещане за бъдещо пътешествие.
Има голяма разлика между простата реализация на радостно желание (рж) или то да се реализира на някакъв озарен фон. Във втория случай:
- Преживяването на пълнота на живота е многократно по-интензивно;
- Механичните желания (мж) почти не смесват – изключително малка става вероятността от постепенно заместване на рж с мж;
- Спонтанните изблици на ОзВ съществено зачестяват;
- Усилват се „физическите преживявания (ФП), най-вече – усещането за наслада.
Този начин на реализация на рж се нарича „каталитичен”, т.е. ОФ изпълнява ролята на катализатор.
Започвайки от един определен момент, взаимното влияние на ОФ (който може да бъде двуфазен или еднофазен или съвсем еднороден) и реализираните радостните желания става такова, че почти всяко извършвано действие като че „раздухва огъня” на този ОФ. При това ФП става особено ярки и разнообразни. Усещането за наслада може, разтичайки се от центъра на гърдите, да доближава границата на непоносимост, забелязват се елементи на усещания, които наричам „физическа трансформация”, спонтанните изблици на различни ОзВ повече напомнят на проблясванията на светкавица. Такъв момент на лавинообразно нарастване на резонанса на действията по реализацията на рж и ОФ се нарича „верижна нула-реакция” (ВНР).
07-01-34) Може да се обособят три етапа във всяко изследване:
1) „Заяк сади зели”. Състав на възприятията:
- Предусещане за изследването
- Увереност в това, че ще изселвам и ще има резултати
- Тържество на неизбежността на получаването на резултат, правене на открития
- Бавна упоритост (резониращ образ: малка стая някъде при пътешествие в планината или на остров – с минимално количество вещи, безметежна природа наоколо, човек стъпка след стъпка прави своето изследване)
- Отреченост
2) „Заякът окопава лехата”. Състав на възприятията:
- Често възвръщане на вниманието към обекта на изследване
- Не много интензивно вмешателство в обекта на изследването, влияние на средната и малката сила
- Фиксиране на наблюдаваните промени в характера на проявленията на изследваната група възприятия.
3) „Заякът полива кълновете и ги души”. Състав на възприятията:
- Фиксиране на откритите закономерност, спонтанни ясноти, изводи и предположения – продължава натрупването на данни и тяхната систематизация
- Въвеждане на необходимите термини, обозначаващи групи възприятия, процеси, закономерност и т.н.
- Предварително определяне на възможните посоки на бъдещите щурмове и формални практики.
07-01-35) Преодоляването на първите три стражи е сравнително проста работа, тъй като те очевидно стоят на пътя към ОзВ и което е съществено по-значимо – към задоволството, добре познатото и привлекателно (на фона на честите НЕ и НФ) състояние. Преодоляването на задоволството не може даже да започне сериозно до момента, докато не бъде формирана устременост, силно рж за ОзВ, а това ще става с пресищането със задоволство, отравяне с неизбежно съпътстващите го недоволство и тревожност.
Задоволството настъпва веднага, щом НФ отслабне и се увеличи количеството на изблиците на ОзВ и ОФ. Това може лесно да се обясни – зачестяването на изблиците на ОзВ и ОФ нанася силен удар по НЕ. Руслото се измества надясно и съответно нараства преди всичко делът на онова състояние, което е най-привично в състояние на липса на силни НЕ и НФ, т.е. – задоволство. Затова е целесъобразно да си даваш сметка, че след съществени усилия – независимо дали става въпрос за формални практики или пряко пораждане на ОзВ – незабавно ще бъде фиксирано нарастване на задоволството и желанието да изпитваш задоволство. Яснотата за съществуването на такъв механизъм позволява да не се смущаваш, да не бъдеш изненадан. Само по себе си различаването на този механизъм вече го отслабва, вече води до възникването на рж за неговото преодоляване, защото различаването резонира с ОзВ.
Увеличаването на обема (т.е. на честотата, продължителността, интензивността) на ОзВ и ОФ води до това, че задоволството възниква по-често (разбира се, само тогава, когато няма ОФ и ОзВ). Това е напълно обяснимо, та нали задоволството не е такава явна отрова като НФ и НЕ, т.е. като цяло, при задоволството състоянието става по-приятно за човек, отколкото изпитването на НЕ. Това дава неочакван ефект – тъй като НФ и НЕ са рязко неприятни, то на техния фон задоволството изглежда напълно комфортно и рж за ОзВ при задоволство се проявяват по-слабо, макар и по-често. По-слабо, защото НЕ в сравнение с ОзВ са крайно неприятни, а задоволството изглежда напълно комфортно и рж за ОзВ не е толкова отчаяно. По-често, защото задоволството не е такава убийствена отрова като НЕ. Задоволството се асоциира с лепкава маса със сладко упойващ аромат. Даже по-слабото рж за ОзВ в условията на задоволство по-бързо води до ОзВ и ОзВ са по-устойчиви, от тях лесно възниква ОФ.
Продължителното пребиваване в ОФ е възхитително. Изблиците на ОзВ следват един след друг, като на свой ред усилват интензивността на ОФ. Често възникват ОФУ (озарени физически усещания). Радостните желания започват да се съпровождат от изблици на блаженство и (усещане) за наслада. Така ли се преживява продължително задоволство? Не. Фактически, продължителното пребиваване в задоволство се оказва невъзможно:
1) Първо, това положение на нещата, което обезпечава изпитването на задоволство, винаги се намира под заплаха от стотици различни фактори. И външният свят, и собствените възприятия носят постоянна заплаха за задоволството.
2) Второ, това положение на нещата, което съвсем скоро е водило до задоволство, доста бързо престава да бъде удовлетворително. Изблиците на недоволство или тревожност започват да зачестяват дори при неизменно външно обкръжение.
3) Трето, неизбежно възниква пресищане – ужасен бич за задоволството. Даже ако имаш много пари, общуване, развлечения, храна и прочее, пресищането ще те настигне с неизбежността на смяната на деня с нощ. Това вкарва човек в непрекъсната надпревара за изостряне на впечатленията, о състоянието на задоволство бяга все по-далеч и по-далеч и в края на краищата попадаш в пропастта на интензивните НЕ.
За да не потънеш в интензивни НЕ, човек, изпитващ често желание за задоволство и рядко желание за ОзВ, стига до извода за необходимостта от усилия и след това в него възниква такова желание – да прави усилия по пораждането на ОзВ макар и от време не време, безупречно да отстранява НЕ колкото се може по-често. Появата на такова желание е първата стъпка по пътя на освобождаването от задоволството.
Желанието да си спомняш ОзВ когато си в състояние, в което има задоволство ще обознача като „кълвач”. Кълвачите, както е известно, са различни видове J
„Рж да се променя” – това е радостно желание да се изпитват не онези състояния, които изпитвам като правило, а онези, които съм изпитвал от време на време и при които има повече привлекателни възприятия: повече удоволствия, наслада, пълнота на живота, интерес, предусещане и т.н. Т.е. фактически всяко рж да се промени за практикуващия ППП е радостно желание да изпитва по-голям обем ОЗВ или казано по-общо – това е рж да изпитва състояния, в които се изпитва по-голям обем ОзВ. Например, желанието да се отиде на трак в Хималаите отнасям към желанието да се променя, ако това това желание за трак възниква при предусещането на онези ОзВ, които ще възникват в него.
Радостното желание да се промениш може да бъде предизвикано САМО от предусещане. От страх, желание за обладаване, желание да правиш впечатление на хората и т.н. може да бъде предизвикано САМО механично желание за промяна на възприятията. Мж за промяна също така може да води до промени, но те са неустойчиви и бързо изчезват, не водят до появата на рж за промяна, завършват с неизбежен дълбок откат, безизходност, старост.
Изследването на задоволството води до появата на радостно желание за промяна. Искам да подчертая, че това само по себе си е удивително явление. Фактът на съществуване на това явление може да бъде в основата на хипотеза за „изначалния стремеж към ОзВ”. Резониращи образи: видра, чиито лапи са се оплели във водорасли. Заплетената видра стърчи на едно място и не може да мръдне. Но ако тя започне да разглежда положението си, да разплита лапа след лапа, то речният поток ще започне да я отнася по течението. Ако всеки път, когато видрата измъква лапите си от водораслите, течението започва да я отнася в една и също посока, значи има основания да се предположи, че има течение. Тук ние също се сблъскваме с подобно явление: всеки път, когато започвам само да изследвам своето задоволство, възникват ОзВ или, като минимум, възниква рж да се променя. Ако започвам само да изследвам НЕ, които изпитвам сега – например, да променям своето състояние и да гледам как не променят НЕ и т.н, то интензивността на НЕ се понижава, възникват изблици на задоволство или ОзВ. Ако изследвам изпитваните ОзВ, то те се усилват и задълбочават, възникват нови открития. Т.е. в каквото и състояние да съм бил – от НЕ до ОзВ, изследването на това състояние подбутва моето състояние „вдясно”, т.е. в онази посока, където или ОзВ са по-ярки, или е по-голяма вероятността те да възникнат. На основание всичко това може да се изведе предположени, греещо душата на всеки хуманист, вярващ в „доброто начало” у човека: всеки човек има вродена възможност (само възможност!) да изпитва стремеж към ОзВ. Тази възможност е потисната от помрачения. По този начин ВСЯКО действие, насочено към наблюдение и изследване на своите възприятия увеличава вероятността човек да се придвижи „надясно”. ВСЯКА съвкупност от действия, стимулиращи човек да наблюдава и изследва своите състояния може да бъде наречена „прогресивна”, ако под „прогрес” се разбира движение на човек към ОзВ или поне към увеличаване на вероятността за изпитване на ОзВ.