Bulgarian change

Error

×

Самообучение за спиране на ръба на оргазма

Main page / Сборник статии / Самообучение за спиране на ръба на оргазма

Търсенето на оптималното решение на задачата за възпиране на момчето от оргазъм изисква много сериозни усилия. И още по-сериозни усилия изисква реализацията на това решение.

Отначало ще се спра на един чисто мъжки въпрос: не мисля за ефективен методът за притискане на члена в неговата основа в този момент, когато настъпва оргазмът. Първо, все едно като резултат усещанията се променят почти по същия начин, както и след оргазма с еякулация. Второ, такова механическо вмешателство носи достатъчно продължително, неприятно и дори болезнено усещане. Трето, след като не си се сдържал, значи не толкова силно си искал да спреш и желанието да свършиш е било достатъчно силно, особено в този момент, когато оргазмът се е прекъснал и прекъсването на еякулацията отслабва сексуалната наслада и ти стигаш до никъде – свършил си, удоволствие от оргазма не си получил и опит за свършване с еякулацията не си получил, като не си направил стъпката към изчерпване на механическото желание да свършиш. В резултат на това се създава предпоставка за масово настъпване на НЕ в състояние, когато най-малко си готов за това (след оргазма възможността за извършване на някакви усилия рязко е намаляла). И вместо да правиш това, което може да се прави след оргазъм – напълно да се отдадеш на получаването на ОзВ, ти започваш да изпитваш НЕ. Всичко негативно, което може да се прочете за т.нар. прекъснат полов акт, се отнася именно за тази форми на прекъсване и всички й модификации.

Задачата се състои в това да не достигаш до оргазъм, а не в това да започнеш механически да въздействашна члена и да затормозяваш изхвърлянето на спермата. Следващото се отнася както за момчетата, така и за момичетата. Ако просто вкараш члена във влагалището и лежиш без да мърдаш, то това сигурно пак ще ти помогне да не свършиш, но сексуалните желания въобще не се ограничават до такива форми на секс, така че неизбежно възниква желание да намериш начин и да се движиш, и да удовлетворяваш желанията си без да свършваш.

Като начало предлагам аналог на работата върху тренажор – мастурбация. Още повече, че желанието да мастурбираш често възниква у хората, които не потискат сексуалните си фантазии. Мастурбираш до тогава, докато не почувстваш, че се доближаваш до оргазма, след което спираш. Предполагаме ти се е удало възможност да направиш 10 движения. Правиш пауза за 5 секунди и после пак правиш още 10 движения. Пак пауза и още 10 движения. Да предположим, че си направила 10 серии от по 10 движения и не си свършила. Значи може да се увеличат количеството движения за един път и/или да намалиш прекъсванията между сериите.

Напълно е възможно, че ще ти потрябва седмица или месец, за да отбележиш прогрес. След това или успоредно с това ти преминаваш на реален секс. Много желателно е твоето момче да е наясно с твоята практика и да ти помага в това, като спира на твоята заповед “стоп”. Правиш серия, да речем по 10 движения – и спираш. Още 10 – и пак спираш. Всеки си подбира честотата и количеството повторения. Задачата на партньора – да се включва в процеса, когато ти мърдаш и незабавно да приключва когато ти спираш. Това ще ти позволи да бъдеш уверена в това, че когато ти спираш, то спират и всички движения. За много момичета тренировки от този тип ще изглеждат безсмислени, тъй като много от тях въобще не могат да изпитват оргазъм или за това те трябва доста да се постараят. Но ако ти премахваш НЕ и концепциите, свободно реализираш своите сексуални фантазии и не свършваш по един-два месеца, тогава сексуалността започва бурно да се развива, а проблемът за избягване на бързия оргазъм става толкова актуален, колкото и за момчетата.

Изпълнявайки такава практика ти започваш по-ясно да чувстваш състоянието на ръба на оргазма, ще бъдеш по-уверена в своите действия. Аз разбирам, че описанието изглежда много техническо, но тук става дума именно за техниката – техниката за преодоляване на автоматизма в свършването. Този механизъм ми се струва е въпрос продиктуван от желанието за компенсация – иска ти се да наваксаш всичко пропуснато в детството и юношеството. Все пак първите еротични фантазии се проявяват докато си на 3 години, активно заявяват за себе си когато си на 5-6 години, но до 14-20-тата си година, като правило, ти не можеш да се занимаваш със секс заради родителите си. А после, когато по закон вече ти е разрешено и даже след 18 години, когато според обществения морал вече може да правиш секс, ти все едно не си способна на нищо, тъй като ръцете и краката са ти свързани с ужасен конгломерат от страхове, НЕ, концепции, свързани със секса. Все пак тези механизми, които обществото ти е насаждало с цел да възпрепятства твоя секс от 3 до 18 г. възраст, за разлика от компютърната програма нямат вграден механизъм за деинсталиране и продължават да влияят през целия ти останал живот, докато не пристъпиш към тяхното целенасочено отстраняване. По този начин, тъй като никаква възможност за секс или дори някаква еротика за деца в нашата култура не съществува, произтича жестоко потискане на сексуалността, а като резултат получаваме грандиозно количество нереализирани сексуални и еротични желания. От тук и трескавата потребност да свършим. По тази причина трябва да започнем с техническите методи, позволяващи да преодолеем механизма на хиперкомпенсация.

Що се отнася до сроковете. Достигането до изкуството на увереното достигане до ръба на оргазма може да отнеме година или две, но си струва, тъй като избор няма, защото ще има или безкрайни оргазми и никаква практика, или ще има потиснати сексуални желания и, съответно, също никаква практика.