Освобождаване от негативните емоции

Съдържание на главата:

01-01) Обща информация за негативните емоции (НЕ) и освобожването от тях

01-02) Отстраняване и подтискане на НЕ

01-03) Първи стъпки в изследването и отстраняването на НЕ

01-04) Практика на цикличното възприятие на НЕ

01-05) Други практики за отстраняване на НЕ

01-06) Типични грешки

01-08) Практика на уплътняването

01-09) Задоволство, „нищо-не-се-случва”, светлосиво състояние.

01-01) Ден след ден, минута след минута хората изпитват негативни емоции („НЕ”): ревност, самосъжаление, страх, гняв, раздразнение, недоволство, обида, бяс, недоумение, оскърбление, злоба, завист, опасение, безпокойство, презрение, отвращение, срам, мнителност, апатия, мързел, тъга, разочарование, алчност и така нататък и така нататък.

Практиката на прекия път („ППП”), изложена в тази книга се състои в последователната замяна на нежеланите от теб възприятия с желани. За това е необходимо да изпитваме радостно желание (т.е. желание съпроводено от очакване) от такава замяна на възприятията и да я култивираме упорито и решително, докато новосъздадения навик не пребори предишния, създаден някога механично. Аз наричам този път пряк, именно защото за неговото осъществяване се изисква единствено съществено условие – наличие на радостно желание да променим възприятията си.

Докато човек, занимавайки се с ППП достига безупречно отстраняване на забелязаните от него НЕ (виж по-нататък), той открива, че оказва се, освен силните и забележими НЕ той постоянно изпитва огромно количество слаби такива. Без преувеличение може да се каже, че почти всяко възприятие се съпровожда от слаб изблик на НЕ (най-често това е недоволство, негативно отношение, тревожност), след които се носи едва забележим „шлейф”, подхранващ и без това свръхплътния негативен фон. Всичко това накуп създава чудовищна, отровна атмосфера. Последствията от това са ужасяващи, катастрофални.

Първо, това води до остаряване и този процес започва не на 40 години, а на 20-25, при това много бързо. Кожата става не просто по-малко гладка, а неприятна на вид и допир, телата и лицата се отпускат, стават уродливи, безобразни, натрупват мазнини или обратно – стават грозно слаби. Миризмите стават неприятни, резки. Самочувствието непрекъснато се влошава, но тъй като това става бавно, то човек свиква и даже не осъзнава, че протичат доста неприятни промени – сутрин се събуждаш отпаднал, вечер заспиваш – като че ли са те упоили – започваш да пъшкаш, да ставаш вял, изпитваш нужда от все повече стимулатори – кафе, механичен секс, примитивни впечатления. А погледни нашите старци! Да оставим настрани тактичността, да ги погледнем с цялата честност, на която си способен. Картината е ужасяваща. Техните тела и лица са материалното въплъщение на НЕ, които те цял живот са изпитвали и продължават да изпитват. И това е станало нещо дотолкова обикновено, че се приема за нещо естествено, което се разбира само от самосебе си, смятаме, че по друг начин не може и да бъде, че старостта – това е наизбежна деменция, уродство, страдание, тъпота и агресия. Но в Индия, Непал, Тибет, Шри Ланка, в тибетските манастири може да се видят много стари хора, които поразително се отличават от нашите! Техните лица, интонации, маниери предизвикват силна симпатия, техните остарели тела не изглеждат отвратителни, техните очи често буквално омагьосват.

Второ, аз съм абсолютно уверен, че почти няма, или че даже изобщо няма такива болести, коита да не са били предизвикани именно от НЕ. Според съвременната религия хората се разболяват от микроби и вируси, но аз съм убеден, че тези микроби и вируси започват своята разрушителна работа именно в телатата на тези хора, които са особено силно поразени от НЕ, при това не е сложно да се намери съответствие между определени болести и типовете доминиращи НЕ. Тези, които практикуват ППП и достигат все по-високи степени на освобождаване от НЕ, понякога ги връхлитат изблици на стария навик да изпитват НЕ и тогава с изумление забелязват, че с телата им започва да се случва нещо невъобразимо – нещо започва да се обажда, на някои места определено да боли, обхваща ги болезнена тежест, инертност, особен физически дискомфорт, вялост и това само за някакъв си час – половин час изпитване на негативен фон, само след няколко неотстранени изблика на НЕ. В такива моменти става особено ясно, че ако ти не отстраниш НЕ, ще живееш в това болезнено състояние постоянно, а хората непрекъснато изпитват едни или други НЕ – като ярки изблици или под формата на „слаб” негативен фон („НФ”) от загриженост, тревожност, недоволство, самосъжаление, тъга и т.н. и постоянно тяхното тяло се намира под твърде силния натиск на тази отрова.

Трето, НЕ не само разяждат тялото, но те и напълно унищожават способността да изпитваме озарени възприятие („ОзВ”) – нежност, чувство за красота, устременост, безгрижност, радост да твориш, симпатия, възторг, радостни желания, очакване, предусещане… НЕ превръщат човека в ходещ мъртвец и той още много години може да броди по земята, постепенно разлагайки се, външно живо същество, вътре, в което вече отдавна няма нищо живо. А това озанчава още, че пред човек неумолимо се затваря вратата към пътешествие на съзнанието, към нови открития, към нови ОзВ. Подчертавам – никаква духовна практика, никакви йоги и медитации, никакви молитви няма да те отведат никъде, ако ти не се стремиш най-напред да постигнеш безупречно отстраняване на НЕ и непрестанно изпитване на ОзВ. Докато има НЕ – нищо няма да се получи. Отстраняването на НЕ и откриването в себе си на света на ОзВ – това е път към невероятно пътешествие на съзнанието, независимо от това каква именно духовна практика си избрала за себе си.

Аз смятам, че всеки искрен стремеж към ОзВ ще те доведе по-бързо или по-бавно до повече или по-малко ясно изразен резултат, независимо дали си будист, кришнаит, православен или още някакъв.

Кланяш ли се ти на бога в каквато и да е форма или вярваш в безформен бог; атеист ли си или дарвинист, езотерик, тантрист; последовател на древна секта или поклонник на някоя новосъздадена – ако изпитваш искрен стремеж към ОзВ, ако имаш непримиримо отношение към НЕ и догматизма, ако се занимаваш с коя да е практика насочена към това да изпитваш ОзВ и да спреш да изпитваш НЕ, то резултатите ще започнат да се появяват, животът ти ще става все по-интересен и наситен. Но ако се отнасяш снизходително към НЕ, оправдаването им или самозалъгването, ако само даваш вид, че не ги изпитваш – това е задънена улица, движение към разрушение, маразъм, интензивни страдания.

Общество, в което няма непримиримо отношение към НЕ и догматизма, никога няма да живее в мир, колкото и да се усложняват законите, колкото и да утежняват наказанията, каквито и да измислят прибори и механизми. Сдружението на практикуващите ППП – „муцуни” е уникален пример на сдружение от нов тип – то е абсолютно устойчиво, тъй като в него просто няма вътрешни разрушаващи сили, защото всеки импулс на агресия, обида, самосъжаление, алчност, надменност или непълноценност и т.н. – всичко това незабавно се отстранява, от което следва, че бурно разцъфтяват симпатията, желанието за ОзВ в себе си и другите, предаността, нежността, желанието за съдействие и т.н. И даже сдружението на тези, които макар и да не си поставят като задача отстраняването на НЕ и догматизма, но симпатизират на ППП, изразяват подкрепа към стремежа на „муцуните”, се отличава с изключително висока миролюбивост (да не се бърка с беззащитността и инфантилността) и устойчивост.

Светът, в който ти живееш, това е преди всичко свят на НЕ – това може да се твърди без преувеличение. Те имат толкова многочислени проявления, така тясно са преплетени с живота, че понякога ни се струва, че освен тях няма нищо друго, че всичко, което можеш да направиш е да ги изтънчиш, усложниш, разнообразиш, заплитайки ги, съединявайки ги, правейки ги по-многопластови и интензивни.

НЕ те заобикалят отвякъде, те се натрапват и култивират. Аз даже не говоря за такива очевидни неща като култа към насилието в новините и филмите, но отвори коя да е „художествена” книга, която се счита за хубава и дълбока, и там ще намериш „изтънчени” НЕ, силни НЕ, сложни НЕ, и ако у читателя възникне комплекс НЕ, примесен с положителни емоции („ПЕ”), то именно това е основанието да се смята книгата за „хубава”. Ами то, откъде да дойдат книгите, описващи живота с ОзВ? Та нали, за да пишеш за това е необходимо да имаш личен опит и да се стремиш да го заздравиш с всички сили. Да измислиш такова нещо е невъзможно, затова тези книги са изключително малко, например всичките книги на Кастанеда, Тайши Абеляр, Флоринда Донър, „Рамакришна и неговите ученици” на Кристофър Ишерууд, „Шри Ауробиндо или пътешествие на съзнанието” на Сатпрем, „Махамудра” на Таши Такпо Намгяла и Далай-Лама, „Ламрим” на Чже Цонкапа, „Бележници” на Кришнамутри, „Йога-сутра” на Патанджали, „Нарисувано от дъгата” на Тулку Урген Ринпоче, „Чудесата на естествения ум” на Тендзин Вангял, „Великият йог на Тибет Милареп” на Евънс Вентц се отнасят към тези книги.

Едно от най-големите заблуждения се сътои в това, че хората си мислят, че не те сами решават да изпитват НЕ, а ги принуждават други хора или обстоятелства.Тази концепция е 100% грешна и вярвайки в нея стават безсилни даже тези, които биха искали да спрат да изпитват всички или поне някои НЕ. Аз твърдя, основавйки се на своя опит и на опита на други хора, занимаващи се с ППП, че изпитваш ли ти НЕ или не изцяло зависи от само теб, от твоите усилия за преодоляване на този ужасен навик. Съпроводеното с очакване радостно желание да променим обстоятелствата е напълно съвместимо с практиката за отстраняване на НЕ в текущите обстоятелства, с разбиране за това, обаче, че не обстоятелствата предизвикват НЕ, а на това място просто имаме такъв навик – да изпитваме НЕ при дадените обстятелства. Затова може безупречно да отстраняваме възникващите в дадена ситуация НЕ и да изпитваме ОзВ и едновременно с това да изпитваме радостно желание да променим ситуацията и да полагаме за това необходимите усилия.

Няма такива обстоятелства, които биха били пречка за практиката. Колкото повече ситуацията е нежелателна за теб, толкова по-скоро в нея се появават НЕ и ти можеш доста интетнзивно да тренираш отстраняване и да постигаш по-ярък резултат. Като резултат даже най-нежеланите ситуации, практикуващият посреща с възторг, решимост и очакване (по-подробно виж глава „Сталкинг”)

Като се намираш в агресивна среда, можеш да отработваш безупречност в отстраняването на НЕ. А като се намираш в комфортна среда – усилие за отстраняване на задоволството и сивотата. Докато си жива – имаш идеални условия за практиката при каквито и да било обстоятелства. Попътно възниква непривично отношение към обстоятелствата – не като към хаотично натрупване на събития, а като към нещо живо и отзивчиво. Възможно ли е освобождаване от НЕ? Хората толкова безнадеждно са затънали в тях, че даже самата идея за освобождаване от НЕ предизвиква в тях раздразнение. Те си се представят без НЕ и недоумяват как да живеем тогава? Да се превърнем в нищо не чувстващи пънове? Те са толкова наркозависими от НЕ, че даже не могат да си въобразят нещо извън тях, въпреки, че всъщност много хора са имали кратковременни проблясъци на слаби отзвуци от ОзВ, особено през ранното детство.

Попитай кой да е човек – изпитва ли НЕ? Той ще ти отговори – „разбира се”, понякога изпитвам. Думите „разбира се” отразяват непоколебимата увереност в това, че по друг начин не е възможно. А думата „понякога” е самозалъгване – защото хората изпитват НЕ или НФ не „понякога”, а „постоянно”. Колкото по-силен е навикът да изпитваш НЕ, толкова по-малко човек осъзнава тяхното присъствие и най-вероятно само див изблик на агресия, съпроводен от сърдечен пристъп ще бъде разпознат като НЕ, а през останалото време ще предполага, че няма НЕ. Степента на потапяне на хората в НЕ е чудовищна, невъобразима. 99,99% от цялото време човек изпитва по-силни или по-слаби НЕ или НФ, от време на време прекъсвани от ПЕ– нищо живо няма да издържи такава отровна среда. Но и ПЕ са слабо утешение, тъй като те са обратната страна на НЕ, която едва ли е по-малко отровна – към положителните емоции се отнасят задоволството от притежаването на внимание, вещи, власт и т.н., злорадството, самодоволството, самолюбуването, чувство за собствена значимост („ЧСЗ”), презрението, гордостта и др. Не стига това, че ПЕ са несъвместими с ОзВ, но те още и провокират по-силни НЕ, та нали колкото е по-силно, например, ЧСЗ на човек, толкова той по-лесно се засяга, толкова повече заплахи за своето самомнение той вижда в окръжаващия го свят, толкова по-често и по-лесно той изпитва недоволство, злоба, обида и агресия. При някои хора понякога към някои ПЕ се примесват ОзВ, а понякога ПЕ уравновесяват действието на НЕ (например задоволството компенсира недоволството) и тогава за кратък миг е възможно да избие отзвук на ОзВ, но той е твърде слаб и с времето може да изчезне съвсем.

НЕ – те са отрова, наркотично опиянение. От тях умираш, но като че ли има и някакво „удоволствие”, а ако се опиташ да се отървеш от иглата, веднага започва започва абстиненция, страх от свободата. Хората получават впечатления от негативните си емоции и ги запечатват в себе си, като ги приемат за даденост. „Впечатленията” – това са ПЕ. Злобата към врага е съпроводена от злорадство при мисълта за отмъщение. Тъгага от някаква загуба – от задоволство, че ще те съжаляват и ще ти отделят внимание, затова хората виждат нещо ценно в НЕ – способ да получават ПЕ и самата идея за тяхното отстраняване предизвиква страх от загубата на тези ПЕ, самосъжаление, скептицизъм и агресия. Колко трябва да си мъртъв, за да се хващаш за НЕ като за средство, чрез което да се почувстваи жив! „Удоволствието” от НЕ – това е „удоволствие” като от приемането на отрова: отначало ти е много зле, но после настъпва облекчение и колкото по-силна е отровата, толкова по-силен е контрастът с последващото облекчение. Затова хората преднамерено култивират НЕ, та те не могат да изживяват ОзВ и даже не мечтаят за тях, привикнали с мисълта, че животът е даста сив и еднообразен. Към 25-30 годишна възраст хората вече започват да чакат смъртта като избавление от сивотата, НЕ и болестите, като по този начин ускоряват, програмирайки своето остаряване, разлагането си.

И все пак – свободата е възможна. Аз предлагам практика, която води към свобода. Преодоляването на НЕ – е най-първата стъпка, след която се откриват необозрими светове на пространства и състояния. Срещат се хора, които допускат, че е възможно да се намали силата на НЕ, но те не вярват, че това може да стане със собствените им усилия, а се опитват да намерят „голямото червено копче” („ГЧК”) – натискаш – и няма страдания. В търсене на това копче те се занимават с йога, дишат по някакви особени начини, седят в различни пози, произнасят мантри, ходят в строй, пеят химни и прочее, т.е. правят всичко друго, освен да приложат преки усилия, за да прекратят да изпитват НЕ и да „скочат” в ОзВ. Някои НЕ при това наистина за кратко отслабват, но това е временен и много слаб ефект, рано или късно вниманието отслабва и се връща към същите тези НЕ, а пък е и невъзможно през всичките 24 часа да седиш и да пееш мантри – нали ще се наложи да станеш, да отидеш за храна, на работа, да общуваш с хора, да спиш и тогава НЕ ще те връхлетят отново. Тибетските монаси вярват, че в много далечно бъдеще, след стотици превъплъщения, те ще спрат да изпитват НЕ, но и те няма да повярват, че това може стане не след 500-годишно четене на мантри, а направо сега – за няколко години упорита работа. За да предотвратя възможни грешни тълкувания ще определя, че под „усилие” ще разбираме много съсредоточено, много интензивно и радостно желание. „Съсредоточено” – означава, че няма разсейване с хаотични неща. „Радостно” – означава съпроводено с очакване , свежест, предусещане. „Да полагаш усилия за отстраняване” – не означава да си напрягаш мускулите, да стискаш зъби или да дишаш по някакъв начин – това значи много силно да искаш да спреш да изпитваш НЕ и много силно да искаш да изпитваш ОзВ. Съсредоточеното интензивно и радостно желание довежда до промяна на възприятията в съответствие с тези желания. И колкото по-упорито и решително се упражняваш, толкова по изкусна ще ставаш, толкова по-дейни стават твоите усилия. Как става това – че усилието да води до промяна – това е тайна, но тъй като това се случва, аз се възползвам от това и постигам желаното. Хората нищо не знаят за тази способност на усилията, тъй като техните желания се или много слаби, или твърде разсеяни, или са мотивирани не от стремеж към ОзВ; не са радостни, а мотивирани от страхове, други НЕ или от желание да се защитиш или да нападнеш.

Ето още две думи, които доста точно описват усилието – „да си спомня” и „да скоча вътре”. „Да направиш усилие за отстраняване на НЕ” е тъждествено на „да си спомниш себе си в състояние, когато НЕ отсъстват” или „да скочиш в състояние извън НЕ”. „Да правиш усилие за зараждане на ОзВ” е тъждествено на „да си спомниш себе си в състояние, когато си изпитвал ОзВ”, „да скочиш в ОзВ”. Подчертавам – изисква се не просто да мислиш за това, че ти някога си изпитвал ОзВ, а именно да си спомниш самото състояние. Тъй като всички възприятия съществуват само тук и сега, то „да си спомниш себе си в ОзВ” означава да „изпитваш ОзВ точно сега”.

Свръхусилие – положено е тогава, когато правиш нещо, което смяташ за невъзможно за себе си, като усилията ти стават все по-мощни, независимо от скептичните мисли, независимо от каквото и да било.

Сега е невъзможно да си представим съвременния свят без науката. Учените изследват свойствата на материалите, търсят закономерности и начини да получават желаните свойства на материалите, след което използват получените знания, за да променят възприятията. Усещането за студ се сменя с усещане за топлина, когато вместо пробита мокра кожа и дървени обувки обличаш съвременно поларено яке и спортни боти. Усещането за зъбобол се премахва в резултат на използването на съвременни технологии. А някога не е имало наука и дори повече, тези които са се занимавали с изследване на свойствата на материалите или са изучавали устройството на срещащите се в околната среда същества – са били подлагани на гонения, обвинявани в неуважение към бога и т.н. Осъзнай, че сега човечеството се намира в следващия завой от развитието на цивилизацията. Съвременните хора са убедени, че е невъзможно да вземеш и да замениш раздразнението със симпатия или чувтвото на тъга с чувство за преданост и чувство за красота и т.н. Никой не изследва свойствата на възприятията, не тренира тяхната замяна, ръководейки се от радостни желания, очакване и здрав смисъл. Дори повече – тези, които се занимават с това ги плашат със страшни божи наказания, казват, че, видите ли, такива хора „нарушават естествения баланс” в природата на човека”, тъй като щом имало НЕ, значи те били „нужни за нещо”. В такъв случай не е ясно защо тези критици на спират да си лекуват зъбите, да обличат топли дрехи и ползват презервативи, та нали щом съществуват зъбоболът, усещането за студ и СПИН, значи, според техните догми, че те са „нужни за нещо”? На тези, които са във властта на догмата, че щом си създаден, изпитващ НЕ, то намесата в „естественото развитие на нещата” ще доведе до „дисбаланс”, аз напомням, че ако човек е създаден от някого с определен комплект възприятия, то сред тези възприятия са и радостното желание да се промениш, желанието да положиш усилия, за да спреш да изпитваш помрачения, а да изпитваш ОзВ.

Има още един момент, на който бих искал да обърна внимание: ако човек под влиянието на лъжлива концепция, страх от наказание или уважение към авторитети и н.т. прави някакви промени в живота си, то в последствие той понякога може да съжалява за направеното и да иска да се върне в предишното състояние или да започне да търси нещо друго, тъй като този живот, който си е създал не го устройва. Той е имал една представа, а реалността се е оказала друга. Човек, който е постигнал успех поне при един опит за отстраняване на НЕ и в същия момент е почувствал изблик на ОзВ, то в този момент той не може да си помисли без да изтръпне за връщане в предишното състояние, когато няма ОзВ, а има НЕ. Това се асоциира със смъртта и даже с нещо по-ужасно от смъртта. И колкото по-често практикуващият изпитва ОзВ, толкова по-уверено се стреми да задържи това състояние, на всяка цена да изостави предишния си навик да изпитва НЕ. Новата реалност се оказва безкрайно по-привлекателна от предишната.

В живота на човечеството започва нова епоха – хората започват да изследват възприятията, да изучават техните свойствта и закономерности, да разпознават радостните желания, които могат да променят вида на възприятията, да създават оптимални технологии за тези изменения. В миналото, в процеса на изследване от учените на известните им вещества са били откривани нови вещества, които са имали непостижими, уникални свойства. Същото е и тук – в процеса на осъществяване на практика на замяната на НЕ с ОзВ, възникват съвършено нови ОзВ, толкова поразителни, че никаква дори най-буйната фантазия не би могла да предвиди подобно нещо. Започва епохата на инженеринг на възприятията, съставляващи конгломерата с название „човек”. Започва ново, уникално пътешествие на човека, при това характерна особеност на това пътешествие е, че това не е прословутото „пътешествие на съзнанието”, под което обикновено се разбира някакъв емоционален или умствен процес, откъснат от предметната реалност, от усещанията, т.е. от физическото тяло, от ежедневието. Човек се отправя на пътешетвие изцяло. Той не просто става фантазьор, който оперира с философски термини и при това изпитва огромно количество НЕ, не изпитва радостни желания, боледува, чувства се все по-лошо и по-лошо. Неговото физическо тяло – това е също комплекс от възприятия, които ние наричаме „усещания” и тези възприятия също могат да бъдат заменяни чрез пряко усилие (например апатията с енергичност, „лошото самачувствие” с „прекрасно самочувствие”), а освен това физическото тяло започва да се трансформира, да се преустройва следвайки изчезването на НЕ от съвкупността от въприятия и появата на тяхна място на ОзВ.

Към настоящия момент (2005г.) тези пътешественици са много малко – малко над 20 човека (аз имам предвид „муцуните”), но през 2000г., когато започвах тази дейност, нямаше нито една муцуна, така че аз съм уверен че те ще станат повече, много повече, тъй като за да се осъществи такова пътешествие няма нужда от пари, коли, образование, връзки, наследственост и прочие. Достатъчно е само да знаем, че такова пътешествие е възможно (тази задача решава тази книга), а също самият факт, че ти си жива и имаш стремеж да станеш щастлива, да изпитваш озарени възприятия, да предоляваш помраченията. Затова аз съм уверен, че бройката на „муцуните” ще расте с всяка година и ще дойде време, когато те ще станат стотици и хиляди. Затова аз много чакам момента, когато ще осъществя своите радостни желания да реализирам „муцуно-проектите” – строя инфраструктура за муцуно-културата, превеждам книги на други езици, съдействам на практиката на „муцуните”, за да може с времето те да станат експерти в практиката, носители на ОзВ, и да могат самостоятелно да съдействат на практиката на начинаещите. Аз посвещавам на това цялото си време и всичките си средства и това много ми харесва.

Задачата-минимум на муцуните е отначало да се научат на изкуството на осъзнатите сънища и извънтелесен опит, а после да се научат да запазват съзнание в процеса на умиране на физическото тяло (когато и ако то умре), в периода между смъртта на физическото тяло и раждането на новото, а и след раждането, за да може в „новия живот” да си спомнят своята практика и да я продължат от мястото, до което са стигнали в „предишния живот”. Аз утвърждавам, че за да осъщесвяваме уверено такъв опит, е съвършено необходимо да отстраним помраченията и да постигнем непрекъснати ОзВ, желателно с екстатично качество. Човечеството вече има подобен ограничан опит (да си спомним Далай-Лама 14-ти, Кармапу 17-ти и стотици по-малко известни тибетски монаси, които са станали „тулку” – хора, пренесли своето съзнание в ново тяло с големи или малки разкъсвания в самосъзнанието, в способността да помнят предишни животи и своя минал опит).

НЕ емоции имат ред отличителни признаци:

• след тях настъпва тъпота;
• след тях възниква отравяне, лошо физическо самочувствие;
• след тях настъпва загуба на интереса към живота, на ентусиазма, на радостните желания;
• тяхното протичане е несъвместимо с ясното мислене (т.е. възниква тъпота);
• тяхното протичане е несъвместимо с ОзВ;
• кагото изпитваш НЕ ти приличаш на програмиран робот – лесно е да се предвидят предварително реакциите и постъпките ти; твоите действия са крайно неефективни;
• от потока НЕ е почти невъзможно да се откъснеш без упорити и решителни тренировки – даже ако в оределена ситуация поискаш да престанеш да ги изпитваш, те няма да престанат – такава е силата на хилядократно фиксирания навик.

Характерни признаци на ПЕ:

• те са огледална противоположност на НЕ: завист – злорадство, недоволство – задоволство, чувство за малоценност – чувство за собствена значимост, безпокойство – вяла успокоеност и сивота, мъка от поражение – „радост” от пебеда, тъга от самота – болезнена дружелюбност, подмазване и т.н;
• след тях възниква умора, прострация, безразличие;
• след тях възниква отравяне, лошо физическо самочувствие, макар и не така явно, както след НЕ;
• по време на протичането им съществува страх, че рано или късно те ще свършат и ще настъпят НЕ;
• тяхното протичане е почти 100% несъвместимо с ОзВ – изключение правят ситуациите, при които ПЕ уравновесяват съответстващите НЕ и в освободено пространстнво може да проблесне отзвук от ОзВ;
• тяхното протичане е несъвместимо с ясното мислене, макар и не така явно, както при НЕ;
• все същата „роботоподобност”, лекота на предвиждане на реакциите и постъпките на човек, изпитващ ПЕ; все същата неефективност на действията;
• желанието да изпитваме ПЕ най-много напомня на наркозависимост – „абстиненциите” от неполучени ПЕ могат да бъдат изключително „болезнени”, т.е. могат да се съпровождат от НЕ.

На човек, потънал в НЕ му е много трудно да разграничи ПЕ и ОзВ именно затова, защото той много рядко изпитва ОзВ и затова главният акцент в ППП пада именно на отстраняването на НЕ, които са очевидно отравящи, мъчителни и нежелани. С увеличаването на степента на освобождаване от НЕ, сред ПЕ започва разслоение – някои ще станат очевидно нежелани спътници-двойници на НЕ, други ще продължим да искаме да изпитваме, очиствайки ги от отровните наслагвания и в процеса на това очистване в тях ще се появи зрънце ОзВ. А някои ПЕ ще изчезнат сами по себе си без усилия, когато огледалните им НЕ се отстранят, например при отстраняване на завистта изчезва и злорадството.

ОзВ никога не изчезват заедно с отстраняването на НЕ, а напротив – всички техни качества се усилват: а) честотата на появата им, б) нтензивността, в) дълбочината (т.е. количеството оттенъци), г) пронизителност (степен на обособяване от съседните, граничещи си възприятия, „чистота”) и д) резонансност (свойство, чието проявление е следното: появата на едно ОзВ довежда до изблик на цял „букет” от други ОзВ.

Още едно характерно отличие на ОзВ от ПЕ се състои в това, че ПЕ – независимо от тяхната инзензивност винаги са обектно ориентирани. Даже силното злорадство – това е злорадство по конкретен повод, по отношение на конкретен човек. Даже силното съжаление – това е съжаление към някой конкретен човек в конкретна ситуация. ОзВ имат уникалното свойтво да стават безобектни при увеличаване на тяхната интензивност, особено когато стават екстатични.

Рисът: “Когато възникват ПЕ, липсва желание за различаване на възприятията и ти не си задаваш въпроса “какво изпитвам сега?”. Има само желание да реализираш възникващите желания без каквито и да било опити да разбереш механични ли са те или радостни, съпроводени ли са от нарастваща умора и отравяне или точно обратното. В крайна сметка неизбежно възникват ситуации, в които се проявяват НЕ, тъй като липсва различаване на възприятията, то няма и яснота по въпроса какви желания имаш, защо те са такива, няма възможност да се прояви желанието за отстраняване на механичните желания и да започнеш да търсиш и да реализираш радостните.

Когато са проявени ОзВ, желанието да различаваш възприятията се усилва и всяко усилие за различаване започва особено силно да резонира с ОзВ.

ПЕ блокират дейността на разсъдъка, т.е. те потискат способността да разсъждаваш, да съпоставяш възможните интерпретации и желанието ти да постигаш яснота по отношение на интерпретациите. Когато е обхванат от ПЕ човек избира единствената от многото възможни интерпретации не защото тя е по-обоснована от другите, а защото тя най-много подхожда, за да продължиш да изпитваш ПЕ. При това ти можеш да изкривяваш по най-невероятен начин нещата. Това понякога може да доведе до създаването на опасна ситуация, чието възникване човек, който не е обхванат от ПЕ, би могъл мигновено да разпознае и да избегне.

Има такъв термин „психическа болест”. С него обзначават всичко, което е непривично. Ходиш гола – значи си болна. Моржуваш – значи си болна. Остраняваш НЕ – значи си болна. Не искаш да се омъжиш – значи си болна. Не обичаш родителите си – значи си много болна. Аз предлагам друго определение – психически болен е този, който не иска да изпитва някои мисли, емоции, желания, но ги изпитва. Ако ти не искаш да изпитваш НЕ, но ги изпитваш, значи си психически болна и яснотата в това укрепва желанието да търсиш път към оздравяване, т.е. към прекратяване на НЕ.

Една от основните сложности при прякото отстраняване на НЕ е лъжливата им интерпретация като „неотделима част от себе си”, като своя собственост и колкото е по-склонен човек да изпитва жажда за притежаване, толкова по-сложно му е поиска да се избави даже от такава собственост като силните страдания, още повече, че той разчита след пристъпа на НЕ да изпита пристъп на ПЕ. Обаче, ако ти започнеш да отстраняваш НЕ, то страховете и съжаленията постепенно изчезват, тяхната абсурдност става явна, та нали като резултат от отстраняването на НЕ се усилват проблясъците на ОзВ и всеки такъв проблясък явно изкарва на бял свят дилемата: или едното, или другото. От едната страна на кантара са НЕ, от другата – възторгът от докосването до ОзВ. НЕ – не са неразделна част от личността, а всичко на всичко тумор. Често говорят за така наречените „лични качества”, при което се подразбира, че тези качества са нещо присъщо ни, независещи от нищо, нещо дадено ни по рождение или много здраво набито в нас чрез възпитанието, което дори да се поддава на корекция, то тя е съвсем ограничена. Като казват „аз съм толкова раздразнителна”, имат предвид, че това е именно „лично качество”, „свойство на характера”. При това се предполага, че раздразнението неизбежно възниква при определени обстоятелства, т.е. доизмисля се някаква постоянна и устойчива „връзка” между обстоятелствата и НЕ. Освен това, се доизмисля някаква особена „природа” на това „качество”, която е различна от тази на тумора, който можем или да култивираме, или да отстраним. Всички подобни „качества” са дълбоко сраснали се с нас навици да изпитваме НЕ. Няма никакви „връзки”, има просто навик, който може да бъде променен.

Ако зафиксираш, че всички НЕ се отстраняват, или че сега НЕ липсват и в същото време няма и ярки ОзВ, то това означава, че точно в дадения момент ти изпитваш негативен фон (НФ). НФ – това са същите тези НЕ, но с много слаба интензивност, те са като „размазан слой” на дъното на НЕ. Те нямат изразени изблици, а когато такъв изблик възникне, то това е обикновена НЕ и често ти може да не се досещаш, че НЕ възникват не от нищото, а от хранителния слой във вид на НФ, който ти изпитваш точно в този момент. Негативният фон е много разпънат във времето, той може да продължи с часове, дни, месеци, цял живот. Да откриеш такъв станал навик фон никак не е лесно. За това е целесъобразно да се възползваме от съветите на партньора по практика, тъй като човек, който има опит при отстраняването на НЕ, НЕС и НФ може да види в теб прояви, които свидетелстват за НФ, с който ти си отъждествен. Ако липсва такава възможност, то трябва да се повиши вниманието и да се използват различни практики за откриване на НФ. Ефективна е практиката на емоционалната полировка (вж. по-нататък). А може и да се ровим из мислите си и да наблюдаваме – при кои от тях възниква най-ясен резонанс на НФ и това в крайна сметка ще позволи да открием НФ. Това може да се окаже тревожност от неувереност в бъдещето, страх за детето, страх от родителите, страх от оценката на другите хора, стеснителност, навик да изпадаме в мрачно състояние – при всеки е нещо индивидуално.

Озарен фон („ОФ”) – определя се аналогично на НФ.

Да въведем термина „негативна доминанта”. Често хората казват, че са достатъчно освободени от НЕ, а някои даже заявяват, че не изпитват НЕ и НФ с часове или дори дни. При това е очевидно, че той е толкова препълнен с НЕ и НФ, че лицето му е изкривено, тялото напрегнато, че само се чудиш – не вижда ли сам? Негативната доминанта – това е такава НЕ или НФ, с които ти дотолкова си свикнала, че не само не можеш да си представиш живота без тях, но дори не забелязваш, че постоянно ги изпитваш! Повтарям – ако в дадения момент ти си била освободена от всички НЕ, то точно в този миг ти щеше да изпитваш ярки, устойчиви ОзВ, а щом тях ги няма, значи точно сега има НЕ,НФ или НЕС, а именно – негативна доминанта.

Не спирай само до разговорите за практиката, започни реална борба за освобождаване в този момент! Бори се! Колко може да се живее така? Да, да се отстранят НЕ не е никак лесно, а да живееш с тях лесно ли е? Да започнеш да отстраняваш НЕ – това е първата крачка. Ако не я направила, не си направила въобще нищо и всичко пред теб е затворено. Колко време можеш да загубиш за първата стъпка? Пред теб са грандиозните простори на ОзВ, а ти деликатничиш с тази отрова… Представи си, че си алпинистка, която щурмува връх. Това не е лесен връх. Има много хора, които се наричат учители, просветлени, майстори, но ти виждала ли си поне един човек, освободен от НЕ? Малко са хората, които успявят да покорят този връх, но не защото е толкова сложно, а защото никой не си поставя тази задача. Никой не отстранява НЕ чрез пряко усилие, а всички търсят околни пътища, ГЧК – пози, мантри. Събери цялата си решимост, упоритост, любов към живота – ако тази задача не бъде решена, теб те очаква съдбата на всички, които са около теб. Погледни стариците станали физическо въплъщение на НЕ – устройва ли те такъв живот? Погледни и младежите с празен поглед, които спазматично се лутат от НЕ и тъпотата към ПЕ и после към още по-силни НЕ и още по-голяма тъпота. Погледни 30-40 годишните с непрекъсната маска от НЕ на лицето, отдавна загубили всяка надежда. Ти искаш ли да бъдеш такава? Ако не – бори се! Представи си, че си амазонка, терминатор, алпинистка, вещица – ще ти трябва върховно напрежение на силите и не заради някакво призрачно „светло бъдеще”, а за да изпитваш ОзВ, и ще ги изпиташ в същия момент, когато отстраниш поредната НЕ. След всяка стъпка – идва нова степен на освободеност, всеки ден – нови изблици на ОзВ, животът се превръща в непрекъснато творчество и наслаждение от това творчество.

До входа на твоя дом има пейки. На тях – старци и старици. До тях – дечица и тийнейджъри. И ето тези сладури БЕЗВЪЗВРАТНО ще се превърнат в ТОВА, което ми е толкова трудно да определя с думи. Погледни в очите на старците и стариците. Ти искаш ли да станеш ТОВА? Щом се отстранят НЕ, в същия миг се появяват проблясъци от ОзВ. Даже ако само малко се освободиш от НЕ става ясно, че пъпят към свободата е безумно прост! Всичко на всичко – да отстраниш няколко вида помрачения и това е! И започва поразително пътешествие в пронизителните и дълбоки преживявания, които откриват нов свят направо в самата теб. Ти не гледаш отдалеч нещо привлекателно, сама ставаш наслаждение, откритие, пътешествие. Зад пелената от НЕ е невъзможно да изпиташ ОзВ, тях не можеш да ги създадеш или да ги измислиш – тях или ги има или ги няма, но аз мога да искам да ги изпитвам. Желанието да изпитваш ОзВ е толкова по-силно, колкото по-освободена си ти от „помрачения” (вж. по-нататък) и то по някакъв таен начин приближава появата на ОзВ, а ако желанието е много силно, то променя своето качество и аз го наричам „усилие” и тогава ОзВ възникват спонтанно. Отначало това са кратки изблици, които възникват на пръв поглед без всякаква връзка с практиката. След това зависимостта между дълбочината и силата на ОзВ и интензивността и искреността на усилията става по-ясна. Когато кълбетата дим изтъняват, зад тях се показва слънцето. ОзВ – не са статични състояния. Изпитвайки ги, ти самата ставаш път към удивителни светове.

Много сериозно препятствие кам отстраняването на НЕ и започването на упорити тренировки за постигането на това е реакцията на обществото. Негативната реакция. Агресивно-негативна. Хората около теб – твоите роднини, познати, „езотериците” на конференциите в интернет – с висока вероятност всички единогласно ще изразяват своята агресия към самата идея за отстраняване на НЕ, многословно ще говорят, че това е невъзможно, „неестествено”, ще доведе до ужасни психически болести и т.н.

В Русия има изключения от това правило, но рядко. Отначало роднините и приятелите могат да се съгласяват с всичко от дружелюбност или от страх да не загубят твоето внимание, но колкото по-последователно става твоята практика за отстраняване на НЕ и догматичните концепции, толкова по-ясно ще става тяхното истинско отношение към това. Такова единодушно агресивно-негативно отношение към отстраняване на НЕ, често съпроводено със заплахи и физическо насилие може сериозно да разколебае твоята решителност. Като се почувстват във вакуум, много ог начинаещите практикуващи се предават и се вливат в редовете на тези, които цял живот прекарват в НЕ. Това е твой избор – ти ще решиш.

Когато се проявяват обикновените възприятия, то даже ако в тях НЕ имат голям дял, даже ако имаш желание да не ги изпитваш, ти изпитваш „чувство за комфорт”. Когато започнеш да се занимаваш с практиката на прекия път и да заменяш едни възприятия с други, то независимо, че дялът на ОзВ постепенно ще нараства, ще възниква „чувство на дискомфорт”. Започвайки от някакво ниво на насищане с ОзВ, дискомфортът при замяната на възприятията отстъпва място на предчувствието, стремежа, възторга и други ОзВ. Час извън практиката се запомня като гору-долу гладка последователност от впечатления. Час на усилия – като проправяне на път сред джунгла, пълна със сблъсъци, препятствия, тяхното преодоляване и нови открития. По такъв начин практикуващият в ранните стадии на практиката, когато ОзВ се проявават рядко, може да използва наличието на чувството за комфорт като основание да предположи, че той „спи” в привичните му помрачения. На някого такъв живот ще му се стори ужасен – точно както животът на пътешественика се струва на твоята съседка-старица ужасна глупост и мазохизъм.

НЕ приличат на раков тумор. Например, човек, който е свикнал да изпитва самосъжаление, целенасочено разрушава своя живот със собствените си ръце. Та нали, за да го съжаляват, за да му обръщаг внимание, за да го утешават (а именно това той много иска) трябва да има повод, трябва да изпъква с особена „нещастност”. И за да се наслади на своята нещастност са необходими подробности и по-добре повече – тогава той компетентно и даже с чувство на превъзходство ще посвещава другите в „таинството” на своите „страдания”. Този, който преуспява в това шампионско надбягване си окачва мъченически ореол на човек „белязан от съдбата”, затвърждавайки чувството си за собствена значимост.

В склонния към самосъжаление човек възниква съвкупност от желания, която наподобява раков тумор: за него по-желан става изходът, който води до „неприятности”, защото колкото повече страдания и НЕ той изпитва, толкова повече ще подхрани своето чувство за собствена значимост („ЧСЗ”) и самосъжалението си и ще заеме съответно по-високо стъпало в „скалата” на нещастните хора, които изискват (и получават) съжаление от другите хора и действия, произтичащи от съжалението. „Нещастията” (реални и въображаеми) стават негово имущество, стока, която той разменя срещу вимание и услуги. В резултат човекът, склонен към самосъжаление със собствените си ръце започва да руши живота си, ръководейки се от слабо [целе]насочени действия („снд”) и определено-[целе]насочени действия („онд”). СНД – това са действия, които са съпроводени от мислите „аз правя това”, „това се случва”, но ако попиташ човека или той сам си зададе въпроса „правя ли аз това”, „случва ли се това”, то той ще отговори „не”, тоест измества яснотата на разсъжденията. При ОНД човек се съгласява, че го прави.

01-02) Да си поставиш като задача отстраняването на НЕ е по-лесно, отколкото да я решиш. Необходимо е да се положат наистина огромни усилия и практиката да стане неотделима маст от живота ти, иначе мечтите ще си останат мечти. Не да се „отделя време за практиката” , а да се занимаваш с нея по време и на най-бурните събития в живота. Тези, които преминават от думи към действия и продължават с упоритаст и решимост да постигат целта с очакване и отчаян стремеж, независимо от успехите и провалите, не се срещат често.

НЕ се отстраняват с помощта на усилия – все едно, че ги „откъсваш” от себе си, като от засмукващо блато, „припомняш си” себе си в състояние на освободеност от НЕ, „скачаш” в ОзВ. Това усилие се отработва с многочислени упражнения. По-нататък виж описанията на различните варианти на образи и мисли, резониращи с усилието. Отстраняването на НЕ – това, по определение, е такова усилие, в резултат на което а) от НЕ не остава никаква следа, б) възниква макар и слабо, но отчетливо ОзВ. Разбира се, веднага няма да можеш да се научиш толкова чисто да „изскачаш” от НЕ, че всеки път да изпитваш ОзВ и отначало по-често ще възниква състояние „нищо не се случва”, но може поне да си припомняш за стремежа към ОзВ след всеки опит за отстраняване на НЕ.

„Безупречно отстраняване” – при него НЕ емоции се отстраняват за не повече от половин секунда. За такъв срок НЕ не успяват нито силно да те отровят, нито да породят шлейф от последващи НЕ, нито да подхранят НФ.

За да останат социално адекватни, хората често подтискат НЕ, но това не довежда до освобождаване от тях, дори напротив – НЕ се превръщат в тежък НФ, който като плътна отровна пелена покрива всички останали възприятия. Как да отличим отстраняването на НЕ от тяхното подтискане? Критерият е именно в преживяването на ОзВ – поне за кратки мигове, докато НЕ по навик не е възникнала отново. Още като ориентир може да служи характерът на желанието да не изпитваш НЕ – ако то е съпроводено от очакване, то вероятността за отстраняване на НЕ, а не за нейното подтискане, е висока. Ако желанието е мотивирано от страх, срам, ЧСЗ и други НЕ, отстраняване няма да има.

Ако след опита за отстраняване на НЕ възникне тежест, умора, недоволство, няма изблик на ОзВ, то това означава, че е имало не отстраняване, а подтискане. При подтискането ти избираш не да се откажеш от НЕ, а само да прикриеш външните прояви заради страха от последствията, или от срам, или от други НЕ, но при това цялата кипиш и се стараеш само да изглеждаш външно спокойна. При това НЕ често не само не отслабват, но даже се засилват, техните множествени огнища продължават да възникват, пораждайки зловонно кипене, което обезателно рано или късно ще се излее навън. Една НЕ може да измести друга (например, раздразнението може да бъде изместено от срам или страх, или самосъжаление), но отравянето продължава.

Ще изброя това, което не е отстраняване на НЕ, което не те извежда от техния безкраен кръгооборот:

• Замяна на НЕ с ПЕ. Ако си раздразнена на мъжа си, звъниш на приятелката си и тя те развлича.
• Изместване – една НЕ измества друга. Вместо срам започваш да изпитваш агресия.
• Самозаблуда – както и преди изпитваш НЕ, но ти си мислиш, че никой не вижда това и сама убеждаваш себе си в това, че не изпитваш НЕ, умъртвявайки по този начин своята искреност, лишавайки себе си от последната възможност да се промениш.
• Бягства в затъпяването – както и преди изпитваш НЕ, но ти си забраняваш дори да мислиш за това, просто се стараеш да не мислиш.
• Залепване – съществува мисъл „сега изпитвам НЕ”, съществува вяло желание да престанеш да изпитваш НЕ, но неговата сила не е достатъчна, за да пребори силата на навика да изпитваш НЕ и силата на механичното желание да продължаваш да изпитваш НЕ.
• Подтискане – транформация на НЕ в НФ.

Този списък, разбира се, не е пълен. Допълни го сама, ако имаш желание.

Едно от главните препятствя в отстраняването на НЕ е самозаблудата, когато човек само си мисли, че иска да отстрани НЕ, а всъщност той не го иска. Именно това прави процеса на отстраняване толкова сложен – желанието да изпитваш НЕ, за чието наличие може дори да не си даваш сметка. Винаги, когато има НЕ, име и желание да изпитваш НЕ и колкото по-силна е НЕ, толкова по-силно е това желание. Когато стане ясно, че НЕ е толкова силна, защото ти искаш да я изпитваш, а не защото отстраняването й е много сложно – възниква решимост, очакване, възторг. Също така, тази яснота може да доведе до появата на нова двойка желания – желание да засилиш желанието за ОзВ и желание да отслабиш желанието да изпитваш НЕ. Желанието да изпитваш НЕ се съпровожда от мисли-оправдания от рода на „той ме провокира”, „тази НЕ е справедлива” и т.н.

Отстраняването на НЕ става в резултат от приложените усилия, породени от а) желание да се прекратят тези страдания, б) осъзнаване на невъзможността да се живее в тази отровна каша, в) стемеж към яснота, към ОзВ, чието проявяване е несъвместимо с НЕ. При отстраняването не става замяна на една НЕ с друга, защото теб не би те устроил само козметичен ефект, та задачата не е в това някой да помисли, че ти не изпитваш НЕ, а в това ти наистина да не ги изпитваш, а да изпитваш ОзВ. Като резултат от отстраняването на НЕ винаги възниква макар и леко, но отчетливо преживяване на освобождаване, тиха радост, умиротворяване, интензивен покой, очакване и интерес към живота.

Ако детайлно разгледаме процеса на отстраняване на НЕ, то това е:

• Кратка, мигновена мислена фиксация „има НЕ”.
• Желание да спреш да изпитваш НЕ.
• Усилие (т.е. рязък, концентриран изблик на желанието) да прекратиш НЕ.
• Желание да изпиташ ОзВ.
• Усилие да се зароди ОзВ.
• Проявяване на ОзВ.

Само след като и 6 точка е изпълнена остраняването може да се счита за извършено. Успешното отстраняване на НЕ не означава, че след 5 секунди тя няма да възникне отново, защото навикът твърде силен, но ако всеки път ти упорито отстраняваш НЕ, то този навик ще започне да отслабва, докато не изчезне.

Колкото повече се усъвършенстваш, звената на тази верига ща стават все по-привични, сами ще се навързват – със същия автоматизъм, с който преди са се проявявали НЕ, по този начин навикът да изпитваш нежелани от теб възприятия се заменя с навик да изпитваш желани и в края на краищата е възможно да се научиш да отстраняваш НЕ безупречно. След като достатъчно дълго време безупречно отстраняваш НЕ, тя съвсем престава да се появява и по такъв начин се постига пълно отстраняване на тази НЕ. Когато се учиш да караш велосипед ти е адски трудно да запазиш равновесие, а когато се научиш – вече и не се замисляш за това. Така е и тук.

В ранните стадии на тренировките за отстраняване на НЕ е целесъобразно да се прибягва до поддръжка със зрителни образи или мисли, които в теб резонират с процеса на очистване от НЕ. Всеки практикуващ си подбира такъв образ в сътветствие със своите предпочитания. Това може да бъде образът на лъч светлина, изпепеляващ всички НЕ, или образът на мощен поток, помитащ всичко на пътя си, или образът на взрив, разкъсващ на парчета преградите от НЕ – всичко, за което се сетите. Ще приведа като пример образи, резониращи с усилията за отстраняване на НЕ, които е събрала Скво:

1. Увеличаване на интензивността на усилията – като повдигане на тежък и голям камък от дълбоко езеро, – отначало го изчистваш от тинята, а после без прекъсване го дърпаш нагоре.
2. Всяка силна НЕ е като ураган и за да оцелееш трябва непрекъснато яростно да забиваш здрав стълб, който вятърът да не може да огъне. С всеки опит този стълб става все по-здрав.
3. Утвърждаване на власт в бунтовническа страна. Безумни тълпи самозванци непрекъснато искат да завземат властта на това място. Ако дори само за миг изгубим контрол и властта ще бъде загубена. Когато властта стане устойчива, аз ще провъзглася нови закони: закон за спокойствието, закон за устремеността, закон за радостта.
4. Меко и непреклонно връщане на вниманието от НЕ към спомена за ОзВ, както ако аз не бих могла внимателно да се взирам в някакъв предмет заради хаотично блуждаещ поглед и би ми се налагало постоянно да се стряскам, да се пляскам по бузите, да фиксирам главата си, за завивам останалите предмети с парчета. Но ето – аз съм се научила да да гледам в една посока, меко връщайки отплуващия си поглед.
5. Лазер – тънък, но мощен лъч светлина, бързо и неотвратимо разчистващ пространстовото.
6. Скок на тигър – с всяко издишване събирам всичките си сили и се хвърлям в ОзВ, скачам в тях и даже ако след 1-2 секунди, през които съм изпитвала ОзВ, ме изхвърлят обратно, аз продължавам да се хвърлям и скоро изходното състояние се променя, вече мога да скачам в ОзВ за 3-5 секунди.

01-03) Един от начините да се разклати нерушимия навик да изпитваме НЕ в оределени ситуации е практиката на циклична смяна на интерпретациите. Ако сега ти изпитваш тъга от самотата, опитай да се съсредоточиш върху следните мисли: „колко е хубаво, че най-накрая мога да прекарам известно време сама без да се налага да играя театър и да доказвам на някого нещо, без да трябва да съответствам на нечии очаквания, правила и приличия; мога спокойно да размисля, да се отпусна, да се отдам на чувствата и фантазиите си. Наоколо постоянно има толкова хора, а сега аз мога да се възползвам от момента и да се насладя на самотата”. В резултат ще забележиш, че негативната емоция от самотата е отслабнала. Сега измени интерпретацията и помисли: „ако тук имаше симпатично момче, аз бих могла да привлека неговото внимание, на нас би ни било интересно, аз бих могла да го докосна и да изпитам възторг от еротичните си чувства. Сега на някои им добре заедно, а аз съм сама и няма с кого да поговоря, няма в кого да се влюбя”. В резултат се обостря чувството за самота, усилват се и другите НЕ. Като се помяткаш между двата типа интерпретация, ти ще придобиеш интересен опит: наличието на НЕ зависи не от ситуацията, а от нейната интерпретация. Смяната на интерпретациите не е път към освобождаване от НЕ, а само първата стъпка, тъй като първо, силата на навика да изпитваме НЕ, повторен сто хиляди пъти е по-силна от всякакви интерпретации, а второ, през цялото това време докато ти сменяш интерпретациите, НЕ живее, развива се, трови те, поражда нови НЕ. Цикличната смяна на интерпретациите дава само минимален опит в отслабването на НЕ, но все пак затвърждава разбирането за това, че върху НЕ може да се влияе, независимо от ситуацията. Лъжливата концепция за това, че емоциите изцяло се определят от самата ситуация, те прави безпомощна, тъй като ти само много рядко можеш да промениш обстоятелствата; като резултат се появава чувство за безизходност. В единия случай имаме песимистка, цялата затънала в НЕ, а в другия – революционерка, която се опитва да промени обстоятелствата така, че да не възникват НЕ, което, разбира се, е невъзможно, просто едни НЕ се заменят с други.

Ако и двете интерпретации са еднакво възможни, защо тогава да не изберем и да заздравим тази, която отслабва НЕ и позволява да се намираш в по-привлекателно състояние? Смяната на нежеланите интерпретации с желани е задачата-минимум, която ще позволи леко да разклатиш навика веднага да пропадаш в интензивни НЕ.

Много съществен е фактът, че по време на твоята практика ти натрупваш опит от преживяни ОзВ – миговете преживени от теб в ОзВ се натрупват не в някакъв преносен смисъл, а в съвсем реален и рано (или, уви, късно) се случва пробив и ти изпитваш спонтанно облегчение от отстраняването на НЕ, известните ти ОзВ започват да се появават по-устойчиво и ярко, проявяват се и нови ОзВ.

Има и такива НЕ, с които ти е мъчно да се разделиш (обикновено това са тъгата, самосъжалението, жалостта към другите, ревността, но понякога и агресията, и негативното отношение), в такъв случай можеш да се осбодиш от тези, които считаш за очевидно болезнени и нежелателни. Навикът да изпитваш НЕ е закрепен от стотици хиляди повторения, затова след няколко секунди след тяхното отстраняване те могат отново да възникнат. Заздравявай непоколебимите си решителност и устременост на всяка цена да постигнеш своето, да пребориш убийствения си навик. За пълното отстраняване на НЕ ще са необхадими много усилия, но резултатите във вид на проблясъци на ОзВ ти ще получаваш незабавно след всяко успешно усилие и опитът от тези преживявания ще се натрупва и ще увеличава ефективността на практиката и пълноценността на живота.

Щурмът на отделно взета НЕ – това е ефективно упражнение. Избираш често проявяваща се НЕ, например недоволство и взимаш решение – в близките три денонощия (три часа или час) ти няма да му позволиш да се прояви за повече от секунда-две. Примесено с другите НЕ недоволството се проявява на всяка крачка и понякога е трудно да ги различим една от друга, да не говорим пък да напрвим това за секунда, затова е необходимо всяка секунда (!) да се наблюдаваме и тогава отстраняването на конкретната НЕ се превръща в масиран щурм на много други. Даже прекарването на един в час такава практика е много сложно – все едно бягяш маратон, а ако липсва такъв ефект, то това означава, че ти се самозалъгваш, взимаш желаното за действително и всъщност няма тотално отстраняване на недоволството (следи също така за непременния атрибут на успешното отстраняване на НЕ – изблиците на ОзВ). Постепенно с провеждането на такива щурмове започва да се формира и укрепва навик за незабавно отстраняване на НЕ, ще настъпи съществен прогрес в скоростта и чистотата на отстраняването. Отстраняването на следващата НЕ вече ще бъде много по-лесно в сравнение с първия опит. Прецизният мониторинг на възприятията с цел да се открият и отстранят всички прояви на НЕ, „осъдени” на отстраняване, довежда до още по-значителен резултат. Такъв мониторинг е възможен само в случай, че аз осъзнавам (т.е. фиксирам ВД – вътрешен диалог) всичко, което се случва с мен, така че се формира навик да бъдеш внимателна към възприятията, възниква опит на преживяна радост от внимателността. Просто да живееш и да правиш нещо и – да живееш като си даваш сметка за прояваващите се възприятия – разликата е огромна. Прецизният мониторинг води до началото на бурен процес на разслояване на възприятията, възниква творческо състояние – появавт се завладяващи идеи, открития, неочаквани аспекти на ОзВ, появява се чувство за особена дълбочина на живота – все едно се вдига пелена и се разлива чувство на пълнота. И писмената фиксация става радостна.

НЕ винаги имат външен израз (ярко изразен или почти незабележим за неизкушения човек) – слаба въздишка, лека гримаса, едва забележим жест, специфично изменение на интонацията – да наречем това „телесни признаци на НЕ” („тпНЕ”). Почти 100% от всички мимики, жестове и интонации на хората неразривно са се срастнали с тпНЕ. Контролът над своите тпНЕ позволява по-качествено да улавяш промъкналите се НЕ, да преживееш по нов начин ситуацията, отстранявайки НЕ да се очистиш и от попътните НЕ. Контролът над мимиката, гласа, жестовете е много по-лесен отколкото над НЕ и затова откриването и отстраняването на тпНЕ подпомага практиката. Ако ти си пропуснала някоя НЕ и си се „събудила” когато тя се е разрастнала, обрастла е с други НЕ, то преди всичко незабавно прекрати тпНЕ, а след това и НЕ. Изчиствай си територията, не спирай по средата на пътя, отстранявай и най-малките изблици на НЕ, докато не достигнеш като минимум състоянието „нищо не се случва”, а като максимум – ОзВ.

Освобождаването от НЕ води до яснота, до освобождоване от лъжливи концепции. Ако са те изнасилили – това може да бъде болезнено и неприятно (но това съвсем не е задължително, та ако ти дадеш на насилника презерватив и си спомниш, че не е толкова лесно да намериш добре надървен е самодвижещ се член, който просто да те изчука без „отношения”, то възможно е да получиш удоволствие, при това интензивно), но в това няма нищо травмиращо психиката, тъй като само от теб зависи дали да изпитваш НЕ или не. Когато си чупиш ръката, то болката е насравнимо по-силна, отколкото неприятните усещания при изнасилване. Защо тогава никой не се самоубива ако си счупи ръката? Защо не се създават клубове за психологическа помощ на хората със счупени ръце? Защото не е прието да изпитваме силни НЕ при счупване, това не се смята за „ужасно” и „позорно”, а при изнасилване – е прието. Членът по насилствен начин е влязал във влагалището – това е всичко, което се е случило, но на това се придава значение с космическа важност – това е елементарно лицемерие и глупост. След счупването на ръка ще ти се наложи два месеца да ходиш с гипс, после да разработваш ставите, да си правиш ваксини против тетанус и т.н., а даже след най-грубо изнасилване е необходимо само хубавичко да се намажеш с мирамистин или колоидно сребро за дезинфекция, за вземеш мерки срещу евентуална бременност, а синините скоро ще преминат – десет пъти по-бързо отколкото би зараствал един счупен палец. Освен това без парализиращите НЕ може и изобщо да се избегне изнасилване или неговият нежелан ефект да се сведе до минимум (вж. „въпроси и отговори” – 0059).

Като осъзнаеш, че НЕ те разяждат отвътре в буквалния смисъл, можеш да използваш практиката на “напомняне за това, че НЕ са отрова”: в същия момент, когато възвикне негативна емоция ти високо казваш на глас или на ум – “Отрова!”, “Аз не искам да изпитвам това!”. Това ще ти позволи да се отърсиш и да се мобилираш, да си спомниш своето отношетие към НЕ, да отслабиш механичното желание да изпитваш НЕ. Това ще спомогне да се отслаби и паразитния вътрешен диалог, който обслужва НЕ и който е огнище на множествените им изблици.

При отстраняването на НЕ няма дреболии! Даже най-нищожната НЕ е силна отрова и когато изпитваш ОзВ ясно разбираш това, но когато ОзВ липсват, тогава няма и яснота. Даже и леката сянка на НЕ незабавно и рязко отслабва ОзВ. Освен това, слабата НЕ – например, мимолетно негативно отношение (“НО”) или негатилно енергетично състояние (“НЕС”) (казано по друг начин – “лошо физическо самочувствие”, вялост, апатия, “нищо-не-се-случва”) – може да бъде надводната част на гигантския айсберг, наречен НФ. Отстрани я и подводната част ще се повдигне, ще стане достъпна за изследване и отстраняване.

“Негативните отношения” са слаби НЕ, понякога много слаби , продължителността им е кратка и не винаги след тях следват добре изразени НЕ. Например, достатъчен е поглед към неприятно лице , а дори и към кое да е лице и мигновенно за секунда или част от секундата проблясва сянка на неприязън, осъждане или неприемане. По време на тренировките за развиване на вниманието ще откриеш, че всеки твой ден е пронизан от хиляди НО. Най-ефективният начин да отстраниш това кишащо блато е емоционалната полировка, съсредоточаването върху ОзВ.

Цялата тази компания: НЕ, НЕС, НФ и НО по-нататък ще обозначаваме като “четирите Н” или “4Н”, но всичко това е не нещо друго, а разновидности на НЕ, затова най-често аз ще ги обозначавам със събирателния термин “НЕ”.

На хората обикновено даже не им идва наум, че НЕС може да бъде отстранено. Тази идея се възприема като революционна. Смята се, че тази сивота, вялост е неотдалима част от мен, че тя е предизвикана от “обективни” причини и всичко, което можем да направим е да я прекъсваме отвреме на време с развлечения, оргазми, храна, сън. Но НЕС се поддава по същия начин на отстраняване както и всяко друго нежелано състояние. Първата стъпка е да отделим НЕС като отделно възприятие, да зафиксираме: “вяла съм” или “имам усещането за нищо-не-се-случва”. И тогава вече става възможно да го изследваш и да изпиташ точно насочено желание да “не не изпитваш това” и от което следва – да прилагаш усилия за неговото отстраняване и да го отстраняваш.

Да въведем термина “помрачение” – ще означим с него коя да е съвкупност от НЕ, НФ, НЕС, НО, лъжливи концепции и механични желания (вж. съответните раздели).

Позиция на безпристрастния съдия: представи си, че съдиш конфликт между двама души (единият от тях си ти самата) и казваш: “веднага млъкнете, на лицата – неутрално изражение, а после ще вникваме в същността”. Премахни увереността си в “справедливостта” на НЕ, спри да се самонавиваш, защото много често своите НЕ оценяваш като справедливи, а отстраняването на НЕ – като съгласие с тази “несправедливост”. Затова си кажи: “аз ще вникна в ситуацията и ще взема решение, но да мисля и да решавам искам в трезво състояние, а не отровена от НЕ, блокиращи възможността ми да разсъждавам”. Помни, че всички НЕ, независимо от произхода им, са отрова, която трови тялото ти, лишава те от възможността ефективно да реагираш, логично да разсъждаваш, да улавяш нюансите, да изпитваш радостни желания, затова преди всичко те трябва да бъдат отстранени без уговорки и безусловно.

За да се засили желанието ти да се освободиш от НЕ е целесъобразно да изброя всички нежелани последствия от тяхното действие, т.е. такива последствия, които на теб няма да ти харесат. Също така е целесъобразно да изброя действията, които водят до отслабване на желанието за отстраняване на НЕ. Тук спадат:

*) подтискането на радостните желания;

*) следването на механични концепции – всякакви “трябва”, “длъжна съм”, “важно е”…

*) преяждането;

*) твърде много спане и хронично недоспиване;

*) честите оргазми (средно – това е по-често от една серия оргазми веднъж на 2-3 седмици);

*) задоволството и самодоволството

Периодите на упорити и решителни усилия по отстраняването на НЕ се сменят с пероди на апатия и безсилие, но когато отново се върнеш към практиката откриваш, че някои работи вече стават по-лесно – това е резултат от приложените по-рано усилия. Какво да правим в периодите на “откат”, на спад? (“Спадът” ще го опрделим като състояние, при което желанието да изпитваш помрачения е много по-силно от желанието да изпитваш ОзВ).

• Най-малкото, което можеш да направиш – е да изследваш своя откат: да наблюдаваш, да фиксираш в писмен вид, да анализираш, да правиш експерименти, да търсиш закономерности. Изследването навлиза в процеса на отката и променя неговата окраска, ти вече не си просто тази, която се предаде, а тази, която изследва и наблюдава. Разликата между двата вида преживяване е значителна.
• Можеш да промениш други навици. Аз наричам това “консервативни практики”. Навикът да пушиш, да пиеш алкохол, да използваш паразитни думи, да си клатиш крака, да се мръщиш, да режеш хляб като го държиш в лявата ръка… навиците са страшно много, както тези, които са нежелани за теб, така и тези, към които си безразлична. Тяхното успешно изкореняване, макар и да не изисква силно съсредоточаване и непреклонна решимост както при отстраняването на НЕ, увеличава ефективността на усилията по остраняване на НЕ.

Ето едно извлечение от записките на Скво за спиране на пушенето: “Значението на отказването от пушенето е не в това да започнеш да водиш здравословен начин на живот – за този “бонус” аз засега не мисля. Пушенето е силен механичен навик. Нереализираното желание да запалиш предизвиква цял куп негативни емоции и степента на това помрачение е толкова силна, че позволява с максимална ефективност да тренираме самото усилие по отстраняване на НЕ. Нецелесъобразно е да правим условията на практиката щадящи, иначе резултатът ще бъде съмнителен и няма да успеем да отработим прилагането на усилието в “бойни” условия. Разбира се, аз мога да отида в гората, да бягам там, да чета, да правя секс, и да “спра” пушенето, но само при вида на някоя лавка за цигари или на приятелка, която с вкус си подръпва ароматна цигарка, аз пак ще се пречупя, което ще означава, че не съм отработила усилие за отстраняване на навика. Моята задача се състои в това, не да избягам в условия, където моят навик “спи”, а безстрашно да се изправя лице в лице срещу него и да го отстранявам всеки път, когато се появи. В тази борба аз мога да “изградя” усилието си, да го усъвършенствам до безупречност, за да го използвам в битката с НЕ.

За да отстраниш НЕ е необходимо да положиш мощно усилие. Да го отработиш, да го прочувстваш – това не е лесна, но е много интересна задача. Та аз отстранявам това, което не искам да изпитвам, а пораждам това, което искам! Това ме променя по най-непосредствен, пряк начин”.

01-04) изключително ефективна е практиката на “цикличното възприятие” (“ЦВ”) – многократно препреживяване и отстраняване на НЕ. Ти можеш отново и отново (например, с помощта на мисъл, която да играе ролата на спусък) да създаваш ли да си спомняш ситуация, в която обикновено изпитваш НЕ и щом възникне НЕ, ти незабавно я отстраняваш, след което отново пораждаш НЕ, отново я отстраняваши така докато ти стигнат силите, а като силите ти свършат – учи се да правиш свръхусилия и да изпитваш при това ентусиазъм, устременост и очакване. Ако, например, след 50 цикъла вече не възникват никакви НЕ, значи тази ситуация ти си използвала на 100%. Следващия път автоматизмът на възникване на НЕ ще бъде по-слаб и ще ти бъде по-лесно да ги отстраниш. Навикът да изпитваш НЕ ускорено прегаря при такава практика и се усилва яснотата в това, че дали да ги изпитваме или не – това изцяло е въпрос на твоето желание, твоята настойчивост.

Цикличното възприятие на НЕ, възникващо при някои спомени е прекрасен способ да отстраним и глухия, и плътния НФ, та нали много от съставляващите на НФ водят началото си от събития от близкото или далечното минало. Например, теб са те изнасилили или са се опитали да те изнасилят; или са те били и ругали “нежно любящите те и грижовни” родители както това често се случва; или си изпитала много силна вина, срам и т.н. Подтиснатите товагава НЕ са формирали плътен НФ, който си съществува и досега. За отстраняването на НФ съществува практиката на емоционалната полировка (вж. по-нататък), но и цикличното възприятие на тези спомени може твърде много неща да промени и да поправи. Подобни спомени могат да бъдат откъслечни, неясни, защото ти си се стремила да ги забравиш, затова отначало е необходимо да възстановиш всички детайли. Запиши всяка дреболия, за която се сетиш. Ако по време на препреживяването изплуват нови подробности – добави и тях в описанието. От началото и до края отново проигравай в паметта си това събитие, старай се максимално интензивно да преживееш всичко това, което тогава си преживяла, каквото и да е било то: сктрах, ужас, позор, срам – каквото е било, това и преживявай. Всички тези години ти си подтискала спомените за това събитие, стремила си се да се оградиш от НЕ, но сега задачата ти е противоположна – максимално плътно да ги изпиташ, след което безупречно да ги отстраниш. Представи си, че ти сегашната изпитваш всичко това, че сама си избрала да получиш този опит, за да постигнеш висше майсторство при отстраняването на НЕ. Когато ти постигнеш това, че споменът за тази ситуация или да не предизвиква повече НЕ, или ти се отдава безупречно да ги остстраниш, то ти получаваш опит за това, че сама по себе си ситуацията не е причина за НЕ, а причината за тях е навикът, а понякога и желанието да ги изпитваме. Да изпитваш НЕ или не – това е твой избор. Ако точно сега изпитваш радостно желание да потренираш отстраняване на НЕ, а ситуацията е такава, че силни НЕ липсват, то можеш да се възползваш от въображението си, защото не само реалната, а и въображаема ситуация по еднакъв начин могат да включат механизма на поява на НЕ. Например, за да работиш над ревността, представи си твоето момче в прегръдките на друго момиче, като си поддържаш фантазията с мисълта: “не ми е ясно къде и с кого е той сега. Аз, разбира се, мисля, че е на работа, но ако той поиска да прави секс с друга, то може да го направи така, че аз да си мисля, че е тъкмо на работа”. Няма никаква разлика между негативните емоции, възникнали в резултат на реална или въображаема ситуация, което позволява да използваш въображението си за практиката на цикличното възприятие.

01-05) Практика на ограничения тотален контрол („ОТК”): 5 или10 минути ежесекундно (!) да следиш даже сянка на НЕ да не се промъкне без да бъде незабавно отстранена. ОТК дава следния опит:

1) прилагане на усилия за тотално отстраняване на всяка НЕ без да ги избираш;

2) откриване и отстраняване даже на най-слабите НЕ;

3) пребиваване в състояние на по-висока освободеност от НЕ, отколкото обикновено;

4) уплътняване, разтягане на времето, по-интересен и интензивен живот; ОТК – това е съсредоточаване на всички сили, превъзбуждане, пълна мобилизация. Започни с малкото – с една минута. Ако аз планирам да изживея цял час без НЕ, но при това ги изпитвам всеки път без да ги отстранявам мигновено, то ще претърпя поражение, ще отслабне устремеността ми, ще се усили скептицизмът. Ако реша да опитам само за една минута и постигна успех – то това е победа, придобивам опит на по-висока степен от обикновено на освобождаване от НЕ и желание да продължа с практиката си.

По време на ОТК отстранявай НЕ все едно, че това е твоята последна битка, която на бива да загубиш. Ако искаш, можеш да викаш нещо на ум, ако искаш – можеш да стягаш всички мускули, ако искаш – можеш да си ухапеш пръста, но не се предавай, на спирай да отстраняваш НЕ. Обръщай се наопаки, щом само почувстваш, че се задава НЕ. Навикът трябва да бъде преборен и това е. На всяка цена, а после ще се научиш да отстраняваш НЕ без помощта на допълнителни жестове, викове и прочие.

Практиката на ситуационния контрол („СТК”) се състои в това, че ти разделяш деня си на типови ситуации, в които се проявавт свойствени за тези ситуации НЕ и НФ. Като влизаш във входа, ти изпитваш отвращение към миризмата на плъховете, а когато се готвиш да ходиш на работа – се притешняваш от мнението на началството и т.н. Постигни поне един, но определен, конкретен успех, заеми поне един плацдарм, който повече няма да дадеш обратно, изстръгни го от ввластта на НЕ. Ще има падения и възходи, разочарования и открития, но очистването на последващите ситуации от НЕ ще става по-лесно. Теб, каквато беше преди, вече те няма, тъй като „ти”- това не е нещо друго, а съвкупност от възприятия на това място. Ти повече не живееш предишния си живот, тъй като си сменила възприятията си и, ако искаш, можеш да продължиш да се променяш. Тази промяна е резултат от радостното желание, упоритостта и решителността да го реализираш.

В ръцете ти е прост и действен метод, чрез който да постигнеш желаните от теб възприятия и отстраняване на нежеланите и вонящия на плъхове вход да се превърне в „озарен фактор” („ОзФ”), т.е. възприятието на входа да резонира с ОзВ. И колкото по-голям е делът на ОзВ сред другите възприятия, толкова повече ще започне да се превръще в ОзФ.

ОзФ – това е възприятие-превключвател, пусков механизъм, който довежда до ОзВ (особено при наличието на радостно желание да изпитваме ОзВ). Такъв превключвател може да стане всичко: видът на бурно море, висока планина, животни, растения; фрази, хора, мелодия и т.н. Наример, гледаш океана и изпитваш ОзВ. Приближава те голям бръмбар и кръжи над теб, блъска се в ръцете ти, в корама и изведнъж това не просто се наслагва върху ОзВ, но като че ли се ръзкъсва пелената от тъпота, скъсва се дигата, възниква пронизителен резонанс на двете възприятия и ти изпитваш силна нежност към бръмбара, въпреки че винаги си била безразлична към бръмбарите или дори си изпитвала към тях неприязън. От този момент видът на летящ бръмбар ще стане за теб ОзФ.

Съществува механизъм за пренос на ОзФ – ОзФ за едно ОзВ става ОзФ за друго. Аз препоръчвам да се състави списък на всички ОзФ – подобна фиксация ще укрепи неговата сила. При описанието на ОзФ голямо значение имат детайлите, които усилват неговото резонансно свойство и тъй като предварително е много трудно да бъдат отделени от масата други спомени, аз те съветвам да опишеш всичко цялостно, а след това да отсееш това, което е значимо. Например, има такъв ОзФ: спомен за това как си седяла на дивана с муцуните и си изпитала ярко ОзВ. Описвайки тази ситуация, ти неочаквано откриваш, че много значим е следният детайл: рисунъка на кафеви слончета по одеалото. С разсъдъка си не можеш да го обясниш, дори в началото сигурно си искала да изключиш този елемент като несъществен.

ОзФ може да бъде всичко: тъп и аресивен човек, мръсотията на улицата, тясната електричка, рекламен плакат, фас в тоалетната – всичко, за което се сетиш. Колкото по-безупречно отстраняваш тези помрачения, толкова повече ОзВ изпитваш и толкова повече възприятия стават за теб ОзФ. Преди ти в електричката си се мъчила от безделие, а сега правиш поминутна фиксация, емоционална полировка, изразяване на желания, изследваш концепции, отстраняваш НЕ и т.н. и след месец изведнъж откриваш, че възприятието на тясната и неудобна електричка толкова тясно се е преплело с усилията ти, с ОзВ, че се е превърнало в ОзФ. Ако преди, гледайки тъпите и сиви лица, ти си изпитвала НО, то след като си започнала безупречно да го отстраняваш, тъпите хора са станали за теб ОзФ.

Ти постоянно „знаеш” какво се случва зад стените на дома или офиса – там седят унили колеги или съседи и се занимават със скучни неща. Между другото, ти знаеш, че някъде далеч зад стената ги има Ежатина, Бодхи, Фьорд, други практикуващи, и океан с гладка козина, и сияйни планински върхове. Но по навик ти поддържаш във въображението си не това, което е ОзФ, а това, което си свикнала да си представяш. Този навик може да бъде променен.

Аз препоръчвам да водиш подробни изследвания-отчети за провежданата от теб работа по замяната на възприятията, най-подробен дневник с описанията на твоята работа. Необходимо е просто да се срастнеш с химикала и тефтера. Какво си правила, какво се е получило, какво не се е получило, какви открития си направила, кави са наблюденията ти, каква е била интензивността на НЕ и ОзВ в процеса на прилагане на усилия и т.н. – подробности вж. в главата „Описания и фиксации”. Например, ти можеш с различни знаци да маркираш НЕ, отстранени незабавно, оттранени за 2-5 секунди и не отстранени (ако НЕ е продължила повече от 5 секунди). Писмената фиксация на опита трябва да стане противовес на скептичните мисли, да бъде неопровержимо доказателство за това, че решаването на такива задачи е по силите ти. И тъй като в твоя дневник ти ще водиш записки, за които не е желателно да знаят обкръжаващите те хора (тъй като могат да започнат да изпитват агресия към теб), то за да можеш до постигнеш максимална искреност, дръж своите записки във файлове, достъпът до които да е с парола, например в програмата Word. При това паролата трябва да отговаря на следните изисквания: да е не по-къса от 10 символа, да не се състои от части на прости думи, да съдържа главни букви, цифри и спецсимволи от типа на @#$%^&*.

Изследването на конкретни НЕ, тяхната класификация способства за по-ефективното им отличаване и отстраняване.

Да разгледаме примера с раздразнението. Раздразнението и недоволството са много удобни като полигон за изработване на усилие, тъй като се проявавт често, ясно изразени са, нямат никаква мощна концептуална опора, като например ревността или съжалението (жалостта). (Негативното отношение, недоволството, раздразнението, агресията, ненавистта са различни степени на интензивност на една и съща НЕ, и именно затова този, който изпитва „само” негативно отношение е човек, който във всеки един момент може да прояви ненавист).

Всяко конкретно възникнало раздразнение може да се съотнесе с определена категория, след което вече да бъде отстранено. Разбира се, при това, няма да бъде възможно да се постигне безупречно отстраняване, (т.е. за половин-една секунда), затова е целесъобразно да се занимаваме с класифицирането на НЕ само в началния етап, когато няма пълна яснота за характера на нейното проявление. Когато скоростта на отстраняване на конкретна НЕ се увеличи и от възникването до отстраняването ще минават само две-три секунди, съотнасянето на емоциите с категориите ще престане да бъде ефективно и това звено без вреда ще може да бъде изключено, но в началото разбивката на категории има това преимущество, че за да определиш тази категория и нейните качествени отличия, ти си принудена доста детайлно да разгледаш всички аспекти на проявяването на НЕ и по този начин ти се учиш добре да я забелязваш във всекидневието си, без което отстраняването й би било невъзможно.

Например, можеш да сортираш всички случаи на раздразнение по типовете ситуации, в които то се е проявило:

а) нежелателно поведение на други хора

б) нежелателно поведение на теб самата

в) нежелателно стечение на обстоятелствата

г) нежелетелно „поведение” на редмети

д) общо раздразнение на „целия свят”.

Не е толкова важна точността при описанието на ситуациите, при които по навик възниква раздразнение, тъй като неговото отстраняване в една ситуация води до развиване на общата способност да го забелязваш и отстраняваш и в други ситуации.

Актът на отстраняване на НЕ е целесъобразно да бъде завършван с пораждането на решителност да доведеш работата по отстраняването на НЕ до пълна победа, с увереност в това, че рано или късно ОзВ ще дойдат и ще те преизпълнат цялата.

Има още един начин да разделиш емоциите на две групи като се опреш на различието в това, как се променя характерът на тяхното прояваване в резултат на наблюденията, фиксациите и изследването. Някоя емоция ще започне да отслабва и да се изчезва, друга – да се усилва, разслоява и задълбочава. В съответствие с първия или втория тип поведение ние можем условно да ги назделим на „негативни” и „позитивни”. Интересно е, че емоциите, които аз по-горе определих като „негативни”, според това разделение също се оказват негативни. ПЕ имат двояко поведение. Някои от тях също така се разсейват, особено точните противоположности на НЕ (например, „мъка от загуба – радост от притежание”). Други започват да се разслояват, т.е. там, където преди ти си различавала една ПЕ, започваш да различаваш няколко. Някои от тях се разсейват или възниква желание да ги отстраниш, а други напротив – се усилват и възниква желание да ги изпитваш по-често и постепенно като резултат от очистването започват да се проявяват ОзВ. Искам да обърна внимание, че това свойство не е възможно да бъде използвано за отстраняване на НЕ, тъй като за времето, през което ти наблюдаваш НЕ, тя ще успее да породи множество други НЕ, ще усили НФ и в крайна сметка няма да се отстрани, а ще се смени с друго възприятие, но постоянната смяна на възприятията става при всички случаи и, както виждаме, това не води до прекратяване на НЕ.

Обикновено към такава „практика” прибягват тези, които се самозаблуждават и всъщност не желаят да се отказват от НЕ.

Много е ефективно съвместяването на различните направления в практиката – не по график, измислен от теб, а в съответствие с това към какво сега имаш интерес, радостно желание. Погрешно е да се мисли: „отначало ще отстраня НЕ, а после ще се заема с концепциите и желанията”. Помраченията са тясно преплетени едно с друго и никога не знаеш предварително къде ще има пробив, а когато това стане, то все едно издърпват конче за крайчето от някакъв плат – и той става по-рехав не само на мястото, където си хванала кончето, а по цялата си дължина. Постигането на освобождаване от нещо конкретно (едно) се отразява в целия спектър възприятия и често става така, че прогресът в отстраняване на НЕ води до това, че ред концепции изведнъж стават очевидно лъжовни и обратно. Книгата е написана последователно – абзац след абзац, иначе и може, но в практиката си винаги се ръководи от радостните си желания. Според моя опит в изследването на практикуващи, хората, склонни към агресия имат значително по-малко шансове от тези, които са свикнали да се самосъжаляват. Наглият, избухлив и агресивен човек в много по-малка степен е способен да изследва своите възприятия, отколкото този, който изпитва самосъжаление. Истинската борба с агресията започва чак тогава, когато ти подлагаш на отстраняване даже най-слабите й форми – лекото недоволство, слабото раздразнение.

Тоталният контрол и отстраняването даже и на слаба сянка недоволство или негативно отношение, поминутната фиксация на състоянието ти (ежеминутна оценка по скалата от 1 до 10 на интензивността на недоволството) – само по такъв начин получаваш шанс да се избавиш от агресията. Агресията във всичките си форми е страшна зараза, много тежка форма на заболяване от негативни емоции и на теб ще ти се наложи отчаяно да се бориш през всяка една минута от живота си, ако искаш да я победиш. Никакъв път, никаква практика, никакво духовно търсене – изобщо нищо не е възможно до тогава, докато агресията не бъде отстранеана.

Достатъчно просто е да се постигне безупречно отстраняване на НЕ чрез „диванната практика”, т.е. в сравнително „оранжерийни” условия, когато липсват силни дразнители, когато около теб има симпатични хора или ако живееш сред природата и почти не взаимодействаш с помрачени хора и т.н. Но най-често при продължителна диванна практика настъпва криза – особено е вероятно това да стане в началото на практиката, когато още навикът да изпитваш ОзВ е твърде неукрепнал. С термина „криза” аз обозначавам такова състояние, при което като че ли няма забележими помрачения, но от друга страна няма и ярки ОзВ. Не е ясно за какво да се хванеш и накъде да вървиш. Усилва се усещането за „нищо-не-се-случва”, ентусиазмът ти пада практически до нулата, очакването – също. В тази ситуация е необходимо да се прибегне към „активно търсене” – това позволява да се извадят дебелите пластове НЕ и НФ, които не се проявавт само за това, защото ги е нямало съответните дразнители. Това позволява да се тренира безупречността на отстраняването на НЕ в сложни и много сложни ситуации, когато автоматизмът на негативната реакция е много трудно отстраним.

За осъществяване на активното търсене, най-целесъобразно е да се прибегне към т. нар. „социални експерименти” („СЕ”), които се състоят в това, че ти се поставяш под удара на негативното отношение на други хора. При това трябва внимателно да се обмислят пътищата за отстъпление, вариантите за самоотбрана, способите на манипулиране на обкръжаващите те хора (в това число и механизмите на поведение на хората), за да не може негативното отношение от страна на хората да доведе до нежелани последствия. Затова, в частност, е желателно да се спазва закона, за да имаш възможност да задействаш механизмите на правоохранителната системата в сложните случаи.

Примери за прости СЕ:

*) да отидеш в магазина и да се разплатиш за стоката с възможно най-дребните монети. По закон продавачът е длъжен да ги приеме, тъй като те са законно средство за разплащане. У практикуващия възниква страх от агресия от страна на продавача и другите купувачи.

*) да не отстъпваш мястото си в градския транспорт. НЕ, които възникват у практикуващия са: срам, страх от агресия.

*) да минеш по вагоните на метрото и да просиш подаяния. Възникващата НЕ е срам.

*) в компанията на непознати да играеш ралята на глупак. Възникващите НЕ са чувство за малоценност, обида, възмущение.

Много от читателите на моята книга реагират негативно на идеята за провеждане на СЕ, като предполагат, че по този начин освен да тренират отстраняване на НЕ, още и „предизвикват” допълнителни НЕ у обкръжаващите ги хора. Но аз изхождам от следното:

а) не е възможно да „предизвикаш” у някого НЕ – човекът сам е избирал да изпитва НЕ и изобщо не желае да се освобждава от тях. В това е много лесно да се убедиш и аз настоятелно те съветвам да направиш следното: разкажи на който и да е човек (на първия срещнат или на твой добър познат) за това, че има начин да не изпитва НЕ и го попитай иска ли да го постигне? В 90% от случаите ти ще чуеш отказ и сентенция за това, че „без НЕ човек става труп”. Останалите 10% отчасти ще се съгласят с това, че те биха искали да не изпитват НЕ. Разкажи им за технологията ППП и след два дни попитай какво са направили, за да постигнат резултат. Нека да разкажат детайлно какво са правили, какво се е получило, какво не се е получило, какви открития са направили, какви наблюдения, какви радостни желания са възникнали в тази връзка и т.н. Отговорът ще бъде пълно мълчание – никой няма да си мръдне пръста. Това доказва, че с много редки изключения никой не иска да се освобождава от НЕ.

(опитай да предизвикаш НЕ у някоя „муцуна” – т.е. у такъв човек, който иска безупречно да отстранява НЕ и упорито и решително тренира – ще видиш, че нищо няма да се получи, даже ако го обиждаш, псуваш, заплашваш, сбиете се и т.н.)

б) хората ВИНАГИ, постоянно изпитват НЕ или НФ, нали ако те не ги изпитваха в някакъв момент, то в същия момент те биха изпитали ярки ОзВ. Тогава каква разлика има дали продавъчът ще се ядосва на един купувач или на друг? Дали ще изпитва страшна скука или раздразнение? Дори повече, много хора ще изберат да изпитват раздразнение и агресия, а не скука.

в) практикуващият, който провежда СЕ, не изпитва желание да предизвиква НЕ у другите хора.Той използва знанията си за механизмите, които култивират у себе си хората и знае, че в резултат на определено поведение ще настъпи определена негативна реакция и се възползва от това. Но ако изведнъж вместо стереотипното раздразнение някой човек се усмихне и изпита поне дружелюбност, то практикуващият несъмнено ще изпита симпатия и интерес към този човек (независимо от това, че няма да може проведе дадения СЕ).

Практиката на „емоционалната полировка” („ЕП”) е изключително ефективна при отстраняване на НФ и слаби НЕ. Уникалната особеност на тази практика се състои в това, че тя позволява да се очиства даже този този НФ, който ти в дадения момент не различаваш и само по отсъствието на ОзВ можеш да съдиш за неговото наличие. ЕП се състои в това, че ти полагаш усилия за отстраняване на НЕ, въпреки, че не фиксираш никакви НЕ. Тъй като ти вече имаш опит в прилагането на усилия по отстраняване на НЕ, на теб вече няма да ти е сложно да пораждаш тези усилия дори когато липсват различаеми НЕ. Да полагаш усилия за ЕП може дори по разписание (например като отделиш 10 минути за непрекъсната ЕП), дори като ги обвържеш с конкретни събития (например, с всеки поглед към минаващ покрай теб човек – та нали с висока вероятност в този случай ще изпиташ съвсем лек изблик на НО) и т.н.

Аз те съветвам да се отнасяш към ЕП като към миенето на зъбите, като към необходима профилактика. Докато ти не започнеш да изпитваш непрекъснат озарен фон, практиката ЕП ще бъде ефективна и тя никога няма да ти дойде в повече.

За да можеш по-добре да се съсредоточиш върху ЕП можеш да използваш като поддръжка зрителни образи и да изпълняваш практиката на усилена емоционална полировка („УЕП”):

• При всяко вдишване си представяй образа на поток светлина, който се надига от долната част на корема към центъра на гърдите. Нека образът бъде „осезаем”, „лепкав”, а светлината – ярка, плътна.
• При всяко издишане прави усилие за отстраняване на всички възприятия без изключение. При това си представяй образа на мощен взрив от светлина, която се разпръсква от центъра на гърдите ти на всички страни и помита всичко по пътя си.
• За да се облекчи фиксацията е целесъобразно да се раздели УЕП на актове, серии и цикли. Акт – това е един от актовете на УЕП при едно вдишване-издишване. Серия – няколко акта подред без прекъсване (моят съвет: не по-малко от 50). Цикъл – няколко серии с прекъсване между тях (моят съвет: не по-малко от 10 серии на ден). Използването на броеница с определена дължина помага да не се разконцентрираш като броиш.
• Аз те съветвам да завършваш всеки цикъл с писмена фиксация на получените наблюдения, като използваш записките, направени по време на УЕП.
• Можеш да правиш колкото пожелаеш цикли на ден.

Отстраняването на НЕ по време на сън е напълно възможно, това не представлява никаква сложност и затова не е необходимо да можеш да осъзнаваш себе си в съня си, достатъчно е да само толкова упорито и искрено да се занимаваш с практиката когато бодърствуваш, че навикът да отстраняваш НЕ автоматично ще се прояви и по време на сън. Колкото по-силно практиката прониква в автоматичните сънища, толкова по-високо става равнището на тяхното осъзнаване, толкова по-голяма става вероятността да се появи опит в осъзнати сънища (ОС) и той да не бъде единичен и да бъде много интересен, тъй като: а) ти ще получиш възможност да изследваш света с едно или две нива по-обширен и разнообразен от света на възприятията по време на бодърствуване, б) в ОС е много по-лесно да изпитваш много ярки и разнообразни ОзВ. За подробности погледни съответната глава.

Сред страничните ефекти на практиката за отстраняване на НЕ е нарастващата способност да различаваш проявите на НЕ у другите хора. Ти ще забелязваш тези прояви у хората с необикнавена яснота и лекота, все едно, че те го извикват с цяло гърло. Ти ще започнеш да виждаш хората като отворена книга, в която пише всичко за техните емоции. Никой няма да може да скрие от теб факта, че изпитва негативни емоции, защото това се проявява даже в най-дребните навици, жестове, интонации, гримаси, думи. Толкова повече ще те учудва и фактът, че хората почти винаги ще отричат, че в дадения момент изпитват НЕ и като ги гледаш, ти ясно ще осъзнаваш в каква ужасна каша от НЕ, неискреност и тъпота живеят те.

Целесъобразно е да отстраняваш страха пред „неблагоприятните условия”, тъй като „неблагоприятна” е тази ситуация, в която при теб още не се формирал навикът да отстраняваш възникващите НЕ и да изпитваш ОзВ. Ако ти си готова да отстраняваш НЕ и да се бориш за ОзВ във всякакви ситуации, тогава вместо спазматични страхове и конвулсивно бягство ще започнат да се проявяват радостни желания за смяна на обстоятелствата, които водят, както показва опитът, до интересно развитие на ситуацията.

Изпадането в помрачени състояния като „нищо не се случва” вече се преживяват не както преди, ако си проявила упоритост и решителност за достигане на целта. Ще нарека това състояние „радост при нулев резултат”. Това е радост от факта, че си проявила упоритост и ти е ясно, че няма да отстъпиш даже независимо от временното отсъствие на ОзВ.

В процеса на отстраняване на възприятията има три условни момента: 1) да го разпознаеш и да го определиш като нежелано поради [сред цялата съвкупност от възприятия] желанието да престанеш да го изпитваш; 2) да престанеш да го обозначаваш като „аз” и „мое” и да започнеш да го разглеждаш като отделно нежелано възприятие; 3) да положиш усилие да отстраниш нежеланото възприятие.

Първото звено е елементарно. Третото само на пръв поглед изглежда най-трудно, но всъщност ти вече имаш опит в усъвършенстването на усилията ти в условията на конфликт на желанията и тези усилия са радостни и се съпровождат от очакване, когато си уверена, че „ти” искаш това, че това е в „твой” интерес и тогава препятстващото желание се изважда от канцептуалното обозначаване като „мое” и лесно се преодолява. Така е и в практиката – отстраняваното възприятие постепенно се изважда от закрилата на концепцията „аз” и усилията по неговото отстраняване стават по-ефективни. Достигането на яснота по този въпрос позволява да се прояви желанието да изследваш този процес, да търсиш ефективни методи, за да извадиш нежеланото възприятие от обозначението „аз”.

01-06) Още едно резониращо описание на усилията по отстраняване на НЕ – „възвръщане на вниманието” (”ВВ”) и съответната практика, която се нарича „практика на възвръщане на вниманието”. Аз считам за целесъобразно да използвам в началото фразата „възвръщане на вниманието”, за да опиша усилията по отстраняване на НЕ, тъй като думата „внимание” изключително здраво е влезнала в нашия език, същото се е случило и с понятието „минало”, макар че даже повърхностен анализ е достатъчен, за да стане ясно, че всяко възприятие, каквото и да е то винаги съществува само сега, че „миналото” е само дума, обозначаваща съвкупност от мисли, в които влиза думата „беше”. Същото е и с „вниманието”. Когато казвам „аз обърнах внимание на кравата”, то това означава, че възприемането на кравата на това място е започнало да се проявява особено интензивно и устойчиво.

Определено тук влиза и думата „съсредоточаване”, която често се употребява заедно с думата „внимание”. Ако за единица време на това място имаме 10 различни възприятия (зрително възприятие на няколко различни предмета, мисли, емоции), а в друга такава единица време – само 5, то аз твърдя, че „съм усилил съсредоточаването на вниманието върху избрания обект” или просто казано – „съм се съсредоточил върху него”. По такъв начин на думата „съсредоточаване” може да й се придаде определено значение, което е целесъобразно да се използва, тъй като често възниква желание да се възприема само ограничено количество възприятия в даден момент, например да се възприема само ОзВ или само разсъждения на някаква тема. Ако независимо от желанието да се съсредоточиш върху някое възприятие, преобладаващо изпитваш друго възприятие (например по механичен навик), то казваме, че „вниманието е превзето”, а ако вместо съсредоточаване върху желаното възприятие имаме хаотични объркани възприятия, казваме, че вниманието е „разсеяно”.

Практиката на ВВ се състои в това, че вниманието, превзето от някакви хаотични отвличащи неща (от НЕ, или от механични желания, или от механичен вътрешен диалог (ВД), или от хаотични зрителни възприятия и т.н.) се „връща обратно”, „откъсва се от обекта”, след което или преминава в „свободно състояние”, или се „насочва” към желаното възприятие. Ако говорим с езика на възприятията, практиката на ВВ се заключава в замяната на едно възприятие с друго, но образният език на „превземане” и „възвръщане” може да се окаже ефективен за изработване на навик за замяна на възприятията.

Механичните мисли похищават вниманието с кратък остър удар, както чайката хваща риба, затова тук е целесъобразно да противопоставим стремително съсредоточено усилие. НЕ похищават вниманието силно, грубо, както акулата разкъсва парче месо, затова е целесъобразно да противопоставим мощно, яростно усилие. Механичните желания похищават вниманието бавно, но сигурно, винаги с увереност в своята победа – както римските полкове са отивали да обсадят Картаген, затова е целесъобразно да противопоставим усилие, издръжливо като слон.

Ще предложа като пример една „стенограма” – фиксация на възприятията при ВВ.

*) прекратявам всякаква дейност, седя, нищо не правя, отстранявам ВД и НЕ

*) възниква състояние на яснота

*) състоянието на яснота става мътно и се разсейва

*) настъпва състояние на сивота

*) раздвоение – или да отстраня сивотата и да се върна към яснотата, или да се поддам на сивотата. Да допуснем, че механичното желание за сивота пребори желанието за ОзВ

*) възниква спазматично желание за впечатления, за да „потуши” сивотата

*) започва търсене на обект, към който да насоча вниманието си

*) намирам някакъв обект и вниманието ми се насочва към него

*) сивотата отстъпва, възниква задоволство, интерес и прочие

*) след определено време настъпва пресищане, умора, недоволство, загуба на интерес. Състоянието на сивота се възвръща

*) отново механичното желание за сивота превишава желанието за ОзВ

*) възниква механично желание за нови впечатления, за да се опитам отново да заглуша сивотата

*) отново се намира обект, към който да насоча вниманието си

*) желанието да отстраня затворения кръг „сивота – търсене на впечатления – задоволство – пресищане – умора” е по-силно от желанието да продължа да го поддържам, правя усилие за възвръщане на вниманието – вниманието се откъсва от обекта и се възвръща като или преминава в свободно състояние, или се насочва към озарен фактор (възприятие-спусък, пусково устройство, което отключва асоцияция с ОзВ)

*) възниква съжаление от загубата на впечатления

*) отстранявам съжалението

*) отново по навик сивотата се опитва да се промъкне и да се задържи

*) отстранявам сивотата – да допуснем, че успехът е променлив

*) спазматичната жажда за впечатления се проявява отново и отново

*) отново и отново търпеливо продължавам да възвръщам вниманието си, независимо от това, че всеки път възниква съжаление от загубата на впечатления, което също отстранявам

*) след цяла поредица от такива цикли настъпва силна умора, но тя се усеща като много приятна, здрава умора

*) възниква озарен фон, който се усилва

*) възниква усещане за пренапълване и разпъване в гърдите

*) калейдоскопична смяна на състоянията на яснота и сивота – сивотата може мигновено да се смени с преживявания с поразителна дълбочина и свежест и обратно

*) интензивните усещания за „разпъване” довеждат до потребност да „почина”

*) съзнавам, че „желанието да почина” – това е механично желание да се върна в привичното състояние на разсеяно внимание и сивота

*) възниква упоритост, насочена към преодоляване на желанието „да почина” и т.н.

Отстраняването на механичното желание за впечатления (МЖВп) е толкова по-сложно, колкото е по-силно това желание, а то е толкова по-силно, колкото е по-интензивен и привичен фонът на сивота, скука, който явявайки се негативна доминанта често даже не може да бъде фиксиран. Възвръщенето на вниманието с МЖВп е твърде сложно занятие. То изсмуква всичките сили и понякога изпитваш отчаяни „конвулсии” и това само за пореден път показва колко силно си зависима от впечатленията, с които се стараеш да заглушиш НФ. В самото начало на практиката на ВВ дори само един или два часа нищо-не-правене (просто сидене или лежане на дивана) – са мъчение, съвсем истинско мъчение от челния сблъсък с мощния НФ. Аз те съветвам от време на време да съпровождаш ВВ със съставяне на стенограми на възприятията по подобие на онази, която е приведена по-горе, т.е. да фиксираш всичко, което става по време на ВВ. Това позволява да постигнеш яснота в това, което става, да можеш да проследяваш резултатите. Като съпоставяш своите записки и усещания, ще видиш, че с всеки един ден практиката на ВВ ствава все по-малко мъчителна и се по-често се съпровожда от изблици на ОзВ, очакване, интерес към този опит – наркоманията макар и бавно се преодолява.

При ВВ могат да възникнат пристъпи на остра самота, подтискаща със своята безкрайност, мъка, отчаяние, безпричинна агресия и т.н. Това означава, че всички тези НЕ са съставна част от твоя доминантен НФ и през цялото време до сега те незабележимо са те тровили, но сега те се проявават и ти можеш да ги отстраниш. Отказвайки се от МЖВп ти се лишаваш от вкарването на наркотика, наречен „впечатления” и започват „абстиненциите”: иска ти се да получиш поне мъничко впечатления и ако се поддадеш на това, изпитваш мъничка смърт – уж ти става „по-добре”, но с удвоена сила те заливат сивотата и НЕ. Ако си признаеш, че си „наркоманка” това ще ти позволи с цялата ти сериозност и решителност да пристъпиш към отстраняване на зависимостта, препятстваща изпитването на ОзВ.

По време на практиката на ВВ времето невероятно се разтяга. Един час усилия побира толкова открития, наблюдения, хипотези, идеи, колкото обикновено стават за няколко дена. Неочаквано ти получаваш в ръцете си неизчерпаем ресурс от време за живот.

01-07) Сред грешките, които още не сме разгледали ще отделя следните:

1) Много хора смятат, че отстраняването на НЕ е невъзможно, защото те са следствие от неверни интерпретации и други подобни. Те мислят, че да се бориш със следствията – това е все едно да взимаш болкоуспокояващо и да мислиш, че лекуваш болестта, като при това е необходимо да лекуваш не болката, а самата болест и да пиеш не аналгин, а антибиотици. Понякога още казват, че е достатъчно просто да промениш гледната си точка и НЕ няма повече да се появават. Казват ти да осъзнаеш, че всичко е Атман и всичко ще се промени. Но всъщност:

а) Минималният опит по отстраняване на НЕ показва, че работата с концепции не може да замени прякото усилие за отстраняване на НЕ, тъй като изграденият навик да изпитваш НЕ сработва независимо от това колко е силна поддържащата концепция.

б) Докато ти разсъждаваш за причините, през цялото това време НЕ живее и се развива, появяват се нови НЕ, подхранва се НФ и в крайна сметка ти претърпяваш пълна загуба, докато безупречното отстраняване на НЕ води до незабавното й прекратяване.

в) Минималният опит в отстраняването на НЕ показва също, че това е напълно възможно и съвсем не е сложно и постепенно предишният навик да изпитваме НЕ изчезва, а на негово място се появява нов – навикът да отстраянваме НЕ и да изпитваме ОзВ.

г) НЕ не са физическа болка и приведената по-горе аналогия е погрешна, тъй като без осмисляне пренася закономерности от една област в друга, съвършено различна.

Как ние разделяме явленията на „причина” и „следствие”? Ако ни боли зъб, то аз взимам обезболяващо, но след час болката отново се връща и се усилва. В такъв случай аз наричам болката „следствие”, а кариеса – „причина” и лекувам кариеса, защото предполагам, че лекувам „причината” и действително – болката спира. Но след три месеца кариесът се появява отново и тогава аз наричам вече самия кариес „следствие”, а „причината” виждам в това, че не си мия зъбите. Диетологът ще открие още по-дълбока „причина” в моето небалансирано хранене. Психотерапевтът може да нарече небалансираното ми хранене „следствие” от детски комплекси за непълноценност или травми, а психоаналитикът и това ще нарече „следствие”, утвърждавайки че „причината” е родовата травма. Будистът пък и самата родова травма ще нарече „следствие” на неправилното ни поведение в предишен живот.

Затова в зависимост от честотата на и силата на възникващата болка, а също и от интереса към този въпрос аз оказвам влияние на болката на всички нива – първо приемам болкоуспокояващо, после отивам на зъболекар, след това си купувам паста за зъби и започвам да си мия зъбите, спазвам диета, отивам на психоаналитик, започвам да пея мантри.

Да разгледаме друг вариант: когато си порязвам ръката аз обеззаразявам порязаното (тъй като имам свой опит или съм чувал за чужд опит, че ако не дезинфикцираш порязаното място, то може да загнои), после слагам пепарат, който да подпомогне заздравяването и ако порязаното място започне да заздравява, то аз повече не се връщам към него. Представи си човек, който разсъждава така: „не, порязването е само „следствие”, а може да има и причина”, започва да търси тази „причина”, измисля си я и даже отказва да ползва лекарствени препарати, тъй като иска да лекува именно „причината”, а не „следствието”! Ние смятаме, че такова поведение е глупаво, защого раната успешно си заздравява щом използваме лекарствени препарати и тогава за какво са тези измислени „причини” и отказа от лечение, ако в крайна сметка раната ще загнои?

С отстраняването на НЕ нещата стоят по същия начин. Когато подтискаш НЕ (т.е. продължаваш да я изпитваш, но подтискаш нейните проявления), НЕ и НФ се усилват, което води до яснота, че подтискането на НЕ не води до освобождаване от тях. Когато ти започнеш да отстраняваш НЕ (т.е. да „превключваш” от НЕ на ОзВ, напълно преставаш да изпитваш НЕ в дадения момент), то получаваш опит: разбираш, че НФ започва да отслабва, навикът да изпитваш НЕ също отслабва, като при това не възникват никакви странични нежелани ефекти, а точно обратното – възникват даже твърде желани последствия като усилване, учестяване на ОзВ, тогава какъв е смисълът да разсъждаваме за „причините” и „следствията”? Получи свой собствен опит – отстрани НЕ и се убеди, че няма основания да обозначаваш това действие като „лечение на следствията”. Получи свой собствен опит в това, че ако вместо да отстраняваш НЕ, разсъждаваш за „причините”, то „раната започва да гнои” – НЕ се усилват, лъжливите концепции укрепват позициите си, радостните желания намаляват, тялото започва да боледува, животът се превръща в кошмар. Не вярвай на нищо само на думи – ПОЛУЧИ СВОЙ ОПИТ!

д) Кое в този взаимосвързан кръговрат на помрачения се явава „причина”, а кое „следствие”, е невъзможно да се каже: едно помрачение води до друго.

е) Сравняването на резултатите от приложените усилия по отстраняване на НЕ и резултатите от разсъжденията за първапричините говори само за себе си.

2) Търсенето на хитроумен начин, който да позволи да се реши задачата за отстраняване на НЕ без да се полагат усилия – това е нещо като Голямото Червено Копче (ГЧК) – натискаш – и нямаш проблеми. В качестовото на таково ГЧК се използва какво ли не – седене в определена поза, четене на заклинания, гладуване, спортуване, секс, медитация, разсъждения на тема „всичко е взаимосвързано” и т.н. – какво ли не, само не и отстраняването на НЕ с пряко усилие.

Това означава, че такъв човек или изобщо няма желание да отстранява НЕ (а само си мисли, че има), или то е много слабо – много по-слабо то желанието да изпитва НЕ. Търсенето на ГЧК никога няма да доведе до резултат, хич не се надявай.

3) След успешен акт ан отстраняване на НЕ може да възникне страх, че НЕ сега отново ще възникне по навик и отново ще се наложи да я отстраняваш, а от тук и спазматичното желание да се вкопчеш в достигнатото състояние на относителна освободеност от НЕ. И разбира се, този страх неминуемо води до това, че НЕ се възвръщат още по-бързо отколкото ако не се страхуваш, а от тук се появавт нови НЕ.

Аз те съветвам да не изпитваш страх, а да посрещаш НЕ с решителност, очакване и упоритост и да не се страхуваш от това, че те ще възникват отново и отново – разбира се, че ще е така, та нали навиците са много силни, но ти ще имаш възможност да отработиш до съвършенство безупречността на усилието за отстраняването им. Не заемай позоцията на жертвата, стани ловец на НЕ, следи ги и ги очаквай, защото пред теб е новият ти опит, новите ти победи и поражения, които неминуемо в крайна сметка ще те изведат до желания резултат.

4) Може да се създаде лъжливо предположение, че тъй като различните помрачения са толкова много и докато постигнем безупречност в отстраняването даже на проста НЕ ще отиде толкова много време, че в крайна сметка няма да имаш време да живееш, и докато се занимаваш с едно помрачение, другите ще укрепват.

Това предположение е погрешно изцяло. Даже незначителният опит в практиката е достатъчен, за да откриеш, че отстраняването на НЕ е сложно само в самото начало, но постепенно се формират навици по прилагането на усилия, усилват се и самите желания за отстарняване на НЕ и изпитване на ОзВ и отстраняването на всяко следващо помрачение става все по-лесно и по-бързо. Постигането на прогрес в отстраняването на едно помрачение прилича на издърпване на конец от плат – дръпнеш от едно място, а резултатът е, че тъканта е станала по-рехава по цялата си ширина, т.е. колкото повече прогресираш в рабтата си по отстраняването на дадено помрачение, толкова повече ще се облегчава работата ти и с останалите. Освен това – колкото повече напредваш в практиката, толкова по-често възникват ОзВ, толкова по-интересно ти става да живееш, нарастват ентусиазма, очакването, упоритостта и решителността и самото време за живот се разтяга десетократно – за един ден ти ще преживяваш толкова, колкото преди и за месец не си преживявала.

Аз смятам, че за две години интензивна и искрена практика може да се постигне безупречно отстраняване на НЕ и непрекъснат озарен фон.

5) Ако имаш желание да изключиш, да заобиколиш някоя част от практиката (например, да не разсейваш концепциите, или да не развивеш сексуалността си, или да не отстраняваш НЕ и т.н.), то това означава, че именно в тази област твоите помрачения са толкова силни, че ти се предаваш педварително. Ако искаш да постигнеш прогрес в ППП, ти, разбира се, трябва да избереш направлението на текущата ти дейност само в съответствие с радостното ти желание, а не заради някоя концепция от типа на „всичко трябва да бъде развито”, но ако ти забелязваш силно отхвърляне на някой сектор от практиката, изпитваш страх при мисълта за този сектор, то това означава, че в тази област имаш много силни помрачения. Признай си го, отстранявай страховете си и негативното си отношение, улавяй всеки изблик на очакване при мисълта, че можеш да се справиш и с тази сложност, че тове е само въпрос на твоята искреност, стремеж към ОзВ.

6) Съществува такава гледна точка: „ако в тайгата се сблъскаш лице в лице с мечка, то страхът идва преди мислите и емоциите и в този момент се променя химията на тялото – изхвърля се адреналин и тъй като това е естествена реакция на тялото без да е замътнено от разума, то може ли да се избегне такава реакция и необхадимо ли е това?”

Когато виждаш мечка в зоопарка, то ти не се страхуваш, а изпитваш възторг, чувство за красота, симпатия, а това доказва, че страхът възниква не от възприятето на мечката, а заради това, че ти е минала следната последователност на мисли, която ти не си успяла да фиксираш: „дива мечка – на свобода – опасно” и именно затова са възникнали НЕ и свързаните с тях неприятни усещания в тялото. Същият пример доказва, че не химичните промени в тялото неизбежно водят до НЕ, а тъкмо обратното – НЕ неизбежно водят до промени в химията на тялото, за която аз вече говорих, когато твърдят, че всяка болест, състаряване, лошо самочувствие – са следствие от НЕ. И разбира се, навикът да се плашим при среща с мечка на свобода също може да бъде отстранен, което позволява по-бързо и ясно да мислиш и да реагираш на опасността.

7) Основната сложност в отстраняването на НЕ се състои не в преодоляването на самия навик, както може да ти се стори, а в това, че практикуващият не е достатъчно искрен и не забелязва или не иска да забележи, че всъщност той няма желание да прекрати да изпитва НЕ и търси вместо пряко отстраняване на НЕ някакъв обиколен път, за да може хем да изпита ОзВ, хем да не отстранява НЕ. Такъв пактикуващ напомня за лебеда, рака и щуката, затова усилията му се оказват неефективни. Обикновено неискрения практикуващ иска да разсъжвдава за НЕ, а не да ги отстранява. Той може с часове да разказва за своите проблеми, ден след ден да задава въпроси „как да отстраня НЕ”, „а защо тя е възникнала”, да се оправдава с това, че не може да различи каква именно НЕ изпитва сега, въпреки че различаването на НЕ не е задължително условие за нейното отстраняване – възможно е да се отстрани като цяло „това гадно състояние”. Когато има НЕ – няма за какво да се мисли, тъй като това не води во отстраняване на НЕ, а и мисълта не може да бъде ясна, тъй като от НЕ възниква тъпота, неспособност последователно и творчески да мислиш. Отначало трябва да се отстрани НЕ, а след това да мислиш, ако ти се прииска – това е ефективната позиция.

8) Широко разпространено заблуждение, според което, за да прекратиш НЕ е достатъчно да „приемеш всичко такова, каквото е” – просто да погледнеш своите НЕ, да ги приемеш такива, каквито са, да си зададеш въпроса „кой ги изпитва?”, да се отпуснеш, да престанеш да ги разделяш на желано и нежелано и те ще се разтворят.

Такава позиция е оправдание на желанието да изпитваш НЕ, начин да излъжеш себе си и другите. Тази позиция е много разпространена сред „езотериците”, т.е. сред хората, които искат да правят впечатление на другите хора с дълбокомислени речи и важен вид, искат да бъдат признати за „учители”, но изобщо не искат да прекратят да изпитват НЕ. Та нали е почти невъзможно да скриеш НЕ – те винаги се забелязват от поне малко наблюдателния човек по твоята мимика, интонации, маниери, затова „езотерикът” казва: „аз не просто изпитвам НЕ, а всъщност ги наблюдавам, аз не се отъждествявам с тях, те нямат власт над мен”. Но всъщност това е елементарно жонглиране с думи – ако в дадения момент изпитваш НЕ, няма никакъв начин да „не се отъждествяваш” с нея, тъй като като „човек” ти представляваш съвкупност от възприятия и ако в тази съвкупност има НЕ, то в този монет ти представляваш човек, изпитващ НЕ и никакви игри на думи нищо няма да променят. Ако човек не започне да отстранява НЕ в същия миг, когато тя е възникнала, то това означава, че той иска да продължи да я изпитва и неговото положение става абсолютно безперспективно, ако той е неискрен, не осъзнава, че желанието му да изпитва НЕ е много по-силно. Как такъв човек може да „учи” някого, ако той самият не е искрен, ако иска да изпитва НЕ, като залъгва себе си и другите с „умни” речи?

Докато ти продължаваш да приемаш всичко „такова, каквото е”, да „наблюдаваш и да не се отъждествяваш”, навикът да изпитваш НЕ само ще укрепва.

9) В резултат от последователното развитие на цивилизацията неуклонно расте количиството на хората, които се стремят към съзидание и натрупване повече, отколкото към разрушение или вялопротичащо живуркане (изключенията от това правило са известни на всички от новините). Но по въпроса за избора на това какво именно да трупаме/съзидаваме/усъвършенстваме и до сега цари пълен хаос и когато човек прави избор, той се ръководи не от очакване, а от стереотипи и от лъжливи концепции.

а) Трупането на пари. Колко е необходимо на човек, за да купи всичко, от което може да получи удоволствие? Нима милион долара не е достатъчен? Ако вземем под внимание това, че парите могат да бъдат внесени в консервативна банка и да се живее от рента – то напълно достатъчно ще бъде и два пъти по-малка сума. В САЩ към сегашния момент повече от един милион души омат състояние от $1 млн. И нима те са прекратили да се занимават с бизнес, освободили са поле за дейност и на други хора и се наслаждават на живота? Нищо подобно. Те както и преди по десет часа на ден се трудят, за да заработят още един милион, а после още и още. Това е наркомания, а не трупане. Парадоксално е, но те нямат време за удоволствия – те така и доизживяват дните си: трепейки се като грешни дяволи. А колко хора блъскат цял живот, а така и не заработват нищо съществено?

б) Трупане на вещи. Вещите се чупят, те могат да се развалят или да бъдат откраднати, или много бързо излизат от мода и всичко това превръща на трупащите в кошмар. На пръв поглед ако имаш кола, с която си карал 5 години и можеш да я караш още 10, защо ти е нова? Само, за да направиш впечатление на другите? Само, за да увеличиш малко своя комфорт, все едно, че това ти е толкова необходимо, все едно, че това ще те направи поне малко по-щастлив? Ако се напрегнеш и заработиш повече, ще можеш да си купиш по-хубава кола (или вила, мебели – на който каквото му се е приискало). А после ако заработиш още малко ще можеш да купиш по-съвременен модел. А също така можеш да купиш много неща на кредит – а после 30 години да го връщаш… Нима това не е наркозависимост? Нима покупките са направили поне някого щастлив? Погледнете лицата на притежателите на скъпи коли и всичко ще ви стане ясно – техните лица са също така изкривени от страдания и НЕ, както и на останалите хора, а може би дори и повече. Хората са забравили, че вещите са, за да им служат и сами са започнали да служат на вещите.

в) Получаването на образование. Човек може да загуби няколко години, за да получи поредната диплома, която често не му дава никакви предимства нито в общуването с хората, нито даже в работата, нито пък в получаването на удоволствие. Чувството за собствена значимост, разбира се, пораства, но това само те прави още по-безпомощен, склонен да се обиждаш, самосъжаляваш, неспособен към откритост и симпатия и следване на радостните ти желания. Ти си пълниш главата с безкрайно количество боклук, след което с гордост получаваш диплома, която свидетелства, че в главата ти се е появило още едно сметище, ръцете и краката ти са се научили да правят още ред работи, които ти едва ли някота ще използваш. Информацията се забравя, поддържането на навиците изисква постоянна практика и в крайна сметка можеш завинаги да забравиш за удоволствието от живота. Висящите на стената дипломи за висше образование и сертификати на парашутист/подводничар/парапланерист/турист само ти напомнят за това, че с всеки изминал ден навиците ти се губят, а загубеното време и пари се превръщат в прах, а точно в този момент ти изпитваш скука, сивота и други НЕ и абсолютно липсват радостни желания.

г) Деца и внуци. Това е наистина бездънна яма, в която милиони хора вливат живота си. „Аз живея за децата си” – чувала ли си го? На всяка крачка. Жената ражда, след което вече няма нужда да търси радостни желания – не й е до това, тя сега има милион „трябва”, „длъжна съм”, „има смисъл” и прочие. От хиляди грижи нямаш време за нищо друго в това число и за да разбереш, че целият този „живот за децата” – е само наркотик, с който ти се бодеш до умопомрачение. Струва ли си казвам, че децата изобщо не искат родителите им да „живеят за тях”, превръщайки ги по този начин в безсловесни твари, нямащи време и свобода при избора на занятие, във вещи, в роби – те искат освобождаване от непрекъснатата опека, която често има характер на примитивно и грубо физическо и психическо насилие. И колкото повече човек живее „за децата си”, толкова по-голяма е неговата зависимост от наркоманията, наречена „възпитание”. И ако възпитаването е минало „удачно”, то пораства послушен и мъртъв механизъм и сега те или скучаят и се карат всички заедно в семейството, или пренасят своята наркозависимост върху внуците си, а ако възпитаването не е било „удачно”, то децата пращаг родителите си на майната си и НЕ ги връхлитат с нова сила.

Мога да приведа още много такива примери и всчки тях ги обединява едно – човек погрешно избира обекта на натрупване и както в процеса на натрупване, така и по резултатите от това натрупване, той изпитва усилващи се НЕ и нарастваща наркозависимост за впечатления, растяща неувереност за съхранението и използването на резултатите от натрупването, усещане за безсмислено изживян живот. Той остава с нищо и, или окончателно и стремително се саморазрушава, или е принуден да се упоява със заведомо лъжливи самоувещания, че животът не е минал напразно, и да търси все нови и нови обекти за натрупване, с всички сили да затваря очи пред тяхната вопиюща неспособност да направят живота му по-щастлив.

За разлика от всичко това, ППП дава на човек уникален обект за натрупване – съставящите него самия озарени възприятия – т.е. не това, което „има”, а това, което е. За да пътешестваш в света на ОзВ не е необходимо абсолютно нищо, освен да бъдеш жив. Натрупаното „имущество” е невъзможно да бъде отнето, то не старее, не се разваля и не изисква почистване от прах. Това е изключителен, уникален шанс за човек да излезе от задънената улица, в която живее вече не едно хилядолетие.

01-08) С отстраняването на силните НЕ се открива цял рояк слаби НЕ, които, оказва се, ти постоянно си изпитвала, но не си ги забелязвала на фона на по-силните. Това откритие става в резултат на проявеното желание да усилиш ОзВ, или при търсенето на причината за това, че независимо, че ти безупречно отстраняваш всички НЕ, ОзВ както и преди са редки и слаби. В такъв случай може да направиш „уплътняване” – това, което преди си обозначавала като интензивност „3” или „4”, сега ще обозначиш като интензивност „10”, по такъв начин слабите НЕ, които ти по-рано изобщо не си фиксирала, сега получават напълно забележима оценка за интензивност и започва тяхното фиксиране и отстраняване. НЕ, които по старата скала са били оценени от 3 до 10, сега се обозначават като „извън скалата”.

Прибягвай от време на време към тотален контрол и се старай да фиксираш дори и най-нищожните изблици на НЕ, даже тези, за които не си напълно уверена – имало ли ги е или не. В резултат ще откриеш, че за половин час ти изпитваш не пет – шест НЕ, както си смятала по-рано, а 50, 100! Те ти се струват твърде слаби, но когато започнеш безупречно да ги отстраняваш възниква рязък изблик на чести и интензивни ОзВ. Тогава става ясно, че „слабите” НЕ – съвсем не са слаби, щом като тяхното влияние върху ОзВ е толкова парализиращо, а тяхното отстраняване води до рязко усилване на ОзВ.

Качествено изпълненото уплътняване винаги води до това, че там, където ти по-рано си фиксирала някакво количество НЕ, сега там откриваш 10 пъти повече.

По време на практиката на уплътняване, аз предлагам да разделиш деня на петминутни интервали и да фиксираш количеството НЕ (и да ги отстраняваш, разбира се). Колкото по-плътно запълниш деня с петминутни отсечки, толкова по-успешно ще мине уплътняването. Ако се занимаваш с това по няколко часа на денонощие, тогава за няколко дена ще се формира желаният навик да забелязваш и отстраняваш „слабите” НЕ.

Отстраняването на микро НЕ технически е много просто, но изисква висока степен на внимание – те са толкова нищожни и едва забележими и е толкова трудно да се настроиш за тяхното безупречно отстраняване. Да ги оставиш без внимание е опасно и разточително. Опасно е затова, защото те възникват една след друга, подхранват НФ и блокират ОзВ. Разточително е, защото безупречното отстраняване на микро НЕ води до неочаквано рязко увеличаване на интензивността и продължителността на ОзВ.

С намаляването обемът на НЕ и увеличаването обемът на ОзВ, възниква и постоянно се усилва „ефектът на дългия ден”. За един ден ти преживяваш толкова, колкото си преживявала за седмица, две, месец. Особено ясно това се вижда при сравнението на записките в дневниците – при съпоставянето на количството и значимостта на откритията. Особено силно това се усеща като резултат от проведената практика на уплътняване. В крайна сметка, благодарение само на нея, реалната продължителност на живота се увеличава десетки пъти.

01-09) Често става така, че човек не фиксира нито ОзВ, нито НЕ – „нищо не се случва”. Това означава, че в дадения момент има НФ, тъй като в момента, когато няма НФ и НЕ, в същия този момент възниква ОзВ. Този НФ така се и нарича: „нищо-не-се-случва” („ННС”). Ако ННС е със слаба интензивност, то често се появяват изблици на ПЕ и тогава този НФ се нарича „светлосиво състояние” („ССС”). Тройката възприятия: задоволство, ННС и ССС ще обознача като „ЗНС”.

Щом процеса на отстраняване на силните и чести НЕ започне да навлиза в крайния си стадий, проблемът за ЗНС се изправя в пълния си ръст, тъй като те са абсолютно несъвместими с ОзВ. На изстрадалия от многогодишното усилване на НЕ човек, който цял живот е мислел, че ЗНС са избавление от страданието, му е крайно трудно да се откаже от тях. Понякога човек се „гмурка” в тези състояния, докато не му се доповръща, докато в него не се появи ярък стремеж към ОзВ, но дори и след това преодоляването на навика да му се иска да изпитва ЗНС е трудна задача.

На фона на ЗНС силно се проявява желанието за ПЕ, което често е наричано „желание за впечатления” („жвп”). В понятието „жвп” ще включим също така желанията за всички тези дейстивия, с чиято помощ човек се надява да изпита ПЕ – четенето на книга, гледането на филм, разговорите, а понякога даже и занимаването с „празна” практика, т.е. имитирането на практика чрез копиране на външните й форми (най-често срещаната форма на имитация – това са празните разговори за практиката).

За преодоляването на ЗНС и жвп аз ви съветвам максимално активно да използвате формалните практики – изразяването на желание [да изпитвам ОзВ] на глас, пораждането на ОзВ, емоционалната полировка и т.н. Формалните практики ще бъдат ефективни ако се правят поне 1000 акта на ден, оптимално в серии по 20-50-100 акта, като всяка серия завършва със свободно търсене на ОзВ, „вслушване” в ОзВ.