Ясно разсъдъчно мислене (ЯРМ)

Съдържание на главата:

02-02-01) ЯРМ е необходимо за постигането на непрекъснати ОзВ.

02-02-02) Освобождаване от думи-паразити. Пример с думата-паразит „полза”.

02-02-03) Принцип на изработка на значението на думите.

02-02-04) Утилизация на думите; примери за определения и отстраняване.

02-02-05) Четири етапа за достигане на ОзВ-Яснота.

02-02-01) Постигането на ЯРМ е едно от радостните желания, възникващи при отстраняването на НЕ. Освен това, то е необходимо за устойчивото проявяване на ОзВ, в т.ч. преживяването на Яснота. Ако ти мислиш концептуално, използвайки думи, които не обозначават конкретни възприятия, значи ти нямаш ясно различаване на възприятията, ти не можеш да разделяш възприятията на желани и нежелани, силните радостни желания няма да могат да се проявят, няма да насъпи промяна.

Човек, който се стреми към ЯРМ, сблъсквайки се с аргуманти в полза на една или друга гледни точки или ще ги разгледа, или не в зависимост от наличието на радостно желание в дадения момент; и ще остранява възникващите НЕ. Тъпият човек ще изпита и прояви възмущение, агресия, непреодолимо желание да възрази, отчуждение.

Човек, който се стреми към ЯРМ изпитва интерес към инвентаризация на своите концепции, проявява инициатива в тази работа, придирчиво разглежда своите гледни точки, за да се убеди дали са достатъчно обосновани.

Попитай обикновения човек за каквото си искаш и ти няма да чуеш отговор от типа на: „трябва да помисля“, или „нямам достатъчно информация, за това че да имам обоснована гледна точка“, или „и аз мислих за това и не можах да го разбера”, или поне „в дадения момент ми се струва…, тъй като имам еди-каква си информация”. Ти ще чуеш готова и безапелационна гледна точка по всеки въпрос, като се започне от наличието на живот на Марс и се завърши с ефективността на трихомониазата в борбата с колорадския бръмбар и въпросите за смисъла на живота. И ако ти опиташ да оспориш неговото мнение, особено пък аргументирано, то ще се сблъскаш с ярко НО.

Хората винаги всичко „знаят” и съвкупността от тези им представи представлява света, в който живеят. Да се разрушат концепциите никак не е лесно, тъй като всяка от тях е призрачна опора за задоволство, успокоеност, агресията и другите ни привични реакции. Разрушаването на концепциите може да се сравни с разплитащ се чорап – достатъчно е да направиш една дупка и от нея започват да се пускат бримки по цялата съвкупност от определените ни представи, което предизвиква силен страх – руши се светът! Хората страшно се страхуват да мислят искрено и последователно, та тогава ще им се наложи да се разделят с всичките си догми, гледни точки и да останат само с повече или по-малко аргументираните гледни точки, които във всеки един момент могат да се променят, ако се появи съществена допълнителна информация. Светът престава да бъде твърд и определен, той се превръща в тайна, около която е построена подвижна система от представи, опиращи се на наблюдения. И ти се чувстваш като измъкнат от уютното креватче. И чак когато се освободиш от концепциите, ти започваш да разбираш, че това е било не уютно креватче, а мрачен гроб.

Повечето хора ги мързи да мислят за това, те нямат желание да изпитват яснота, иска им се да получат редовната си доза наркотик (телевизор, храна, оргазъм или караница), да се напият с бира и да изпаднат в забрава до утрешния ден, когато, слава богу, вече няма да има време за мислене – трябва да се става и да се бяга на училище/работа. Така хората култивират и глупост, и тъпота. Глупостта – това е неспособност да се разсъждава последователно – недостигат концепции или навици. Тъпотата се състои в устойчивото нежелание да се разсъждава (даже на тема, по която човек обича да говори), придружено от агресивно-отбранителна позиция, изблици на НЕ, фрази от рода на „сега нямам настроение да разсъждавам”, „ти самия не разсъждаваш, а манипулираш с думите”, „всички ме разбират, само ти, не знам защо, не искаш” и т.н. Ако тъпият човек се съгласява с твоята гледна точка, то това е не защото е постигнал яснота, а защото иска да избегне конфликтната ситуация – това може лесно да се открие, като се изследват следващите му постъпки.

Общоразпространено е мнението, че животът е сложен и объркан и че е практически невъзможно да разбереш защо и как. И ако отидеш в библиотеката и отвориш книга на популярен философ, какво ще видиш? Монада, иманентност, справедливост, съзнание, подсъзнание, надсъзнание, еманация, бог, добро, зло, полза, вреда… – терминологична вакханалия. Термините се натрупват един варху друг без всякакво ясно определение каква конкретна съвкупност от възприятия обозначава този или онзи термин.

Този, който се стреми към ЯРМ отначало фиксира възприятието или съвкупността от възприятия, след това я обозначава с определен термин. Тъпият човек използва термините без да се замисля за това, какви конкретно съзкупности от възприятия обозначава с тях. В крайна сметка става каша, бъркотия, която се нарича „съчинения на философите”, всеобща убеденост в това, че законите на развитието на психическия живот на човек са адски сложни и объркани. Но всъщност това не е така. Те са изключително прости. Хората блуждаят из най- простите неща единствено защото вярват в неизбежността на блуждаенето и „пътеводителите” (книгите по „езотерика” и философия) ги объркват още повече. А да започнат сами да разсъждават, като се опират на анализа на възприятията ги е страх… как така ще мисля сам??? Как такива големи умове не са стигнали да ясно разбиране за нещата, ако това е толкова просто? Какво излиза – аз ли съм толкова умна или те са толкова тъпи? Да, те са тъпи. Те не са могли да намерят пътя, а ти можеш да го намериш – дори само заради това, че четеш тази книга, която е пътеводител към Ясно съзнание. Ти имаш шанс и как ще го използваш зависи само от теб.

По този начин, по пътя към ЯРМ е необходимо да се търсят обосновани разсъжвения. Изглежда банално. На всички е ясно, че ако изказваш мнение, то то трябва да бъде обосновано. Но не, всички смятат себе си за напълно здравомислещи хора и започването на такава работа означава да признаят, че са хора, които не знаят елементарни неща. Ето и Вася знае какво е „насилие” и питай Таня и тя ще ти каже какво е това „добър”, а аз какво: да не би да съм най-тъпия? Разговарял съм с много професионални мислители – математици, физици, икономисти, юристи, философи, психолози и др. Мислех си, кой, ако не те трябва да носят знамето на ясното ислене? Но парадоксът се заключава в това, че „мислителите” се вбесяват когато ги питаш за неща, за които аз говоря тук – „защо да е виновен мъжът, зарязал жена си” или какво е това „справедливост”? И това е така, защото те не са никакви мислители, те просто се носят по течението на привичните договорености, както и всички други хора.

Вземи коя да е книга на всепризнат мислител. Кой ти харесва най-много? Хайдегер? Хегел? Хосе Ортега и Гасет? Кант? Шопенхауер? Можеш ли да намериш там поне един абзац без плашещи неща като „иманентност” и „трансцендентност”? Погледни филофския речник, където са обяснени тези термини. Та това е просто електрически стол! Изпитваш шок от потока безсмислени думи. Разбира се, ако искаш да вземеш изпит по философия, то не казвай на преподавателя си, че не разбираш думите „имамнентен” и „трансцендентен”и че обяснението в учебника „иманентен – вътрешно присъщ на явлението, предмета, процеса”, „трансцендентен – недостъпен запознанието, намиращ се от другата страна на опита” на теб нищо не ти обяснява, защото ти нямш възприятия „вътрешно присъщ” и „от зругата страна на опита” – в този случай теб те чака присъда „тъп и безперспективен”. Ти знаеш ли какво е „трансцендентно понятие“? Това са така наречените „пределно общи понятия” – „добро, истина, битие” и т.н. Вместо да нарекат тези думи безсмислени са ги нарекли „пределно общи”, а за да не се замислят хората мнгого-много са забили в мозъка като пирон термина „трансцендентен”.

Погледни с какъв приетет се отнасят към „философията” и „езотериката”! ако ти видиш кошмарна смес от неразбираеми думи, то вместо с недоумение да попиташ „а къде е ясното определение на тези термини?“, ти затваряш книгата с мисълта: „да…гигант…не е за моя ум…” В учебника по физика също има много неразбираеми думи, но физиката е построена върху логични умозаключения и анализи на наблюдения и всеки използван там термин задължително е определен – ако не в този учебник, то в предишния. Представи си такава фраза в учебника по физика: „атомът – това е когато веществото се представя пред нас в неговото вътрешно присъщо качество”. Идиотско? Но във философията мъглявостта в разсъжвенията е станала правило и тя е изведена в ранг на закон на природата.

Ние сме затънали в безсмислени думи и концепции, построени върху тези термини и всичко това задушава проявленията на ЯРМ и ОзВ.

02-02-02) очистването от думите-паразити е необходимо за постигането на ЯРМ, тъй като използването на думи, които не ознават конкретна съвкупност от възприятия е категорично несъвместимо н ЯРМ. Представи си инженер, който оперира със символи, чийто смисъл му е неизвестен. Той никога няма да построи нищо.

Отстраняването на думите-паразити маже да се съпровожда от жалост, чувство за загуба, защото тяхното изключване води до невъзможност да се поддържат концепции, които включват тези думи като своя основна съставна част. Освен това, използването на думи с неопределено значение дава възможност да се жонглира с тях, да се намират безкрайни противоречия, обърквайки се в разсъжденията, а всичко това носи впечатления, от които ти сега се лишаваш. Работата с думите-паразити аз ще разгледам по-подробно в следващите параграфи, а сега ще приведа пример с разбора на думата „полза”.

Това понятие може да се разглежда в два аспекта – като полза „изобщо” и като полза в рамките на определен разглеждан процес. Хората използват този термин и в двата случая.

Говорейки за ползата изобщо, ние предполагаме, че някакъв процес може да бъде завършен окончетално и без последствия. Но всяко събитие винаги има последствия, за които ние не можем да знаем нищо, защото понятието „полза въобще” е лишено от смисъл. Това е елементарно затова ще приведа само два примера.

Например, аз съз заработил пари и смятам, че това е „добре”, „полезно”, тъй като мога да ги изхарча за „полезни“ и приятни действия. Обаче, това не е така. Дали ще купя къща или ще отида на пътешествие, ще ги подаря или ще ги внеса в банка, това неизбежно ще промени хода на живота ми и ще породи последващи събития. Говоря за това, че да получиш много пари – това е „полезно”. И ние предполагаме, че последващите събития ще бъдат изключително приятни, желани, или поне приятното ще бъде повече, отколкото ако не сме били получили тези пари. Ако това беше така, то всяко събитие „полезно въобще” би било средство за необратимо подобряване на живота. Ако парите бяха „полезни въобще”, то тогава богатите биха били по-щастливи от бедните. Не е нужно да си много прозорлив, за да видиш, че това не е така. Промянята на начина на живот не променя неговото качество – едни грижи и страдания се сменят с други, често даже още по-големи.

Друг пример – аз започнах да бягам, да плувам, тялото ми стана силно, а здравето ми – по-устойчиво, прибавиха ми се сили. Всеки ще каже, че това се „полезни” промени и въпреки това, това не вярно. Ако това беше така, то хората с крепко здраве щяха да бъдат по-щастливи от тези, кито страдат от болести. Очевидно, това не е така. Бягах в гората и си счупих крака. Станах по-енергичен, започнах собствен бизнес и изгорях. Станах по-здрав, заминах на пътешествие в Индия и хванах тиф. Отидох да бягам в гората, не отидох на кино и не срещнах момичето, с което би ми било така добре… и така нататък. Ние никога не знаем до какви последствия ще дове едно или друго обстоятелство. Намерих пари – „полза”. Започнах бизнес и „изгорях” – „вреда”. От отчаяние отидох в гората да се обеся и срещнах любимото момиче – „все пак беше добре”. Момичето се оказа гаднярка – „не, все пак всичко е било напразно”. Затова пък баща й се оказа прекрасен човек и ме взе при себе си в катедрата – „все пак беше добре”. Ама от мен не става учен, изгониха ме от катедрата – „лошо”. Като загърбих „учеността си”, аз открих, че получавам удоволствие от нещо друго – „добре” и така нататък – безкраен е кръговратът на събитията и няма нито едно такова, което по продварителен план би могло да ни донесе щастие, защото щастието не е в това как и какво има около нас, а в изпитването на възприятия, които ти харесват.

Никаква „полза” не съществува и тогава, когато се опитваме да я сложим в определени рамки.

Да разгледаме „ползата за здравето”. Ако си болен, то да започнеш да пиеш теблетки по лекарско предписание се счита за „полезно”. И аз самият ще глътна таблетка, ако се разболея, защото смятам, че това ще увеличи вероятността да оздравея. Но е грешно да се счита, че това е „полезно за здравето”, тъй като това означава да предполагащ, че имаш абсолютно пълна и абсолютно достоверна информация за това как влияят тези таблекти именно на теб и именно в дадения случай, нямат ли странични нежелани последствия. А такава информация няма и никога няма да има. Парацетамолът се е смятал много години за ефективно средство срещу простудни заболявания и чак неотдавна се изясни, че има негативно действие върху черния дроб. Апендиксът и сливиците вълго време са се считали за ненужни части на тялото, така че на децата са ги махали предварително. По-късно е станало ясно, че и едното и другото имат съществена роля в имунната система. Нито за едно лекарство не може да се твърди, че е изучено до край. Гигантска фармацевтична корпорация може с години да произвежда някое лекарство, като го разпространява по целия свят, след което да бъде открито, че то провокира развитието на рак – такива примери има доста. Това нищо не променя във фактите, че ти пиеш аспирин при температура и левомицитин при дизентерия: Ти си избрала да постъпваш така и получаваш резултат, който те устройва, но „полезно” ли е това или не – не е ясно, тъй като думата „полза” означава някакво „благо”, а кое за тялото в дадения случая е „благо” и как да се измери това „благо” не е ясно. Тяло, което е наблъскано с лекарства губи способността си за самостоятелна съпротива и изисква още повече таблетки и то по-често и когато имаш висока температура, то се налага да решаваш – да я сваляш с антибиотици (които ще намялат имунитета, отровят стомаха, ще ударят черния дроб) или да се измъкваш сама (и да рискуваш даполучеш усложнеие, да боледуваш по-дълго). Обикновеният човек взима решение в зависимост от това какво концептуално счита за „полезно”. Човек, който е отстранил концепцията за „ползата” ще вземе предвид дастъпната му информация, след което ще постъпи в съответствие с радостните си желания. В резултат от такава политика се открива това, което ние наричаме „физическо тяло”, това не е безпомощно и тъпо дърво, за което е необходимо да се полагат постоянни грижи, както ненормалната майка се грижи за детето си, регламентирайки всяко негово дейстиве. Следвайки радостните си желания, ти откриваш нов свят на удивително приятно усещания, резониращи с ОзВ.

Да разгледаме „ползата за бизнеса”. Навярно на всички е „ясно”, че за бизнеса е „полезно” да има доход. А статистиката показва, че 80% от банкрутите настъпват именно в резултат от ръста на фирмата, тъй като тя става заложник на своя ръст: малката фирма е заемала своята ниша, а за голямата фирма ниша може и да не се намери; ръководителите, които са били компетентни за малкия мащаб, могат да се окажат некомпетентни за големия; необходимо е да се промени структурата на бизнеса, да се наемат нови хора и да се обучат, да се разшири счетоводството, да се премине към нова схема на данъчно облагане, да се търси ново помещение, да се бори с нови, по-мощни конкуренти, излиза вапросът за управлението, бюрокрацията и т.н и т.н… и това, което сте очаквали и това, което даже не сте си и представяли, но път назад вече няма. А още собствениците могат просто да почиват на старите лаври, от което фирмата бързо да фалира.

Няма „полза за работата”, тъй като говорейки за „полза за работата” ние подразбираме, че след като „ползата” вече е налице, то „работата“ винаги ще бъде в „най-добро” състояние, което се опровергава от опита. Всяко действие, което смятаме за „полезно” води след себе си редица от най-различни последствия и като говорим за неговата „полезност”, ние по този начин твърдим, че всички последващи събития също ще бъдат „полезни”. Т. е. ако моята фирма е заработила малко пари, то според тази логика това ще доведе до необратим ръст на фирмата, независимо от нищо друго. А как може да се нарече нещо „полезно”, ако то води в крайна сметка до бог знае какво?

Да разгледаме сега ползата в рамките на конкретен отрязък от време. Може да се каже, че аз не знам как ще се подредят нещата ми в бъдеще, но знам, че в дадения момент за фирмата е „полезно” да изкара повечко пари, затова аз няма да разсъждавам за високи материи, а ще направя това, което в настоящия момент ще донесе доход на моята фирма – ще увеличи банковата сметка и кредитоспособността, ще вдигне рейтинга, ще се увеличи доверието на потребителите към търговската марка, цената на акциите ще се вдигне, а всичко това са и критериите, според които дадената операция е била „полезна“. Като правя едно след друго „полезни сега” действия аз ще водя фирмата към развитие и разцвет. Именно така и постъпват хората – определят критериите за „полезно” и извършват действия, забравяйки при това, че тези критерии са само инструменти, позволяващи да се постигне съответствие на даденото действие с общоприетата концепция за „ползата”, но тези концепции не са нещо вечно, истинско, те се намират в постоянно движение. Един модел на икономическа ефективност се сменя с друг, така че няма никаква „полза” и тук има само действия, насочени към достигане на поставените цели.

Позицията на човек, освободен от концепцията за „ползата” е такава: аз искам да постигна някаква цел и аз взимам предвид информацията и искам да ивърша съответните дейстивя. Такава позиция обезпечава абсолютна гъвкавост, яснота в своите радостни желания и възможността да ги следваш, освобождаване от механични, безрадостни дейстивя.

02-02-03) Ние използваме думи, чийто смисъл е толкова размит, че в резултат само понякога се случва да ни разберат и ние сами себе си да разберем. Аз не искам да придавам на думите абсолютно точнозначение, но тъй като това а) е принципно невъзможно поради условността на всички граници и б) не е необходимо за моите цели. Аз искам само да уточнявам значенията на думите до толкова, до колкото това позволява да реализирам желанията си, такива като желание за яснота, желание за обмяна на опит с други практикуващи и т.н. С отстъпването на позициите на „птичия“ език на езика, по-точно отразяващ възприятията, възниква желание за осъществяване на по-нататъшно очистване на езика.

Метод на изработване на значенията на термините:

• Давам определение на термина.
• Съставям десет – двадесет словосъчетания, в които аз по-рано съм използвал този термин.
• Вместо термина слагам своето определение и гледам става ли смисълът на фразата такъв, какъвто аз съм искал да ви го предам.
• Ако в болшинстаото случаи смисълът на фразата става по-точен, то аз смятам, че използването на термина в даденото значение е целесъобразно. В останалото меншинство фрази, чийто смисъл е станал по-малко точен, аз ще използвам други термини.

Примерите виж по-нататък. Може да възникне въпросът – как, например, давам определение на думата „аргумент”, като използвам все още неопределени думи като „резултат”, „наблюдение”? Излиза, че аз определям чрез неопределеното? Аз не се занимавам с математика и физика, аз се занимавам с практическа дисциплина – инженеринг на възприятията. Нямам желание да защитавам дисертация, да получа премия или да стана „учен”, затова мен не ме интересуват постигането на абстрактни цели, решаването на абстрактни задачи, посторяването на красиви теории и аксиоматични системи. Мен ме интересува една конкретна задача – получаването на все по-голямо и по-голямо удоволствие, в това число и удоволствие от яснотата и аз получавам по-голямо удоволствие тогава, когато започвам да използвам дума, която в резултат на моите изследвания е получила съществено по-голяма конкретност. Подчертавам – не „изчерпваща”, не „абсолютна”,а „съществено по-голяма”. Тези хора, които уж търсят „абсолютната яснота” и пренебрегват конкретните стъпки към постигането на все по-голяма междинна яснота, в крайна сметка остават безнадеждно тъпи, както и тези , които не искат да отстраняват НЕ, а „търсят” „абсолютно просветление” и в резултат остават ненавиждаща купчина разлагаща се биомаса.

Когато дам определение на термина и започна да го използвам, то откривам следното:

а) Възниква съществено по-голяма яснота, точност на израза, повишава се степента на взаимното разбиране със събеседника, не е необходимо да се прибягва до безкрайни уточнения, връщане назад и т.н.

б) По-лесно се отдават анализа и синтеза, т.е. процеса на произволно раздробяване на явленията на съвкупности от елементи и процеса на откриване на взаимовръзки между тях (което вади на повърхността позитивното влияние на разсъдъчната яснота върху еволюцията на съмнението).

г) Получавам по-голямо удоволствие от процеса на мислене, възниква по-ясен резонанс на ЯРМ и най-различни ОзВ.

д) Получавам по-голяма удоволствие от такива последствия на настъпваща яснота като способността по-точно да планирам и осъществявам реализацията на радостните желания, което води до тяхното проявяване, усилване и еволюция.

е) Работата по изчистването на езика лежи в руслото на практиката на уплътняването – вж. раздела „Стратегия на ефективната практика”.

Ако аз, ръководейки се от аргументи от „академичен” характер бих започнал отначало да определям думите „аз”, „резултат”, „харесва ми”, „удоволствие”, то в крайна сметка не бих могъл да дам по-точно определение на думите, които сега използвам, бих изпаднал в прострация, на в крайна сметка ВСЕ ПАК щях да използвам думите в предишнотоим размито значение, тай като моите желания няма къде да се дянат, в това число и радостните (например, желанието да разговарям), за реализацията на които би ми се наложило да използвам тези думи. Затова аз се движа от по-малката яснота към по-голямата, от по-малкото удоволствие към по-голямото. В резултат на това, че аз давам по-точно определение на използваната дума, аз получавам желания резултат, независимо от това, че определението от своя страна се състои от неопределени думи. Ако в бъдеще възникне желание да дам определение на думата „резултат”, аз ще се върна към определението на думата „аргумент” и или ще го поправя, или ще започна да го разбирам с още по-голяма яснота. Даже думата „стол” не можем да определим точно, тъй като няма никаква ясна граница между стола и всеки един друг предмет – има столове във вид на табуретки, например, столът може да бъде направен безкрайно отличаващ се от плоскостта на четири крачета, така, че на човек даже да не му дойде на ум да нарече предмета „стол”. И въпреки това когато казваме „стол”имаме предвид хоризонтална дъска на крачета, ние много по-ясно си представяме за какво говорим, отколкото тогава, когато говорим за „божи план”. Думата „дрехи” ни е ясна много повече, отколкото ни е била ясна думата „удобен”, когато тя се е използваше навсякъде, а не само за обозначаване на приятни физически усещания, затова определяйки дамата „удобен” така, както съм го направил по-долу, аз сведох нивото на неяснота на думата „удобен” до нивото на неяснота на думата „дрехи”, което мен сега напълно ме устройва, тъй като не ми пречи да реализирам радостните си желания.

В процеса на изчистване на езика, възникват, разбира се, препятствия, например:

а) първоначална прострация – желание да се заобиколи този въпрос, да се отложи за после, тъй като хич не ти се иска да започваш да внимаваш за речта си, да полагаш усилия и да се изпълзиш от тъпотата, иска ти се да вървиш по привичното русло на употребата на думите, не ти се иска да уплътняваш своята внимателност, защото ще трябва постоянно да следиш езика си.

б) скептични мисли от рода на:

*) „това е безкрайна работа” (тази скептична мисъл отстлабва с напредването на работата и дума след дума думите придобиват по-точни значения и влизат в твоя речник в новите си значения и стават ясно, че независимо от това кога ще бъде завършена работата, аз в този момент вече получавам желаните резултати – започвам да изпитвам по-голямо удоволстиве от този процес и т.н.)

*) „постигането на яснота е невъзможно – все едно всичко ще си остане неясно“ – тази скептична мисъл също отслабва с изпълняването на практиката.

*) „все едно останалите хора нямада ме разбират, та те нямат намерение да използват твоите определения” – тази мисъл е лишена от основания, тъй като метода на избора предполага, че хората, с които ти разговаряш ще те разбират както и преди в съответствие с тяхното ниво на яснота по отношение на този термин и в никакъв случай по-лошо от преди, а ако ти им обясниш какво имаш предвид, то те ще имат възможност да те разберат по-добре.

02-02-04) Някои думи имат 100% паразитен характер, т.е. изразяват изключително морални категории, лишени от каквато и да било конкретика. Такива думи аз искам нъпълно да изключа от своята реч – например думите „лошо” и „добро”. Употребявайки такива думи, хората никога нямат предвид нещо конкретно, а изразяват само своето позитивно или негативно отношение. „Ти си постъпил лошо” – и какво може да означава това? Че ми се е искало по друг начин? Че съм загубил това, което съм искал да имам? Че сега изпитвам физическа болка? Че съм започнал да изпитвам едни или други НЕ? Каквото ви хрумне – никой не се замисля за това.

Другите думи, макар и да имат размито значение и често да се използват без мисъл, но понякога хората ги разбират като нещо конкретно, макар и всеки път различно – на някои такива думи може да се придаде определеност, ако ограничим тяхната употреба само в някоя област – например виж употребата на думата „удобен” – аз определих областта на употреба на тази дума в сферата на възникване на приятни (физически) усещания, а във всички останали случаи аз ще подбирам други термини и накрая ще получа желаното освобождаване от бъркотията.

Разбира се, аз искам напълно да отстраня от речта си класическите думи-паразити („д-паразити”), комуникативни паразити („к-паразити“) и жаргонни думи, обслужващи НЕ.

Под д-паразити аз разбирам цялата съвкупност от натрапчиви думички: „ами”, „нали”, като че”, „то ест”, „значи”, „по принцип”, „като цяло”, в това число и наукообразните жаргонни думи: „всъщност”, „бих искал да кажа, че”, „да, но”, „можем да смятаме, че” и т.н.

Под к-паразити аз имам предвид съвкупността от фонетични натрапчиви звуци, които не са думи. Като правило на самия човек му е трудно не само да ги отстрани, но даже и даги открие. Много от муцуните даже след година интензивна практика могат с изумление да открият, че независимо от целия прогрес в развитието на тяхната внимателност те дори не са се досещали, че постоянно използват комуникативни паразити. Примери:

*) леко удвояване на началната съгласна на първата дума във фразата: „ттова, което искам да кажа…”

*) по-силно от обикновеното притваряне на очите в началото на произнасянето на фразата

*) по-широко от обикновеното отваряне (опулавне) на очите

*) удължаване на последната гласна между частите на фразата: „аз мисля, че шааа …..”

*) разни „е…..”, „м….” между фразите

*) действително безкрайния списък на различните натрапчиви движения по време на речта – разнообразни изкривявания на мимиката, почесвания, протягания – изобщо най-различни движения с всички части на тялото и др.

Жаргонните думи – това са думи, заменящи обикновените думи и съпътстващи изразяването на една или друга НЕ, която в края на краяищата до такава степен се сраства с думата, че престава да бъде забелязвана. Например вместо „ям” може да се каже „плюскам” , вместо „око” – „дзъркел”, вместо „момче” – „пич” и т.н. Тук влизат и безкрайните „готино”, „супер”, „страхотно” и т.н.

Негативните последствия от използването на паразитите не се ограничава само с настъпването на тъпота и неспособност да се различават възприятията (един любител на жаргонните думи написа за своя проблем така: „изпаднах в прострация след като се опитах да водя ежедневна фиксация, осъзнах, че просто не разбирам от възприятия и не знам какво да фиксирам. Всичко ми се слива в един стремителен поток, в непрогледно блато.”) Проблемът още е и в това, че ВСЕКИ паразит неотвратимо е скрепен с изблик на НЕ, която той е призван да обслужва и поддържа. Именно НЕ са причината за това, че човек е започнал да използва паразитни думи, затова безусловното отстраняване на паразитите ще доведе до сериозен удар по непрекъснатия поток от „дребни” изблици на НЕ, които са отговорни за гъстия, непркъснат, всеотравящ и често незабележим поради своята привичност негативен фон.

Отстраняването на паразитите води до ярък ефект при достигането на по-голяма яснота.

Примери за определения на думи:

Аргументи – фрази, които 1) со построени ясно и непротиворечиво, 2) описват наблюдения и резултатите от техния анализ, имащи отношение към обсъжданата тема, 3) изразяват определена позиция – съгласие, несъгласие, частично съгласие, допълнение, нова гледна точка, поправка и т.н.

(Не/) Целесъобразен (синоними – (не/)функционален, (не/)ефективен ) – такъв, по отношение на когото има основания да се предполага, че неговата употреба ще (или няма да) увеличи вероятността да се получи резултат.

Позитивен (/негативен) – такъв, по отношение на когото има основания да се предполага, че влиянието му ще/няма да увеличи вероятността да се получи резултат.

Лъжа – раелизация на желанието да се изкриви фиксацията на своите възприятия (независимо от метода – изместване на акцента, внасяне на размитост, неяснота, пряка замяна и пр.), което е мотивирано от НЕ или концепции. Най-често това е желание да направиш впечатление, безпокойство, чувство за непълноценност, чувство за собствена значимост и т.н.

Правдивост – механично желание да потиснеш механичното желание да изкривиш информацията за своите възприятия.

Искреност – радостно желание да различаваш възприятията.

Предположение – умозаключение, извод за високата вероятност на нещо, опиращо се на конкретни основания във вид на ред наблюдения и на известни закономерности.

Конструктивен – състоящ се от свидетелства за наблюдения, препратки към известни закономерности, имащи отношение към изясняването на обсъждания въпрос.

Адекватен – съответстващ на наличните по този въпрос предположения и знания.

Оптимален – такъв, чието използване с висока вероятност, базираща се на известни закономерности, ще доведе до такова по характер достижение на желания резултат, което се явява най-желания вариант – например, по най-бърз начин или по най-всеобхватен начин (в зависимост от това, какво именно искам: по-бързо или по-пълно решаване на въпроса), т.е. „оптимален” – това е целесъобразен.

Удобен – такъв, при чието изполване не възникват неприятни усещания (физически). Когато не става дума именно за неприятните усещания, то думата „удобен” не се използва.

Тъп – лишен от разсъдъчна яснота в резултат от влиянието на НЕ или ПЕ, а не в резултат от отсъствието на необходимата тренировка или налична информация.

Грешка – лъжливо умозаключение, произтичащо в резултат от отсъствието на необходимата тренировка или информация, а не в резултат от влиянието на НЕ.

Прост – такъв, при използването на когото аз не се сблъсквам с трудности.

(Например – „прост критерий”. Преди ние бихме могли в тази ситуация да говорим за „удобен”, „адекватен”, „функционален”, „добър” и пр., в резултат на което нито на нас, нито на събеседника не става изчерпателно ясно за какво иде реч).

Мога – има начин да извърша целесъобразни действия, които с висока вероятност ще ме доведат до целта. (т.е. тук ние отделяме техническата възможност от произвола, поправяйки смесването, което присъства в такъв, например, въпрос: „Мога ли да те видя утре?” Фразата „аз не мога да отстраня НЕ” също така става безсмислена, тъй като техническа възможност за отстраняване на НЕ има винаги – това е само въпрос на твоето желание, тъй че сега фразата ще звучи така „аз не искам да отстранявам НЕ”. Яснотата настъпва, но някаква не много приятна яснота, а? :) Така и ти се иска да я загърбиш. Думите „можеш”, „”възможност” получават съответния смисъл).

Безразлично – няма значими предпочитания по отношение на този избор, за който става въпрос.

Премълчаване – неизказване на своята позиция (своето отношение), или неозвучаване на информацията за своите възприятия поради НЕ (например, притеснения за мнението на другите хора) и отсъствие на желание за искреност.

Използване на (човек) – реализиране на своите желания по отношение на човек или с негово участие, възползвайки се от факта, че той не заявява открито и настойчиво своето нежелание за това, което правиш ти и при това 1) не се интересуваш от това защо човекът не ти от казва: защото се страхува да откаже, или се притеснява, или не чак толкова не иска и т.н. и 2) не заявяваш на този човек открито, чи ти искаш да реализираш своето желание, възползвайки се от това, че той не ти отказва и теб не те интересува защо именно той не ти отказва.

Ефективен (синоним: резултативен) – такъв, чието използване или употреба са довели до желания резултат.

Безупречност – такъв начин на действие, който по оптимален начин те води до желания резултат.

Обида – самосъжаление + агресия, желание да отмъстиш.

Свирепост – ЧСЗ + агресия + злорадство + желание да унижиш, да накажеш, да направиш за смях.

Необходим (за достигането на някаква цел при дадените обстоятелства) – такъв, без който по мнението на говорещия не може да се мине, ако поставеш пред себе си някаква цел и се намираш при това в дадените обстоятелства. Например: „за да не се нагълташ при гмуркане е необходимо да набереш въздух, да зазържиш дишането си и да не дишаш под водата“. При това, разбира се, се подразбира, че в случай на промяна на обстоятелствата задържането на дишането вече няма да бъде необходимо (например, ако на разположение се окаже акваланг), т.е. „може да се мине и без да задържеш дишането си”.

Затъване в НЕ – съвкупност от възприятия: 1) желание да отстраняваш НЕ, 2) НЕ с различна интензивност, 3) кратки и бързи проблясъци на ОзВ.

Сваляне на НЕ – бързо (по-малко от 2-3 сек.) отслабване на интензивността на НЕ в резултат на приложените усилия за отстраняване на НЕ.

Умора – съвкупност ог физически усещания, възникващи след продължителни или интензивни физически натоварвания. Често се съпровожда от желание да прекратиш за определено време за изпитваш физически натоварвания въобще или натоварвания от определен тип (например, очите ми се умориха от дълго четене). Напълно съвместима с ОзВ. Муцуните използват думата „умора” само да означат физически усещания. В други случаи муцуните предпочитат да казват „вялост”, „негативно енергетично състияние – НЕС” и т.н., тъй като когато вместо „вялост” казвот „умора”, то това оправдава наличието на НЕС – видите ли, това не е просто вялост, а „аз съм уморен”.

Отдих – реализация на желанието да прекратиш за известно време физическите натоварвания, възникнало в резултат от умората. Муцуните използват тази дума само тогава, когато става въпрос за физическа умора, за да не се самозалъгват, за да не изпадат в помрачения – вялост, доволство, отпуснатост.

По-точен и пълен списък на термините вж. в глава „Термини”.

Примери за думи, които отиват на боклука:

„Полза”. Няма никакъв начин да разберем какво ще се случи в бъдеще като следствие от това действие, което се нарича полезно. И някои от последствията могат да бъдат определени от теб самата като нежелани. Понякога думата „полезен” се използва в значение на „позитивен” или „целесъобразен” и именно тези термини аз избирам да употребявам в подобни случаи, макар и само за това, че те не се асоциират толкова твърдо с морални категории, т.е. с думи, изразяващи някакво абсолютно „добро” или „лошо”. Производни – също вън: „полезен”, „безполезен” (макар думата „безполезен” най-често да означава не „лош в абсолютния смисъл”, а именно нецелесъобразен, но аз все пак се отказвам от използването на тази дума, за да не развъждам дубликати без нужда и за да не реанимирам даже сянка на тази зараза – думата „полза”).

„Помощ”. Тази дума също се използва в абсолютно значение на нещо „добро” и когато човек „помага”, той мисли, че прави безусловно „добро”действие. Ако аз искам да изкопая яма, а някой идва и „помага”, то това означава, че той е поставил пред себе си цел да изкопае яма само за това, че аз я копая. При това той не се интересува – може на мен да ми харесва сам да си я копая, а може пък обратно – на мен ми е тежко и по средата ще се замисля: а наистина ли искам да я изкопая или просто се заставям заради някаква концепция и т.н. Пак излиза, че „помощта” често апелира към някаква абстрактна „полза“.

Например, човек може да иска да пие водка, а ти да изхвърлиш неговата бутилка, т.е. да вървиш против неговите желания, но също да наричаш това „помощ”. Съветските войски през 39-та заедно с немските фашисти са разкъсали на две части Полша, обявили са война на Финландия, след войната са влезли в Унгария, Чехословакия, окупирали са Прибалтика – и всичко това също са наричали „помощ”. Доносниците са „помагали” на съветската власт да затваря в лагери хората с различно мислене, съветските комунисти са „помагали” на „братските народи” поддържайки диктаторски режими в Югославия, в Куба, а китайците и досега „помагат” на тибетския народ да се освободи от отровата на будизма – кръвта на милион и половина убити тибетски монаси още не ги е наситила. Думата „помощ” хората използват затова, защото тази дума няма ясно значение и всяко действие можеш да наречеш „помощ”, опитвайки се да предизвикаш към себе си позитивно отношение, тъй като има концепция за това, че „помощта – това е добро“.

Предлагам да използваме думата „съдействие”. Какво е това „съдействие” – ясно. Човек нещо прави, заявявайки какво прави и че иска да го прави и иска да получи резултат и ти, от своя страна, правиш така, че той да може да получи този резултат. Тук всичко е дъстатъчно ясно.

„Нужно”. Зараза от най-висша степен! Синонимите – също на боклука: „трябва”, „длъжен съм”, „следва да се направи нещо”, „струва си”, „налага се”.

„Взаимодейстиве”. Под тази дума обикновено разбират крайно размита и неясна съвкупност от възможни и невъзможни начини за обмяна на информация – дотолкова размита, че е невъзможно да се ползва. Отстраняването на тази дума няма да доведе до изясняване на проблема, тъй като всеки от възможните начини на обмяна на информация има собствено обозначение и при желание може лесно да се групират, да се дадат на тези групи собствени обозначения и да се използват. Синонимите – също на боклука: „общуване“ ( ние пообщувахме“ – как да разбираме това? Поговорихме? Обменихме реплики от типа „здрасти – чао”? Изчукахме се? Обменихме резултати от изследването на концепции? Обменихме погледи?…) Производна – да общувам.

„Лош”. Антонимът също – вън: „добър”. „Уместен” – и тази дума отива там.

„Функционален”. Звучи твърде наукообразно, тя е синоном на думата „целесъобразен”.

„Приятел”, „дружба”, „близък (човек)”, „близост”. Думи, напълно лишени от всякаква конкретика. Като че ли така обозначават някаква пределно размита степен на лоялност на хората един към друг, но най-често изразяват просто навик, свикване един с друг, съпроводена съвсем не от лоялност и симпатия, а често даже от неприязън и ненавист.

„Неутрален”. Синоним на „безразличен”.

„Впечатления”. Синоним на термина „позитивни емоции”, затова заминава на боклука. Когато човек говори, то получава впечатления от НЕ, от страданията, това означава, че той изпитва НЕ, които са примесени с ПЕ. Например, той може да страда от ревност и да си представя как след това момичето му ще съжали, когато разбере че го е заменила за настоящия идиот, т.е. ще изпитва злорадство, желание за мъст. Ако той казва, че получава впечатление от шах, това значи, че той изпитва, например, самодоволство или потиска сивотата и т.н.

„Удоволствие” – това е термин, с който се обозначава много широк спектър от възприятия: от ПЕ до сексуална наслада, затова го изпращаме на боклука, когато се използва без конкретен контекст. „Харесва ми” – също.

„Важно”- Изразява някакво абсолютно значение, както и думата „полза”. На боклука.

„Разумно” – Съответства на приличието? Съответства на наличните предположения и знания – за това си и има „адекватно”. Съответства на концеппциите на събеседника –най-често. На боклука. „Оправдано” – също.

„Приятен” – Тази дума също изразява безкрайно размит спектър от значения: телесна насалада, несвързана със секса, свързана със секса, ПЕ, ОзВ – всичко, към което човек в момента има положително отношение. „Неприятен” – също на боклука.

„Смисъл” – на боклука! Ако става въпрос за значението на думата или изречението, то може, защото значи „какво означава, какво обозначава“. „Безсмислено“ – на боклука.

Отделен момент е отстраняването на словосъчетания, абсурдни от гледна точка на практиката, т.е. такива, които укрепват лъжливите интерпретации. Когато една муцуна продължава да използва такива изрази в своята реч, то тя по този начин сама се връща обратно в блатото. Към тези словосъчетания се отнасят:

„Предизвиква НЕ”. Типична фраза: „неговата грубост предизвика у мен раздразнение”. Вариант за замяна: „той не беше вежлив и аз изпитах раздразнение”. Или даже още по-точен: „той беше груб и аз поисках да изпитам и изпитах раздразнение”.

„НФ продължава”. Типична фраза: „НФ продължи дълго”. Излиза, че не аз го поддържам, а „той сам” се поддържа без мое участие, а аз съм жертва. Вариант за замяна: „аз дълго изпитвах НФ” или по-точно: ”аз дълго исках да изпитвам и изпитвах НФ”.

„Не стана” (да отстраня НЕ и прочие). Ако не е станало, ако не се е получило да отстраниш НЕ, то това всъщност означава, че не си го поискал достатъчно силно и желанието да изпитваш НЕ е било по-силно от желанието да я отстраниш. Вариант: „желанието да изпитвам НЕ беше по-силно от желанието да я отстраня”.

02-02-05) Аз считам за целесъобразно да отделя четири етапа за достигане на ОзВ-Яснота (по-нататък просто „Яснота” – ще пиша тази дума с главна буква, за да се отличава от разсъдъчната яснота).

1) Запомняне

2) Тренировка по разсъждаване

3) Формални практики

4) Интеграция в поведението

1) Запомнянето се състои в това, че практикуващият се запознава с информацията и я запомня – например, той запомня, че може да се определят четири етапа на достигането на яснота, какви са те, какви формални практики съществуват, какво се нарича интерграция в поведението и т.н.

2) Може да прочетете за това, че няма такова възприятие „аз”, може да се съгласите с това и… да продължавате да живеете така, както и преди. Болшинството хора така иправят – четат, съгласяват се или не се съгласяват и продължават да живеят без да си дават сметка, че нищо не се е променило в живота им. Тренировката по разсъждаване способства за всестранния анализ на този въпрос. Много е ефективно да се провежда заедно с опитни практикуващи, като се сменяте – единия защитава концепцията „аз съществувам”, а другият я опровергава. Участието на опитен практикуващ позволява бързо да се осъществи този етап, тъй като често разглежданата концепция толкова здраво е вкоренена в човека, че на него и на ум не му идва да погледне на въпроса от някаква неочаквана страна.

3) Формалните практики укрепват възникналата разсъдъчна яснота. Сред тези практики са:

А) многократно многочасово повторяне на глас на фраза, изразяваща достигнатата яснота.

Б) препрочитане на хода на разсъжденията след тяхното привеждане в лесночитаем и добре структуриран вид.

В) в случая с концепцията „аз”, това може да бъде практиката на изброяването на възприятията едно след друго и фиксацията: „това е мисъл, това не е някакво „аз”” и т.н.

Г) практиката на спирането на силния вътрешен диалог усилва ефекта – например поставя се задача да се спира всяка силна мисъл в продължение на 1 час – 2-3секунди се дават за това, да си дадете сметка, че има силна мисъл и още 2 секунди – да я спрете.

4) Може да се достигне промеждутъчна яснота, но човек да продължи да живее така, все едно, че я няма, все едно, че предишната концепция е пълновластна. За да може достигнатата яснота да проникне дълбоко в поведението, желателно е да се осъществяват специални практики. Например, ако е достигната разсъдъчна яснота в това, че няма такава съкупност от възприятия, на която присвояваме значението „минало“ и „бъдеще“, то можем да осъществяваме практиката на смяна на увереността в „миналото”. Когато аз си седя до езерото на тревичката нямам необходимост да поддържам увереността си в това как се казвам, в кой град се наирам, мога да остранявам мислите, в които присъстват думите „беше” и „ще бъде“, мога да се занимавам с циклична смяна на увереността – „аз се намирам в Иркутск” – „аз се намирам в Хималаите” с фиксация на интензивността на увереността в двата варианта. Когато в резултат от упражненията по циклична смяна на увереността ти октриеш, че увереността в мисълта „аз съм в Иркутск” и увереността в мисълта „аз съм в Хималаите” е станала еднаква, ти ще откриеш, че и останалите механични уверености (в съществуването на „аз”, „миналото” и т.н.) съществено ще отслабнат и ти ще можеш да ги управляваш по свое желание. На работата си ти поддържаш увереност в това – какво ще свършиш в бъдеще, договорки в миналото, тъй като това ти позволява да достигнеш желаните резултати. На полянката до езерото ти поддържаш друга увереност, която ти позволява да достигнеш ярки ОзВ, освобождаване от концепцията за „миналото“ и базиращите се на нея концепции за „приемствеността”, „постепенните изменения” и т.н.

Като резулатат от тази четиристепенна практика възникват проблясъци на Яснота.