“Страхът от изоставането” се проявява така: ти се занимаваш с отстраняване на НЕ или разглеждаш концепциите и виждаш, че другите практикуващи обсъждат проявлението на ОзВ, аспектите на практиката в осъзнаване на сънищата и други подобни, и възниква спазматичен страх да закъснееш, страхът да изпаднеш от общата струя, да станеш изоставащ, неинтересен за другите.
Ако у някого се проявяват ОзВ, а ти си принудена да се занимаваш с отстраняване на НЕ и разсейването на концепциите, то това не значи, че някой е отзад, а друг отпред. Даже този, който има опит с екстатични ОзВ още не един път ще се върне “назад” за допочистване на неотстранените помрачения. Границата, когато възвръщането към помраченията е вече невъзможен, ще бъде премината само тогава, когато практикуващият премине в състояние на непрестанно преживяване на екстатични ОзВ.
Безпокойството относно изоставането само отклонява вниманието от интересните задачи, пречейки на проявлението на ОзВ. Когато се проявяват ОзВ, времето много силно се разширява. За седмица може да преживееш толкова, колкото преди за година и ти понякога особено ясно разбираш колко безсмислено е да се говори за изоставане.
Ако ти се занимаваш с нещо много интересно, то нямаш безпокойство за изоставане. С каквото и да се занимаваш, ако това се явява реализация на радостно желание и е съпроводено от устременост, предугаждане, интерес, то постоянно ще се чувстваш стремително носеща се напред, и колкото по-интензивна е твоята практика, толкова по-интензивно е това чувство.
Ако страхът от закъсняването възниква тогава, когато ти си затънал в НЕ и механични действия, то в такъв случай той се явява проявление на устременост към ОзВ. Този страх съществено се отличава от механичното безпокойство, тъй като той е деятелен, не подтиска, а пробужда, поражда желание да се освободиш от помрачението.