Bulgarian change

Error

×

Обяснения и разбирания

Main page / Сборник статии / Обяснения и разбирания

Преди аз често изхождах от това, че ако човек, който ме пита нещо все не може да разбере какво именно се опитвам да му обясня, то това значи, че или не му стигат способностите, или моите обяснения са много объркани. Тъй като не съм в състояние да променя способностите на човек, но съм в състояние да подобря качеството на обясненията си, то аз се захванах именно с това. Точно с тази цел аз изпитах на гърба си огромно количество най-различни помрачения, като потъвах дълбоко в този мрак. Като опитах какво ли не, аз се измъквах от там, като използвах същата тази практика, която предлагам на хората. Това ми позволи изключително подробно да изследвам както самите помрачения, така и начина за тяхното отстраняване.

Но по-нататък стана нещо, което ме изуми. Неочаквано се оказа, че проведената от мен работа практически нищо не променя в моите способности да обясня на някого нещо, дори и ако той иска и се опитва да разбере. От друга страна, нямаше как да не обърна внимание и на факта, че на някои хора им е достатъчен само намек за обяснение, достатъчно е да им повториш обяснението си 20 пъти с различни думи, да им приведеш като пример 20 различни ситуации и се появяваше разбиране. По-нататък аз открих напълно очевидния факт, че причината за неразбирането съвсем не лежи в плоскостта на яснотата на моите обяснения, макар, разбира се, пределната яснота да е необходимо условие за предаването на своя опит. Проблемът е другаде: хората, които уж искат да разберат, но все не разбират, всъщност просто НЕ ИСКАТ ДА РАЗБЕРАТ. Какво именно искат те? Най-различни неща: да получат впечатления, да се приобщят към кръга практикуващи, да удовлетворят чувството си за собствена значимост, да направят впечатление на някое симпатично момиче, което слуша разказите им и т.н. Но липсва именно желанието да разберат и да променят живота си в съответствие с това разбиране.

Разбира се, до определен момент това беше само предположение, но предположението се превърна в доказателство, когато аз решавах да отида до край в общуването си с такъв човек. Своите обяснения с него аз довеждах до стадий на такава яснота, когато да не разбере не може даже пълен идиот. Ще приведа схематичен пример. Например, аз питам човека – защо не изпълняваш еди кой си експеримент? Той отговаря – “не искам”. Разговорът продължава, а аз подхождам от друга страна и отново стигам до същия въпрос, но получавам съвсем различен отговор – “не мога”. Тук аз се спирам и казвам: ти ми каза, че не искаш, а сега ми казваш, че не можеш, а става въпрос за същото нещо. Това значи, че единия от случаите волно или неволно си ме излъгал. В кой именно случай си ме излъгал и защо? И ето в тази ситуация в 99 случая от 100 човек ОТКАЗВА да признае факта на това противоречие. Той започва да оплита в някакви объркани обяснения, че и “не искам е вярно” и “не мога” – също. И зависи от гледната точка, и всъщност имах предвид, че… и в края на краищата, така и не признава факта, че в единия от двата случая лъже. Ето съвсем скоро при експеримента на Скво с “будистите” един такъв “будист” в отговор на въпроса й “Какви са резултатите от твоята практика?” отговори – “В будизма няма междинни резултати – резултатът е само един – окончателно просветление – или го постигаш, или не.” В отговор на това Скво му приведе извадки от текста на Махамудра с пример (тези примери са милион в свещените за будистите текстове), където подробно се изброяват междинните резултати от практикуването на будизма. Тогава го попита: “А това какво е? Не е ли описание на междинните резултати?” И тук настъпи моментът на истината. Човек, който наистина иска да разбере, разбира се, веднага ще види и ще признае грешката си, ще започне да търси причините за нея – помраченията, концепциите, Не, които са я породили и т.н. – изобщо, като минимум просто ще признае грешката си, защото да не я признае е просто невъзможно. Но събеседникът на Скво прибягна до съвършено типично увъртане – видите ли, “това не са описания на междинни резултати, това са описания на междинни стадии”. И на въпроса “А стадиите и междинните резултати не са ли едно и също?” отговори “това е въпрос на семантика…” Ето ви много ярък пример на тази крайна степен на лъжа, която се проявява в болшинството случаи, когато на някого нещо се опитваш да обясниш, като си доизмисляш в него желанието му да те разбере, което всъщност го няма. Това означава, че работата всъщност съвсем не е в яснотата на обясненията, а в крайното нежелание да те разберат.

Болшинството хора, които казват, че “практикуват” нещо си, всъщност не се занимава с никаква практика и не търсят никакво разбиране. За тях това е просто един от начините да получат впечатления и да привлекат вниманието към себе си.