Bulgarian change

Error

×

Концепции за възпитанието на децата или Бухенвалд вкъщи

Main page / Сборник статии / Концепции за възпитанието на децата или Бухенвалд вкъщи

По вида на коня си личи добрият стопанин.

Стара селска поговорка

 

Ако се налага да държите коня отделно от себеподобните му, то е необходимо поне да му се позволи да наблюдава света около него.

В.Кресе „Грижа за конете“

В тази статия съм нахвърлил няколко много кратки етюда на тема как именно родителите държат децата си в робство. Написани са като обръщане към деца, но не забравяй, че ти края на дните си оставаш дете. Не е важно на колко си години – на 10, 30 или 50, живи ли са родителите ти или вече са починали – ти продължаваш като робот до последния си дъх да се опитваш да оправдаеш техните очаквания.

 

**01**

Има един стар действен способ, с чиято помощ възрастните те държат в робство. Този начин е внушаването на идеята, че има нещо “хубаво” и нещо “лошо”. От най-ранно детство, щом си се научил да разбираш думите, веднага са започнали да ти казват: “Това е хубаво, а това – лошо”.

Сега, след като са ти внушили, че нещо е хубаво, а друго – лошо, на възрастните им е достатъчно да кажат с важен вид: “Олеле, това е толкова лошо” и ти веднага ставаш послушен, благоразумен и примерен. При това те се правят на важни, надуват бузи и въобще изглеждат много сериозни – това им е необходимо, за да може да им повярваш, че това наистина е така.

Разбира се, колкото повече време минава, толкова повече те се стараят да използват този начин, та нали за тях това е много удобно – не трябва нито да те бият, нито да те наказват, нито да ти обясняват – просто казват: “Това не е хубаво” и това е всичко! И всички те се обединяват срещу теб. Ако един възрастен в компанията на други започне да ти говори, че “това е лошо”, то всички останали ще се постараят да покажат, че също считат така – на всички тях им е изгодно децата да бъдат роби и просто да се подчиняват на възрастните.

Самите възрастни много често правят именно това, което наричат “лошо” и не правят онова, което наричат “хубаво” – наблюдавай ги. Наистина, някои от възрастните наистина са уверени, че нещо е “хубаво”, а друго – “лошо”, та нали когато са били деца, то с тях са направили същото – и на тях с важен вид са им казвали същото, а ако те не са слушали са питали “Защо?”, то тях просто са ги наказвали или сами казвали: “Малък си още, като пораснеш ще разбереш”. Не си ли се замислял за това какво ще стане, ако решиш да попиташ “Защо смяташ това за лошо?” Какво ще стане ли? Провери! Може да има няколко варианта. Например, могат да ти кажат: “Не разбираш ли сам?!” и ще изпишат недоумение на лицата си. При това те искат да си помислиш, че вероятно нещо не разбираш щом възрастните толкова се учудват, че не разбираш. Всъщност, обаче, най-често и самите те не знаят защо смятат нещо за “лошо”, просто те искат ти да правиш това, което им е необходимо на тях и да не правиш онова, което не искат, това е всичко.

Какво още става когато питаш възрастните: “Защо това е лошо?” Понякога те се обиждат. Представяш ли си? Ти ги питаш “защо?”, а те се обиждат! Всъщност те се обиждат, защото няма какво да ти кажат – те просто НЕ ЗНАЯТ защо това е лошо, на тях просто им е нужно ти да мислиш така, да бъдеш послушен и това е всичко. А ти питаш, пък те няма какво да ти отговорят и затова се обиждат.

Какво друго става? Възрастните могат да ти кажат: “Ами защото!”. И точка. И ако продължаваш да питаш просто ще ти затворят устата на всяка цена – могат да те ударят, да те оскърбят, могат да кажат някаква грубост.

Понякога възрастните могат да се правят, че наистина искат нещо да обяснят. Те ще започнат да ти обясняват, но бъди много внимателен! Никога не казвай, че нещо си разбрал, ако не си го разбрал, за да бъде всичко честно. И тогава виж какво ще стане. В края на краищата отново просто ще ти кажат, че ти си твърде малък или нещо от този род – тост все пак няма да ти обяснят, но ще опитат да те принудят да кажеш, че всичко си разбрал и при това те не искат действително да разберат разбрал ли си или не, те искат просто да чуят от теб механичен отговор, че си разбрал.

Ако искаш да станеш свободен човек – опитай да питаш възрастните, опитай да им задаваш въпросите: “А защо това е лошо?” и “Защо това е хубаво?”. Опитай и наблюдавай!

 

**02**

Разбира се, възрастните разбират, че да те управляват с помощта на думите “лошо” и “хубаво” няма да им се удава твърде дълго – ти си имаш глава и рано или късно ще видиш, че те самите не знаят какво е това “хубаво” и какво “лошо”. Освен това лесно да се забележи, че много често те самите не правят онова, което е “добро”, а правят онова, което е “лошо”. И когато питаш: “Защо правиш така?”, започват да се карат или да се вбесяват и ти казват: “Това не е твоя работа”, или “Внимавай какво говориш” или “Още си малък да ми даваш акъл”, общо взето, сам знаеш какви неща казват в такива случаи възрастните.

И все пак възрастните постоянно искат да имат неограничена власт над теб. Понякога изглежда, че са готови да контролират всяка твоя стъпка – защо става така е друг въпрос, за това – по-късно.

Има още един ефективен начин да те държат в робство, който възрастните използват много често – това е много хитър начин. И така, ти си направил нещо не както трябва – например, не си се усмихнал на гостенина на твоите родител Той може да бъде много противен човек, а твоите родители те карат да му се усмихваш и да говориш всякакви глупости от рода на “здравейте”, “още чай” и така нататък. В такива ситуации възрастните понякога се притесняват просто да вземат и да те накарат (а понякога и не се притесняват) – когато вкъщи няма гости могат просто да ти се развикат, или да те ударят, а пред гостите се притесняват да го направят. Та какво правят те? Те придават обиден вид на лицето си, преструват се, че много ги е срам заради теб, че им е много неприятно и че не им харесва. Те искат ти да ги СЪЖАЛИШ и поради тази причина да направиш онова, което искат. Разбираш ли? На тях често им е абсолютно безразлично какви са твоите чувства – за тях главното е ти да правиш онова, което те искат и ако ти изпитваш към тях съжаление, то те обезателно ще се възползват от това. Те ще се стараят да предизвикат у теб съжаление, те искат ти да мислиш: “Ами добре, аз не съм направил това, а сега на него му е криво от това, ами хубаво, от мен да мине – ще го направя…” И разбира се, често става така. И тогава възрастните радостно си казват: “Аха! Работи! Не се налага нито да викаме, нито да бием – КОЛКО Е УДОБНО!” И от момента, в който е сработило за пръв път, те все по-често и по-често ще се възползват от него, а когато на теб ти омръзне и кажеш: “Писна ми, не искам и няма да правя това!”, тогава те ще кажат: “Колко си жесток, колко си безсърдечен, съвсем не ти е жал за мен, аз съм те отгледал и възпитал…” и т.н.

Вероятно, на теб не ти се иска да обиждаш хората, та нали е приятно, когато на хората до теб им е приятно, дори ако това са съвсем непознати за теб хора. Не ти се иска да ги обиждаш, но какво да правиш, ако тези хора така нагло те използват? Какво да правиш, ако те с всички сили те принуждават да изпитваш негативни емоции и именно съжаление? Какво да правиш, ако те самите искат да изпитват обида, защото на тях не им пука за теб и искат само едно – ти да се държиш така, както на тях им отърва? В края на краищата трябва да поставиш точка – не може цял живот да бъдеш играчка в ръцете на тези хора, даже ако това са хора, които са ти симпатични.

Аз предлагам да заемеш позицията: “Не искам да страдаш, но няма да правя това, което искаш, защото не разбирам защо и въобще просто не искам – аз съм жив човек и искам сам да решавам дали нещо ми харесва или не.” Може да се изпитва симпатия към човек, но това не значи, че ти си длъжен да правиш онова, което той иска от теб. Представи си какво ще стане, ако някой ти каже: “Толкова ми е зле, скочи от прозореца, ако обичаш, ще ми стане по-добре.” Ще скочиш ли? А като те приучват с всички сили да изпитваш НЕ, те именно това правят – убиват те, защото съжалението, както и другите НЕ правят невъзможно за теб да изпитваш радост, нежност, предусещане, интерес, влюбеност и симпатия.

Помни – съжалението е негативна емоция, с чиято помощ те развъртат както си искат. Не знам как смяташ ти, но аз не искам други хора да ме управляват като играчка. Не искам да ме приучват да изпитвам онова, което ми носи страдания, а когато изпитваш съжаление, ти страдаш – наблюдавай това явление. Много хора смятат, че ако ти не умееш да съжаляваш хората, значи си безчувствен и жесток. Провери и се убеди, че именно тогава можеш да изпитваш симпатия, нежност, радост, влюбеност, устременост, интерес и прочие възприятия, които правят живота ти интересен и дълбок. Тези възприятия аз ги наричам “озарени”.

 

**03**

Да си спомним още един нечестен начин, който често бива използван от възрастните. Те могат да ти кажат: “Карам те да правиш нещо, защото се грижа за теб”. Не е ли чудесно това? Те се грижат за теб и сега ти си длъжен просто сляпо да им се подчиняваш за всичко!

Твърде много деца не ловят на тази въдица. Предлагам ти да обърнеш внимание на факта, че много възрастни само се преструват, че знаят нещо, а всъщност те не знаят почти нищо – няма кога да знаят, те само се преструват, че работят: или пият бира, или седят пред телевизора, или плетат, или… ами огледай се сам наоколо си – с какво са заети възрастните? Кажи, виждал ли си някога МИСЛЕЩ възрастен? Мислещ не над това какво ще има днес по телевизията и не за това как да си приготви кисело зеле, а именно МИСЛЕЩ – мислещ за живота, за себе си, за това защо понякога ти е леко на душата, а друг път – тежко? За съжаление, мислещият възрастен е също толкова рядко явление както и говорещо куче. Те вечно се суетят, непрекъснато изпитват безпокойство, раздразнение, мислят за вещи, за дрехи – погледни ги в очите – в главите им е вечен хаос, кога да мислят? Спомни си себе си когато си изпитвал раздразнение или безпокойство – може ли в това състояние да мислиш, да наблюдаваш, да правиш изводи? Не, не става. Затова колкото и да е чудно, възрастните не са по-умни от теб, е често много ПО-ГЛУПАВИ, защото те са имали повече време от теб да оглупеят. Това, разбира се, не е лесно да се проумее, това може да бъде страшно за разбиране, та нали преди ти си мислил, че възрастните могат да те защитят, ме те могат нещо да ти обяснят, че те знаят как да живеят така, че да изпитват радост и да направят живота интересен, а се оказва, че възрастните са просто остарели и изрядно затъпели деца, даже още по-безпомощни от теб, защото те са уверени, че знаят всичко и от това стават още по-тъпи и безпомощни. Така че ти сам трябва да мислиш – няма кой да го направи вместо теб.

Така че когато някой възрастен казва, че те кара да правиш нещо защото той се грижи за теб, то трябва да разбираш, че той само си мисли, че се грижи, всъщност той е просто като робот, просто като автомат. Например, на улицата е студено и възрастните ти казват че ТРЯБВА да облечеш якето, иначе няма да те пуснат навън. Тях не ги интересува, че на теб това яке не ти харесва, че и без него ти е топло, че на теб въобще не ти е така студено като на тях. Те казват: “Аз се грижа за теб, така че го обличай и никакви възражения, че иначе…” В този момент те въобще нищо не мислят – те просто постъпват като роботи. На тях им се струва, че на теб ти е студено и край – никакви възражения – обличай се! И е безполезно да ги убеждаваш. Опитай да поговориш с тях, опитай да ги убедиш, че ти искаш сам да решаваш как да се обличаш и ще видиш, че те с абсолютно стъклени очи ще те карат да изпълниш тяхното изискване и това ще бъде целият разговор. Безполезно е да се обсъжда нещо с тях, защото може да се разсъждава само с онзи, който обича да мисли, който се отнася с теб като с човек, а те не искат да мислят, те просто са решили, че ти си длъжен нещо да направиш ш точка. Затова, като правило, е невъзможно да бъдат предубедени. Ти не си човек за тях, за тях ти си само вещ, ти си ТЯХНОТО дете, предмет, собственост, като колата или прахосмукачката и те се отнасят към теб като към скъпа и ценна вещ, която те се задължават да пазят и грижата им за теб е точно такава.

Много често възрастните стигат до там, че следят за всяка дреболия: какво обличаш, как дъвчеш, как ходиш, как дишаш – те непрекъснато, всяка минута “се грижат” за теб и в резултат животът ти може да стане просто непоносим. Какво да правиш в такъв случай? Да отстраняваш негативните емоции (НЕ), които възникват в теб – раздразнение, агресия и недоволство, защото тези НЕ те разрушават, правят живота ти непоносим. Да, на теб ще ти се наложи във всички случаи да бъдеш просто вещ в ръцете на възрастните, докато ти не достигнеш възрастта, когато ще можеш по-успешно да се бориш за свободата си, така че ти избираш – да не бъдеш свободен и ужасно да страдаш от НЕ или да не бъдеш свободен, но при това да е страдаш и още сега да започнеш своето пътешествие на съзнанието?

Разбира се, възрастните все пак могат да имат повече информация от теб, затова аз не те съветвам въобще да не обръщаш внимание на съветите и заповедите им – съветвам те просто всеки път да мислиш как и защо. Ако ти забраняват да си мушкаш пръстите в контакта, попитай “защо” и имай предвид, че електрическият ток може да те убие. Въпросът, разбира се, е сериозен, затова тук може да повярваш на думите им, да прочетеш книги по въпроса, да си го изясниш и да вземеш решение да не бъркаш в контакта. От друга страна, могат да ти кажат: “Ето излизаш навън без яке, ще замръзнеш, ще се разболееш и ще умреш.” Това уж също е сериозно предупреждение, но проверката ще изкара на яве неговата пълна несъстоятелност, така че гледай, мисли, наблюдавай, разговаряй, питай и прави изводи, получавай информация от различни източници, не се доверявай просто така на думи на никого.

И трябва да признаем, че възрастните все пак не се грижат за теб, та нали ако сериозно се грижиха за теб, то те щяха да разберат, че когато 20 пъти кажат някоя глупост, то на 21-ия път е трудно на сериозно да бъдат приети думите им, дори ако те имат реално основание.

 

**04**

Един от най зверските начини да те държат в робство, който възрастните използват спрямо теб е да ти забраняват да имаш свободно време. Когато си сядаш някъде просто така – да поседиш, да помислиш, да почетеш или просто да позяпаш през прозореца – възрастните веднага се появяват и незабавно се стараят да ти измислят някакво занимание. Те с всички сили се стараят ти постоянно нещо да правиш, та нали когато правиш нещо нямаш време за мислене. Няма кога да си спомниш нещо, да поплуваш в чувствата си – това е опасно за възрастните, та нали ако имаш свободно време, то ти, току виж, ще измислиш нещо. Има такова мъчение – да не даваш на човек да спи. Възрастните често прибягват до друго мъчение – те се дават на детето да мисли и да чувства. Те като че ли не разбират, че когато седиш и нищо не правиш, това не значи, че ти наистина нищо не правиш. В това време ти си мечтаеш за нещо, нещо си спомняш, мислиш, плуваш в своите си чувства, наблюдаваш. Та нали когато не миеш чиниите, не изпълняваш нещо, а просто седиш или лежиш и за нищо не мислиш и просто си гледаш през прозореца – то това е много важна част от живота ти. В тези минути нещо не уляга в душата ти, нещо друго пък се надига, за това е трудно да се говори, но е лесно да се почувства.

И когато у теб се появи потребност да оставиш всички неинтересни грижи настрани и просто да поживееш своя си живот, в този момент незабавно се появя някой възрастен и казва: “Аха! Пак безделничиш! Я бърза да…” и веднага се намира някаква работа за вършене – да отидеш до магазина, да си учиш уроците, да четеш книги – куп различни неща. Колко често ти се налага да се преструваш, че правиш нещо, само за да те оставят на мира?

Покоят – от него се боят възрастните. Те се боят от покоя в теб, защото покоят е основата на живота, това е почвата, върху която расте всичко живо, живият интерес към живота, живите желания. В състояние на покой човек започва много да разбира за себе си, за живота, той става по-умен, по-силен и самостоятелен. Забелязал ли си, че често възрастните просто се вбесяват когато виждат, че ти “безделничиш”? Разбира се, те може и да не го правят нарочно, те самите отдавна вече са забравили какво е това покой, но защо именно ти си длъжен да отговаряш за това? Те самите вечно нещо правят и се суетят, суетят… и знаеш ли защо? Защото когато те просто седнат да поседят без да правят нищо, то започват да разбират, че животът им съвсем не е такъв, какъвто биха искали да бъде, но нямат желание да се измъкнат от всеобщото блато, в което са затънали и те дърпат и теб в същото блато, може би дори без да го разбират. Те ти отмъщават желаейки и твоят живот да стане суетлив и безпокоен като техния. Те просто се вбесяват когато ти изпитваш безметежност, докато в същото време те се безпокоят за своите вещи и работи.

Когато казвам, че възрастните те държат в робство, аз не казвам, че те го правят НАРОЧНО – разбира се, че не, във всеки случай, не винаги. Но въпреки това, те го правят. Нарочно или не, те го правят и ти искаш или не си тяхна играчка. Неизвестно защо всеки родител смята, че той е способен да възпитава дете. Погледни света около себе си – виждаш ли там много умни, радостни, мъдри и силни хора? Много ли са? Не, те са твърде малко. Почти съвсем ги няма. Като напук, все ти попадат дребни, нищо не значещи неприятни лица с празни очи, обхванати от някаква дребна страст. А всички тези хора са родители, всички те имат деца и всички те възпитават децата си, тоест те наричат този процес “възпитание”, а всъщност те разбира се не възпитават децата, а просто се разпореждат с тях като със своя собственост, като с вещ.

 

**05**

Още трябва да имаш предвид, че когато си имаш работа с родителите си: работата е там, че твоите родители някога са били деца – това разбира се е трудно да си го представиш, но това е така и те също са имали родители, които са ги “възпитавали”. Тест са ги карали да правят куп неща, които не са нужни на никого. Твоите родители също са ходили на училище, на тях също са им набивали в главите, че определени работи са хубави, а други – лоши и когато те са пораснали, то в главите им е останало всичко това. Те просто са пораснали деца, те просто не са имали време да помислят за своя живот и сега, когато си се появил ти, те нямат понятие какво да правят с теб. Те са объркани, защото не са способни поне нещо от своя живот да разберат, да не говорим за нещо главно. Но в техните глави стои идеята, че децата трябва да бъдат възпитавани. А как да бъдат възпитавани? Какво да възпитат? Те не знаят. И тогава те просто… просто правят онова, което правят всички останали, което правят техните съседи, което правят техните познати и което са правили техните родители с тях – те започват да решават всичко вместо теб и те принуждават да правиш това, което някога тях самите са ги принуждавали да правят.

Но да беше само това, а всички е много по-лошо. Работата е там, че всички родители имат куп планове за децата си. Ами представи си само такава ситуация – твоят баща, например, когато е бил дете е ходил на училище. Неговите родители са искали той да стане талантлив математик или добър шлосер, или певец, или поет, или още някакъв. Не е важно какъв именно, важното е, че неговите родители са искали техният син – твоят баща – да стане знаменит човек, за да му се възхищават, за да казват: “Ах какво дете имате”, а те да се чувстват горди от това, както се гордеят с красива кола или прахосмукачка – ето така сме го възпитали, ето такива сме ние… Минало е време. Илюзиите са се изпарили. Твоят баща е станал просто обикновен възрастен човек, от когото никой не се възхищава, който отдавна е разбрал, че той така и няма да стане нито талантлив поет, нито шлосер 6-ти разряд, нито даже началник на отдел, нито въобще някой, от когото да се възхищават. Ама той и не иска нищо такова, той е щастлив просто от това, че има работа, бира и телевизор. Но дори и да беше станал знаменит човек, той нямаше да бъде от това дори и малко по-щастлив. За да разбереш това е достатъчно да пообщуваш с тези учени, началници, музиканти и т.н. и да видиш, че животът им е също толкова нищожен, както и на другите хора, че те са също толкова тъпи, агресивни и безчувствени нещастни хора. Та главното е – именно да се чувстваш щастлив, да изпитваш озарени възприятия, да изпитваш удоволствие, радост от живота и съвсем не е важно какъв етикет са ти лепнали – забележителен ли си, или талантлив, или способен – това нищо не променя в живота. За съжаление, почти никой не разбира това и когато твоят баща се е сдобил с теб, той е решил горе-долу така: от мен нищо не излезе, на мен това и това ми “попречи”, но за сина си и за дъщеря си ще направя всичко, за да може от тях да излезе нещо.

И започва кошмарът. Родителите започват разбира се нещо да правят “за теб”, но те те карат сега и да приемаш този техен “дар” и само опитай да откажеш! Те искат да реализираш всички глупости, които навремето са се опитвали да им натрапят техните родители. Те изискват от теб да оправдаеш надеждите им. Няма нищо по-ужасно от това да те карат да оправдаваш нечии надежди. Твоите родители правят от теб пионка в своята хазартна игра – ще излезе ли детето им “талантливо” или не. Не стига това, ами сега, когато те искат да направят нещо от теб, те окончателно са пренебрегнали себе си и ако нещо не върви както те искат, то обезателно ще ти кажат: “Ах, ето какъв си! Аз зарязах такава работа заради теб или не направих едикакво си и всичко в името на твоето учене, всичко заради теб, а ти…”

Те се стараят с всички сили да правят така, че да се засрамиш и отново да се впрегнеш като кон. Те просто правят от теб изкупителна жертва, сега те мислят: “Ето от мен нищо не излезе, но поне от детето ми ще излезе и когато те мислят така им олеква, защото им изглежда, че по този начин те оправдават най-накрая онези надежди, които са им възлагали техните родители.

Разбираш ли какъв затворен кръг се получава? А после ти ще пораснеш и разбира се и ти няма да оправдаеш всички тези родителски надежди, защото всички тези надежди са глупости. Сама по себе си целта да станеш знаменит или бележит човек е невероятна глупост, никой още не е станал щастлив от факта, че него виси някакъв етикет. И ти ще пораснеш, ще чувставш съжаление към родителите си, което те са те научили да изпитваш, видиш ли, те толкова много са очаквали от теб… и ти ще започнеш по същия начин да мъчиш своите деца и така от поколение в поколение. Нужно ли ти е това?

 

**06**

Не си ли забелязвал, че всички възрастни понякога изглеждат като идиоти, когато разговарят с деца? Ето, уж човекът е нормален, уж е умен, ти отиваш при него, питаш го нещо за живота, за себе си, за него и изведнъж… изведнъж той се превръща в идиот: лицето му се разтяга в крива усмивка, той е смутен, започва да говори някакви глупости, целият е скован, все едно, че са го вързали и така нататък.

Всичко това е защото теб – детето никой не те смята за човек.

От най-ранно детство възрастните с всички сили се стараят ти колкото се може по-дълго да останеш глупав, те не разговарят с теб нормално, те те дундуркат. Погледни как възрастните общуват с малките деца – те говорят с тях на бебешки, с неестествени гласове, изглеждат като пълни идиоти. Представи си, че така говорят с други възрастни – смешно е, нали? Може да се пукнеш от смях като си представяш такава картина – възрастните да си говорят един с друг с бебешки гласове. Въпреки това тук няма нищо смешно, та нали с такова общуване възрастните не ти дават шанс да станеш умен и самостоятелен. Те започват да говорят с теб сериозно и за сериозни работи само тогава, когато ти вече просто ги караш да го правят. Именно ги караш. Ако просто казваш: “Аз вече не съм малък, защо говорите с мен като с малък?”, то те просто ще се дразнят – видите ли, къде се пъха или ще ти се смеят, дори и да си вече на 50 години.

Много малко родители говорят с децата си сериозно като с друг възрастен човек. Какво се получава в резултат? В резултат ти просто нямаш възможносто да тренираш ума си, да мислиш и да говориш за нещо важно и интересно. Теб фактически те изолират и на теб ти се налага с всички сили да пробиваш тази изолация. Колко пъти в живота си ти си чувал фразата: “Ти си още малък.”? С тази фраза възрастните искат да те направят глупав, те ти внушават: “Няма смисъл да мислиш за това – мълък си още…”. Те се страхуват да ти помагат да мислиш, нали тогава ще станеш по-самостоятелен в мислите си, а след това и в постъпките си.

 

**07**

Възпитанието е поразително нещо. Всички говорят за него като за нещо хубаво и добро, казват, че професиите на учителите и възпитателите са благородни и т.н. Междупрочим, неизвестно защо никой не се замисля за това, какво представлява възпитанието. Помисли, та нали възпитанитето е целенасочено въздействие върху теб, за да те промени по начин, по който възпитателят иска. Разбираш ли? Не както на теб ти се иска, а както на него му се иска! При това за добри възпитатели се считат онези, на които им се удава “добре” да възпитават, а какво е това “добро”? Това значи, че възпитателят прави с теб всичко, което му се иска и това му се удава.

Дори е създадена псведонауката педагогика. Тя е наука за това как най-успешно децата да бъдат насилвани, лъгани и накарани да правят онова, което те не искат. Има педагогически институти, където учат хората как е най-добре да се възпитава, т.е. помагат им да намират слабите страни у детето и да ги използват, за да направят от него онова, което му се иска на възпитателя.

Разбира се, всичко това отново се прикрива зад думи за помощ и за това, че възпитанието е насочено към някакви добри цели, видите ли винаги така са смятали! И когато във времената на древния Рим са възпивали ненавист към картагенците или христианите, и когато в средните векове са възпитавали ненавист към онези, които не са вярвали в бога, и когато в ленинските времена са възпитавали класова ненавист към непролетариата и когато в сталинските времена са възпитавали ненавист към онези, които не обожават съветската власт и т.н. – винаги във всички времена възрастните хора са се старали да възпитават децата, тоест правили са от тях онова, което им се иска. При това тях абсолютно не ги интересува какво иска детето и как разбира то нещата.

Как е станало така? Как е станало така, че обмисленото, предварително планирано и масово насилие над детето е станало не просто повсеместно разпространена практика, а е започнало да се свързва в съзнанието на човека с нещо добро и блогородно? Това е поразително. И разбира се, най напред децата ги възпитават именно на това – на отношение към възпитанието като към нещо правилно и необходимо, добро и важно. Приучават децата да бъдат покорни, тъпи, да изпитват съжаление към възпитателите. Колко е хубаво – внушил си на детето, че твоето възпотание е именно онова, което му е нужно, изплашил си го хубавичко и давай – сега то е вече мирно и приема всички твои извратени усилия като нещо нормално. Ами как, щом го казва възпитателят, значи така трябва, а ако на мен не ми се иска да правя нещо както той иска – значи съм лош… В резултат, психиката на детето търпи просто гигантски ущърб. Дори е невъзможно да си представим как бихме живели, ако в обществото изведнъж бяха разбрали, че трябва не да караме детето да прави онова, което им се иска на възрастните, а да помагаме на детето да реализира онези интереси, които са си негови. Ако детето иска да чете – да му предложим избор от няколко книги, ако му се иска да скача и да бяга – да му предложим възможнисти за това – ето така разбирам истинското, човешкото отношение на възрастния към детето.

Обаче, лудите възрастни веднага започват да викат: “Как така да им позволим всичко! Да им помагаме във всичко! Ами ако поискат да пушат, да правят секс и по цели дни да стърчат пред телевизора – какво, пак ли да им помагаме във всичко? Да не би това да искаш, мерзавецо Бодхи?” Не, аз не искам това. Аз, първо, предлагам да се помага само на онова, на което ти СЕ ИСКА да помагаш – това е просто, нали? Не ти се иска да помагаш в нещо – ами не помагай! Второ, винаги е имало страхове. Винаги са се страхували, че ако не възпитаваме децата, то от тях непременно ще излезне нещо ужасни. Това, разбира се, са глупости. От човека ще порасне онова, към което той самият е склонен. Да му помагаш да реализира своите интереси, ако на теб ти се иска – това е всичко, което можеш да направиш за него. Това е цялото възпитание, но разбира се, това не може да се нарече възпитание – това може да се нарече помощ, активна симпатия. Почти всички възрастни хора са просто болни от страхове, те страдат от ярко изразена патология – те са просто параноици, те очакват от живота и живите същества само лоши неща, те се страхуват от всичко, те сами доколкова са потънали в ненавист и страх, че не могат нищо да си представят, освен ненавист и страх. И за съжаление, този подход е станал норма. Затова те не се доверяват на интересите не децата си и оттук произтича безумието на всеобщото насилие. На тях им се струва, че ако позволиш на детето да прави онова, което поиска, то най-напред ще поиска да убива и да разрушава. Първо, това не е така. На мен, например, не ми харесва да убивам и да разрушавам, на мен ми харесва когато хората около мен живеят интересно. Но ако на някое дете му се прииска нещо да разруши, нищо не пречи на възрастният да започне да пречи на това, като по този начин заяви позицията си и интересите си, показвайки на детето, че и другите хора имат интереси и тези хора искат да отстояват интересите си.

Възпитание, възпитание… да можеше да вмемем някой възпитател да го повъзпитаваме, нека да почувства какво е това… Той иска едно, а не него му натрапват друго и ако малко се отклони – веднага получава шамар. Ако имах съответната власт, непременно бих направил така, че човек да не може да получи паспорт и да стане пълноправен гражданин, докато не придобие определен опит, който да му помага трезво да погледне на някои навици на съвнеменното общество. Та ние даваме паспорти в съответствие с възрастта, но възрастта съвсем не се явява критерий за готовността на човек към социален живот. Например, аз бих повивал в пелени всеки претендент за званието “гражданин” и бих го оставял така за един ден – мисля, след това, той съвършено ясно ще разбере какво варварство е това да третираме така новородените. Бих го затворил в затвор за два-три дена. Уверен съм, че престъпността веднага би се понижила многократно. Бих му показал живота на едно обикновено семейство, където безжалостно насилват и наказват децата, за да погледне в очите на детето, пълни със сълзи от безпомощност, та нали човек докато още не е станал родител е чувствителен към страданията на насилваните чрез възпитанието деца.

Искам активно да се боря срещу узаконеното насилие над децата, което се нарича “възпитание” и аз не мисля, че е уместно да се скатаваме и срамежливо да отбягваме тази тема, искам ясно и недвусмислено да заявя своята нетърпимост към това варварство.

 

**08**

И последно: представи си какво ще стане, ако на някое живо същество вземат и му отрежат някой жизненоважен орган? То ще умре или ще живее като инвалид. А ако вземат и отрежат на човек част от неговите чувства, които му харесват, които той иска да изпитва? Какво, невъзможно ли е? Не, възможно е… всичко е възможно, при наличието на достатъчно власт, а възрастните имат достатъчно власт върху детето, за да правят най-нечовешки опити. Ще разкажа за един от тях, но кратко, защото нямам намерение да предизвиквам върху себе си прекалено силна ненавист от страна на читателите.

Има едно чудовищно нещо в нашето общество и то е, че на децата им отказват правото да изпитват еротични чувства и да реализират своите сексуални желания. Практически всяко здраво дете на пет-шест години, а много често и доста по-рано – на две-три години започва да изпитва напълно определено еротично влечение към противоположния пол, а често още и към своя, което, между другото, никак не е свързано с неговата ориентация, а се явява напълно нормален етап от сексуалното развитие. Детето започва да наднича тайно, да мечтае, да мастурбира, да се опитва да се пипа и т.н. Всяко дете, което проявява своито сексуални влечения, бива подлагано на много жестоко насилие от страна на възрастните – дори това да се проявява в много мека форма, все едно, всяко дете много скоро ще разбере, че “ТОВА е много лошо” или в най-добрия случай, че “не бива”. На децата им набиват в главите забрана за всякакво проявяване на еротичност, като напълно забравят, че еротичността е почни неразривно свързана и с нежността, и с влюбеността, с радостта, със симпатията.

Пусни на своето малко дете порнофилм, покажи му снимка на голо момиче или момче, покажи му реално гол красив човек и ще видиш, че то безусловно ще се заинтересува от това – нима това не е основание да му позволим да гледа и да пипа? Покажи на детето си как правят секс и неговият интерес отново ще бъде непресторен. Нима ти не си склонен да развиваш интересите на детет си? Има едно доста разпространено възражение: видите ли, детето ще започне прекалено да се увлича по това и ще стане развратно (ще му се наруши психиката и т.н.). Но не бива да се съдите за децата по себе си. За възрастния човек са характерни хиперкомпенсациите, когато той се измъква от опеката на родителите си (мъжа си, жена си) и се нахвърля на живота, като понякога губи мярка и действително стига до изтощение. Та нали цели 10-15 години са му забранявали да прави секс, при това, когато най-много му се е искало! Разбира се, че в такава ситуация ще се хвърлиш да наваксваш изпуснатото. Но после, все пак, човек намира своята мярка и неговите желания сами се уравновесяват без какъвто и да било външен контрол. При децата изобщо не се проявява този ефект на хиперкомпенсацията. На тях по принцип им е свойствено да искат нещо в разумни граници, което често е недостъпно за възрастните, в такива граници, в каквито на тях самите им се иска. Моят съвет към онези, които смятат, че сексуалността на детето трябва да бъде ограничаванае да пуснат на малкото си дете порнофилм. То ще погледне две минути и спокойно ще се обърне и ще си намери друга играчка. Или десет минути, или половин час – колкото му се прииска, не повече. То ще поглдеа как ти или някой друг прави секс и ще види, че това е забележително, че това е интересно, че това е красиво, ако, разбира се, вашият секс не е отвратителен за вас самите… Обаче, лично за мен тази картина е от областта на фантастиката – родителите да дават възможност на децата си да гледат еротични филми или порно, или да правят секс пред децата си – това засега е фантастика и дори повече – това е углавно престъпление.

Отиваме по-нататък. И така, детето пораства. Неговите детски сексуални влечения са били грубо отрязвани, но те никъде не са изчезнали! И когато, най-накрая, то може да прави секс толкова, колкото може да издържи, то неговата събудила се сексуалност се връща към онова, което не е било преминато: към детските му влечения, а именно към влечението към деца. На някого нужни ли са педофили? Ако не – то не потискайте детската сексуалност. Аз съм направил абсолютно безупречно изследване, което показа, че не по-малко от 90% от всички хора имат по-силно или по-слабо изразено педофилски наклонности. Същонстта на това изследване е много проста: продавайки достъп до интернет в качеството си на дилър на един провайдър, на всички желаещи предоставях едновременно и достъп до фотогалерия, съдържаща в това число и снимки на детски секс. След това се проследяваше какви именно раздели на фотогалерията посещават хората. Всеки човек, разбира се, си имаше свой оригинален юзърнейм, така че посещавайки определен ресурс, той оставяше там своята “следа”, която аз можех да виждам. Мислите ли, че тези хора разглеждаха снимки на птички или зайчета? Или поне обикновено порно с възрастни? Да, ама не… Те влизаха в страниците с детско порно и с ЧАСОВЕ не излизаха от там. И това бяха най-обикновено хора – професори, свещеници, деца, възрастни, преподаватели и т.н. – всички наред, всички, които купуваха достъп до интернет. Беше проведен и друг опит – с помощта изкуствено увеличаване на трафика за повишаване на рейтинга, поместих в първите редове на “Топ100” на Рамблер (в раздел “Развлечения”) линк към сайт под название “екстремно детско порно”. Влизайки в сайта човек виждаше само следния надпис: “Готов ли си честно да разкажеш на всички, че искаш да гледаш голи деца, които правят секс?” Колко изпълнени с ненавист писма получих само! Хората буквално искаха да ме разкъсат за това, че съм ги сблъскал лице в лице с тяхната лъжлива двулична позиция – пред хората те изразяват ненавист към педофилите и детската порнография, а тайничко самите искат да погледат. В този сайт влезнаха първите няколко часа десетки хиляди души и щяха да станат сто или двеста хиляди ако не бяха махнали този линк. Така че когато забраняваш а детето си да изпитва еротично влечение знай, че отглеждаш потенциално нещастен човек, който впоследствие ще се измъчва, откривайки в себе си интерес към голи деца и смятайки, че е някакъв извращенец. Между другото никакво извращение няма в това – просто се наваксва отдавна пропуснатото. В това няма никакво извращение във всички случаи, тъй като да изпитваш еротично чувство към хората смятам, че е абсолютно естествено независимо от възастта – нека сама сексуалност да реши на какво да реагира. Не призовавам да се нарушава наказателния кодекс, призовавам да се мисли и чувства сдободно, без да се потискаме с някакви измислени ограничения.

Именно в детството ни, сексуалното влечение е втори план, а на първи са еротичното влечение, симпатията, нежността. Забранявайки на децата секса, ние го извеждаме на първо място. Аз смятам, че това е варварство – да забраняваме на детето да изпитва еротични желания и да ги реализира във някоя приемлива за детето форма, ако това не засяга жизнения интерес на други хора.

Ако при теб дойде някой и ти каже “Аз съм на 50, а ти си на 30 и ти си още дете и аз ти забранявам да правиш секс”. Къде ще го изпратиш да ходи? А защо тогава ти сам идваш при детето си и му забраняваш по същия начин? Защото си по-силен, защото можеш да му забраниш, защото така ти е по-лесно. По-лесно е да си имаш работа с кастрат, отколкото с жив човак, така че родителите в дадения случай правят абсолютно чудовищно нещо – те буквално кастрират децата си, независимо от пола и възрастта им. Трудно е да си представиш – от 3 до 18 години да не правиш секс и дори да не смееш да проявяваш своите еротичнни влечения! 15 години въздържание поради страх от жестого наказание, при това именно във възръстта когато се развива сексуалността!!! Това е геноцид срещу цялото човечество, това е убийство.

 

P.S. Навремето, когато написах тази статия, аз я публикувах в интернет и предложих на читателите да изпращат своите коментари. Колко гняв и помия ми изпратиха!!! Не мога да ви преразкажа. При това, характерно беше, че писма идваха и от възрастни хора и от деца. Буквално само единици читатели бяха “за” идеята. Например, ти – читателят на моята книща – ще да дадеш ли на детето си да прочете тази статия? Мисля, че няма да я дадеш и, разбира се, ще намерих удобно за теб оправдание – защо именно няма да го направиш.

Ще продължа темата. Няма да си откажа удоволствието да приведа един цитат:

“Съвети за домакинството” 1959г. 100 000 екз.

“Както е известно, половият инстинкт често се пробужда още в детските години. С развитието на момичетата и момчетата, у тях нараства интересът към противоположния пол и към сексуалните въпроси. При неблагоприятни условия половото влечение може да се развие преждевременно, което в едни случаи предизвиква стремеж към извратено и вредно удовлетворяване на половото влечение, а в други способства не по-малко вредния ранен полов контакт. За преждевременното развитие на половото влечение благоприятства наличието в околната среда на многочислени еротични дразнители и неправилното полово възпитание на децата.

У нас половото възпитание е свързано с общата система на възпитание и е насочено към предотвратяване на преждевременното развитие на половото любопитство чрез рациоснална организация на целия домашен, училищен и обществен живот на децата и подрастващите като за целта се отстранява влиянието на всички еротични дразнитело и вниманието на децата се насочва в полезна посока. В това отношение голямо значение, в частност, имат пионерското движение, физкултурата, спортът, и художествената самодейност. Подобно на това, че от храната на децата следва да се изключи всичко, предизвикващо полово дразнене (излишък на месна храна, подправки, алкохол), така и във възпитанието е нужно да се избягва всичко, което може да предизвика преждевременно събуждане на половото влечение. Тук се отнасят несъответстващите на възрастта литературни произведения и произведения на изкуството, развращаващо влияние на приятелите, груби грешки в поведението на родителите в присъствие на детето, невнимателни разговори на възрастните сексуални предмети. Но не следва деца на определена възраст да бъдат държани в пълно неведение за прости и естествени въпроси от живота. Педагозите и родителите трябва във внимателно и естествена форма да запознават децата и подрастващите със значението и същността на половия живот на човека и по този начин да отслабят у децата стремежа да черпят интересуващите ги сведения за удовлетворяване на растящото полово любопитство и любознателност от различни порнографски източници.

Трябва да отбележим, че в системата на правилното полово възпитание на децата влича също така наблюдението и своевременното отстраняване на всичко, което води до непосредствено раздразване на половите органи и благоприятства по такъв начин стремежа към неестествено удовлетворяване на половото чувство – онанизма. Тук спада всичко, което предизвиква търкане или потребност за почесване на половите органи: впиващи се и дразнещи дрехи, нечистоплътност на съответните участъци от кожата, дребни глисти и заболявания, предизвикващи сърбеж. Предотвратяването и излекуването на онанизма е напълно възможно.”

И още: “Вревно е двама души да спят на едно легло. Спящите един до друг дишат (!!!) един на друг.”

Е, и как да наречем всичко това? Геноцид? С тази мъдрост са възпитавани онези, които сега са на повече от 30 години. Деца, погледнете родителите си и бъдете бдителни.

Даже “прогресивните” родители изглеждат много бледи, когато говорят на тази тема. Ето, например, в Русия има един патриарх на сексологията професор и доктор на какви ли не науки Игор Кон, който се отличава с доста прогресивни възгледи. Ще приведа няколко характерни цитата:

“Порнографията свежда всичко до физиологията, дехуманизира човека и еротиката.” Авторът на тази мисъл, вероятно, не се е замислял над това, че със същия успех може да критикува учебника по анатомия за дехуманизацията на човкета – и междувпрочем така е било в едни определени времена! На женското влагалище и мъжкия член може да се любуваш по същия начин, както се любуваме на едро изображение на листо от дърво – нали никой не казва, че ние по някакъв вреден начин се любуваме на природата и я денатурализираме когато се наслаждаваме на красотата на отделно листо, а не на дървото като цяло. Тук явно има тенденциозност – аргументите са измислени. На прословутата синтетичност на възприятието на секса се придава някакъв свръхстатус.

“Еротичното изкуство е неутилитарно, самоценно, то изследва човешкия свят, открива в него нови слоеве. Порнографията е твърдо функционална, тя предизвиква сексуална възбуда и това е всичко.” Как ви се стрява това? Какво значи “и това е всичко?” Не е ли истина, че се създава усещане, че авторът е предубеден по отношение на секса? Описанието се съпровожда с думите “твърдо”, “и това е всичко”, докато в същото време еротиката се описва доста претенциозно. Със същия успех може с предубеждение да се отнасяме към ухото, което е твърде функционално, което чува и това е всичко, докато в същото време мозъкът… и т.н. Защо това се смята за нещо лошо, незаконно и ненужно? Аз искам и ще гледам порнография, искам и ще маструбирам, искам и ще правя секс в най-различни форми, защото понякога ми харесва не само едно, а и второ, и трето.

“Порнографията оперира със стандартни клишета, нарушаването на обществените условности за нея е самоцел, тъй като необикновените форми на полов живот по-силно възбуждат хората, а общественият скандал гарантира печалба.” Порнографията не е толкова просто нещо. По същите причини не е лесно да се направи албум със снимки, да кажем, на щурчета – нали щурчетата са еднакви и трябва да се постараеш, ца да изглеждат всеки път по различен начин. Ако смяташ, че порнографията е нещо много просто, опитай сам да създадеш порнографска рисунка или снимка и то такава, че да се хареса на хората, които обичат да гледат такива снимки. По-нататък – защо изведнъж нарушаването на условностите да е станало самоцел на порнографията? Точно условностите по някакви причини са именно такиве, че не приемат порнографията. Със същия успех може да се забрани свободата на словото, след което да се заяви, че свободната преса има самоцел да нарушава закона за нейната забрана. По нататък – ако необикновените форми на полов живот по-силно възбуждат хората, то защо това да е лошо? Ако искам да се възбуждам по-силно, то ще го правя, ще се движа именно в посоката, която ми харесва. И какво, ако ми е по-вкусно да пия чай със захар, да забраним на хората да го правят и да пием чая без захар? Ще се отнася до печалбата, то това е твърде безпомощна фраза, за да я критикувам. Лично аз нямам нищо против печалбата. Лично аз не съм против силните сексуални усещания. Аз въобще не съм против всичко онова, към което изпитвам влечение и съвсем не съм против онова, което резонира с ОзВ.

“Порнографията отрича нравствеността, унижава човека, прави го обект на манипулация. Тя утвърждава традиционната идеология на мъжкото годподство (сексизъм) и се явява един от начините за сексуална експлоатация на жените и децата.” Тук всичко е преобърнато наопаки, идеологията се е промъкнала… появява се духът на сталинските времена. Порнографията нищо не отрича, порнографията е просто изображение на онова, с което на хората им харесва да се занимават. Порнографията е онова, което възбужда онези, които се възбуждат от нея и това е всичко. Ако някаква нравственост не приема това – то това си е неин проблем. Лично мен порнографията не ме унижавма. Не си представям как тя може да унижава някого. Само ако съвсем не си с свичкия си. Какво общо имат тук манипулациите??? И какво общо има мъжкото господство??? Каква сексуална експлоатация?

“С други думи, еротиката предназначена за търговия не прави човек нито престъпник, нито сексуален маниак, но и щастие не гарантира никому.” Ето това би трябвало да бъде осветено така, че всеки слепец да види: порнографията не прави човек престъпник или социално опасен тип. А щастието тук няма нищо общо – морковък също не гарантира щастие, и зелето – също, обаче на нас не ни забраняват да ги ядем и отглеждаме.

“Възрастните хора могат да използват всякакви еротични играчки и образи, но децата и подрадстващите, които още не могат да отличават въображението от действителността, трябва по възможност да бъдат предпазени от потенциално опасни влияния”. В съзнанието на възрастните децата са митологични същества. Възрастните не обичат децата или се страхуват – не знам, но трябва да има някаква сериозна причина за написването на такива фрази. Лично аз прекрасно си спомням времето след двумесечната си възраст – не съм заспал като възрастен дотолкова, че да смятам децата и подрастващите (!) за същества, които не умеят да отличават въображаемото от действителното. Бих казал, че именно възрастните често не са способни да го правят. И кой е казал, че сексът е опасно влияние? Това се приема като че априори. И въобще това е една “забележителна” конструкция: “потенциално опасно влияние”. В тази категория може да бъде вкарано всичко.